Р Е
Ш Е Н
И Е
№ 16 20.01.2023г. град Стара Загора
В
И М Е
Т О Н
А Н А
Р О Д А
Старозагорският административен съд, V състав, в публично съдебно
заседание на единадесети януари през две хиляди двадесет и трета година, в
състав:
СЪДИЯ: РАЙНА ТОДОРОВА
при секретар Пенка Маринова и с участието
на
прокурор като разгледа
докладваното
от съдия Р. ТОДОРОВА административно дело № 770 по описа за 2022г.,
за да се произнесе съобрази следното:
Производството
е по реда на чл. 145 и сл. Административнопроцесуалния кодекс /АПК/ във вр. с чл.13,
ал.6 от Закона за социално подпомагане /ЗСП/.
Образувано е по жалба
на И.В.Ж. ***, против Заповед № ЗСП/Д-СТ/4527 от 14.10.2022г., издадена от
Директора на Дирекция „Социално подпомагане“ – гр. Стара Загора, потвърдена с
Решение № 24-РД06-0034 от 08.11.2022г. на Директора на Регионална дирекция за
социално подпомагане – Стара Загора. С оспорената заповед, на основание чл.13,
ал.2 от Закона за социално подпомагане и чл.28, ал.1 от Правилника за прилагане
на Закона за социално подпомагане /ППЗСП/, на И.Ж. е отказано отпускането на
еднократна социална помощ по чл.16 от ППЗСП.
В жалбата са изложени доводи за незаконосъобразност на оспорения
административен акт, като по същество съображенията са за постановяването му в
нарушение и при неправилно приложение на материалния закон и в несъответствие с
целта на закона. Жалбоподателят оспорва като необоснован направения извод, че
по отношение на него не е налице инцидентно възникнала потребност, като
материалноправна предпоставка за отпускане на еднократна социална помощ по
чл.16 от ППЗСП. Поддържа, че с оглед по-късно извършеното преосвидетелстване с
решение на ТЕЛК, за което забавяне той няма вина, през месец октомври 2022г. и
до датата на подаване на жалбата, е без никакви доходи поради спряното
изплащане от НОИ на пенсията му за инвалидност. По тази причина е в
невъзможност да задоволи жизненоважни комунално битови и здравни потребности,
тъй като няма средства за заплащане на сметките за телефон, ток, вода, интернет
и т.н, както и да закупува предписаните му лекарства по рецептурна книжка. Направено
е искане за отмяната на оспорената заповед, като незаконосъобразна и постановяване
отпускането на заявената за получаване социална помощ.
Ответникът по жалбата – Директор на Дирекция
„Социално подпомагане” – Стара Загора, чрез
процесуалния си представител по делото, оспорва жалбата като неоснователна и
моли да бъде отхвърлена Поддържа, че обжалваната заповед е постановена в
съответствие с материалния закон и при спазване на процесуалните правила. Обосновава,
че след проведена социална анкета по подаденото от И.Ж. заявление с искане за отпускане на еднократна
помощ по чл.16 от ППЗСП и изготвен социален доклад, правилно е прието, че по
отношение на лицето не е налице установена и доказана инцидентно възникнала
здравна, комунално-битова или друга жизненоважна потребност, като
материалноправна предпоставка за възникване на правото по чл.16 от ППЗСП и
съответно законосъобразно на лицето е отказано отпускането на помощта.
Въз
основа на съвкупната преценка на събраните по делото доказателства, съдът
приема за установено следното от фактическа страна по административно-правния
спор:
Жалбоподателят в настоящото
производство – И.В.Ж. е подал Заявление-декларация вх. № ЗСП/Д-СТ/4527 от
12.10.2022г., с искане за отпускане на еднократна социална помощ по чл.16 от
ППЗСП. Искането е обосновано със спряна пенсия от 01.10.2022г., липсата на
други доходи и неполучаването на друга помощ. По подаденото заявление и след
извършена социална анкета, на 13.10.2022г. е изготвен социален доклад. Съгласно
изложеното в социалния доклад, заявителят И.В.Ж. е неженен и няма деца. Пенсионер
е с ЕР на ТЕЛК със срок до 01.10.2022г., като от м. 07.2022г. има подадени
документи за ново ЕР на ТЕЛК. За м.09.2022г.
има изплатена пенсия от 490.35лв. През месец 08.2022г. е изплатена на лицето
целева помощ за отопление по Наредба № РД 07-5. Получените през годината помощи
са: по чл.70 от ЗХУ – 550.95лв. и по Наредба № РД-07-5 – 623.55лв. Сочи се, че лицето
не декларира инцидентна нужда и не представя разходооправдателни документи.
След преценка на нуждите от социално подпомагане е направено предложение да не
се отпуска еднократна помощ по реда на чл.16 от ППЗСП.
С
оспорената в настоящото съдебно производство Заповед № ЗСП/Д-СТ/4527 от
14.10.2022г., издадена от Директора на Дирекция „Социално подпомагане“ – гр.
Стара Загора, на основание чл.13, ал.2 от ЗСП и чл.28, ал.1 от ППЗСП, на И.В.Ж.
е отказано отпускането на еднократна социална помощ по чл.16 от ППЗСП. От фактическа страна обжалваният административен
акт е обоснован с обстоятелството, че лицето няма доказана инцидентно
възникнала жизненоважна потребност.
И.Ж. е обжалвал заповедта по административен
ред. С Решение № 24-РД06-0034/ 08.11.2022г. на Директора на Регионална Дирекция
за социално подпомагане – Стара Загора, на
основание чл. 97, ал.1 и чл.81, ал.1 от АПК и чл.13, ал.5 от ЗСП във вр. с
чл.16, ал.1 от ППЗСП, е отхвърлена като неоснователна подадената от И.Ж. жалба против
Заповед № ЗСП/Д-СТ/4527 от 14.10.2022г. на Директора на Дирекция „Социално
подпомагане” – Стара Загора. След преценка на доказателствата, съдържащи се в образуваната
преписка и въз основа на установената фактическа обстановка, съотнесена към
приложимата нормативна регламентация, решаващият административен орган е приел,
че за заявителя И.Ж. не е възникнало право на еднократна социална помощ по
чл.16, ал.1 от ППЗСП, тъй като не е констатирано наличие на внезапно и
инцидентно възникнали за лицето жизненоважни потребности. С оглед на което е
направен извод, че правилно и законосъобразно с обжалваната заповед на
Директора на Дирекция „Социално подпомагане” – Стара Загора, е отказано
отпускането на еднократна социална помощ по чл.16, ал.1 от ППЗСП по подаденото
от И.Ж. Заявление-декларация вх. № ЗСП/Д-СТ/4527 от 12.10.2022г.
По делото са
представени и приети като доказателства документите, съдържащи се в административната
преписка по издаването на Заповед № ЗСП/Д-СТ/4527 от 14.10.2022г. на Директора
на Дирекция „Социално подпомагане” – Стара Загора и на потвърждаващото
заповедта Решение № 24-РД06-0034/ 08.11.2022г. на Директора на РДСП – Стара
Загора. Като доказателства са приети и представените от жалбоподателя копия на
рецептурна книжка, ЕР на ТЕЛК № 92959 от 190/ 10.10.2022г., Разпореждане №
23225874157 от 30.09.2022г. на НОИ и др.
Съдът, като обсъди събраните по делото
доказателства във връзка с направените в жалбата оплаквания, доводите и
становищата на страните и като извърши цялостна проверка на законосъобразността
на оспорения административен акт на основание чл. 168, ал.1 във връзка с чл.146
от АПК, намира за установено следното:
Оспорването,
като направено от легитимирано лице с правен интерес, в законово установения
срок и против административен акт, подлежащ на съдебно обжалване и контрол за
законосъобразност, е процесуално допустимо.
Разгледана по същество жалбата е
неоснователна.
Оспорената
Заповед № ЗСП/Д-СТ/4527 от 14.10.2022г. е издадена от материално и териториално компетентния
административен орган – Директора на Дирекция „Социално подпомагане” – Стара
Загора, при упражняване на законово регламентираните му правомощия по чл.13,
ал.2 от ЗСП и чл. 28, ал.1 във вр. с чл.16 от ППЗСП.
Обжалваният
административен акт е постановен в изискуемата от закона форма и при спазване
на нормативно установените изисквания по чл. 59, ал.2, т.4 от АПК за неговото
съдържание. Посочено е както правното основание за упражненото административно
правомощие, така и релевантното обстоятелство за постановения отказ за
отпускане на еднократна социална помощ по чл.16 от ППЗСП – недоказано наличие
на инцидентно възникнала нужда за отпускането на помощта. А и съгласно
разрешението, дадено в ТР №16 / 31.03.1975г на ОСГК, няма пречка мотивите да се
съдържат в отделен документ, предхождащ постановяването на акта и когато този
документ е съставен с оглед предстоящото издаване на заповедта. В случая
фактическите обстоятелства, въз основа на които административният орган е
приел, че не е налице нормативно регламентираната материалноправна предпоставка
за отпускане на еднократна социална помощ по чл.16 от ППЗСП на заявителя И.Ж.,
се съдържат не само в оспорената заповед, но се извличат и от обуславящия
издаването на крайния административен акт Социален доклад от 13.10.2022г. Посоченият
социален доклад обективира констатациите на органите за социално подпомагане и
резултатите от извършената социална анкета по подаденото от И.Ж.
заявление-декларация, както и направеното въз основа проведеното социално
проучване предложение да бъде отказано отпускането на помощта. С оглед на което
съдът приема, че е изпълнено законово установеното изискване по чл. 59, ал.2,
т.4 от АПК във вр. с чл. 13, ал.3 от ЗСП за постановяване на мотивиран
административен акт.
Съдебният контрол за
материална законосъобразност на обжалвания административен акт обхваща
преценката налице ли са установените от административния орган релевантни
юридически факти /изложени като мотиви в акта/ и доколко същите се субсумират в
посочената като правно основание за неговото издаване норма, респ. следват ли
се разпоредените правни последици.
Съгласно разпоредбата на чл.12, ал.1
от ЗСП, социалните помощи са месечни,
целеви и еднократни, като условията и редът за отпускането, изплащането,
изменянето, спирането, възобновяването и прекратяването на социалните помощи,
се уреждат с правилника за прилагане на този закон с изключение на целевите
помощи за отопление, които се уреждат с наредба на министъра на труда и
социалната политика /чл.12, ал.4 от ЗСП/. В случая жалбоподателят И.Ж. е подал
Заявление-декларация вх. № ЗСП/Д-СТ/4527 от 12.10.2022г. с искане за отпускане
на еднократна помощ – т.е за социална помощ по чл.12, ал.1, т.3 от ЗСП. По
аргумент от разпоредбата на чл.16, ал.1 от ППЗСП еднократна социална помощ се
отпуска за задоволяване на инцидентно възникнали здравни, образователни,
комунално-битови и други жизненоважни потребности на лицата и семействата, като
отпускането на помощта може да е веднъж годишно. От посочената регламентация
следва извода, че еднократната социална помощ по чл.16, ал.1 от ППЗСП има специфичен
характер и е със строго нормативно дефинирано предназначение - за задоволяване
на инцидентно възникнали жизненоважни потребности на лицата и семействата.
Следователно по смисъла, вложен в разпоредбата на чл.16, ал.1 от ППЗСП, е
необходимо към момента на подаване на заявлението-декларация за отпускане на
този вид социална помощ да са се случили събития, които лицето и семейството му
не са очаквали или не са могли да ги предвидят. Инцидентно възникнали
потребности са тези, които настъпват внезапно и неочаквано в резултат на
непредвидими обстоятелства т.е потребности, които излизат извън рамките на
обичайните разходи и не са могли да бъдат предвидени. Това са потребности,
които са в отклонение от обичайния начин на живот и от бита на човека, като
доказателствената тежест за установяване възникването на потребностите и на
техния инцидентен характер, е на лицето, заявило отпускането на социалната
помощ по чл.16, ал.1 от ППЗСП.
В случая подаденото от И.Ж.
Заявление-декларация вх. № ЗСП/Д-СТ/4527 от 12.10.2022г. с искане за отпускане
на еднократна помощ по чл.16 от ППЗСП за инцидентно възникнали нужди, се
основава на спряна пенсия от 01.10.2022г., липса на други доходи и неполучаване
на други помощи. Само по себе си спирането на пенсията за инвалидност на И.Ж.
обаче не сочи наличието на инцидентно възникнала жизненоважна потребност от
извънреден характер, като материалноправно основание за отпускане на помощта по
чл.16, ал.1 от ППЗСП. От заявителя не са представени доказателства, от които да
се установява, че при подаване на молбата за социално подпомагане са били
налице извънредни непредвидени потребности - според техния вид и/или според
размер на средствата, необходими за покриването им, за чието задоволяване да се
предостави специалната еднократна помощ по чл. 16 от ППЗСП.
От изложеното в жалбата може да се направи извод, че искането за отпускане на
помощта се основава на липса, считано от м. октомври 2022г., на доходи за
задоволяване на постоянни потребности на лицето и съответно липса на необходими
средства за покриването на разходи за сметките за телефон, ток, вода, интернет,
лекарства. Необходимостта от задоволяването на такива нужди се свързва с постоянни
и обичайни потребности, а съгласно трайната практика на Върховен
административен съд, по отношение на разходи за такива потребности процедурата
по чл. 16, ал. 1
от ППЗСП не е приложима, като в случай, че лицето има необходимост
от средства за покриване на тези свои разходи, то би могло да претендира социална
помощ при условията на чл.9 от ППЗСП. В този
смисъл преустановеното изплащане на пенсията за инвалидност след изтичането на
срока на инвалидността, определена с предходно решение на ТЕЛК, в резултат на
извършеното не по вина на лицето по-късно преосвидетелстване и съответно
по-късното издаване на ново решение на ТЕЛК, сочи на необходимост от
законодателна промяна по отношение на организацията на работата на ТЕЛК/НЕЛК и
на регламентацията във връзка с осигурителните/социалните плащания, но не
представлява основание за отпускане и получаване на социална помощ по чл.16 от
ППЗСП.
Предвид така установените по делото факти
съдът намира, че административният орган обосновано от гл.т на доказателствата
и правилно от гл.т на закона е приел, че по отношение на И.Ж. не е налице
материалноправната предпоставка за отпускане на еднократна социална помощ по
чл.12, ал.1, т.3 от ЗСП във вр. чл.16, ал.1 от ППЗСП. В този смисъл Заповед № ЗСП/Д-СТ/4527 от 14.10.2022г. на Директора на Дирекция „Социално подпомагане” –
Стара Загора, се явява постановена в съответствие и при правилно приложение на
материалния закон.
При направената служебна проверка съдът
не констатира допуснати нарушения на административно-производствените правила
при издаването на обжалваната заповед. В нормативно предвидения срок и в
съответствие на изискванията по чл.27 от ППЗСП, след подаването на Заявление-декларация
вх. № ЗСП/Д-СТ/4527 от 12.10.2022г. с искане за отпускане на еднократна помощ
по чл.16 от ППЗСП, социален работник от ДСП – Стара Загора е извършил социална
анкета и е изготвил Социален доклад съгласно приложение № 2 към чл.27, ал.1 от
ППЗСП. При извършената социалната анкета са разгледани и обсъдени всички
констатирани обстоятелства от социален, семеен, битов и здравен характер,
отнасящи се до възможността за самоиздръжка, като е извършена преценка за нуждата
от социално подпомагане чрез отпускане на еднократна социална помощ по чл. 16
от ППЗСП. Въз основа на резултатите от социалната анкета, обективирани в
изготвения Социален доклад от 13.10.2022г., е направено обосновано предложение
за отказ за отпускане на еднократна помощ по реда и на основание чл.16 от ППЗСП.
Във връзка с възраженията на жалбоподателя следва да се отбележи, че в производство,
образувано по искане за отпускане на социална помощ по чл.12, ал.1, т.3 от ЗСП
във вр. с чл.16, ал.1 от ППЗСП, административният орган няма задължение
служебно да издирва и да установява факти или да презюмира съществуването на
обстоятелства, които не са посочени от заявителя като такива, обосноваващи
инцидентно възникнали здравни, образователни, комунално-битови и други
жизненоважни потребности на лицето и съотв. необходимост от еднократно социално
подпомагане. Органът е длъжен единствено да извърши надлежна проверка дали са налице
въведените от заявителя като основание за исканото подпомагане факти и
обстоятелства и да направи преценка дали тези факти и обстоятелства релевират
инцидентно възникнала потребност, за задоволяването на която се следва
отпускане на специалната социална помощ по чл.16 от ППЗСП.
Както вече беше посочено, целта на социалното плащане по
чл.16 от ППЗСП е да се подпомогне финансово дадено лице при посрещането на
разходи с инцидентен и непредвидим характер, при задоволяване на жизненоважни
потребности, а не осигуряването на средства за негови постоянни или периодични
разходи. Ето защо отказът за отпускане на социална помощ по чл.16 от ППЗСП, заявена
за получаване за покриването на разходи за постоянни и обичайни потребности
/телефон, ток, вода, интернет, лекарства по рецептурна книжка и др./, се явява
постановен и в съответствие с целта на закона.
В заключение следва да се отбележи, че ако и към момента
на подаденото от И.Ж. Заявление-декларация вх. № ЗСП/Д-СТ/4527 от 12.10.2022г.,
изплащането на отпусната му пенсия за инвалидност да е било преустановено считано от 01.10.2022г., поради изтичане на
определения с предходно ЕР на ТЕЛК срок на инвалидността, то с оглед
извършеното преосвидетелстване с Експертно решение на ТЕЛК № 92959 от
10.10.2022г. и определения процент ТНР, при прилагането на чл.30, ал.3, изр.
трето от Наредбата за пенсиите и осигурителния стаж, се следва възстановяване изплащането
на пенсията за инвалидност, считано от срока, до който е била отпусната т.е от датата,
на която е било преустановено изплащането на пенсията - 01.10.2022г.
С оглед на гореизложеното съдът приема че обжалваната заповед е законосъобразна - издадена е от компетентен орган и в предвидената от закона форма; постановена е в съответствие с приложимите материалноправни разпоредби на които се основава, при спазване на административно-производствените правила и е съобразена с целта на закона. Жалбата се явява неоснователна и като такава, следва да бъде отхвърлена.
Водим от горните мотиви и на
основание чл.172, ал.2, предложение четвърто от АПК, Старозагорският
административен съд
Р
Е Ш И
:
ОТХВЪРЛЯ жалбата на И.В.Ж. ***, против Заповед
№ ЗСП/Д-СТ/4527 от 14.10.2022г., издадена от Директора на Дирекция „Социално
подпомагане“ – гр. Стара Загора, потвърдена с Решение № 24-РД06-0034 от
08.11.2022г. на Директора на Регионална дирекция за социално подпомагане –
Стара Загора, като неоснователна.
Решението не подлежи на обжалване,
съгласно чл.13, ал.6 от Закона за социално подпомагане.
СЪДИЯ: