Определение по дело №542/2010 на Окръжен съд - Благоевград

В публично заседание в следния състав:

С присъда № 195/03.12.2009 г., постановена по НЧХД № 254 по описа за 2009 г., Момчилградският районен съд е признал:

1. Б. Й. А., роден на **.**.**** г. в Г.М., обл.К., живущ в Г.С., Столична О., кв.”С.”, бл.*, вх.”*”, .*, ап.*, български гражданин, строителен работник, неженен, неосъждан, с ЕГН *, за виновен в това, че на 24.07.2009 г. в с.Д., О.К., в съучастие като извършител с В. З. А. и В. З. А. и двамата от с.Д., О.К., причинил на С. В. С. от с.с., лека телесна повреда, изразяваща се в причиняване на болка и страдание, без разстройство на здравето, поради което и на основание чл.130, ал.2, във вр. с чл.20, ал.2, във вр. с чл.78а от НК, го е освободил от наказателна отговорност и му е наложил административно наказание “глоба” в размер на 500 лв.;

2. В. З. А., роден на 07.10.1979 г. в с.Б., О.К., живущ в с.Д., О.К., български гражданин, строителен работник, неженен, неосъждан, с ЕГН *, за виновен в това, че на 24.07.2009 г. в с.Д., О.К., в съучастие като извършител с Б. Й. А. от Г.С. и В. З. А. от с.Д., О.К., причинил на С. В. С. от с.с., лека телесна повреда, изразяваща се в причиняване на болка и страдание, без разстройство на здравето, поради което и на основание чл.130, ал.2, във вр. с чл.20, ал.2, във вр. с чл.78а от НК, го е освободил от наказателна отговорност и му е наложил административно наказание “глоба” в размер на 500 лв.;

3. В. З. А., роден на 07.11.1977 г. в с.Д., О.К., живущ в с.Д., О.К., български гражданин, строителен работник, неженен, неосъждан, с ЕГН *, за виновен в това, че на 24.07.2009 г. в с.Д., О.К., в съучастие като извършител с Б. Й. А. от Г.С. и В. З. А. от с.Д., О.К., причинил на С. В. С. от с.с., лека телесна повреда, изразяваща се в причиняване на болка и страдание, без разстройство на здравето, поради което и на основание чл.130, ал.2, във вр. с чл.20, ал.2, във вр. с чл.42а от НК го е осъдил на наказание “пробация”, като съвкупност от пробационни мерки: ”задължителна регистрация по настоящ адрес” за срок от шест месеца с периодичност два пъти седмично и “задължителни периодични срещи с пробационен служител” за срок от шест месеца. Със същата присъда Б. Й. А., В. З. А. и В. З. А. са осъдени солидарно да заплатят на С. В. С. от с.Д., О.К., с ЕГН * сумата в размер на 900 лв., представляваща обезщетение за претърпени неимуществени вреди в следствие на причинена телесна повреда, ведно със законната лихва, считано от 24.07.2009 г. до окончателното изплащане на сумата, както и направените по делото разноски в размер на 412 лв., като предявеният граждански иск е отхвърлен за разликата от 900 лв. до пълния му предявен размер от 3000 лв., като неоснователен и недоказан. П. Б. Й. А., В. З. А. и В. З. А. са осъдени солидарно да заплатят по сметка на РС – М. сумата в размер на 50 лв., представляваща д.т. върху уважения размер на предявения граждански иск.

Недоволни от така постановената присъда са останали жалбодателите Б. Й. А., В. З. А. и В. З. А., които я обжалват като неправилна поради нарушение на закона, по отношение на жалбодателя В. А. наложеното наказание било явно несправедливо, а присъденото обезщетение било завишено. Твърдят, че не били извършили инкриминираното престъпление и по делото нямало доказателства за това. Свидетелите, чрез които се доказвало обвинението, не били присъствали на случая, били близки на Т. и заинтересовани от изхода на делото. Сочат, че Т. получил описаните в медицинското удостоверение наранявания при падането си на земята, а не били причинени от тях. Тъжителят ги обиждал, псувал и ги нападнал с тояга, но се спънал и паднал на земята. Неправилно спрямо третия подсъдими било отказано приложението на чл.78а от НК. Обстоятелството, че през 2007 г. бил ползувал тази привилегия не било пречка за повторното й прилагане. Присъденото обезщетение в размер на 900 лв. било несправедливо завишено и не съответствало на причинените болки и страдания. Молят съда да отмени обжалваната присъда на Момчилградския районен съд и да постанови нова, с която да оправдае тримата подсъдими. Прави се алтернативно искане за изменение на обжалваната присъда като: П. бъдат признати за виновни в извършването на по-леко наказуемо престъпление по чл.132, ал.1, т.4 от НК – причиняване на лека телесна повреда в състояние на силно раздразнение, предизвикано от пострадалия с насилие и тежка обида; се приложи чл.78а от НК по отношение на В. А.; съществено да бъде намален размера на присъденото обезщетение за причинените неимуществени вреди на Т.. В съдебно заседание, лично и чрез своя З., жалбодателите поддържат жалбата си по изложените в нея съображения. Излага се довод, че нараняванията на Т. били причинени от падане с мотор.

Въззиваемият С. В. С. и неговия П. оспорват жалбата. Сочи се, че от събраните по делото доказателства се установявало авторството на деянието и причинените телесни повреди. Молят съда да потвърди присъдата на първоинстанционния съд.

Окръжният съд, след извършената цялостна служебна проверка относно правилността на обжалваната присъда на основание чл.314 ал.1 от НК, по повод и във връзка с оплакванията, изложени във въззивната жалба, констатира:

Жалбата е неоснователна.

От събраните по делото доказателства в двете инстанции се установява следната фактическа обстановка:

На 23.07.2009 г. в с.Д. подсъдимият Б. Й. А. паркирал автомобила си, когато ударил каруцата на Т. С. В. С.. П. Б. Й. А., В. З. А. и В. З. А. се опитали да преместят каруцата, в резултат на което същата се обърнала на една страна. Същият ден тримата подсъдими и свидетелят Р. И. изкарали маса на улицата пред дома на Т. и започнали да ядат и да пият алкохол. Около 04.00 часа на 24.07.2009 г., П. решили да потърсят сметка на Т. С. С., за инцидента с каруцата. Влезли в двора на Т. и започнали да го викат да излезе и да им даде пари за това, че подсъдимият Б. А. ударил колата си в неговата каруца. Тъжителят и съпругата му – свидетелката Нонка С. излезли на двора. В този момент тримата подсъдими започнали да удрят Т., който успял да се отскубне и се прибрал в дома си. След два часа, около 06.00 часа същия ден – 24.07.2009 г., тримата подсъдими отново влезли в двора на Т. и започнали да го викат да излезе. С. С. излязъл в коридора на къщата си, когато П. Б. А. и В. А. го хванали и го извели извън дома му. Подсъдимият Б. А. хванал Т. за шията и го извел извън входната врата на улицата. В този момент тримата подсъдими започнали да нанасят удари на Т. по цялото тяло. Свидетелката Н. С. се опитвала да предпази съпруга си от ударите на П., но безуспешно. Свидетелката Я. С. – племенница на Т., която се събудила от виковете, видяла П. да бият чичо й и тръгнала към дома на свидетелката Р. А. да потърси помощ. В този момент свидетелката Р. А. била в дома си и чула съпругата на Т. да вика за помощ. Отправила се към къщата на С. С. и видяла същия пред стълбището на земята, като в същия момент тримата подсъдими му нанасяли удари. Свидетелката видяла, че лицето на С. е в кръв, а рамото му било ожулено. След като тримата подсъдими преустановили побоя, свидетелката Н. С. помогнала на съпруга си да се прибере у дома си. Свидетелката Р. А. промила раните на Т., след което се прибрала у дома си. Около 08.00 часа на 24.07.2009 г. пристигнали полицейски служители – свидетелите В. Т. и В. Н., които разпитали Т. и П., на които били съставени протоколи за предупреждение на основание чл.56 от ЗМВР. Свидетелят В. Т. забелязал, че тъжителят имал по лицето си охлузвания и синини и бил уплашен. От представеното съдебномедицинско удостоверение № 203/2009 г. се установява, че на 28.07.2009 г. С. С. бил прегледан от д-р Н. М., като при прегледа на Т. било установено: кръвонасядания и охлузвания на кожата на лицето, гърдите, поясната област и крайниците; описаните увреждания са получени при действието на твърд тъп предмет и по време и начин е възможно да са възникнали така, както съобщава освидетелстваният; било е причинено болка и страдание.

Горната фактическа обстановка се установява по несъмнен начин от показанията на свидетелите Р. А., Н. С., В. Т., В. Н., Я. С., които са логични и взаимно свързани, частично от показанията на свидетелите Р. И., В. С., Ю. И. и М. Г., частично от обясненията на П., както и от приетите писмени доказателства.

При така установената по безспорен начин фактическа обстановка, съдът намира, че П. Б. Й. А., В. З. А. и В. З. А. са осъществили от обективна и субективна страна престъпния състав на престъпление по чл.130, ал.2, във вр. с чл.20, ал.2 от НК - на 24.07.2009 г. в с.Д., О.К., в съучастие като извършители, причинили на С. В. С. от с.с., лека телесна повреда, изразяваща се в причиняване на болка и страдание, без разстройство на здравето, до какъвто правилен, обоснован и законосъобразен извод е стигнал и първоинстанционният съд. Деянието на П. се установява по безспорен начин от показанията на свидетелите Р. А., Н. С., В. Т., В. Н. и Я. С., които съдът кредитира, тъй като същите са логични, последователни, взаимно свързани и се подкрепят от останалите доказателства по делото. Така, свидетелката Р. А. е очевидец на деянието като същата описва подробно извършеното от П., както и нараняванията на Т.. Посочената свидетелка не е заинтересована от изхода на делото, като нейните показания се подкрепят, както от показанията на свидетелките Н. С. и Я. С. – съответно съпруга и племенница на Т., така и от показанията на свидетеля В. Т.. Този свидетел, разпитан пред настоящата инстанция, изрично посочва, че С. С. е имал външни белези от удари по главата, охлузвания, одрасквания и синини. Т.е., показанията на свидетелката Р. А. се подкрепят от показанията на свидетеля В. Т. относно наличието на телесни увреждания на Т., както и от представеното съдебномедицинско удостоверение № 203/2009 г., в което са описани наранявания, идентични с посочените от свидетелите А., Т., Н. С. и Я. С.. В тази връзка съдът не приема показанията на свидетелите Р. И., В. С., Ю. И. и М. Г., в частта им относно твърдението, че П. не са нанасяли удари на Т., както и относно твърдението, че С. С. не е имал телесни увреждания, тъй като показанията им се опровергават от показанията на свидетелите А. и Т., както и от обективните находки, подробно описани в представеното съдебномедицинско удостоверение. Освен това посочените свидетели са заинтересовани от изхода на делото и показанията им не могат да бъдат приети безрезервно. Не може да бъде споделена и защитната теза на П., че телесните увреждания на Т. са били причинени от падане с мотор. На първо място, свидетелите Т. и А. посочват, че нараняванията на С. са причинени на 24.07.2009 г. непосредствено след инцидента. Освен това в представеното по делото съдебномедицинско удостоверение № 203/2009 г. е посочено, че описаните увреждания по време и начин е възможно да са възникнали така, както съобщава освидетелстваният. В това удостоверение е отчетено обстоятелството, че прегледът на Т. е извършен на 28.07.2009 г., а увреждането е причинено на 24.07.2009 г. Но, както бе посочено, от показанията на свидетелите Т. и А. безспорно се установява, че уврежданията на Т. са причинени именно на 24.07.2009 г., а не по късно. Впрочем, във въззивната жалба П. твърдят, че С. С. е получил описаните в медицинското удостоверение наранявания при падането си на земята, докато в съдебно заседание пред настоящата инстанция се излага довод, че уврежданията може да са причинени от падане с мотор. Ето защо твърденията, че телесните повреди на Т. не са причинени от П. са необосновани, непоследователни и изолирани от всички доказателства по делото и не могат да бъдат приети.

Неоснователен е и доводът, изложен във възивната жалба, че телесната повреда е причинена от П. в състояние на силно раздразнение, предизвикано от пострадалия с насилие и тежка обида. По делото не се установяват никакви данни тъжителят да е упражнил насилие или да е изрекъл тежка обида, от които са настъпили или е било възможно да настъпят тежки последици за виновните или техни ближни, а още по-малко такива действия да са предизвикали състояние на силно раздразнение у П.. В този смисъл съдът не кредитира показанията на свидетелите В. С., Ю. И., М. Г. и Р. И. в частта им относно обстоятелството, че тъжителят е псувал П. и се е нахвърлил с дърво срещу тях поради заинтересоваността на тези свидетели, както и с оглед противоречията в показанията на тези свидетели. Така, свидетелите В. С., Ю. И. и М. Г. твърдят, че са присъствали когато С. е взел дървото и псувал, докато свидетелят Р. И., разпитан пред първоинстанционния съд сочи, че освен него на инцидента са присъствали тримата подсъдими и Т., като в последствие дошли съпругата и майката на Т., без да споменава присъствието на свидетелите В. С., Ю. И. и М. Г.

От субективна страна деянието е извършено при форма на вината пряк умисъл. Извършителите са съзнавали общественоопасния характер на деянието и общественоопасните последици на извършеното и са искали, пряко целяли тяхното настъпване. П. са съзнавали, че извършват деянието съвместно, като действията им са били насочени към постигане на един общ резултат. Б. Й. А., В. З. А. и В. З. А. са съзнавали, че с нанасянето на удари на Т. причиняват на същия телесни увреждания, болка и страдание. Умисълът се обективира от броя, силата и насочеността на ударите, нанесени на Т..

При определяне вида и размера на наказанието, съдът съобрази обстоятелството, че в случая са налице предпоставките за приложението на чл.78а от НК за освобождаване на П. Б. А. и В. А. от наказателна отговорност и налагане на административно наказание. За деянието, извършено от тези подсъдимия законът – чл.130, ал.2 от НК, предвижда наказание лишаване от свобода до шест месеца, или пробация, или глоба от сто до триста лева за умишлено престъпление, същите не са осъждани за престъпление от общ характер и не са освобождавани от наказателна отговорност по реда на Глава VІІІ, раздел ІV от НК, като от престъплението не са настъпили имуществени вреди. С оглед на това П. Б. А. и В. А. следва да бъдат освободени от наказателна отговорност като на основание чл.130, ал.2 от НК, във вр. с чл.78а от НК на всеки от тях бъде наложено административно наказание “глоба” в размер на 500 лв., както правилно е постановил и първоинстанционният съд.

По отношение на подсъдимия В. З. А. не са налице предпоставките на чл.78а от НК за освобождаването му от наказателна отговорност и налагане на административно наказание, тъй като същият е бил освобождаван от наказателна отговорност по реда на Глава VІІІ, раздел ІV от НК, видно от представеното свидетелство за съдимост. В този смисъл неоснователен е доводът, изложен от защитника на този подсъдим, че разпоредбата на чл.78а от НК е приложима след изтичане на известен период от време и плащане на глобата. Подобна предпоставка не е предвидена в разпоредбата на чл.78а от НК, който текст не позволява повторното му прилагане. Ето защо по отношение на подсъдимия В. З. А. следва да бъде наложено предвиденото м разпоредбата на чл.130, ал.2 от НК във вр. с чл.42а от НК наказание, а именно “пробация” със следните пробационни мерки: ”задължителна регистрация по настоящ адрес” за срок от шест месеца с периодичност два пъти седмично и “задължителни периодични срещи с пробационен служител” за срок от шест месеца, както правилно е постановил и първоинстанционният съд. Така определеното наказание за този подсъдим съответства на обществената опасност на деянието и дееца и ефективно би изпълнило целите на наказанието, предвидени в разпоредбата на чл.36 от НК, т.е. същото не е явно несправедливо.

Що се отнася до гражданско-осъдителната част на обжалваната присъда, то обосновано и правилно Момчилградският районен съд е приел, че в следствие на деянието на П. Б. Й. А., В. З. А. и В. З. А. пострадалият С. В. С. е претърпял неимуществени вреди, изразяващи се в болки, страдания и неприятни усещания, а предявеният граждански иск с правно основание чл.45 от ЗЗД е основателен. При определяне размера на дължимото обезщетение, с оглед разпоредбата на чл.52 от ЗЗД, настоящата инстанция намира, че за овъзмездяване на причинените на Т. С. С. неимуществени вреди са необходими и достатъчни 900 лв., дължими солидарно от П. на основание чл.53 от ЗЗД, ведно със законната лихва, считано от датата на увреждането – 24.07.2009 г. до окончателното изплащане на сумата, като гражданският иск в останалата му част и до пълния му предявен размер от 3000 лв. е неоснователен и правилно е бил отхвърлен от Момчилградския районен съд.

В хода на първоинстанционното производство и при постановяване на присъдата на Момчилградския районен съд не са допуснати съществени нарушения на процесуалните правила, които да обосновават изменяването или отменяването на атакувания съдебен акт на това основание.

Имайки предвид изложеното, следва да се постанови решение, с което да бъде потвърдена присъда № 195/03.12.2009 г., постановена от Момчилградския районен съд по НЧХД № 254 по описа за 2009 г. на същия съд.

Ето защо и на основание, чл.334 т.6 от НПК, във вр. с чл.338 от НПК, въззивният съд

Р Е Ш И :

ПОТВЪРЖДАВА присъда № 195/03.12.2009 г., постановена от Момчилградския районен съд по НЧХД № 254 по описа за 2009 г. на същия съд.

Решението не подлежи на касационно обжалване или протестиране.

Председател: Членове: 1. 2.