Р Е Ш Е Н И Е
№
гр. Плевен, 19.07.2019г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Плевенски районен съд V гр. състав,
в публично заседание, проведено на 21.06.2019г.,
в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: БИЛЯНА ВИДОЛОВА
при секретар Галя
Николова, като разгледа докладваното от
съдията, гр.д. № 9126 по описа на
съда за 2018г. и на основание
данните по делото и закона, за да се произнесе взе предвид следното:
Искове с правно основание
чл. 415 във вр. с чл. 79 ал.1 от ЗЗД и
чл. 86 от ЗЗД от ГПК.
ИЩЕЦЪТ „П.К.Б.“ ЕООД, е
предявил против И.Й.И. ***, кумулативно обективно съединени искове с правно
основание чл.415, ал.1 ГПК, вр.чл.79, ал.1, вр. чл.86, ал.1 ЗЗД за приемане за установено, че
ответникът дължи на ищеца сума в размер на 2415.84 лева, представляващо
неизплатено задължение по сключения между страните договор за потребителски
кредит № **********, както и законна лихва върху главницата, считано от
депозираното на заявлението по чл.410 ГПК в съда до окончателното изплащане на
вземането, ведно със сторените в заповедното производство разноски. Твърди се,
че на 31.10.2017г. между страните е сключен посочения договор за сумата от
900лв., срок 24 месеца, ГПР 49.90%, ГЛП 41.17%, общо задължение по кредита
1335.36лв. Твърди се, че ответникът е избрал и закупил пакет допълнителни
услуги за 1080.48лв., с вноска по него от 45.02лв. С това общия размер на
кредита е 2415.84лв., а вноската -100.66лв. Сочи се, че ответникът е получил
разяснения, които са му дали възможност да прецени доколко предлаганите
продукти съответстват на възможностите и на финансовото му състояние, като
същият е декларирал, че е запознат и с Общите условия на „П.К.Б.” ЕООД и е получил преддоговорна
информация под формата на Стандартен европейски формуляр. Твърди се, че
ответникът е декларирал възможност и желание за закупуване и на Пакет от
допълнителни услуги и е предоставил на кредитната институция данни за
финансовото си състояние. Излага се, че същият е уведомен, че изборът на Пакет
от допълнителни услуги не е условие за сключване на Договора за потребителски
кредит, което също е декларирано и подписано от него. Излага се, че ищецът е
изпълнил точно и в срок задълженията си по договора, но ответникът не е
изпълнявал точно поетите с договора задължения и не е направил нито една пълна
погасителна вноска, поради което на 18.02.2018г. договорът е прекратен
автоматично и е обявена неговата предсрочна изискуемост. Твърди се, че
длъжникът е уведомен за настъпване на предсрочната изискуемост. Твърди се, че
няма погасено задължение от длъжника. Сочи се, че в процесния
случай ответникът дължи на ищеца 900лв. – неизплатена главница, ведно със
законната лихва от подаване на заявлението до окончателното плащане,
неизплатено договорно възнаграждение в размер на 435.36лв. и възнаграждение на
кредитора за закупен пакет от допълнителни услуги в размер на 1080.48лв.
Ответникът не излага
становище по делото. Назначеният му от съда особен представител счита, че
предявения иск е неоснователен, твърди, че сключеният между страните договор е
нищожен на основание чл.26 ал.1,предложение 1 от ЗЗД поради противоречие със
закона - чл.11 от ЗПК, указващ съдържанието на договорите за потребителски
кредит и погасителния план. Излага, че процесният
договор не отговаря на изискванията на ЗПК. Сочи, че съдържащата се в раздел VI
„Параметри” информация относно броя и размера на погасителните вноски, ГПР и
ГЛП, е най-обща, не отговоря на изискването да е разбираема, недвусмислена,
като с нея не се конкретизира какво точно се включва в размера на месечната
вноска, като елементи на главницата и лихвата. Твърди, че самият договор няма
дата, на която е сключен и място на сключване, които са задължителни реквизити
на самия договор. Навежда доводи, че датата е поставена в края на формуляр
декларации и е само за получаването на екземпляр от документите от потребителя.
Сочи, че в договора няма посочване на лихвен процент, дължим при просрочие, предупреждение за последиците от просрочие на вноските, както и че правото на отказ на потребителя
от договора е формулирано едва в ОУ. Счита, че договорът е недействителен на
основание чл.22 от ЗПК, според който ако не са спазени изискванията на чл.10
ал.1,чл.11 ал.1, т.7-12 и 20 и ал.2 и чл.123 ал.1 т.7-9 то договорът за
потребителски кредит е недействителен. Прави се възражение за нищожност на
основание чл.26 ал.1 пр.1 и пр.З от ЗЗД ,във връзка с чл.10а, ал.2 от ЗПК на
уговореното в раздел VI „Параметри“ от договора възнаграждение в размер на
1080.48 лв. за закупен пакет от допълнителни услуги, тъй като това
възнаграждение само по себе си представлява разход по кредита и не следва да
надвишава предвидените в чл.19 ал.4 от ЗПК размери. Излага, че съгласно
представеното към договора споразумение за предоставяне на пакет от
допълнителни услуги заплащането на уговореното възнаграждение се дължи при
предоставяне от кредитора на една или на всички от посочените услуги, а именно:
1 /приоритетно разглеждане и изплащане на потребителския кредит, 2/възможност
за отлагане на определен брой погасителни вноски, З/възможност за намаляване на
определен брой погасителни вноски; 4/възможност за смяна на дата на падеж;
5/улеснена процедура за получаване на допълнителни парични средства. Сочи, че
възможността за събиране от потребителя на такси и комисионни за допълнителни
услуги, свързани с договора, е регламентирана в разпоредбата на чл.10 а ал.1 от ЗПК /нов -ДВ бр.35от 2-14 г, в сила от 23.07.2014 год./. Твърди, че законът не допуска кредиторът да
изисква заплащането на такси и комисионни за действия, свързани с усвояване на
кредита - чл.10а ал.2 от ЗПК. Сочи, че макар законът и сключеният между
страните договор да не съдържа легално определение на понятията „такса за
управление на кредита” и „такса за усвояване на кредита”, то първата от
уговорените услуги попада именно под обхвата на „такса за усвояване на
кредита”. Поради изложеното счита, че това споразумение противоречи на чл. 10 а
ал.2 от ЗПК. Твърди, че с уговарянето на допълнително възнаграждение в размер
на 1080.48 лева /надвишаващо размера на отпуснатия кредит/ се заобикаля
разпоредбата на чл.19 ал.4 от ЗПК, касаеща
ограничение в размера на ГПР. Твърди, че на основание чл. 21 от ЗПК всяка
клауза в договора за потребителски кредит, имаща за цел или резултат
заобикаляне на изискванията на закона, е нищожна. Навежда доводи, че
допълнителното споразумение е крайно неясно, относно това пакета услуги Бонус
за коя от изброените услуги се отнася. Излага, че според договора и ОУ и
погасителния план същото се дължи, независимо от това дали някоя услуга е
ползвана или не, поради което уговорката се явява нищожна като противоречаща на
императивни правни норми - чл. 10 и чл.10 а ал.3 и ал.4 от ЗПК и целяща тяхното
заобикаляне. Твърди, че договорът е нищожен и като накърняващ добрите нрави,
правно основание по чл.26 ал.1 пр.З от ЗЗД с оглед на липсата на еквивалентност
на насрещните престации, при които вземането на „П.К.Б.”
ЕООД значително надхвърля по размер насрещната престация,
като счита, че това несъответствие цели обогатяване, а не само възмездяване на
ищеца. Поради изложеното моли съда да приеме, че уговорката за заплащане на
допълнително възнаграждение за закупен пакет допълнителни услуги е
недействителна. Твърди също, че няма доказателства за уведомяване на длъжника
за предсрочната изискуемост на кредита, поради което такава не е настъпила и
искът се явява предсрочно заведен.
Съдът, след като се
съобрази със становищата на страните и събраните по делото доказателства, приема
за установено следното: От приложеното ч.гр.д. № 5568/2018г. по описа на ПлРС
се установява, че ищецът е депозирал на 27.07.2018г. пред ПлРС заявление за
издаване на заповед за изпълнение по реда на чл. 410 от ГПК срещу ответника за исковите
суми. Установява се също така, че за претендираните вземания е била издадена
Заповед за изпълнение № 3476/30.7.2018г., която е връчена на длъжника по реда
на чл. 47 ал. 5 от ГПК. С Разпореждане на съда, получено на 16.11.2018г., е
указано на заявителя да предяви иск за установяване на вземанията си на
основание чл.415, ал.1 т. 2 от ГПК. Искът е предявен в законоустановения
едномесечен срок, той касае сумите по издадената заповед за изпълнение, поради
което съдът го приема за допустим.
От приложените по делото искане за отпускане на потребителски кредит – „ПРОФИ
КРЕДИТ Стандарт“ от 24.10.2017г. се установява, че ответникът е подписал
такова, с което е отправил искане до ищеца за отпускане на кредит в размер на 3000
лева за срок от 24 месеца, с размер на месечната погасителна вноска от 335.52
лева. Приложен по делото е и стандартен европейски формуляр за предоставяне на
информация за потребителските кредити, който сочи, че ответникът е информиран
за вида на кредита и неговия срок, както
и за допълнителния пакет от услуги. От
приложения Договор за потребителски кредит Профи
Кредит стандарт № ********** се установява, че между страните е сключен договор,
по силата на който на ответника е отпуснат кредит в размер на 900 лева за срок
от 24 месеца, с ГПР 49,90 % и ГЛП 41,17%, като дължимата сума по кредита е в
размер на 1335.36 лева. Видно е от приложения договор, че е избран и закупен
пакет от допълнителни услуги в размер на 180.48 лева, с размер на вноската от 45.02
лева. Относно този допълнителен пакет, страните са сключили споразумение за
предоставяне на пакет за допълнителни услуги, че страните са се споразумели за
предоставяне на такъв, даващи право на кредитополучателя да се възползва от:
приоритетно разглеждане и изплащане на потребителския кредит; възможност за
отлагане на определен брой погасителни вноски; възможност за намаляване на определен
брой погасителни вноски; възможност за смяна на датата на падеж; улеснена
процедура за получаване на допълнителни парични средства. Споразумението е
бланково и не сочи към кой от посочените в договора възможни допълнителни
услуги се отнася, доколкото в самия договор е отбелязано, че избраният пакет е
с наименование „Бонус“. Договорът и споразумението са подписани с дата
31.10.2017г., които дати фигурират и изрично за записани над подписите на двете
страни след клаузите на сделките. По делото са приобщени и ОУ на ищеца към
Договора за потребителски кредит, подписани на същата дата от ответника. От
приложения по делото погасителен план към Договора за кредит се установява по
какъв начин са били разпределени по видове задълженията за уговорените 24
месечни погасителни вноски по кредита. От приобщеното по делото преводно
нареждане се установява, че ищецът е превел в сметка на името на ответника сума
в размер на 900 лева на 31.10.2017г. Ищецът е приложил по делото извлечение от
сметка към договора за потребителски кредит, от което е видно, че към
17.12.2018г. длъжникът по кредита не е извършил
нито едно плащане по него. По делото е приобщено и уведомително писмо,
адресирано от ищеца до ответника, /без данни същото да му е връчено/, в което е
отразено, че поради нарушения на задълженията по ОУ, задължението по договора
за кредит е предсрочно изискуемо и че дължимата сума по него е в размер на 2 852.73
лева. Доказателства по делото за
заплащане на суми по кредита не са представени от ответника.
Въз
основа на изложената фактическа обстановка и съобразявайки становището на
страните, съдът достигна до следните правни изводи: За успешното провеждане на
предявените искове, ищецът следва да докаже: наличие на заповедно производство
по реда на чл. 410 от ГПК и издадена в негова полза Заповед за изпълнение;
спазване на срока по чл. 415, ал. 1 от ГПК; качеството си на кредитор спрямо
ответника; наличието между страните на валидна облигационна връзка по посочения
в исковата молба договор и пакет от допълнителни услуги, по който ищецът е
изправна страна и по силата на който за ответника е възникнало задължение да
заплати сумите, предмет на исковете в претендирания
размер. Следва да бъде установено и наличието на забава на ответника и
възникване на предсрочната изискуемост на задълженията. Съответно - в тежест на
ответника по делото е да установи всички
положителни правоизключващи и правопогасяващи възражения по исковете, от които черпи
благоприятни за себе си правни последици, вкл. че е заплатил сумите.
Не се спори по делото,
а и се установява от приложеното ч.гр.д. № 5568/2018г., че в полза на ищеца е
издадена по реда на чл.410 ГПК заповед за изпълнение за претендираните
суми. Установява се от приетите по делото доказателства, че в изпълнение
указанията на съда заявителят в законоустановения преклузивен срок е предявил иск за установяване на
вземането, доколкото длъжникът е уведомен по реда на чл.47, ал.5 ГПК, което
поражда правния интерес за ищеца от водене на настоящото производство и
неговата допустимост. Съдът приема, че ищецът, чред
представените писмени доказателства доказа наличието на валидна облигационна
връзка по силата на договор за потребителски кредит ПРОФИ КРЕДИТ Стандарт в
размер на 900лв. По делото е приложен Стандартен европейски формуляр, който е
попълнен от ответника на датата на подписване на договора. От него е видно, че ищецът,
в качеството си на кредитор е предоставил преддоговорна
информация във форма съгласно Закона за потребителския кредит (ЗПК) и във
формуляра са посочени същите параметри, както в Договора за потребителски
кредит. Отразено е, че ответникът е получил екземпляр от него, изписал е
имената си и се е подписал. Параметрите на кредита са посочени в европейския
формуляр, който е подписан от кредитополучателя. Изготвен е погасителния план,
съдържащ информация за размера, броя, периодичността и датите на плащане на
погасителните вноски, който е връчен на ответника, ведно с Договора за потребителски
кредит. От правна страна договорът е съглашение, което изисква съвпадането на
две противоположни по посока и съвпадащи по съдържание волеизявления. Той е
сключен след постигане на съвпадение на насрещните волеизявления на страните по
основните му елементи. Съдът приема, че сключеният договор за потребителски
кредит с ответника напълно отговаря на законовите изисквания и съдържа всички
изискуеми реквизити изискуеми по закон. Към момента на подписване на процесния договор за потребителски кредит от страна на
ответника всички полетата са попълнени, в това число и параметрите на кредита и
данните на кредитополучателя. Подписването на договора от страна на ответника
предполага, че той е прочел подписания от него договор. Видно от Общите условия
на договора, е предвидена възможност кредитополучателят да се откаже от
договора без да дължи неустойка в срок от 14 дни от сключването му. Няма данни
ответникът да е сторил това. Налице са доказателства за обстоятелството, че
договорената сума по кредита – 900лв. е преведена по сметка на ответника. С
договора, страните са уговорили и заплащане на договорна лихва, в размер на
годишен лихвен процент - 41,17%, включена в месечната погасителна вноска, но
липсват доказателства за платена сума по което и да е от поетите в договора
задължения от страна на ответника. Установява се и че в ОУ- подписани от
ответника, страните са уговорили – в чл.12.3, че при просрочие
на две или повече последователни месечни вноски, кредиторът може да обяви
предсрочна изискуемост на кредита с писмено уведомление. Такова е налице в
делото, и въпреки липсата на доказателства за връчването му на длъжника, то в
хода на процеса, то му е връчено по реда на чл. 47 ал. 5 от ГПК от съда - заедно
със съдебните книжа, и съдът следва да съобрази това обстоятелство на осн. чл. 235 ал. 3 от ГПК. В този смисъл е и разрешението,
дадено в т. 9. от ТР №4/2013г. по т.д. №
4/2013г. на ОСГТК на ВКС: „В производството по чл.422, респ. чл.415, ал.1 ГПК, съществуването
на вземането по издадена заповед за изпълнение се установява към момента на
приключване на съдебното дирене в исковия процес, като в това производство
нормата на чл.235, ал.3 от ГПК намира приложение по отношение на фактите,
настъпили след подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение, с
изключение на факта на удовлетворяване на вземането чрез осъществено
принудително събиране на сумите по издадения изпълнителен лист въз основа на
разпореждането за незабавно изпълнение в образувания изпълнителен процес“. С
уговорката за предсрочна изискуемост, длъжникът изгубва преимуществото на срока,
като последиците следва да са аналогични на изгубването на това преимущество,
по силата на настъпване на законовите предпоставки по чл.71 ЗЗД. Изискуемостта
на задължението в резултат на изгубването на преимуществото на срока предоставя
възможност на кредитора да иска изпълнение на задължението във вида и размера,
който то би имало, ако срокът бе изтекъл. Предсрочната изискуемост е санкция за
неизправността на длъжника, поради което последиците следва да включат пълно и
точно изпълнение на задължението, каквото то съществува и се дължи и при
настъпване на срока. При уговорена в договор за заем за потребление предсрочна
изискуемост на задължението за връщане на заетата парична сума, настъпва
предсрочна изискуемост и на непадежиралите към този
момент анюитетни вноски, включително в частта им за възнаградителни лихви и такси. Поради изложеното, съдът
намира, че към датата на устните състезания, главницата по кредита в общ размер
на 900лв. се явява ликвидно и изискуемо задължение от ответника, и като такова
следва да се признае за дължимо.
По отношение на
уговорената в договора възнаградителна лихва обаче,
съдът намира за установено следното: макар и да не е направено възражение за
нищожност на клаузата за възнаградителната лихва, от
страна на ответника, то съдът, съгласно практиката на ВКС, има правомощие
служебно да констатира това. Нищожността на отделните клаузи не влече нищожност
на целия договор. Възнаградителната лихва има
характер на цена на предоставената услуга, като нейната стойност, следва да се съизмерява, както със стойността на отпуснатия заем, така и
със срока, за които се уговоря връщането, както и с обстоятелството дали е
обезпечен. Съдържащата се в раздел 6 от
договора, информация относно броя и размера на погасителните вноски, ГПР и ГПЛ
е обща, като тя не отговаря на изискването да е разбираема и недвусмислена.
Заедно с това, съдът приема, че клаузата противоречи на добрите нрави, по
следните съображения: Към датата на сключване на договора е налице законово
ограничение на максималния размер на възнаградителната
лихва, по реда на чл.19 ал.4 от ЗПК /ДВ бр. 35/2014г в сила от 23.07.2014г./,
където е посочено, че годишният процент на разходите, не може да бъде по-висок
от пет пъти размера на законната лихва по просрочени задължения в левове и във
валута, определена с постановление на Министерския съвет на Република България.
Касае се за потребителски кредит, при която едната страна е икономически
по-слаба и съгласно практиката, е бил ограничен размера до три пъти размер на
законовата лихва. Към датата на сключване на договора - м. 10.2017г.,
законовата лихва е била 10,01%/основния лихвен процент на БНБ и 10 пункта/, а
петкратния размер се явява 50,05% . Както бе посочено по- горе, съобразно
уговореното в договора ГПР /годишен процент на разходите/ е в размер на 49,90%,
което е само 0,15% по- ниско. Съдът намира, че в случая е налице прекомерност
при определяне на ГПР по договора, което противоречи на добрите нрави и води до
нищожност на клаузата. Нищожната клауза не може да се замести от такава за
лихва за забава, тъй като е различна тяхната функция и същност. Същевременно
такова правомощие на съда е предвидено само за търговските сделки, а в случая договорът
за кредит не представлява търговска сделка по отношение на потребителя. Поради
изложеното, съдът намира, че възнаградителна лихва в
случая не може да бъде присъдена, доколкото уговорката за начисляване на такава
е нищожна и не е породила правни последици за страните при сключване на
договора.
Относно претенцията
за установяване дължимост на възнаграждение за закупен
пакет допълнителни услуги по сключено между страните споразумение за
предоставяне на такива, съдът намира същото за нищожно, доколкото посочените
услуги в споразумението, озаглавени като „допълнителни”, нямат характер на такива,
а са пряко свързани със самото задължение по кредита. Допълнителни са такива
услуги, които нямат пряко отношение към насрещните престации
на страните, като издаване на удостоверения, различни референции и т.н., то така
уговорени услугите - приоритетно разглеждане и изплащане на кредита; възможност
за отлагане на определен брой погасителни вноски; възможност за намаляване на
определен брой погасителни вноски; възможност за смяна на датата на падеж;
улеснена процедура за получаване на допълнителни парични средства - не касаят допълнителни услуги, а за забранена такса за
действия, свързани с управлението на кредита. Споразумението в случая се явява нищожно, т.к. противоречи на законовата
разпоредба на ал. 2 на чл.10а от ЗПК, сочеща,
че кредиторът не може да изисква заплащане на такси и комисиони за действия,
свързани с усвояване и управление на кредита. Следва да се отчете също, че възнаграждението
от 1080.48лв. е в по-висок размер от
самата отпусната по кредита сума от 900лв., което категорично поставя в
неравноправно положение потребителя и тази уговорка, като противоречаща на
добрите нрави, е и на общото основание по чл. 26 ал. 1 предл.
3 от ЗЗД. Същевременно противоречи на добрите нрави и само обстоятелството, че
възнаграждението по този пакет се дължи предварително само за възможността да
се ползва, като е безспорно, но същевременно размерът му е включен в
погасителния план, като част от месечната вноска. Съдът намира, че условията на
т.15 във всичките ѝ подточки от ОУ, озаглавени „Допълнителни услуги“, са
неравноправни, по смисъла на чл. 143 и сл. от ЗЗПотребители,
и в този смисъл, те се явяват нищожни. Поради изложеното, претендираната
сума за възнаграждение на кредитора за закупен пакет от допълнителни услуги в
размер на 1080.48лв. не се явява дължима от ответника, и претенцията за нея,
като неоснователна следва да се отхвърли.
На основание
гореизложеното, съдът намира, че предявените искове с правно основание чл.415,
ал.1 от ГПК, са основателни само за размера на сумата от 900лв.- главница,
дължима по договор за потребителски кредит №********** от 31.10.2017г., и в
тази част следва да бъде уважени, ведно със законната лихва върху главницата,
считано от 27.07.2018г.
При този изход на
делото, съдът следва да присъди на ищеца разноските в исковото производство,
съобразно уважената част от исковете. Разноските възлизат на 101.68лв. държавна
такса, и 100.00лв. юрк. възнаграждение /определено от
съда на осн. чл. 78 ал. 8 от ГПК/, и 410.00лв. –
внесен депозит за особен представител на ответника, или общо 611.68лв. От тази
сума, дължими на ищеца, съобразно изхода на делото са разноски от 227.88лв.
Съгласно т.12 от ТР №4/2013г. по т.д. № 4/2013г. на ОСГТК на ВКС, съдът следва
да присъди разноските направени от ищеца и в заповедното производство, от които
съобразно изхода на настоящия спор, се явяват дължими сумите от 36.35лв.
Воден от горното,
съдът
Р Е Ш И:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО, на осн. чл. 415 във вр.с чл. 124 от ГПК, във вр. с
чл. 79 ал.1 от ЗЗД, че И.Й.И.ЕГН********** ***, ДЪЛЖИ на „П.К.Б.”, ЕООД,
ЕИК175074752, със седалище и адрес на управление ***, със законен представител С.Н.,
О.Л., Я.Я.Ч.и И.Г. - управители, сумата от 900.00лв.-
главница, дължима по Договор за потребителски кредит „ПРОФИ КРЕДИТ Стандарт“ № **********
от 31.10.2017г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от
27.07.2018г. - датата на депозирането на заявление за издаване на заповед за
изпълнение по чл. 410 от ГПК по ч.гр.д. № 5568/2018г. на ПлРС
до окончателното изплащане на главницата, за които суми е издадена Заповед за
изпълнение № 3476/30.7.2018г.
ОТХВЪРЛЯ, като неоснователен и недоказан, предявения иск с правно основание чл. 415, ал. 1 от ГПК, вр. чл.79, ал.1 от ЗЗД, за признаване за
установено спрямо „П.К.Б.”, ЕООД, ЕИК175074752, че И.Й.И.ЕГН**********,***, му
дължи сума в размер на 435.36лв. - договорно възнаграждение по Договор за
потребителски кредит „ПРОФИ КРЕДИТ Стандарт“ № ********** от 31.10.2017г.
ОТХВЪРЛЯ, като неоснователен и недоказан, предявения иск с правно основание чл. 415, ал. 1 от ГПК, вр. чл.79, ал.1 от ЗЗД, за признаване за
установено спрямо „П.К.Б.”, ЕООД, ЕИК175074752, че И.Й.И.ЕГН**********,***, му
дължи сума в размер на 1080.48лв. - възнаграждение за закупен пакет от
допълнителни услуги по Договор за потребителски кредит „ПРОФИ КРЕДИТ Стандарт“
№ ********** от 31.10.2017г.
ОСЪЖДА И.Й.И.ЕГН**********,***,
ДА ЗАПЛАТИ на „П.К.Б.”, ЕООД, ЕИК175074752, със седалище и адрес на управление ***,
със законен представител С.Н., О.Л., Я.Я.Ч.и И.Г. -
управители, разноски в исковото производство в размер на 227.88лв.
ОСЪЖДА И.Й.И.ЕГН**********,***,
ДА ЗАПЛАТИ на „П.К.Б.”, ЕООД, ЕИК175074752, със седалище и адрес на управление ***,
със законен представител С.Н., О.Л., Я.Я.Ч.и И.Г. –
управители, разноски по ч.гр.д. № 5568/2018г. на ПлРС
в размер на 36.35лв.
Решението може да се
обжалва пред Плевенски окръжен съд в двуседмичен срок от връчването му на
страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: