Р Е Ш Е Н И Е
№ 130/24.2.2020г.
гр. Пазарджик,
В
И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
Административен
съд – Пазарджик, VI състав, в открито съдебно
заседание на двадесет и трети януари, две хиляди и двадесета година в състав:
СЪДИЯ:
ХРИСТИНА ЮРУКОВА
при секретаря Тодорка
Стойнова, като разгледа докладваното от съдия Юрукова административно дело № 1397
по описа на съда за 2019 г., за да се произнесе взе предвид следното:
Производство
е по чл. 145 и
следващите от Административно процесуалния
кодекс (АПК), във
връзка с чл. 215 от Закона за устройство на
територията (ЗУТ).
Образувано е по жалба на В.Б.Я., чрез адвокат С., против Заповед
№ 1495 от 11.07.2018 г., издадена от секретар на община Пазарджик, в качеството
му на кмет, оправомощен със Заповед № 1436/02.07.2018г., с която е спряно
изпълнението на строеж: "едноетажна жилищна сграда“, находяща се в УПИ II-968, кв. 149 по плана на гр.
Пазарджик, изпълнен от нея без строителни книжа. Със заповедта се забранява
достъпа до строежа и е определен 14-дневен срок за доброволно изпълнение. Твърди
се, че с обжалваната заповед са нарушени права по чл. 1 и 8 от ЕКПЧ. Иска се
отмяна на заповедта като незаконосъобразна и нищожна. В съдебното производство
жалбоподателката се представлява от валидно упълномощен процесуален
представител – адвокат С., който поддържа изцяло жалбата и претендира
направените разноски по делото.
Административният орган – кмет на
община Пазарджик, в съдебно заседание, чрез процесуалния си представител - юрк.
В., поддържа становище за недопустимост на жалбата, алтернативно - за нейната неоснователност. Иска присъждане
на юрисконсултско възнаграждение. В подобно писмено становище обосновава
законосъобразността на оспорената заповед, като издадена от компетентен орган
при наличие на материалните предпоставки.
Съдът, като съобрази доводите и
възраженията на страните, събраните по делото доказателства, приема за
установено от фактическа и правна страна следното:
Административен съд Пазарджик се е произнесъл по жалбата с
Решение № 59/15.02.2019 г. по адм. д. № 782/2018 г., което решение е обжалвано
пред Върховен административен съд. Образувано е адм. д. № 3455/2019 г. по описа
на ВАС, по което е постановено решение № 16541/04.12.2019 г., с което се отменя
Решение № 59/15.02.2019 г. по адм. д. № 782/2018 г. на Административен съд
Пазарджик. Делото е върнато за ново разглеждане от друг съдебен състав на
административния съд. Дадени са задължителни указания в мотивите на съдебния
акт. Съгласно
чл. 224 от АПК, указанията на Върховния административен съд по тълкуването и
прилагането на закона са задължителни при по-нататъшното разглеждане на делото.
От представената по
делото административна преписка се установява, че при извършена
на 25.06.2018 г. проверка от служители в отдел „Строителен контрол“ към Община
Пазарджик, за което е съставен Констативен акт № 152/25.06.2018г., е установено
изградена едноетажна жилищна сграда с обособени два самостоятелни обекта,
находяща се в УПИ II-968, кв. 149 по плана на гр.Пазарджик. Съгласно Нотариален
акт с вх. Рег. №12564/11.12.2015г. е в режим на съсобственост, като ½ е
на В.Б.Я.. Източната част на сградата е обособена като самостоятелен обект,
собственост на В.Я.. Строежът е описан като обособена самостоятелна сграда,
като през пролетта на 2018г. са махнати покривът и стените на североизточната
част на сградата до основите, които са на 1 метър над кота. На теренът е отлята
стоманобетонова плоча. Изпълнени са стоманобетонови колони 25/25 см. и тухлена
зидария от решетъчни тухли четворки. На кота 3, 9 м от кота терен е изпълнена
стоманобетонова плоча с дебелина 10 км. Заложени са фусове над колоните.
Строежът е посочен за пета категория и изпълнен май 2018г. Присъства окомерна
скица. Констативният акт е съобщен по реда на § 4 от ДР на ЗУТ, за което е
съставено съобщение. С Констативен протокол от 11.07.2018г., съставен от
длъжностни лица при община Пазарджик, е установено, че по този констативен
протокол не са постъпили възражения в 14-дневния законов срок.
По делото са представени скици на
поземления имот и на самостоятелните обекти в него, като в тях е отразено, че
собственик на самостоятелните обекти е В.Б.Я., която има ½ идеална част
от правото на собственост върху поземлен имот с идентификатор 55155.502.154.
Въз основа на установеното е
издадена процесната заповед, която е подписана от секретаря на Община
Пазарджик, упълномощен съгласно Заповед № 1439/02.07.2018г. на кмета на община
Пазарджик /л. 44 по дело782/18/.
С оглед възражението за
недопустимост на жалбата ответникът е представил в цялост пощенски плик, с
известие за доставяне ИД PS 4400 00Y4SC
V. Отбелязано
е, че адресатът е „преместен“. Пощенското клеймо за дата на връщане е 23.07.2018г.
Поддържа се становището, че
заповедта е съобщена на В.Б. по реда на § 4 от ДР на ЗУТ. В протокол от
13.07.2018г. длъжностни лица при Община Пазарджик са удостоверили, че на
13.07.2018г. лицето В.Б.Я. отсъства при връчване на Заповед № 1495/11.07.2018г.
за спиране на строеж и не е открита на адресите ул. „Бузлуджа“ № 33, ет. 2 и
ул. „Верила“ № 10. Съгласно удостоверения от длъжностно лице при Дирекция ГРН
Пазарджик постоянният и настоящ адрес ***.
Съдът е дал указания на страните с определението за
насрочване на делото, както и в съдебното заседание на 23.01.2020г. От страна
на жалбоподателката не се ангажираха други доказателства. Съдът определи за
безспорно между страните обстоятелството, че процесният строеж е пета
категория. Процесуалният представител на жалбоподателката заяви, че няма
доказателства, че строежът е изграден с одобрени инвестиционни проекти или
разрешение за строеж.
Ответникът чрез своя процесуален представител заяви, че няма
такива книжа.
При гореизложените факти и в рамките
на съдебната проверка, съгласно чл. 168, във връзка
с чл. 146 и чл.
169 от АПК съдът
прави следните изводи:
Съдът счита, че жалбата е подадена в
срок, от лице което има правен интерес от оспорването. По отношение срочността
на жалбата, съдът счита, че следва да се съобрази следното:
Процедурата по съобщаване на
актовете по ЗУТ е
изрично описано в разпоредбата на § 4 ДР от ЗУТ. В случая
няма законово изискване заповедта по чл. 224а от ЗУТ да се съобщи по реда на АПК. Съответно съгласно § 4, ал. 2 от ДР на ЗУТ когато
в ЗУТ и в актовете по неговото прилагане не се предвижда изрично, че
съобщаването се извършва по реда на Административнопроцесуалния кодекс, то се извършва чрез отправяне на писмено съобщение до заинтересуваните
лица. В случаите, когато адресът на някое от заинтересованите лица не е
известен или то не е намерено на посочения от него адрес, което се удостоверява
с подписите на две длъжностни лица, съобщението се залепва на жилището или на
недвижимия имот, за който се отнася, и се поставя на таблото за обявления в
сградата на общината, района или кметството или на интернет страницата на
съответния орган за времето за подаване на възражения, предложения и искания.
Така направеното съобщение, както и датата на поставянето и свалянето му от
таблото за обявления или от интернет страницата на органа, се удостоверява с
подписите на две длъжностни лица.
Заповедта е съобщена с писмо с известие за доставяне ИД PS 4400 00Y4SC V, на което писмо е отбелязано е, че адресатът е
„преместен“. Пощенското клеймо за дата на връщане е 23.07.2018г. Същевременно още
на 13.07.2018г., преди да са налице данни за непотърсено писмо/преместен
адресат, е съставен констативния протокол, че адресатът не е намерен на
посочения от него адрес. Безспорно е отправено писмено съобщение, но то е
върнато на административния орган на 23.07.2019г., на която дата обективно
става известно, че отправеното писмено съобщение не е достигнало до жалбоподателя.
Следоветелно след като адресатът не е получил писменото съобщение, е следвало
да бъде намерен на посочения адрес, с посещение, за което следва да е съставен
протокол от длъжностните лица. В случая те са съставили такъв при посещението
на място на 13.07.2018г. Фактът, че в момента
на посещение за връчване на писмо с обратна разписка адресатът е отсъствал, не
е основание за прилагане на разпоредбата на § 4, ал. 2, изр. 2 от ДР на ЗУТ . За прилагането е следвало първо да се удостовери
продължително или постоянно отсъствие на лицето (което според съда е необходимо
да е с поне две посещения на адреса/ или съответно изпратено писмено съобщение,
което не е получено и след това посещение на посочения адрес) и след това да се
пристъпи към връчване на заповедта по реда на § 4, ал. 2, изр. 2 от ДР на ЗУТ.
По делото липсват пълни и обективни данни, че Б. не пребивава на известния по
преписката адрес, поради което не е налице редовно уведомяване и съдът приема
жалбата от 10.08.2018г. за подадена в срок.
Обжалваната
заповед е издадена от компетентен по смисъла на чл. 225а от ЗУТ орган
– кмет на община Пазарджик, в хипотезата
на заместване, за което е представена упълномощителна заповед за предоставяне
на правомощия по заместване.
Спазена е
формата на издаване - писмена. Същата съдържа мотиви, изложение на фактите и
обстоятелствата, послужили за издаване на акта.
При
постановяването й не са допуснати съществени нарушения на
административнопроизводствените правила.
Настоящият съдебен състав счита, че строежът,
чието изпълнение се спира с процесната заповед и се забранява достапът, е установен
като незаконен. Правното основание за издаване на заповедта е посочено от
административния орган чл. 224а, ал. 5 от ЗУТ –
„При констатиране на строеж от четвърта до шеста категория или на част от него,
незаконен по смисъла на чл.
225, ал. 2, от служителите по чл.
223, ал. 2 се съставя констативен акт,
който се връчва на заинтересуваните лица, които могат да подадат възражения в
7-дневен срок. Заповедта за спиране на незаконния строеж се издава от кмета на
общината или от упълномощено от него длъжностно лице в тридневен срок от изтичането
на срока за възражения. Когато нарушителят е неизвестен, копия от констативния
акт и от заповедта се поставят на строежа и на определените за това места в
сградата на общината, района или кметството“. Констатации от Констативен протокол
№ 152/25.06.2018г., ползващи се с доказателствена сила за съществуването и вида
на строежа, не са оборени от оспорващата В.Б.Я. в съдебната фаза – не са
представени изискуемите строителни книжа /инвест. проект и разрешение за
строеж/. От страна на жалбоподателката се заяви в съдебно заседание на
23.01.2020г., че няма такива книжа. Спирането на строежа с процесната заповед е
поради липса на разрешение за строеж за изграждането му, в който смисъл са и
фактическите констанации по констативния акт, което сочи на незаконен строеж. В
този случай, с оглед на чл.224а,
ал.5 ЗУТ не се
дават указания за отстраняване причините, довели до спиране на строежа по реда
на чл.224,
ал.3 от ЗУТ. Съдът
счита, че е налице правилно приложение на материалния закон. Заповедта по чл. 224а, ал. 1 от ЗУТ е
издадена при спазване на регламентираното производство, като обстоятелствата по
ал. 2 са установени с констативен акт на служители от общинска администрация.
От
гореизложеното съдът обосновава своите изводи за законосъобразност на
процесната заповед, като постановена от компетентен орган, в предвидената от
закона форма и съдържание, при спазване на администативнопроизводствените
правила, правилно приложение на материалния закон и в съответствие с целта на
закона, поради което подадената против нея жалба ще следва да се отхвърли.
Неоснователни са
доводите в жалба, че в случая са нарушени чл. 8 и чл. 13 от Конвенция за защита
правата на човека и основните свободи, както и, че решението не е съобразено с
чл. 6 от АПК. Съдът не приема възраженията, че процесната заповед ще доведе до
нарушение на чл. 8 от ЕКПЧ и други права, защитени от конвенцията и от
Конституцията на България. Спиране изпълнението на незаконните строежи е
предвидено в закона средство на намеса на държавата, като служи за осигуряване
на законност, сигурност и защита на здравето и правата на цялото общество.
С
оглед изхода на делото и направеното от процесуалния представител на
административния орган искане за присъждане на юрисконсултско възнаграждение,
същото като допустимо и основателно следва да бъде уважено и да бъде осъден
жалбоподателят да заплати на Община Пазарджик сумата от 100 лева на
основание чл.
143, ал.4 от АПК и чл.
78, ал.8 от ГПК, във връзка с чл.24 от Наредбата
за заплащането на правната помощ.
Водим от горното и на основание чл.
172, ал. 2 от АПК, Административен съд Пазарджик, VІ състав
Р Е Ш И:
ОТХВЪРЛЯ жалбата на В.Б.Я.,***,
против Заповед № 1495/11.07.2018 г., издадена от секретар на
община Пазарджик, в качеството му на кмет, оправомощен със Заповед №
1436/02.07.2018г., с която е спряно изпълнението на строеж:
"едноетажна жилищна сграда“, находяща се
в УПИ II-968, кв. 149 по плана на гр. Пазарджик, изпълнен от нея без
строителни книжа.
ОСЪЖДА В.Б.Я.,***, да заплати на
община Пазарджик сумата от 100 (сто) лева - юрисконсултско възнаграждение.
Решението може да се обжалва в
14-дневен срок от съобщаването му пред Върховния административен съд.
СЪДИЯ:/п/