Р
Е Ш Е Н И Е
гр. София, 02.06.2020
г.
СГС, VI-4 състав, в закрито съдебно заседание на втори
юни две хиляди и двадесета година, в
състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: МАРИЯ ВРАНЕСКУ
ЧЛЕНОВЕ:
ПЛАМЕН КОЛЕВ
НИКОЛА
ЧОМПАЛОВ
Като разгледа докладваното от съдия Чомпалов ч.гр.
дело № 3205/20
г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството
е по реда на чл.435 ал.1, т.7 ГПК. СГС е сезиран с жалба от „Т.С.“ ЕАД срещу постановлението
за разноски от 20.12.2019 г. на ЧСИ М.П., с което е отказано да се намали размерът
на адв.възнаграждение на взискателя по изп.дело N 20198510402917 до минималния размер от 200 лв. Според жалбоподателя
постановлението за разноски на съдебния изпълнител е незаконосъобразно, защото изп.дело
е с ниска правна и фактическа сложност, а по изп.дело на са извършени никакви
изп.действия с цел удовлетворяване на парично вземане. Процесуалният
представител на взискателя е подал единствено молба за образуване на изп.дело,
в която задължително се посочва начин на изпълнение, поради което в тежест на длъжника по изпълнението следва да се възложат
само разноските за образуване, но не и за водене на изп.дело. Иска се жалбоподателя
да се отмени обжалваното постановление за разноски и да се намали
адв.възнаграждение на взискателя до минималния размер от 200 лв. – за
образуване на изп.дело, както и да се намали размерът на пропорционалната такса
по т.26 от ТТРЗЧСИ.
Ответникът по жалбата /взискател в
изпълнението/ „Ф.С.Е.М.“ ЕООД е подал възражение, с което оспорва жалбата с
довода, че сумата от 230 лв. представлява реално направените от него разноски в
изпълнението, от които 200 лв. са за образуване на изп.дело, а 30 лв. са за
процесуално представителство по водене на изп.дело. Сочи се, че освен подаване
на молбата за образуване на изп.дело са подадени молби за промяна в
изпълнителния способ.
Представени са мотивите на съдебния
изпълнител, в които се сочи, че по
изп.дело са извършени изпълнителни действия, изразяващи се в налагане на запор
върху банкови сметки на длъжника.
Изп.дело
N 20198510402917 на ЧСИ М.П. е образувано по молба на „Ф.С.Е.М.“ ЕООД въз
основа на изп.лист от 07.10.2019 г. на СРС по гр.дело N 52127/16
г., с който длъжникът „Т.С.“ ЕАД е осъден
да заплати сумата от 304,22 лв.
С молбата от 12.12.2019 г. е посочен
начин на изпълнение - „запор” върху дружествени дялове на длъжника, върху
негови движими вещи и възбрана върху недв.имот.
С молба от 13.12.2019 г.
взискателят е уточнил, че иска да се приложи способът „запор“ върху банковите
сметки на длъжника.
Представено е споразумение за адвокатско
възнаграждение от 10.12.2019 г., с който е уговорено между взискателя и адвокатско съдружие адвокатско възнаграждение от 230 лв.
Представено е преводно нареждане от
11.12.2019 г., в което се сочи, че взискателят е платил на адвокатското съдружие
възнаграждение в размер на 230 лв.
На 16.12.2019 г. е получена от длъжника
поканата за доброволно изпълнение на дълг от 304,22 лв. – главница, в която е
обективирано постановлението на съдебния изпълнител за разноски, в което е
включена сумата от 237,40 лв. и 148,99 лв. – такси по ТТРЗЧСИ.
На 07.01.2020 г. е получено запорното
съобщение от „Юробанк България“ АД.
С обжалваното разпореждане от 20.12.2019 г.
съдебният изпълнител е отказал да намали размера на адвокатското възнаграждение
на взискателя.
При така
установената фактическа обстановка съдът достигна до следните правни изводи:
Предмет на производството пред съда е
постановление за разноски в изпълнението.
На
първо място следва да се спомене, че с молбата от 13.12.2019 г. процесуалният
представител на взискателя е поправил подадената на 12.12.2019 г. молба за
образуване на изпълнително дело и е посочил конкретен изпълнителен способ –
запор върху банкови сметки на длъжника, но посочването на начин на изпълнение е
реквизит на молбата по чл.426 ал.2 ГПК и
част от нейното задължително съдържание. В този смисъл съдът приема, че с подадената на 13.12.2019 г. молба
взикателят е уточнил подадената на
12.12.2019 г. молба за образуване на изп.дело, в която съгласно изискването на
закона е длъжен да посочи и начин на изпълнение /способ/. Следователно на
взискателя не се дължат разноски за водене на изп.дело, ако след образуване на
изпълнението не са били предприети принудителни действия срещу имуществото на
длъжника, различни от посочения в молбата способ.
Обстоятелството, че на 13.12.2019 г. е
подадена молба, в която е посочен способът „запор“ върху банкови сметки и
взискателят се е отказал от другите посочени способи в молбата за образуване на
изп.дело от 12.12.2019 г., представлява уточнение на задължителния реквизит по
чл.426 ал.2 ГПК на молбата за образуване на изп.дело, поради което няма
основание в тежест на длъжника да се възлагат разноски и за водене на изп.дело.
В
случая дългът по изп.лист е погасен в резултат на наложения на 07.01.2020 г.
запор върху банковата сметка на длъжника в „Юробанк България“ АД. При тези факти съдът приема, че спрямо
имуществото на длъжника е приложен изпълнителният способ „запор“, който е бил
посочен в подадената от процесуалния представител на взискателя молба за уточнение
на молбата за образуване на изп.дело, а това означава, че не са били извършени процесуални
действия по водене на изп.производство, свързани с прилагането на определен
изпълнителен способ, който да е различен от посочения в уточнителната молба към
молбата за образуване на изп.дело. Следователно на взискателя се дължат разноски
за адвокатско възнаграждение само за образуване на изп.дело.
Следва да се спомене, че дългът е погасен
след изтичане на срока за доброволно изпълнение, но след като погасяването е в
резултат на посочения от взискателя способ в молбата за уточнение на молбата за
образуване на изп.дело, няма основание на взискателя да се присъждат разноски
по чл.10, т.2 от Наредба N 1 от 09.07.2004 г. - за процесуално представителство, защита и съдействие на
страните по изпълнително дело и извършване на действия с цел удовлетворяване на
парични вземания.
С
оглед ниската правна и фактическа сложност на изп.дело на взискателя следва да
се присъдят разноски за адв.възнаграждение от 200 лв. – в минимален размер за
образуване на изп.дело.
Извън
предмета на настоящето производство е размерът на таксите по т.26 ТТРЗЧСИ,
защото обжалваният акт на съдебния изпълнител от 20.12.2019 г. не съдържа произнасяне
по размера на таксите. С обжалваното
постановление съдебният изпълнител е отказал да намали адвокатското
възнаграждение на взискателя, а това негово действие определя и предмета на
извършвания от съда контрол в настоящето производство. След произнасянето на съда няма пречка
длъжникът да направи искане до съдебния изпълнител за преизчисление на таксите,
но същите са извън предмета на настоящето производство, защото обжалваният акт
на съдебния изпълнител съдържа произнасяне само по разноските за адвокатско
възнаграждение.
Причината за образуване на делото е
незаконосъобразно действие на съдебния изпълнител, а не поведението на
взискателя, поради което в настоящето производство не следва да се присъждат в
полза на жалбоподателя съдебни разноски за сметка на взискателя.
Мотивиран съдът
РЕШИ:
ОТМЕНЯ по жалба на „Т.С.“ ЕАД постановлението за разноски от на ЧСИ М.П. по
изп.дело N 20198510402917, обективирано в разпореждане от 20.12.2019 г., с което е
отказано да се намали поради прекомерност размерът на възнаграждението за
адвокат на взискателя, и вместо това постановява:
НАМАЛЯВА на основание
чл.78 ал.5 ГПК до размера от 200 лв. възнаграждението за адвокат на взискателя „Ф.С.Е.М.“
ЕООД, възложено в тежест на длъжника „Т.С.“ ЕАД по изп.дело N 20198510402917 на ЧСИ М.П..
ОСТАВЯ БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ жалбата в
останалата част.
Решението
е окончателно, а в частта, с която жалбата е оставена без разглеждане, може да
се обжалва пред САС в едноседмичен срок от връчването.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.