Р Е Ш Е Н И Е
№ 859
гр. Пазарджик, 16.11. 2021 г.
В
ИМЕТО НА НАРОДА
ПАЗАРДЖИШКИ
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД, ІХ състав, в публично заседание на двадесет и шести
октомври, през две хиляди двадесет и
първа година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
НИКОЛИНА ПОПОВА
при
секретаря Я.Вукева, като разгледа докладваното от съдия Попова административно дело № 715 по описа за 2021
г., за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на Дял трети, Глава десета, Раздел
първи от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/, във
връзка с чл. 118 от
Кодекса за социално осигуряване /КСО/.
Предмет на разглеждане в настоящото съдебно
производство е жалбата на Б.Г. ЕГН ********** с адрес *** против Решение № 2153-15-189/02.06.2021 г. на Директора
на ТП на НОИ - гр. Пловдив, в частта му по т. 2, с която е потвърдено
Разпореждане № РНП-1-4-15-00897812/23.03.2021 на Ръководителя на пенсионното осигуряване при
ТП на НОИ - гр. Пловдив, в частта, с която е разпоредено възстановяване на
неправилно изплатената сума за лична пенсия за ОСВ от Г. за периода от
01.01.2016 г. до 30.09.2019 г. в общ размер на 2965,40 лв., от които главница в
размер на 2158,25 лв. и лихва по чл. 113 от КСО в
размер на 807,15 лв. начислена до 23.03.2021 лв. Жалбоподателката оспорва,
изводите на решаващия административен орган относно нейна недобросъвестност ,
касаеща получените от нея суми. Оспорва се е и размера на начислената лихва за
забава. В жалбата се навеждат доводи за незаконосъобразност на обжалвания
административен акт и се иска неговата отмяна.
Ответникът по жалбата – Директор на ТП на НОИ
гр. Пловдив, чрез процесуалния си представител, е на становище, че жалбата е
неоснователна и като такава следва да бъде отхвърлена. Поддържа се, че
оспореният административен акт е законосъобразен и съдържа фактическите и
правни основания за неговото постановяване. Подробни съображения се излагат в
писмено становище, приложено по делото. Претендира се присъждане на
юрисконсултско възнаграждение.
По допустимостта: Оспореното в настоящото
производство решение е съобщено на жалбоподателката на 04.06.2021 г. / л.197 от
първоначалното дело /.Жалбата е подадена чрез административния орган на
09.06.2021 г. – т. е. в рамките на
предвидения за това процесуален срок и от лице, имащо правен интерес от
оспорването, което налага извод за нейната ДОПУСТИМОСТ.
По
същество.
От
събраните в настоящото производство писмени доказателства безспорно се
установява, че на жалбоподателката Б. Г.
първоначално е отпусната лична пенсия за осигурителен стаж и възраст на
основание § 4, ал. 1 от ПЗР на КЗОО, считано от 23.10.2002 г. с разпореждане №
137/05.02.2003 г. Впоследствие през 2013 г. при направен преглед на пенсионните
досиета е преценена необходимост от установяване на осигурителния стаж на
жалбоподателката, което е довело до издаване на нови разпореждания, с които е
отменено разпореждане № 137/05.02.2003 г. С разпореждане № **********/ № 19/протокол № N01332/16.08.2019 г. на
Ръководителя на пенсионното осигуряване при ТП на НОИ — Пловдив в изпълнение на
влязлото в сила решение № 2153-15-36/31.01.2019 г. на Директора на ТП на
НОИ-Пловдив личната пенсия за осигурителен стаж и възраст е отпусната на
основание § 4, ал. 1 от ПЗР на КСО и във връзка с Регламент на Съвета /ЕИО/ №
1408/71, считано от 27.11.2003 г. И това разпореждане е отменено с решение №
2153-15-315/06.12.2019 г. на Директора на ТП на НОИ - Пловдив, тъй като в хода
на контролно- адмннистративното производство е констатирано, че размерът на
пенсията за осигурителен стаж и възраст е определен без да е дадена възможност
на лицето да посочи тригодишен базисен период от последните 15 години
осигурителен стаж преди 01.01.1997г., съобразно който да се извършат нужните
изчисления, както гласи правилото на чл. 70, ал. 3 от КСО /в редакцията ѝ
до 31.12.2017 г./. Указано е на
жалбопоподателката , че в случай, че в предоставения срок не посочи изрично конкретен тригодишен
базисен период по чл.70, ал. 3 от КСО, длъжностното лице следва да изчисли
личната пенсия за осигурителен стаж и възраст въз основа на тригодишен базисен
период от 01.01.1983 г. до 31.12.1985 г. Жалбоподателката е уведомена за
даденото ѝ указание с писмо, получено на 28.01.2020 г. но не е представила исканите документи.
Безспорно се установява , че с влязло в сила съдебно решение № 8/04.01.2021 г.
по адм.д. № 823 / 2020 г. по описа на ПАдмС е отхвърлена жалбата на Бхумира Г.
против решение на Директора на ТП на НОИ Пловдив, с което е потвърдено разпореждане № **********/протокол № 2139-15-
89/09.04.2020 г. на Ръководителя на пенсионното осигуряване при ТП на НОИ -
Пловдив, с което на Годжановова е отпусната лична пенсия за осигурителен стаж и
възраст от 27.11.2003 г. в коригиран размер. Прието е , че личната пенсия за
осигурителен стаж и възраст на жалбоподателката правилно е отпусната при
осигурителен стаж както следва: осигурителен стаж от втора категория труд: 17
г. 01 м. 01 дни и осигурителен стаж от трета категория труд: 12 г. 03 м. 19 дни
или на основание чл. 104 от КСО общ стаж, превърнат към трета категория: 33 г.
07 м. 28 дни и осигурителен стаж, положен в чужбина 04 г. 00 м. 00 дни. Установява
се , че към 27.11.2007 г. жалбоподателката изпълнява условията на разпоредбата на параграф 4 ал.1 ПЗР на КСО /
в редакцията към 2007 г. / според която лицата , които са работили 10 години при условията
на първа категория труд или 15 години при условията на втора категория труд,
могат да се пенсионират, ако отговарят на изискванията за сбор от осигурителен
стаж и възраст по чл. 68, но не по-рано от 47 години за жените и 52 години за
мъжете при първа категория труд и 52 години за жените и 57 години за мъжете при
втора категория труд.
Предмет на
обжалване в настоящото производство е издаденото въз основа на решението по
адм.д. № 823/2020 г. по описа на ПАдмС- Разпореждане
№ РНП-1-4-15-00897812/23.03.2021 на
Ръководителя на пенсионното осигуряване при ТП на НОИ - гр. Пловдив, в частта,
с която е разпоредено възстановяване на неправилно изплатената сума за лична
пенсия за ОСВ от Г. за периода от 01.01.2016 г. до 30.09.2019 г. в общ размер
на 2965,40 лв., от които главница в размер на 2158,25 лв. и лихва по чл. 113 от КСО в
размер на 807,15 лв. начислена до 23.03.2021 лв.
За да
постанови този резултат, ответният административен орган е приел следното от
фактическа и правна страна:
Цитирана е
разпоредбата на чл. 98, ал. 2 от КСО /в
приложимата редакция/, съгласно която длъжностното лице, на което е възложено
ръководството на пенсионното осигуряване в ТП на НОИ или други длъжностни лица,
определени от ръководителя на ТП на НОИ, издават разпореждания за
възстановяване на неправилно изплатените суми за пенсии.
Според
разпоредбата на чл. 10, ал. 7 от НПОС разпореждането
по чл. 98, ал. 2 КСО се издава в едноседмичен срок от влизането в сила на разпореждането
по чл. 98, ал. 1 КСО за изменение или прекратяване на пенсията.
Разпореждане
№ *********, протокол № 2139-15-89/09.04.2020 г. на Ръководител "ПО"
при ТП на НОИ – Пловдив, представляващо разпореждане по чл. 98, ал. 1 от КСО, е влязло
в сила и представлява стабилен административен акт.
По
отношение на приетата недобросъвестност в обжалваното решение е посочено, че г-жа
Г. не е представила доказателства и
допълнителна информация , която да формира извод различен от този за
получавана нея недобросъвестно пенсия. Посочено
е , че не може да се приеме г-жа Г.
да не е съзнавала получаването на неоснователна пенсия , тъй
като същата не е отговаряла както на общото изискване за завършена пенсионна
възраст по чл. 68 КСО , така и на
изискването на стаж от съответната категория
и сбор от осигурителен стаж и възраст от 90 т. по параграф ПЗР на КСО .С тези съображения е обоснован
извод за наличие на хипотезата на чл. 98, ал. 2 от КСО /в
приложимата редакция/, съответно за законосъобразност на процесното
разпореждане в обжалваната в настоящото производство част.
В приобщената към адм.д. № 299 / 2017 г. по
описа на ПлАС административна преписка / л. 20 / декларация подадена пред ТП на
НОИ , жалбоподателката е декларирала , че към 12.08.2013 г. не притежава
документи за пенсионен / осигурителен стаж , тъй като не са й върнати от
пенсионното. Декларирала е , че не е полагала стаж от първа категория.
В хода на
настоящото съдебното производство по делото са приложени и приети данни / л.29
– 46 от адм.д. № 823/2020 г. по описа на ПАдмС/ , според които в РП – Пловдив е
образувана прокурорска преписка № 2818/2019 г. във връзка с открити голям брой
оригинални пенсионни досиета и по която
с ОА е образувано НОХД № 475/ 2000 г. по описа на ПлРС , но съгласно писмо изх.
№ 67360 / 12.11.20200 г. / л.46 от същото дело / в наказателното дело не са
налични документи на името на лицето Б.Г..
По делото са приобщени и други писмени
доказателства , които съдът не подлага на анализ , тъй като същите нямат
доказателствено значение за предмета на
настоящия правен спор.
Оспореният административен акт – Решение на
Директора на ТП на НОИ гр. Пловдив е постановен от материално компетентен
орган, в изискуемата от закона форма, при спазване на
административнопроизводствените правила. Процесното разпореждане е издадено в
хода на административно производство, което е приключило с постановяване на
предвидения в чл. 98, ал. 1, т. 1 от КСО административен
акт от компетентен орган - длъжностното лице, на което е възложено
ръководството на "Пенсионното осигуряване" в ТП на НОИ.
Спорните становища, поддържани от страните в настоящото
производство, се отнасят до правилното приложение на материалния закон и се
концентрират във въпроса налице ли е недобросъвестност от страна на
жалбоподателката при получаване на въпросните суми.
За да бъде
задължено лицето, получавало осигурителните плащания, да възстанови същите, не
е достатъчно установяването на неоснователното им получаване. Задължението за
връщане възниква в случаите, когато получилият е действал недобросъвестно, тъй
като само недобросъвестно получените суми за осигурителни плащания, се възстановяват
от лицата, които са ги получили, заедно с лихвата по чл. 113, съгласно чл. 114, ал. 1 КСО. Изрично
в тази насока чл. 114, ал. 2 КСО въвежда
правилото, че добросъвестно получените суми за осигурителни плащания не
подлежат на връщане от осигурените лица с изключение на случаите по чл. 40, ал.
7 чл. 42, ал. 2, чл. 54е и чл. 54м, ал. 2 и при прилагане разпоредбите на
международни договори, по които страна е Република България, в които случаи
възстановяването им е без лихва до изтичането на срока за доброволно
изпълнение.
При
тълкуването на цитираните разпоредби се налага изводът, че необходима предпоставка
за прилагането им, е недобросъвестността на лицето при получаването на
съответните суми.
Анализът
на събраните по делото доказателства сочи, че в конкретния случай са налице елементите от фактическия състав,
при който възниква правото на административния орган да постанови
възстановяване на изплатени суми за осигурителни плащания. В КСО не се съдържа
легална дефиниция за понятието "добросъвестност" при получаване на
осигурителни плащания. С оглед общите принципи на правото, за добросъвестно
получени осигурителни плащания следва да се считат тези, за които осигуреното
лице е имало съзнанието и субективното убеждение, че му се дължат.
Недобросъвестно ще е лицето, което е знаело или предполагало, че няма право да
получи съответното плащане.
Пенсионното
досие на жалбоподателката е изчезнало от
НОИ, за което по делото не се установява последната да носи някаква вина.
Поради тази причина не са налице данни какви документи жалбоподателката е
представила за установяване на осигурителния си стаж и доход.Т.е. към 2003 г. няма данни жалбоподателката да е разполагала с
удостоверения УП-2 и/или УП-3 за установяване на стаж от първа категория ,
следователно и няма как да е представила други документи, удостоверяващи
реалните и осигурителен стаж и доход. Но в административната преписка при
последващата проверка е налична
декларация подадена от г-жа Г., че тя не е полагала труд от първа
категория и която декларация
съответства и на установеното от
административния орган. Не е спорно, че към 2003 г. жалоподателката не е имала необходимите
възраст и осигурителен стаж, даващи й право да се пенсионира при тези условия/
параграф 4 ал.1 от ПР на КСО в
действащата редакция за първа и втора
категория труд , във връзка с чл. 68 КСО / .
В случая
жалбоподателката твърди, че не е представяла документи за стаж от първа категория / поддържа
, че в пенсионната преписка няма подаден от нея документ с невярно съдържание /
, но за да се установи, че тя е била
добросъвестна, би следвало да представи документите, които е представила и/или
да изиска да бъдат събрани по съответния ред от осигурителите, такива
доказателства обаче не са ангажирани, нито в хода на административното, нито в
хода на настоящото съдебно производство. Вярно е , че тя няма задължения да ги
пази, но в конкретния случай жалбоподателката е подала заявление за
пенсиониране , при условията на първа категория труд / иначе не би отговаряла
на изискуемата се възраст и би и било отказано само на това основание /, а
впоследствие е декларирала пред административния орган ясното си съзнание , че
не е полагала труд от тази първа категория.
В жалба не се сочат други обстоятелства, водещи
до промяна на изводите, формирани от административния орган , които да бъдат
взети предвид при осъществявания съдебен
контрол за материална законосъобразност на оспореното Решение. При това
положение, обосновано следва да се
приеме, че няма как заявителката, на която такава пенсия е отпусната, да не
знае, че на годините на които е пенсионирана е без стаж за съответната
категория и пенсия не й се следва.
Неоснователно
е възражението на жалбоподателката за незаконосъобразност на оспорения акт
поради допуснато нарушение на чл. 10, ал. 7 от НПОС при
издаване на разпореждането по чл. 98, ал. 2 от КСО.
Съгласно чл. 10, ал. 7 от
НПОС,
разпореждането по чл. 98, ал. 2 от КСО се
издава в едноседмичен срок от влизането в сила на разпореждането по чл. 98, ал. 1 от КСО. Посоченият
срок, така както е формулирана разпоредбата, следва да се счете за
инструктивен, а не за преклузивен, доколкото липсва указание за преклудиране
възможността неоснователно получените суми да бъдат установявани по предвидения
за това ред с издаване на разпореждане по чл. 98, ал. 2 от КСО, каквото
указване би следвало да е изрично в закона. Водещото е изискването да е налице
влязъл в сила акт по чл. 98, ал. 1 от КСО, което в
конкретния случай е било спазено от административния орган.
За пълнота на
изложението , следва да се посочи , че административният орган е приложил
правилно и разпоредбите за погасителната давност в обжалваната част на акта. Разпоредбата
на чл. 115, ал. 1 от КСО,
в приложимата редакция предвижда, че вземанията на Националния осигурителен
институт за неправилно извършвани осигурителни плащания, неоснователно
изплатени парични обезщетения и надвзети пенсии и лихвите върху тях се
погасяват с изтичане на петгодишен давностен срок, считано от 1 януари на
годината, следваща годината, за която се отнасят. С изтичане на десетгодишен
давностен срок, считано от 1 януари на годината, следваща годината, за която се
отнасят, се погасяват всички вземания, независимо от прекъсването на давността.
При това положение, за вземанията на НОИ, произхождащи от неправилно изплатени
пенсии /неправилно изплатени суми за лична пенсия за осигурителен стаж и
възраст/ и съответно за лихвите върху тях за периода от 01.01.2016 г. до
30.09.2019 г. , този петгодишен давностен срок не е бил изтекъл към момента на
произнасянето на обжалвания административен акт. При изчисляване на давностните
срокове, включително и при формиране на извод за изтичането им към настоящия
момент, следва да се съобразят и разпоредбите на чл. 115, ал. 3-5 от КСО в
приложимите редакции, регламентиращи правилата относно спиране и прекъсване на
давността. Давността е била прекъсната с издаването на разпореждането за
установяване на дължимите суми, а на основание чл. 115, ал. 5, т. 1 от КСО, давността
следва да се счита за спряна с депозиране на жалбата срещу Разпореждане № 51025372/
протокол № 2139-15-89/09.0.2020 г. на
Ръководител на ПО при ТП на НОИ-Пловдив до Директор на ТП на НОИ – Пловдив,
докато продължава спорът относно вземането. Ето защо в случая не е изтекъл,
нито петгодишният давностен срок, предвиден в разпоредбата на чл. 115, ал. 1, предл. 1 от КСО, нито
съответно 10 - годишният давностен срок, предвиден в разпоредбата на чл. 115, ал. 1, предл. 2 от КСО за задълженията
на жалбоподателя, както за главници, така и за лихви за забава.
Изложеното
обосновава крайният извод на съда за законосъобразност на Решение № 2153-15-189/02.06.2021
г. на Директора на ТП на НОИ- Пловдив, в частта, с която е потвърдено Разпореждане
№ РНП-1-4-15-00897812/23.03.2021 на
Ръководителя на пенсионното осигуряване при ТП на НОИ - гр. Пловдив, в частта,
с която е разпоредено възстановяване на неправилно изплатената сума за лична
пенсия за ОСВ от Г. за периода от 01.01.2016 г. до 30.09.2019 г. в общ размер
на 2965,40 лв., от които главница в размер на 2158,25 лв. и лихва по чл. 113 от КСО в
размер на 807,15 лв. начислена до 23.03.2021 лв.
С оглед
изхода на спора, на ТП на НОИ - гр. Пловдив се дължи възнаграждение за
осъществената юрисконсултска защита. Същото следва да се определи на
основание чл. 78, ал. 8 ГПК, приложим по
препращането на чл. 144 от АПК, във връзка
с чл. 24 от Наредбата
за заплащането на правната помощ, като с оглед фактическата и правната сложност на делото, както и
обема на осъщественото представителство от юрисконсулт, възнаграждението следва
да е в размер на 100,00 лева.
По изложените
мотиви съдът :
Р Е Ш И :
ОТХВЪРЛЯ
жалбата на Б.Г. ЕГН ********** с адрес ***
против Решение № 2153-15-189/02.06.2021
г. на Директора на ТП на НОИ - гр.
Пловдив, в частта , с която е потвърдено Разпореждане № РНП-1-4-15-00897812/23.03.2021
на Ръководителя на пенсионното
осигуряване при ТП на НОИ - гр. Пловдив, в частта, с която е разпоредено
възстановяване на неправилно изплатената сума за лична пенсия за ОСВ от Г. за
периода от 01.01.2016 г. до 30.09.2019 г. в общ размер на 2965,40 лв., от които
главница в размер на 2158,25 лв. и лихва по чл. 113 от КСО в
размер на 807,15 лв. начислена до 23.03.2021 лв.
ОСЪЖДА Б.Г.
ЕГН ********** с адрес *** да
заплати на Териториално поделение на НОИ - гр. Пловдив, сумата от 100,00 лв.
/сто лева/, съставляваща възнаграждение
за осъществена юрисконсултска защита.
Решението
подлежи на обжалване с касационна жалба пред Върховен административен съд в 14
–дневен срок от съобщаването му на страните.
СЪДИЯ : /п/