ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 148 05.02.2019г.
гр.Бургас
Бургаският окръжен съд, Първо
гражданско и търговско отделение
На пети февруари две хиляди и деветнадесета
година
В закрито заседание в следния състав
:
Председател: АННА ЩЕРЕВА
като разгледа докладваното от
съдията търговско дело № 544 по описа
на съда за 2018 година,
за да се произнесе, взе предвид
следното :
Производството е
образувано по редовна и допустима искова молба на Галина Николова Вълчева с ЕГН
********** в качеството си на Едноличен търговец „АВАНГАРД - Галина Вълчева“ с
ЕИК ********* със седалище и адрес на управление гр.Созопол, ул.„Оборище“ № 6,
със съдебен адрес:*** - адвокат С.М., против
„ДЕАЗ 11” ЕООД с ЕИК ********* със седалище и адрес на управление гр.Бургас,
ул.“Трайко Китанчев“ № 47, ет.3, ап.10, представлявано от управителя Хакан
Тюркоз, със съдебен адрес ***, офис 6 – адвокат М.Х..
Предявени са
следните обективно кумулативно съединени искове :
1. за прогласяване
нищожността на договор за покупко-продажба на недвижими имоти, сключен с
нотариален акт № 10, том IV, рег.№ 2136, дело 553/ 22.06.2015г. на нотариус
рег.№ 560 на НК с район на действие - района на PC - Средец, като сключен при
накърняване на добрите нрави и като привиден договор.
Исковете са правно
основание чл.26, ал.1, предложение 3 и чл.26, ал.2, предложение 5 от Закона за
задълженията и договорите /ЗЗД/.
2. да бъде
установено между страните, че ищецът е собственик на описаните в исковата молба
10 недвижими имота, предмет на договора за продажба, и да бъде осъден ответника
да предаде на ищеца владението върху тях : поземлени имоти с идентификатор 17974.108.13,
17974.108.14, 17974.108.15, 17974.108.7, 17974.103.7, 17974.103.29, 17974.103.30,
17974.106.16, 17974.108.11 и 17974.108.12, всички по ККР на град Средец, с
начин на трайно ползване - залесена територия.
Искът е с правно
основание чл.34 от ЗЗД.
Обстоятелства, на
които ищецът основава претендираните права и предявения иск :
Твърди, че през
2015г. „АВАНГАРД - Галина Вълчева“ и „ДЕАЗ 11” ЕООД решили да обединят
търговската си дейност и заедно да закупят машина за дробене на дърва, като за
целта било необходимо да се изтегли банков кредит. По предложение на ответника
кредитът следвало да се изтегли от „Демирбанк“, а за негово обезпечение да
послужат притежаваните от ищеца – ЕТ поземлени имоти – гори в землището на
гр.Средец. За по-бързо отпускане на кредита страните се уговорили ищецът да
прехвърли на ответното дружество собствеността върху поземлените имоти, които
да бъдат ипотекирани от ответника – кредитополучател, а след изплащането на
кредита дружеството да прехвърли обратно на ищеца собствеността върху имотите.
Предвид тази уговорка, ищецът сключил с ответника атакувания договор за
покупко-продажба, обективиран в нотариален акт № 10, том IV, рег.№ 2136, дело
553/ 22.06.2015г. на нотариус рег.№ 560 на НК с района на PC - Средец. Сделката
била фиктивна, тъй като и двете страни не са целели настъпването на правните й
последици, а само изтеглянето на банков кредит. Поради това в нотариалния акт
посочили цена шест пъти по-ниска от данъчната оценка на имотите, като освен това
същата не била платена. Независимо от прехвърлянето на собствеността, не се
наложило изтегляне на банков кредит, тъй като общата идея била финансирана от
трето лице.
Предвид уговорките
за връщане на собствеността върху горите, след сделката едноличният собственик
на ответното дружество към онзи момент – Хатче Демир Сали упълномощила доверено
на ищеца лице – Христинка Димитрова Русева да продаде от името на дружеството
на ищцата процесните поземлени имоти – гори. Впоследствие ищцата разбрала, че
Хатче Сали е продала дяловете си в ответното ЕООД на настоящия управител - Хакан
Тюркоз за цена от 50 лв., която не отговаря на активите на дружеството, включващи
и процесните имоти.
Позовава се на
очевидна нееквивалентност на престациите по сделката, тъй като продажната цена
е определена значително под данъчната оценка на имотите и дори не е заплатена
от ответника. Сочи, че поради ниската продажна цена, почти липсва насрещна
престация. Налице е несправедливо по съдържание договаряне, което е в нарушение
на добрите нрави и е средство за неоснователно обогатяване на ответника за
сметка на ищеца.
Поради нищожността
на договора за покупко-продажба, не е настъпил вещнотранслативния ефект на
сделката и правото на собственост върху имотите и е останало в патримониума на
ищеца, а понастоящем ответникът ги владее без правно основание, поради което
дължи връщането им.
Относно редовността
и допустимостта на исковете :
Исковата молба
отговаря на изискванията на чл.127 – 128 ГПК.
Исковете са
предявени съобразно правилата за родова и местна подсъдност.
Исковете са
допустими – налице са процесуалните предпоставки за разглеждането им, липсват възражения
и процесуални пречки.
Книжата по делото
са редовно разменени между страните.
Становище на
ответника :
На 19.11.2018г. на
ответника са връчени преписи от исковата молба и приложенията с указанията по
чл.367 от ГПК. В преклузивния срок по чл.367 ал.1 от ГПК – на 03.12.2018г. ответникът
представя писмен отговор на пълномощник.
Съдът намира за
неоснователно възражението на ответника по редовността на исковата молба, тъй
като от обстоятелствената й част и от нейния петитум е ясно, че исковете са
предявени при кумулативно съединяване.
Ответникът оспорва
предявените искове.
По иска с правно
основание чл.26, ал.2, предл. 5 от ЗЗД :
Ответникът счита,
че атакуваната сделка е валидна, като страните са целели настъпването на
вещно-транслативния ефект на продажбата. Позовава се и на чл.17 ал.2 от ЗЗД,
като твърди, че настоящият управител на ответното дружество Хакан Тюркоз е
трето добросъвестно лице – правоприемник
по отношение на оспорвания договор, като същият не е бил наясно със
съглашенията между физическите лица, представители на страните по сделката.
Сочи също, че постигането на заявения от ищеца желан правен резултат не е било
необходимо сключването на подобна привидна сделка, тъй като е било достатъчно
собственикът на имота да даде съгласие за обезпечението на чуждото задължение –
ищецът ЕТ да бъде само ипотекарен длъжник. Счита, че липсват каквито и да било
доказателства за твърдяната от ищеца прикрита цел за сключването на договора,
като страните не са съставили и обратно писмо /contra lettera/, а представеното пълномощно, с което управителят на
ответното дружество при сключването на сделката Хатче Сали е упълномощила
Христинка Димитрова Русева да продава имотите е общо и не установява намерение
за обратно изкупуване, като не представлява „начало на писмено доказателство“
по смисъла на чл.165 ал.2 от ГПК.
Ответникът твърди,
че ищцата желае да се сдобие отново с процесните имоти по нерегламентиран
начин, като преди предявяването на иска е направен опит за нерегламентирано
назначаване на нов управител на ответното дружество.
В подкрепа на
тезата си за липса на привидност на договора сочи обстоятелството, че бившият
управител на ответното дружество Хатче Сали е извършила сеч на дървесина от
процесните гори.
По иска с правно
основание чл.26, ал.1, предл. 3 от ЗЗД :
Счита, че законът
допуска по волята на страните продажната цена на недвижим имот да бъде по-ниска
от данъчната му оценка. Позовава се на установената в чл.9 от ЗЗД свобода на
договарянето и счита, че договорената в случая продажна цена представлява
адекватна насрещна престация, поради което не е налице такава неравностойност
на престациите, обуславяща нарушение на добрите нрави. Твърди, че договаряйки
конкретната пазарна цена е възможно страните да са имали предвид както
пазарната стойност на имотите, така и други неизвестни за третите лица условия.
Счита, че тъй като и двете страни по сделката са търговци, то сделката е
търговска и твърдяната неравностойност на насрещните престации не следва да се
квалифицира като нарушение на добрите нрави, а като явно неизгодни условия по
сделката, позоваването на които е недопустимо съгласно чл.297 от ТЗ.
Сочи ирелевантност
на продажната цена на дружествените дялове на ответника, като евентуално
твърди, че при определянето й са взети предвид и други фактори.
По изложените
съображения ответникът счита, че сделката е действителна, породила е правните
си последици, поради което собствеността е прехвърлена на купувача и той владее
имотите на валидно правно основание.
Допълнителна искова
молба :
На основание чл.372 ГПК препис от отговора е връчен на ищеца с указанията по чл.372, ал.2 ГПК на
10.12.2018г.
В преклузивния
срок по чл.372 ал.1 от ГПК - на 21.12.2018г. ищецът представя допълнителна
искова молба, с която оспорва изцяло твърденията на ответника в писмения му
отговор.
Счита, че новият
собственик и управител на ответното дружество не се явява трето добросъвестно
лице – купувач на процесните недвижими имоти, тъй като с продажбата на
дружествените дялове по чл.129 ал.1 от ТЗ не е прехвърлена собствеността на
търговското предприятие – купувачът става собственик на дяловете, но собственик
на имуществото, включващо и процесните имоти, остава дружеството; придобиването
на дружествени дялове поражда членствени права, но не й вещни права, като
дружеството като самостоятелен правен субект остава собственик на имуществото
си. По тези съображения твърди неприложимост на разпоредбата на чл.17 ал.2 от ЗЗД.
Във връзка с
твърденията на ответника за липса на доказателства за уговорката за теглене на
кредит, представя извършено от „Демирбанк“ проучване за отпускането на кредит с
участието на страните.
Признава липсата
на нарочно съставен двустранен документ, установяващ привидността /contra
lettera/. Счита, че в случая съществува едностранен такъв документ,
представляващ начало на писмено доказателство, обуславящо допустимост на гласни
доказателства за установяване на привидността, наличието на уговорка между
страните и целта на упълномощаването.
Ищцата оспорва
твърденията на ответника за извършен от нея нерегламентиран опит за назначаване
на нов управител на ответното дружество, като счита тези твърдения и
представените за тях доказателства за ирелевантни.
Счита също, че
установената в чл.9 от ЗЗД свобода на договарянето е ограничена , като не
следва да излиза от рамките на добрите нрави, които са накърнени поради явното
несъответствие на насрещните престации по договора.
Допълнителен отговор
:
На основание чл.373 ГПК препис от допълнителната искова молба е изпратен на ответника с указанията
по чл.373, ал.2 ГПК.
В преклузивния
срок по чл.373, ал.1 от ГПК ответникът представя допълнителен отговор, с която
оспорва изложените в допълнителната искова молба твърдения и възражения.
Твърди, че
настоящият едноличен собственик на капитала на ответното дружество е купил
дружествените дялове с единствената цел да придобие процесните земеделски земи.
Това била единствената правна възможност за постигането на целта му, тъй като
той е чужд гражданин и попада под забрана да придобива земеделски земи в
страната. Придобиването на 100% от дружествените дялове по същество се
припокрива със съдържанието на търговското предприятие, поради което
разпоредбата на чл.17 ал.2 от ЗЗД следва да се приложи по аналогия.
Счита, че не е
опровергано възражението му за липса на документи за уговарян кредит и за
наличието на пречка ищецът като собственик на имотите да бъде само ипотекарен
длъжник по сделката. Оспорва представените в тази връзка доказателства, като
счита същите за преклудирани и неотносими.
Поддържа
възражението си за недопустимост на свидетелските показания за установяване на
симулация поради липсата на начало на писмено доказателство и забраната на
чл.165 ал.2 от ГПК.
Всяка от страните
претендира и присъждане на направените по делото съдебни разноски.
Страните
представят и ангажират доказателства в подкрепа на становищата си.
СЪДЪТ не споделя
дадената от страните правна квалификация на предявения иск за предаване на
владението на имотите от ответника на ищеца след прогласяване на нищожността на
договора. Тъй като този иск е кумулативно съединен с установителен иск за
нищожност на договор за продажба и се основава на твърдението за липса на
основание за държането на имота от страна на купувача по нищожния договор,
съдът приема, че между страните не е налице спор за собствеността на имотите и
предявеният иск не е вещен /чл.108 от ЗС/. Страните по делото спорят по
наличието на вещно-прехвърлително действие на правната сделка и с иска за възстановяване
на владението се търси реституция на престация по нищожен договор, която се
реализира с облигационния иск по чл.34 от ЗЗД – купувачът дължи връщане на
полученото по нищожния договор.
Доказателствена
тежест :
Въз основа на
въведените от страните твърдения по споро, съдът приема за безспорно по делото,
че ищецът ЕТ „АВАНГАРД - Галина Вълчева“
е бил собственик на описаните недвижими имоти – гори, като на 22.06.2015г.
страните са сключили атакувания договор за покупко-продажба на имотите - с
нотариален акт № 10, том IV, рег.№ 2136, дело 553/ 22.06.2015г. на нотариус
рег.№ 560 на НК с район на действие - района на PC – Средец. Не се спори също,
че при сключването на сделката страните по нея са били представлявани от ищцата
Галина Вълчева и лицето, което тогава е било едноличен собственик на капитала
на ответното дружество – Хатче Сали, както и че не е съставено обратно писмо,
установяващо различна воля на страните по сделката. Липсва спор, че на
30.10.2015г. Хатче Сали е упълномощила третото лице Христинка Димитрова Русева
да продава от името и за сметка на дружеството процесните имоти. Безспорна е
също последващата продажба на дружествените дялове от Хатче Сали на настоящия
едноличен собственик и управител на дружеството Хакан Тюркоз. Не се спори също,
че процесните имоти се владеят от ответника.
На основание
чл.146, ал.1, т.5 ГПК съдът следва да укаже на страните, че съгласно чл.153 и
154 ал.1 от ГПК всяка страна е длъжна да установи спорните факти, на които
основава своите искания или възражения, както и връзките между тези факти. В
настоящото производство ищецът носи доказателствената тежест да установи предявените
основания за нищожност на договора – симулативността на сключения договор за
покупко-продажба, прикритото с този договор действително правоотношение между
страните, средната пазарна стойност на процесните имоти, степента на
несъответствие на насрещните престации по договора, обуславяща накърняване на
добрите нрави. Ответникът носи тежестта да докаже възраженията си по исковете и
твърдението си за еквивалентност на престациите по процесната сделка.
По доказателствата
:
Представените от ищеца
документи, исканата преписка от РП - Средец и посочените съдебни експертизи –
счетоводна и техническа са допустими, относими и необходими доказателства и ще
бъдат допуснати от съда. Такива са и приложените към писмения отговор на
ответника позволителни за сеч и протоколи за освидетелстване на сечище. Не са
относими към правния спор представените от ответника постановление на РП –
Варна, писмени обяснения на трето лице, жалба на Хакан Тюркоз и посочената
преписка на РП – Бургас вх. № 7910/ 2018г. Поради това посочените документи
няма да бъдат допуснати като доказателства поделото.
На основание
чл.165 ал.2 във връзка с чл.164, ал.1, т.2 и т.4 от ГПК недопустими са исканите
от страните гласни доказателства за установяване на привидност на атакувания
договор и наличие на съгласие на страните за обратно изкупуване на продадените
имоти, тъй като посочените от ищеца документи нямат признаците на начало на
писмено доказателство по смисъла на чл.165 ал.2 от ГПК. На основание чл.165,
ал.1, т.1 от ГПК във връзка с чл.37, ал.1, предл.2 вр. чл.39 ал.1 от ЗЗД
недопустими са и гласни доказателства за установяване наличието на изрично
упълномощаване за обратна продажба на имотите на ищеца.
Мотивиран от
горното, на основание чл.374 вр. чл.146, ал.1 от ГПК Бургаският окръжен съд
О П
Р Е Д
Е Л И :
НАСРОЧВА делото в открито съдебно
заседание на 14.03.2019г. от 11,30 часа, за която дата и час да се призоват
страните.
ДА СЕ ВРЪЧАТ на страните преписи от
настоящото определение, а на ищеца – и препис от допълнителния отговор на
ответника с приложението.
СЪОБЩАВА на страните проекта си за доклад
по делото съобразно мотивната част на настоящото определение.
ПРИКАНВА
страните към доброволно уреждане на спора и спогодба.
НАПЪТВА
страните към медиация.
НЕ ДОПУСКА като
доказателства по делото представените от ответника постановление на РП – Варна,
писмени обяснения на Димитър Добринов Петков, жалба на Хакан Тюркоз, както и
посочената от ответника преписка на РП – Бургас вх. № 7910/ 2018г.
ДОПУСКА като доказателства по делото останалите
представени от страните документи.
ДА СЕ ИЗИСКА от
Районна прокуратура – Средец преписката, образувана по жалба ЕТ „Авангард –
Галина Вълчева“ с вх. № 536/ 04.09.2018г.
ДОПУСКА
извършването на съдебна счетоводна експертиза и съдебна техническа експертиза,
които да отговорят на въпросите, поставени в исковата молба /стр.7 - т.5/ и в
допълнителната искова молба /стр.75/.
ОПРЕДЕЛЯ
депозити за извършването на всяка експертизите, както следва : 100 лв. – за
счетоводната експертиза и 150 лв. – за техническата експертиза, вносими от
ищеца в 3-дневен срок от съобщението.
ОПРЕДЕЛЯ за
вещи лица Георги Петров Дочев – по съдебната счетоводна експертиза и Стефка
Стамова Раканова - по съдебната техническа експертиза, които да се уведомят
след внасянето на депозитите.
ОПРЕДЕЛЯ срок
за депозиране заключенията на вещите лица до 06.03.2019г. включително.
НЕ ДОПУСКА
посочените от страните гласни доказателства за установяване на привидно/
прикрито съглашение и за установяване на изрично упълномощаване за обратна продажба
на недвижимите имоти.
УКАЗВА на страните, че всяка страна е длъжна да установи
спорните факти, на които основава своите искания или възражения, както и
връзките между тези факти.
Определението не подлежи на обжалване.
ОКРЪЖЕН СЪДИЯ :