Р Е Ш Е Н И Е №
291
07.12.2022 г., гр. Стара Загора
В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
Административен съд Стара Загора, трети
касационен състав, в открито съдебно заседание на девети ноември през две
хиляди и двадесет и втора година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: БОЙКА ТАБАКОВА
ЧЛЕНОВЕ: 1.КРЕМЕНА КОСТОВА-ГРОЗЕВА
2. ЯНИЦА ЧЕНАЛОВА
при секретаря Албена Ангелова
и в присъствието на прокурора Минчо Николов
изслуша докладваното
от съдията КОСТОВА-ГРОЗЕВА к.а.н.д. №247 по описа на съда за
2022 година.
Производството е по реда на чл.63,
ал.І, изр.2 от ЗАНН и глава ХІІ, чл.208 и сл. от АПК.
Обжалваното решение
С Решение №360/27.07.2022г.,
постановено по анд № 657/2022г., Районен съд – Стара Загора потвърдил
Наказателно постановление № 21-1228-003472 от 29.10.2021г., издадено от Началник
група в сектор „Пътна полиция“ при ОДМВР Стара Загора, с което на К.Д.М. ***,
ЕГН ********** за нарушение на чл.16, ал.1, т.1, предл. 2 от ЗДвП и на осн.
чл.179, ал.2, вр. с ал.1, т.5, пр.5 от ЗДвП било наложено административно наказание „глоба“
в размер на 200 лева.
Обстоятелства
по обжалването
Недоволен от решението
останал административно наказаният, който в срок го обжалва в срок.
Касаторът сочи, че
решението било постановено в нарушение на закона. Твърди, че съдът не съобразил
събраните в хода на производството доказателства /писмени и гласни/, в следствие
на което стигнал до грешни фактически изводи, а от там и до неправилно
приложение на материалния закон. Конкретно сочи, че никой от разпитаните
свидетели не бил пряк очевидец на ПТП, а само видели последствията от него,
поради което било необяснимо, защо съдът възприемал фактическата обстановка,
описана в НП. Нито водачът на другото ППС, участник в ПТП, нито водачът, обадил
се на тел. 112 възприели поведението на касатора, като водач и участник в
движението. Практически невъзможни били фактическите изводи на РС относно
механизма на ПТП, а и те опровергавали написаното в НП.
Неправилно съдът
игнорирал аргументите на касатора за неправилна квалификация на деянието с
оглед дадената фактическа обосновка от органа, като аргументира конкретни
доводи в тази насока. Касаторът претендира, че въззивният съдебен състав по
никакъв начин не коментирал доводите му в насока, че описаната фактическа
обстановка и посочената санкционна разпоредба били в несъответствие, защото
описаното деяние „движение в насрещно платно“ не осъществявало никоя от
хипотезите, визирани в чл.179, ал.1, т.5 от ЗДвП, тъй като това не се свързвало
с неспазване предписанието на пътни знаци, пътна маркировка, други средства за
сигнализиране, не се твърдяло неспазване правилата за предимство, за изпреварване,
нито за заобикаляне. Дори и да имало някакво нарушение, то не следвало да се
квалифицира по този текст, а квалификацията на деянието била изцяло задължение
на органа, като било недопустима промяната му в съдебна фаза.
Касаторът, редовно
призован в с.з., не се явява и не изпраща представител. По делото депозира
молба /с характер на становище/, в която сочи, че поддържа касационната жалба.
Допълнително сочи, че поддържал твърдението си, че се движел по западният
тротоар, а не по най- дясната пътна лента на булевард „Патр. Евтимий“, като в
този смисъл били и изводите на съда, което правило нелогично приетото от него,
че бил нарушил въпросната разпоредба.
Ответникът по касационната жалба
– Началник група в сектор ПП при ОДМВР Стара Загора, редовно призован в с.з.,
не се явява и не се представяла. В подадено по делото възражение сочи, че били
несъстоятелни възраженията на касатора против въззивното решение и поради това
се моли съдът да отхвърли жалбата като неоснователна. Претендира присъждане на
възнаграждение за юрисконсулт, като в алтернатива и в случай на уважаване на
касационната жалба, прави възражение за прекомерността на уговореното
адвокатско възнаграждение.
Представителят
на Окръжна прокуратура – Стара Загора в съдебно заседание дава заключение за
неоснователност на касационната жалба и за правилност и законосъобразност на
решението на РС, поради което жалбата следвало да се отхвърли и се потвърди
съдебният акт.
Правни съображения
Съдът, въз основа на събрания по
делото доказателствен материал, обсъден в неговата цялост и взаимна връзка,
намира жалбата за допустима, като подадена в срок и от надлежна страна.
Разгледана по същество, същата е основателна.
За да потвърди процесното наказателно постановление
/НП/, въззивният съд приел, обоснован от приетите доказателства /писмени и
гласни/, за установено от фактическа страна, че на 15.09.2021г. около 7.15 часа
А. А. управлявал товарен автомобил с рег. № СТ4714ВР по ул. „Братя Жекови“ в
град Стара Загора в посока запад-изток, когато стигнал до кръстовището с бул.
„патриарх Евтимий“, спрял на знак Б2 – спри, пропусни движещите по пътя с
предимство. След това изнесъл /придвижил/ напред автомобила, като навлязъл леко
в кръстовището, изчаквайки да преминат движещите се по булеварда /пътя с
предимство/ в посока север –юг превозни средства, за да завършел безопасно
маневра – завой надясно и да се включи в движението по булеварда в посока юг. В
същият момент по булеварда в най-западната лента за движение се движел в посока
юг-север с велосипед касаторът, който когато приближил кръстовището с ул. Братя
Жекови видял спреният автомобил, като решил да мине пред него, за да продължи
движението си по булеварда в посока север. Малко преди преминаването на
велосипедиста пред спрения автомобил, управляван от А., последният започна
извършва на маневрата завой на дясно без да погледне в тази посока. В следствие
на това последва удар между задната гума на велосипеда и предната дясна броня
на автомобила. Непосредствено след удара водачът на товарният автомобил и св. П.
оказали помощ на пострадалия касатор, като го преместили от пътното платно на
безопасно място. Дошлите на място полицейски служители тествали участниците в
ПТП за съдържание на алкохол в кръвта и направили снимки от мястото на
произшествието, като след приключване на тяхната смяна, на мястото пристигнали
други служители на МВР /св. И. и М./.
Съдът посочил, че кредитирал показанията на
свидетелите служители на МВР като последователни, непротиворечиви и взаимно
допълващи се, както и потвърждаващи се от другите доказателства. Чрез
показанията на св. П., съдът приел за неоснователни възраженията на касатора,
че се движел по тротоара, непосредствено преди пресечката на булеварда и ул.
Братя Жекови и пресякъл по пешеходната пътека, явяваща се продължение на
тротоара, където и станало ПТП. Съдът мотивирал, че имало съпричиняване на ПТП,
тъй като А. нарушил чл.50, ал.1 от ЗДвП, а М. /касаторът/ се движел с ППС
/велосипед/ също в нарушение на
правилата, установени в ЗДвП.
РС приел, че актът и НП били издадени от
компетентни органи, съдържали необходимите реквизити и били предявени по
надлежен ред на нарушителя, а съгласно чл.189, ал.2 от ЗДвП те се ползвали с
доказателствена сила относно отразените там факти, а опровергаване не било
налице. Не се възприело за основателно и възражението за достатъчно описание на
деянието, като било посочено, че същото било дадено с всичките му съставомерни
елементи. В заключение приел за установено извършването от М. на нарушение на
чл.16, ал.1, т.1, пр. второ от ЗДвП, което било извършено виновно под формата
на непредпазливост. Наложеният размер на глобата бил определен фиксирано в
закона и на тази плоскост също нямало основание за отмяна на НП. РС приел и че
нямало основания за прилагане на чл.28 от ЗАНН.
Касационната инстанция намира жаленото решение за
правилно и по отношение на него не е налице претендираното касационно основание
по чл.348, ал.1, т.1 от НПК – неправилно приложение на закона.
Касаторът прави опит да оспори фактическите изводи
на РС относно механизма на ПТП, в което
е бил участник, като претендира, че нито един от полицейските служите, които
съдът е разпитал като свидетели не са били очевидци на самото ПТП, както и че
нито другият участник в ПТП възприел поведението му на водач на велосипед преди
да настъпи произшествието.
Този довод не се споделя за основателен. РС изцяло
в съответствие с процесуалните правила е предприел събиране на доказателствена
съвкупност за установяване на релевантните за случая факти – дали М. в
качеството си на водач на ППС, се е движел в лентата за насрещното движение на
пътно платно с две пътни ленти, а именно по булевард „Патриарх Евтимий“, което
движение е в нарушение на конкретно правило от ЗДвП или същият се е движел по
западния тротоар пресичайки по ул. Братя Жекови. Самото административно
наказателно обвинение претендира, че М. се е движел по булеварда в посока юг-
север и то се е движел като велосипедист в лентата за насрещно движение.
Самият касатор изрично признава, че се е движел от
дясната страна на бул. „Патриарх Евтимий“ и то в посока юг – север, като се е
движел по западният тротоар. При така изрично признатата посока на движение /от
юг към север/ то несъмнено се е движел в посока, обратна на посоката на
движение на ППС по западната лента на булеварда, в която движението е в посока
север - юг. Касационната инстанция
приема, че обосновано въззивният съд приема извод, че макар преди ПТП М.
да се е движел по тротоара, то достигайки кръстовището на булевард „Патр.
Евтимий“ с ул. „Братя Жекови“, същият е напуснал ограничението на тротоара и е
стъпил с велосипеда си на пътното платно
на булеварда, с което де факто е осъществил движение по него. Няма спор, че в
този участък пътното платно е с две пътни ленти, също е безспорна и
установената посока на движение на М. /от юг към север/, което в мястото на ПТП
– кръстовището на ул. Братя Жекови и бул. „Патриарх Евтимий е обратна на посоката на движение по пътя
с предимство, която е север-юг. Горното
обстоятелство еднопосочно сочи, че М., пресичайки въпросното кръстовище,
движейки се с велосипеда си и слизайки на пътната лента на булеварда, е
навлязъл и е осъществил движение в лентата за насрещното движение в нарушение
на правилата, установени за това /а именно чл.16, ал.1, т.1, пр. второ от ЗДвП/, тъй като в този момент не е извършвал нито маневрата изпреварване, нито
заобикаляне.
Касационната инстанция приема, че РС изцяло
правилно и обосновано изгражда извод, че М. е навлязъл в пътната лента на
булевард „Патриарх Евтимий“, а не е заобиколил спрения автомобил, движейки се
само по ул. Братя Жекови, защото в този смисъл са данните от цялата възприета
от съда доказателствена съвкупност – изрично писмено признаване на факта на
вина при поведението на М. като водач /л.14/, сведението от другият участник в
ПТП /л.15/, неоспореният протокол за ПТП и план – схема към ПТП /л.16-17/, като
видно от последния документ, движението на М. е било именно по платното на
булеварда и то в посока юг-север, което е посока обратна на движението по това
платно, поради което и се явява насрещно за велосипедиста. Посоката на движение
и мястото на движение на М. преди настъпването на ПТП се потвърждава и от
показанията на разпитаните свидетели, поради което правилно те са били
кредитирани от въззивният съд. Безспорно те не са свидетели на ПТП, но чрез
показанията на тези свидетели, се установяват данни, които са им били сведени
от самите участници в произшествието, поради което те в значителна степен
удостоверяват релевантната фактическа обстановка, така както се описва в акта и
в НП.
Така св. И. изрично сочи в показанията си, че
именно М. е дал обяснения относими съм случилото се, като сам е посочил, че
първоначално се е движел по тротоара, но е излязъл на пътното платно на бул.
„Патриарх Евтимий“, като е продължил да се движи по него непосредствено преди
кръстовището с ул. Братя Жекови. В същата посоча са и показанията на св. М.,
който също сочи, че установил механизма на ПТП и от обясненията на двамата
участници в него, като изрично сочи, че
велосипедистът /касаторът/ сам е посочил, че се е движел в лентата за движение
в посока север /на булеварда/ непосредствени преди кръстовището с ул. Братя
Жекови.
От показанията на другият участник се установява,
че след първоначалното спиране на знака, указващ за това, същият е предприел
маневра с управлявания от него автомобил напред и е навлязъл на пътното платно
на бул. Патриарх Евтимий и че след това второ спиране е настъпило ПТП. Тези
данни също еднопосочно потвърждават факта, че М. се е движел по лентата на
булеварда, а не е пресичал ул. Братя Жекови от тротоара, като негово продължение.
Това е така, защото ударът е станал с предната част на товарният автомобил, а
не със задната му, като при положение, че това ППС вече е било навлязло в
лентата на булеварда, по която движението е в посока север – юг, а не юг –
север. Дори и наличният снимков материал /на
който също се позовава РС/, потвърждава факта, че товарният автомобил е вече
навлязъл в лентата на пътното платно на бул. Патриарх Евтимий /л.61 и л.64/,
когато става ПТП, което изключва версията, поддържана от касатора.
При тези фактически установявания изцяло правилен е
правният извод на РС, че се доказва извършено виновно нарушение на визирания от
органа текст на чл.16, ал.1, т.1, предл. второ от ЗДвП, като възражението, че
тази квалификация е неправилна, е напълно неоснователно, тъй като описаните
факти еднопосочно я потвърждават.
Както пред касационната инстанция, така и пред
въззивната, наказаното лице изрично възразява, че посочената от органа
санкционна разпоредба е несъответна на описаната в НП фактическа обстановка,
като се мотивира, че това възражение не е обсъдено в решението на РС.
Жалбоподателят и настоящ касатор мотивира, че описаното изпълнително деяние
„движение в насрещно платно“, пи никакъв начин не се включвало в която и да
било хипотеза на чл.179, ал.1 т.2 от ЗДвП, тъй като не се свързвало нито с
неспазване предписание на пътен знак, пътна маркировка, други средства за
сигнализиране, не се твърдяло неспазване на правилата за предимство, за
изпреварване, нито за заобикаляне.
Този довод на касатора се явява основателен. По
идентичен начин /видно от жалбата до РС/, г-н М. е възразявал в насока
неправилно приложена санкционна разпоредба, отнесена към фактите в
административно-наказателното обвинение. Както се посочи по-горе, описаните
факти в НП сочат на нарушение на визирания текст, а именно на чл.16, ал.1, т.,
предл. 2 от ЗДвП и то се доказва, но същото неправилно е наказано на осн.
санкционната разпоредба на чл.179, ал.2, вр. с ал.1, т.5, предл. 5 от ЗДвП,
защото в тази изрично визирана норма не се съдържа хипотезата на чл.16, ал.1,
т.1 от ЗДвП. Въпросният правен текст /чл.16/, се намира в раздел трети
„Разположение на нерелсовите ППС върху пътя“, от гл. втора – „Правила за
движение по пътищата“. От своя страна визираните няколко самостоятелни хипотези
от чл.179, ал.1, т.5 от ЗДвП, приложим в хипотезата на чл.179, предл. трето от ЗДвП, се уреждат от различни правни текстове, като същественото е, че там не се
установява санкциониране в случай на нарушение на правилата за разположение на
нерелсово ППС на пътя. При това положение изцяло основателно наказаното лице е
възразявало още пред РС, че в случая АНО е допуснал нарушение на приложения
закон, тъй като му е била наложена санкция на основание норма, която не
предвижда в хипотезата си такова за онези факти от обективна страна на
противоправното деяние, за което е повдигнато административно- наказателното
обвинение с процесното НП.
Като не е отчел това нарушение, а и възприел извод
за законосъобразност на НП, вкл. и с оглед приложената от органа санкционна
разпоредба, въззивният съдебен състав е постановил своя съдебен акт в нарушение
и при неправилно приложение на закона, което сочи на наличие на визираното
касационно основание. Жалбата е основателна, а жаленото решение като неправилно
следва да се отмени, ведно с отмяна като незаконосъобразно и на НП №
21-1228-003472, издадено от Началник група в сектор „ПП“ при ОДМВР Стара
Загора.
Пред настоящата инстанция не се правят искания за
разноски от касатора, поради което и такива не следва да се присъждат.
Водим от горното и на осн. чл.221, ал.2 от АПК,
Съдът
Р
Е Ш И:
ОТМЕНЯ
Решение №360/27.07.2022г., постановено по анд №
657/2022г., по описа на Районен съд – Стара Загора, вместо което ПОСТАНОВЯВА:
ОТМЕНЯ
Наказателно постановление № 21-1228-003472 от 29.10.2021г.,
издадено от Началник група в сектор „Пътна полиция“ при ОДМВР Стара Загора, с
което на К.Д.М. ***, ЕГН ********** за нарушение на чл.16, ал.1, т.1, предл. 2
от ЗДвП и на осн. чл.179, ал.2, вр. с ал.1, т.5, пр.5 от ЗДвП е наложено административно
наказание „глоба“ в размер на 200 лева.
Решението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ:1 . 2.