№………./………..2019г.
гр. Варна
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
ВАРНЕНСКИ
ОКРЪЖЕН СЪД, ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ
в открито съдебно заседание, проведено на първи октомври две хиляди и деветнадесета
година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ДЕСПИНА ГЕОРГИЕВА
ЧЛЕНОВЕ: ЗЛАТИНА
КАВЪРДЖИКОВА
ИВАНКА ДРИНГОВА
при секретар Димитричка Георгиева,
като разгледа докладваното от съдията Кавърджикова
въззивно гражданско дело № 1132 по описа за 2019 г.,
за да се произнесе взе предвид следното:
Производството по делото
е образувано по въззивната жалба на М.В.Т., ЕГН **********
***, чрез адв. Ел.С., против решение № 91/12.04.2019г.
по гр.д. № 1490/2018г. на ПРС, с което е предоставено упражняването на родителските права по отношение на детето Х.Г.Н., ЕГН ********** на бащата Г.Н.Е. с ЕГН **********,
с адрес ***, на
основание чл.127 вр. с чл.59 СК; определено е местоживеенето на детето Х.Г.Н.,
ЕГН ********** при бащата
Г.Н.Е., на основание чл.127 вр. с чл.59 СК; определен е режим на лични отношения
на майката М.В.Т. с детето Х.Г.Н., ЕГН ********** както следва:
всяка първа и трета седмица от месеца от 10.00 часа в събота до 17.00 часа в
неделя с преспиване, през коледно-новогодишните празници на всяка четна
година, през Великденските празници на всяка нечетна година, един месец през лятото, когато бащата не е в
годишен отпуск, на основание чл.127 вр. с чл.59 СК; майката М.В.Т. е осъдена да заплаща в
полза на детето си Х.Г.Н., ЕГН **********, действаща
чрез своя баща и законен представител Г.Н.Е. издръжка в размер на 150 лв. месечно, считано от
16.11.2018г., с падеж до 5-то число на месеца, за който се дължи ведно с
обезщетение за забава в размер на законната лихва при просрочено плащане, до
настъпване на законно основание за изменение или прекратяване, на осн. чл. 127,
вр. чл. 143 от СК.
Считайки обжалваното
решение за незаконосъобразно, поради своята неправилност, немотивираност и
необоснованост, се моли да бъде отменено и исковите претенции-отхвърлени.
Претендира присъждане на сторените пред въззивната инстанция разноски.
В писмен отговор по
реда на чл. 263, ал. 1 от ГПК Г.Н.Е., ЕГН ********** ***, чрез адв. Кр.Д., оспорва въззивната
жалба като неоснователна. Иска решението да бъде потвърдено, като му бъдат
присъдени сторените разноски.
ДСП-Провадия не представя писмен
отговор на постъпилата жалба, не изпраща представител, не взема становище.
В редовно проведените о.с.з. въззиваемият лично и чрез процесуалния си представител адв.
Кр.Д. поддържа становищата си изразено в писмения
отговор.
ВОС съобрази следното:
В исковата си молба Г.Н.Е., ЕГН ********** ***
излага, че с ответницата М.В.Т. ЕГН ********** ***, са родители на детето Х.Г.Т.,
ЕГН **********. Съвместното им съжителство продължило малко повече от година,
като се установили в дома на родителите на ищеца, където и започнали да
отглеждат новородената си дъщеря. В средата на м. юни 2018г. ответницата
внезапно и без да сочи причина напуснала жилището, отвеждайки и детето. Поведението
й било необяснимо, тъй като помежду им нямало конфликти и напрежение. Изненадал
се от решението й да отведе детето в дома на родителите си в село Дъбравино,
който бил крайно неудобен за живеене и за отглеждане на дете. Жилището се
състояло от две стаи, в една от които има преграда, зад която се намирала
банята. Хигиенните условия били лоши и двете стаи се обитавали от четирима
възрастни. Воден от намерението да запази семейството си и бидейки загрижен за
детето си, решил да не притиска
ответницата, като й даде време да възвърне спокойствието си ,като помолил само
да вижда дъщеря им, но М.Т. му отказала, като за цялото време му позволила да я
види само веднъж. Продължил да се грижи за детето макар и само като осигурявал
финансовата му издръжка. През м. август на 2018г. роднини на ответницата го уведомили,
че тя изоставила детето при родителите си и заминала без да ги предупреди и
информира къде се намира. Около пет дни по-късно полицейските органи я намерили
в дома на непознат мъж в град Дългопол, след което се прибрала в дома си в село
Дъбравино. Месец по-късно отново изоставила детето и решила този път да замине за Германия. Узнавайки за това, той се
завърнал от Германия, където работел, за да поеме грижите по отглеждането и
възпитанието на дъщеря си. След като пристигнал взел детето Х. от село
Дъбравино и я завел в дома си в град Провадия. От тогава не се е разделял с нея, като полагал всички усилия
тя да се чувства спокойна, щастлива и обичана. За времето, което живеел с
дъщеря им, майката не потърсила информация за нейното състояние, не пожелала да разговарят или да я посети.
Грижите, което лично и самостоятелно полагал за детето от раждането му и
понастоящем изградили силна емоционална връзка между тях. Дъщеря му растяла
спокойно и обичано дете, радващо се на любовта му и на тази на неговите
роднини-майка, сестра и др., на подкрепата на които и разчитал в грижите за Х..
Поискал е от
съда да му бъдат предоставени родителските права по отношение на детето Х.; като
местоживеенето на детето да бъде определено при него в град Провадия, а на
майката да бъде определен режим на лични отношения с детето , както следва: всяка
втора събота и неделя от месеца от 10:00 часа в събота до 18:00 часа в неделя с
преспиване, първата половина от официалните празници през всяка четна година и
втората половина от същите през всяка нечетна година, всяка четна година на
26.04. – рожденния ден на детето от 10:00 часа до
14:00 часа, а през нечетна година от 14:00 часа до 19:00 часа, както и един месец
през лятната ваканция, когато не ползва годишен отпуск. Претендира издръжка за
детето, дължима от неговата майка в размер на 200 лева месечно, считано от
датата на постановяване на съдебното решение, платимо чрез бащата, до 5-то
число на съответния месец, ведно със законната лихва за всеки ден от просрочието. Иска и допускане на предварително изпълнение
на задължението за издръжка.
В срока по чл. 131 ГПК не е постъпил писмен отговор на исковата молба от ответницата М.В.Т., ЕГН **********
***.
ДСП-Провадия са изготвили писмен
социален доклад. Изготвилият писмен социален доклад социален работник от ДСП-Провадия
излага, че грижи за детето Х Г Н полага нейния баща. Грижите са адекватни и
навременни. Той е силно привързан към детето си и притежава необходимия
родителски капацитет и качества, за да му осигурява нормално израстване и
развитие. В дома на бащата има отлични условия за отглеждане на малкото дете.
Смята, че е в интерес на детето да поддържа емоционална връзка с майката и
нейните близки и роднини. Издръжката следва да
е определена по размер в зависимост от възрастта на момичето и
непрекъснато нарастващите му нужди.
Предявеният иск намира правното си
основание в разпоредбата на чл. 127, ал. 2 от СК. Спорът касае упражняването на
родителските права по отношение на детето Х., р. 26.04.2018г., местоживеенето
му, режима на лични отношения с другия родител и издръжката му.
Няма спор и се установява от приложеното
по първоинстанционното дело удостоверение за раждане на детето Х.Г.Н., родена на ***г., издадено въз основа на акт за
раждане № 700/02.05.2018г. на
длъжностното лице по гражданско състояние в гр. Варна, че негови родители са
страните по делото-М.В.Т. и Г.Н.Е..
Няма спор и за това, че към момента
детето Х. се отглежда от баща си Г.Н.Е. в жилището на неговите родители,
находящо се в гр. Провадия, ул. „Стефан Боранов“, №
8, а майката към датата на подаване на исковата молба и понастоящем се намира в
чужбина. Детето Х Г Н посещава яслената група при ДГ
„Снежанка“-Провадия.
Според приложената към първоинстанционното дело документация Г.Н.Е. е изпращал
средства на М.В.Т. ежемесечно в периода от м.08.2018г. до м.10.2018г.
Пред ВРС са изслушани показанията на водените
от Г.Н.Е. свидетели: А.Ю.А., без родство и дела със страните и И.Н.С.-негова
сестра ,чиито показания се ценят от съда с приложението на нормата на чл. 172
от ГПК, но като непосредствени и
убедителни. Двете свидетелки сочат, че бащата сам отглежда детето си, след като
майката заминала за чужбина преди повече от 4-5 месеца. Чули, че проституира по
пътищата. Тя не се интересувала от детето, не вдигала телефона си. Веднъж от
социалната служба се наложило, във връзка с картона за ваксините на детето да я
потърсят, но майката на М. затворила телефона. Грижите за детето полагат бащата
и майка му. Бащата осигурява финансово дъщеря си. Работи в строителството във
Варна и получава 800.00-1000.00лв. Детето се отглежда при добри битови условия.
Има си много хубава стая. Майката не дава издръжка.
Според приложената медицинска документация
по първоинстанционното и въззивното
дело ,налага се извода, че детето Х. често боледува.
Според трудов договор №
789/25.09.2019г. от 26.09.2019г.,
представен пред ВОС, бащата Г.Н.Е. е
започнал работа в с. Слънчево в „Жар месо и месни продукти“ ЕООД, като разпред. м-ли и полуфабр., с
основно месечно възнаграждение от 560.00лв.
Изготвен е и актуален социален доклад,
като за социалното проучване е събрана информация и от ДСП-Долни чифлик,
относно майката на детето М.Т. ***. По думите на родителите на М.Т., тя живее и
работи в Германия. Преди три седмици била в България и ходила в Провадия да
види детето Х.. Бащата Г. не й позволил. На 28.08.2019г. очакват тя да се върне
и отново ще направи опит да го види. Бабата и дядото на детето Х. по майчина
линия са заявили, че имат възможност и желание да помагат на дъщеря си в
отглеждането на внучката си.
Пред ВОС са призовани да бъдат изслушани на осн. чл. 59,
ал. 6 от СК родителите на детето Х.. Явил се е само бащата Г.Е.. В обясненията
си, депозирани пред съда той е потвърдил възможностите и желанието си да полага
преките и непосредствени грижи за отглеждане и възпитание на детето. През м.08.2018г.
от роднини на М. разбрал, че е изоставила детето и заминала за Германия. През
м.09.2018г. тя го потърсила по телефона и му съобщила, че е добре в Германия и,
че той няма никакво право да се грижи за детето. Заявила, че няма да плаща
издръжка. Майката се върнала на 26.04.2018г. за рождения ден на детето. През
08.2019г. не се е връщала в България, не е питала за детето си, не е пращала
издръжка. Вече повече от година той, с помощта на майка си се грижи за Х..
Смята, че успява да задоволи всички потребности на дъщеря си от храна, подслон,
облекло и здравеопазване. Последният път, когото се разболяло детето и влязло в
болница, с него била майка му С.С.. Той се обадил на М.Т.
да й каже да се прибере в България и да влезе в болницата за няколко дни, за
да се чувства детето сигурно и обгрижвано от майка си, но тя заявила: „Имаш си дете,
гледай си го“ и, че води делото „ето
така, напук на тебе“. Работела в Германия като проститутка, а в Швейцария е
била в затвора за проституция. М. казвала, че не може да се грижи за дете с
200.00лв. месечно и 40.00лв. детски. Майка й не е идвала да се вижда с внучката
си.
Относно
упражняването на родителските права по отношение на детето Х., р. 26.04.2018г.
С обжалваното решение родителските
права по отношение на детето Х. са предоставени на бащата Г.Н.Е..
При вземане на решението кой родител
следва да упражнява родителските права, съдът следва да има предвид насоките
дадени с ППВС № 1/12.11.1974г. по гр.д. № 3/1974г., както е постъпил и ВРС.
Настоящият състав приема това и ще изкаже съображенията си по-долу. Според това
ППВС решението следва да се основава на интересите на децата, преценени с оглед
и на следните обстоятелства: - родителски качества; - полагане грижи и умения
за възпитание; - подпомагане подготовката за придобиване знания, трудови навици
и др.; - морални качества на родителя; - социално обкръжение и битови условия;
- възраст и пол на децата; - привързаност между деца и родители и между децата;
- помощ на трети лица и др.
Изхождайки именно от тези насоки при
преценката кой от двамата родители
следва да упражнява родителските права, съдът има предвид събраните по делото
доказателства:
Най-напред следва да се отбележи, че и
двамата родители, вероятно и майката на детето Х. имат желание да упражняват
родителските права, заявено от бащата в исковата молба, в отговора на
въззивната жалба и лично в проведеното пред въззивния състав изслушване на осн.
чл. 59, ал. 6 от СК, а и от майката, щом е подала въззивна
жалба. Може да се приеме, че и двамата родители разполагат с битови възможности
да отглеждат детето, разчитайки на помощта на родителите си. Установява се по
делото обаче, че само бащата на детето Х. притежава и капацитета да го правят. Бащата
сам в продължение на повече от година отглежда дъщеричката си при себе си,
осигурявайки подходящи жилищни условия в дома си в гр. Провадия, обзаведено с подходящи
и съвременни мебели. Има обособена детска стая, обзаведена според възрастта и
потребностите на детето Х., като хигиенно-битовите условия са отлични. Това са
констатациите на социалния работник, извършил проучването при изготвяне на
представения във въззивната инстанция социален доклад. В този смисъл са и
показанията на разпитаните свидетелки И.С.и А.А.. Налице
е силна емоционална връзка между бащата и детето. Бащата работи и е в състояние
да задоволява всички потребности на
дъщеря си. Към момента, видно от представения пред въззивния
състав трудов договор и обясненията, дадени по реда на чл. 56, ал. 2 от СК,
бащата работи като шофьор към „Жар“ ООД-с. Слънчево, което означава, че му се
налага да отсъства през деня по повод на работата му. От една страна детето е
записано в яслената група към ДГ „Снежанка“-гр.
Провадия, а от друга, той може да разчита на помощ от страна на майка си-С.С.,
която е в трудоспособна възраст, но не работи. За детето е осигурено
здравеопазване, като има избран личен лекар и при необходимост го посещава. То
получава и болнично лечение, като често боледуващо дете.
От свидетелските показания на
разпитаните свидетелки И.С.и А.А. се установява, че
майката на детето се намира в чужбина. Твърдят, че тя проституира в Германия,
но те не споделят лични възприятия, а възпроизвеждат дочутото от тях. Не
уточняват кой е източникът им на информация. Дори и да се приеме за недоказано
това, видно тя не е взела участие по първоинстанционното
дело, не се е явила на изслушване по реда на чл. 59, ал. 6 от СК, въпреки, че й
е било указано от съда. Отсъствието й е препятствало социалните работници към
ДСП-Долни чифлик да извършат в цялост проучване в с. Детелина ,Община Аврен. Това
нейно поведение въззивният състав цени като
незаинтересованост от грижите за възпитанието и израстването на детето Х.. Не
се установява и това нейни роднини и близки да проявяват интерес към детето, да
го търсят и контактуват с него.
Съдът намира ,че родителските права
следва да бъдат предоставени за упражняване на бащата.
Първоинстанционното решение в частта
относно упражняването на родителските права от бащата следва да бъде потвърдено.
Относно
местоживеенето на детето
Х., р. 26.04.2018г.
След като родителските права по
отношение на детето Х. са предоставени на бащата, то местоживеенето на детето
следва да бъде определено при него, с оглед разпоредбата на чл. 126, ал. 1 от СК. Не се установяват причини, поради които детето да не живее при баща си в
гр. Провадия. Според извършваното социално проучване от ДСП-Провадия, видно жилището предлага добри битови условия,
подходящи за отглеждане на малко дете. Първоинстанционното решение следва да
бъде потвърдено в тази част.
Относно
режима на лични отношения на М.В.Т. с детето Х., р. 26.04.2018г.
С оглед това, че упражняването на
родителските права по отношение на детето Х. е предоставено на бащата, на майката
следва да бъде предоставен режим на лични отношения с него. Следва да е
по-широк от обичайния, защото интересът на детето налага да контактува с
двамата си родители, а като се отглежда от баща си, да има възможно по-чести
контакти с майка си. Следва да бъде определен режим, такъв, какъвто е определен
от първоинстанционния съд, защото съответства на интереса на детето, както
следва: всяка първа и трета седмица от месеца от
10.00 часа в събота до 17.00 часа в неделя с преспиване, през
коледно-новогодишните празници на всяка четна година за времето от 10,00 часа
на 24.12. до 10:00 часа на 02.01., през Великденските празници на всяка нечетна
година, за времето от 10:00 часа на Великден (неделя), до 17:00 часа на втория
ден на Великден(понеделник), както и един месец през лятото, когато бащата не е
в годишен отпуск.
Решението на ВРС в частта относно
режима на лични отношения следва да бъде
потвърдено.
Относно
издръжката в полза на детето Х., р. 26.04.2018г.
След като родителските права по
отношение на детето Х. следва да се упражняват от бащата, майката следва да
бъде осъдена да заплаща издръжка.
Районният съд е присъдил издръжка на
детето Х. в размер към минималния такъв
от 150.00лв., на осн. чл. 143 от СК. Съобразявайки нуждите на детето, което е
на година и половина, както и безусловното задължение на родителите да дават
издръжка на ненавършилите пълнолетие свои деца, както и това ,че не се
установяват здравословни проблеми на родителите, които би възпрепятствало
възможностите им да дават издръжка или задължения и към други свои низходящи,
то общият размер следва да бъде определен на 280.00лв., от които майката поеме
заплащането на сумата от 150.00лв., а остатъка от 130.00лв., бъде възложен на
бащата. Следва да бъде прието ,че майката е в състояние да си осигурява поне
минималната за страната работна заплата. Бащата от м.09.2019г. също получава
минималната работна заплата, а той полага непосредствените грижи по отглеждане
и възпитание на детето Х., р. 26.04.2018г.
Достигайки до крайните изводи за дължимостта на издръжката в размер на 150.00лв. от майката,
считано от датата на постановяване на съдебното решение-12.04.2019г., първоинстанционното решение следва да бъде потвърдено в
тази си част. Същото, обаче следва да бъде обезсилено в частта, относно дължимостта на издръжката за периода от датата на завеждане
на иска в съда-16.11.2018г. до датата на постановяване на съдебния
акт-12.04.2019г., както е поискано от страната и поддържано до приключване на
устните състезания пред ПРС и производствата по първоинстанционното
и въззивното дела прекратено в тези части, т.к. съдът
се е произнесъл свръх петитум.
По
разноските
Предвид изхода на спора не се сладват разноски на въззивницата М.
Т.. На осн. чл. 78, ал. 1 от ГПК тя а следва да бъде осъдена да заплати на Г.Е.
разноски за въззивната инстанция в размер на
700.00лв.
Воден от горното, съдът:
Р Е
Ш И :
ПОТВЪРЖДАВА
решение № 91/12.04.2019г.
по гр.д. № 1490/2018г. на ПРС, с което е предоставено упражняването на родителските права по отношение на детето Х.Г.Н., ЕГН ********** на бащата Г.Н.Е. с ЕГН **********,
с адрес ***, на
основание чл.127 вр. с чл.59 СК; определено е местоживеенето на детето Х.Г.Н.,
ЕГН ********** при бащата
Г.Н.Е., на основание чл.127 вр. с чл.59 СК; определен е режим на лични отношения
на майката М.В.Т. с детето Х.Г.Н., ЕГН ********** както следва:
всяка първа и трета седмица от месеца от 10.00 часа в събота до 17.00 часа в
неделя с преспиване, през коледно-новогодишните празници на всяка четна
година за времето от 10,00 часа на 24.12. до 10:00 часа на 02.01., през
Великденските празници на всяка нечетна година, за времето от 10:00 часа на
Великден (неделя), до 17:00 часа на втория ден на Великден(понеделник), на
основание чл.127 вр. с чл.59 СК; майката М.В.Т. е осъдена да заплаща в полза на детето си Х.Г.Н.,
ЕГН **********, действаща чрез своя баща и законен представител Г.Н.Е.
издръжка в размер на 150 лв.
месечно, считано от 12.04.2019г., с падеж до 5-то число на месеца, за който се
дължи ведно с обезщетение за забава в размер на законната лихва при просрочено
плащане, до настъпване на законно основание за изменение или прекратяване, на
осн. чл. 127, вр. чл. 143 от СК.
ОБЕЗСИЛВА
решение № 91/12.04.2019г. по гр.д. № 1490/2018г.
на ПРС в частта, в която М.В.Т. е осъдена да заплаща в полза на детето си Х.Г.Н.,
ЕГН **********, действаща чрез своя баща и законен представител Г.Н.Е.
издръжка в размер на 150 лв. месечно,
с падеж до 5-то число на месеца, за който се дължи ведно с обезщетение за
забава в размер на законната лихва при просрочено плащане, до настъпване на
законно основание за изменение или прекратяване, на осн. чл. 127, вр. чл. 143 от СК, считано
от 16.11.2018г. до 12.04.2019г., като ПРЕКРАТЯВА
производството в тази част по гр.д. № 1490/2018г. на ПРС и в.гр.д. №
1132/2019г. на ВОС-ГО.
ОСЪЖДА
М.В.Т., ЕГН **********
***, да заплати на Г.Н.Е. с ЕГН **********, с адрес ***, разноски за въззцивната
инстанция, на осн. чл. 78, ал. 1 от ГПК в размер на 700.00лв.
Решението
подлежи на обжалване пред ВКС в едномесечен срок от връчване на препис
на страните при условията на чл. 280
от ГПК.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: