Р Е Ш
Е Н И Е
№ 391
гр. Добрич, 30.12.2020 год.
В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
АДМИНИСТРАТИВЕН
СЪД - ДОБРИЧ, V
състав, в
публично заседание на втори декември през две хиляди и двадесета година, в
състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ТЕОДОРА МИЛЕВА
При
участието на секретаря МАРИЯ МИХАЛЕВА, разгледа докладваното от съдия Т. Милева
административно дело №71/2020 г. по описа на АС-Добрич и за да се произнесе взе
предвид следното:
Производството е по реда на чл. 215 от ЗУТ (Закон
за устройство на
територията), вр. с чл. 145 и
сл. по глава X от Административно-процесуалния кодекс (АПК).
Образувано е по жалба
на М.С.М. и Д.Х.И. ***, против Разрешение за строеж №2/09.01.2020 г., издадено от Главния архитект на Община Добрич, с което на
основание чл. 38, ал. 5 от ЗУТ на „ВИВА-ВЕТ-БЪЛГАРИЯ“ ЕООД гр. Добрич е разрешено да извърши строителство на обект "Приобщаване на
офиси към ветеринарна лечебница" за обект, урегулиран в
парцел №ІІ, пл. №76350, кв. 115, по плана на ЦГЧ, ул. „Екзарх Антим І“ №5.
Жалбоподателите, собственици на самостоятелни обекти (апартаменти) в етажната собственост в същия блок и вход, а Д.И. и в качеството си на управител на
ЕС, считат издаденото разрешение за строеж за нищожно, тъй като термин приобщаване на офиси няма в ЗУТ. Твърдят, че решението е издадено в нарушение на
материалния закон и в противоречие на процесуалните правила. Релевират се
доводи, че с разширяването на дейността на ветеринарната лечебница ще има
недопустимо шумово и друго замърсяване на имота.
В
с.з., жалбоподателите се представляват от своя процесуален представител адв. Г.
С. –ДАК, която поддържа подадената жалба, като допълва, че РС е издадено в
нарушение както на ЗУТ, така и на АПК. Претендират се сторените по делото
съдебно-деловодни разноски.
Ответникът по жалбата - главният
архитект на Община Добрич, лично
и чрез своя процесуален представител, оспорва жалбата и я счита за неоснователна. В с.з. се
заявява, че използваният термин „приобщаване на офиси към ветеринарна
лечебница“ има предвид преустройство по смисъла на чл.38, ал.5 от ЗУТ, като предназначението на приобщените
помещения е за офиси, което не се променя и не предполага наднормено шумово и
друго замърсяване.
Заинтересованото лице – „ВИВА-ВЕТ-БЪЛГАРИЯ“ ЕООД гр.
Добрич чрез упълномощен адвокат – Кр. И. - ДАК оспорва жалбата. Счита, че издаденото разрешение за строеж е съобразено с всички нормативни
изисквания. Иска от съда да
отхвърли жалбата, както и да присъди
направените по делото разноски.
Административен съд - Добрич,
след като обсъди данните по делото и доводите на страните
и след преценка на събраните писмени
доказателства намира жалбата за процесуално допустима.
Жалбоподателите са заинтересовани лица по смисъла на чл. 149, ал. 2, т. 3 от ЗУТ като
собственици
в етажна собственост в сградата на ул. "Екзарх Антим І“, където се намира процесният обект, чието преустройство е разрешено с оспореното
разрешение за строеж.
Чрез изпращане на нарочно съобщение
от 10.01.2020 г. от Гл. архитект на община Добрич до Д.И., същият е бил
уведомен за издаденото разрешение за строеж. Няма дадни кога И. го е получил, но жалбата е депозирана пред административния орган издал акт
на 21.01.2020 г.,т.е. в 14-дневния срок по чл. 215, ал. 4 от ЗУТ, от
надлежна страна, имаща право и интерес от
обжалването.
Разгледана по същество, жалбата се явява неоснователна.
От фактическа страна се установи следната обстановка:
През
2007 година е построена процесната жилищна сграда в гр. Добрич. На първия
/партерен/ етаж на сградата са предвидени шест офиса с общ вход от източната
страна на сградата. Входът към жилищната част е от северната страна на
сградата. През 2009 г. въз основа но одобрени инвестиционни проекти и издадено
Разрешение за строеж №202 от 22.05.2009 г. е направено преустройство на три от
офисите и е променено тяхното предназначение във ветеринарна лечебница с площ
от 156,90 кв.м. и идент. 72624.622.76.3.31 по КККР на гр. Добрич. За
извършеното преустройство е издадено Удостоверение за въвеждане в експлоатация.
От тогава до настоящият момент процесната част от партерния етаж се използва за
ветеринална лечебница от заинтересованата страна.
Съгл.
НА №106 от 21.03.2019 г. „ВИВА-ВЕТ-БЪЛГАРИЯ“ ЕООД става собственик и на офис №4
и офис №6, а с НА №104 ОТ 12.04.2019 г., дружеството става собственик и на офис
№5, представляващи самостоятелни обекти в сградата с идент. 72624.622.76.3.
Със заявление вх. № УП-5/08.01.2020 г. по описа на община Добрич (л. 18), „ВИВА-ВЕТ-БЪЛГАРИЯ“
ЕООД, гр. Добрич, представлявано от управителя д-р Д.Д. е
поискал от гл. архитект на общината да одобри
инвестиционен технически проект за обект
"Приобщаване
на офиси към ветеринарна лечебница“ ЗП – 173,25 кв.м., парцел ІІ-76,350, кв.
115 по ПУП-ПРЗ на ЦГЧ, гр. Добрич, ул. „Екзарх Антим Първи“ №5.Към заявлението били приложени изискуемите по закон документи-проект, част
архитектурна, В и К, Електро, както и конструктивно становище и комплексен доклад за оценка за съответствие. С процесното
заявление е и поискано издаването на Разрешение за строеж по одобрен
ивестиционен проект. В придружаващите документи е посочено, че с инвестициониния проект не се
отнемат общи помещения и площи или части от тях и не се променя
предназначението им. Предназначението на приобщените помещения е за офиси,
което не се променя и не предполага наднормено шумово или друго замърсяване. С
приобщаването на съществуващите офиси към ветеринарната лечебница не се променя
застроената площ на сградата, в която се намират самостоятелните в нея обекти и
не се нарушават нормативните показатели на застрояване при одобряване на
инвестиционния проект на пететажната сграда. В част Архитектурна на проекта е
посочено, че в съществуващата лечебница не се налагат конструктивни промени.
Събаря се само станата, разделяща лечебницата от офисите. Офисите остават със
същото предназначение. Трите офиса се обособяват в четири такива, чрез
разделяне на северния офис на две части и се отделя една част от вътрешния
офис.
Съобразно представените документи, и като преценил приложимите в случая норми, Гл. архитект на общината, на основание чл. 38, ал. 5 от ЗУТ, предвид и одобреният инвестиционен проект и извършената оценка
на съответствие, издал оспореното пред настоящия съд Разрешение за строеж №
2/09.01.2020 г..
В жалбата си жалбоподателите
твърдят, че в конкретния случай не е налице хипотезата на чл. 38, , ал. 5 от ЗУТ, тъй като били налице шумови и друг вид замърсявания, което препятства приложението на тази норма. В тези случаи се изисква
съгласие на собствениците в етажната
собственост за извършване на преустройството и промяната на предназначението на обекта и тъй като в случая такова
съгласие липсва, то издаденото
разрешение за строеж противоречи на изискванията на ЗУТ и е нищожно.
С
оглед на това основно възражение по делото е допусната и назначена
съдебно-техническа експертиза, свързана с шумово и друго замърсяване. Според
вещото лице –инж. Д.Д., измерванията на шум, които са направени в жилищната
зона пред жилищната сграда и територията, както и в жилищата на живущите,
показват завишени нива на еквивалентен шум за ден, вечер, както в делничен,
така и в почивни дни. Според експерта друг шум на шумово замърсяване е и въздуховода,
който се намира на северната част на ветеринарната лечебница и изхвърля
замърсения въздух. Вещото лице посочва, че амбулаторния прием на домашни
любимци е източник на шумово и друго замърсяване, които не отговарят на хигиенните
изисквания за здравна защита на селищната среда. На въпросите на страните в
съдебно заседание, вещото лице приема, че сградата се намира в жилищен район и
тя не е ЦГЧ /където са малко по-големи допустимите нива на шума/, същото е
посетило само апартамента на единия жалбоподател, където е замервал шума, но не
и на другите съседи, както и не е влизал във ветеринарната клиника.
Експертизата
е оспорена от ответната страна и заинтересованата страна, поради което и съдът
е назначил нова съдебно-техническа експертиза, която да бъде изготвена от друго
вещо лице, тъй като е приел, че същата е некомпетентно изготвена.
Втората
експертиза е изготвена от Н.П. – висше образование „Екология и опазване на
околната среда“, която работи в РЗИ Добрич като еколог, отговарящ за факторите
на околната среда, влияещи върху здравето на хората. Според вещото лице
единствения източник на шумово замърсяване е венталационното съоръжение, чиито
измерени шумови нива съответстват на здравните норми. Същото приема, че животинските
звуци не са източник на шум, тъй като са с променлив характер. Вещото лице
приема, че сградата е в ЦГЧ и се касае за обект с масов достъп.
По делото са изслушани и приети още две съдебно технически
експертизи, изготвени от архитект.
Първата
експертиза е изготвена от арх. А.Е.. Като краен извод е прието от вещото лице,
че предвиденото приобщаване по РЗ №2/09.01.2020 г. представлява преустройство,
което не съответства на чл.38, ал.5 от ЗУТ, тъй като не е спазена т.2 от ал.1
на чл.185 от ЗУТ. Според вещото лице изначално в застроената площ на
ветеринарната лечебница е включена площта на половината от западната калканна
стена, която няма отвори и представлява обща част на сградата, приблизително 2
кв.м., както и е включена и част от площта на коридора южно от стълбището,
която според кадастралните схеми представлява обща част, приблизително 5 кв.м.
С настоящото преустройство, според вещото лице се приобщава този общ коридор
„15“.
В
с.з. на зададени допълнително въпроси от страните, вещото лице е пояснило
следното: обектът в КК не е нанесан правилно и не отговаря на лечебницата в действителност; относно западната стена на
блока, се уточнява, че тя не е предмет на РЗ. Същото заявява, че е работило
само по документи и не е правило посещение на място и не може да каже този „общ
коридор“ дали има връзка със сталбищната клетка към жилищната част на сградата.
По първоначалния проект и по настоящия проект няма връзка между жилищната и
нежилищната част на сградата, и този коридор се ползва само от офисите, но е
обща част, според арх. А.Е..
И
тази експертиза е оспорена от главния архитект и заинтересованата страна,
поради което съдът е допусна и втора такава експертиза ,изготвена от вещото
лице – арх. В.С. ***. Като краен извод, същият е развил довода, че при
одобряване на инвестиционните проекти и при издаване на оспорваното РС са
изпълнени условията на чл.38, ал.5 от ЗУТ и същото представлява преустройство
по смисъла на чл.38, ал.5 от ЗУТ. Според веото лице с издаденото разрешение за
строеж не се отнемат общи помещения и площи или части от тях и не се променя
предназначението им, не се изменят общите части на сградата и не се свързват
вътрешни инсталации с общи мрежи, преминаващи през или до делителната стена или
през обслужващи помещения по една вертикална осн. Коридорът на офисите, макар и
обща част на сградата, според функционалното му предназначение по
инвестиционните проекти и по естеството му на ползване, както и ограничения
достъп до него – обслужва само офиси 4,5 и 6 на осн. чл.38, ал.2 от Закона за
собствеността.
В
с.з. на въпрос на процесуалния представител на жалбоподателите, вещото лице е
доуточнило, че сградата е построена с РС през 2007 г. и още по първоначалния
проект този коридор е бил с предназначение за ползване само от офисите на
приземния етаж. Писмен документ с такава уговорка, същият не е виждал.
При гореизложените
факти, съдът прави следните правни изводи:
Обжалваното разрешение
за строеж е издадено от компетентен орган - главния архитект на Община Добрич, на основание чл.
148, ал. 2 от ЗУТ. Спазено е изискването за писмена форма, като разрешението за строеж съдържа всички
необходими реквизити съобразно
изискването на чл. 148, ал. 9, т. 1 от ЗУТ. В хода на производството не са допуснати съществени нарушения на процесуалните
правила. Разрешението за строеж е
издадено след одобряване на инвестиционен технически проект, послужил като предпоставка за издаване на оспорения
административен акт и станал неразделна
част от него.
Според чл. 38, ал. 5 ЗУТ самостоятелни обекти за
нежилищни нужди, изградени в заварена сграда, могат да се преустройват и да
променят предназначението си по общия ред, без да се изисква съгласието на
собствениците в етажната собственост, при условие че се спазват изискванията на
чл. 185, ал. 1, т. 2 - т. 4 и не се допуска наднормено шумово и друго
замърсяване. Ако не са налице тези условия, се спазват изискванията на чл. 185,
ал. 2 и, ал. 3 ЗУТ. Към проектите за преустройства по ал. 3 - 5 задължително се
представя мотивирано становище на инженер-конструктор с пълна проектантска
правоспособност, доказващо, че не се увеличават натоварванията, не се засягат
конструктивни елементи и не се намаляват носимоспособността, устойчивостта и
дълготрайността на конструкцията на сградата, а когато се налагат изменения в
конструкцията или се увеличават натоварванията, се представя и конструктивна
част към проекта - чл. 38, ал. 7 ЗУТ.
Данните по делото сочат, че с предвиденото преустройство
не се отнемат общи помещения и площи или части от такива и не се променя предназначението
им, поради което не се изисква сключване на договор в нотариална форма с
останалите собственици в етажната собственост. Не се извършва и свързване на
вътрешни инсталации с общи мрежи, преминаващи през или до делителната стена или
през обслужващи помещения по една вертикална ос, от което следва, че са спазени
изискванията на чл. 185, ал. 1, т. 2 и т. 4 ЗУТ. Доказателствата по делото,
включително и от заключенията на двете съдебно -
техническата експертиза,
изготвени от архитект установяват, че издаденото
разрешение за строеж е единствено и само за преустройство на три офиса, без да
се променя предназначението им. И трите офиса ще продължават да функционират
като офиси, поради което и няма как при използването им като офиси да се
допусне наднормено шумово и друго замърсяване. В тази връзка напълно неотносими
към спора са приобщените по делото две съдебно-технически експертизи относно
шумовото замърсяване. Ако има някакво шумово замърсяване, то е евентуално от
ветеринарната лечебница, за която обаче още 2009 г. е издадено Разрешение за
строеж за преустройство на офисите в лечебница и поради което в това
производство не могат да се въвеждат основания, колко неправилно е да има в
жилищен блок ветеринарна лечебница.
Всъщност
основният спор по делото остава, дали с
процесното преустройство се отнемат общи помещения и площи. В подадената пред
съда жалба няма наведени такива твърдения от страна на жалбоподателите, но с
оглед правомощието на съда по чл.168 от АПК, следва да се провери при спазване на издаденото Разрешение за строеж,
дали е спазена разпоредбата на чл.185, ал.1 т.2 от ЗУТ.
Според
двете приети по делото съдебно-технически експертизи, а и според приобщените по
делото писмени доказателства се установява, че преустройството през 2009 е
засегнало три от офисите на приземния етаж, които са обединени и им е променено
предназначението във ветеринарна лечебница, със застроена площ от 156,90 кв.м.,
с идент. 72624.622.76.3.31. Първият надземен етаж съдържа още три самостоятелни
обекти , както и общи части – стълбище и коридор. През 2019 г. заинтересованата
страна закупува и другите три самостоятелни обект на първия приземен етаж, като
общата част според математическо пресмятане става 282,52 кв.м., тъй като по
документи се продават 125,62 кв.м. офиси. Според представените нотариални
актове, на дружеството се продават и общи части от сградата и отстъпеното право
на строеж.
С
РС се приобщават офиси към ветеринарната лечебница със ЗП 173,25 кв.м., ЗП общо
330,15 кв.м. И двете вещи лица заявяват,
че безспорно, че с одобрения инвестиционен проект към площта на действащата
ветеринарна лечебница се приобщават офиси 4,5 и 6, както и коридор „15“, който
е обща част на сградата, който заедно със стълбището и асансьора за жилищните
етажи е с площ от 25.83 к.м.. Какво влиза в площта с РС от 2009 г. не е предмет
на настоящото производство.
Относно
общата част, а именно коридор, която според проекта се присъединява към
ветеринарната лечебница, съдът намира, че независимо, че така е посочено в
проекта и е вписано в РС, то тази обща част реално не променя своето
предназначение, още повече, че същият коридор според функционалното му
предназанечие и по естеството си на ползване, както и ограничения достъп до
него реално се ползва от заинтересованата страна. Според проекта той не става
офиси или нещо друго, той продължава да е коридор. До същия няма никакъв достъп на жителите на
кооперацията, тъй като изначално така е зададен по проект. Ако живущите имат
претенции към „ВИВА-ВЕТ-БЪЛГАРИЯ“ ЕООД относно общите части, същите могат да си
търсят првата по граждански ред.
В обобщение на всичко казано до тук, съдът намира, че Разрешение за
строеж №2/09.01.2020 г., издадено от гл. архитект на община Добрич се явява правилен и законосъобразен административен акт, издаден в
съответствие и при спазване на приложимите
в случая норми на чл. 148 и чл. 38, ал. 5 от ЗУТ, а подадената срещу него жалба се явява неоснователна и следва да бъде
отхвърлена.
С
жалбата се претендира единствено нищожност на административния акт.
В действащото българско законодателство няма легално
определение на понятието
нищожен административен акт. Нищожността е
форма на незаконосъобразност на административния акт. В зависимост от степента на допуснатия от административния орган порок,
актът се преценява или като нищожен, или като
незаконосъобразен и в първия случай се обявява неговата нищожност, а в
другия случай се отменя като
незаконосъобразен, на някое от основанията, посочени в чл. 146 от АПК.
Доколкото в АПК не съществуват изрично формулирани основания за нищожност на
административните актове, теорията и
съдебната практика са възприели критерия, че такива са петте основания за
незаконосъобразност по чл. 146 АПК, но тогава, когато нарушенията им са особено
съществени - т. е. порокът трябва да е толкова тежък, че да прави невъзможно и
недопустимо оставането на
административния акт в правната действителност. Нищожен е само този
акт, който е засегнат от толкова съществен порок, че актът
изначално, от момента на издаването му не поражда правните последици, към които
е насочен и за да не създава правна привидност, че съществува, при констатиране
на основание за нищожност, съдът следва да го отстрани от правния мир чрез
прогласяване на неговата нищожност. Съобразно това и с оглед на всеки един от
възможните пороци на административните актове, теорията е изградила следните критерии
кога един порок води до нищожност и кога същият води до унищожаемост:
В тази връзка, на първо място, следва да се прецени
компетентността на органа, издал процесната заповед. Нищожен е актът, който не е издаден от компетентен орган. Компетентността
на органа следва да се преценява по материя, по място и по степен. Настоящото
разрешение за строеж е издадено от компетентен орган – главен архитект.
Друг критерий за разграничаване на нищожонстта и
унищожаемостта на административните актове се очертава от степента и/или тежестта на допуснатата незаконосъобразност
при издаването на същия. Преценката за незаконосъобразност, в смисъл на
нищожност, е конкретна, в зависимост от тежестта на констатирания порок, като
изключва случаите, когато определени пороци по дефиниция (както при липсата на
компетентност) водят до нищожност на акта. Следва да бъдат преценени всяко едно
от останалите изисквания за законосъобразност на административния акт, както са регламентирани в нормата на чл. 146 от АПК и в
случай, че се констатира нарушение на някое от изискванията, то неговата
интензивност и тежест следва да бъде от такава степен на същественост, която да
е достатъчна да обоснове извод за нищожност.
Порокът във формата е основание за нищожност само когато
е толкова сериозен, че практически се приравнява на липса на форма и оттам - на
липса на волеизявление. Формата е начин за външно изразяване на волеизявлението
и за да бъде налице е необходимо тя да предписана от закона. Формата е
самостоятелно основание за валидно действие на административния акт и неспазването й води до недействителност на акта, чиято
проявна форма (нищожност или унищожаемост) се определя от степента на порока. В
настоящият случай е спазена изискуемата писмена форма на заповедта, поради
което не е налице порок във формата.
Съществените нарушения на административнопроизводствените
правила са основания за нищожност само ако са толкова сериозни, че нарушението
е довело до липса на волеизявление. Според правната теория нарушението на административнопроизводствените
правила е съществено, когато е повлияло или е могло да повлияе върху
съдържанието на акта; когато, ако не е било допуснато, би могло да се стигне и
до друго решение на поставения пред административния орган въпрос. Не се установява
подобен порок като следва да се има предвид, че такива не се твърдят от
жалбоподателя.
Нарушенията на материалния закон се отнасят до
правилността на административния акт, а не неговата валидност, поради което нищожен би бил на посоченото основание само този акт, който изцяло е лишен от законова опора, т. е. не е издаден на основание
нито една правна норма и същевременно засяга по отрицателен начин своя адресат.
Само пълната липса на условията или предпоставките, предвидени в приложимата
материалноправна норма и липсата на каквото и да е основание и изобщо на
възможност за който и да е орган да издаде акт с това съдържание би довело до
нищожност на посоченото основание. Следователно, нищожност на административния
акт при наличие на материална незаконосъобразност е налице,
когато напълно липсват материалноправните предпоставки, визирани в хипотезата
на приложимата материалноправна норма; когато актът е лишен изцяло от законово
основание; когато
акт със същото съдържание не може да бъде издаден въз основа
на никакъв закон, от нито един орган. Иначе казано,
административният акт е нищожен поради
противоречие с материалния закон тогава, когато разпоредените правни последици
са противоположни или съществено различаващи се от предвидените в правната
норма така, че са нетърпими от гледна точка на правния ред. Само при тези
случаи порокът материална незаконосъобразност води до нищожност на
административния акт, а във всички останали до
неговата унищожаемост. Настоящият казус не е от категорията, тъй като дори липсва материалната незаконосъобразност на акта, а още
по-мало да има такава, която да води до толкова
тежък порок,
че акта да е нищожен.
Несъответствието с целта на закона или т.нар. превратно
упражнение на власт също е порок, водещ само до незаконосъобразност като
правило. Само ако преследваната цел не може да се постигне с никакъв акт, посоченият порок води до нищожност. Тук нищожност ще е
налице и когато целта на закона не би могла да бъде постигната с
волеизявлението, отразено в административния акт.
При така изложените доводи не се установяват основания за
обявяване на нищожност на Разрешението за строеж, а както бе посочено в
мотивите по-горе, същото не е и унищожаемо.
На основание чл. 143, ал. 3 и, ал. 4 от АПК, жалбоподателят ще следва да заплати на заинтересованата
страна разноски в размер на 500 лева адвокатски
хонорар, заплатен
в брой по договор за правна защита и съдействие и 314 лева,
заплатени депозити за вещи лица. От страна на ответника – главен архитект на
община Добрич няма направено искане за присъждане на разноски по делото.
Водим от горното, Административен съд Добрич, V състав
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ жалбата на М.С.М. и Д.Х.И. ***, с
която се иска обявяването на нищожност на Разрешение за
строеж №2/09.01.2020 г., издадено от Главния архитект на Община Добрич, с което на
основание чл. 38, ал. 5 от ЗУТ на „ВИВА-ВЕТ-БЪЛГАРИЯ“ ЕООД гр. Добрич е разрешено да извърши строителство на обект "Приобщаване на
офиси към ветеринарна лечебница" за обект, урегулиран в
парцел №ІІ, пл. №76350, кв. 115, по плана на ЦГЧ, ул. „Екзарх Антим І“ №5.
ОСЪЖДА М.С.М., ЕГН **********
*** и Д.Х.И. ЕГН ********** *** да заплатят СОЛИДАРНО на „ВИВА-ВЕТ-БЪЛГАРИЯ“
ЕООД гр. Добрич , със седалище и адрес на управление гр. Добрич, ул. „Екзерх Антим
І“ №5, представлявано от управителя Д.Д., сторените по делото съдебно деловодни
разноски в размер на 814 /осемстотин и четиринадесет/ лева.
Решението подлежи на обжалване пред Върховния
административен съд в срок от 14 дни от съобщаването му.
Съдия: