Решение по дело №651/2015 на Окръжен съд - Варна

Номер на акта: 937
Дата: 4 декември 2015 г. (в сила от 8 май 2018 г.)
Съдия: Жана Иванова Маркова Колева
Дело: 20153100900651
Тип на делото: Търговско дело
Дата на образуване: 24 април 2015 г.

Съдържание на акта

 

Р Е Ш Е Н И Е

 

№………../………12.2015 г.

гр. Варна

 

В   И М Е Т О   Н А   Н А Р О Д А

 

 

ВАРНЕНСКИ ОКРЪЖЕН СЪДТЪРГОВСКО ОТДЕЛЕНИЕ, в публично съдебно заседание проведено на първи декември през две хиляди и петнадесета година, в състав:

 

ОКРЪЖЕН СЪДИЯ: ЖАНА МАРКОВА

 

при участието на секретаря Хр. Х.

като разгледа докладваното от съдията

т.д. № 651/2015 г., по описа на ВОС, ТО, 

за да се произнесе взе предвид следното:

 

Производството е образувано по искова молба на „ТРИО ИНВЕСТ” ООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр. София, район „Средец“, ул. „Г.С. Раковски”, № 132, вх. А, ап. 3, представлявано от Р.Д.Д., с която е предявен иск с правно основание чл. 422, ал. 1 ГПК, вр. чл. 79, ал. 1 ЗЗД, вр. чл. 240 и сл. ЗЗД и чл. 92, ал. 1 ЗЗД за приемане за установено, че Д.С.А., ЕГН **********,***, в качеството на заемополучател, дължи сумата 99980.00 евро, представляваща неиздължена главница по Договор за паричен заем от 16.02.2009 г. и Анекси към него № 2, 3, 4, и 5, сумата 21560.00 евро, представляваща общ размер на възнаградителна лихва, на осн. чл. 5, ал. 1 от Договора, при общ период 16.02.2009 г. – 16.02.2010 г., сумата 70900.00 евро, неустойка на основание чл. 12 от Договора, за периода 17.02.2010 г., датата на падежа на задължението до 27.01.2012 г. – депозиране на заявлението, ведно с обезщетение за забава в размер на законната лихва върху всички претендирани суми, считано от датата на подаване на заявлението в съда – 27.01.2012 г. до окончателното изплащане, за която сума е издадена Заповед по реда на чл. 417 ГПК, по ч.гр.д. № 1132/2012 г. на ВРС, ХVIII с. Претендира разноските по делото. Ищецът твърди, че между него и ответника  са подписани Договор за заем от 16.02.2009 г. и посочените в заповедта Анекси към него, по силата на които на ответника е предоставена в заем сума в общ размер от 99980.00 евро, която подлежала на връщане по начина и в сроковете описани в тях. Сочи, че заетата сума не била върната на падежа от страна на ответника, поради което считано от 17.02.2011 г., последния изпаднал в забава. Твърди, че освен главницата, ответникът дължи и уговорената в договора възнаградителна лихва за ползване на средствата, която съобразно уговореното между страните възлиза на втората искова претенция. Предвид забавата на ответника счита, че дължима се явява и уговорената мораторна неустойка, предмет на третата искова претенция. Излага, че част от вземането е било събрано в хода на принудителното изпълнение, проведено по и.д. № 412/2012 г. на ЧСИ Николай Н., а именно сумата 156095.00 лева. Излага още, че между страните е бил подписан Анекс № 1/16.02.2009 г. и тристранно Споразумение от същата дата, по силата на които част от заетата сума в размер на 50000.00 евро, било предвидено да бъде трансформирана в капаро по бъдещ предварителен договор за покупко-продажба на недвижим имот, предстоящ да бъде построен, както и бил предвиден срок за сключване на предварителния договор, които уговорки не променяли основателността на претенциите на ищеца, предвид това, че предвидените в тях условия не са настъпили между страните. В с.з. чрез процесуален представител поддържа предявения иск.

Ответникът Д.С.А., в срока по чл. 367 ГПК, депозира писмен отговор, в който оспорва иска по основателност. Сочи, че вземането по процесния договор за заем и сключените по повод на него споразумение и Анекси не съществува. Правоотношението по договора е било погасено и на негово място е възникнало ново със страни „Супер Боровец пропърти фонд“ АДСИЦ, в качеството на продавач и ищцовото дружество, в качеството на купувач, по предварителен договор за покупко-продажба, като сумата 50000.00 евро по договор за заем е била трансформирана в капаро по този договор. Според ответника, същото се отнасяло и за сумите предмет на представените анекси 2, 3 и 4, съгласно клаузите на анекс № 5. Прави извод, че ответникът няма качеството на длъжник по Договор за заем и анекси 2, 3 и 4. Твърди, че след като не съществува главното вземане по договора за заем, то не съществуват и акцесорните вземания, предмет на иска. В с.з. чрез процесуален представител поддържа изложеното в отговора.

Ищецът в срока по чл. 372 ГПК, депозира допълнителна искова молба, с която оспорва твърденията на ответника изложени в отговора. От своя страна излага коментар на взаимоотношенията между страните и представените доказателства. Релевира твърдение, за липса на индивидуализация на новото задължение, в което задължението за заплащане на част от заетата сума ще се трансформира, поради което прави извод за нищожност на клаузите на Анекс № 1 и тристранно споразумение от 16.02.2009 г., поради липса на съгласие, противоречие със закона и липса на основание, в хипотезата на чл. 26 ЗЗД. В условията на евентуалност твърди, че клаузите на Анекс № 1 и тристранно Споразумение от 16.02.2009 г. не са породили действие между страните, тъй като капарото представлява част от конкретно определена продажна цена, а такава в конкретния случай не е била уговорена. Излага още, че подписването на Анекс № 5/17.03.2010 г., води до извода, че към тази дата страните все още са считали себе си за заемодател и заемополучател и не са считали за настъпило каквото и да е било погасяване или новиране на задълженията по договора за заем, въпреки, че към 17.03.2010 г. вече е било възможно сключването на предварителния договор, упоменат в Анекс № 1 и Споразумение от 16.02.2009 г.

Ответникът в срока по чл. 373 ГПК, депозира допълнителен отговор, в който оспорва изложеното в допълнителната искова молба и от своя страна излага коментар на изложените в нея доводи. Поддържа изцяло депозирания отговор и изложените в него оплаквания и възражения.

За да се произнесе по спора, съдът съобрази следното от фактическа страна:

По заявление на „Трио Инвест” ООД за издаване на заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 417 ГПК, е образувано ч.гр.д. № 1132/2012 г. на ВРС, XVIII с. и издадена заповед № 829/31.01.2012 г., с която е разпоредено длъжника Д.С.А. да заплати сумите: - 100000.00 евро договорна лихва 21560.00 евро за периода 16.02.2009 г. – 16.02.2010 г., неустойка 70900.00 евро, за периода 17.02.2010 г. – 27.01.2012 г., всички дължими по Договор за паричен заем от 16.02.2009 г., рег. № 935/16.02.2009 г., Анекс № 2/31.03.2009 г. и 3/12.05.2009 г., ведно със законната лихва от датата на подаване на заявлението – 27.01.2012 г. до окончателното изплащане на задължението, както и сумата 11828.38 лв., представляваща разноски по делото.

От представения по делото Договор за паричен заем от 16.02.2009 г. се установява, че ищецът е предоставил на ответника, в заем сумата 50000.00 евро, срещу задължението сумата да бъде върната в срок от 12 месеца и да заплати възнаграждение в размер на месечна лихва от 2 % от заемната сума или сумата 12000 евро за целия срок на договора, платима помесечно (чл. 1, 4 и 5 от договора). В случай, че предадената в заем сума не бъде върната на падежа, страните се договорили, че заемополучателя дължи неустойка в размер на 0.1 % за всеки просрочен ден (чл. 12).

На същата дата – 16.02.2009 г., между страните по договора за заем – ищец и ответник в настоящото производство и при участието на трета страна – „Супер Боровец Пропърти Фонд“ АДСИЦ, било подписано представеното по делото Споразумение, по силата на което страните се договорили, че сумата 50000.00 евро, предмет на договора за заем ще бъде трансформирана в капаро по бъдещ предварителен договор за покупко-продажба на недвижим имот, с предмет Апартамент, находящ се в предстояща да бъде построена Жилищна сграда, в посочения в Споразумението недвижим имот (пар. 1). Индивидуализирането на обекта и сключването на предварителен договор, следвало да се извърши между ищеца и третото лице в 10-дневен срок, считано от датата на одобряване на проектната документация и издаване на Разрешение за строеж. 

На същата дата – 16.02.2009 г., бил подписан и Анекс № 1, към Договора за заем, с идентично съдържание.

На 31.03.2009 г. между страните по делото бил подписан Анекс № 2, по силата на който размерът на заема бил увеличен с 20000.00 евро.

По силата на Анекс № 3/12.05.2009 г., сумата била увеличена с още 15000.00 евро.

По силата на Анекс № 4/19.05.2009 г., размерът на заема бил увеличен с още 15000.00 евро.

По силата на Анекс № 5/15.02.2010 г., страните се договорили чл. 4, ал. 1 от Договора за заем, да придобие следната редакция: „Заемодателят предоставя заемната сума на заемателя за срок от 24 месеца“.

По делото са представени и банкови документи (л. 25-28 от делото), от които се установява, че на 16.02.2009 г., по сметка на ответника е преведена сумата 50000.00 евро, на 31.03.2009 г. - сумата 20000.00 евро, на 12.05.2009 г. - сумата 15000.00 евро и на 19.05.2009 г. - сумата 14980.00 евро. Или общо на ответника реално са били преведени 99980.00 евро. 

 

По делото е представено Разрешение за строеж № 42/01.04.2009 г., досежно строеж: реконструкция, основен ремонт и надстрояване на апартаментен хотел с магазини на първия етаж – първи етап, в УПИ I, кв № 192, по плана на гр. Балчик.

По делото е назначена ССЕ, чието заключение се кредитира от съда като компетентно и безпристрастно дадено. Заключението дава различни варианти на изчисления на дължимите суми, съобразно поставената задача.

По делото е назначена и СТЕ, чието заключение се кредитира от съда като компетентно и безпристрастно дадено. От заключението се установява, епата на завършеност на жилищната сграда, в която е следвало да бъде построен, имота предмет на бъдещия предварителен договор между страните.

При така приетото от фактическа страна, съдът достигна до следните правни изводи:

Предявеният иск черпи правно си основание от чл. 422, ал. 1 ГПК. Същият е допустим с оглед предявяването му в предвидения в закона преклузивен едномесечен срок и при наличието на останалите изисквания на ГПК, видно от приложеното ч.гр.д. № 1132/2012 г. на ВРС, XVIII с.

Възраженията на ответника по отношение на допустимостта на предявения иск са разрешени с Определение № 2993/28.08.2015 г., поради което не следва да бъдат обсъждани отново.

Предвид характера на предявения иск – иск за установяване съществуването на вземането по заповедта за изпълнение и предвид разпределението на доказателствената тежест при този вид искове, ищецът се явява страната в процеса, върху която пада доказателствената тежест за доказване на предпоставките довели до дължимост на претендираната сума и наличието на такова задължение, а в тежест на ответника е да докаже изпълнение на задълженията си и останалите си възражения, ако претендира отхвърлянето на предявения иск.

С оглед наведените в исковата молба твърдения и липсата на оспорване от страна на ответника, съдът преценява, че по делото не е възникнал спор относно обвързаността на страните, от представения по делото Договор за заем от 16.02.2009 г., допълнително споразумение към него от същата дата и 5 бр. Анекси към него, коментирани в приетата за установена фактическа обстановка. Няма спор между страните, а и се установява от кореспондиращите доказателства, че ищецът реално е предоставил на ответника сумата предмет на Договора като в този смисъл се явява изправна страна по договора, както и не е спорен между страните въпроса, че от страна на ответника не е налице връщане на заетата сума при настъпването на падежа на задължението.

Спорът между страните се концентрира върху твърденията на ответника, че предоставената по силата на договора за заем сума в размер на 50000.00 евро, се е трансформирала в капаро по бъдещ предварителен договор, по силата на сключеното тристранно споразумение от 16.02.2009 г. и Анекс № 1 от същата дата като това трансформиране е засегнало и останалите суми, с които е увеличаван размера на заетата сума. Тези твърдения не намират опора в събраните в хода на производството доказателства. Видно от текста на сключеното тристранно споразумение страните са постигнали съгласие сумата да бъде трансформирана, но под условие, а именно сключването на бъдещ предварителен договор за покупко-продажба. Именно сключването на такъв договор е условието, при сбъдването на което предоставената сума се превръща в капаро по него. Индиция в тази посока е и употребеното в пар. 1 от Споразумението бъдеще време - „ще бъде трансформирана“. По делото не е спорен и факта, че до сключването на предварителен договор за покупко-продажба със страни – ищецът и „Супер Боровец Пропърти Фонд“ АДСИЦ, представлявано от ответника, не се е стигнало, следователно и уговорената между страните промяна в характера на предоставената сума в размер на 50000.00 евро не е настъпила. По отношение на сумите предоставени по силата на сключените допълнителни Анекс №№ 2-4, твърденията на страните също не намират опора в събраните в хода на производството писмени доказателства, тъй като в нито един от последващите анекси не се придава характер различен от заем, на предоставяните суми, дори и под условие.

В случая ирелевантни за спора се явяват обстоятелствата, поради които до сключването на предварителен договор за покупко-продажба на имот не се е стигнало, както и степента на завършеност на сградата, поради което събраните в тази насока доказателства няма да бъдат обсъждани.

Като неоснователни се преценяват възраженията на ищеца за нищожност на клаузите на допълнително споразумение от 16.02.2009 г. и Анекс № 1, предвид установената забрана за позоваване на нищожност в разпоредбата на чл. 293, ал. 3 ТЗ.

По изложените съображения, се налага извода за дължимост на главницата по коментирания по-горе договор за заем и анексите към него, възлизаща в общ размер на 99980 евро.

Дължимо се явява и уговореното възнаграждение за ползване на сумата, именовано от страните възнаградителна лихва, съобразно разпоредбата на чл. 5 от Договора, което е следвало да бъде заплащано ежемесечно. Съобразно заключението на ССЕ размерът за периода на претенцията възлиза 21691.75 евро. Доколкото претенцията на ищеца е за установяване съществуване на такова задължение възлизащо на 21560.00 евро, за периода 16.02.2009 г. – 16.02.2010 г., то искът следва да бъде уважен до предявения размер, предвид липсата на изявление по реда на чл. 214 ГПК.

С оглед установеното наличие на валидно облигационно правоотношение по договора за заем, настъпилия падеж на задължението за връщане на сумата и установеното неизпълнение на условията по него от страна на ответника, в действие между страните е влязла уговорената неустоечна клауза на чл. 12 от Договора, съобразно която в случай, че дължимата сума не бъде върната, то заемополучателя дължи неустойка в размер на 0.1 % от заетата сума и дължимото месечно възнаграждение, за всеки просрочен ден, до окончателното изплащане. Неустойка се дължи, както върху заетата сума, така и върху уговореното възнаграждение за ползването й. Доколкото крайния падеж на задължението за връщане на сумата е настъпило на 16.02.2011 г., съобразно уговореното досежно срока на договора между страните, с Анекс № 5, то считано от 17.02.2011 г., ответникът е изпаднал в забава по отношение на изпълнение на задълженията си за връщане на заетата сума и заплащане на уговореното възнаграждение и дължи уговорената в договора неустойка за закъснение. Крайната дата на периода, съобразно претенцията е 27.01.2012 г. – датата на депозиране на заявлението за издаване на заповед. Видно от заключението на ССЕ, за посочения период договорната неустойка възлиза на 41976.75 евро.  

Поради което, вземането е установено до посочения размер и за посочения период, за разликата до предявения размер от 70900.00 евро и за периода 17.02.2010 г. – 16.02.2011 г., искът за установяване на вземането следва да бъде отхвърлен.

Дължима се явява и законната лихва върху претендираните суми, считано от депозиране на заявлението в съда – 27.01.2012 г., до окончателното изплащане.

Съобразно разрешението дадено в т. 9 от ТР № 4/2013 г., в границите на настоящото производство не следва да бъдат вземани предвид сумите заплатени от ответника в границите на осъщественото принудително изпълнение, възоснова на разпореждането за незабавно изпълнение и издадения изпълнителен лист.

По разноските:

На осн. чл. 78, ал. 1 ГПК и в съответствие с направеното искане,  на ищецът се дължат разноските направени за настоящата инстанция, съобразно представените доказателства и списък по чл. 80 ГПК, съразмерно с уважената част от иска, възлизащи на 18029.33 лв., представляващи държавна такса, адв. хонорар и възнаграждение за вещо лице.

Предвид изхода от спора, на осн. чл. 78, ал. 3 ГПК и в съответствие на направеното искане на ответинка се дължат сторените за настоящата инстанция разноски, съобразно представените доказателства.

Ищцовата страна е релевирала възражение за прекомерност на възнаграждението за процесуален представител на ответника, което следва да бъде обсъдено, в светлината на разрешението дадено в ТР № 6/06.11.2013 г., при определяне на размера съдът следва да се ръководи от фактическата и правна сложност на делото. В случая, делото не се отличава с фактическа и правна сложност, спорът между страните се е концентрирал около един въпрос, който по съществото си е правен, проведени са две съдебни заседания като не са събирани множество доказателства. Изчисленият съобразно Наредба № 1/2004 г. минимум на адвокатското възнаграждение възлиза на 11821.38 лв. Представени са доказателства за заплатен хонорар в размер на 11789.00 лв., който не превишава в изчисления минимум, поради което не следва да бъде редуциран. В полза на ответната страна следва да бъдат присъдени направените по делото разноски, съразмерно с отхвърлената част от иска, възлизащи на 1839.49 лв., представляващи адв. хонорар и възнаграждение за вещо лице.

Предвид изхода от спора и съобразно разрешението дадено с ТР № 3/2014 г. на ОСГТК (т. 12), съдът следва да се произнесе с осъдителен диспозитив по дължимостта на разноските в заповедното производство. Дължими се явяват и разноски в заповедното производство, чиито размер следва да бъде редуциран съразмерно на установената част от вземането, възлизащи на 8540.02 лв., представляващи заплатена държавна такса и адвокатско възнаграждение, на осн. чл. 78, ал. 1 ГПК.

Мотивиран от изложеното, съдът

 

Р Е Ш И:

 

ПРИЕМА ЗА УСТАНОВЕНО че Д.С.А., ЕГН **********,*** ДЪЛЖИ НА „ТРИО ИНВЕСТ” ООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр. София, район „Средец“, ул. „Г.С. Раковски”, № 132, вх. А, ап. 3, представлявано от Р.Д.Д., сумата 99980.00 евро (деветдесет и девет хиляди деветстотин и осемдесет евро), представляваща неиздължена главница по Договор за паричен заем от 16.02.2009 г. и Анекси към него № 2, 3, 4, и 5, сумата 21560.00 евро (двадесет и една хиляди петстотин и шестдесет евро), представляваща общ размер на възнаградителна лихва, на осн. чл. 5, ал. 1 от Договора, при общ период 16.02.2009 г. – 16.02.2010 г., сумата 41976.75 евро (четирдесет и една хиляди деветстотин седемдесет и шест евро и 75 евроцента), договорна неустойка на основание чл. 12 от Договора, за периода 17.02.2011 г. - 27.01.2012 г., ведно с обезщетение за забава в размер на законната лихва върху всички претендирани суми, считано от датата на подаване на заявлението в съда – 27.01.2012 г. до окончателното изплащане, чл. 422, ал. 1 ГПК, вр. чл. 79, ал. 1 ЗЗД, вр. чл. 240 и сл. ЗЗД и чл. 92, ал. 1 ЗЗД, за която сума е издадена Заповед по реда на чл. 417 ГПК, по ч.гр.д. № 1132/2012 г. на ВРС, ХVIII с., като ОТХВЪРЛЯ ИСКА за разликата от установения размер на вземането за договорна неустойка 41976.75 евро до предявения размер от 70900.00 евро и за периода 17.02.2010 г. – 16.02.2011 г.

ОСЪЖДА Д.С.А., ЕГН **********,*** да заплати на „ТРИО ИНВЕСТ” ООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр. София, район „Средец“, ул. „Г.С. Раковски”, № 132, вх. А, ап. 3, представлявано от Р.Д.Д. сумата 8540.02 лв. (осем хиляди петстотин и четирдесет лева и 02 ст.), представляваща разноски в заповедното производство и сумата 18029.33 лв. (осемнадесет хиляди и двадесет и девет лева и 33 ст.), разноски в съдебното производство, на осн. чл. 78, ал. 1 ГПК.

ОСЪЖДА „ТРИО ИНВЕСТ” ООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр. София, район „Средец“, ул. „Г.С. Раковски”, № 132, вх. А, ап. 3, представлявано от Р.Д.Д. да заплати на Д.С.А., ЕГН **********,***, сумата 1839.49 лв. (хиляда осемстотин тридесет и девет лева и 49 ст.), представляваща разноски по делото, на осн. чл. 78, ал. 3 ГПК.

Решението подлежи на въззивно обжалване в двуседмичен срок от съобщаването му пред Варненски апелативен съд.

След влизане в сила на решението, приложеното ч.гр.д. № 1132/2012 г. по описа на ВРС, ХVIII с., да се върне на ВРС, ведно с препис от решението.

 

 

 

ОКРЪЖЕН СЪДИЯ: