Р Е Ш Е Н И Е
№………../………12.2015 г.
гр. Варна
В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
ВАРНЕНСКИ ОКРЪЖЕН СЪД, ТЪРГОВСКО ОТДЕЛЕНИЕ, в публично съдебно заседание проведено на първи
декември през две хиляди и петнадесета година, в състав:
ОКРЪЖЕН СЪДИЯ: ЖАНА МАРКОВА
при
участието на секретаря Хр. Х.
като
разгледа докладваното от съдията
т.д. № 651/2015 г., по описа на ВОС, ТО,
за
да се произнесе взе предвид следното:
Производството е образувано по искова молба
на „ТРИО ИНВЕСТ” ООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр.
София, район „Средец“, ул. „Г.С. Раковски”, № 132, вх. А, ап. 3, представлявано
от Р.Д.Д., с която е предявен иск с правно основание чл. 422, ал. 1 ГПК, вр.
чл. 79, ал. 1 ЗЗД, вр. чл. 240 и сл. ЗЗД и чл. 92, ал. 1 ЗЗД за приемане за
установено, че Д.С.А., ЕГН **********,***, в качеството на заемополучател, дължи сумата 99980.00 евро, представляваща
неиздължена главница по Договор за паричен заем от 16.02.2009 г. и Анекси към
него № 2, 3, 4, и 5, сумата 21560.00
евро, представляваща общ размер на възнаградителна лихва, на осн. чл. 5,
ал. 1 от Договора, при общ период 16.02.2009 г. – 16.02.2010 г., сумата 70900.00 евро, неустойка на основание
чл. 12 от Договора, за периода 17.02.2010 г., датата на падежа на задължението
до 27.01.2012 г. – депозиране на заявлението, ведно с обезщетение за забава в
размер на законната лихва върху всички претендирани суми, считано от датата на
подаване на заявлението в съда – 27.01.2012 г.
до окончателното изплащане, за която
сума е издадена Заповед по реда на чл. 417 ГПК, по ч.гр.д. № 1132/2012 г. на
ВРС, ХVIII с. Претендира
разноските по делото. Ищецът твърди, че между него и ответника са подписани Договор за заем от 16.02.2009 г.
и посочените в заповедта Анекси към него, по силата на които на ответника е
предоставена в заем сума в общ размер от 99980.00 евро, която подлежала на
връщане по начина и в сроковете описани в тях. Сочи, че заетата сума не била
върната на падежа от страна на ответника, поради което считано от 17.02.2011
г., последния изпаднал в забава. Твърди, че освен главницата, ответникът дължи
и уговорената в договора възнаградителна лихва за ползване на средствата, която
съобразно уговореното между страните възлиза на втората искова претенция.
Предвид забавата на ответника счита, че дължима се явява и уговорената
мораторна неустойка, предмет на третата искова претенция. Излага, че част от
вземането е било събрано в хода на принудителното изпълнение, проведено по и.д.
№ 412/2012 г. на ЧСИ Николай Н., а именно сумата 156095.00 лева. Излага
още, че между страните е бил подписан Анекс № 1/16.02.2009 г. и тристранно
Споразумение от същата дата, по силата на които част от заетата сума в размер
на 50000.00 евро, било предвидено да бъде трансформирана в капаро по бъдещ
предварителен договор за покупко-продажба на недвижим имот, предстоящ да бъде
построен, както и бил предвиден срок за сключване на предварителния договор,
които уговорки не променяли основателността на претенциите на ищеца, предвид
това, че предвидените в тях условия не са настъпили между страните. В с.з. чрез
процесуален представител поддържа предявения иск.
Ответникът
Д.С.А., в срока по чл. 367 ГПК, депозира
писмен отговор, в който оспорва иска по основателност. Сочи, че вземането по
процесния договор за заем и сключените по повод на него споразумение и Анекси
не съществува. Правоотношението по договора е било погасено и на негово място е
възникнало ново със страни „Супер Боровец пропърти фонд“ АДСИЦ, в качеството на
продавач и ищцовото дружество, в качеството на купувач, по предварителен
договор за покупко-продажба, като сумата 50000.00 евро по договор за заем е
била трансформирана в капаро по този договор. Според ответника, същото се
отнасяло и за сумите предмет на представените анекси 2, 3 и 4, съгласно
клаузите на анекс № 5. Прави извод, че ответникът няма качеството на длъжник по
Договор за заем и анекси 2, 3 и 4. Твърди, че след като не съществува главното
вземане по договора за заем, то не съществуват и акцесорните вземания, предмет
на иска. В с.з. чрез процесуален представител поддържа изложеното в отговора.
Ищецът в срока по чл. 372 ГПК, депозира допълнителна искова молба, с която оспорва твърденията на
ответника изложени в отговора. От своя страна излага коментар на
взаимоотношенията между страните и представените доказателства. Релевира
твърдение, за липса на индивидуализация на новото задължение, в което
задължението за заплащане на част от заетата сума ще се трансформира, поради
което прави извод за нищожност на клаузите на Анекс № 1 и тристранно
споразумение от 16.02.2009 г., поради липса на съгласие, противоречие със
закона и липса на основание, в хипотезата на чл. 26 ЗЗД. В условията на
евентуалност твърди, че клаузите на Анекс № 1 и тристранно Споразумение от
16.02.2009 г. не са породили действие между страните, тъй като капарото
представлява част от конкретно определена продажна цена, а такава в конкретния
случай не е била уговорена. Излага още, че подписването на Анекс № 5/17.03.2010
г., води до извода, че към тази дата страните все още са считали себе си за
заемодател и заемополучател и не са считали за настъпило каквото и да е било
погасяване или новиране на задълженията по договора за заем, въпреки, че към
17.03.2010 г. вече е било възможно сключването на предварителния договор,
упоменат в Анекс № 1 и Споразумение от 16.02.2009 г.
Ответникът в срока по чл. 373 ГПК, депозира допълнителен отговор, в който оспорва изложеното в допълнителната
искова молба и от своя страна излага коментар на изложените в нея доводи.
Поддържа изцяло депозирания отговор и изложените в него оплаквания и
възражения.
За да се произнесе по спора, съдът съобрази следното от фактическа страна:
По заявление на „Трио Инвест” ООД за издаване на заповед за изпълнение на парично
задължение по чл. 417 ГПК, е образувано ч.гр.д. № 1132/2012 г. на ВРС, XVIII с. и издадена заповед № 829/31.01.2012
г., с която е разпоредено длъжника Д.С.А. да заплати сумите: - 100000.00 евро
договорна лихва 21560.00 евро за периода 16.02.2009 г. – 16.02.2010 г.,
неустойка 70900.00 евро, за периода 17.02.2010 г. – 27.01.2012 г., всички
дължими по Договор за паричен заем от 16.02.2009 г., рег. № 935/16.02.2009 г.,
Анекс № 2/31.03.2009 г. и 3/12.05.2009 г., ведно със законната лихва от датата на подаване на
заявлението – 27.01.2012 г. до окончателното изплащане на задължението, както и
сумата 11828.38 лв., представляваща разноски по делото.
От представения по делото Договор за паричен заем от 16.02.2009
г. се установява, че ищецът е предоставил на ответника, в заем сумата 50000.00
евро, срещу задължението сумата да бъде върната в срок от 12 месеца и да
заплати възнаграждение в размер на месечна лихва от 2 % от заемната сума или
сумата 12000 евро за целия срок на договора, платима помесечно (чл. 1, 4 и 5 от договора). В случай, че предадената в заем
сума не бъде върната на падежа, страните се договорили, че заемополучателя
дължи неустойка в размер на 0.1 % за всеки просрочен ден (чл. 12).
На същата дата – 16.02.2009 г., между страните по договора
за заем – ищец и ответник в настоящото производство и при участието на трета
страна – „Супер Боровец Пропърти Фонд“ АДСИЦ, било подписано представеното по
делото Споразумение, по силата на което страните се договорили, че сумата
50000.00 евро, предмет на договора за заем ще бъде трансформирана в капаро по
бъдещ предварителен договор за покупко-продажба на недвижим имот, с предмет
Апартамент, находящ се в предстояща да бъде построена Жилищна сграда, в
посочения в Споразумението недвижим имот (пар. 1). Индивидуализирането на обекта и
сключването на предварителен договор, следвало да се извърши между ищеца и
третото лице в 10-дневен срок, считано от датата на одобряване на проектната
документация и издаване на Разрешение за строеж.
На същата дата – 16.02.2009 г., бил подписан и Анекс № 1,
към Договора за заем, с идентично съдържание.
На 31.03.2009 г. между страните по делото бил подписан Анекс
№ 2, по силата на който размерът на заема бил увеличен с 20000.00 евро.
По силата на Анекс № 3/12.05.2009 г., сумата била увеличена
с още 15000.00 евро.
По силата на Анекс № 4/19.05.2009 г., размерът на заема бил
увеличен с още 15000.00 евро.
По силата на Анекс № 5/15.02.2010 г., страните се договорили
чл. 4, ал. 1 от Договора за заем, да придобие следната редакция: „Заемодателят
предоставя заемната сума на заемателя за срок от 24 месеца“.
По делото са представени и банкови документи (л. 25-28 от делото), от които се установява, че на
16.02.2009 г., по сметка на ответника е преведена сумата 50000.00 евро, на
31.03.2009 г. - сумата 20000.00 евро, на 12.05.2009 г. - сумата 15000.00 евро и
на 19.05.2009 г. - сумата 14980.00 евро. Или общо на ответника реално са били
преведени 99980.00 евро.
По делото е представено Разрешение за строеж № 42/01.04.2009
г., досежно строеж: реконструкция,
основен ремонт и надстрояване на апартаментен хотел с магазини на първия етаж –
първи етап, в УПИ I, кв № 192, по плана на гр. Балчик.
По делото е назначена ССЕ, чието заключение се кредитира от
съда като компетентно и безпристрастно дадено. Заключението дава различни
варианти на изчисления на дължимите суми, съобразно поставената задача.
По делото е назначена и СТЕ, чието заключение се кредитира
от съда като компетентно и безпристрастно дадено. От заключението се
установява, епата на завършеност на жилищната сграда, в която е следвало да
бъде построен, имота предмет на бъдещия предварителен договор между страните.
При така приетото от фактическа страна, съдът достигна до
следните правни изводи:
Предявеният иск
черпи правно си основание от чл. 422, ал. 1 ГПК. Същият е допустим
с оглед предявяването му в предвидения в закона преклузивен едномесечен срок и
при наличието на останалите изисквания на ГПК, видно от приложеното ч.гр.д. № 1132/2012
г. на ВРС, XVIII с.
Възраженията на
ответника по отношение на допустимостта на предявения иск са разрешени с
Определение № 2993/28.08.2015 г., поради което не следва да бъдат обсъждани
отново.
Предвид характера на предявения
иск – иск за установяване съществуването на вземането по заповедта за
изпълнение и предвид разпределението на доказателствената тежест при този вид
искове, ищецът се явява страната в процеса, върху която пада доказателствената
тежест за доказване на предпоставките довели до дължимост на претендираната
сума и наличието на такова задължение, а в тежест на ответника е да докаже
изпълнение на задълженията си и останалите си възражения, ако претендира
отхвърлянето на предявения иск.
С оглед наведените в исковата молба твърдения и липсата на
оспорване от страна на ответника, съдът преценява, че по делото не е възникнал
спор относно обвързаността на страните, от представения по делото Договор за
заем от 16.02.2009 г., допълнително споразумение към него от същата дата и 5
бр. Анекси към него, коментирани в приетата за установена фактическа
обстановка. Няма спор между страните, а и се установява от кореспондиращите
доказателства, че ищецът реално е предоставил на ответника сумата предмет на
Договора като в този смисъл се явява изправна страна по договора, както и не е
спорен между страните въпроса, че от страна на ответника не е налице връщане на
заетата сума при настъпването на падежа на задължението.
Спорът между страните се концентрира върху твърденията на
ответника, че предоставената по силата на договора за заем сума в размер на
50000.00 евро, се е трансформирала в капаро по бъдещ предварителен договор, по
силата на сключеното тристранно споразумение от 16.02.2009 г. и Анекс № 1 от
същата дата като това трансформиране е засегнало и останалите суми, с които е
увеличаван размера на заетата сума. Тези твърдения не намират опора в събраните
в хода на производството доказателства. Видно от текста на сключеното
тристранно споразумение страните са постигнали съгласие сумата да бъде
трансформирана, но под условие, а именно сключването на бъдещ предварителен
договор за покупко-продажба. Именно сключването на такъв договор е условието,
при сбъдването на което предоставената сума се превръща в капаро по него.
Индиция в тази посока е и употребеното в пар. 1 от Споразумението бъдеще време
- „ще бъде трансформирана“. По делото не е спорен и факта, че до сключването на
предварителен договор за покупко-продажба със страни – ищецът и „Супер Боровец
Пропърти Фонд“ АДСИЦ, представлявано от ответника, не се е стигнало, следователно
и уговорената между страните промяна в характера на предоставената сума в
размер на 50000.00 евро не е настъпила. По отношение на сумите предоставени по
силата на сключените допълнителни Анекс №№ 2-4, твърденията на страните също не
намират опора в събраните в хода на производството писмени доказателства, тъй
като в нито един от последващите анекси не се придава характер различен от
заем, на предоставяните суми, дори и под условие.
В случая ирелевантни за спора се
явяват обстоятелствата, поради които до сключването на предварителен договор за
покупко-продажба на имот не се е стигнало, както и степента на завършеност на
сградата, поради което събраните в тази насока доказателства няма да бъдат
обсъждани.
Като неоснователни се преценяват възраженията на ищеца за
нищожност на клаузите на допълнително споразумение от 16.02.2009 г. и Анекс №
1, предвид установената забрана за позоваване на нищожност в разпоредбата на
чл. 293, ал. 3 ТЗ.
По изложените съображения, се налага извода за дължимост на
главницата по коментирания по-горе договор за заем и анексите към него,
възлизаща в общ размер на 99980 евро.
Дължимо се явява и уговореното възнаграждение за ползване на
сумата, именовано от страните възнаградителна лихва, съобразно разпоредбата на
чл. 5 от Договора, което е следвало да бъде заплащано ежемесечно. Съобразно
заключението на ССЕ размерът за периода на претенцията възлиза 21691.75 евро.
Доколкото претенцията на ищеца е за установяване съществуване на такова
задължение възлизащо на 21560.00 евро, за периода 16.02.2009 г. – 16.02.2010
г., то искът следва да бъде уважен до предявения размер, предвид липсата на
изявление по реда на чл. 214 ГПК.
С оглед установеното наличие на валидно облигационно правоотношение
по договора за заем, настъпилия падеж на задължението за връщане на сумата и
установеното неизпълнение на условията по него от страна на ответника, в
действие между страните е влязла уговорената неустоечна клауза на чл. 12 от
Договора, съобразно която в случай, че дължимата сума не бъде върната, то заемополучателя
дължи неустойка в размер на 0.1 % от заетата сума и дължимото месечно
възнаграждение, за всеки просрочен ден, до окончателното изплащане. Неустойка
се дължи, както върху заетата сума, така и върху уговореното възнаграждение за
ползването й. Доколкото крайния падеж на задължението за връщане на сумата е
настъпило на 16.02.2011 г., съобразно уговореното досежно срока на договора
между страните, с Анекс № 5, то считано от 17.02.2011 г., ответникът е изпаднал
в забава по отношение на изпълнение на задълженията си за връщане на заетата
сума и заплащане на уговореното възнаграждение и дължи уговорената в договора
неустойка за закъснение. Крайната дата на периода, съобразно претенцията е
27.01.2012 г. – датата на депозиране на заявлението за издаване на заповед.
Видно от заключението на ССЕ, за посочения период договорната неустойка възлиза
на 41976.75 евро.
Поради което, вземането е установено до посочения размер и
за посочения период, за разликата до предявения размер от 70900.00 евро и за
периода 17.02.2010 г. – 16.02.2011 г., искът за установяване на вземането
следва да бъде отхвърлен.
Дължима се явява и законната лихва върху претендираните
суми, считано от депозиране на заявлението в съда – 27.01.2012 г., до
окончателното изплащане.
Съобразно разрешението дадено в т. 9 от ТР № 4/2013 г., в
границите на настоящото производство не следва да бъдат вземани предвид сумите
заплатени от ответника в границите на осъщественото принудително изпълнение,
възоснова на разпореждането за незабавно изпълнение и издадения изпълнителен
лист.
По разноските:
На осн. чл. 78, ал. 1 ГПК и в съответствие с
направеното искане, на ищецът се дължат
разноските направени за настоящата инстанция, съобразно представените
доказателства и списък по чл. 80 ГПК, съразмерно с уважената част от иска,
възлизащи на 18029.33 лв., представляващи държавна такса, адв. хонорар и
възнаграждение за вещо лице.
Предвид изхода от спора, на осн. чл. 78, ал. 3 ГПК и в
съответствие на направеното искане на ответинка се дължат сторените за настоящата
инстанция разноски, съобразно представените доказателства.
Ищцовата страна е релевирала възражение за прекомерност на
възнаграждението за процесуален представител на ответника, което следва да бъде
обсъдено, в светлината на разрешението дадено в ТР № 6/06.11.2013 г., при определяне на
размера съдът следва да се ръководи от фактическата и правна сложност на
делото. В случая, делото не се отличава с фактическа и правна сложност, спорът
между страните се е концентрирал около един въпрос, който по съществото си е
правен, проведени са две съдебни заседания като не са събирани множество
доказателства. Изчисленият съобразно Наредба № 1/2004 г. минимум на
адвокатското възнаграждение възлиза на 11821.38 лв. Представени са
доказателства за заплатен хонорар в размер на 11789.00 лв., който не превишава
в изчисления минимум, поради което не следва да бъде редуциран. В полза на
ответната страна следва да бъдат присъдени направените по делото разноски,
съразмерно с отхвърлената част от иска, възлизащи на 1839.49 лв.,
представляващи адв. хонорар и възнаграждение за вещо лице.
Предвид изхода от спора и съобразно разрешението дадено с ТР
№ 3/2014 г. на ОСГТК (т. 12), съдът следва да се произнесе с осъдителен
диспозитив по дължимостта на разноските в заповедното производство. Дължими се
явяват и разноски в заповедното производство, чиито размер следва да бъде
редуциран съразмерно на установената част от вземането, възлизащи на 8540.02
лв., представляващи заплатена държавна такса и адвокатско възнаграждение, на
осн. чл. 78, ал. 1 ГПК.
Мотивиран от изложеното, съдът
Р Е Ш И:
ПРИЕМА
ЗА УСТАНОВЕНО че Д.С.А.,
ЕГН **********,*** ДЪЛЖИ НА „ТРИО
ИНВЕСТ” ООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр. София, район
„Средец“, ул. „Г.С. Раковски”, № 132, вх. А, ап. 3, представлявано от Р.Д.Д., сумата 99980.00 евро (деветдесет и девет хиляди
деветстотин и осемдесет евро), представляваща неиздължена главница по Договор за паричен
заем от 16.02.2009 г. и Анекси към него № 2, 3, 4, и 5, сумата 21560.00 евро (двадесет и една хиляди петстотин
и шестдесет евро),
представляваща общ размер на възнаградителна лихва, на осн. чл. 5, ал. 1 от
Договора, при общ период 16.02.2009 г. – 16.02.2010 г., сумата 41976.75 евро (четирдесет и
една хиляди деветстотин седемдесет и шест евро и 75 евроцента), договорна неустойка на основание чл. 12 от Договора, за периода 17.02.2011 г. - 27.01.2012 г.,
ведно с обезщетение за забава в размер на законната лихва върху всички
претендирани суми, считано от датата на подаване на заявлението в съда –
27.01.2012 г. до окончателното изплащане, чл. 422, ал. 1 ГПК, вр. чл. 79, ал. 1 ЗЗД,
вр. чл. 240 и сл. ЗЗД и чл. 92, ал. 1 ЗЗД, за която сума е издадена Заповед по реда на чл. 417 ГПК,
по ч.гр.д. № 1132/2012 г. на ВРС, ХVIII с., като ОТХВЪРЛЯ ИСКА за разликата от установения размер на
вземането за договорна неустойка 41976.75 евро до предявения размер от 70900.00 евро и за периода 17.02.2010 г. – 16.02.2011 г.
ОСЪЖДА Д.С.А.,
ЕГН **********,*** да заплати на „ТРИО ИНВЕСТ” ООД, ЕИК *********,
със седалище и адрес на управление гр. София, район „Средец“, ул. „Г.С.
Раковски”, № 132, вх. А, ап. 3, представлявано от Р.Д.Д. сумата 8540.02 лв. (осем хиляди петстотин и четирдесет лева и 02
ст.), представляваща разноски в заповедното производство и сумата 18029.33 лв. (осемнадесет хиляди и двадесет
и девет лева и 33 ст.), разноски в съдебното производство,
на осн. чл. 78, ал. 1 ГПК.
ОСЪЖДА „ТРИО ИНВЕСТ” ООД, ЕИК *********,
със седалище и адрес на управление гр. София, район „Средец“, ул. „Г.С.
Раковски”, № 132, вх. А, ап. 3, представлявано от Р.Д.Д. да заплати на Д.С.А., ЕГН **********,***, сумата 1839.49 лв. (хиляда осемстотин тридесет и
девет лева и 49 ст.), представляваща разноски по делото, на осн. чл. 78, ал. 3 ГПК.
Решението подлежи на въззивно обжалване
в двуседмичен срок от съобщаването му пред Варненски апелативен съд.
След влизане в сила на решението, приложеното ч.гр.д. № 1132/2012 г. по описа на ВРС, ХVIII с., да се върне на ВРС, ведно с
препис от решението.
ОКРЪЖЕН СЪДИЯ: