РЕШЕНИЕ
№ 146
гр. Девня, 01.10.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ДЕВНЯ, ІV ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично
заседание на първи септември през две хиляди двадесет и пета година в
следния състав:
Председател:ДАНИЕЛА ХР. ВЪЛЕВА
при участието на секретаря ИСКРА ИЛ. ВАСИЛЕВА
като разгледа докладваното от ДАНИЕЛА ХР. ВЪЛЕВА Гражданско дело №
20253120100341 по описа за 2025 година
Производството по делото е образувано по искова молба от Т. Б. М.,
ЕГН: **********, с адрес: гр. Д*********, чрез проц. представител по
пълномощие - адв. Ст. Д. от АК — Варна, с която е предявен иск с правно
основание чл. 439 вр. чл. 124 ал. 1 от ГПК за приемане за установено в
отношенията между страните, че ищецът не дължи на ответното дружество
"ЕОС МАТРИКС"ЕООД, ЕИК: ********* следните суми, обективирани в
изпълнителен лист №945, издаден на 07.10.2011 г. по ч. гр. дело №1303/2011 г.
по описа на Районен съд — Девня, въз основа на който е било образувано изп.
дело №657/2016 г. по описа на Частен съдебен изпълнител Надежда Денчева с
per. №807 към КЧСИ, което е прекратено, а към настоящия момент е
образувано изп. дело №20258070400097 от 2025 г. по описа на Частен съдебен
изпълнител Надежда Денчева с per. №807 към КЧСИ, а именно: сума в размер
на 1 000 лева, представляваща главница по договор за кредитна карта
13/17170320 от 25.09.2007 г.; сумата от 495, 98 лева, представляваща
договорна лихва за периода от 20.05.2009 г. до 06.10.2011 г.; сумата от 159, 83
лева, представляваща наказателна лихва за периода от 20.05.2009 г. -
06.10.2011 г.; законна лихва върху главницата, считано от датата на подаване
на заявлението — 06.10.2011 г. до окончателното изплащане на задължението;
сумата от 33, 12 лева, представляваща направените по делото разноски,
сумата от 100 лева, представляваща юрисконсултско възнаграждение, поради
изтекла погасителна давност.
Ищецът обосновава исковата си претенция твърдейки в исковата
1
молба, че по силата на изпълнителен лист №945, издаден на 07.10.2011 г. по ч.
гр. дело №1303/2011 г. по описа на Районен съд — Девня е бил осъден да
заплати на „БАНКА ДСК“ЕАД, ЕИК:********* сума в размер на 1 000 лева,
представляваща главница по договор за кредитна карта 13/17170320 от
25.09.2007 г., сумата от 495, 98 лева — договорна лихва за периода от
20.05.2009 г. до 06.10.2011 г., сумата от 159, 83 лева — наказателна лихва за
периода от 20.05.2009 г. — 06.10.2011 г., ведно със законна лихва върху
главницата, считано от датата на подаване на заявлението — 06.10.2011 г. до
окончателното изплащане на задължението, сумата от 33, 12 лева,
представляваща направените по делото разноски, както и сумата от 100 лева,
представляваща юрисконсултско възнаграждение.
Излага, че въз основа на горепосочения изпълнителен лист е било
образувано изп. дело №657/2016 г. по описа на Частен съдебен изпълнител
Надежда Денчева с per. №807 към КЧСИ, в което ищецът е имал качеството на
длъжник, а взискател е бил „ОТП Факторинг България“ЕАД, който е
придобил вземането на „Банка ДСК“ЕАД по горепосочения изпълнителен
лист по силата на сключен договор за цесия от 16.08.2012 г. На 01.12.2016 г. по
това изп. дело му е била връчена ПДИ.
Сочи, че впоследствие — на 29.03.2019 г. „ЕОС Матрикс“ ЕООД е
подало молба по изпълнителното дело, в която е заявило, че вземането по
изпълнителния лист е прехвърлено от „ОТП Факторинг България“ ЕАД на
„ЕОС Матрикс“ ЕООД по силата на договор за цесия от 28.09.2018 г. С тази
молба не са направени искания за справки или за принудителни действия,
поради което с постановление за прекратяване от 25.03.2020 г. частният
съдебен изпълнител е констатирал прекратяването на изпълнителното
производство ех lege, поради това че взискателят не е поискал извършването
на изпълнителни действия в продължение на две години, като е посочил, че
последното изпълнително действие е било на 01.12.2016 г., когато е връчена
поканата за доброволно изпълнение.
Излага, че на 12.02.2025 г. пълномощник на „ЕОС Матрикс“ЕООД е
подал молба по изпълнителното дело, в която е отправено искане
изпълнителният лист да бъде върнат в оригинал. След това на основание
същия изпълнителен лист е образувано изпълнително дело №20258070400097
от 2025 г. по описа на Частен съдебен изпълнител Надежда Денчева с per.
№807 към КЧСИ. С поканата за доброволно изпълнение ищецът е получил и
уведомление по чл. 99 ал. З от ЗЗД, с което същият е осведомен, че вземането
по издадения изпълнителен лист е прехвърлено на "ЕОС МАТРИКС"ЕООД по
силата на договор за цесия от 28.09.2018 г. Именно това дружество е взискател
по това изпълнително дело.
Счита, че вземането, обективирано в изпълнителен лист №945
издаден на 07.10.2011 г. по ч. гр. дело №1303/2011 г. по описа на Районен съд -
Девня, което е предмет на принудително изпълнение по изп. дело
№20258070400097 от 2025 г. по описа на Частен съдебен изпълнител Надежда
2
Денчева с per. №807 към КЧСИ, е погасено по давност. Излага правни
аргументи в тази насока.
Твърди, че от 01.12.2016 г. /когато е връчена поканата за доброволно
изпълнение по изпълнително дело №657/2016 г. по описа на ЧСИ Надежда
Денчева с per. №807 към КЧСИ/ до 13.02.2025 г. /когато е образувано второто
изпълнително дело, спрямо ищеца в качеството му длъжник/, не са били
предприемани или поискани изпълнителни действия, като в този период т
01.12.2016 г. до 13.02.2025 г. давностният срок не е бил прекъсван, поради
което вземанията, обективирани в процесния изпълнителен лист са се
погасили по давност.
На основание чл. 111 от ЗЗД претендира погасяване на всички
вземания за лихви по издадения изпълнителен лист с изтичането на три
годишния давностен срок.
Моли за уважаване на предявения иск и присъждане на направените
по делото разноски.
В срока и по реда на чл. 131 от ГПК е постъпил отговор от ответното
дружество, в който същото, чрез проц. представител оспорва предявения иск
по основание и размер.
В отговора не се оспорват изложените в исковата молба
обстоятелства относно образуването на двете изпълнителни производство при
ЧСИ Надежда Денчева Георгиева, per № 807 при КЧСИ, район на действие ОС
- Варна, както и тези по прекратяването на изп. дело № 657/2016 г. с влязло в
сила постановление на съдебния изпълнител на дата 25.03.2020 г.
Сочи се, че след дата 26.06.2015 г. са били приложими постановките
дадени в т. 10 на Тълкувателно решение № 2 от 26.06.2015 г. на ВКС по т. д. №
2/2013 г. на ОСГТК, в което е прието, че давността се прекъсва с
предприемането на кое да е изпълнително действие в рамките на определен
изпълнителен способ /независимо от това дали прилагането му е поискано от
взискателя и или е предприето по инициатива на частния съдебен изпълнител
по възлагане от взискателя съгласно чл. 18 ал. 1 ЗЧСИ/, каквито са
насочването на изпълнението чрез налагане на запор или възбрана.
Твърди се, че по предходното образувано изпълнително дело с №
657/2016 г. по описа на ЧСИ Надежда Денчева са били предприети
изпълнителни действия, които на основание чл. 116 б. в от ЗЗД са прекъснали
погасителната давност за вземането по изпълнителния лист. Такива
изпълнителни действия са били поисквани и от взискателя, като на дата
29.03.2019 г. е изпратена молба за конституиране от „ЕОС Матрикс“ЕООД, с
която е поискано извършване на изпълнителни способи.
Излага се, че след прекратяване на делото с постановление на
съдебния изпълнител и преди да изтече давностния срок е изтеглен
изпълнителния титул и е образувано ново изп. дело под № 97/2025 г. по описа
на същия ЧСИ, като още с молбата за образуване от дата 13.02.2025 г. са
3
поискани от взискателя изпълнителни действия, които да обезпечат и
удовлетворят вземането на кредитора, за които са заплатени и съответните
такси, което от своя страна отново е довело до прекъсване на погасителната
давност.
Доколкото вземането е установено със заповед за изпълнение, която
не е оспорена и е влязла в сила, се сочи, че съгласно разпоредбата на чл. 117
ал. 2 ЗЗД, новата погасителна давност за принудителното удовлетворяване на
изпълняемото право в случая е петгодишна. Цитира се съдебна практика,
обективирана в Решение № 37/24.02.2021 по дело № 1747/2020 г. на ВКС, ГК,
IV г.о.
Счита се, че перемпцията е без правно значение за прекъсване на
давността. Единствената правна последица от настъпилата вече перемпция е,
че съдебният изпълнител следва да образува новото искане в ново - отделно
изпълнително дело, тъй като старото е прекратено по право. Ако кредиторът е
поддържал висящността на изпълнителния процес с регулярни искания за
прилагане на нови изпълнителни способи, той не следва да бъде санкциониран
с обявяване на вземането му за погасено по давност, поради евентуално
бездействие на съдебния изпълнител или безуспешност на посочения
изпълнителен способ. Аргументира се с тълкувателна практика на ВКС.
Твърди се също, че в посочения в исковата молба период давността е
била спирана на 13.03.2020 г. с приемане на Закона за мерките и действията по
време на извънредното положение, обявено с решение на народното събрание
от 13 март 2020 г. и за преодоляване на последиците (загл. доп. - дв, бр. 44 от
2020, в сила от 14.05.2020 г.), обн. ДВ 28 от 24.03.2020 г., в сила от 13.03.2020
г., съгласно чл. 3 т. 2 от който „До отмяна на обявеното извънредно положение
спират да текат давностните срокове, с които се погасяват или придобиват
права от частноправните субекти. Съгласно чл. 13 Сроковете, спрели да текат
по време на извънредното положение по Закона за мерките и действията по
време на извънредното положение, обявено с Решение на Народното събрание
от 13 март 2020 г. и за преодоляване на последиците, продължават да текат
след изтичането на 7 дни от обнародването на този закон в „Държавен
вестник“ - т. е. от 21.05.2020 г.“
На тези основания се моли за отхвърляне на исковата претенция и се
претендират разноските по делото.
В съдебно заседание ищецът чрез процесуалния си представител
поддържа исковата молба. В устните състезания поддържа това свое искане,
както и заявената с исковата молба претенция, вкл. и за присъждане на
разноски по списък, който представя.
Ответната страна, редовно призована, не изпраща представител за
участие в делото.
Съдът като взе предвид представените по делото доказателства,
поотделно и в тяхната съвкупност, съобрази становищата на страните и
4
нормативните актове, регламентиращи процесните отношения, намира
за установено от фактическа страна следното:
С доклада по делото съдът е обявил за безспорни и ненуждаещи се от
доказване следните обстоятелства:
- издаването на изпълнителен лист №945/07.10.2011 г. по ч. гр. дело
№1303/2011 г. по описа на Районен съд — Девня в полза на „БАНКА
ДСК“ЕАД, ЕИК:********* за посочените в исковата молба суми;
- образуването на изп. дело №657/2016 г. по описа на Частен съдебен
изпълнител Надежда Денчева с per. №807 към КЧСИ, по което на дата
01.12.2016 г. е връчена поканата за доброволно изпълнение и което с
постановление на съдебния изпълнител, влязло за сила на дата 25.03.2020 г. е
прекратено поради перемпция;
- образуването на 13.02.2025 г. на изп. дело №97/2025 г. по описа на
същия ЧСИ въз основа на същия изп. лист по молба на взискател "ЕОС
МАТРИКС"ЕООД на основание на договор за цесия от 28.09.2018 г.
Установява се от приложеното ИД №657/2016 г., че същото е
образувано по молба на „ОТП Факторинг България“ЕАД, който е придобил
вземането на „Банка ДСК“ЕАД по горепосочения изпълнителен лист по
силата на сключен договор за цесия от 16.08.2012 г. Молбата е с дата
03.10.2016 г. и в нея е посочен изпълнителен способ – запор върху банковата
сметка на длъжника в конкретна банка.
Видно от данните по ИД №657/2016 г. е, че преди прекратяването му
с постановление на ЧСИ от 25.03.2020 г., на 29.03.2019 г. по делото е
постъпила молба от ответното дружество „ЕОС МАТРИКС“ЕООД за
конституирането му като взискател във връзка със сключен договор за цесия с
„ОГП Факторинг“ЕАД.
Видно от материалите по ИД 97/2025 г. на ЧСИ Н. Денчева е, че на
24.02.2025 г. до длъгжника е изпаретно съобщение с покана за доброволно
плащане, получено от него на 19.03.2025 г.
При така установените факти съдът прави следните правни
изводи:
Съобразно разпоредбата на чл. 439 от ГПК, длъжникът по
изпълнителното производство може да оспори чрез иск изпълняемото право
на взискателя, при условие, че възраженията му се основат на факти,
настъпили след издаването на изпълнителното основание. Искът за оспорване
на изпълнението, уреден е в чл. 439 от ГПК, е отрицателен установителен,
който има за предмет само оспорване на изпълняемото материално право и по
правната си същност е извънредно средство за защита на длъжника в
изпълнителното производство. Предпоставка за допустимост на защитата по
реда на чл. 439 от ГПК е твърдение за наличието на нови факти, настъпили
след приключване на съдебното дирене в производството, по което е издадено
изпълнителното основание. Такива факти могат да бъдат и твърдения за
5
изтекла давност, на каквото именно твърдение ищецът основава исковата си
претенция.
Искът по чл. 439 от ГПК е отрицателен установителен, а в тежест на
ответника е да докаже, че правото на принудително изпълнение съществува.
Предвид това, че в случая ищецът се позовава на изтекла погасителна давност
за вземането, в тежест на ответника - взискател по изпълнителното е да
установи, че са налице предпоставките за прекъсване или спиране на течащата
в полза на длъжника давност.
Давността като правен институт представлява определен от закона
период от време, през който носителят на едно субективно материално право
бездейства досежно упражняването му. Като санкция и превенция срещу
необоснованата пасивност на титуляря на правото законодателно е уредено
погасяването на възможността за принудително удовлетворяване на
притезанието, с изтичане на нормативно определения период.
За приложимия давностен срок съдът следи служебно при направено
позоваване на изтекла давност.
С чл. 117 ал. 2 от ЗЗД законодателят е уредил, че при вземане,
установено със съдебно решение, срокът на давността е всякога пет години. В
съдебната практика се приема, че разпоредбата важи и за вземане по
стабилизирана заповед за изпълнение, респективно, по издадения въз основа
на нея изпълнителен лист. По изложените съображения съдът намира, че
погасителната давност за вземането е общата 5-годишна давност по арг. от чл.
117 ал. 2 от ЗЗД, който е приложим и в настоящия случай.
Съгласно разрешението, дадено в т. 10 от Тълкувателно решение
№2/26.06.2015 г., постановено по тълк. дело № 2/2013 г. на ОСГТК на ВКС,
приложимо в настоящия случай, в изпълнителното производство давността се
прекъсва при предприемането на кое да е изпълнително действие в рамките на
определен изпълнителен способ - поискано от взискателя или предприето по
инициатива на съдебния изпълнител, като от момента на същото започва да
тече нова давност.
В цитираното Тълкувателно решение неизчерпателно са посочени
следните изпълнителни действия, които не прекъсват давността: образуването
на изпълнително дело; изпращането и връчването на покана за доброволно
изпълнение; проучването на имущественото съС.ие на длъжника,
извършването на справки, набавянето на документи, книжа и др.;
назначаването на експертиза за определяне на непогасения остатък от дълга;
извършването на разпределение и плащането въз основа на влязлото в сила
разпределение и др.
Ищецът счита, че с връчването на първата ПДИ на 01.12.2016 г. е
прекъсната погасителната давност, като след тази дата до 13.02.2025 г. /когато
е подадена молбата от ответното дружество за образуване на ИД №97/25 г. с
посочен изпълнителен способ запор върху банковите сметки не са били
6
предприемани валидни действия по изпълнение, годни да прекъснат
давността.
Следвайки приетото в ТР №2/2015 г. по ТД № 2/2013 г. на ОСГК на
ВКС следва да се приеме, че единственото действие прекъснало
погасителната давност след датата на издаване на изп. лист не е връчването на
ПДИ, а молбата на „ОТП Факторинг България“ЕАД от 03.10.2016 г. за
образуване на ИД №657/2016 г. с посочен изпълнителен способ, при което
петгодишната давност за процесните вземания е изтекла на 03.10.2021 г., т. е.
далеч преди образуването на второто ИД №97/2025 г.
Поставя се въпроса дали молбата на ответното дружество от
29.03.2019 г. представлява изпълнително действие, годно да прекъсне
погасителната давност по смисъла на ТР № 2/2015 г. по ТД № 2/2013 г. на
ОСГТК на ВКС. Отговора на този въпрос дава Решение № 50026, постановено
на 17.02.2025 г. по т. дело № 2040/2020 г. от второ отделение на ТК на ВКС в
производство по чл. 290 от ГПК. Съгласно същото „Конституирането на нов
взискател по образувано изпълнително дело поради цедиране на вземането не
представлява изпълнително действие, годно да прекъсне погасителната
давност по смисъла на Тълкувателно решение № 2/26.06.2015 г. по тълк. дело
№ 2/2013 г. на ОСГТК на ВКС, и не се отъждествява с присъединяването на
кредитор по смисъла на чл. 456 ГПК. Погасителната давност може да бъде
прекъсната, ако в молбата за конституиране на правоприемника /цесионера/
като взискател е поискано извършването на валидно изпълнително действие,
като бъде посочен нов изпълнителен способ, или е подновено искането на
първоначалния взискател, поискано е повтаряне на неуспешните
изпълнителни действия.“ Видно от приложената молба е, че с нея не са
направени искания за извършване на валидни изпълнителни действия, не са
посочени конкретни изпълнителни способи, не е поискано и повтаряне на вече
извършени неуспешни изпълнителни действия. Поискано е само
постъпващите суми да бъдат привеждани по сметка на „ЕОС Матрикс“ЕООД,
което не е искане за извършване на изпълнителни действия. Следва извода, че,
считано от дата 01.12.2016 г. петгодишния давностен срок за погасяване на
вземането не е бил прекъсван и на дата 01.12.2021 г. той е изтекъл.
Дори да се приеме, че съгласно Закона за мерките и действията по
време на извънредното положение давността е спряла да тече за определения в
закона срок, то към образуването на второто изп. дело, респ. към момента на
подаване на исковата молба той отдавна е бил изтекъл.
Следователно сумите, предмет на изпълнителния лист са били
погасени по давност и искът е основателен и следва да бъде уважен така,
както е предявен.
Относно разноските:
При този изход на спора разноски се дължат на ищеца.
Претендираните разноските от ищеца са в размер на 619, 56 лева съгласно
представения списък по чл. 80 от ГПК, от които 71, 56 лева заплатена
7
държавна такса, 48 лева такси за преписи на изп. дела и 500 лева адвокатско
възнаграждение, съгласно договор за правна защита и съдействие, съдържащ
и разписка за платената сума в брой. Съдът намира за неоснователно
възражението за прекомерност на претендираното адвокатско
възнаграждение. При определяне на справедливия размер на адвокатското
възнаграждение, дължимо на процесуалния представител на жалбоподателя,
съдът съобрази фактическата и правна сложност на делото и ползва като
ориентир определените в чл. 7 ал. 2 т. 2 размери от Наредба №1/09.07.2004 г.
за възнагражденията за адвокатската работа, като намери, че претендирания
размер от 500 лева за адвокатско възнаграждение се явява справедлив в
конкретния случай и адекватен на извършената от проц. представител работа.
Мотивиран от гореизложеното, съдът
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО, на основание чл. 439 ал. 1 от ГПК,
че Т. Б. М., ЕГН: ********** не дължи на "ЕОС МАТРИКС" ЕООД, ЕИК:
********* следните суми, обективирани в изпълнителен лист №945, издаден
на 07.10.2011 г. по ч. гр. дело №1303/2011 г. по описа на Районен съд — Девня,
въз основа на който е било образувано изп. дело №657/2016 г. по описа на
Частен съдебен изпълнител Надежда Денчева с per. №807 към КЧСИ, което е
прекратено, а впоследствие е образувано изп. дело №20258070400097/2025 г.
по описа на Частен съдебен изпълнител Надежда Денчева с per. №807 към
КЧСИ, а именно:
- сумата от 1 000 лева, представляваща главница по договор за
кредитна карта 13/17170320 от 25.09.2007 г.;
- сумата от 495, 98 лева, представляваща договорна лихва за периода
от 20.05.2009 г. до 06.10.2011 г.;
- сумата от 159, 83 лева, представляваща наказателна лихва за
периода от 20.05.2009 г. - 06.10.2011 г.;
- законна лихва върху главницата, считано от датата на подаване на
заявлението - 06.10.2011 г. до окончателното изплащане на задължението;
- сумата от 33, 12 лева, представляваща направените по делото
разноски;
- сумата от 100 лева, представляваща юрисконсултско
възнаграждение, поради изтекла погасителна давност.
ОСЪЖДА "ЕОС МАТРИКС" ЕООД, ЕИК: *********, със седалище
и адрес на управление: гр. София, п.к. 1766, р-н „Младост“, ж.к. „Младост 4“,
Бизнес Парк София №1, бл. 15, вх. А, ет. 4, представлявано от Р. Ив. М.а –
Т.ова ДА ЗАПЛАТИ на Т. Б. М., ЕГН: **********, с адрес: гр. Д****** сумата
8
от 619, 56 лева /шестстотин и деветнадесет лева и петдесет и шест
стотинки/, представляваща направени по делото разноски, на основание чл.
78 ал. 1 от ГПК.
Решението подлежи на въззивно обжалване пред Окръжен съд -
Варна в двуседмичен срок от връчването му на страните.
Съдия при Районен съд – Девня: _______________________
9