Р
Е Ш Е
Н И Е
Гр. София 07.10.2020 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Софийски градски съд първо гражданско
отделение І-21 с-в в открито заседание на деcети септември две хиляди и двадесета
година в състав:
Съдия: Свилен Станчев
при участието на секретар Снежана Апостолова, като разгледа
докладваното от съдия Свилен Станчев гр.дело № 86 по описа за 2020 година, прецени:
Предявен e иск с правно основание чл. 432 ал. 1 от КЗ с цена на иска 40 000 лева.
Пълномощникът
на ищцата Н.Х.Д. излага, че на 01.09.2016 г. около 17:00 часа в гр. София на
бул. „Ас.Й.” В.В.С. при управление на л.а. „Субару Форестър” с рег. № ********,
на пешеходна пътека блъснал пресичащата пешеходка – ищцата Н.Д.. Вследствие
удара, ищцата изгубила съзнание. Била откарана в УМБАЛ „Света Анна” гр. София,
където било установено, че получила следните травматични увреждания: фрактура с
дислокация на хирургичната шийка на дясната раменна кост и контузия на лявата
раменна става; контузия на главата; контузия в областта на лявата скула;
контузия с хематом в дясното коляно; контузия в областта на ляво подбедрие.
Лечението на ищцата продължило при домашни условия. Ищцата изпитвала силни
болки и затруднения в движението на дясното рамо, което наложило имобилизация с
“ДЕЗО” превръзка
и неколкократHо търсене на лекарска помощ и
консултация, съответно на 15.09.2016 г., 06.10.2016 г., 10.11.2016 г. и
30.11.2016 г. Състоянието на ищцата наложило ползване на болничен за период от
3 месеца. Ищцата твърди, че и към настоящия момент не можела да движи
пълноценно дясната си ръка, изпитвала болки и слабост при физическо
натоварване. Пътният инцидент се отразил тежко и върху психичното състояние на
ищцата, която получила посттравматично стресово разстройство, изразяващо се в
повтарящо се преживяване на катастрофата с постоянни мисли за случилото се.
Ищцата
твърди, че вина за настъпилото ПТП имал водачът на л.а. „Субару Форестър” с
рег. № ******** В.В.С.. За атомобила, с който било причинено ПТП, била сключена
застраховка „гражданска отговорност” с ответното дружество. Ищцата предявила
извънсъдебна претенция за изплащане на застрахователно обезщетение. С писмо от
14.03.2017 г. ответното дружество отказало да изплати обезщетение.
На
основание изложените обстоятелства, ищцата Н.Х.Д. прави искане до съда да осъди
ответника „ЗАД Д.Б.Ж.И З.” ЕАД да ѝ заплати сума от 40 000 лева
застрахователно обезщетение за претърпени неимуществени вреди, ведно със
законната лихва от 14.03.2017 г. – датата на изричния отказ на ответника, до
окончателното изплащане на сумата.
Ответникът
„ЗАД Д.Б.Ж.И З.” ЕАД оспорва иска със следните възражения:
-
оспорване вината на водача на л.а. „Субару Форестър” с рег. № ******** В.В.С. с
твърдение, че този водач не е нарушил виновно правилата за движение, а бил
поставен в невъзможност да предотврати произшествието, поради неправомерно
поведение на ищцата;
-
при условията на евентуалност възражение за съпричиняване на вредоносния
резултат от страна на ищцата;
-
възражение срещу характера и тежестта на твърдените травматични увреждания –
оспорва твърдението за загуба на съзнание и за продължаващи болки в цялото
тяло;
-
възражение срещу размера на претенцията за обезщетение.
С
доклада по делото съдът е приел за безспорно установено и ненуждаещо се от
доказване сключената застраховка гражданска отговорност с ответника „ЗАД Д.Б.Ж.И
З.” ЕАД, обективирана в застрахователна полица № BG1160000766999, валидна към датата на
произшествието 01.09.2016 г. Прието е за безспорно и настъпилото ПТП на
01.09.2016 г. в гр. София на бул. „Ас. Й.” – „Площад на авиацията” с участието
на ищцата Н.Х.Д. като пешеходец и В.В.С. като водач на л.а. „Субару Форестър” с
рег. № ********.
Механизмът
на ПТП се установява от доказателствата,
съдържащи се в досъдебното производство – протокол за оглед на
местопроизшествие, протоколите за разпит на свидетели в досъдебното
производство, имащи характер на официални документи по смисъла на чл. 179 ал. 1
от ГПК и съдържащи извънсъдебни изявления на очевидци за относими към делото
факти, както и от гласните доказателства и съдебно-медицинската експертиза по
настоящото дело. По делото съдът е разпитал по реда на чл. 176 от ГПК ищцата Н.Х.Д.
за обстоятелствата, при които е настъпило ПТП. От нейните обяснения, частично
от показанията на свидетеля В.В.С. – водач на автомобила, от автотехническата
експертиза и от материалите по ДП се установява следният механизъм на ПТП:
Лек
автомобил „Субару Форестър“ с рег. № *******управляван от С., предприел
излизане от кръстовището с кръгово движение на Площада на авиацията по платното
изход към бул. „А.Й.. В същото време ищцата Д. предприела пресичане на същото
платно по пешеходна пътека. Движещият се автомобил ударил с предната си лява
част пешеходката по време на пресичането. От изготвената автотехническа
експертиза се установява, че водачът на автомобила е предприел спиране
непосредствено преди удара, въпреки липсата на спирачни следи на мястото на
произшествитето (л. 98). Според
заключението на вещото лице, непосредствено преди ПТП автомобилът се движел със
скорост около 15-17 км/ч.
При
предприемане на пресичането от пешеходката автомобилът се е намирал на около 37
метра от мястото на удара (л. 100). Няма доказателства за ограничаване
видимостта на водача при управлението на МПС непосредствено преди
произшествието. Според заключението на вещото лице, водачът е имал възможност
да спре пред пешеходната пътека и да пропусне пешеходката, а причината за
произшествието е била несвоевременната реакция за спиране.
Получените
травматични увреждания на ищцата се установяват от приложената към делото
медицинска документация и изготвената съдебно-медицинска експертиза. Вследствие
ПТП на пострадалата били причинени следните травматични увреждания: счупване на
дясна раменна кост в горната ѝ част; контузия на главата – контузия и
подкожен хематом в областта на лявата скула; контузия на лява раменна става;
контузия с подкожен кръвоизлив в областта на дясна колянна става; контузия в
долна част на лява гръдна половина. Счупването на дясна раменна кост наложило
болнично лечение с поставяне на имобилизация по Дезо на дясна раменна става.
Според заключението на вещото лице, периодът на лечение и възстановяване бил
около 3 месеца и половина.
С
действията си по управление на МПС застрахованият водач В.В.С. е нарушил чл.
119 ал. 1 от ЗДвП, като при приближаване към пешеходна пътека не е пропуснал
преминаващата по пешеходната пътека Н.Х.Д.. По делото не са събрани
доказателства, изключващи вината на застрахования водач на лекия автомобил,
поради което съдът приема за необорена презумпцията за виновност на деликвента,
съгласно чл. 45 ал. 2 от ЗЗД.
Виновното
причиняване на ПТП и настъпилите
вследствие на това травматични увреждания имат характер на застрахователно
събитие по смисъла на § 1 т. 4 от ДР във вр. с чл. 394 от КЗ и са основание за
възникване на задължение на ответника „ЗАД Д.Б.Ж.И З.“ АД гр. София за
заплащане на застрахователно обезщетение.
При
определяне размера на обезщетението за неимуществени вреди следва да се вземат
предвид характерът и тежестта на получените травматични увреждания, проведеното
лечение, периодът на възстановяване, степента на възстановяване на пострадалия
и последиците за него понастоящем.
Вследствие
настъпилото ПТП ищцата е претърпяла счупване на дясна раменна кост, което
довело до затруднения на движението на дясната ръка и силни болки в раменната
става за около два месеца при период на възстановяване 3 месеца и половина.
Ищцата получила и съпътстващи увреждания – контузия на главата, контузия на
лява раменна става и лява гръдна половина, контузия на дясна колянна става. Състоянието
на ищцата наложило болнично лечение и последваща физиотерапия, което се
установява от заключението на вещото лице и показанията на св. Д.. Получените
травматични увреждания не позволявали на ищцата да се обслужва сама за част от
възстановителния период. Произшествието предизвикало в нея и страхови усещания
при придвижването й извън дома. Тези увреждания, преценени в тяхната
съвкупност, дават основание на съда да приеме, че справедливият размер на
обезщетението за неимуществени вреди е 30 000 лева. Предявеният иск с
правно основание чл. 432 ал. 1 от КЗ е основателен до този размер. В останалата
част до пълния претендиран размер на неимуществените вреди от 40 000 лева искът
следва да бъде отхвърлен. По делото е настъпило пълно физическо възстановяване
на ищцата, без констатирани усложнения или неправилно зарастване на увредените
кости. Това дава основание на съда да приеме, че обезщетение в по-голям размер
не би съответствало на принципа на справедливостта.
Направеното
от ответника „ЗАД Д.Б.Ж.И З.“ АД гр. София възражение за съпричиняване на
вредоносния резултат от ищеца е неоснователно. По време на пресичането на
пешеходната пътека от ищцата автомобилът се е намирал на разстояние,
достатъчно, за да позволи на водача да намали скоростта и да спре спокойно, за
да пропусне пресичащата пешеходка (САТЕ л. 100 под фиг. 2). Поради това, като
не е изчакала преминаването на автомобила, а е предприела пресичане, ищцата не
е нарушила чл. 113 ал. 1 т. 1 от ЗДвП. Не е налице съпричиняване, поради което
няма основание за намаляване на приетото от съда за справедливо обезщетение.
Върху
така определеното обезщетение за неимуществени и вреди ответникът дължи
заплащане на законна лихва от 14.03.2017 г. – датата на изричния отказ на
застрахователя по извънсъдебната претенция (л. 35).
Ответникът
дължи на адвокат Г.Й. заплащане на адвокатско възнаграждение по чл. 38 ал. 2 от
ЗА в размер на 1297,50 лева, а на съда – държавна такса в размер на 1200 лева и
разноски в размер на 375 лева, според уважената част от иска.
Ищцата
дължи на ответника разноски в размер на 112,50 лева, според отхвърлената част
от иска.
Мотивиран
от горното, съдът
Р
Е Ш И:
Осъжда „З.А.Д.Д.Б.Ж.И З.“ АД гр.
София ЕИК ********, седалище и адрес на управление:*** да заплати на Н.Х.Д. ЕГН **********, адрес: ***ателно обезщетение в размер на 30 000 (тридесет хиляди)
лева за неимуществени вреди, претърпени вследствие ПТП на 01.09.2016 г. около 17:00
ч. в гр. София на бул. „Ас.Й.”, виновно причинено от В.В.С. при управление на
л.а. „Субару Форестър” с рег. № ********, ведно със законната лихва върху тези
суми от 14.03.2017 г. до окончателното изплащане, като отхвърля иска с правно
основание чл. 432 ал. 1 от КЗ над тази сума до пълния предявен размер от
40 000 лева.
Осъжда
„ЗАД Д.Б.Ж.И З.“ АД гр. София да заплати на адвокат Г.Й. адвокатско
възнаграждение по чл. 38 ал. 2 от ЗА в размер на 1297,50 лева, а на съда –
държавна такса в размер на 1200 лева и разноски в размер на 375 лева.
Осъжда Н.Х.Д. да заплати на „ЗАД Д.Б.Ж.И
З.“ АД гр. София разноски в размер на 112,50 лева.
Решението подлежи на обжалване пред
Софийския апелативен съд в двуседмичен срок от връчването му на страните.
СЪДИЯ: