РЕШЕНИЕ
№І- 57 13.04.2020 година, гр.Бургас
В ИМЕТО НА НАРОДА
Бургаският окръжен съд, гражданска колегия, в публичното заседание на четвърти март през две хиляди и двадесета година, в следния състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Марияна Карастанчева
ЧЛЕНОВЕ:1.Пламена Върбанова
2.мл.с.Марина Мавродиева
при секретаря Ани Цветанова, прокурора
като разгледа докладваното от съдия Пламена Върбанова въззивно гражданско дело No 363 по описа на съда за 2020 година, за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството по делото пред настоящата съдебна инстанция е с правно основание чд. 258 ГПК и сл. и е образувано по въззивна жалба на Адвокатска колегия-Бургас, с БУЛСТАТ ********* със седалище и адрес на управление: гр.Бургас,улАКняз Борис Първи" вх.Б,№21,ет,1, представлявано от управителя Юрий Дончев Бошнаков, чрез адвокат Цветина Стефанова от САК, със съдебен адрес: ***, против Решение №
3273/28.11.2019г., постановено по гр.д.№ 5481/2019г. по описа на РС~Бургас в частта, с която се уважава искът с правно основание чл. 344,ал.1,т.1 КТ,
Във въззивната жалба се твърди, че решението в обжалваната част било недопустимо и като такова следва да се обезсили. Излагат се доводи за това твърдение, основани на нарушение от страна на районния съд на диспозитивното начало , тъй като съдът в случая погрешно определил предмета на делото между страните , а именно: дали ищцата е прекратила трудовото си правоотношение на основание чл.327,ад1,т.1 КТ поради заболяване/както твърдяла ищцата/, с определения от съда предмет- прекратяване от ищцата на ТПО на основание чл.327,ал.1,т.12 от КТ-поради придобито право на пенсия за осигурителен стаж и възраст.В случай, че въззивната инстанция намери обжалваното решение за допустимо,се моли неговата отмяна като неправилно поради нарушение на
материалния закон, съществено нарушение на процесуалните правила и необоснованост, за което се излагат съображения. На първо място се сочи, че разпоредбите на КТ не предвиждали възможност за едностранно прекратяване на ТПО от страна на работник или служител, както ищцата заявява, че е прекратила трудовия си договор, в полза на което твърдение въззивникът излага съображения и твърди необсъждане от страна на съда на представените в тази връзка доказателства по делото.На последно място се излагат подробни и обстоятелствени съображения за необоснованост на първоинстанционния съдебен акт,анализирайки
доказателствата по делото във връзка с изведените от тези доказателства изводи на районния съд. Въззивникът намира проведеното дисциплинарно производство, приключило с налагане на дисциплинарно уволнение, за законосъобразно и правилно проведено; моли се отмяна на първоинстанционния съдебен акт в обжалванато му част и отхвърляне на предявения иск;претендира се присъждане на разноските по делото.В проведеното пред БОС открито съдебно заседание въззивникът се представлява от адвокат Петко Ангелов, който поддържа въззивната жалба, излага съображения за уважаването й; представя списък на разноските по чл. 80 ГПК с доказателства за платен адвокатски хонорар.
Постъпил е писмен отговор по въззивната жалба от ищцата-въззиваема, в който заявява становище за неоснователност на същата жалба и се моли потвърждаване на решението в обжалваната част.В проведеното пред БОС открито съдебно заседание въззиваемата Т.М.Н. се явява лично и моли въззивната жалба да бъде оставена без уважение.
Никоя от страните не заявява доказателствени искания.
Предявени са били при условията на обективно кумулативно съединяване, искови претенции с правно основание чл. 344, ал. 1, т. 1 от КТ и чл. 344, ал. 1, т. 4 от КТ.Районният съд е прекратил като недопустим иска по чл.344,ал.1,т.4 КТ, в която част срещу съдебното решение имащо характера на определение,жалба не е била предявена, поради което същото е влязло в законна сила.
Предмет на въззивната жалба е решението на БРС, с което е уважена исковата претенция на Т.Н. с правно основание чл.344,ал.1,т.1 КТ.
Си
При извършената проверка по реда на чл. 269, предл. 1 от ГПК, настоящият съдебен състав установи, че обжалваното решение е валидно и допустимо.
Настоящият съдебен състав намира за неоснователно заявеното от въззивника-ответник възражение за недопустимост на обжалваното решение в частта на уважения иск по чл. 344, ал. 1, т. 1 от КТ, основано на довода за това, че първоинстанционният съд неправилно изтълкувал волята на ищцата Н. като искане за прекратяване на трудовото правоотношение на основание придобито право на пенсия/чл.327,ал1,т.12 КТ/. В случая иска на Т.Н. е насочен срещу Заповед за дисциплинарно уволнение, като се претендира признаване на дисциплинарното уволнение за незаконосъобразно и неговата отмяна. Районният съд не е излязъл извън предмета на спора,с който е сезиран; мотивите на районния съд за да признае уволнението за незаконосъобразно, не представляват подмяна на спорното право, респ.-произнасяне по незаявен иск и по иепотърсена правна защита, в какъвто смисъл са доводите на жалбоподателя, които по изложените по-горе съображения БОС намира за неоснователни.
Исковата претенция на Т.Н. е основателна, като настоящият съдебен състав напълно споделя правните изводи на първата инстанция, с които е мотивирана основателността на предявения иск, изведени при пра вил но установена по делото фактическа обстановка, ето защо и на основание чл. 272 от ГПК, препраща към мотивите на СРС по този иск. В допълнение на тези мотиви и във връзка с доводите, заявени с въззивната жалба на ответника, настоящият съдебен състав следва да отбележи само следното:
Не е спорно по делото, че ищцата Т.Н. е работила на длъжността „Административен секретар" на АК-Бургас, считано от 1980 година.
Видно е, че на 18.08.2017г. ищцата Н. подала заявление за отпускане на пенсия/и и добавка/и /вж. л.102 от делото на БРС/, за което е приложила удостоверение от АК-Бургас, подписано от Христофор Коидев- ръководител на Адвокатската колегия-Бургас в този период от време.
На 08.08.2017г. Н. получила пенсия за Оигурителен стаж и възраст;с Разпореждане от 29.08.2018г./л.116 от делото на БРС/ личната пенсия за осигурителен стаж и възраст е преизчислена.На 12.04.2019г. в 'ТД на НОИ-Бургас отново е входирано заявление от Н. за преизчисляване на пенсията й.
Междувременно, през януари 2019 г. било проведено поредното отчетно-изборно събрание на Адвокатска Колегия- Бургас което ръководството на Колегията било сменено и по тази причина Н. следвало да предаде на новото ръководство цялата документация и информация на Адвокатската Колегия.
Това обаче не било извършено,тъй като ищцата спряла да се явява на работа ; ползвала отпуск по болест за периода от 15.02.2019 година до 28.02.2019 година и за периода от 01.03.2019г. година до 09.04,2019 година,видно от писмо на Териториално поделение на НОИ-Бургас /л. 101 от делото на БРС/.Видно от заявеното в писмения отговор на ответната Адвокатска колегия, на 25.03.2019г. ищцата Н. чрез шофьор на такси изпратила ключовете за офиса и за касата в Колегията. В допълнение към ключовете, в плик, адресиран до Председателя на Адвокатската Колегия, ищцата Т.Н. изпратила и заявление с дата 22.03.2019г., с което уведомява адресата, че „....поради здравословни причини и пенсиониране" не е в състояние и възможност да изпълнява трудовите си задължения.По- нататък е заявено, че при преценка за правото й да получи заплата за месец февруари 2019г.,както и обезщетение в размер на 6 работни заплати по КТ, същите да й бъдат изплатени.На следващо място Н. с цитираното по-горе писмо уведомила работодателя, че болничните й са продължени с 20 дни, считано от 20.03.2019г., т.е. заявява, че удължава своя отпуск поради временна неработоспособност с още 20 дни.
Със заповед № 1 от 17.05.2019 година на Юрий Бошнаков, в качеството му на Председател на Адвокатския съвет на Адвокатска колегия - Бургас, на основание чл.188, т.3, чл.190, ал.1, т.2 и на основание чл.330, ал.2, т.6 от КТ е прекратено трудовото правоотношение с ищцата. Фактическите основания за налагане на наказанието са неявяване на работа в течение на два последователни дни /24 работни дни/, считано от 10.04.2019 година включително до момента. В заповедта е посочено още, че ищцата не е дала обяснения в хода на образуваното дисциплинарно производство, които са поискани с нотариална покана, връчена на 07.05.2019 година.На 29.05.2019г. на ищцата Н. е връчена Заповедта за налагане на дисциплинарното наказание „уволнение".
та
0*4*
От изложената фактическа обстановка следват следните правни изводи:
Възникналото от трудов договор правоотношение може да бъде прекратено от всяка от страните-работника/ служителя и работодателя на основанията и при условията изчерпателно регламентирани в Кодекса на труда.Прекратяването е последица от упражняване на потестативно право, което сьобразно чл.335,ал.1 КТ трябва да бъде обективирано в писмена форма. Моментът, от който се счита за преустановено занапред действието на трудовия договор е поставен в зависимост от правното основание за това. Когато основанието не предпоставя отправяне на предизвестие съгласно чл.335,ал.2,т,3 КТ, договорът се счита прекратен от момента на получаване писменото изявление. В случая работникът безспорно е довел до знанието на работодателя волята си да прекрати трудовото правоотношение поради придобито право на пенсия,който извод съответства на заложения в разпоредбите на чл.62,ал.1,чл.119,чл. 326,ал.1, чл.327,ал.1 и чл.328,ал.1 от Кодекса на труда принцип за писмена форма на изявлението.
Трудов договор може да бъде прекратен само веднъж.
Затова при конкуренция между насрещни волеизявления за прекратяване на трудовото правоотношение конститутивно действие има това, чийто фактически състав е настъпил по- рано /Решение № 203/2011 г., III г.о. на ВКС/. Доколкото първо по време се явява волеизявлението на ищцата Т.Н.,с което едностранно и без предизвестие прекратява трудовото си правоотношение с Адвокатска колегия-Бургас, то безспорно същата не е длъжна да се явява на работа и поради това в случая не е налице дисциплинарно нарушение по чл.187,ал.1,т.1,предл;трето от КТ за периода от 24 дни, считано от 19.04.2019г., каквото е основанието за издаване на Заповед №
1/17.05,2019г. за дисциплинарно уволнение. След като работникът е упражнил потестативното си право да прекрати трувото правоотношение с едностранно изявление без предизвестие, трудовото правоотношение се прекратява с достигане изявлението до работодатедя,което е безспорно установено по делото. Това изявление е основано на законово регламентирано субективно преобразуващо право на работника да предизвика едностранно , независимо от волята на работодателя, изменение на съществуващото правоотношение в посока на прекратяването му. Именно защото това право е субективно и преобразуващо и може да бъде упражнено едностранно от работника, то и не са необходими каквито и да било действия на работодателя, както и не е необходимо неговото съгласие или мнение във връзка с това, поради което и с достигането на изявлението до последния то е произвело целенасочено действие и трудовото правоотношение е било прекратено.
В тази връзка правно ирелевантни са изложените както в писмения отговор на ответника, така и във въззивната му жалба разсъждения относно обстоятелството, че не им е било известно ищцата да е придобила право на пенсия и узнаването на това обстоятелство настъпило едва с получаване на исковата молба по делото.Въпросът дали преобразуващото право на работника е съществувало, т.е. дали са били налице предвидените от закона предпоставки за възникването му и дали е било надлежно упражнено , би могло да бъде предмет на изследване и преценка при евентуално предявяване от работодателя по съдебен ред на притезания, възникнали като негова последица,Но категорично следва да се отбележи, че в случай като настоящия /прекратяване едностранно без предизвестие на трудово правоотношение от работника поради придобито право на пенсия/ е без правно значение дали работникът е притежавал това потестативно право или не го е притежавал /поради липса на съответните предпоставки по чл.327 КТ/ .Трудовият договор е прекратен,като работодателят не може да прекрати вече прекратено трудово правоотношение.В този смисъл съдебната практика на ВКС е безпротиворечива- вж. Решение № 954/09.12.2009г. на ВКС по rp.д.№ 5375/2008г. , първо гр.о. ,ГК, докладчик Добрила Василева;Решение N ° 1071/15.10.2010г. на ВКС по гр.д.№ 562/2010г.,четвърто г.о. ,ГК, докладчик съдия Борислав Белазелков.
Съдът намира за неоснователни изложените във въззивната жалба доводи-за неоснователно прекратяване на трудовото правоотношение от ищцата на основание влошено здравословно състояние на същата,тъй като такова основание за прекратяване на ТПО не е предвидено от законодателя.Освен това от заявлението на Т.Н. от 22.03.2019г.,както и от ползването на болничен отпуск от ищцата преди тази и след тази дата става ясно, че Н. заявява пред работодателя си обстоятелства относно своето здравословно състояние,което й налага да ползва болничен отпуск.На следващо място съдът намира, че поради правната им ирелевантност за спора не следва да обсъжда изложените от въззивника доводи относно спазване процедурата по налагане на дисциплинарното уволнение/ тъй като, както се изложи по-горе, трудовото правоотношение между ищцата и АК-Бургас е било прекратено много преди иницииране и провеждане от работодателя на производството по дисциплинарно уволнение на спицата ищца.
При така установената фактическа обстановка по делото се налага изводът, че към момента на връчването на ищцата Т.Н. на заповедта за налагане на дисциплинарно наказание „уволнение" между нея и работодателя вече не е съществувало трудово правоотношение, тъй като същото е било прекратено на основание чл. 327,ал.1,т.12 КТ с едностранно изявление на служителя Н.,датирано с дата 22.03.2019г, и получено на 25.03,2019г. от работодателя Адвокатска колегия- Бургас.Следователно, дисциплинарното уволнение е извършено при вече липсващо субективно потестативно право на работодателя за това, поради което то е незаконосъобразно и предявеният иск за отмяна на заповедта е основателен.
С оглед изхода на спора на въззивника не следва да се присъждат разноските, извършени във въззивното производство, а въззиваемата не претендира такива.
Мотивиран от изложеното Бургаският Окръжен съд
ПОТВЪРЖДАВА Решение № 3273/28.11.2019г.,
постановено по гр.д.№ 5481/2019г. по описа на PC-Бургас в частта, с която се уважава искът с правно основание чл. 344,ал.1,т.1 КТ.
Решението може да се обжалва с касационна жалба пред ВКС в едномесечен срок от съобщаването му на страните.
|
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Членове:1/ 2/мл.с. |
|
Page/ |