№ 51
гр. С., 16.05.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ОКРЪЖЕН СЪД, V ПЪРВОИНСТАНЦИОНЕН
ТЪРГОВСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на трети май през две хиляди
двадесет и втора година в следния състав:
Председател:Ивайло Хр. Родопски
при участието на секретаря Юлиана Д. Божилова
като разгледа докладваното от Ивайло Хр. Родопски Търговско дело №
20211800900147 по описа за 2021 година
и за да се произнесе, взе предвид следното:
Делото е образувано по искова молба от АН. Т. ЦВ., ЕГН **********, село В., чрез
пълномощника адвокат М.Н. - Т. от САК срещу ЗД „Б.“ АД, ЕИК ., гр.С., бул.“Джеймс
Баучер“ № 87, с която са предявени обективно съединени искове с правно основание чл.432,
ал. 1 КЗ, вр. чл.45 ЗЗД и чл. 497, ал. 1 КЗ, вр. чл. 86, ал. 1 ЗЗД - за плащане на сумата
130000,00 (сто и тридесет хиляди) лева, представляваща застрахователно обезщетение за
неимуществени вреди - болки и страдания, претърпени от АН. Т. ЦВ. вследствие смъртта на
В. И. М., причинена при ПТП, възникнало на 26.10.2020 г. в района на с.С., община Б.
между превозно средство движещо се с животинска тяга, управлявано от В. И. М. и
застрахован при ответника л.а. марка „Мерцедес 320 ЦДИ“, с peг. № CO 7962СК,
управляван от Ас. П. Д., ведно с лихвата за забава, считано от 26.04.2021 г. - денят, следващ
изтичането на тримесечния срок за окончателно произнасяне по застрахователната
претенция, до окончателното изплащане на присъдената сума.
Претендират се и направените по делото разноски за един адвокат, съгл.чл.38, ал.2 от
ЗА.
В исковата молба се твърди, че на 26.10.2020г. около 18:30 ч. в района на с. С.,
община Б., на път I-1 , 191.800 км., л.а. „Мерцедес 320 ЦЦИ“ с рег. № СО7962СК,
управляван от Ас. П. Д. с ЕГН ********** застига и удря отзад попътно движещо се
превозно средство с животинска тяга - каруца с общински рег. № 116. Вследствие на удара
водачът на каруцата - В. И. М. с ЕГН . получил тежки травматични увреждания на главата и
гърдите. Незабавно бил транспортиран в УМБАЛСМ „Н.И. П.“ ЕАД, където бил приет за
лечение в критично състояние. От тежките травматични наранявания и настъпили
1
усложнения, на 09.11.2020 г. В. М. починал.
Вина за настъпилото произшествие имал водача на л.а. „Мерцедес 320 ЦЦИ“, рег. №
С07962СК - Ас. П. Д., която, поради движение с несъобразена с пътните условия скорост и
недостатъчен контрол върху управлявания от нея автомобил нарушила правилата за
движението по пътищата и виновно реализирала ПТП, в следствие на което била причинена
смъртта на В. И. М..
В исковата молба се излага още, че местопроизшествието било посетено от органите
на МВР, които съставили Констативен протокол за ПТП с пострадали лица № 183/26.10.2020
г. по описа на ОД на МВР - С., РУ - Б., в който били описани констатираните на място
обстоятелства и причините за ПТП и по случая било образувано досъдебно производство №
355/2020г. по описа на РУ-Б., преобразувано в пр.пр. № 3390/2020 по описа на С. окръжна
прокуратура, след настъпилата, в следствие на усложненията от гръдната травма и травмата
на главата смърт на пострадалия М..
Ищцата твърди, че изключително тежко приела настъпилата внезапна смърт на В. М..
Твърди, че е съжителствала с пострадалия на семейни начала в продължение на повече от
десет години и загубата на най-близкия човек я довела до състояние, в което изпитвала
нестихващи душевни болки и страдания. За нея загиналият е бил и партньор, най-близък
приятел, подкрепа, сродна душа и давал смисъл на съществуването . Твърди, че липсата на
починалия, загубата на емоционалния контакт с него, ще я съпътстват до края на живота .
Твърди, че загубата за нея е непреодолима и безвъзвратна.
Ищцата твърди още, че с починалия имали силна връзка, която изграждали в
продължение на десет години. Срещнали се, когато и двамата преминавали през труден етап
от живота им и се подкрепяли един друг. Ищцата приела дома на В., като свой собствен.
Двамата са се грижели заедно за децата си. Ищцата чувствала децата на починалия като свои
и се е грижела за тях като родна майка. От своя страна, починалият приемал и помагал на
дъщерята като на собствено дете. Помогнал финансово за сватбата , поел и разходите за
раждането на първородното ѝ дете.
Именно отговорността, която починалият показвал, всеотдайните грижи не само за
ищцата, но и за децата, са засвидетелствали обичта му към нея и с него тя се е чувствала
сигурна и защитена. Били много сплотени като семейство, живеели в разбирателство и
пълна хармония. Борели се да осигурят добър живот за децата си и са мечтаели заедно да
дочакат старините си.
Ищцата твърди, че с трагичния инцидент всичко се променило. Страдала за това, че
любовта на нейния живот, най-добрият приятел си е отишъл по този нелеп и неочакван за
нея начин. От момента на инцидента, тя не спирала да плаче и да страда. Не може да
превъзмогне загубата му. След смъртта му, напуснала дома, в който живеели съвместно,
защото не можела да понесе неговата липса. Шокът от случилото се я е сринал психически и
не може да намери утеха в общуването си с никого. Често ходела на гроба му, стояла там с
часове. Всичко това довело до изостряне на емоционалното състояние, повишена
чувствителност, тягостност и психична нестабилност.
2
Твърди, че психологическите последици от инцидента - изживян шок, душевни
болки и страдания, ще я съпътстват до края на живота и никога няма да превъзмогне
случилото се и да преживее смъртта на починалия, с когото са имали планове за бъдещето и
са създали уютен дом, в който преди инцидента са се радвали на разбирателство,
спокойствие и обич.
Ищцата твърди, че след справка от официалния сайта на Гаранционен фонд се
установило, че по отношение на л.а. „Мерцедес 320 ЦДИ“ с peг. № СО7962СК е налице
застрахователен договор по застраховка „Гражданска отговорност на автомобилистите”,
сключен с „Б.“ АД, валиден към датата на произшествието.
Поради това, че към датата на ПТП 26.10.2020 г. л.а. „Мерцедес 320 ЦЦИ“ с рег. №
СО7962СК е притежавал валидна застраховка „Гражданска отговорност“ на
автомобилистите, сключена с ответника „Б.“АД, била заведена претенция вх. № НЩ-
634/26.01.2021г. за определяне на застрахователно обезщетение за причинените
неимуществени, вследствие на процесното ПТП от застрахователя, но размер на
обезщетение не бил определен от ответното дружество.
С отговора ответникът оспорва иска изцяло по основание и размер. Оспорва да е
причинен деликт от страна на водача на л.а. „Мерцедес” с peг. № CO 7962 СК - А.Д., както и
механизма на ПТП, като счита, че представените по делото доказателства нямат
установителен характер по отношение начина на настъпване на ПТП. Сочи, че единственото
доказателство за механизма, което е ангажирал ищеца е съставения по случая Констативен
протокол за ПТП, който не се ползвал с материална доказателствена сила. Поддържа, че без
да е установен механизма на ПТП не може да бъде направен извод за това кой от
участниците е действал противоправно, че без установено противоправно поведение не
подлежи на приложение презумпцията за вина по чл. 45 ал. 2 ЗЗД. Твърди, че не е налице
пряка причинно-следствена връзка между ПТП и настъпилата няколко дни по - късно смърт
на В. М., като излага, че е възможно да се касае и за лекарска грешка или смъртта да е по
други причини - заедно или отделно с травмите от ПТП. На следващо място ответникът
твърди, че не са налице конкретни житейски обстоятелства, от които привързаността между
ищеца А.Ц. и покойния В. М. да е станала толкова силна, че смъртта на единия да е
причинила на другия морални болки и страдания, сравними по интензитет и времетраене с
нормално присъщите между съпрузи. Твърди, че В. М. има родни деца и жива съпруга и
майка, както и че към датата на смъртта си В. М. евентуално и чисто формално е живял в
едно домакинство с ищцата по делото и не са имали продължителна и стабилна връзка и
отношения на привързаност, извън фактите за местоживеене.
Оспорва по отношение на ищцата да е налице „особено близка връзка с починалия и
действително претърпени от смъртта му вреди”, по смисъла на т.р. № 1/2018 година на
ОСНГТК на ВКС или ППВС № 5/69 година.
С отговора ответникът оспорва иска и по размер. Твърди, че сумата, която се
претендира не отговоря на вредата и икономическото състояние на страната към датата на
3
ПТП, както и на справедливостта и съдебната практика за подобен род вреди.
Прави възражение за съпричиняване на вредата от страна на покойния В. М., като
водач на ППС с животинска тяга. Твърди, че В. М. допринася, за настъпване на ПТП и
вредата спрямо самия него, който факт води до приложението на чл. 51. ал. 2 ЗЗД. Сочи, че в
Констативния протокол за ПТП е отбелязано, че като водач на каруца, пострадалият е
намалил скоростта на движение без предупреждение, поради което с поведението си е
създал риск от настъпване на ПТП.
Отделно от това ответникът твърди, че В. М. като водач на каруца е управлявал в
тъмната част (18:30 часа на 26 октомври) на денонощието без поставена светлина или светло
отразители в задната част като се движил в средата на пътната лента, а не възможно най -
вдясно и така е нарушил разпоредбата на чл. 71. (1) ЗДП и чл. 15. (1) ЗДП и с поведението
си се е поставил в превишен спрямо нормалния риск, който е реализиран.
Ответникът твърди, че от представеното копие от история на заболяването № 30566 и
епикриза по нея от клиника по спешна неврохирургия при УМБАЛСМ „П.“ е видно, че
пострадалия е бил приет на 26.10.2020 година и починал на 09.11.2020 година с
окончателна диагноза: Мозъчно сътресение. Контузия и подкожно кръвонасядане в дясната
теменна област на главата, но и че същият е бил с алкохолна интоксикация. Поради това
твърди, че пострадалият е управлявал ППС със съдържание на алкохол в кръвта, което
обективно му е пречело в извършваната от него дейност, като са били повлияна неговата
съобразителност, реакция и възприемането на опасност.
С отговора не се оспорва наличието на валидно застрахователно правоотношение по
застраховка „Гражданска отговорност“ с водача на л.а.„Мерцедес” с peг. № CO 7962 СК, към
дата 26.10.2020 година.
Претендира съдебни разноски в общ размер на 6430,00 лева, от които: 6000,00 лева с
ДДС - за платено адвокатско възнаграждение, 400,00 лева – депозити за СМЕ и САТЕ и
30,00 лева – за призоваване на свидетел.
Софийският окръжен съд, като прецени събраните по делото доказателства и ги
обсъди във връзка с доводите на страните, приема за установено следното :
За безспорно между страните е прието наличието на валидно застрахователно
правоотношение по застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите с водача на
л.а.„Мерцедес” с peг. № CO 7962 СК, към дата 26.10.2020 година.
+800
На 26.10.2020 година, около 18.30 ч. по път I-1 в района на 191 км, в землището
на община Б., област С., посока от с.С. към гр.Б. се е движил лек автомобил „Мерцедес“ с
рег. № СО 7962 СК, управляван от Ас. П. Д. със скорост от около 70 км/ч. В същото време и
в същата посока пред лекия автомобил се е движела каруца с животинска тяга, с надпис „В.
011“ със скорост от около 20 км/ч. При движението си лекият автомобил е застигал
каруцата, като около девет метра преди мястото на удара водачът на каруцата В. И. М. е
предприел маневра в ляво за заобикаляне на намиращата се от дясната му страна мантинела.
В този момент автомобилът се е намирал на около 32 метра до мястото на удара. Въпреки
предприетото спиране от страна на водачът на автомобила е настъпил удар между задната
част на каруцата и предната част на автомобила, в резултат на което пътниците от каруцата
4
са изпаднали от нея.
От заключението на СМЕ се установява, че в резултат на ПТП водачът на каруцата В.
М. получил следните травматични увреждания: мозъчно сътресение; контузия и подкожен
хематом в областта на главата вляво париетално; контузия на гръдния кош със счупване на
3-то, 4-то, 5-то и 6-то ребра в дясно аксиларно; фрактура на манубриум стерни (дръжката на
гръдната кост). Нито едно от описаните травматични увреждания не води до пряко
застрашаване за живота на пострадалия, тъй като при проведените по спешност и контролни
изследвания не са установени травматични увреждания на белия дроб, хемо-пневмоторакс,
както и вътречерпни кръвоизливи. Тежкото общо състояние на пострадалия на мястото на
произшествието и при постъпването му в Противошокова зала на УМБАЛСМ „Н.И.П.“ се е
дължало на съчетание от получените травматични увреждания, алкохолна интоксикация и
придружаващите заболявания (нелекуван Захарен диабет и стари мозъчни съдови
инциденти). Като причина за смъртта на В. И. М. е посочена: остра дихателна
недостатъчност и остра сърдечно-съдова недостатъчност на базата на сепсис, полиорганна
недостатъчност и етилизъм (хроничен алкохолизъм). Експертът счита, че получените при
реализираното ПТП травматични увреждания не са довели пряко до смъртта на пострадалия
В. И. М., но са допринесли за влошаването и утежняването на придружаващите заболявания,
както и че към момента на пътния инцидент може да се предполага наличие на алкохолна
интоксикация от средна степен у него, което изключва способност за управление на ППС.
От заключението по назначената САТЕ, изготвена след запознаване с техническата
документация и изслушване на свидетелските показания по делото се установява, че водачът
на лекия автомобил е имал възможност да възприеме попътно движещата се каруца на
2
около 70 метра преди мястото на удара, да предприеме спиране със закъснение от 5 м/с и
да намали скоростта си до 20 км/ч, като разстоянието между автомобила и каруцата е щяла
да бъде от порядъка на 8 метра и по този начин да се предотврати произшествието. Водачът
на каруцата от своя страна е имал възможност да предотврати произшествието, като преди
да предприеме отклоняване в ляво за заобикаляне на мантинелата е могъл да погледне назад,
да преустанови движението си и да пропусне преминаването на автомобила, след което да
продължи движението си, но не го е сторил.
От разпита на свидетеля А.Д. (водач на лекия автомобил) се установява, че на
посочените в исковата молба дата и място е управлявала лекия си автомобил марка
„Мерцедес 320“, като изведнъж от банкета на пътя пред нея изскочила каруца, в опит да
заобиколи мантинелата, в резултат на което последвал удар между предна дясна част на
автомобила и задна лява част на каруцата. Навън било тъмно, каруцата не била снабдена с
никакви светлоотразителни или светлинни означения. В каруцата се возели две деца и един
мъж, които след удара изхвърчали на пътя. Дошла линейка и прибрала мъжа. Не видяла
около него да има кръв.
От показанията на свидетелите с.П. (дъщеря на ищцата) и П.П. (син на ищцата)
става ясно, че майка им е живяла с починалия при ПТП В. М. на съпружески начала около
десет години, като двамата много се обичали и били неразделни, имали силна връзка
5
помежду си, преди смъртта си той бил работоспособен и здрав, само последната година и
половина преди смъртта му си счупил крака и трудно се възстановявал, двамата с ищцата се
намирали в отлични взаимоотношения, като си помагали и грижели един за друг, били
трайно и взаимно привързани. Ищцата приела много тежко смъртта на нейния мъж и към
настоящия момент продължава да скърбят безутешно за него.
При така установената фактическа обстановка съдът стигна до следните правни
изводи:
Съгласно разпоредбата на чл.432, ал.1 от КЗ увреденото лице, спрямо което
застрахованият е отговорен, има право да иска обезщетението пряко от застрахователя по
застраховка „Гражданска отговорност“ при спазване на изискванията на чл.380 от КЗ, а
именно – лицето, което желае да получи застрахователно обезщетение, е длъжно да отправи
към застрахователя писмена застрахователна претенция, като с предявяването на
претенцията следва да предостави пълни и точни данни за банковата сметка, по която да се
извършат плащанията от страна на застрахователя. Когато с претенцията са представени
всички доказателства по чл.106 от КЗ, застрахователят е длъжен да се произнесе в срок до
15 работни дни – чл.108, ал.1 от КЗ. При непредставяне на всички доказателства се прилага
срокът по чл.496, ал.1 от КЗ – срокът за окончателно произнасяне по претенция по
задължителна застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите не може да е по-
дълъг от три месеца от нейното предявяване по реда на чл.380, ал.1 от КЗ, като
застрахователят следва окончателно да се произнесе, като или определи и изплати размера
на обезщетението, или даде мотивиран отговор по предявените претенции, когато : а)
отказва плащане, или б) основанието на претенцията не е било напълно установено, или в)
размерът на вредите не е бил напълно установен.
Съгласно разпоредбата на чл.409 от КЗ застрахователят дължи законната лихва за
забава върху дължимото застрахователно обезщетение след изтичане срока по чл.405 от КЗ,
освен в случаите на чл.380, ал.3 от КЗ – непредставяне на данни за банкова сметка. Срокът
не може да е по-дълъг от срока по чл.108, ал.1-3 или ал.5 от КЗ, като в случаите по
застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите, когато не са представени
всички доказателства по чл.106 от КЗ, се прилага срокът по чл.496, ал.1 от КЗ – тримесечен,
приложим за настоящия казус.
В настоящия случай допустимостта на предявения иск, съгл. разпоредбата на чл.498,
ал.3 от КЗ бе установена с представената с и.м. писмена застрахователна претенция по
чл.380, ал.1 от КЗ на ищцата от 26.01.2021 година, като застрахователят не е извършил
изплащане на застрахователно обезщетение при наличните документи по случая.
По основателността на предявените искове съдът намира следното :
С разпоредбата на чл.432, ал.1 от КЗ е уредено правото на пряк иск в полза на
пострадалото лице срещу застрахователя по застраховка „Гражданска отговорност” на
прекия причинител, като отговорността на застрахователя е обусловена от и е еднаква по
обем с отговорността на деликвента. За да се ангажира отговорността на застрахователя по
горния ред е необходимо към момента на увреждането да съществува валидно
6
застрахователно правоотношение, породено от договор за застраховка „Гражданска
отговорност”, както и да са налице всички кумулативни предпоставки от фактическия
състав на чл.45 от ЗЗД, пораждащи основание за отговорност на прекия причинител –
застрахован спрямо увредения за обезщетяване на причинените вреди.
В настоящия случай съдът счита за безспорно установено от събраните гласни и
писмени доказателства (СМА, САТЕ, материали по ДП, показанията на св.Д.), че причината
за настъпването на описаното с исковата молба ПТП и смъртта на В. М. са били от една
страна, макар и в по-малка степен, субективните действия на последния – същият е имал
възможност да предотврати произшествието, като преди да предприеме отклоняване в ляво
за заобикаляне на мантинелата е могъл да погледне назад, да преустанови движението си и
да пропусне преминаването на автомобила, след което да продължи движението си, но не го
е сторил. От друга страна - водачът на лекия автомобил А.Д. е имала възможност да
възприеме попътно движещата се каруца на около 70 метра преди мястото на удара, да
2
намали скоростта си и да предприеме своевременно спиране без закъснение от 5 м/с и да
намали скоростта си до 20 км/ч, като по този начин разстоянието между автомобила и
каруцата е щяла да бъде от порядъка на осем метра и ударът да се предотврати.
Съдът кредитира в тази насока заключенията на вещите лица по СМЕ и САТЕ като
компетентни, обективни, обосновани, всестранни и пълни, поради което счита, че
предявения иск, с правно основание чл.432, ал.1 от КЗ – за заплащане на обезщетение за
причинени неимуществени вреди се явява доказан по основание, но частично по размер.
В случая съдът счита, че е налице хипотезата на съгл.чл.51, ал.2 от ЗЗД, тъй като за
реализиране на вредоносния резултат и за настъпване на леталния изход за водача на
каруцата вина носят и двамата водачи на ПС, като е налице съпричиняване в съотношение
25% за водача на каруцата, който преди да предприеме отклоняване в ляво за заобикаляне на
мантинелата е могъл да погледне назад, да преустанови движението си и да пропусне
преминаването на автомобила и 75% за водача на лекия автомобил, който ако се е движел
със съобразена скорост и е проявил своевременна и адекватна реакция, е щял да избегне
удара, но не го е сторил.
Съдът не следва да кредитира изводът на вещото лице по СМЕ, че получените и
подробно описани в експертизата при реализираното ПТП травматични увреждания не са
довели пряко до смъртта на пострадалия В. И. М., но са допринесли за влошаването и
утежняването на придружаващите му заболявания, както и че към момента на пътния
инцидент може да се предполага наличие и на алкохолна интоксикация от средна степен у
него, което изключва способност за управление на ППС, тъй като в тази насока липсват
категорични и несъмнени доказателства, които да потвърждават горните предположения на
експерта.
Съгласно разпоредбата на чл.52 от ЗЗД обезщетението за неимуществени вреди се
определя от съда по справедливост. При определяне на обезщетението се съобразяват
характера и тежестта на вредите, тяхното проявление във времето и цялостното
7
неблагоприятното отражение на увреждащото деяние в патримониума на увреденото лице.
В настоящия случай неимуществените вреди са във формата на емоционални и психически
болки и страдания, нанесени на ищцата в резултат от причинената смърт на лицето, с което
е живяла продължителен период от време на съпружески начала. Те се намирали в отлични
взаимоотношения, обичали се, били грижели се един за друг, помагали си, били силно
привързани и неразделни. Починалият е бил на 58 годишна възраст, но се е намирал в добро
здравословно и работоспособно състояние преди ПТП, причинило смъртта му (с
изключение на година и половина преди инцидента, поради счупване на крайник). От този
ден към момента ищцата изпитва постоянна скръб и преживява тежко и трудно загубата му.
Горното налага извода, че така установените неблагоприятни проявления на
причинените на ищцата увреждания налагат определяне на обичайния определян в
практиката на съдилищата размер на обезщетението за сходни претърпени неимуществени
вреди, което следва да допринесе за репатриране на неблагоприятните последици от
увреждащото събитие в нейния патримониум, а именно – обезщетение в размер на
130000,00 (сто и тридесет хиляди) лева.
С оглед приетото от съда съпричиняване от страна на участниците в ПТП към
настъпилия вредоносен и фатален резултат в съотношение 25% за водача на каруцата и 75%
за водача на лекия автомобил, справедливият и точен размер на дължимото обезщетение за
неимуществени вреди следва да се редуцира на сумата в размер на 97500,00 (деветдесет и
седем хиляди и петстотин) лева за ищцата, като искът следва да се отхвърли като
неоснователен за разликата до пълния предявен размер от 130000,00 лева.
Върху присъдената сума от 97500,00 лева, на осн. чл.409 от КЗ съдът следва да
присъди и законната лихва за забава върху дължимото застрахователно обезщетение,
считано от датата на изтичане на тримесечния срок, тъй като претенцията до застрахователя
е заведена на 26.01.2021 година, дължимата лихва следва да се присъди от 26.04.2021
година, до окончателното им изплащане.
По отношение на държавните такси и разноски:
Тъй като на осн. чл.83, ал.2 от ГПК ищците са били освободени от съда от заплащане
на такси, но не и от разноски по настоящото производство, с оглед изхода на делото и на
осн. чл.78, ал.6 от ГПК ответникът следва да се осъди да заплати по сметка на съда
дължимата държавна такса върху уважените размери на исковете – ДТ в размер на 3900.00
лева, съобразно уважената част от исковата претенция.
Тъй като видно от представения договор за правна помощ, сключен между ищцата и
адвокат М.Н. - Т. от САК, същият е за оказване, на осн. чл.38, ал.1, т.2 от ЗА на безплатна
адвокатска помощ за процесуално представителство по делото, то на осн. чл.38, ал.2 от ЗА
съдът следва да определи размер на адвокатското възнаграждение съобразно правилата на
чл.36, ал.2 от ЗА и чл.7, ал.2, т.4 от Наредба № 1/09.07.2004 год. за минималните размери на
адвокатските възнаграждения – в размер на по 3455,00 лева без ДДС или 4146,00 лева с
8
ДДС. Тъй като адв.Николова - Т. представя доказателства за регистрация по ДДС хонорарът
й следва да бъде присъден с включен ДДС. /минималният размер по чл.7, ал.2, т.4 при
уважен интерес от 97500,00 лева/ за ищцата, като осъди ответника да я заплати на
пълномощника, осъществил безплатното процесуално представителство, съобразно
уважената част от иска.
Тъй като ответникът е представляван по делото от адвокат и е сторил разноски по
производството, съгл.представен списък по чл.80 от ГПК, на осн.чл.78, ал.3 от ГПК ищцата
следва да бъде осъдена да заплати на ответника общата сума от 1608,00 лева от общо
претендираните 6430,00 лева, съразмерно с отхвърлената част от исковете. В тази насока
съдът следва да остави без уважение направеното възражение от адв.Ш. за прекомерност на
адвокатското възнаграждение на ответника за платения адвокатски хонорар на адвокат М.
И. Г. – процесуален представител на ответника, в размер на 6000,00 (шест хиляди) лева с
включен ДДС, тъй като минималния му размер съгл.чл.7, ал.2, т.5 от Наредба №
1/09.07.2004 год. за минималните размери на адвокатските възнаграждения възлиза на 4130
лева без ДДС и на 4956,00 лева с ДДС, но една страна в случая същият е изчислен с
включен ДДС, тъй като адвокатът е регистриран по ДДС, а от друга – по делото са били
извършвани достатъчно правни действия (отговор на и.м., отговор на д.и.м.,
представителство в две открити съдебни заседания и представяне на писмени бележки),
обуславящи определяне на по-висок размер на адвокатското възнаграждение, което в случая
съдът намира за адекватно и съразмерно, поради което следва да остави без уважение
направеното възражение от процесуалния представител на другата страна адв.Ш. за
неговата прекомерност.
Воден от горното, СЪДЪТ
РЕШИ:
ОСЪЖДА на осн. чл.432, ал.1 и чл.409 от КЗ ЗД „Б.“ АД, ЕИК ., гр.С., бул.“Джеймс
Баучер“ № 87 да заплати на АН. Т. ЦВ., ЕГН **********, село В., на основание чл.432, ал. 1
КЗ, вр. чл.45 ЗЗД и чл. 497, ал. 1 КЗ, вр. чл. 86, ал. 1 ЗЗД сумата от 97500,00 (деветдесет и
седем хиляди и петстотин) лева - представляваща застрахователно обезщетение за
неимуществени вреди - болки и страдания, претърпени от АН. Т. ЦВ. вследствие смъртта на
В. И. М., причинена при ПТП, възникнало на 26.10.2020 година в района на с.С., община Б.
между превозно средство, движещо се с животинска тяга, управлявано от В. И. М. и
застрахован при ответника л.а. марка „Мерцедес 320 ЦДИ“, с peг. № CO 7962СК,
управляван от Ас. П. Д., ведно със законната лихва за забава, считано от 26.04.2021 година -
денят, следващ изтичането на тримесечния срок за окончателно произнасяне по
застрахователната претенция, до окончателното изплащане на присъдената сума,
КАТО ОТХВЪРЛЯ предявения иск В ЧАСТТА МУ за разликата до пълния
предявен размер от 130000,00 (сто и тридесет хиляди) лева.
ОСЪЖДА на осн. чл.78, ал.6 от ГПК ЗД „Б.“ АД, ЕИК ., гр.С., бул.“Джеймс Баучер“
9
№ 87 да заплати по сметка на Софийски окръжен съд сумата от 3900.00 (три хиляди и
деветстотин) лева, съставляващи дължима за производството по делото държавна такса.
ОСЪЖДА на осн. чл.38, ал.2 от ЗА ЗД „Б.“ АД, ЕИК ., гр.С., бул.“Джеймс Баучер“ №
87 да заплати на адвокат М.Н. – Т. от С. адвокатска колегия сумата от 4146,00 лева с ДДС
(четири хиляди сто четиридесет и шест) лева с ДДС, съставляваща определено от съда по
реда на чл.38, ал.2 от ЗА адвокатско възнаграждение за осъществено безплатно процесуално
представителство за един адвокат по делото за ищцата.
ОСЪЖДА на осн. чл.78, ал.3 от ГПК АН. Т. ЦВ., ЕГН **********, село В. да
заплати на ЗД „Б.“ АД, ЕИК ., гр.С., бул.“Джеймс Баучер“ № 87 сумата от 1608,00 (хиляда
шестстотин и осем) лева, съразмерно с отхвърлената част от исковете.
Решението подлежи на обжалване пред Софийски апелативен съд в двуседмичен
срок от връчването му на страните.
Съдия при Софийски окръжен съд: _______________________
10