Р Е Ш Е Н И Е
Номер 1247 22.05.2019г. град Бургас
В ИМЕТО НА НАРОДА
БУРГАСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД, шести
граждански състав
На двадесет
и втори април през две хиляди и деветнадесета година
В публично съдебно заседание в следния състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ : Радостина Петкова
Секретар Илияна Гальова
като разгледа докладваното от съдия Радостина Петкова
гражданско дело номер 6914 по описа за 2018 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е образувано по искова молба на „АГЕНЦИЯ ЗА СЪБИРАНЕ НА ВЗЕМАНИЯ” ЕАД, ЕИК: *********, със седалище и адрес на управление гр. София 1335, ж.к. Люлин 10, бул. „Д-р Петър Дертлиев” № 25, офис-сграда „Лабиринт”, ет. 2, офис 4, представляван от Николина Станчева и Мартин Деспов, с която е предявил срещу ответника С.С.К., ЕГН: **********, с адрес: ***, обективно съединени искове с правно основание чл. 422 вр. с чл. 124, ал. 1 от ГПК вр. с чл. 79, ал. 1 вр. с чл. 99 вр. с чл. 240 и чл. 86 от ЗЗД за приемане за установено по отношение на ответника, че дължи на ищеца следните неплатени парични задължения по договор за потребителски кредит № *********/02.07.2015г., сключен между длъжника и кредитодателя „Провидент Файненшъл България”ООД, ЕИК: *********, което вземане е прехвърлено на „Изи Асет Мениджмънт“ АД с договор за цесия от 19.05.2017г. на ищеца -цесионер „Агенция за събиране на вземания” ЕАД, а именно: сумата от 634.25 лв., представляваща неплатена главница по договор за потребителски кредит № *********/02.07.2015 год., сключен между длъжника и „Провидент файненшъл България” ООД, сумата от 125.09 лв. – договорна лихва за периода от 23.01.2016 год. до 27.08.2016 год., сумата от 26.42 лв. – такса за оценка на досие, за периода от 23.01.2016 год. до 27.08.2016 год., сумата от 501.90лв. – такса „Кредит у дома” за периода от 23.01.2016 год. до 27.08.2016 год., сумата от 78.59 лв. – обезщетение за забава, за периода от 19.05.2017 год. до 02.07.2018 год., ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на заявлението – 03.07.2018 год. до окончателното изплащане на вземането, за които вземания ищецът се е снабдил със заповед № 2576 от 04.07.2018г. за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК, издадена по ч.гр.д. № 5035/2018г. по описа на БРС. В исковата молба са изложени подробни съображения в подкрепа на исковете. Претендира се присъждане и на направените в настоящото исково производство разноски. Ангажира доказателства. В съдебно заседание ищецът, не изпраща представител. Депозира чрез упълномощения си адвокатски представител писмени молби, в които моли съдът да уважи предявените искове и да му присъди разноските, съгласно представен списък по чл. 80 от ГПК.
В законовия едномесечен срок по чл. 131 от ГПК ответникът, редовно уведомен, чрез назначения му на основание чл. 47, ал. 6 от ГПК особен адвокатски предствител адв. Р.М. е депозирал писмен отговор, в който е изразил становище за основателност на предявените искове. Не са направени доказателствени искания. По подробно изложените в писмения отговор съображения се иска отхвърляне на исковете. В съдебно заседание, ответникът, чрез назначения му на основание чл. 47, ал. 6 от ГПК особен представител моли за отхвърляне на исковете.
Бургаският районен съд, след като взе предвид направените искания и доводи, обсъди поотделно и в тяхната съвкупност събраните по делото доказателства, и след като съобрази закона, намира за установено следното :
Предявени са обективно кумулативно съединени искове с правно основание чл. 422 вр. с чл. 124, ал. 1 от ГПК вр. с чл. 79, ал. 1 вр. с чл. 99 вр. с чл. 240 и чл. 86 от ЗЗД.
Със заповед заповед № 2576 от 04.07.2018г. за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК, издадена по ч.гр.д. № 5035/2018г. по описа на БРС, е разпоредено длъжникът С.С.К., да заплати на кредитора- цесионер „Агенция за събиране на вземания” АД, сумата от 634.25 лв., представляваща неплатена главница по договор за потребителски кредит № *********/02.07.2015 год., сключен между длъжника и „Провидент файненшъл България” ООД, сумата от 125.09 лв. – договорна лихва, за периода от 23.01.2016 год. до 27.08.2016 год., сумата от 26.42 лв. – такса за оценка на досие, за периода от 23.01.2016 год. до 27.08.2016 год., сумата от 501.90лв. – такса „Кредит у дома” за периода от 23.01.2016 год. до 27.08.2016 год., сумата от 78.59 лв. – обезщетение за забава, за периода от 19.05.2017 год. до 02.07.2018 год., ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на заявлението – 03.07.2018 год. до окончателното изплащане на вземането, както и сумата от 75 лева – като сбор от съдебноделоводни разноски за държавна такса от 27.33 лева и 50 лева за юрисконсултско възнаграждение, съгласно чл.78, ал.8 от ГПК
Видно от данните по изисканото и приложено ч.гр.д. № 5035/2018г. по описа на БРС, длъжникът не е открит по постоянния и настоящия си адрес, като няма данни за трудовата му заетост. Предвид това с оглед дадените указания по чл. 415, ал. 1, т. 2 от ГПК, ищецът е предявил по реда на чл. 422 от ГПК настоящия главен установителен иск за дължимост на заявените и посочени в заповедта по чл. 410 от ГПК парични вземания.
По делото е приложен сключен между ответника - кредитополучател С.С.К. и кредитодателят „Провидент файненшъл България” ООД договор за потребителски кредит № *********/02.07.2015 г., по силата на който кредитодателят се е задължил да предостави в заем на ответника сумата в размер на 1200 лв., а последният да му върне сумата от общо 2436.25 лв. /включваща освен предоставената в заем сума от 1200 лв. още и сумата от 60 лв. – такса за оценка на досие, фиксирана лихва в размер на 236.68 лв. и такса за услугата „Кредит у дома“ в размер на 939.57 лв. / със срок на погасяване 60 седмици, платима на седмични вноски от по 40.61 лв. всяка /последната в размер на 40.26 лв./ за периода, считано от 09.07.2015г. при фиксиран годишен лихвен процент 31.82% и ГПР 48.00%. Към сключения договор за потребителски кредит ищецът са представени общи усливуя, подписани от ответника, представен е и подписан от ответника стандартен европейски формуляр по чл. 5 от ЗПК, съдържащ изискуемата преддоговорна информация.
По делото е представено приложение № 1/19.05.2017 г. към договор за продажба и прехвърляне на вземания /цесия/ от 19.05.2017г., по силата на който „Провидент файненшъл България” ООД в качеството си на цедент е прехвърлил възмездно на „АГЕНЦИЯ ЗА СЪБИРАНЕ НА ВЗЕМАНИЯ” ЕАД, в качеството на цесионер изискуемите си вземания за изплащане на дължимите от ответника С.С.К. /номер 361 в приложението/ задължения по процесния договор за потребителски кредит от 02.07.2015. на стойност 1287.66 лв., ведно с всички права и обезпечения върху прехвърлените вземания.
По делото е приложено пълномощно /без дата/, с което цедентът „Провидент файненшъл България” ООД във връзка с изпълнение на задължението си по чл. 99, ал. 3 от ЗЗД е упълномощил на настоящия цесионер- ищец „АГЕНЦИЯ ЗА СЪБИРАНЕ НА ВЗЕМАНИЯ” ЕАД с правата да уведоми всички длъжници по всички вземания на цедента, възникнали по сключени договори за кредити, които цедентът е цедирал на „АГЕНЦИЯ ЗА СЪБИРАНЕ НА ВЗЕМАНИЯ” ЕАД съгласно договор за продажба и прехвърляне на вземания /цесия/ от 19.05.2017г.
По делото са представени уведомления от 06.06.2017г. и от 03.09.2018г., адресирани до ответника, в които предишния кредитор –цедент „Провидент файненшъл България” ООД, чрез упълномощения си – настоящия кредитор -цесионер „АГЕНЦИЯ ЗА СЪБИРАНЕ НА ВЗЕМАНИЯ” ЕАД е уведомил ответника в изпълнение на чл. 99, ал. 3 от ЗЗД, че кредитор на задължението на последния по сключения договор за потребителски кредит № *********/02.07.2015г. е ищеца „АГЕНЦИЯ ЗА СЪБИРАНЕ НА ВЗЕМАНИЯ” ЕАД , като по договора съответно към 06.06.2017г. и към 03.09.2018г. е налице неплатена сума от общо съответно 1290.36лв. и 1467.52 лв., включваща и лихва за просрочие с покани в петдневен срок от съобщението да погаси същата.
По делото няма данни никое от съобщенията за цесията съгласно горните уведомления да е съобщена на ответника по делото преди съдебното предявяване на вземането.
Съгласно чл. 99, ал. 1 от ЗЗД
кредиторът може да прехвърли своето вземане, освен ако законът, договорът или
естеството на вземането не допускат това, като съгласно ал. 3 предишния
кредитор е длъжен да съобщи на длъжника за прехвърлянето и да предаде на новия
кредитор намиращите се у него документи, които установяват вземането, както и
да му потвърди писмено станалото прехвърляне. Законът постановява, че
прехвърлянето има действие спрямо третите лица и длъжника, от деня, в който е
съобщено на последния от предишния кредитор.
От горната нормативна уредба следва извода, че до изпълнение на изискванията на чл. 99, ал. 3 от ЗЗД- длъжникът да бъде уведомен от предишния си кредитор за всяка от извършените цесии, цедентът остава титуляр на вземането спрямо него.
В случая по делото няма данни договорът за цесия да е съобщен на ответника както преди образуване на заповедното производство, така и преди завеждане на настоящото дело, но тъй като договорът, пълномощното и уведомлението по чл. 99, ал. 3 от ЗЗД са приложени от ищеца – цесионер към исковата молба и са надлежно връчени на ответника, чрез назначения му на основание чл. 47, ал. 6 от ГПК особен представител заедно с препис от исковата молба и с разпореждането по чл. 131 от ГПК на 31.01.2019г., следва, че на тази дата ответника е получил уведомленията за извършената от него цесия. В тази връзка следва да се отбележи, че липсва законова забрана цедента да делегира правата си по уведомяване на длъжника за извършената цесия. Затова доколкото законът не поставя специални изисквания за начина, по който следва да бъде извършено уведомлението, то получаването на същото в рамките на съдебното производство по предявен иск за прехвърленото вземане не може да бъде игнорирано и следва да бъде взето предвид по смисъла на чл. 235, ал. 3 от ГПК /в т.см. е задължителна практика по чл. 290 от ГПК съгласно решение № 123 от 24.06.2009 г. на ВКС по т. д. № 12/2009 г., II т. о., ТК, с докладчик съдията Камелия Ефремова, и определение № 101 от 25.02.2014 г. на ВКС по т. д. № 2352/2013 г., II т. о., ТК, с докладчик съдията Бонка Йонкова/.
Процесният договор за потребителски
кредит има характеристиките на договор за потребителски кредит по смисъла на
сега действащия ЗПК, поради което за спорното правоотношение са приложими
разпоредбите на този закон.
В случая съдът
констатира, че в съдържанието на договора за кредит, респ. като приложение към
него, което да е подписано от страните липсва погасителен план, съдържащ
информация за размера, броя, периодичността и датите на плащане на
погасителните вноски, както и
какви вземания включва месечната вноска.
Горното обстоятелство представлява
нарушение на задължително изискуемия реквизит на потребителския договор за
кредит по смисъла на чл. 11, ал. 1, т. 11 от ЗПК.
Отделно от това съдът констатира, че в
договора за кредит липсва задължителното съдържание на чл. 11, ал. 1, т. 20 от ЗПК относно посочване от кредита на наличието
или липсата на право на отказ на потребителя от договора, срока, в който това
право може да бъде упражнено.
Съгласно чл. 22 от ЗПК когато не са спазени изискванията на чл. 11, ал. 1, т. 11 и т. 20 от същия, договорът за
потребителски кредит е недействителен. Ето защо всяко от горните нарушения представлява самостоятелно основание
за нищожност на договор за кредит съгласно нормата на чл. 22 от ЗПК.
В тази случаи, когато договорът за потребителски кредит е обявен за недействителен, разпоредбата на чл. 23 от ЗПК постановява, че потребителят връща само чистата стойност на кредита, но не дължи лихва или други разходи по кредита.
Видно от заключението по извършената по делото съдебно-икономическа
експертиза, неоспорена от страните и приета от съда се установява, че общо
платените по договора за кредит суми от длъжника са в размер на 1148.59 лв.,
като по делото няма данни останалия дължим размер на чистата стойност на кредита
до предоставената в заем сума от 1200 лв. да е погасен. Това означава, че иска
за главницата, представляваща предоставената в заем чистата стойност на кредита
по чл. 23 от ЗПК се явява основателен за дължимия остатък на сумата от 51.41
лв., ведно с акцесорната претенция от
датата на депозиране на заявлението до окончателното й изплащане. В
останалата част над дължимия размер от 51.41 лв. до претендирания от 634.25
лв., искът за главницата се явява неоснователен и следва да се отхвърли, ведно с акцесорната претенция за законна
лихва за забавено плащане от датата на депозиране на заявлението до
окончателното й изплащане.
Досежно останалите искове, съдът
намира, че оглед нищожността на договорното правоотношение и нормата на чл. 23
от ЗПК, установяваща задължение на кредитополучателя да върне само чистата
стойност на кредита, следва, че
ответникът няма други договорни задължения към ищеца- цесионер по процесния
договор за кредит.
Назависимо от
горното досежно уговорената таксата кредит у дома съдът счита, че същата е нищожна на основание - чл. 21, ал. 1
и 2 от ЗПК.
Съгласно
клаузата на чл. 25 от общите условия само 30 % от общия размер на таксата за
услугата „Кредит у дома“ е за компенсиране разходите на кредитора, следователно
останалата част по същество представлява печалба на кредитора и следва да бъде
включена в годишния процент на разходите, а
в случая това не е извършено. Това от своя страна съставлява заобикаляне на императивната норма на чл. 19,
ал. 4 от ЗПК, съгласно която максимално допустимият процент на разходите на
година по потребителските кредити следва да е в размер не по-висок от пет пъти
размера на законната лихва по просрочени задължения, определена с постановление
на Министерския съвет. След служебно изчисление по чл. 162 от ГПК съдът намира, че в случая се касае до
надвишаване на максималния процент на ГПР по процесния договор, определен в чл.
19, ал. 4 от ЗПК, което на основание чл. 19, ал. 5 от ЗПК води до нищожност на
тази клауза. Съгласно решението по дело № С-472/11
на Съдът на Европейския съюз, националните съдилища са длъжни да следят
служебно за неравноправни клаузи в потребителските договори, което се явява
основание за извършената служебна проверка за валидност и на клаузата за
таксата кредит у дома.
На
основание чл. 78, ал. 1 и ал. 8 от ГПК вр. с чл. 25, ал. 1 вр. с ал. 2
от НЗПП в полза на ищеца следва да се присъдят направените в исковото и в
заповедното производство разноски, в т.ч. възнаграждение за юрисконсулт съгласно
представен списък по чл. 80 от ГПК от 17.04.2019г., възлизащи в общ размер от
33.49лв., изчислен съразмерно уважената част от исковете.
Мотивиран от горното Бургаският районен съд
Р Е
Ш И :
ПРИЕМА ЗА УСТАНОВЕНО по отношение на ответника С.С.К., ЕГН: **********, с адрес: ***,, че на основание чл. 422 вр. с чл. 124, ал. 1 от ГПК вр. с чл. 79, ал. 1 вр. с чл. 99 вр. с чл. 240 и чл. 86 от ЗЗД, същият дължи на „АГЕНЦИЯ ЗА СЪБИРАНЕ НА ВЗЕМАНИЯ” ЕАД, ЕИК: *********, със седалище и адрес на управление гр. София 1335, ж.к. Люлин 10, бул. „Д-р Петър Дертлиев” № 25, офис-сграда „Лабиринт”, ет. 2, офис 4, представляван от Николина Тодорова Станчева, следните неплатени парични задължения по договор за потребителски кредит № *********/02.07.2015г., сключен между длъжника и кредитодателя „Провидент Файненшъл България”ООД, ЕИК: *********, което вземане е прехвърлено на „Изи Асет Мениджмънт“ АД с договор за цесия от 19.05.2017г. на ищеца -цесионер „Агенция за събиране на вземания” ЕАД, а именно: сумата от 51.41 лв. /петдесет и един лева и четиридесет и една стотинки/, представляваща чистата стойност на неплатената главница /чл. 23 от ЗПК/ по договор за потребителски кредит № *********/02.07.2015 год., сключен между длъжника и „Провидент файненшъл България” ООД, ведно със законната лихва върху главницата от 51.41лв., считано от датата на подаване на заявлението – 03.07.2018 год. до окончателното изплащане на вземането, за които вземания ищецът се е снабдил със заповед № 2576 от 04.07.2018г. за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК, издадена по ч.гр.д. № 5035/2018г. по описа на БРС, като ОТХВЪРЛЯ иска за дължимост на главницата в останалата част над уважения размер от 51.41 лв. до претендирания от 634.25 лв., ведно със законната лихва върху отхвърлената главницата, считано от подаване на заявлението по чл. 410 от ГПК– 03.07.2018. до окончателното й изплащане, както и изцяло иска за дължимост сумата от 125.09 лв. – договорна /вънаградителна/ лихва за периода от 23.01.2016 год. до 27.08.2016 год., сумата от 26.42 лв. – такса за оценка на досие за периода от 23.01.2016 год. до 27.08.2016 год., сумата от 501.90лв. – такса „Кредит у дома” за периода от 23.01.2016 год. до 27.08.2016 год., и сумата от 78.59 лв. – обезщетение за забава за периода от 19.05.2017 год. до 02.07.2018 год., като неоснователни.
ОСЪЖДА С.С.К., ЕГН: **********, с адрес: ***, ДА ЗАПЛАТИ на „АГЕНЦИЯ ЗА СЪБИРАНЕ НА ВЗЕМАНИЯ” ЕАД, ЕИК: *********, със седалище и адрес на управление гр. София 1335, ж.к. Люлин 10, бул. „Д-р Петър Дертлиев” № 25, офис-сграда „Лабиринт”, ет. 2, офис 4, представляван от Николина Тодорова Станчева, на основание чл. 78, ал. 1 и ал. 8 от ГПК вр. с чл. 25, ал. 1 вр. с ал. 2 от НЗПП съгласно представен списък по чл. 80 от ГПК от 18.04.2019г. направените разноски в настоящото исково производство и в заповедното производство по ч.гр.д. № 5035/2018г. по описа на БРС, в т.ч. и юрисконсултско възнаграждение в размер на общо 33.49лв. /тридесет и три лева и четиридесет и девет стотинки/, като ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането за присъждане на разноски и юрисконсултско възнаграждение в останалата част над присъдените размери.
Решението може да се обжалва пред Бургаският окръжен съд в двуседмичен срок от връчването му на страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: /п/ Р.Петкова
Вярно с оригинала:
И.Г.