Р
Е Ш Е
Н И Е № 142
08.04.2020г.,
гр.Стара Загора
В И
М Е Т
О Н А
Н А Р
О Д А
Административен съд-Стара Загора,
в открито съдебно заседание на eдинадесети март през две хиляди и двадесета година,
трети касационен състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: БОЙКА ТАБАКОВА
ЧЛЕНОВЕ:1. КРЕМЕНА
КОСТОВА-ГРОЗЕВА
2. СТИЛИЯН МАНОЛОВ
при секретаря Ива Атанасова
и в присъствието на прокурор
Нейка Тенева
Производството е
по Раздел ІІІ от Глава десета на АПК.
Образувано е по протест на Прокурор при
Окръжна прокуратура – Стара Загора с искане за обявяване нищожността
на Наредба за пожарна безопасност и защита на населението на
територията на Община Раднево, приета с Решение № 543/31.10.2013г.
Протестиращата страна
сочи, че посочената общинска наредба била приета на заседание на ОбС Раднево с
Решение №543 на осн. чл.8 от ЗНА, чл.21, ал.2 и чл.127ж, ал.1 т.1 -2 от ППЗМВР
/отм. ДВ бр.60/2014г./.
Сочи се, че според
чл.76, ал.3 от АПК било въведено изискване с общинските наредби да се уреждат
неуредени отношения от нормативни актове от по-висока степен, които са с местно
значение. Такава била и нормата на чл.8 от ЗНА. С приемането на въпросната
наредба ОбС Раднево разширил приложното поле на дадените му правомощия.
Осигуряването на пожарна безопасност и защита пи пожали се явявала основна дейност
на МВР, съгласно специалния ЗМВР, но този закон не съдържа в себе си текст,
който да овластявал местния орган на власт да приема подзаконов акт. Такава компетенция законът предоставял на
съотв. министри.
На следващо място се
сочи, че при извършени сравнения на нормите от наредбата с тези на ЗМВР и други
подзаконови актове, издадени по приложението на закона се установило, че
относимите въпроси имали своята регламентация в нормативни актове от по-висок
ранг. Това важало и за глава осма от протестираната наредба
„Административно-наказателна отговорност“. Основополагащ принцип на правовата
държава бил този за законоустановеност на санкционните последици, т.е.
наказанията да се предвиждат само в нормативен акт с ранг на закон.
Предвид на тези
доводи се извежда довода, че местната наредба била незаконосъобразна поради
липса на компетентност, тъй като в специалния ЗМВР липсвали норми, овластяващи
местния орган на власт да приема такъв подзаконов акт, а с издаването на такава
последният надхвърлил своята компетентност
и за това бил налице един нищожен подзаконов нормативен акт. Предлага се на съда
да обяви неговата нищожност.
Протестиращата
страна и ОП- Стара Загора, редовно призована се представляват от
прокурор Тенева, която поддържа протеста и пледира за обявяване нищожността наредбата,
приета от ОбС Раднево. Претендира и за разноски.
Ответникът, редовно
призован, не изпраща представител.
Страна ОП-Стара
Загора, се представлява от прокурор Тенева.
Съдът, като съобрази
данните по делото, намира за установено от фактическа страна следното:
От приложената от ответника преписка се установява, че с Решение № 543,
взето на Протокол № 31 от заседание на ОбС Раднево от 31.10.2013г. по т.13,
била приета на он. Чл.8 от ЗНА, чл.21, ал.2 от ЗМСМА и чл.127ж, ал.1, т.1-2 от
ППЗМВР протестираната Наредба за пожарна безопасност и защита на населението,
както и че същата влиза от датата на приемането й и отменя предходно
действащата такава наредба, приета с Решение №825/29.06.2007г. Видно от
представения Протокол №31 на заседанието присъствали 20 общински съветници,
като за Решение №543, с което била приета наредбата гласували „за“ 19 общински
съветници. По делото се представя и предложение от Кмет на Община Раднево с вх.
№ 301/22.10.2013г., съдържаща и мотиви относно приемане на такава наредба.
При така установеното от фактическа страна, от правна настоящият съделен
състав приела следното:
Протестът е процесуално
допустим, като подаден от прокурор при Окръжна прокуратура-Стара Загора, осъществяващ правомощието
си по чл. 16, ал. 1, т. 1 от АПК и по чл. 186, ал. 2 от АПК. Същият е подаден
срещу подзаконов нормативен акт по смисъла на чл.75, ал.1, вр. с чл.76, ал. 3
от АПК, които подлежат на съдебен контрол за валидност и законосъобразност, съгласно изричната разпоредба на
чл. 185, ал. 2 от АПК, като упражняването на това право е безсрочно по арг. на чл. 187, ал. 1 от АПК.
Разгледан по същество, протестът е основателен по така наведения от него довод за нищожност на протестираната наредба,
което ограничава произнасянето само до него.
Съгласно чл.76 АПК: „Нормативни административни актове се издават от
изрично овластени от Конституцията или закон органи. Алинея - (2) -
Компетентността да се издават нормативни административни актове не може да се
прехвърля. Алинея (3) - Общинските съвети издават нормативни актове, с
които уреждат съобразно нормативните актове от по-висока степен обществени
отношения с местно значение“. Съгласно чл.8 от ЗНА,
общинският съвет може да издава наредби, с които да урежда съобразно
нормативните актове от по-висока степен неуредени от тях обществени отношения с
местно значение.
Специалният ЗМСМА
също предвижда, че „в изпълнение на правомощията си по ал.1 общинският съвет
приема правилници, наредби, инструкции, решения, декларации и обръщения“.
Законодателят изрично сочи в чл.17, ал.1 от ЗМСМА, че местното самоуправление се изразява в правото и реалната
възможност на гражданите и избраните от тях органи да решават самостоятелно
всички въпроси от местно значение, които законът е предоставил в тяхна
компетентност в изчерпателно изброените сфери на обществения, културния и
социалния живот.
Общинският съвет макар и принципно да има предоставена му
нормотворческа компетентност, то той следва да я упражнява и реализира само,
когато за това е изрично овластен от Конституцията или
отделен закон. Липсата на такава делегация от акт от по-висок ранг, прави
невалиден един подзаконов нормативен акт от местно значение
Конкретно
протестираната Наредба за осигуряване на пожарна безопасност и защита на
населението на територията на Община Раднево правно сочи, че същата се издава
на осн. чл.127ж, т.1-2 от ППЗМВР, в съотв. с чл.21, ал.2 от ЗМСМА и е в сила от
датата на приемането й. Цитираната норма на чл.21, ал.2 от ЗМСМА определя
единствено видовете актове, които приема общинският съвет като орган на местно
самоуправление. Липсва обаче изрично основание, предвидено в ЗМСМА, даващо
право на общинските съвети да издават наредба за регулиране на местно ниво на
обществените отношения, свързани с пожарната безопасност. Както се отбелязва в
протеста, такова
основание не се предвижда и
в друг нормативен акт от
по-висока степен и в частност ЗМВР.
В действащия ЗМВР липсва
разпоредла, която да възлага на общинските съвети да
уреждат с наредби въпросите, касаещи пожарната
безопасност. Предвидената делегация в отделни текстове от ЗМВР, дават такива права
на съответните министри, но не и на орган на
местната власт в лицето на общинските съвети. Съгласно чл.125, ал.4 от ЗМВР „за определяне на правилата и нормите за
пожарна безопасност при други дейности, които създават опасност за
възникване на пожари и застрашават живота и здравето на гражданите,
министърът на вътрешните работи съвместно със съответния министър издават
наредби“. Регламентация
в тази насока се съдържа в Наредба № 8121з-647 от 01.10.2014 г. за правилата и
нормите за пожарна безопасност при експлоатация на обектите (ДВ, бр.89/2014г.),
съвместно издадена от министрите на инвестиционното проектиране и вътрешните
работи на основание чл.125, ал.2 от ЗМВР, където в чл.1 се
сочи, че същата определя правилата и нормите
за пожарна безопасност при експлоатацията на обектите в урбанизираните,
земеделските, горските и защитените територии и в нарушените територии за
възстановяване, наричани за краткост „обекти“. Специални правила за
взаимодействие между компетентните органи и органите на местно самоуправление
се уреждат в
Наредба №8121з-758 от 22.10.2014г. за осъществяване на превантивна дейност от
органите за пожарна безопасност и защита на населението на МВР, Наредба № 8121з-1006
от 24.08.2015г. за реда за осъществяване на пожарогасителната и спасителната
дейност от органите за пожарна безопасност и защита на населението на МВР,
издадена от министъра на вътрешните работи, Наредба № Iз-1971 от 29.10.2009г.
за строително технически правила и норми за осигуряване на безопасност при
пожар, издадена от министъра на вътрешните работи и министъра на регионалното
развитие и благоустройство, Наредба № 8121з-882/25.11.2014г. за реда за
осъществяване на държавен противопожарен контрол, издадена от министъра на
вътрешните работи, Наредба № 8121з-968/10.12.2014г. за правилата и нормите за
пожарна безопасност при извършване на дейности в земеделските земи, издадена от
министъра на вътрешните работи и министъра на земеделието и храните, Наредба №
8121з-531/09.09.2014г. за реда и условията за осъществяване на дейности по
осигуряване на пожарна безопасност на обекти и/или поддържане и обслужване на
уреди, системи и съоръжения, свързани с пожарната безопасност, от търговци и
контрола върху тях, издадена от министъра на вътрешните работи, Наредба за реда
за създаване и организиране на дейността на доброволните формирования за
предотвратяване или овладяване на бедствия, пожари и извънредни ситуации и отстраняване на последиците от тях, приета с
ПМС№ 123/25.06.2012г. Т.е. регулирането на
обществените отношения по прилагане на закона се извършва с подзаконови нормативни актове, но компетентността по тяхното издаване не принадлежи
на общинските съвети, а на посочените в ЗМВР
министри.
Такова основание не се явява дори и нормата, на
което основание през 2013г. е приета протестираната наредба - чл.127ж, ал.1, т.1 т.2 от ППЗМВР. На първо място това
е подзаконов акт, приет по приложението на отм. ЗМВР и е с отпаднало правно
основание след отмяната на тогава действащия ЗМВР и ППЗМВР. Освен това
въпросната разпоредба единствено е предвиждала, че „за осъществяване на
дейностите по пожарна безопасност и защита при бедствия в населените места
органите на държавната власт и местното самоуправление :т. 1. (изм. - ДВ, бр. 5 от
2010 г., доп., бр. 7 от 2011 г.) осигуряват спазването на правилата и нормите
за пожарна безопасност и защита при бедствия на териториите на общините и
кметствата и т. 2. (изм. - ДВ, бр. 7 от 2011 г.) разработват съгласувано с органите
за пожарна безопасност и защита на населението специфични правила за пожарна
безопасност в съответните населени места. Видно е от новелата на тези разпоредби, че те не установяват овластяване за местните
общински съвети да издават подзаконови нормативни актове по пожарна
безопасност. Ето защо недопустимо е с
наредба на общински съвет да се уреждат обществени отношения, регламентирани с
актове от по-висока степен и за приемането на които не е налице законова
делегация. Липсата на законово определена компетентност за издаването на даден
административен акт безспорно прави същия невалиден, т.е. нищожен. По тези съображения, Съдът приема извод, че
протестираната наредба действително е приета без законова делегация за това за
нейния издател, съотв. при липса на правно основание, което и обосновава извод
за нейната нищожност и за основателност на подадения протест.
Прокурорът от ОП Стара Загора прави
своевременно искане за присъждане на направените в хода на съдебното
производство разноски, които в случая се равняват на 20.00 (двадесет) лв.
заплатена такса за обнародване на съобщение в ДВ.
Водим от горното и на
основание чл.193, ал.1 и чл.143, ал.1 от АПК, Съдът
ОБЯВЯВА ЗА НИЩОЖНА Наредба за пожарна безопасност и защита на населението на територията на
Община Раднево, приета с Решение № 543 от 31.10.2013г. от Протокол №31 от
заседание на Общински съвет – Раднево.
ОСЪЖДА Общински съвет – Раднево да заплати на Окръжна
прокуратура – Стара Загора, направените разноски в размер на 20.00 (двадесет)
лева – такса за обнародване на съобщение за настоящото дело в Държавен вестник.
След влизане в сила на съдебното
решение, на основание чл.194 от АПК,
същото да се обнародва по реда, по който е обнародвана Наредбата.
Решението подлежи на обжалване на
основание чл.210
и по реда на чл.211 и сл.
от АПК в 14-дневен срок от съобщаването му на страните чрез
Административен съд Стара Загора пред Върховен административен съд.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ:
1. 2.