РЕШЕНИЕ
№ 543
гр. Пловдив, 29.04.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛОВДИВ, VIII СЪСТАВ, в публично заседание на
тридесети март през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:Екатерина Вл. Мандалиева
Членове:Недялка Д. Свиркова Петкова
Величка З. Запрянова
при участието на секретаря Елена П. Димова
като разгледа докладваното от Екатерина Вл. Мандалиева Въззивно
гражданско дело № 20225300500307 по описа за 2022 година
Производството е по реда на чл.258 и сл. ГПК.
Обжалвано е Решение №262496 от 12.11.2021г. на ПРС, четвърти
гр.с., постановено по гр.д.№3783/2020г, с което се отхвърля предявения от
Г. И. В., ЕГН ********** и Н. А. В., ЕГН ********** против Ц. И. Т., ЕГН
**********, В. А. С., ЕГН ********** и М. И. В., ЕГН ********** иск за
съдебна делба на следния недвижим имот: УПИ VIII-925,926, кв.14 по
регулационния план на кв. В. - с., гр.Пловдив, одобрен със Заповед № ОА-
2362/26.11.1993 г., при граници на УПИ по нотариален акт № *** г. на
нотариус Иво Гонев, като следва: на север УПИ I-87, на изток УПИ VIII-94,
на юг имот 93 и водоем, за който УПИ е образуван от ПИ 925 и ПИ 926,
които са идентични с имоти, идентификатори с № 56784.530.925 и №
56784.530.926 по КККР на гр. Пловдив, одобрени със Заповед РД-1848/03.06
2009 г. на изпълнителния директор на АГКК.
Жалбоподателят Г. И. В., ЕГН **********, чрез процесуалния му
представител адв.Ц.К. обжалва решението на първоинстанционният съд, с
което е отхвърлен иска за делба по отношение на процесния ПИ, като
1
неправилно и незаконосъобразно. Не са наведени конкретни оплаквания,
жалбоподателят посочва лаконично, че съдът е допуснал грешка като е
разгледал приложението на регулацията и какви са имотите, а е пропуснал
същественото в случая, че съсобствениците искат прекратяване на
съсобствеността. Моли настоящата инстанция да отмени решението на
първоинстанционният съд и постанови друго, с което да допусне до делба
процесния имот. Не претендира разноски.
Н. А. В., съпруга на жалбоподателят Г. И. В., чрез процесуалния и
представител адв. Д. Р. изразява становище, че относно основателността на
жалбата предоставя на съда. Не претендира разноски.
Въззиваемите Ц. И. Т., ЕГН **********, В. А. С., ЕГН ********** и
М. И. В., ЕГН ********** не взимат становище по жалбата.
ПЛОВДИВСКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД след преценка на събраните по
делото доказателства, допустимостта и основателността на жалбата, намира
за установено следното:
Въззивната жалбата е подадена в законния срок, от страна имаща
правен интерес да обжалва, срещу подлежащ на съдебен контрол акт, поради
което се явява процесуално допустима.
Разгледана по същество жалбата е неоснователна по следните
съображения:
Първоинстанционният съд е сезиран с иск за делба по отношение на
недвижим имот: УПИ VIII-925,926, кв.14 по регулационния план на кв. В. - с.,
гр.Пловдив, отразен като имоти, идентификатори с № 56784.530.925 и №
56784.530.926 по КККР на гр. Пловдив, одобрени със Заповед РД-1848/03.06
2009 г. на изпълнителния директор на АГКК.
Първоинстационният съд е отхвърлил иска за делба по отношение на
урегулирания поземлен имот, приемайки от една страна, че не е приложен
плана от 1993 г., поради което е отпаднало неговото вещно-прехвърлително
действие и не е налице съсобственост върху процесния УПИ VIII-925,926
между съсобствениците на ПИ 925 и ПИ 926. Придобивайки идеални части от
парцел, образуван от два маломерни имота, с отпадане на действието на
дворищната регулация, която не е приложена в срока по срока по § 6, ал. 2 и 4
ЗУТ, отделните групи съделители са придобили правото на собственост върху
2
маломерните имоти, от който е образуван парцела. Ето защо предвид на това,
че ищците са собственици на имот с идентификатор 56784.530.925, в който е
изградена притежаваната от тях жилищна сграда, в режим на СИО, а
ответниците са собственици на имот с идентификатор 56784.530.926, в който
е изградена сграда е в режим на етажна собственост, то съдът е приел, че
нито имот с идентификатор 56784.530.925, нито имот с идентификатор
56784.530.926 могат да бъдат предмет на съдебна делба .От друга страна,
решаващият съд е посочил, че дори и регулацията на процесния УПИ да бе
приложена, то той би имал статут на обща част, тъй като в него има
построени две сгради, собственост на различни лица, поради което искът за
делба на това основание подлежи на отхвърляне.
Съгласно разпоредбата на чл.269 ГПК въззивният съд се произнася
служебно по валидността на решението, а по допустимостта - в обжалваната
му част, като по останалите въпроси е ограничен от посоченото във
въззивната жалба.
При извършена проверка в рамките на своите правомощия настоящият
съдебен състав счита, че постановеното решение е валидно и допустимо.
Пловдивски окръжен съд, като обсъди доводите на страните и
събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност,
намира, че фактическата обстановка се установява така както е изложена от
първоинстанционния съд. Пред настоящата въззивна инстанция не са
допуснати нови доказателства по смисъла на чл.266 ГПК, които да променят
така установеното от РС – Пловдив. Събраните в първата инстанция
доказателства са обсъдени правилно, преценени са релевантните за спора
факти и обстоятелства, поради което на основание чл.272 от ГПК касаещо
фактическата обстановка, въззивният съд препраща към мотивите на
първоинстанционния акт.
Спорът пред настоящата инстанция се свежда до това, дали е допустима
делбата на процесния урегулиран поземлен имот.
Съгласно разпоредбата на чл. 38, ал. 1 ЗС при сгради, в които етажи
или части от етажи принадлежат на различни собственици, земята
представлява обща част на всички собственици, а съгласно чл. 38,
ал. 3 ЗС общите части не се делят. Текстът на чл. 38, ал. 1 ЗС има предвид т.
нар. "вертикална етажна собственост" – т. е. сграда с няколко самостоятелни
3
обекта, които имат различни собственици. Правилата на чл. 38, ал. 1 и ал. 3
ЗС се прилагат и за т. нар. "хоризонтална етажна собственост" – етажна
собственост, при която в съсобствено дворно място има две или повече
сгради с различни собственици. Приема се, че в тези случаи дворното място
също представлява обща част и не подлежи на делба. В този смисъл са
ППВС № 2/1982 г., решение № 393 от 24.04.2009 г. по гр. д. № 921/2008 г. на
ВКС, I г. о., решение № 192 от 26.09.2014 г. по гр. д. № 409/2012 г. на ВКС, II
г. о.
В конкретният случай, от заключението на приетата пред първата
инстанция СТЕ изготвена от вещото лице Й. Й., което съдът кредитира като
обективно и компетентно изготвено, се установява че по предходен КРП на
кв.“В.-с.“, одобрен със Заповед №450 от 15.06.1981г. са обособени два
имота ПИ 925 и ПИ 926. Със Заповед №ОА-2362/26.11.1993г. се одобрява
проект за изменение на застроителния план на кв.14, като се образуват нови
парцели относно стар УПИ V-925,926, а по изменение е УПИ VIII-925,926
в кв.14, като регулационните граници се движат по съществуващите имотни
граници. Вещото лице е категорично, че доколкото двата имота разгледани
поотделно не отговарят на изискванията на ЗУТ, то същите не могат да
бъдат обособени в самостоятелно УПИ. Предвид на това обстоятелство за
двата имота е предвидено отреждане на едно общо УПИ VIII-925,926 в
кв.14.
Видно от представените скици, в поземлен имот с идентификатор
56784.530.925 има построени две сгради, едната жилищна със застроена
площ от 53кв.м. и втора сграда с предназначение селскостопанска сграда със
застроена площ от 14кв.м., а в поземлен имот с идентификатор 56784.530.926
има построена една жилищна сграда с площ от 59кв.м., двуетажна и втора
сграда с предназначение селскостопанска сграда с площ от 36кв.м.
Ищците се легитимират като собственици на основание покупко-
продажба през 2005г., обективирана с НА 112/2005г, към който момент
същите са придобили 1/2 идеална част от недвижим имот с площ от 331кв.м.,
съставляващ от УПИ VIII-925,926 в кв.14, ведно с жилищна със застроена
площ от 53кв.м. в режим на СИО. Няма спор, че останалата 1/2 идеална част
от недвижим имот с площ от 331кв.м., съставляващ от УПИ VIII-925,926 в
кв.14, ведно с двуетажна жилищна сграда с площ от 59кв.м. е собственост
4
на ответниците в режим на етажна собственост. При тези данни настоящият
съдебен състав споделя извода на първоинстанционният съд, че се касае до
съсобствено дворно място, в което доколкото безспорно се
установява, че има две и повече сгради с различни собственици, то е
налице така наречената „хоризонтална етажна собственост“, с оглед на което
дворното място представлява обща част и не подлежи на делба.
Гореизложеното обосновава извода, че първоинстанционният съд е
постановил правилен и законосъобразен акт, поради което същият следва да
бъде потвърден, а жалбата като неоснователна оставена без уважение.
Въззиваемите не претендират разноски, поради което такива не им се
присъждат.
Мотивиран от горното съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Решение №262496 от 12.11.2021г. на ПРС,
четвърти гр.с., постановено по гр.д.№3783/2020г.
Решението подлежи на обжалване пред ВКС с касационна жалба в
едномесечен срок от връчването му на страните.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
5