РЕШЕНИЕ
№ 990
гр. Варна, 23.03.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ВАРНА, 10 СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и трети февруари през две хиляди двадесет и трета година в следния
състав:
Председател:Пламен Танев
при участието на секретаря Гергана Д. Найденова
като разгледа докладваното от Пламен Танев Гражданско дело №
20223110102923 по описа за 2022 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 341 и сл. ГПК.
Образувано е по предявена искова молба от В. Н. В. срещу С. В. Г., Н. С. Г. и А. С. Г.
с искане да бъде постановено решение, по силата на което да бъде допусната и извършена
делба на следния съсобствен между страните недвижим имот, представляващ апартамент в
*****, построен върху държавно дворно място, съставляващо парцел ***, в кв. *** на трети
подрайон на гр. Варна, състоящ се от две стаи, кухня, салон, изолационно антре, балкон,
тоалет, с обща застроена площ от 79,64 кв.м. с ид. номер *** по КККР на гр. Варна, ведно с
избено помещение с обща застроена площ от 16,67 кв.м., както и 13% ид.ч. от общите части
на сградата и от правото на строеж върху държавното дворно място.
В исковата молба ищецът излага следното: Страните са съсобственици на
недвижим имот, представляващ апартамент в ***, построен върху държавно дворно място,
съставляващо парцел ***, в кв. *** на трети подрайон на гр. Варна, с ид. номер *** по
КККР на гр. Варна. Сочи се, че по силата на договор за дарение на недвижим имот от
09.12.1993г. Н. Н. и М. Н.а дарили по ½ ид.ч. от посочения апартамент на своя син В. В. и
на З. Г.а. По този начин апартаментът станал собственост на В. и Г.а. З. Г.а починала на
18.11.2020г., като оставила за наследници двама сина и съпруг – тримата ответници.
Следователно всеки от тях наследил по 1/3 ид.ч. от притежаваната от З. Г.а ½ ид.ч. от имота.
В. В. учредил на И. Н. безвъзмездно и безсрочно право на ползване на притежаваната от
него ½ ид.ч. от имота.
В срока за отговор на исковата молба е постъпил такъв от А. и Н. Г.и, в който се
обективира молба за съединяване на текущото производство с гр.д. номер 4577/2022г. по
описа на ВРС. С определение от 31.05.2022г. настоящият съдебен състав е съединил двете
производства в едно, тъй като предмет на делба във всяко от тях е апартамент в ***,
построен върху държавно дворно място, съставляващо парцел ***, в кв. *** на трети
подрайон на гр. Варна, състоящ се от две стаи, кухня, салон, изолационно антре, балкон,
1
тоалет, с обща застроена площ от 79,64 кв.м. с ид. номер *** по КККР на гр. Варна, ведно с
избено помещение с обща застроена площ от 16,67 кв.м., както и 13% ид.ч. от общите части
на сградата и от правото на строеж върху държавното дворно място.
В исковата си молба по гр.д. с номер 4577/2022г. ищците са посочили, че с НА за
замяна на ид.ч. от недвижимия имот с движими вещи Н. и А. Г.и прехвърлили на „К. И. К.“
ЕООД и „Г. И.“ ЕООД по 1/64 ид.ч. от съсобствените им части от процесния имот. В замяна
на това прехвърлителите получили общо 23 пакета фасадна каменна вата. След това с
договор за покупко-продажба Н. и А. продали на двете дружества още 15/64 ид.ч. от
процесния имот.
В срока за отговор на исковата молба е постъпил такъв и от „К. И. К.“ ЕООД и
„Г. И.“ ЕООД, в който се сочи следното: Искът е допустим. Страните са съделители.
Ответниците желаят извършването на делба на имота. Изпращат покана за плащане на
обезщетение, поради лишаване от ползване до ищеца В. В..
След съвкупна преценка на доказателствата по делото и съобразявайки
становището на страните, съдът приема за установено следното от фактическа и
правна страна:
Видно от НА за дарение на недвижим имот с номер 62, дело 14614/1993г. на
09.12.1993г. Н. В. Н. и М. Й. Н.а дарили на сина си В. Н. В. и на дъщеря си З. Н.а Г.а по ½
ид.ч. на всеки от тях поотделно, от следния свой недвижим имот, придобит по време на
брака и представляващ СИО, а именно – апартамент, находящ се в ***, в ляво от
стълбището, построен върху държавно дворно място.
По силата на НА за учредяване право на ползване с номер *, том *, рег. номер *, дело
* от *г. В. Н. В. е учредил на сина си И. В.ов Н. безсрочно и безвъзмездно вещно право на
ползване за ½ ид.ч. от недвижим имот, находящ се в ***, в ляво от стълбището, построен
върху държавно дворно място.
Видно от удостоверение за наследници на М. Н.а и Н. Н. такива са В. В. – ищец и
ответниците С., Н. и А. Г.и, които наследяват тяхната майка З. Г.а. С. Г. обаче се е отказал
от наследството на З. Г.а, поради което наследници се явява единствено Н. и А..
Установява се от НА за замяна на ид.ч. от недвижим имот с движими вещи с номер
***, ***, рег. номер *** дело *** от ***г., че на ***.***г. Н. С. Г. и А. С. Г. прехвърлили на
„К. И. К.“ ЕООД и „Г. И.“ ЕООД 1/64 ид.ч. от притежаваните от тях ид.ч. в съсобственост в
имот – апартамент, находящ се в ***, в ляво от стълбището, построен върху държавно
дворно място, при квоти 1/5 за „К. И. К.“ ЕООД и 4/5 за „Г. И.“ ЕООД. В замяна
дружествата прехвърлили в полза на физическите лица каменна вата фасадна 23 броя на
обща цена от 1081,43 лв.
Видно от НА за покупко – продажба на ид.ч. от недвижим имот с номер ***, ***, рег.
номер *** дело *** от ***г. Н. С. Г. и А. С. Г. продали на „К. И. К.“ ЕООД и „Г. И.“ ЕООД
15/64 ид.ч. от притежаваните от тях ид.ч. в съсобственост в имот – апартамент, находящ се в
***, в ляво от стълбището, построен върху държавно дворно място, при квоти 1/5 за „К. И.
К.“ ЕООД и 4/5 за „Г. И.“ ЕООД.
Предвид изложеното съдът намира, че първоначално собственици на процесния имот
са били Н. В. Н. и М. Й. Н.а, които в последствие дарили на сина си В. Н. В. и на дъщеря си
З. Н.а Г.а по ½ ид.ч. на всеки от тях поотделно, от следния свой недвижим имот, придобит
по време на брака и представляващ СИО, а именно – апартамент, находящ се в ***, в ляво
от стълбището, построен върху държавно дворно място, с ид. номер *** по КККР на гр.
Варна, ведно с избено помещение с обща застроена площ от 16,67 кв.м., както и 13% ид.ч. от
общите части на сградата и от правото на строеж върху държавното дворно място.
Следователно В. В. е станал притежател на ½ ид.ч. от имота. З. Г.а обаче починала,
като се установи, че нейни наследници са Н. и А. Г.и. Всеки от тях е наследил по 1/2 ид.ч. от
½ ид.ч. от имота, т.е. всеки от тях е станал собственик на 1/4 ид.ч. от имота.
Установи се, че Н. С. Г. и А. С. Г. прехвърлили на „К. И. К.“ ЕООД и „Г. И.“ ЕООД
2
1/64 ид.ч. от притежаваните от тях ид.ч. в съсобственост в имот – апаратамент, находящ се в
***, в ляво от стълбището, построен върху държавно дворно място, при квоти 1/5 за „К. И.
К.“ ЕООД и 4/5 за „Г. И.“ ЕООД.
След прехвърлянето Н. С. Г. и А. С. Г. продали на „К. И. К.“ ЕООД и „Г. И.“ ЕООД
15/64 ид.ч. от притежаваните от тях ид.ч. в съсобственост в имот – апартамент, находящ се в
***, в ляво от стълбището, построен върху държавно дворно място, при квоти 1/5 за „К. И.
К.“ ЕООД и 4/5 за „Г. И.“ ЕООД.
Следователно „К. И. К.“ ЕООД и „Г. И.“ ЕООД станали съсобственици на имота с
квота 16/64 ид.ч., от която първото дружество притежава 1/5, а второто дружество 4/5.
От изложеното дотук става ясно, че страните по делото, без ответника С. В. Г., се
явяват съсобственици на имот – апартамент, находящ се в ***, в ляво от стълбището,
построен върху държавно дворно място, с ид. номер *** по КККР на гр. Варна, ведно с
избено помещение с обща застроена площ от 16,67 кв.м., както и 13% ид.ч. от общите части
на сградата и от правото на строеж върху държавното дворно място, а квотите в
съсобствеността са както следва:
- 160/320 ид.ч. за В. Н. В.;
- 40/320 ид.ч. за Н. С. Г.;
- 40/320 ид.ч. за А. С. Г.;
- 16/320 ид.ч. за „К. И. К.“ ЕООД;
- 64/320 ид.ч. за „Г. И.“ ЕООД.
В този смисъл следва да бъде и постановеното по делото решение.
Водим от горното, съдът
РЕШИ:
ДОПУСКА ДА БЪДЕ ИЗВЪРШЕНА СЪДЕБНА ДЕЛБА на следния недвижим
имот, представляващ апартамент в ****, построен върху държавно дворно място,
съставляващо парцел ***, в кв. *** на трети подрайон на гр. Варна, състоящ се от две стаи,
кухня, салон, изолационно антре, балкон, тоалет, с обща застроена площ от 79,64 кв.м. с ид.
номер *** по КККР на гр. Варна, ведно с избено помещение с обща застроена площ от 16,67
кв.м., както и 13% ид.ч. от общите части на сградата и от правото на строеж върху
държавното дворно място, между съсобствениците и при квоти в съсобствеността за всеки
от тях, както следва:
- 160/320 ид.ч. за В. Н. В., ЕГН **********;
- 40/320 ид.ч. за Н. С. Г., ЕГН **********;
- 40/320 ид.ч. за А. С. Г., ЕГН **********;
- 16/320 ид.ч. за „К. И. К.“ ЕООД, ЕИК ***;
- 64/320 ид.ч. за „Г. И.“ ЕООД, ЕИК ***.
ОТХВЪРЛЯ предявения иск за делба на следния недвижим имот, представляващ
апартамент в ****, построен върху държавно дворно място, съставляващо парцел ***, в кв.
*** на трети подрайон на гр. Варна, състоящ се от две стаи, кухня, салон, изолационно
антре, балкон, тоалет, с обща застроена площ от 79,64 кв.м. с ид. номер *** по КККР на гр.
Варна, ведно с избено помещение с обща застроена площ от 16,67 кв.м., както и 13% ид.ч. от
общите части на сградата и от правото на строеж върху държавното дворно място, спрямо
ответника С. В. Г., ЕГН **********, поради неоснователност.
Решението подлежи на обжалване пред Окръжен съд - Варна в двуседмичен срок от
връчването му на страните.
3
Съдия при Районен съд – Варна: _______________________
4