Р Е
Ш Е Н
И Е
№ 377 06.11.2019г. град Стара Загора
В
И М Е
Т О Н
А Н А
Р О Д А
Старозагорският
административен съд, V
състав, в публично съдебно заседание на девети октомври през две хиляди и деветнадесета
година, в състав:
СЪДИЯ: РАЙНА ТОДОРОВА
при секретар Пенка Маринова и с участието
на
прокурор като разгледа
докладваното
от съдия Р. ТОДОРОВА административно дело № 542 по описа за 2019г.,
за да се произнесе съобрази следното:
Производството
е по реда на чл. 145 и сл. Административно-процесуалния кодекс /АПК/ във вр. с чл.13,
ал.6 от Закона за социално подпомагане /ЗСП/.
Образувано е по жалба на С.Р.Г.
***, против Заповед № ЗСП/Д-СТ-Р/161 от 25.06.2019г., издадена от Директора на
Дирекция „Социално подпомагане” – Раднево, потвърдена с Решение № 24-РД06-0029/
25.07.2019г. на Директора на Регионална дирекция за социално подпомагане” –
Стара Загора. С оспорената заповед, на основание чл.13, ал.2 от Закона за
социално подпомагане и чл.28, ал.1 от Правилника за прилагане на Закона за
социално подпомагане /ППЗСП/, на С.Р.Г. е отказано отпускането на месечна
социална помощ по чл.9 от ППЗСП.
В жалбата са изложени доводи за
незаконосъобразност на оспорения административен акт, по съображения за
постановяването му в нарушение и при неправилно приложение на материалния
закон. Жалбоподателката оспорва като неправилен и необоснован направения извод,
че по отношение на нея не са изпълнени законово регламентираните
материалноправни условия и предпоставки за отпускането на месечна социална
помощ по чл.9 от ППЗСП. Твърди, че направеното изчисление на диференцирания
минимален доход не съответства на нормативните изисквания, като не е взето
предвид здравословното й състояние, което е довело до невярно установена
фактическа обстановка и неправилни правни изводи за липсата на основание за
отпускане на социална помощ по чл.9 от ППЗСП. Направено е искане за отмяната на
оспорената заповед, като незаконосъобразна и за отпускане на месечна социална
помощ по чл.9, ал.1 от ППЗСП в пълния й размер, считано от 01.06.2019г.
Ответникът по жалбата – Директор на Дирекция
„Социално подпомагане” – Раднево, оспорва
жалбата като неоснователна и моли да бъде отхвърлена Поддържа, че обжалваната
заповед е постановена при правилно приложение на материалноправните разпоредби
на ЗСП и ППЗСП и при спазване на законово регламентираните процесуални правила
и формални изисквания. Обосновава, че по отношение на С.Р.Г. не са изпълнени
нормативно предвидените изисквания по чл.9 и сл. от ППЗСП, поради което
правилно и законосъобразно на лицето е отказано отпускането на месечна социална
помощ.
Въз основа на съвкупната преценка на
събраните по делото доказателства, съдът приема за установено следното от
фактическа страна по административно-правния спор:
Жалбоподателката
в настоящото производство – С.Р.Г., е подала Заявление-декларация вх. №
ЗСП/Д-СТ-Р/161 от 07.06.2019г. в Дирекция „Социално подпомагане“ - Раднево, с
искане за отпускане на месечна социална помощ по чл.9 от ППЗСП. В заявлението е
посочено, че С.Г. е неомъжена; има дете, което посещава държавно/ общинско
училище; брутните доходи на семейството й през предходния месец са в размер на
180 лева, формирани от месечна помощ по Закона за семейните помощи за деца
/40лв./ и 140 лева – присъдена издръжка. Въз основа на подаденото заявление и на
посочените в него обстоятелства, служебно събраните доказателства от Дирекция
„СП” – Раднево и след извършена социална анкета, на 24.06.2019г. е изготвен
социален доклад. Съгласно изложеното в обстоятелствената част на социалния
доклад, заявителката е неомъжена, има едно дете под 18 годишна възраст, което
отглежда сама и не съжителства с други лица. Бащата на детето е осъден да плаща
месечна издръжка в размер на 140 лева, като г-жа Р. няма близки, на които може
да разчита на финансова подкрепа. С.Г. е регистрирана в ТД „Бюро по труда“ с
рег. № 108081/ 17.01.2019г. Жилището, в което живее, е собственост на Р.Г.Р.
/баща/, състоящо се от две стаи, като лицето не притежава жилищен или вилен
имот, както и движима и недвижима собственост, от която да се издържа. С.Г. има
издадено ЕР на ТЕЛК с диагноза „Разкъсвания на ретината без отлепване“ при
определена 20% трайно намалена работоспособност. Доходите на лицето са 180 лева
– 40 лева /помощи и добавки по ЗСПД/ и 140 лева – присъдена издръжка. Прието е, че доходите надвишават
диференцирания минимален доход на семейството /определен като такъв размер на
68.25 лева по формулата 91 % х 75 лева/, с оглед на което е предложено да бъде
отказано отпускането на месечна социална помощ по чл.9 от ППЗСП.
С оспорената в настоящото
съдебно производство Заповед № ЗСП/Д-СТ-Р/161 от 25.06.2019г., издадена от
Директора на Дирекция „Социално подпомагане” – Раднево, на основание чл.13,
ал.2 от Закона за социално подпомагане и чл.28, ал.1 от Правилника за прилагане
на Закона за социално подпомагане, на С.Р.Г. е отказано отпускането на месечна
социална помощ по чл.9 от ППЗСП. От фактическа страна обжалваният административен
акт е обоснован с обстоятелството, че доходът на лицето е по-висок от диференцирания
минимален доход.
С.Г. е обжалвала заповедта по административен
ред. С Решение № 24-РД06-0029/ 25.07.2019г. на Директора на Регионална дирекция
за социално подпомагане – Стара Загора, на
основание чл. 97, ал.1 и чл.81, ал.1 от АПК и чл.13, ал.5 от ЗСП във вр. с чл.9
от ППЗСП, е отхвърлена като неоснователна подадената от С.Г. жалба против Заповед
№ ЗСП/Д-СТ-Р/161 от 25.06.2019г. на Директора на Дирекция „Социално
подпомагане” – Раднево. След преценка на доказателствата, съдържащи се в образуваната
преписка и въз основа на установената фактическа обстановка, съотнесена към
приложимата нормативна регламентация, решаващият административен орган е приел,
че за заявителката С.Г. не е възникнало право на месечна социална помощ по чл.9
от ППЗСП, тъй като полученият от Г. доход за предходния месец в размер на 180
лева надвишава определения за лицето диференциран месечен доход в размер на
68.25 лева. С оглед на което е направен извод, че правилно и законосъобразно с
обжалваната заповед на Директора на Дирекция „Социално подпомагане” – Раднево,
е отказано отпускането на месечна социална помощ по чл.9 от ППЗСП по подаденото
от С.Р.Г. Заявление-декларация вх. № ЗСП/Д-СТ-Р/161 от 07.06.2019г.
По делото
са представени и приети като доказателства документите, съдържащи се в образуваната
административна преписка по издаването на оспорената Заповед № ЗСП/Д-СТ-Р/161
от 25.06.2019г., издадена от Директора на Дирекция „Социално подпомагане” –
Раднево и на потвърждаващото заповедта Решение № 24-РД06-0029/ 25.07.2019г. на
Директора на Регионална дирекция за социално подпомагане – Стара Загора. Като
доказателства са приети и представените от жалбоподателката ЕР на ТЕЛК № 1893/
142 от 14.11.2018г., ЕР на НЕЛК № 0467/ 054 от 27.03.2019г. амбулаторни листи и
др.
Съдът,
като обсъди събраните по делото доказателства във връзка с направените в
жалбата оплаквания, доводите и становищата на страните и като извърши цялостна
проверка на законосъобразността на оспорения административен акт на основание
чл. 168, ал.1 във връзка с чл.146 от АПК, намира за установено следното:
Оспорването, като направено от легитимирано
лице с правен интерес, в законово установения преклузивен срок и против
административен акт, подлежащ на съдебно обжалване и контрол за
законосъобразност, е процесуално допустимо.
Разгледана
по същество жалбата е неоснователна.
Оспорената Заповед № ЗСП/Д-СТ-Р/161 от
25.06.2019г. е издадена от материално и териториално компетентния
административен орган – Директора на Дирекция „Социално подпомагане” – Раднево,
при упражняване на законово регламентираните му правомощия по чл.13, ал.2 от ЗСП и чл. 28, ал.1 във вр. с чл.9 от ППЗСП.
Обжалваният административен акт е постановен в
изискуемата от закона форма и при спазване на нормативно установените
изисквания по чл. 59, ал.2, т.4 от АПК за неговото съдържание. Посочено е както
правното основание за упражненото административно правомощие, така и релевантното
обстоятелство за постановения отказ за отпускане на месечна социална помощ по
чл.9 от ППЗСП – получен доход за предходния месец, надвишаващ определения за
лицето диференциран месечен доход. А и съгласно разрешението, дадено в ТР №16 /
31.03.1975г на ОСГК, няма пречка мотивите да се съдържат в отделен документ,
предхождащ постановяването на акта и когато този документ е съставен с оглед
предстоящото издаване на заповедта. В случая фактическите обстоятелства, въз основа на които
административният орган е приел, че не е налице нормативно регламентираната
материалноправна предпоставка за отпускане на месечна социална помощ по чл.9 от
ППЗСП на заявителката С.Г., се съдържат не само в оспорената заповед, но и еднозначно
се извличат и от обуславящия издаването на крайния административен акт Социален
доклад от 24.06.2019г., изготвен съгласно Приложение № 2 към чл.28 от ППЗСП.
Посоченият социален доклад обективира констатациите на органите за социално
подпомагане и резултатите от извършената социална анкета по подаденото от С.Г. Заявление-декларация
вх. № ЗСП/Д-СТ-Р/161 от 07.06.2019г., както и направеното въз основа
проведеното социално проучване предложение да бъде отказано отпускането на
помощта. С оглед на което съдът приема, че е изпълнено законово установеното
изискване по чл. 59, ал.2, т.4 от АПК във вр. с чл. 13, ал.3 от ЗСП за
постановяване на мотивиран административен акт.
Съдебният
контрол за материална законосъобразност на обжалвания административен акт
обхваща преценката налице ли са установените от административния орган
релевантни юридически факти /изложени като мотиви в акта/ и доколко същите се
субсумират в посочената като правно основание за неговото издаване норма, респ.
следват ли се разпоредените правни последици.
Съгласно
разпоредбата на чл.12, ал.1 от ЗСП, социалните помощи са месечни, целеви и еднократни, като условията
и редът за отпускането, изплащането, изменянето, спирането, възобновяването и
прекратяването на социалните помощи, се уреждат с правилника за прилагане на
този закон с изключение на целевите помощи за отопление, които се уреждат с
наредба на министъра на труда и социалната политика /чл.12, ал.4 от ЗСП/.
В случая жалбоподателката
С.Г. е подала Заявление-декларация вх. № ЗСП/Д-СТ-Р/161 от 07.06.2019г., с
искане за отпускане на месечна социална помощ по чл.9 от ППЗСП. В чл.9, ал.1 от
ППЗСП е регламентирано, че право на месечна помощ имат лица или семейства,
чийто доход за предходния месец е по-нисък от определен диференциран минимален
доход. Съгласно ал.2 на чл.9 от ППЗСП основа за определяне на диференцирания
минимален доход е гарантираният минимален доход, чийто месечен размер се
определя с акт на Министерския съвет. Съответно в чл.9, ал.3, т.1 – т.11 от
ППЗСП е посочен начинът, по който се определя диференцираният минимален доход
по отношение на различните категории лица. С разпоредбата на чл.10 от ППЗСП
нормативно са регламентирани и други условия, на които трябва да отговарят
лицата /семействата/ за отпускане на месечна социална помощ по чл.9 от ППЗСП,
едно от които е безработните лица да са регистрирани в дирекциите "Бюро по
труда" най-малко 6 месеца преди подаване на заявление-декларацията за
социална помощ /чл.10, ал.1, т.7 от ППЗСП в приложимата редакция/.
От доказателствата по
делото /вкл. от изготвения съгласно Приложение № 2 към чл.28 от ППЗСП социален
доклад/, се установява по несъмнен начин, че подалата Заявление-декларация вх.
№ ЗСП/Д-СТ-Р/161 от 07.06.2019г. С.Г. е неомъжена, има едно дете под 18 годишна
възраст /Р.П.Ж., на 13 години/, което отглежда сама. При преценката за
наличието на условието по чл.9, ал.1 от ППЗСП за отпускане на месечна социална
помощ, се следва съпоставяне между доходите на семейството /включващо С.Г. и
малолетното й дете, съгласно §1, ал.1, т.2 от ДР на ППЗСП/ и диференцирания
минимален доход на членовете на семейството. Последният в случая се формира като
сбор от диференцирания минимален доход по чл. 9,
ал. 3, т. 8, б. "в" /за дете до 16 годишна възраст/ и по т.
10, б. "а, бб" от ППЗСП – за родител, отглеждащ сам дете до 16г.
възраст /по см. на §1, ал.1, т.3 от ДР на ППЗСП/. Основа за определяне на диференцирания
минимален доход е гарантираният минимален доход. Противно на твърденията на жалбоподателката,
гарантираният минимален доход не е равен на „определената за страната линия на
бедност“. Съгласно чл.12, ал.3 от ЗДП и чл.9, ал.2 от ППЗСП размерът на
гарантирания минимален доход който служи като база за определяне на социалните
помощи, се определя с акт на Министерския съвет и от 01.01.2018 г. е в размер
на 75 лева /ПМС № 305 от 19.12.2017г. за
определяне на нов месечен размер на гарантирания минимален доход/. Диференцираният
минимален доход се получава като се коригира с индивидуални проценти
гарантираният минимален доход за всяко лице – член на семейството, съобразно
възрастта, семейното му положение, съжителство с други лица и други посочени в
чл. 9, ал.3 от ППЗСП обстоятелства. В случая диференцираният минимален доход по
чл. 9, ал. 3, т. 8, б. "в" /за
дете до 16 годишна възраст в размер на 91 % от ГМД/, за детето Р.П.Ж. е в
размер на 68.25 лева /91 % х 75 лева/, а диференцираният минимален доход по чл.
9, ал.3, т.10, б. „а, бб“ от ППЗСП за родител, отглеждащ сам дете до 16-
годишна възраст /в размер на 100% от ГМД/, за майката С. Г. е в размер на 75 лева. Общият диференциран
минимален доход /ДМД/ на семейството е 143.25 лева, а декларираните и
установени доходи /по см. на §1, ал.1, т.9 от ДР на ППЗСП/ за предходния месец
на семейството са в размер на 180 лева - 40 лева месечна помощ за деца по чл.7,
ал.1 от ЗСПД и 140 лева – присъдена издръжка. Следователно полученият доход за
предходния месец е по-голям от ДМД на семейството и съответно не е налице право
за отпускане на месечна социална помощ по чл.9 от ППЗСП. В този смисъл в
съответствие и при правилно приложение на материалния закон с обжалваната Заповед
№ ЗСП/Д-СТ-Р/161 от 25.06.2019г. на Директора на Дирекция „Социално
подпомагане” – Раднево, на С.Г. е отказано отпускането на месечна социална
помощ по чл.9 от ППЗСП.
Обстоятелството, че в
потвърждаващото заповедта Решение № 24-РД06-0029/ 25.07.2019г. на Директора на
Регионална дирекция за социално подпомагане – Стара Загора, неправилно е
определен диференцирания минимален доход като такъв в размер на 68.25 лева
/включващ единствено диференцирания минимален доход по чл. 9, ал. 3, т. 8, б. "в" за дете до 16 годишна
възраст в размер на 91 % от ГМД/, не води до незаконосъобразност на потвърдения
административен акт, доколкото обуславящия постановения отказ за отпускане на
социална помощ извод за липса на възникнало право на месечна социална помощ по
чл.9 от ППЗСП за заявителката С.Г., по изложените по-горе съображения, е
съответен на закона.
Освен горното, не е
изпълнено и изискването на чл.10, ал.1, т.7 от ППЗСП за отпускане на месечна
социална помощ по чл.9 от ППЗСП, а именно
безработното лице да е регистрирано в Дирекция "Бюро по труда"
най-малко 6 месеца преди подаване на заявление-декларацията за социална помощ. Жалбоподателката
С.Г. е регистрирана в ТД „Бюро по труда“ с рег. № 108081/ 17.01.2019г., а
Заявлението-декларация за отпускане на месечна социална помощ по чл.9 от ППЗСП,
е подадено на 07.06.2019г.
Що се касае до
представените от жалбоподателката медицински документи, същите са неотносими за
преценката на материалната законосъобразност на оспорената заповед, доколкото нито
сочат на друго основание за определяне на ДМД по чл.9, ал.3, т.1 – т.11 от
ППЗСП на семейството, нито релевират изпълнение на нормативно предвидените предпоставки
и условия за отпускането на месечна социална помощ по чл.9 от ППЗСП. В случай
на настъпване на промяна на обуславящите отпускането на помощта обстоятелства,
свързани с доходите, имущественото или здравословното състояние на членовете на
семейството, няма процесуална пречка да бъде подадено ново заявление с искане
за отпускане на месечна социална помощ по чл.9 от ППЗСП.
При направената служебна
проверка съдът не констатира допуснати нарушения на
административно-производствените правила при издаването на Заповед №
ЗСП/Д-СТ-Р/161 от 25.06.2019г., издадена от Директора на Дирекция „Социално
подпомагане” – Раднево. В нормативно предвидения срок и в съответствие на
изискванията по чл.27 от ППЗСП, след подаването на Заявление-декларация вх. №
ЗСП/Д-СТ-Р/161 от 07.06.2019г. с искане за отпускане на месечна социална помощ по
чл.9 от ППЗСП, социален работник е извършил социална анкета и е изготвил
Социален доклад съгласно приложение № 2 към чл.27, ал.1 от ППЗСП. При
извършената социалната анкета са разгледани и обсъдени всички релевантни обстоятелства
от имуществен, социален, семеен, битов и здравен характер, като е констатирано,
че заявителката е неомъжена, има едно дете под 18 годишна възраст, което
отглежда сама, като доходите на лицето /семейството/ са 180 лева – 40 лева
/помощи и добавки по ЗСПД/ и 140 лева – присъдена издръжка, които доходи
надвишават диференцирания минимален доход на семейството. Въз основа на
резултатите от социалната анкета, обективирани в изготвения Социален доклад от
24.06.2019г., е направено обосновано предложение за отказ за отпускане на месечна
социална помощ по реда и на основание чл.9 от ППЗСП.
С оглед на гореизложеното съдът приема, че обжалваната заповед е законосъобразна - издадена е от компетентен орган и в предвидената от закона форма; постановена е в съответствие с приложимите материалноправни разпоредби на които се основава, при спазване на административно-производствените правила и е съобразена с целта на закона. Жалбата се явява неоснователна и като такава, следва да бъде отхвърлена.
Водим от горните мотиви и на
основание чл.172, ал.2, предложение четвърто от АПК, Старозагорският
административен съд
Р
Е Ш И
:
ОТХВЪРЛЯ
жалбата на С.Р.Г. ***, против
Заповед № ЗСП/Д-СТ-Р/161 от 25.06.2019г., издадена от Директора на Дирекция
„Социално подпомагане” – Раднево, потвърдена с Решение № 24-РД06-0029/
25.07.2019г. на Директора на Регионална дирекция за социално подпомагане” –
Стара Загора, като неоснователна.
Решението не подлежи на
обжалване, съгласно чл.13, ал.6 от Закона за социално подпомагане.
СЪДИЯ: