Р Е Ш Е Н И Е
Гр.Ивайловград,28.10.2016г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Ивайловградският районен съд, колегия в публично заседание на деветнадесети октомври, две хиляди и шестнадесета година в състав:
Председател: Т.Киркова
при секретаря Кр. Х., като разгледа докладваното от съдията гр.д.№ 63 по описа на съда за 2016г., за да се произнесе взе пред вид следното:
Производството по делото е с правно основание чл.344 ал.1 т.1, т.2 и т.3 от КТ. Образувано е по искова молба на Ф.О.К.,
ЕГН ********** ***. В
нея обяснява,
че по
силата на
безсрочен трудов
договор и
допълнително споразумение
№24/04.01.2016 год. е
назначен в
Община Ивайловград
на длъжност
“Старши експерт”
- “Работа с
малцинствата и
проекти” в
Дирекция “Строителство
и инвестиции”.
Със
Заповед №
8/16.05.2016год.
на кмета
на Община
Ивайловград, на
основание чл.328,
ал.1, т.6
от КТ
е прекратено
трудовото му
правоотношение с
ответника, считано
от 16.05.2016год. поради
факта, че
не отговарял
на нововъведените
изисквания за
длъжността, свързани
с необходимото
образование, а
именно да
притежава висше
образование с
образователно-квалификационна
степен “бакалавър”
или “магистър”
по една
от следните
специалности: “Психология”,
“Социални
дейности” или
“Социална педагогика”,
и във
вр. със
Заповед №
249/12.05.2016 год.
на кмета
на Община
Ивайловград и
утвърдената нова
длъжностна характеристика
за длъжността
“Старши експерт”
- “Работа с
малцинствата и
проекти”.
Счита Заповед №
8/16.05.2016год. за
незаконосъобразна,
тъй като
противоречала на
императивни разпоредби
на КТ
и на
подзаконовите нормативни
актове. Твърди,
че при
въвеждане на
новите изисквания
за заемане
на длъжността
не са
спазени разпоредбите
на КТ,
а и
тяхната цел била
единствено и
само да
бъде прекратено
трудовото му
правоотношение чрез
заобикаляне на
закона без
да се
изисква предварително
разрешение от
Инспекция по
труда - Хасково,
поради обстоятелството,
че страдал
от заболяване,
съгласно
Наредба №
5/87 год. на Министъра
на здравеопазването
за болестите,
при
които работниците,
боледуващи от
тях, имат
особена закрила
съгласно чл.ЗЗЗ, ал.1
от КТ.
С оглед
гореизложените
съображения моли
съдът да
постанови решение,
с което
да отмени
Заповед №8/16.05.2016год. на
кмета на
Община Ивайловград,
с която
на основание
чл.328, ал.1,
т.6 от
КТ е
прекратено трудовото
му правоотношение,
считано от
16.05.2016год., поради факта,
че не
отговаря на
нововъведените изисквания
за длъжността,
свързани с
необходимото образование
и признае
уволнението му
за незаконно,
както и
да осъди
ответника да
му заплати
обезщетение в
размер на
4050 лева за времето
от 16.05.2016год. до
15.11.2016год., през което
е останал
без работа
поради уволнението
му, да
го възстанови
на предишната
му работа
в Дирекция
“Строителство и
инвестиции” в
Община Ивайловград
на длъжността
“Старши експерт”
- “Работа с
малцинствата и
проекти”, както
и да
му присъди
направените по
делото разноски.
В сроковете по чл.131 от ГПК ответникът представя отговор, с който изцяло оспорва
претенцията на
ищеца: твърдението, че
Заповед №
8/16.05.2016г.
е
незаконосъобразна, че при
въвеждане на
новите изисквания
за заемане
на длъжността
не са
спазени разпоредбите
на КТ,
и че
целта била
единствено да
бъде прекратено
трудовото правоотношение
с ищеца
чрез заобикаляне
на закона. Обяснява,
че със
Заповед №
249/12.05.2016г.
на кмета
на Община
Ивайловград, на
основание чл.44
ал.2 от
ЗМСМА и
във връзка
с чл.44,
ал.1, т.З от
ЗМСМА били
утвърдени
нови изисквания
за длъжността
„Старши експерт“
- „Работа с
малцинствата и
проекти“ в
Дирекция „Строителство
и инвестиции“
по щатно
разписание от
01.03.2016г. Новите изисквания
намерили отражение
в утвърдена
към посочената
заповед длъжностна
характеристика. В
случая след
възникване на
трудовото правоотношение
с ищеца,
последно изменено
с Допълнително
споразумение №
24/04.01.2016г.,
било настъпило
изменение в
изискванията за
заемане на
длъжността „Старши
експерт“ - „Работа
с малцинствата
и проекти“
към Община
Ивайловград, относно
притежаваната професионална
област на
висше образование. Служителят
не отговарял
на новите
изисквания за
образование. Ищецът
не притежавал
образование, отговарящо
на променените
изисквания - същият
притежавал висше
икономическо образование
(в различни
специалности - бакалавър по
„Икономика на
туризма“ и
магистър по
„Управление на
общини“).
Работодателят спазил
всички процесуални
изисквания, тъй
като първоначално
със Заповед
№ 249/12.05.2016г.,
въвел промяна в
образователното изискване,
въз основа
на която
заповед била
изготвена и
утвърдена нова
длъжностна характеристика
за длъжността
„Старши експерт“
- „Работа с
малцинствата и
проекти“, като
сравнението й
с предходната
длъжностна характеристика
показвало, че
са разширени
областите на
дейност и
са включени
нови трудови
задължения на
служителя. Естеството на новите задължения на длъжността, логически обуславяло въведените изисквания за висше образование по специалностите Психология или Социални дейности или Социална педагогика. Нямало злоупотреба
на работодателя
по смисъла
на чл.8,
ал.1 КТ
с правото
му да
изменя изискванията
за заемане
на длъжността.
Въвеждането на
нови изисквания
било въпрос
на целесъобразност
и собствена
преценка на
работодателя, като
интересът на
работодателя да
установи специфични
изисквания за
образование можело
да бъде
обоснован с
по-качественото
изпълнение на трудовата функция от лице,
притежаващо образование
в определена професионална област - такъв бил конретният случай.
С
оглед изложеното счита,
че предприетото
от работодателя
изменение на длъжностната характеристика
на заеманата от ищеца длъжност не било своеволно и самоцелно, а напълно законосъобразно и направено с цел повишаване на качеството на обслужването
и на изпълняваните задължения от длъжността „Старши експерт“ - „Работа с малцинствата и проекти“ в Дирекция „Строителство
и инвестиции“.
Досежно акцесорното
искане с правно основание чл.344, ал.1, т.З от КТ за присъждане на обезщетение
по реда на чл.225, ал.1 от КТ счита, че е в тежест на ищеца да докаже оставането си без работа поради уволнението
и размера на претърпените
от това вреди през процесния период. Моли съдът да отхвърли предявените искове. Претендира и направените разноски.
В съдебно заседание ищцовата страна поддържа и развива изразените в исковата молба становища и съображения. Моли съдът да уважи изцяло предявените искове, както и направените по делото разноски.
По делото са постъпили писмени бележки от ответната страна, в които подробно аргументира законосъобразността на процесната заповед № 8/ 16.05.2016г. Излага детайлни съображения за спазени изисквания разпоредбите на КТ. Оспорва изцяло предявените съединени искове, претендира деловодни разноски.
доказателства, факти и правни изводи по делото
Със
Заповед №
8/16.05.2016 год.
на кмета
на Община
Ивайловград, на
основание чл.328,
ал.1, т.6
от КТ
е прекратено
трудовото правоотношение
на ищеца
К. с
ответника, считано
от 16.05.2016год., поради
факта, че
не отговаря
на нововъведените
изисквания за
длъжността, свързани
с необходимото
образование, а
именно да
притежава висше
образование с
образователно-квалификационна
степен “бакалавър”
или “магистър”
по една
от следните
специалности: “Психология”, “Социални
дейности”
или “Социална педагогика”,
и във
вр. със
Заповед №
249/12.05.2016 год.
на кмета
на Община
Ивайловград и
утвърдената нова
длъжностна характеристика
за длъжността
“Старши експерт”
- “Работа с
малцинствата и
проекти”.
Предявените искове са с правно основание чл.344 ал.1, т.т.1, 2 и 3 вр. с чл.225 ал.1 от КТ, като първият е главен, а останалите акцесорни. Ищецът претендира признаване прекратяването на трудовото му правоотношение, /ТПО/ с ответника на основание чл.328,
ал.1, т.6
от КТ за незаконно и неговата отмяна, възстановяване на заеманата до уволнението работа, както и обезщетение за оставането му без работа за законоустановения 6 месечен период.
Не се спори по въпроса, че ищецът е работил на длъжност “Старши експерт”
- “Работа с
малцинствата и
проекти” в
Дирекция “Строителство
и инвестиции”
съгласно трудов
договор №34/27.03.2000г. и
допълнително споразумение
№24/04.01.2016г., представляващо
неделима част
от същия. Безспорно по делото е и, че със Заповед №
8/16.05.2016год. е прекратено ТПО между ищеца и кмета на Община - Ивайловград, считано от същата дата, на основание чл.328 ал.1 т.6 КТ - поради факта,
че не
отговаря на
нововъведените изисквания
за длъжността,
свързани с
необходимото образование,
а именно
да притежава
висше образование
с образователно-квалификационна степен
“бакалавър” или
“магистър” по
една от
следните специалности: “Психология”, “Социални
дейности”
или “Социална педагогика”.
Спорни по делото са въпросите: законосъобразна ли е Заповедта за прекратяване на ТПО между страните и подлежи ли на отмяна, следва ли ищецът да бъде възстановен на заеманата преди уволнението длъжност, дължи ли обезщетение ответникът на ищеца, на какво основание и в какъв размер?
За да отговори на тези въпроси, съдът съобрази събраните по делото относими доказателства – писмени документи , показанията на свидетели и заключението на съдебно-счетоводната експертиза.
Съгласно чл.328 ал.1 т.6 КТ
работодателят може
да прекрати
трудовия договор
едностранно, когато
работникът или
служителят не
притежава необходимото
образование или
професионална квалификация
за изпълняваната
работа. Съгласно
чл.328.
ал, 1, т. 11 КТ
за работодателя
възниква право
да прекрати
трудовия договор
при промяна
в изискванията
за заемане
на длъжността,
ако работникът
или служителят
не отговаря
на тях.
В първия
случай, трудовият
договор е
сключен при
липса на
необходимото образование
или различни
видове квалификация
на работника
за изпълнение
на длъжността.
Втората хипотеза
визира настъпването
на промяна
в изискванията,
т.е.
изменението е
настъпило след
сключване на
трудовия договор.
И двете
хипотези включват
всички изисквания
за заемане
на длъжността
- образование и
квалификация и
уреждат възможността
за прекратяване
на трудовия
договор с
работник, който
не отговаря
на изискванията
за заемане
на определена
длъжност в
зависимост от
това дали
трудовият договор
е сключен
при начално
несъотвествие на
изискванията за
заемане на
длъжността или
тези изисквания
са променени
впоследствие. / Решение
№ 295/ 09.12.2014г. по
гр.д.
№ 979/2014г.,
Г. К,
IV Г. О.
на ВКС/.
По делото
е безспорно
установено, че
към момента
на сключване
на Допълнително
споразумение №24/04.01.2016г., представляващо
неделима част
от безсрочен
трудов договор
№34/27.03.2000г., ищецът
е отговарял
на изискванията
за образование
и квалификация
за длъжността,
на която
е назначен
- " Старши експерт" в
Дирекция „Строителство
и инвестиции”.
Притежавал е
изискващите се
образование и
необходимата квалификация,
поради което
трудовият му
договор не
би могъл
да бъде
прекратен на
основание чл.328 ал.1 т.6 КТ
за промени
в изискванията,
настъпили след
заемане на
длъжността. Установено
е, че
изменението в
изискванията да
притежава висше
образование с
образователно-квалификационна
степен “бакалавър”
или “магистър”
по една
от следните
специалности: “Психология”, “Социални
дейности”
или “Социална педагогика”
е въведено
със Заповед
№ 249/12.05.2016год. на
кмета на
Община Ивайловград,
като е
утвърдена
нова длъжностна
характеристика за
длъжността “Старши
експерт” - “Работа
с малцинствата
и проекти”.
Изменението в изискванията за заемане на длъжността съставлява основание за прекратяване на трудовия договор при условията на чл.328 ал.1 т.11 КТ, поради което извършеното на основание чл.328 ал.1 т.6 КТ уволнение подлежи на отмяна като незаконно.
Изхождайки от обективното, кумулативно съединяване на исковете по чл.344, ал.1
КТ, след като е основателен първия от тях, такъв е и искът по чл.344, ал.1,
т. 2 КТ - за възстановяване на ищеца на заеманата преди уволнението длъжност „Старши експерт” - “Работа с малцинствата и проекти” при община - Ивайловград, с оглед на акцесорния му характер.
При този изход на делото по отношение на първите два предявени иска, следва да се обсъдят обстоятелствата относно предявения акцесорен иск по чл.344 ал.1 т.3 във вр. с чл.225 ал.1 от КТ присъждане на обезщетение за периода от
16.05.16г. до 15.11.16г.. След като се установи незаконността на уволнението на ищеца, трябва да са налице и останалите две предпоставки за неговото уважаване, а именно: ищецът да е останал без работа за исковия 6 месечен период и установяване на размера на последното получено брутното трудово възнаграждение. Съгласно ТР №6 от 15.07.2014г.
по ТД №6/2013г.
на ОСГК на ВКС оставането без
работа поради
уволнението е
правнорелевантен факт, елемент
от хипотезата
на правната
норма на
чл.344,
ал.1 т.3 КТ.
От факта
на безработица
през шестмесечния
период след
незаконно уволнение
за ищеца
възниква право
на обезщетение.
Поради това
и на
основание чл.154 ал.1 ГПК,
съгласно който
всяка страна
е длъжна
да установи
фактите, на
които основава
своите искания,
в тежест
на ищеца
е да
установи, че
след уволнението
е останал
без работа
и не
е получавал
трудово възнаграждение
/или е
получавал възнаграждение
в по-малък размер/.
Фактът на
безработица може
да бъде
доказан, като
се установи
липсата на
вписване на
последващо трудово
правоотношение в
трудовата книжка
на ищеца,
липса на
регистрирано трудово
правоотношение в
НАП през
исковия период,
регистриране на
ищеца в
бюрото по
труда като
безработен, или
чрез установяването
на други
обстоятелства, от
които може
да се
направи извод
за оставането
без работа.
Трудовата книжка
е официален
удостоверителен документ
за отразените
в него
обстоятелства, който
се съхранява
от работника/служителя съгласно
чл.1,
ал. 2 от Наредбата за трудовата книжка и трудовия стаж
/ДВ бр.
102/1993 г./. Предвид задължението
на работодателя
по чл.62, ал.3 КТ
за регистриране
в тридневен
срок на
трудовите договори,
удостоверението от
НАП също
е годно
доказателство за
установяване състоянието
на безработица
по трудово
правоотношение. По делото бяха представени доказателства за оставането на ищеца без работа през процесния период, /Регистрационна карта от “Бюро по труда”; Заверено
копие на трудова книжка на ищеца; Справка – данни за осигуряванеето на ищеца
за процесния период/. Съдът приема становището на вещото лице относно съставните елементи на работната заплата, формиращи брутното трудово възнаграждение съгласно чл.17 ал.1 от Наредбата за структурата и органицацията на работната заплата, въз основа на което се изчислява обезщетението по чл.228 от КТ. Заключението на назначената съдебно-счетоводна експертиза определи дължимото обезщетение за шест месечния период в размер на 4050 лева, което следва да бъде присъдено на ищеца ведно със законната лихва, считано от 16.05.2016г. до окончателното му изплащане.
С оглед този изход на делото ответникът следва да бъде осъден да заплати по сметка на РС – Ивайловград държавна такса за трите обективно съединени иска в размер на по 50лв. за първите два неоценяеми иска и 162лв. за иска по чл.344 ал.1 т.3 КТ вр. с чл.225 ал.1 КТ, както и 100лв. деловодни разноски – възнаграждение на вещо лице. Същевременно Община Ивайловград следва да заплати на ищеца направените от него деловодни разноски за адвокатско възнаграждение в размер на 600 лв.
Мотивиран от гореизложеното съдът
Р Е Ш И:
ПРИЗНАВА на основание чл.
344, ал.1, т.1 КТ
за незаконно уволнението на Ф.О.К., ЕГН
**********
и ОТМЕНЯ Заповед № 8/16.05.2016г.
на кмета на
Община Ивайловград, с
която на основание 328 ал.1, т.6 от КТ, за това
че
не
отговаря
на
нововъведените
изисквания
за
длъжността
“Старши
експерт”
- “Работа
с
малцинствата
и
проекти”
в
Дирекция
“Строителство
и
инвестиции”
е прекратено трудовото правоотношение между
ищеца и ответника, като незаконосъобразна.
ВЪЗСТАНОВЯВА на основание чл.
344, ал.1, т.2 КТ
Ф.О.К., ЕГН
**********
на заеманата от
него длъжност преди
уволнението “Старши
експерт”
- “Работа
с
малцинствата
и
проекти”
в
Дирекция
“Строителство
и
инвестиции”
в
Община
- Ивайловград.
ОСЪЖДА на основание чл.
344 ал.1 т.3, във
вр. с чл.225
ал.1 от КТ
Община – Ивайловград, булстат №*********, да заплати
на Ф.О.К., ЕГН
**********
сумата от 4050лв.,
представляваща обезщетение за оставането му
без работа поради
незаконно уволнение за
периода от 16.05.2016г. до
15.11.2016г. ведно със
законната лихва, считано
от датата на
издаване на заповедта – 16.05.2016г. до
окончателното погасяване на задължението.
ОСЪЖДА на
осн. чл.78, ал.1
ГПК Община – Ивайловград, булстат №********* да заплати
на Ф.О.К., ЕГН
**********
сумата от
600лв., разноски по
делото.
ОСЪЖДА Община
– Ивайловград, булстат №*********,
да заплати по
сметка на РС
– Ивайловград държавна такса
върху уважените искове
в общ размер
от 262лв.,
както и 100лв.
деловодни разноски.
Решението може да се
обжалва пред ХОС
в двуседмичен срок
от връчването му
на страните.
Районен съдия:
|
|
|