Р Е Ш Е Н И Е
№
гр.Плевен, 14.04.2016г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Плевенски районен съд, Х граждански състав, в
открито заседание на 14.04.2016г., в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Мариана Тодорова
като разгледа докладваното от съдия Тодорова гр.д.№
1737 по описа за 2016г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Постъпила е
молба от Т.Х.Ч.-***, ЕГН**********,*** *** против Д.В.И., ЕГН**********,***, в
която се твърди , че молителката живее в
гр. Плевен заедно със съпруга си ***- 25 годишен. Твърди, че са съпрузи от
26.10.2015 год. и заедно с тях живеят и трите дъщери на молителката от първия
й брак- *** - 13 годишна, ***- 11
годишна и *** Илиева- 10 годишна. Твърди, че първият й съпруг се казва Д.В.И.
на 38 години.Твърди, че заедно с него съжителствала 10 години, като са имали
връзка от преди това. Твърди, че след брака заживяли при майка му и брат му, но поради
неразбирателството с тях се принудили да
излязат на квартира.Твърди, че след раждането на първата им дъщеря ***, бившият
й съпруг стана по - агресивен. Започнал да употребява алкохол всекидневно, като
това не му влияело добре. Твърди, че си позволявал си да я удря и обижда е
думите « курва» и «боклук». Твърди, че веднъж му поискала 1 лев за да купи
памперси за бебето и той се ядосал по незнайни причини. Изгонил молителката и едногодишната им дъщеря през нощта. Било
страшно и студено. Твърди, че тъй като нямало къде да отиде, тя обикаляла по
улиците с *** на ръце докато той заспи и изтрезнее. Твърди, че той на другият
ден й се извинявал и искал да му прости. Твърди, че веднъж Д. извадил пистолет
в стаята, пак под въздействието на алкохол. Твърди, че там била и дъщеря им ***,
която спяла. Молителката се опитала да вземе пистолета от ръцете му, но той я
ритнал с крак в корема. Твърди, че после насочил пистолета към детето. Твърди,
че след тази случка тя си тръгнала от този дом, заедно децата. Твърди, че през
2010 год. се разделили окончателно, а родителските права били предоставени на
майката. След това завела дело за развод. Твърди, че бившият й съпруг има право
да се среща с децата всяка събота и неделя през седмица. Твърди, че въпреки, че
е минало доста време от както са разделени, г-н И. продължава да я тормози
психически. Твърди, че децата също споделят, че не желаят да разговарят и да се
срещат с него. Твърди, че на 12.03.2016 год. около 18:30 часа Д. ми се обадил
по телефона и започнал да се кара с молителката относно децата и това, че ***
не му отговаря на обаждането. Заплашил молителката, че ще дойде и ще я пребие.
Твърди, че обиждал молителката и съпругът й. Заканил се да вземе децата и да
спре да плаща издръжката. Твърди, че понякога ходи пиян в училището на децата
за да се срещне с тях. Твърди, че е подложена на системен тормоз. Страхува се
за живота си. Твърди, че бившият й съпруг е способен на всичко. Твърди, че е
притеснена и за емоционалното състояние на децата, които не веднъж са
присъствали на скандали. Моли, да бъдат приложени мерки на основание чл.18,
ал.1 ЗЗДН срещу Д.В.И., както следва: - на основание чл.5. ал.1 т.1 от ЗЗДН - да се въздържа от извършване на домашно
насилие спрямо молителката,- на
основание чл. 5, ал. 1, т.З - забрана
на извършителя да приближава пострадалото лице и жилището в ***, както и
училището в което учат децата - ***Също така да не доближава местата за
социални контакти и отдих на пострадалото лице, при условия и срок определени
от съда. На основание чл.5, ал. 1 т. 5 от ЗЗДН- задължаване на извършителят на
насилие да посещава специализирани програми на адрес ***.
Ответникът по
делото, редовно призован се явява лично и взема становище по молбата, че същата
е неоснователна, като изложеното в нея не отговаря на действителността. Не
оспорва, че на 12.03.2016 г. е провел телефонен разговор с молителката, като
може в яда си да е казал нещо.
Съдът, като прецени доказателствата по
делото, намира за установено следното:
Не е спорно между страните, че са съпрузи.
Молителката е представила по делото
Декларация по чл. 9 ал. 3 от ЗЗДН, в която е посочила, че декларира, че е обект
на психическо насилие от страна на
ответника на 12.03.2016г.
Установява се Удостоверения за раждане по актове № 1645/04.11.2003г.,
№ 838/08.06.2005г. и № 2056/27.11.2006г. на Община –Плевен, че страните по
делото са родители на децата *** ***, ЕГН**********, *** ***, ЕГН********** и ***
***, ЕГН**********.
Видно от Свидетелство за съдимост № 894/17.03.2016г. Д.В.И.
е осъждан няколкократно за различни престъпления.
От представения Доклад то ЦСРИЖДПН
Сдружение Център Отворена врата-Плевен се установява, че молителката е посетила
центъра по повод на осъществено от страна на бившия й съпруг Д.В. психическо
насилие.В доклада се съдържат като разказани от молителката същите факти,
изложени в молбата.
Съдът кредитира показанията на свидетеля
***, като взаимнокореспондентни, логични, макар и
заинтересовани, тъй като свидетеля е съпруг на молителката. Същите се явява в
съответствие с останалите събрани по делото доказателства. От тях се
установява, че свидетеля е съпруг на
молителката, като е присъствал в хода на провеждането на телефонния разговор
осъществен между молителката и ответника по молбата на 12.03.2016 г., като е
чул отправените по отношение на нея заплахи от страна на Д.И.. Той е заплашил молителката, че ще й
счупи ръцете и краката, и ще й вземе децата.
При така
установеното, съдът прави следните изводи:
От всички представени по делото доказателства, безспорно
се установява, че молбата, подадена на 16.03.2016г., е в едномесечния срок от
твърдяният акт на домашно насилие – на 12.03.2016г., т.е. същата е допустима,
съгласно чл.10 ал.1 от ЗЗДН. Установи се, че ответникът и молителката са лица бивши
съпрузи – основание за активната легитимация на молителката по чл. 3 т. 1 от ЗЗДН. На база представената декларация от молителката, потвърдена от
показанията на разпитания по делото свидетел, сочеща упражнено психическо
насилие спрямо нея на 12.03.2016г., съдът приема на осн. чл. 13 ал. 2 т.3 от ЗЗДН, че действително е налице такова насилие от ответника на посочената дата. Наличието
на такива действия спрямо молителката изцяло се потвърждават събраните по
делото писмени и гласни доказателства. Съгласно чл. 2 от ЗЗДН, домашно насилие
е всеки акт на физическо, психическо или сексуално насилие, както и опитът за
такова, извършено спрямо лица, които са или са били в семейна или родствена
връзка или които обитават едно жилище. Съдът счита, че действията на ответника
спрямо молителката на 12.03.2016г., представляват акт на домашно насилие по
смисъла на закона- физическо и психическо насилие.
Поради изложеното, съдът намира, че молбата е
основателна и на ответника следва да бъдат наложени предвидените в закона и
поискани от молителката мерки за защита чл. 5, ал.1, т.т. 1, 3 и 5 ЗЗДН. Следва
да се задължи Д.В.И. да се въздържа от извършване на домашно насилие по
отношение на Т.Х.Ч.-***. Следва на основание чл.5. ал.1 т.З от ЗЗДН да бъде
забранено на ответника по молбата да
приближава молителката на разстояние по-малко от
Предвид наличието на акт на домашно насилие и на
основание чл.5, ал.1, т.5 ЗЗДН, следва ответника да се задължи да посещава
специализирани програми в Център за социална рехабилитация и интеграция за жени
и деца, преживели насилие - Община Плевен.
Съдът намира, че не следва да се произнася по
направеното искане, ответника да не приближава училището, в което учат децата.
В молбата се съдържат единствено данни за осъществено домашно насилие по
отношение на молителката, като не се твърди акта на осъществено психическо
насилие на дата 12.03.2016 да е извършен в присъствието на някое от децата.
Изложените в молбата фактически твърдения, които могат да бъдат възприети като
осъществен акт на домашно насилие по отношение на някое от децата не могат да послужат като основание за
постановяване на мерки за защита по отношение на децата, тъй като не са
извършени в предвидения в чл.10, ал.1 ЗЗДН едномесечен срок.
На ответника, съгл. чл. 5 ал. 4 от ЗЗДН, следва да
бъде наложена глоба в минималния размер 200 лв. Следва да бъде указано на
ответника, че при неизпълнение на заповедта на съда полицейските органи,
констатирали нарушението, следва да го задържат и да уведомят прокуратурата за това.
При този изход на делото, и на основание чл.11 ал.2 от ЗЗДН, ответникът следва да бъде осъден да заплати и държавна такса в размер на 80 лв. по сметка на ПлРС.
Воден от горното, съдът
РЕШИ:
ПОСТАНОВЯВА МЯРКА ЗА ЗАКРИЛА на
осн. чл. 5 ал. 1 т. 1, 2, 4 и 5 от Закона за защита от домашното насилие, както
следва :
1. ЗАДЪЛЖАВА на основание чл. 5 ал.1, т.1 ЗЗДН Д.В.И., ЕГН**********,***
ДА
СЕ ВЪЗДЪРЖА от извършване на домашно
насилие по отношение на Т.Х.Ч.-***, ЕГН**********,*** ***.
2. ЗАБРАНЯВА на Д.В.И.,
ЕГН**********,*** да приближава Т.Х.Ч.-***, ЕГН********** на разстояние по-малко от
3. ЗАДЪЛЖАВА, на осн. чл.5, ал.1 т.5 от ЗЗДН, Д.В.И., ЕГН **********,***, да посещава специализирана програма за извършители на насилие в гр.Плевен, Център за социална рехабилитация и интеграция за жени и деца, преживели насилие Отворена Врата- Община Плевен, ***.
ДА СЕ ИЗДАДЕ ЗАПОВЕД за постановената мярка за закрила.
ЗАПОВЕДТА и решението, на осн. чл.16 ал.3 от ЗЗДН, да се връчи
и изпълнява от полицейските органи по местоживеене на молителката и на
ответника.
В СЛУЧАЙ НА
НЕИЗПЪЛНЕНИЕ на заповедта, Д.В.И.,
ЕГН **********,***, да бъде задържан незабавно на осн. чл.21 ал.2 от ЗЗДН, за
което да бъде уведомена прокуратурата.
ОСЪЖДА на осн. чл. 5 ал. 4 и чл.11 ал.2 от Закона срещу
домашното насилие, Д.В.И., ЕГН **********,***, да заплати по сметка на ПлРС
глоба в размер на 200.00 лв. и държавна такса в размер на 80.00 лв. по сметка
на ПлРС.
Решението може да се обжалва пред ПлОС
в 7- дневен срок от връчването му на страните, в открито съдебно заседание на 14.04.2016
г.
След влизане в сила на решението, препис от него да се изпрати на Център за социална рехабилитация и интеграция
за жени и деца, преживели насилие - Отворена Врата- Община Плевен, ***.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: