№ 92
гр. Каварна, 08.08.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – КАВАРНА в публично заседание на петнадесети март
през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:Емилия Д. Панчева
при участието на секретаря ***
като разгледа докладваното от Емилия Д. Панчева Гражданско дело №
20213240100646 по описа за 2021 година
Предявени са обективно и субективно съединени осъдителни искове с
правно основание чл. 79, ал. 1 ЗЗД във вр. с чл. 430 ТЗ, чл. 86 и чл. 138 и сл.
от ЗЗД.
Производството по делото е образувано по постъпила искова молба от
“Банка ДСК” ЕАД срещу Д. Р. Д.. и Л. А. М.. с искане да бъдат осъдени да
заплатят солидарно на ищеца сумата от 13 934,81 лева, представляваща
главница, ведно със законната лихва върху нея, считано от подаване на
исковата молба до окончателното плащане; сумата 1 766,57 лева,
представляваща договорна (възнаградителна) лихва за периода от 10.09.2018
г. до 23.08.2019 г.; сумата 32,61 лв. представляваща лихвена надбавка за
забава за периода 11.10.2018 г. до 23.08.2019 г.; сумата 120,00 лева – разходи
при изискуем кредит, както и сторените по делото разноски.
В исковата молба ищецът излага, че на 01.07.2019 г. „Банка ДСК“ ЕАД
като кредитор е подала до РС - Добрич заявление за издаване на заповед за
изпълнение по чл. 417 от ГПК срещу ответниците Д.Д. и Л.М., по повод на
което е образуваното ч.гр.д № 2345/2019 г. Искането е отхвърлено, тъй като
съдът е приел, че няма валидно връчване на уведомлението за предсрочна
изискуемост и същата не е настъпила. С разпореждане от 09.08.2019 г.
заповедният съд е указал на банката, че в едномесечен срок може да предяви
1
осъдителен иск срещу длъжниците, като довнесе следващата се държавна
такса, поради което предявява настоящата искова молба.
Ищецът твърди, че е предоставил на ответника Д. кредит в размер на 15
000 лв. съгласно договор за кредит за текущо потребление от 15.08.2017 год.
със срок на издължаване 120 месеца, който е усвоен изцяло и е започнало
погасяването му. Кредитът е бил обезпечен с поръчителство посредством
сключен на 15.08.2015 г. с ответника Л.М., договор за поръчителство, с който
поръчителят се е задължил да отговаря солидарно с кредитополучателя при
същите условия.
Твърди още, че ответникът-кредитополучател е допуснал нередовности
при плащането на погасителните вноски за главници и лихви, което е довело
до настъпване на предсрочна изискуемост на вземането на основание т.18.2 от
Общите условия на „Банка ДСК“ ЕАД за този вид кредит. Последното
плащане по кредита е направено на 10.10.2018 г., в размер на 2,29 лв. Към
датата на подаване на исковата молба е била налице забава от 316 дни, като са
просрочени 11 месечни вноски по кредита. С оглед обстоятелството, че
обявяването на кредита за предсрочно изискуем представлява по своята
същност потестативно право, за чието упражняване законът не предвижда
специална форма и ред, ищецът заявява, че с депозиране на исковата молба
прави изявление до кредитополучателя Д.Д. и до поръчителя Л.М. за
обявяване предсрочна изискуемост на остатъка по кредита, поради настъпили
обективни предпоставки за това предвидени в чл. 18.2 от Общите условия. С
изложените мотиви моли за осъждане на ответниците да заплатят солидарно
на „Банка ДСК” сумата от 13 934,81 лева, представляваща главница, ведно
със законната лихва върху нея, считано от подаване на исковата молба до
окончателното плащане; сумата 1 766,57 лева, представляваща договорна
(възнаградителна) лихва за периода от 10.09.2018 г. до 23.08.2019 г.; сумата
32,61 лв. представляваща лихвена надбавка за забава за периода 11.10.2018 г.
до 23.08.2019 г.; сумата 120,00 лева – разходи при изискуем кредит, както и
сторените по делото разноски.
В съдебно заседание, ищецът чрез процесуалния си представител
поддържа в цялост предявените искове, като с оглед тяхната основателност и
доказаност моли за уважаването им. В депозираната писмена защита излага
подробни мотиви относно основателността и доказаността на исковите
2
претенции. Претендира разноски.
В срока по чл. 131 от ГПК отговор на исковата молба е депозиран от
назначения на ответника Д.Д. особен представител - адв. К.И., в който
изразява становище за неоснователност на предявения иск. Твърди, че при
подписване на договора и приложенията към него кредитополучателят не е
получил ясни правила за индивидулно уговорени клаузи, които са били
изготвени предварително, поради което потребителят не е имал възможност
да влияе върху съдържанието им.
Прави възражение, че липсва уведомление за обявена предсрочна
изискуемост на кредита. На следващо място твърди, че клаузите на чл. 9 от
договора за кредит са неравноправни по смисъла на чл. 143 ЗЗП, поради което
са нищожни съгласно разпоредбата на чл. 146 от ЗЗП. Прави възражение за
неравноправност на клаузите по договора определящи начина на формиране
на лихвения процент и неговото увеличение, както и за неясни клаузи,
описани в Приложение № 9.1 относно промоционалните условия до
31.08.2017 г. Оспорва кумулативното претендиране от ищеца на договорна и
наказателна лихва за един и същи период, считано от 10.09.2018 г. до
23.08.2019 г., респ. от 11.10.2018 г. до 23.08.2019 г. Оспорва искането за
заплащане на сумата от 120 лв. – разходи при изискуем заем, т.к. в чл. 9.2 е
уговорена като разход, който няма да влияе на ГПР.
В съдебно заседание настоява за отхвърляне на предявените искове на
основанията подробно изложени в писмения отговор.
В срока по чл. 131 от ГПК не е постъпил писмен отговор от ответника
Л.М.. В съдебно заседание, чрез процесуалния си представител моли
предявените срещу нея искове да бъдат отхвърлени, поради погасяването им
по давност с оглед изтичане на шестмесечния срок по чл. 147, ал. 1 ЗЗД.
Претендира за присъждане на разноски.
Съдът, след съвкупната преценка на събраните по делото доказателства,
прие за установено следното от фактическа страна:
Не е спорно между страните, а и от приложените по делото доказателства
се установява, че на 15.08.2017 г. между “Банка ДСК” ЕАД” като кредитор и
ответникът Д. Р. Д.. като кредитополучател, е сключен договор за кредит за
текущо потребление за сумата в размер на 15 000.00 лева и срок на
издължаване 120 месеца, считано от датата на неговото усвояване. Между
3
страните е постигната договореност, че кредитът се усвоява еднократно чрез
посочена банкова сметка с титуляр кредитополучателя, а падежът за
издължаване на месечните вноски е 10-то число на месеца съгласно
погасителен план. Според чл. 8 от договора, кредитът се олихвява с
променлив лихвен процент в размер на 8.70% годишно или 0,02% на ден,
формиран от стойността на 6-месечен SOFIBOR 0.268%, който при
отрицателна стойност се приема със стойност нула, и фиксирана
преференциална надбавка в размер на 8.432 %, при изпълнение на Условията
по програма ДСК Партньори плюс, подробно описана в Приложение № 2 към
договора. Договорено е между страните, че при нарушение на условията
кредитополучателят губи правото си да ползва преференциите изцяло или
частично и приложимият лихвен процент се увеличава, чрез увеличаване на
надбавката, съгласно условията. Страните са постигнали съгласие, годишният
процент на разходите по кредита да е 10,38% и може да бъде променян при
предпоставките предвидени в общите условия. Съгласно чл. 12 с
подписването на договора кредитополучателят е декларирал, че му е
предоставена своевременно преддоговорна информация по чл. 5 ЗПК, како и
общите условия за предоставяне на кредит за текущо потребление на
физически лица с оглед вземане на информирано решение за сключване на
договора за кредит. Съгласно чл. 18 неразделна част от договора са общите
условия за предоставяне на кредити за текущо потребление на физически
лица и извлечение от тарифата за лихвите, таксите и комисионните, които
Банка ДСК прилага по извършвани услуги на клиенти, които
кредитополучателя е получил и приел с подписването на договора.
За обезпечаване на задълженията по кредита, на 15.08.2017 г. между
“Банка ДСК”ЕАД” като кредитор и ответникът Л. А. М.. е сключен договор за
поръчителство, по силата на който последната отговаря солидарно с
кредитополучателя спрямо банката за всички задължения по Договор за
кредит от 15.08.2017 г.
С исковата молба ищецът е представил сключения между страните
Договор за кредит за текущо потребление от 15.08.2017 г. и погасителен план
към него, Заявление за ползване на преференциален лихвен процент за
текущо потребление, предоставян при условията на програма „Партньори
плюс”, Промоционални условия до 31.08.2017 г. по стандартен кредит за
текущо потребление, обезпечен с поръчителство, Общите условия за
4
предоставяне на кредита за текущо потребление, Договор за поръчителство от
15.08.2017 г. извлечение от счетоводните книги на банката по сметка
0000000024629769 за периода 15.08.2017 г. – 23.08.2019 г.
От приетото като доказателство по делото ч.гр.д. № 2345/2019 г. по описа
на РС Добрич се установява, че с нотариални покани изх. № 06-20-
00765/22.03.2019 г. и изх. № 06-20-00764/22.03.2019 г. на „Банка ДСК” ЕАД,
изпратени по постоянния и настоящ адрес на Д. Р. Д.., ищецът уведомява
последния, че поради забава в погасяване на задълженията му по сключен
между страните Договор за банков кредит от 15.08.2017 год. в размер на
сумата 15 000 лв., отчитан по сметка № 0000000024629769 и на основание
предвидените в него условия, Банката обявява кредита за предсрочно
изискуем. Считано от датата на получаване на поканата цялата непогасена
главница по договора за кредит става дължима и върху нея се начислява
лихва в размер на договорения лихвен процент, увеличен с предвидената в
договора надбавка за забава. Длъжникът е уведомен, че Банката ще пристъпи
към събиране на вземането по съдебен ред, съгласно действащото
законодателство.
От представените два констативни протокола – рег. № 4321/10.06.2019 г.
и рег. № 2125/25.06.2019 г. се установява, че при извършените трикратни
посещения на адресите не е открит адресата нито лице, което да получи
уведомленията. Залепени са уведомления, като в указания двуседмичен срок
адресата не се е явил да получи поканата - уведомление. С оглед горното
нотариусът е приел на основание чл. 47 от ГПК за редовно връчени поканите.
По делото е изготвено и прието заключение по допуснатата ССЕ,
неоспорено от страните и прието от съда като компетентно и обосновано. От
същото се установява, че сумата от 15000 лв. по договор за кредит от
15.08.2017 г. е усвоена от кредитополучателя Д.Д.. Установена е забава от
страна на длъжника при плащанията на суми по кредита – 11 месечни вноски,
общо 316 дни. Размерът на просрочените суми към датата на подаване на
исковата молба – 23.08.2019 г. е общо 2452,98 лв. Размера на дължимата
главница към 23.08.2019 г. е 13934.81 лв.; на договорната възнаградителна
лихва, начислена върху дължимата главница е 1766,57 лв., а на дължимата
лихвена надбавка за забава – 32,61 лв. Вещото лице е изчислило, че към
датата на връчване на препис от исковата молба 08.06.2020 г. дължимата
5
главница е в размер на 13934,81 лв., договорната възнаградителна лихва е в
размер на 4647,79 лв., а дължимата лихвена надбавка за забава е в размер на
102.17 лв. По кредита е начислена такса „разходи при изискуем кредит”,
съгласно тарифата на Банка ДСК в размер на 120 лв.
Въз основа на така установените факти, Каварненският районен съд, като
съобрази приложимия закон, приема от правна страна следното:
С оглед изложените факти и направено искане настоящият състав на съда
приема, че е сезиран с обективно и субективно съединени осъдителни искове
с правно основание чл. 79, ал. 1 ЗЗД във вр. с чл. 430 ТЗ, чл. 86 и чл. 138 и сл.
от ЗЗД.
За уважаване на предявените искове, ищецът следва да установи при
условията на пълно и главно доказване наличието на валидно облигационно
отношение между страните по делото, произтичащо от договор за
потребителски кредит, като и договор за поръчителство, изпълнение на
поетите от ищеца задължения за предоставянето на сумата по договора за
кредит на първия ответник, изпадането в забава на длъжниците,
осъществяване на предпоставките по договора, въз основа на които е
възникнало правото му да обяви кредита за предсрочно изискуем, надлежното
уведомяване на ответниците за последното и размера на претендираните
вземания.
Съдът намира, че между банката - ищец и ответника Д. Р. Д.. като
кредитополучател е налице валидно облигационно правоотношение,
възникнало с подписване на процесния договор за кредит за текущо
потребление от 15.08.2017 г., разкриващо белезите на договор за банков
кредит по смисъла на чл. 430, ал. 1 ТЗ, представляващ абсолютна търговска
сделка по чл. 1, ал. 1, т. 7 от същия закон.
От заключението на приетата по делото съдебно-икономическа
експертиза е безспорно установено, че банката е изпълнила задължението си
за предоставяне на парични средства на кредитополучателя в размер на 15000
лв. на 15.08.2017 г. чрез извършен еднократно превод по разплащателната
сметка на Д.. Безспорно е установено, че на 10.10.2018 г. е последното
плащане за погасяване на дълга в размер на 2,29 лв. С оглед изложеното
съдът приема, че ищецът е изпълнил задълженията си по договора, а
ответникът Д.Д. е изпаднал в забава за изпълнение на задълженията си за
6
връщане на заетата сума. При така установеното спиране на плащанията по
кредита, представляващо неизпълнение на договорно задължение, е
възникнало правото на банката - ищец да обяви кредита за предсрочно
изискуем на основание чл. 19 от ОУ.
Съгласно чл. 415, ал. 3 ГПК искът по чл. 415, ал. 1, т. 1 и 2 ГПК /при
издадена заповед за изпълнение и подадено в срок възражение/ е
установителен, а по т. 3 /когато съдът е отказал да издаде заповед за
изпълнение/ – осъдителен. В практиката си върховната съдебна инстанция
непротиворечиво приема, че обявяването на кредита за предсрочно изискуем
може да бъде извършено в хода на исковото производство, образувано по
реда на чл. 415, ал. 1 и чл. 422, ал. 1 ГПК. Изявлението на банката за
обявяване на кредита за предсрочно изискуем може да бъде инкорпорирано в
исковата молба или в отделен документ, който е представен като приложение
към исковата молба. В тези случаи изявлението поражда правни последици с
връчването на препис от исковата молба с приложенията към нея на
ответника – кредитополучател, ако са налице и предвидените в договора за
кредит обективни предпоставки за загубване преимуществото на срока.
Упражняването на това потестативно право на банката и в този смисъл
настъпването на предсрочната изискуемост на кредита в хода на исковото
производство представлява факт от значение за съществуването на
претендираното право на вземане за главница и възнаградителни лихви, който
следва да бъде взет предвид от съда на основание чл. 235, ал. 3 ГПК. При
положение, че правното основание на заявената претенция е договорът за
кредит и поради това, че решението следва да отразява материалноправното
положение между страните по делото, каквото е то към момента на
приключване на съдебното дирене, липсва основание да се отрече
настъпилата в хода на исковото производство предсрочна изискуемост на
кредита. Приема се също така, че връчването на искова молба, с обективирано
изявление за предсрочна изискуемост на кредита на особен представител на
длъжник, има за последица настъпване на предсрочната изискуемост от
датата на редовното връчване на исковата молба.
В конкретния случай исковата молба с изявлението за обявяване на
кредита за предсрочно изискуем е връчен на особения представител на
ответника Д.Д. на дата 08.06.2020г и от тази дата кредитът е станал
предсрочно изискуем. В тази връзка съдът не споделя доводите на
7
пълномощника на ответника за липса на основание за обявяване на кредита за
предсрочно изискуем.
В отговора на исковата молба са направени възражения за
недействителност на договора, поради липса на реално уговорен лихвен
процент и поради наличие на неравноправни клаузи, които възражение съдът
намира за неоснователни.
За да са налице неравноправни клаузи в договор за потребителски кредит
– порок, който да води до недействителност на конкретните клаузи, е
необходимо да са налице предпоставките на чл. 143 и сл. от ЗЗП. За да бъде
неравноправна една клауза в договор, сключен с потребител, същата следва
да не е индивидуално договорена, да е във вреда на потребителя, да не
отговаря на изискването за добросъвестнос и да води до значетелно
неравновесие между правата и задълженията на търговеца и потребителя, да
попада сред някоя от хипотезите посочени в чл. 143, ал. 1 от ЗЗП, както и да
не попада сред изключенията предвидени в чл. 144 от ЗЗП. В процесния
случай не е изпълнен посочения фактически състав. В т. 8 от договора за
кредит е уговорен размера и начина, по който се определя дължимата от
кредитополучателя лихва. Начинът на формиране на лихвата е подробно и
ясно определен в договора, като клаузата е индивидуално договорена между
страните, което изключва квалифицирането й като неравноправна. В т. 8.1 от
договора, вр. с т. 7.1, т. 7.2.1 и т. 7.2.2 от общите условия към договора е
уговорен начина на формиране на възнаградителната лихва, който също не
води до неравновесие между правата и задълженията на страните по договора.
Установи се от заключението на СИЕ, че по време на действие на договора
стойността на индекса SOFIBOR е намаляла, което е довело до намаляване и
на лихвения процент по кредита. Установи се също, че увеличението на
лихвения процент се дължи на неизпълнение от страна на кредитополучателя
на условията за ползване на преференциална лихва, изразяващо се в
неосигуряване два последователни месеца постъпления от работна
заплата/кредитен оборот по разплащателната сметка обслужваща кредита.
Липсата на постъпления по сметката, респ. плащания по кредита от месец
август 2018 г. е обусловило отнемането на преференциите по отношение на
лихвения процент. Преференциалните лихвени проценти посочени в
приложение № 9.1 се прилагат при изпълнение на допълнителни условия,
8
които длъжникът не е изпълнил. Само при доказано спазване на
допълнителните условия се прилагат допълнителните отстъпки при лихвения
процент. В процесния случай това не е налице, поради което се прилага
лихвеният процент уговорен между страните в договора за кредит 8,70 %. С
този лихвен процент е олихвяван кредита до момента, в който длъжникът не е
изпълнил и останалите условия предвидени в приложение 9.1. След това
кредитът е олихвяван с лихвения процент съгл. т. 8 от договора за кредит
SOFIBOR към съответната дата и фиксирана стандартна надбавка в размер на
13,182%, в случая общо 13,345 %.
С оглед изложеното съдът намира предявените спрямо ответника Д.
исковете за осъждането му да заплати на ищеца сумата от 13 934,81 лева,
представляваща главница, ведно със законната лихва върху нея, считано от
подаване на исковата молба до окончателното плащане; сумата 1 766,57 лева,
представляваща договорна (възнаградителна) лихва за периода от 10.09.2018
г. до 23.08.2019 г. и сумата 32,61 лв. представляваща лихвена надбавка за
забава за периода 11.10.2018 г. до 23.08.2019 г. за основателни и доказани,
поради което следва да ги уважи.
По отношение на претенцията за заплащане на разходи при изискуем
кредит в размер на 120.00 лв., съдът намира, че искът се явява неоснователен
и следва да се отхвърли. Договорът за кредит е сключен при действието на
Закона за потребителските кредити и тъй като длъжникът има качеството
"потребител", задължение на съда е служебно да извърши проверка дали
договорът не нарушава императивните разпоредби на закона. Искането за
присъждане на разходи при изискуем кредит е в противоречие и с
императивната норма на чл. 10а, ал. 2 от ЗПК, с която е въведена изрична
забрана да бъдат събирани такси и комисионни за дейности, свързани с
управлението на кредита. Действително, в нормата на чл. 10а, ал. 1 от ЗПК е
предвидена възможност на кредитора по договор за потребителски кредит да
получава такси и комисионни за предоставени на потребителя допълнителни
услуги във връзка с договора. В случая обаче претендираните разходи не
представляват допълнителни услуги, които кредиторът предоставя на
потребителя по силата на договора с цел да осигурят изпълнението, вкл. и
принудителното такова, а единствено водят до заобикаляне на посочените
законови ограничения и обогатяват неоснователно кредитора. При тези
съображения претенцията за заплащането им подлежи на отхвърляне, поради
9
противоречие със закона.
Предявените искове за солидарно осъждане на ответника Л.М., в
качеството и на поръчител за задълженията на главния длъжник, съдът
намира за неоснователни и недоказани, поради което следва да ги отхвърли.
Установява се от представения договор за поръчителство, че на
15.08.2017 г. между Л. А. М.. и „БАНКА ДСК” ЕАД гр. Балчик е сключен
договор съгласно чл. 1 на който с договора за поръчителство се обезпечава
изпълнението на задълженията на Д.Д. по договор за кредит за текущо
потребление от 15.08.2017 г. и общите условия към него, за сумата от 15000
лв., за срок от 120 месец и при променлив лихвен процент. Съгласно чл. 2 от
договора поръчителите отговарят солидарно с кредитополучателя и помежду
си и се задължават спрямо кредитора при неизпълнение от
кредитополучателя на задълженията му по договора за кредит описан в т. 1,
да ги изпълнят в съответствие с договорените условия включително и когато
са настъпили промени, основани на тези условия. В други случаи на промяна
поръчителят отговаря, само ако е приел писмено промяната.
Съдът намира, че така сключения договор за поръчителство е
недействителен. Като всеки договор и договорът за поръчителство трябва да
съдържа необходимите реквизити-страни, предмет, постигнато съгласие, като
писмената форма е условие за неговата действителност. Предмет на
поръчителството е благото, към което е насочен интересът на кредитора - по
правило поръчителят се задължава да изпълни главния дълг, ако длъжникът
не го изпълни – чл. 138 ЗЗД. Главната сделка е предпоставка за
съществуването на поръчителството, но макар и функция на главния дълг,
поръчителството разкрива известна самостоятелност – може да се
поръчителства за по-малко и при по-леки условия от главния дълг – чл. 139
ЗЗД. При всички случаи обаче, договорът за поръчителство следва да
съдържа достатъчно ясна информация относно предмета на главното
задължение, тъй като главната сделка обуславя действието на
поръчителството. В тази връзка липсата на конкретни данни за наличие на
действително задължение на третото лице към кредитора и сделката от която
произтича това задължение, води до неопределеност и на предмета на
договора за поръчителство, чието основно предназначение е да обезпечи
изпълнението на главния дълг и затова трябва да е налице яснота относно
10
престацията на поръчителя, която трябва да е предварително определена и
известна. В случая такива данни в договора за поръчителство липсват, което е
и основание за неговата недействителност. На основание изложените
съображения исковете срещу ответника Л. А. М.. следва да бъдат отхвърлени.
При този изход на делото, съгласно чл. 78, ал. 1 и ал. 3 от ГПК,
ответникът Д. Р. Д., следва да бъде осъден да заплати на "Банка ДСК" ЕАД
София разноски по гр.д. № 646/2021 г. в размер на 2268,66 лева (408,66 лв. –
платена държавна такса, 460,00 лв. – депозит за вещо лице, 1300,00 лв. –
депозит за особен представител, 100,00 лв. – юрисконсултско възнаграждение
определено от съда, съгл. чл. 78, ал. 8 ГПК), и в размер на 311,14 лв. по ч.гр.д.
№2345/2019 г. по описа на ДРС, а ищецът "Банка ДСК" ЕАД следва да
заплати на ответника Л. А. М.. сторените разноски в настоящото
производство в общ размер на 970, 00 лв., от които 20 лв. - депозит за вещо
лице и 950,00 лв. – адвокатско възнаграждение, което не се явява прекомерно
с оглед разпоредбата на чл. 7, т. 4 от Наредба № 1 от 9.07.2004 г. за
минималните размери на адвокатските възнаграждения
Мотивиран от горните съображения, съдът
РЕШИ:
ОСЪЖДА Д. Р. Д.., ЕГН **********, с постоянен адрес *** да заплати на
"БАНКА ДСК" ЕАД, ЕИК: *** със седалище и адрес на управление в ***,
представлявано от главен изпълнителен директор *** и *** изпълнителен
директор, сумата от 13 934,81 лв. (тринадесет хиляди деветстотин тридесет и
четири лева и осемдесет и една стотинки), представляваща непогасена
главница по договор за кредит за текущо потребление от 15.08.2017 г., ведно
със законната лихва върху тази сума, начиная от датата на подаване на
исковата молба - 23.08.2019 г. до окончателното й заплащане; сумата 1 766,57
лв. (хиляда седемстотин шестдесет и шест лева и петдесет и седем стотинки),
представляваща договорна (възнаградителна) лихва за периода от 10.09.2018
г. до 23.08.2019 г.; сумата 32,61 лв. (тридесет и два лева и шестдесет и една
стотинка), представляваща лихвена надбавка за забава за периода 11.10.2018
г. до 23.08.2019 г., като отхвърля предявеният осъдителен иск срещу Д. Р. Д..
за заплащане на сумата 120,00 лв. (сто и двадесет лева), представляваща
разходи при изискуем кредит, като неоснователен и недоказан.
11
ОТХВЪРЛЯ, като неоснователни и недоказани, предявения от "БАНКА
ДСК" ЕАД, ЕИК: *** със седалище и адрес на управление в ***,
представлявано от главен изпълнителен директор *** и *** изпълнителен
директор, чрез пълномощник юрисконсулт Б.Н., против Л. А. М.., ЕГН
**********, с адрес *** искове за заплащане в качеството й на поръчител,
сумата от 13 934,81 лв. (тринадесет хиляди деветстотин тридесет и четири
лева и осемдесет и една стотинки), представляваща непогасена главница по
договор за кредит за текущо потребление от 15.08.2017 г., ведно със
законната лихва върху тази сума, начиная от датата на подаване на исковата
молба до окончателното й заплащане; сумата 1 766,57 лв. (хиляда
седемстотин шестдесет и шест лева и петдесет и седем стотинки),
представляваща договорна (възнаградителна) лихва за периода от 10.09.2018
г. до 23.08.2019 г.; сумата 32,61 лв. (тридесет и два лева и шестдесет и една
стотинка), представляваща лихвена надбавка за забава за периода 11.10.2018
г. до 23.08.2019 г.; сумата 120,00 лв. (сто и двадесет лева), представляваща
разходи при изискуем кредит.
ОСЪЖДА Д. Р. Д.., ЕГН **********, с постоянен адрес *** да заплати на
"БАНКА ДСК" ЕАД, ЕИК: *** със седалище и адрес на управление в ***,
сумата от 2268,66 лв. (две хиляди двеста шестдесет и осем лева и шестдесет и
шест стотинки), представляваща направените разноски по гр.д. № 646/2021 г.
по описа РС Каварна и сумата от 311,14 лв. (триста и единадесет лева и
четиринадесет стотинки), представляваща разноски по ч.гр.д. № 2345/2019 г.
по описа на РС Добрич.
ОСЪЖДА "БАНКА ДСК" ЕАД, ЕИК: *** със седалище и адрес на
управление в ***, да заплати на Л. А. М.., ЕГН **********, с адрес ***
сумата от 970,00 лв. (деветстотин и седемдесет лева), представляваща
направените разноски по гр.д. № 646/2021 г. по описа РС Каварна
Решението подлежи на въззивно обжалване пред Окръжен съд - Добрич,
в двуседмичен срок от връчването му на страните.
Съдия при Районен съд – Каварна: _______________________
12