№ 7
гр. Враца, 02.02.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ВРАЦА в публично заседание на дванадесети януари
през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател:Надя Г. Пеловска-Дилкова
при участието на секретаря Галя Цв. Иванова
като разгледа докладваното от Надя Г. Пеловска-Дилкова Търговско дело №
20221400900184 по описа за 2022 година
Производството е по реда на чл.625 и сл. ТЗ.
„***“ЕООД със седалище с.***, общ.***, обл.Враца, ЕИК ***, е подало молба
за откриване на производство по несъстоятелност спрямо дружеството, поради
свръхзадълженост.
В молбата се твърди, че дружеството дължи на Държавата сумата от 1 499 345,
88 лв., като това задължение е установено с потвърден по съдебен ред акт за
установяване на публично държавно вземане от ДФЗ №06/04/1/0/03053/4/02/04/02.
Посочва се, че освен това задължение молителят има и други, в общ размер от 77
462,12 лв. по счетоводен отчет и баланс към 30.09.2022г., а в същото време не
разполага с никакви краткотрайни и дълготрайни активи, с които да покрие
краткосрочните си задължения.
Молителят счита, че към датата на подаване на молбата е декапитализиран по
смисъла на чл.742, ал.1 от ТЗ, поради което иска откриване на производство по
несъстоятелност в хипотезата на чл.607а, ал.2 от ТЗ.
Иска се да се обяви свръхзадължеността на „***“ЕООД, да бъде открито
производство по несъстоятелност, да се назначи временен синдик Ц. М., да се допусне
обезпечение спрямо дружеството, да се прекрати дейността му, да бъде обявено в
несъстоятелност.
Към молбата си длъжникът е представил приложенията, изискуеми от
разпоредбата на чл.628, ал.1 ТЗ, както и уведомление до НАП по чл.78, ал.2 ДОПК,
съгласно чл.628, ал.2 ТЗ.
1
По искане на длъжника по делото е назначена и изслушана и специализирана
икономическа експертиза, чието заключение е прието от съда като обективно,
компетентно и неоспорено.
Съдът, след съвкупна преценка на събраните доказателства и служебно
известните му обстоятелства, обявени по партидата на търговеца в ТРРЮЛНЦ, приема
за установено от фактическа страна следното:
След служебна справка в ТР се констатира, че молителят е регистриран като
капиталово търговско дружество с правноорганизационна форма – ЕООД.
От обявените в ТР годишни финансови отчети за 2020 г., 2021 г. и към
22.11.2022г., от представените по делото баланси и отчети за приходите и разходите за
2018-2022г. , инвентарна книга, аналитични регистри, описи на активите и пасивите и
списък на кредиторите, както и от заключението на икономическата експертиза, се
установява следната динамика на финансовото състояние на търговеца:
По счетоводните баланси на „***“ЕООД към 31.12.2020г. дълготрайните
активи са с балансова стойност 1 934 хил. лева, а към 31.12.2021г. и към 22.11.2022г. те
вече са 0 лева.
В заключението на икономическата експертиза е посочено, че към 22.11.2022г.
дружеството вече не разполага с никакви дълготрайни активи, в т.ч. МПС и недвижими
имоти. От вещото лице е констатирано, че съгласно представените счетоводни баланси,
дружеството не разполага и с дълготрайни финансови активи, дялови участия, ценни
книги и предоставени заеми в изследвания тригодишен период преди подаване на
молбата.
От заключението на вещото лице по приетата експертиза се установява също,
че структурата на краткотрайните активи на „***“ЕООД е следната: Към 31.12.2020 г.
балансовата стойност на краткотрайните активи е 23 хил.лв., към 31.12.2021г. е 4
хил.лв. и към 22.11.2022г. също е 4 хил.лева, включващи други вземания за надплатени
лихви към „Ариел-ТН“ЕООД през 2019г. по 6 бр.договори за заем, сключени през
2017г. и 2018г. Според вещото лице, тъй като от датата на възникване на това звемане-
07.01.2019г.са изминали 4 години, то същото е вероятно несъбираемо. Вземането е
осчетоводено при молителя и има характер на краткосрочно.
По отношение задълженията на „***“ЕООД към неговите кредитори, вещото
лице е констатирало, че в представените по делото баланси към 31.12.2020г.,
31.12.2021г. и към датата на подаване на молбата-22.11.2022г. задълженията са
отразени правилно като краткосрочни и са съответно904 хил.лева, 1 576 хил.лева и
1 576 хил.лева.
Вещото лице посочва също така обаче, че съгласно удостоверение за наличие
или липса на задължения изх.№060202200230308/06.12.22022г.на ТД на НАП-Велико
Търново, към 06.12.2022г.молителят има публични задължения в размер на общо
1 784 284,70 лв. произтичащи от неплатени към Община *** данък върху недвижими
2
имоти и такса смет за 2020г. и лихви върху тях, със общ срок за доброволно плащане
до 22.12.2020г., както и задължения към Държавен фонд „Земеделие“, със срок за
доброволно плащане 01.02.2021г. По тази причина вещото лице е изготвило и втори
вариант за краткосрочните задължения на молителя, при който към 22.11.2022г. тези
задължения са в общ размер от 1 861 хил.лв., включващи посочените публични
задължения от 1 784 хил.лева, задължения към финансови предприятия в размер на 49
хил.лева и задължения към доставчици в размер на 28 хил.лева. Вещото лице е
установило, че всички задължения са такива с настъпил падеж и тяхната точна
стойност е 1 861 746,82 лв. Установило е също, че молителят е преустановил своята
търговска дейност още в началото на 2021г.и не може да заплати установените
задължения.
В заключението вещото лице е отразило стойностите на показателите за
ликвидност при съобразяване краткосрочния характер на задълженията към
кредиторите, както следва: коефициентът на обща ликвидност /краткотрайни
активи:краткосрочни задължения/ към 31.12.2020г.- 0,767, към 31.12.2021г.- 0,003 и
към 22.11.2022г.-0,002.
Коефициентите на бърза ликвидност /съотношението между краткотрайните
активи, намалени със сумата на материалните запази и краткосрочните задължения/ са
: към 31.12.2020г.- 0,633, към 31.12.2021г.- 0,003 и към 22.11.2022г.- 0,002. Към
31.12.2020г., 31.12.2021г. и към датата на подаване на молбата коефициентите на
незабавна ликвидност /способността на търговеца да покрива краткосрочните си
задължения с наличните парични средства и краткосрочни финансови активи/ са
съответно 0,033 и 0 към последните две дати.
В заключението си вещото лице е отразило и показателите за финансова
автономност на дружеството, като техния анализ показва, че коефициентът на
финансова автономност за разглежданите периоди е под приетия в практиката
минимум от 0,33 и има отрицателно стойностно измерение за целия период, което е
абсолютен показател за декапитализиран собствен капитал. „***“ЕООД не разполага с
достатъчно краткотрайни активи: материали, стоки, вземания и парични средства за
изплащане на текущите си задължения, т.е. няма финансова автономност и е изцяло
зависимо от кредиторите си. Коефициентът на задлъжнялост за разглежданите периоди
също е отрицателна величина и показва състояние на задлъжнялост на дружеството
към кредиторите и невъзможността му да се разплаща в рамките на период от една
година.
Отчетените финансови резултати на дружеството за изследвания период са
отрицателни, като към датата на подаване на молбата загубите са в размер на 664
хил.лева.
Изводът на вещото лице е, че дружеството е изцяло декапитализирано,
разполага с несъбрани вземания от 4 000 лв. и няма никакви налични активи, а от друга
3
страна задълженията му са в размер на 1 861 746,82 лв. без възможност те да бъдат
изплатени. Длъжникът не притежава достатъчно парични средства и бързо ликвидни
активи, с които да се покрият дори началните разноски в производството по
несъстоятелност.
При така установеното от фактическа страна, съдът прави следните правни
изводи:
По действащото българско право производство по несъстоятелност може да се
открие: 1) спрямо определени лица; 2) по искане на определени лица и 3) при наличие
на определени материалноправни основания.
В разглеждания случай молителят „***“ЕООД е търговец по смисъла на чл.1,
ал.2, т.1 от ТЗ и по силата на чл.607а от ТЗ против него може да се открие
производство по несъстоятелност. В качеството му на еднолично дружество с
ограничена отговорност, което е длъжник, молителят е и активно легитимиран да
направи искане за откриване на производство по несъстоятелност, съгласно чл.625 от
ТЗ
Съгласно чл.607а ТЗ материалноправни основания за откриване на
производство по несъстоятелност са следните имуществени състояния на длъжника: 1)
неплатежоспособност – общото основание, приложимо спрямо всички видове
длъжници, и 2) свръхзадълженост – специално основание, приложимо спрямо
капиталовите търговски дружества по смисъла на чл. 64, ал. 3 ТЗ /ООД, АД или КДА/.
Предвид диспозитивното начало в гражданския процес предметът на дължимата от
съда защита следва да се ограничи до посоченото в молбата по чл. 625 ТЗ основание. В
конкретния случай молителят се позовава на свръхзадълженост и предвид
правноорганизационната му форма на капиталово дружество е допустимо откриването
на производство по несъстоятелност на така поддържаното основание.
Разпоредбата на чл.742, ал.1 ТЗ предвижда, че търговското дружество е
свръхзадължено, когато неговото имущество не е достатъчно, за да покрие паричните
му задължения.
Свръхзадължеността, аналогично на неплатежоспособността, е обективно
икономическо състояние, но за разлика от същата е налице при невъзможност на
търговеца да покрие паричните си /изискуеми и неизискуеми/ задължения с наличното
си имущество.
Състоянието на свръхзадълженост е самостоятелно основание за откриване на
производство по несъстоятелност и цели да изпревари неминуемо следващото от него
състояние на неплатежоспособност /освен когато съвпадне с него/, като осигури на
един по-ранен етап и поради това обективно по-благоприятна възможност за
справедливо удовлетворяване на всички кредитори или оздравяване на търговеца. То
се санкционира не предвид невъзможността на търговеца да покрива изискуемите си
парични задължения, а поради невъзможността му да компенсира загуби с печалба от
4
дейността си, обусловено от съдържанието, структурата и ликвидността на активите
му. Затова от значение за обективирането на състоянието свръхзадълженост, макар и
не само, е показателят „собствен капитал”, участващ в коефициентите на финансова
автономност и задлъжнялост. Стойностите на същите следва да се съобразят, както и
промяната им в рамките на целия изследван период, в аспект на обосноваването или
отричането на възможността за изпадане в неплатежоспособност в бъдещ момент, тъй
като зависимостта от привлечения, за сметка на собствения капитал, би могло да се
окаже обременително и рисково за търговеца именно в дългосрочен план. Тъй като от
значение е обективното, реално икономическо състояние на търговеца, преценката за
наличие на свръхзадълженост не следва да се ограничава само до счетоводните данни
за стойността на актива и пасива, но е необходимо да се изследват характеристиката на
активите, тяхното действително съществуване, реализируемост и реална пазарна /а не
балансова/ стойност, обезпечаваща интереса на кредиторите, характеристиката на
пасива и реалната възможност за противопоставяне на погасителни за задълженията на
дружеството основания, както и да се направи критична оценка на тенденциите в
икономическото развитие на търговеца, в обосноваване на извод, че състоянието на
свръхзадълженост е преодолимо без съществен риск за интересите на кредиторите.
Недоказаност на съществуването и/ или ликвидността на съответен вид активи
изключва съобразяването им при формиране общата стойност на актива на търговското
предприятие, за преценка наличието на свръхзадълженост /в този смисъл – Решение №
152 от 13.07.2018 г. на ВКС по т.д.№ 2205/17 г., І т.о., ТК; Решение № 55 от 17.07.2019
г. на ВКС по т. д. № 618/2018 г., I т. о., ТК и др./ .
В конкретния случай се установи, че в счетоводните баланси на дружеството-
длъжник няма отразени дълготрайни материални активи. При извършените
имуществени справки не е установено дружеството да притежава недвижими имоти
или МПС. В изследвания тригодишен период дружеството не разполага и с
дългосрочни финансови активи, както и с материални запаси. От заключението на
вещото лице по назначената и приета икономическа експертиза се установи, че
краткотрайните активи на дружеството представляват едно единствено вземане, което
според счетоводните данни към датата на подаване на молбата за откриване на
производството по несъстоятелност е в размер на 4000 лв., възникнало е на
19.11.2021г. и може да се определи като несъбираемо.
При тази структура на актива, очевидно обезпечеността на кредиторите е
обвързана единствено от евентуалната събираемост на посоченото вземане, което е
незначително с оглед задълженията.
От друга страна от заключението на комплексната експертиза се установи, че
към датата на подаване на молбата за откриване на производството по несъстоятелност
общият размер на задълженията на „***“ЕООД е 1 861 746,82 лв., които са изцяло
краткосрочни, в т.ч. публични задължения и задължения към доставчици и финансови
5
предприятия.
При така установеното може да бъде направен извод, че към момента на
подаване на молбата за откриване на производство по несъстоятелност е налице
значително превишаване на задълженията на „***“ЕООД спрямо имуществото му,
което е с нулева наличност и несъбираемо вземане от 4 000 лв.
От експертното заключение се установи, че показателите за финансова
автономност и в двата варианта на структурата на задълженията са под приетия в
практиката минимум от 0,33 и имат отрицателно стойностно измерение за тригодишен
период преди подаване на молбата за откриване на производството по
несъстоятелност, което е абсолютен показател за декапитализиран собствен капитал.
Коефициентът на задлъжнялост за разглежданите периоди също е отрицателна
величина и показва трайно състояние на задлъжнялост на дружеството към
кредиторите и невъзможността му да се разплаща в рамките на период от една година.
При тези съображения, настоящият съдебен състав приема, че „***“ЕООД не
разполага с имущество, за да покрие паричните си задължения, поради което е налице
състояние на свръхзадълженост по смисъла на чл.742, ал.1 ТЗ, представляващо
основание за откриване на производство по несъстоятелност, съгласно чл.607а, ал.2 ТЗ.
Легалното определение на свърхзадължеността се съдържа в разпоредбата на
чл. 742, ал.1 ТЗ, съгласно която дружеството е свръхзадължено, ако неговото
имущество не е достатъчно, за да покрие паричните му задължения. Под "имущество"
дефинитивната норма има предвид имуществените права на дружеството, или
неговите активи. Необходимо е активите да не могат да покрият паричните задължения
на дружеството, като не се изисква задълженията на дружеството да са станали
изискуеми. При установяване на свръхзадължеността трябва да се отчитат реалните, а
не балансово отразените стойности на активите му или да се изследва прогнозираната,
очаквана сума, която би се получила при продажбата на съответните активи.
От заключението на комплексната експертиза се установява, че за целия
изследван период от 31.12.2020г. до датата на подаване на исковата молба и на
изготвяне на експертизата, „***“ЕООД е било декапитализирано, т.е. осъществявало
дейността си изцяло за сметка на привлечен капитал. Отрицателните стойности на
показателите за финансова автономност и на задлъжнялост, и липсата на собствен
капитал за целия изследван период показват, че е налице трайно установено състояние
на свръхзадълженост с пълна липса на възможност за преодоляването му. Тези
стойности и показатели показват, че състоянието на свръхзадълженост е окончателно и
трайно настъпило към 31.12.2021г., когато при нарастващи задължения дружеството
вече не е разполагало с никакви активи, преустановило е плащанията и същевременно
с това вече не е осъществявало дейност. В периода между 31.12.2020г. и 31.12.2021г. е
визникнало и основанието за плащане на публичните задължения на дружеството в
размер на 1 784 284,70 лв., при което то по никакъв начин към края на 2021г. не е било
6
в състояние да погаси задълженията си в наличните активи. По тези причини
31.12.2021г. следва да се обяви за начална датата на свръхзадължеността.
Състояние на свръхзадълженост с посочената началната дата, следва да бъде
обявено и да бъде открито производство по несъстоятелност, съгласно чл.630, ал.1, т.1
и т.2 ТЗ.
Преценката относно реда, по който следва да се развива производството по
несъстоятелност, следва да се направи на база конкретните данни по делото. Нормата
на чл.632, ал.1 от ТЗ предвижда, че когато наличното имущество е недостатъчно за
покриване на началните разноски и ако разноските не са предплатени по реда на чл.
629б, съдът обявява неплатежоспособността, съответно свръхзадължеността, определя
началната й дата, открива производството по несъстоятелност, допуска обезпечение
чрез налагане на запор, възбрана или други обезпечителни мерки, постановява
прекратяване дейността на предприятието, обявява длъжника в несъстоятелност и
спира производството. В този случай съдът не постановява заличаване на търговеца от
търговския регистър.
Съдът намира, че са налице материалноправните предпоставки, визирани в
разпоредбата на чл.632, ал.1 ТЗ. От заключението на ИЕ се установява, че длъжникът
фактически е преустановил осъществяването на търговската дейност в края на
2020г./началото на 2021г., както и че през изследвания от вещото лице период,
предшестващ образуването на производството по несъстоятелност, дружеството
реализира трайни загуби. Обосновавайки се с констатациите по съдебно-
икономическата експертиза, че длъжникът не разполага с парични средства и
бързоликвидни активи, с които да покрие началните разноски в производството по
несъстоятелност, и като е взел предвид преустановената търговска дейност, съдът на
основание чл.629б ТЗ с протоколно определение от 12.01.2023г., е указал на
кредиторите, че в двуседмичен срок от публикуване на определението в ТР, могат да
внесат сумата от 6 000 лв., представляваща предплатени начални разноски в
производството по несъстоятелност, определени в зависимост от евентуалното текущо
възнаграждение на временния синдик и очакваните разноски, ведно с предупреждение
за последиците по чл.632, ал.1 ТЗ при непредставяне на доказателства за авансиране на
разноските. В указания срок /определението е обявено на 16.01.2023г. под
№20230116133453 и срокът е изтекъл на 31.01.2023г./ и до момента не е заявена
готовност за предплащане на разноски в посочения размер.
При така установените факти, съдът намира, че е налице хипотезата на чл.632,
ал.1 ТЗ, поради което длъжникът следва да бъде обявен в несъстоятелност
едновременно с откриване на производството и същото да бъде спряно. С оглед
обстоятелството, че с решението длъжникът не се заличава от ТР, имуществото му,
което евентуално може да бъде открито след решението, следва да бъде запазено за
удовлетворяване на кредиторите и постигане целите на производството, поради което е
7
необходимо да се наложи общ запор и възбрана върху имуществото на длъжника.
Дължимата държавна такса от 250 лв. по откриване на производството не е
внесена авансово от длъжника, поради което на осн. чл. 620, ал. 1 ТЗ следва да се
събере от масата при евентуално разпределение по реда на чл.723 ТЗ.
Водим от горното и на основание чл.632, ал.1 ТЗ, Врачанският окръжен съд
РЕШИ:
ОБЯВЯВА състояние на свръхзадълженост на „***“ЕООД, ЕИК ***, със
седалище и адрес на управление: с.***, общ.***, обл.Враца, ***, представлявано от
управителя Д. Т. Ц..
ОПРЕДЕЛЯ начална дата на свръхзадължеността– 31.12.2021 г.
ОТКРИВА производство по несъстоятелност на „***“ЕООД, ЕИК ***, със
седалище и адрес на управление: с.***, общ.***, обл.Враца, ***.
ПОСТАНОВЯВА прекратяване дейността на „***“ЕООД, ЕИК ***, със
седалище и адрес на управление: с.***, общ.***, обл.Враца, ***.
ПОСТАНОВЯВА обща възбрана и запор върху имуществото на длъжника
„***“ЕООД, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление: с.***, общ.***, обл.Враца,
***.
ОБЯВЯВА В НЕСЪСТОЯТЕЛНОСТ „***“ЕООД, ЕИК ***, със седалище и
адрес на управление: с.***, общ.***, обл.Враца, ***.
ЗАДЪЛЖАВА длъжника „***“ЕООД, ЕИК ***, със седалище и адрес на
управление: с.***, общ.***, обл.Враца, ***, при обявяване на фирмата си да направи
добавка „в несъстоятелност”.
СПИРА производството по несъстоятелност на „***“ЕООД, ЕИК ***, със
седалище и адрес на управление: с.***, общ.***, обл.Враца, *** .
УКАЗВА, че спряното производство може да бъде възобновено по молба на
длъжника или на кредитор в срок от една година от вписване на настоящето решение в
Търговския регистър, при удостоверяване, че е налице достатъчно имущество или при
депозиране на необходимата сума за предплащане на началните разноски по чл.629б
ТЗ.
УКАЗВА на длъжника и кредиторите, че ако в срока по чл.632, ал.2 ТЗ не бъде
поискано възобновяване на спряното производство по несъстоятелност, същото ще
бъде прекратено и ще бъде постановено заличаване на длъжника.
ОСЪЖДА „***“ЕООД, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление: с.***,
общ.***, обл.Враца, ***, на основание чл.620, ал.1 ТЗ ДА ЗАПЛАТИ от масата на
несъстоятелността в полза на бюджета на съдебната власт по сметка на Окръжен съд-
Враца държавна такса от 250 лв.
8
ДА СЕ ИЗПРАТИ на Агенцията по вписванията препис от настоящия съдебен
акт за извършване на вписването му на основание чл.622 ТЗ.
ДА СЕ ВПИШЕ решението в книгата по чл.634в, ал.1 ТЗ.
ДА СЕ ИЗПРАТИ на основание чл.634в, ал.2 ТЗ препис от решението на
молителя.
Решението подлежи на обжалване с въззивна жалба пред Софийския
апелативен съд в 7-дневен срок от вписването му в Търговския регистър, съгласно
чл.633, ал.1 вр. чл.613а, ал.1 ТЗ.
Съдия при Окръжен съд – Враца: _______________________
9