Р Е Ш Е Н И Е
№ 29
гр. Велико
Търново, 10 .02.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Административен съд – гр. Велико
Търново, VІІІ-ми състав, в открито съдебно заседание на двадесет и шести януари две
хиляди двадесет и трета година, в състав:
АДМИНИСТРАТИВЕН
СЪДИЯ: Диана
Костова
При
участието на секретар П. И. разгледа докладваното от съдия Костова адм. дело № 570/2022г. и за да се
произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 145
и сл. от АПК във вр. чл. 215 на ЗУТ.
Същото е
образувано по жалба на С.И.К. с ЕГН **********; Т.И.К. с ЕГН **********; М.Н.В.
с ЕГН **********; С.Г.П. с ЕГН **********; Н.Г.Ш. с ЕГН **********; С.С.П. с
ЕГН **********; Я.М.М. с ЕГН **********; К. Христов П. с ЕГН **********; Р.И.В.
с ЕГН **********; Е.Д.М. с ЕГН **********; Т.Ц.К. с ЕГН **********; Д.Х.Д. с
ЕГН **********; Г.С.В. с ЕГН **********; М.Н.Ц. с ЕГН **********; Й.Х.А. с ЕГН **********;
Н.И.Б. с ЕГН **********; Т.Б.К. с ЕГН **********; А.А. Г. с ЕГН **********; Н.М.М.
с ЕГН **********; Е.И.А. с ЕГН **********; Е.Г.В. с ЕГН **********; Р.К.И. с
ЕГН **********; М. Ц.Б. с ЕГН **********; С.Г.Г. с ЕГН **********; А.В.Г. с ЕГН
**********; Р.Д.Н. с ЕГН **********, чрез ... Х.П. от ВТАК, против Виза за
проектиране от 26.07.2022г. на главния архитект на Община Свищов, издадена в
полза на Д.Л.Ф., с която се допуска
проектиране на паркинг в УПИ I, кв. 73 по плана на гр. Свищов.
В жалбата се
твърди незаконосъобразност на оспорения акт поради издаването му при неспазване
на установената форма, съществено нарушение на административно производствените
правила, противоречие с материалноправните разпоредби и при несъответствие с
целта на закона. Посочва се, че УПИ I, кв. 73 по плана на гр. Свищов, в който е
допуснато проектирането на паркинг, представлява ПИ с идентификатор
№65766.702.4804 и ПИ с идентификатор №65766.702.4803, които са частна общинска
собственост. Сочи се, че в ПИ с идентификатор №65766.702.4804 попадат вх. „В“ и
вх. „Г“ на построения в двата имота жилищен блок, пред които входове се иска
проектиране на въпросния паркинг, а на по-късен етап – и неговото изграждане.
Посочва се, че като собственици на апартаменти, находящи се в посочения ПИ,
респ. в УПИ I, кв. 73 по плана на гр. Свищов, и носители на вещно право на
строеж и произтичащото от него правомощие за ползване на земята, не са съгласни
с изграждане на паркинг, тъй като изграждането му сериозно ще затрудни
придвижването им до входовете на блока и ще създаде значителни неудобства,
както на тях, така и на участниците в движението. Изтъква се, че именно там се
намират основните входове на блока, които се ползват ежедневно от живущите и от
посетителите на блока, като от там се вкарват мебели, материали и оборудване за
апартаментите, а при нужда – влизат линейки, пожарни автомобили и др. Посочва
се също, че до вх. „Г“ има изграден паркинг, който е достатъчен за живущите в
двата входа. Сочи се, че паркингът, чието проектиране е допуснато с процесната
виза, не е съобразен с градоустройствените планове, не са посочени параметрите
му и за какво ще се използва, като липсва и оценка за въздействието на
паркинга. Посочва се, че застрояването в парцела е с по-голяма плътност от
законоустановеното, с оглед на което не следва да се допуска допълнително
такова. Изтъква се, че оспореният акт не е в съответствие с прогласената в
чл.1, ал.1 от ЗУТ цел на закона, а именно да гарантира устойчиво развитие и
благоприятни условия за живеене, труд и
отдих на населението. Посочва се, че такъв паркинг би било уместно да се
изгради в северозападната част на ПИ с
идентификатор №65766.702.4803, където се намират вх. „А“ и вх. „Б“ и където има
много на брой незаконно поставени гаражни клетки. На последно място се твърди,
че оспореният акт не отговаря на изискванията на чл.140, ал.2 от ЗУТ, като
освен това с него е предприет опит за изменение на действащия ПУП. По тези
съображения моли за отмяна на оспорения акт и присъждане на направените по
делото разноски.
В съдебно
заседание, жалбоподателите не се явяват, представляват се от ... П. който
поддържа така подадената жалба по направените в нея оплаквания и допълнително
изложените в представена по делото писмена защита. Претендира заплащане на
направените по делото разноски, за което представя списък по чл. 80 от ГПК във
вр. с чл.144 от АПК.
Ответникът
по жалбата – Главният архитект на Община Свищов, чрез пълномощника си ... Шопов
в представено по делото писмено становище оспорва депозираната жалба като
недопустима и прави искане същата да бъде оставена без разглеждане. Изтъква, че
посочените в жалбата лица не могат да бъдат жалбоподатели по настоящото
производство поради факта, че съобщението за издадената виза е адресирано до
домоуправителя на етажната собственост на вх. „В“ и вх. „Г“. Посочва, че потенциалният
строеж следва да се реализира пред жилищната сграда в режим на етажна
собственост, поради което няма как всеки един от собствениците на сградата да
има право да упражнява своите права самостоятелно. Отделно от това посочва, че
оспорването на индивидуалните административни актове по АПК не е включено в
законовото представителство по чл.41 и чл.23, ал.3 и ал.4 от ЗУЕС, поради което
управителят на етажната собственост следва да бъде изрично упълномощен, но
такова упълномощаване в случая не е налице. Изтъква, че дори и да се приеме, че
жалбата е допустима, то доколкото не са налице доказателства , касаещи
собственост в процесния имот, не може да се приеме, че всяко от лицата,
подписало жалбата има право да обжалва.
В условията
на алтернативност оспорва жалбата като неоснователна и моли същата да бъде
отхвърлена. Посочва, че актът е издаден от компетентен орган, в предписаната от
закона форма, при липса на противоречие с материалния закон, като за издаването
му са събрани всички необходими документи.
В съдебно
заседание процесуалният му представител ... Шопов оспорва жалбата, като
аргументите за недопустимост на жалбата, алтернативно – за неоснователност и
недоказаност на същата, развива в
представени по делото писмени бележки. Претендира за присъждане на разноски, за
което прилага списък по чл. 80 ГПК във вр. с чл.144 от АПК.
Съдът след
като взе предвид доводите на страните,
прецени поотделно и в съвкупност събраните по делото доказателства от
фактическа страна намира за установено следното:
Не се спори
между страните, а и се установява от наличните по делото доказателства, че с
Акт за частна общинска собственост №4531/01.08.2011г., Община Свищов се
легитимира като собственик на недвижим имот в урбанизираната територия на гр.
Свищов, представляващ поземлен имот с идентификатор 65766.702.4804, целият с
площ от 1 705 кв.м. по КККР, одобрени със Заповед №РД-18-10/12.02.2009г.
на АГКК-Велико Търново, а по ПУП-ПРЗ, одобрен с Решение №348/30.10.2008г. на
Общински съвет – Свищов, участващ в УПИ I, кв.73, отреден за жилищно
строителство и обслужващи дейности, целият с площ от 4 419 кв.м.
На 30.05.2022г. Д.Л.Ф. депозирал до
кмета на Община Свищов заявление за издаване на виза за проектиране на паркинг,
находящ се в поземлен имот с идентификатор 65766.702.4804, участващ в УПИ I,
кв.73 по плана на гр. Свищов. Към заявлението било приложено Постановление за
възлагане на недвижим имот от 10.11.2021г. по изп. дело № 20167250401184 по
описа на ЧСИ Виктор Г. с рег. № 725, р-н на действие ОС Велико Търново, вписано
в Служба по вписванията Свищов под вх. рег. № 159/31.01.2022 г., акт № 83, том
I, с което е възложено в собственост на Д.Л.Ф. недвижим имот, представляващ по
КККР на гр. Свищов, самостоятелен обект в сграда с идентификатор 65766.702.4804.1.42,
находящ се в сграда №1, разположена в поземлен имот с идентификатор
65766.702.4804 с адрес гр. Свищов, ул. „К. Д.Аврамов“ №13 с предназначение: за
спортна и развлекателна дейност, брой нива на обекта 1, с посочена в документа
площ 318.27 кв.м., прилежащи части: 4,07 % ид.ч. от общите части на сградата,
който имот е описан в документ за собственост като; „Ресторант“,
преустроен във „Фитнес център“.
Така депозираното заявление за
издаване на виза за проектиране е разгледано от Общински съвет – Свищов, като с
Решение №792 по Протокол №50/30.06.2022г. е дадено съгласие главния архитект на
Община Свищов да издаде виза за проектиране на паркинг в УПИ I, кв.73 по плана
на гр. Свищов. Въз основа на това решение, на 26.07.2022г. главния архитект на
Община Свищов издал виза, с която на основание чл.140 от ЗУТ допуснал проучване
и проектиране на паркинг в УПИ I, кв.73 по плана на гр. Свищов. Същата е
съобщена по реда на § 4 от ДР на ЗУТ чрез изпращане на писмо изх.
№94-М-270/26.07.2022г., адресирано до домоуправителите на ул. „К.Д.Аврамов“
№13, вх. В и вх. Г, като видно от известието за доставяне на л.8 от делото е,
че това съобщаване се е осъществило на 02.08.2022г. Недоволни от издадената
виза, собствениците на апартаменти на ул. „К.Д.Аврамов“ №13, вх. „В“ и вх. „Г“
– С.И.К., Т.И.К., М.Н.В., С.Г.П., Н.Г.Ш.,
С.С.П., Я.М.М., К. Христов П., Р.И.В., Е. Д.М., Т.Ц.К., Д.Х.Д., Г.С.В., М.Н.Ц.,
Й.Х.А., Н.И.Б., Т.Б.К., А.А. Г., Н.М.М., Е.И.А., Е.Г.В., Р.К.И., М. Ц.Б., С.Г.Г.,
А.В.Г., Р.Д.Н., са я оспорили с жалба, подадена на 16.08.2022г. чрез общинската
администрация до Административен съд Велико Търново. Въз основа на тази жалба е образувано настоящото производство.
Като писмени доказателства по делото
са приети документите, изпратени с писмо изх. № 94-ж-93/18.08.2022
година по
описа на община Свищов, съставляващи административната преписка по обжалвания
акт, както и молба с вх. № на съда 4984/19.09.2022 г. на процесуалния
представител на жалбоподателите, ведно със снимка/извадка от ПУП и становище с
вх. № на съда 5103/27.09.2022 година от процесуалния представител на ответника ...
Я..
Приети като доказателства по делото
са и молба с вх. № на съда 5588/26.10.2022 година от процесуалния представител
на ответника, ведно с Разписен лист, списък на направените разноски, фактура и
платежно нареждане към него, намиращи се от страница 49 до 53 включително,
както и молба с вх. № на съда 5859/11.11.2022 година от процесуалния
представител на жалбоподателите, ведно със заверени преписи от документи, удостоверяващи правото
на собственост на жалбоподателите, намиращи се от страница 63 до 98
включително.
По искане на процесуалния
представител на жалбоподателите е допусната и приета без оспорване от страните
СТЕ. В заключението на вещото лице по нея се посочва, че доколкото за зоната
има действаща Кадастрална карта, одобрена със Заповед №РД-18-10/12.02.2009г. на
ИД на АГКК, визата е издадена върху надлежно изготвена комбинирана скица, която
съдържа и съпоставя графичната информация по КК и действащия ПУП – ПРЗ, одобрен
с Решение №348/30.10.2008г. на ОС – Свищов. Посочва се, че визата се отнася за
площен благоустройствен обект – паркинг, чиито габарити и разположение не се
установяват с линии на застрояване. Сочи
се, че предвиденият във визата площен обект – паркинг не представлява застроена
площ, не влияе върху устройствените показатели за УПИ I и не се ограничава от
тези показатели, установени за зоната. Вещото лице изтъква, че посочването на тези установени показатели в т. нар.
„матрица“ е нормативно установена практика, като в случая в процесната виза
такава матрица действително липсва. Сочи, че визираният обект - паркинг не
влияе върху някои от параметрите - плътност и интензивност на застрояване, но
променя площта, респективно процента на зелените площи, като в случая във
визата изрично е указано проучването и проектирането да стане „при спазване на
нормативната уредба“. Що се отнася до твърденията на жалбоподателите, че с
визата се допуска изменение на действащия ПУП, посочва, че с процесната виза не
допуска и не предвижда такова изменение, като тази процедура е съвсем различна.
Относно параметрите на паркинга вещото лице посочва, че същите се изясняват в процеса на проучване и
проектиране - каквото е и указаното във визата. Целесъобразността на
предложеното проектно решение се доказва в съответния проект по необходимите
проектни части, а законосъобразността се проучва в процеса на съгласуване и
одобряване на проекта. Посочва, че на ранен етап, какъвто е издаване на визата,
конкретните параметри - габарити, точно разположение, капацитет, начин на
изграждане, не могат да бъдат предвидени, указани и контролирани. Изтъква, че
важен елемент на извън уличните паркинги са техните подходи от прилежащата
градска комуникация, като те се съгласуват със съответните контролни служби и
при необходимост се изготвя проект за организация на движението. Всичко това
обаче става в процеса на проектиране, съгласуване и одобряване на
документацията, а не на етап виза. В заключение вещото лице уточнява, че няма
нормативно регламентирано отстояние на елементите на паркиране/гариране от
жилищните сгради.
При така
установената фактическа обстановка съдът прави следните правни изводи:
Жалбата е
допустима като подадена до компетентния съд против подлежащ на оспорване
индивидуален административен акт по смисъла на чл. 21, ал. 1 от АПК, вр. чл. 214, ал. 1 от ЗУТ и в
предвидения в нормата на чл. 215, ал. 4 от ЗУТ 14-дневен преклузивен срок.
Противно на твърденията на ответник-жалба, оспорващите са заинтересовани лица
по смисъла на чл. 131, ал. 1, вр. с ал. 2, т. 1 от ЗУТ- притежаващи
самостоятелни обекти в сграда етажна собственост, и идеални части от правото на
строеж върху имот № 65766.702.4804, като притежаваното от тях ограничено вещно
право на строеж върху имота е удостоверено в приложените от жалбоподателите и
приети без оспорване от страните като доказателство по делото документи за
собственост. Следователно жалбата е допустима.
Разгледана
по същество, жалбата е неоснователна.
След
служебно извършена проверка, съдът установи, че обжалваната виза е валиден
административен акт, издаден от компетентен орган и в рамките на неговата
материалноправна компетентност и овластяването му съобразно нормата на чл. 140,
ал. 1, изр. второ от ЗУТ – Главният архитект на Община Свищов.
Съгласно чл.
59, ал.2 от АПК административният акт следва да бъде в писмена форма, като
нормата на чл. 140, ал. 2 от ЗУТ определя специфичните реквизити, изисквания за
формата на визата за проектиране, която
представлява копие (извадка) от действащ подробен устройствен план с
обхват поземления имот и съседните му поземлени имоти, с означени налични
сгради и постройки в него и в съседните имоти и с нанесени линии на застрояване
и допустими височини, плътност и интензивност на застрояване и други
изисквания, ако има такива, както и допустимите отклонения по чл. 36. Когато
кадастралната карта е влязла в сила след влизането в сила на подробния
устройствен план, визата се издава върху комбинирана скица от кадастралната
карта и подробния устройствен план. В настоящия случай от заключението на
вещото лице по СТЕ, което съдът кредитира като компетентно и обективно
изготвено, се установява, че оспорената
виза е издадена върху надлежно изготвена комбинирана скица, която съдържа и
съпоставя графичната информация по КК и действащия ПУП – ПРЗ, одобрен с Решение
№348/30.10.2008г. на ОС – Свищов. Вещото лице е посочило, че доколкото визата
се отнася за площен благоустройствен обект – паркинг, габаритите и
разположението му не се установяват с линии на застрояване. Изрично е
отбелязано, че паркингът не представлява застроена площ, не влияе върху
устройствените показатели за УПИ I и не се ограничава от тези показатели,
установени за зоната, с оглед на което и такива не са посочени във визата.
Изтъкнато е, че доколкото визирания обект – паркинг, променя площта, респективно
процента на зелените площи, то в случая във визата изрично е указано
проучването и проектирането да стане „при спазване на нормативната уредба“. Що
се отнася до твърденията на жалбоподателите, че визата не съдържа конкретни
параметри на паркинга, в т.ч. ширина, дължина, брой паркоместа и др., вещото
лице изрично е отбелязало, че тези параметри се изясняват в процеса на
проучване и проектиране, каквото е и указаното във визата. Ето защо, съдът
намира за неоснователни възраженията на жалбоподателите, че визата не съдържа
всички необходими реквизити и съответно страда от пороци във формата.
Не се установява при издаване на
визата да са допуснати съществени нарушения на административно производствените
правила.
По
приложението на материалния закон съдът намира следното: Основният спорен по
делото въпрос е този, относно съответствието на проектираното с процесната виза
застрояване и законовите изисквания към този вид строителство.
За да се
отговори на този въпрос, съдът счита, че е нужно на първо място да се изясни
функцията на визата за проектиране по чл.140 от ЗУТ. Регулирането на
поземлените имоти и предвиждането на застрояването в тях по правило се извършва
с подробните устройствени планове. С последните, съгласно чл.108, ал.1 от ЗУТ,
се конкретизира устройството и застрояването на териториите на населените места
и землищата им, както и на селищните образувания, като предвижданията на ПУП са
задължителни за инвестиционното проектиране. Съгласно чл.134, ал.6 от ЗУТ,
когато при прилагането на действащи подробни устройствени планове се променят
само разположението и конфигурацията на предвидените сгради, в т.ч. при
пристрояване и надстрояване на съществуващи сгради, без да се променят начинът
и характерът на застрояването и правилата и нормативите за съответната устройствена
зона, не е необходимо да се изменя ПУП, като в тези случаи застрояването се
определя с визата по чл.140 от ЗУТ. Също с визата по чл.140 от ЗУТ законът
предвижда и допускане на непредвидено с действащия ПУП допълващо застрояване в
имотите, ако постройките се застрояват свободно или допрени до сгради на
основното застрояване в урегулирания поземлен имот или свързано с постройки на
допълващо застрояване само между два урегулирани поземлени имота, като в този
случай допуснатото застрояване се отразява служебно в действащия ПУП – чл.41,
ал.2 от ЗУТ. От анализа на цитираните нормативни разпоредби следва изводът, че
основната функция на визата за проектиране по чл.140 от ЗУТ е свързана с
осигуряването на устройствена основа за бъдещо инвестиционното проектиране,
като измененията на предвижданията на ПУП с виза се допускат само в изрично
предвидените в закона случаи, като общо на всички хипотези, при които е
допустимо издаването на виза за проектиране е, че с нея не могат да се
нарушават, респ. променят устройствените показатели за съответния имот,
предвидени с ПУП.
Отчитайки
тези характеристики на процесния акт, възраженията на жалбоподателите относно
неспазена процедура при издаване на визата по изготвяне на оценка за
въздействие върху околната среда при реализиране на предвиденото застрояване са
неотносими към законосъобразността на проверявания административен акт. Тези
изисквания касаят инвестиционните предложения, т.е. инвестиционното
проектиране, което обаче е един последващ етап, основаващ се на създадената с
визата по чл.140 от ЗУТ устройствена основа.
Като се
съобразят установените по делото факти и данните от заключението на приетата по
делото експертиза, съдът приема, че с обжалваният административен акт има
допуснато проектиране на паркинг в УПИ І, кв. 38 по ПУП на град Свищов, ПИ
65766.702.4804. Това ново проектирано строителство е по вид допълващо
застрояване. Поради това правното основание за издаване на проверявания
административен акт е чл.41, ал.2 от ЗУТ. В тази хипотеза на издаване на виза
чл.41, ал.3 от ЗУТ въвежда императивна забрана за допускане на застрояване, с
което се превишават зададените с конкретния ПУП устройствени показатели за
съответния УПИ. В разглеждания случай не се установява с проверяваната виза да
е налице нарушаване на цитираната забрана. Видно от дадените в с.з. от
26.01.2023г. уточнения от страна на вещото лице по изготвеното от него
заключение, е, че УПИ І, кв.38, ПИ 65766.702.4804 по КК на град Свищов, е с
конкретно предназначение за жилищно застрояване със средна височина, т.е.
застрояване до 15м. /чл.23, ал.1, т.2 от ЗУТ/. Съобразно това предназначение на
въпросния УПИ, същият следва да отговаря на определените с ПУП нормативи и
градоустройствени показатели, чийто граници се визират в чл.19 от Наредба
№7/22.12.2003г. за правила и нормативи за устройство на отделните видове
територии и устройствени зони. В случая от заключението на вещото лице се
установи, че оспорената виза се отнася за площен благоустройствен обект -
паркинг, който не представлява застроена площ, поради което не влияе върху
параметрите – плътност и интензивност на застрояването. Предвид това
допуснатото проектиране на паркинг следва да отговаря единствено на показателя
за необходимата в парцела озеленена площ, която в процентно отношение спрямо
цялата площ на имота варира между 30 и 50 процента. Изрично в с.з. вещото лице
уточни, че новопредвидения паркинг би могъл да повлияе на показателя „свободно
озеленена площ“, но доколкото в обхвата на УПИ I има значителни площи, заети с
различни видове настилки (което е видно от комбинираната скица към СТЕ), то е
налице възможност при разработването и проектирането на паркинга първо да бъде
спазено изискването за 30 % озеленена площ, което е очевидно предвид големите
свободни площи и да бъде и реално запазена съществуващата площ за озеленяване
чрез преаранжиране на големите площи съществуващи по настилки, които са
отразени на скицата. Предвид това и доколкото в оспорената виза недвусмислено е
посочено проектирането да стане „при спазване на нормативната уредба“, съдът
приема, че е спазено ограничителното условие. В този смисъл обжалваният
административен акт се явява съответен на закона.
С оглед
материалната законосъобразност на акта, съдът намира че същият се явява и
съответен на целта на закона.
Предвид
изложеното, съдът намира, че оспорената виза е издадена от компетентен орган, в
предвидената от закона форма, без допуснати съществени нарушения на
административно производствените правила и при правилното прилагане на
материалноправните разпоредби и целта на закона, поради което същата е
законосъобразна и следва да бъде оставена в сила, а жалбата да бъде отхвърлена
като неоснователна.
При този изход на спора основателно се явява искането на процесуалния
представител на ответника за присъждане на сторените по делото разноски,
представляващи адвокатско възнаграждение в размер на 1 080 лева, доказателство
за плащането по банков път на което се съдържа в приложеното на л. 123 от
делото преводно нареждане.
Водим от горното и на основание чл. 172, ал.2 от АПК,
осми състав на Административен съд Велико Търново
Р Е Ш И:
ОТХВЪРЛЯ жалбата на С.И.К. с ЕГН **********; Т.И.К.
с ЕГН **********; М.Н.В. с ЕГН **********; С.Г.П. с ЕГН **********; Н.Г.Ш. с
ЕГН **********; С.С.П. с ЕГН **********; Я.М.М. с ЕГН **********; К. Христов П.
с ЕГН **********; Р.И.В. с ЕГН **********; Е.Д.М. с ЕГН **********; Т.Ц.К. с
ЕГН **********; Д.Х.Д. с ЕГН **********; Г.С.В. с ЕГН **********; М.Н.Ц. с ЕГН **********;
Й.Х.А. с ЕГН **********; Н.И.Б. с ЕГН **********; Т.Б.К. с ЕГН **********; А.А.
Г. с ЕГН **********; Н.М.М. с ЕГН **********; Е.И.А. с ЕГН **********; Е.Г.В. с
ЕГН **********; Р.К.И. с ЕГН **********; М. Ц.Б. с ЕГН **********; С.Г.Г. с ЕГН
**********; А.В.Г. с ЕГН **********; Р.Д.Н. с ЕГН **********, против Виза за
проектиране от 26.07.2022г. на главния архитект на Община Свищов, издадена в
полза на Д.Л.Ф., с която се допуска
проектиране на паркинг в УПИ I, кв. 73 по плана на гр. Свищов.
ОСЪЖДА С.И.К. с ЕГН **********; Т.И.К. с
ЕГН **********; М.Н.В. с ЕГН **********; С.Г.П. с ЕГН **********; Н.Г.Ш. с ЕГН **********;
С.С.П. с ЕГН **********; Я.М.М. с ЕГН **********; К. Христов П. с ЕГН **********;
Р.И.В. с ЕГН **********; Е.Д.М. с ЕГН **********; Т.Ц.К. с ЕГН **********; Д.Х.Д.
с ЕГН **********; Г.С.В. с ЕГН **********; М.Н.Ц. с ЕГН **********; Й.Х.А. с
ЕГН **********; Н.И.Б. с ЕГН **********; Т.Б.К. с ЕГН **********; А.А. Г. с ЕГН
**********; Н.М.М. с ЕГН **********; Е.И.А. с ЕГН **********; Е.Г.В. с ЕГН **********;
Р.К.И. с ЕГН **********; М. Ц.Б. с ЕГН **********; С.Г.Г. с ЕГН **********; А.В.Г.
с ЕГН **********; Р.Д.Н. с ЕГН ********** *** разноски по делото в размер на 1
080 (хиляда и осемдесет) лева.
РЕШЕНИЕТО подлежи на касационно обжалване в
14-дневен срок от съобщаването му на страните пред Върховния административен
съд.
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪДИЯ: