№ 88
гр. София, 21.01.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ЧЖ-I-Е, в закрито заседание на двадесет
и първи януари през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:Елена Андреева
Членове:Елена Маврова
Стилияна Григорова
като разгледа докладваното от Стилияна Григорова Въззивно гражданско
дело № 20211100514299 по описа за 2021 година
Производството е образувано по подадена от длъжника по изп.д. №
20169210401064 на ЧСИ, рег. № 921 на Камарата на ЧСИ – Г. Н. Н. жалба
срещу протокол за разпределение от 17.09.2021 г. Твърди, че продаденият
имот е единствено жилище на длъжниците и не притежават друг в населеното
място, който да задоволи техните нужди. Разпределената на ТД на НАП сума
в размер на 18 563 лева се явявала завишена, като съдебният изпълнител не
взел предвид, че част от нея е погасена по давност.
Заявява, че не е единствен собственик на имота, че продаденият имот не
бил обременен с вещни тежести и върху него нямало вписана възбрана.
Според жалбоподателя, следва да се посочат дължимите на останалите
кредитори суми, тъй като купувачът не разбрал какво купува, а внесената от
нея парична сума послужила за удовлетворяване на вземанията на
кредиторите. Моли от Служба „ГРАО“ да се изиска удостоверение за
„въпросните лица“.
Вземанията на И.В.Н. и В.В.Н. не били предявени и приети от
останалите кредитори. През цялото време се провеждала продажба на имот с
идентификатор 68134.513.433.1.2, а накрая на публична продан бил продаден
чужд имот с идентификатор 68134.513.433.1.1.
1
Ответниците по жалбата „Първа инвестиционна банка“ АД, „Банка
ДСК“ ЕАД, ТД на НАП, В.З.С., И.В.Н. и В.В.Н. не са изразили становище.
Частният съдебен изпълнител е депозирал мотиви, според които
жалбата е неоснователна.
Жалба е постъпила и от В.З.С., който обжалва протокола за
разпределение от 17.09.2021 г. Излага доводи за неправилно извършено
разпределение, частично идентични с тези на Г.Н.. Твърди, че в
разпределението неправилно не са посочени вземанията на кредиторите.
Неправилно била посочена „Първа инвестиционна банка“ АД, която не
разполагала с привилегировано вземане, а за същото в гр. Плевен имало
образувани изпълнителни дела и ипотекирани имоти, които служели за
обезпечаване на кредитора.
Сумата, която му била разпределена, била много малка и не отговаряла
на действителната.
Моли разпределението да бъде отменено.
Отговор на жалбата на В.С. е подал длъжникът Г. Н. Н., която изразява
становище за основателност на жалбата.
Останалите взискатели по изпълнителното дело не са подали отговор.
Частният съдебен изпълнител е изложил подробни мотиви за
неоснователност на подадената от В.С. жалба.
Съдът, като взе предвид съображенията, изложени в жалбите и
мотивите на съдебния изпълнител, намира следното:
Жалбите са подадени в законоустановения тридневен срок, от
легитимирани лица – длъжник и взискател, срещу подлежащ на обжалване
акт на съдебен изпълнител и са допустими, поради което следва да бъдат
разгледани по същество.
В жалбата на длъжника Г.Н. се твърди несеквестируемост на имота,
който е изнесен на публична продан и с постъпленията от която продажба са
погасени задължения към първоначалния взискател и присъединилите се в
изпълнителното производство взискатели.
Съгласно задължителни указания в т. 1 на ТР № 2/26.06.2015 г. по
тълк.д. № 2/2013 г. на ОСГТК на ВКС, длъжникът може да обжалва
разпределението на основание несеквестируемостта на вещта, върху която е
2
насочено изпълнението.
На първо място следва да се отбележи, че законът не поставя условие
жилището да е единствено в населеното място, в което същият се намира, а то
да е единственото, притежавано от длъжника изобщо. Установява се от
изискани справки от Служба по вписвания в Плевен, Червен бряг и Мездра,
че Г.Н. притежава множество недвижими имоти, годни за обитаване, сред
които жилище в гр. Плевен, ул. ****, върху който също е вписана възбрана
през 2018 г. (л. 217 от изп.д.). По тези съображения първото възражение на
жалбоподателя Н., обосноваващо искането за отмяна на разпределението, е
неоснователно.
Следващото възражение се отнася до размера на разпределената в полза
на ТД на НАП сума в размер на 18 563.34 лева. Съгласно чл. 458 от ГПК,
държавата се смята винаги за присъединен взискател за дължимите й от
длъжника публични и други вземания, размерът на които е бил съобщен на
съдебния изпълнител до извършване на разпределението. Видът на вземането
е съобразно нормата на чл. 191, ал. 1, т. 3 от ДОПК, според която държавата
се смята винаги като присъединен взискател за дължимите й от длъжника
публични вземания, размерът на които е бил съобщен на съдебния изпълнител
до извършване на разпределението. Видно от удостоверение от 26.08.2021 г.
на ТД на НАП Велико Търново, Г. Н. Н. има публични задължения на
стойност 18 563.34 лева. Това вземане на държавата е включено в
разпределението съгласно чл. 136, ал. 1, т. 6 от ЗЗД. Нито съдебният
изпълнител, нито съдът в настоящото производство може да обсъжда и зачита
възражение на длъжника за погасителна давност. ДОПК урежда специална
процедура по отписване на погасено по давност вземане, която в случая явно
не е проведена.
Неотносимо към правилността на разпределението е възражението, че
Г.Н. не е единствен собственик на имота. Евентуалният съсобственик
разполага със самостоятелни права, които не могат да бъдат упражнявани от
чуждо име. С продажната цена се погасяват задължения на Н. към
кредиторите й (първоначален и присъединени такива).
Видно от нотариален акт № 132 от 25.11.2010 г. на нотариус рег. № 206
на НК (л. 729 от изп.д.), Г.Н. е придобила право на собственост върху жилище
с площ от 83.57 кв.м., заемащо целия втори етаж на сграда, находяща се в гр.
3
София, ул. ****, заедно с мазе с площ от 9.30 кв.м. и с 39.08% ид. ч. от
общите части на сградата и от правото на строеж върху мястото, в което е
построена сградата.
Изп.д. № 20169210401064 по описа на ЧСИ рег. № 921 е образувано по
молба на взискателя „Първа инвестиционна банка“ АД за задължения на Г. Н.
Н. и Милен Димитров Антов за разноски в съдебното производство, съгласно
изпълнителен лист от 20.07.2016 г. по т.д. № 94/2013 г. по описа на ОС – гр.
Плевен. На 12.12.2016 г. взискателят е поискал да бъде присъединено
вземането му към длъжниците, съгласно удостоверение от 07.12.2016 г. по
изп.д. № 20138150400359 на ЧСИ, рег. № 815 на Камарата на ЧСИ. По това
изпълнително дело на 20.02.2013 г. е била наложена възбрана от ЧСИ, рег. №
815 на Камарата на ЧСИ именно върху собствения на Н. недвижим имот в гр.
София, ул. ****. На взискателя и на присъединилите се кредитори не могат да
се противопоставят актове и сделки, следващи налагането на възбраната и
изчерпателно посочени в чл. 453 от ГПК.
Дали имотът е обременен с вещни тежести е без значение при насочване
на изпълнението върху недвижим имот на длъжника, доколкото цялото
негово имущество служи за общо обезпечение на неговите кредитори, които
имат еднакво право да се удовлетворят от него, при липса на законни
основания за предпочитание (чл. 133 от ЗЗД).
В разпределението изрично е посочено кои от задълженията се
погасяват изцяло със сумата от публичната продан. От гледна точка на
интереса на купувача това е без значение, доколкото на основание
проведената продан той придобива правото на собственост върху имота, а за
непогасените задължения Н. отговаря с останалото си имущество.
Неотносимо е искането на жалбоподателя за изискване на
удостоверение за „въпросните лица“. Освен „Първа инвестиционна банка“
АД, присъединили се по изп.д. № 20169210401064 по описа на ЧСИ, рег. №
921 взискатели са физически лица и „Банка ДСК“ ЕАД.
На 24.01.2017 г. М.К.К. е подал молба за присъединяване като взискател
по изпълнителното дело за събиране на вземане към Г. Н. Н. на сумата от
38 487.70 лева, ведно със законната лихва от 08.12.2010 г. до окончателното
изплащане и разноски в размер на 769.76 лева. С разпореждане от 31.01.2017
г. ЧСИ, рег. № 921 е присъединил за събиране вземанията на М.К. по
4
представения изпълнителен лист от 09.12.2010 г. По силата на договор за
цесия от 14.07.2019 г., М.К. е прехвърлил вземането си към Г.Н. и въз основа
на молба от 30.11.2020 г. В.З.С. е конституиран като взискател по делото на
мястото на цедента.
С молба от 08.02.2018 г. И.В.Н. и В.В.Н. са поискали да бъдат
присъединени като взискатели по изп.д. № 20169210401064 на ЧСИ, рег. №
921 на Камарата на ЧСИ за събиране на вземанията им по удостоверение изх.
№ 4208/08.02.2017 г. на ЧСИ, рег. № 790.
На 16.09.2021 г. молба за присъединяване е подала „Банка ДСК“ ЕАД, с
приложено удостоверение изх. № 10859/10.09.2021 г. по изп.д. №
20137560401173 на ЧСИ, рег. № 756 за събиране на вземането си към Г. Н. Н.,
възлизащо на сумата от 202 434.10 лева.
Евентуално настъпила смърт на кредитор в хода на изпълнителното
производство не погасява дълга, а се наследява от наследниците, като
дължимата на наследодателя сума се разпределя между тях съобразно квотите
им.
На последно място, възражението на Н., че вземанията на
присъединилите се взискатели не са предявени и приети от останалите
кредитори не намира опора в закона. Изрична процедура по приемане на
присъдени взискатели липсва. Обратно, ако някой от взискателите твърди, че
вземане на друг взискател не съществува, той следва да предяви иск (чл. 464
от ГПК). В такъв случай се спира предаване на сумата на кредитора с
оспорено вземане. В случая липсват данни някой от взискателите да е
оспорил вземането на друг такъв по изп.д. № 20169210401064.
Без значение от гледна точка на разпределението на сумите от
продажбата е погрешно посочен номер на идентификатор, тъй като е описан,
оценен и продаден имот на длъжника Г.Н., съгласно нотариален акт №
132/25.11.2010 г. на нотариус рег. № 206 на НК.
По така изложените съображения, жалбата на Г.Н. е неоснователна и
следва да бъде оставена без уважение.
Те са относими и към онези доводи на жалбоподателя В.З.С., които са
идентични с тези на Г.Н..
Допълнително се сочи, че в разпределението не са посочени вземанията
5
на кредиторите.
С случая с право на предпочтително удовлетворение се ползват
вземанията за разноски в хода на принудителното изпълнение, на основание
чл. 136, ал. 1, т. 1 от ЗЗД – авансови такси, изразяващи се във вземания на
ЧСИ и на взискателя „Първа инвестиционна банка“ АД по обезпечаването и
разноски по принудителното изпълнение. Привилегировани вземания по чл.
136, ал. 1, т. 2-5 от ЗЗД не са предявени в изпълнителното производство. С
привилегия по чл. 136, ал. 1, т. 6 от ЗЗД се ползва публичното вземане на
държавата за сумата от 18 563.34 лева, която е разпределена изцяло.
Правилно са определени размерът и редът на привилегированите
вземания, чиято стойност възлиза на сумата от 23 747.78 лева. Установява се,
че в полза на „Първа инвестиционна банка“ АД не е разпределено
привилегировано вземане по изпълнителните титули, а само вземания за
разноски по обезпечаване и провеждане на изпълнението. Като взискател,
инициирал изпълнителното производство, по което е извършено обжалваното
разпределение, „Първа инвестиционна банка“ АД има право на онези
разноски, които са правилно определени от съдебния изпълнител.
Вземанията на хирографарните кредитори не могат да бъдат изцяло
удовлетворени от останалата от публичната продан сума на стойност
29 252.22 лева, поради което съдебният изпълнител е процедирал съобразно
нормата на чл. 460 от ГПК – разпределил е остатъкът по съразмерност.
Изцяло са погасени разноските по изпълнението, които е сторил всеки от
присъединените взискателите. Останалите задължения за разноски по
гражданските дела, законни лихви и главници са погасени напълно или
частично.
Неоснователно е искането на жалбоподателя В.С. в разпределението да
се посочат вземанията на всеки от кредиторите. Освен че такова изискване
законът не поставя, в разпределението от 17.09.2021 г. ясно е посочено кои
вземания се погасяват напълно и кои – частично. На следващо място, подобно
упоменаване на дълга би било заблуждаващо, доколкото е налице частично
погасяване на законни лихви, които са акцесорни вземания. Те продължават
да се начисляват след 17.09.2021 г. върху непогасената главница.
Що се отнася до наличие на образувани изпълнителни дела за същото
вземане на взискател, съдът обръща внимание на жалбоподателя, че
6
изпълнителното производство приключва с изпълнение на задължението и
събиране на разноските по изпълнението (чл. 433, ал. 2 от ГПК).
Следователно, след влизане в сила на протокола за разпределение на
взискателите се превеждат съответните суми, като за тези от тях, чиито
вземания са напълно удовлетворени, изпълнителното производство
приключва.
В заключение, право на всеки взискател е да избере от кой съдебен
изпълнител да поиска образуване на изпълнително дело и върху кое
имущество на длъжника да се насочи принудителното изпълнение.
Обезпечаването на вземането на кредитора чрез ипотекиране на недвижим
имот му позволява да се ползва от привилегията по чл. 136, ал. 1, т. 3 от ЗЗД,
като при публична продан на този имот като взискател по изпълнителното
производство ще се удовлетвори предпочтително от стойността на
ипотекираната вещ. Това обаче не е пречка той да участва като хирографарен
(непривилегирован) кредитор при разпределяне на суми от продажба на друго
имущество на длъжника, какъвто е конкретният случай. Поради това е
неоснователно и последното възражение на Симеонов, че „Първа
инвестиционна банка“ АД имала качеството на ипотекарен кредитор по друго
изпълнително дело.
Основание за отмяна на извършеното разпределение липсва, поради
което жалбите на Г.Н. и на В.С. следва да бъдат оставени без уважение.
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ жалба вх. № 24494/21.09.2021 г. на Г. Н. Н.,
ЕГН ********** срещу разпределение на сумата от 53 000 лева, получена от
публична продан на недвижим имот, представляващ жилище с площ от 83.57
кв.м., заемащо целия втори етаж на сграда, находяща се в гр. София, ул. ****,
заедно с мазе с площ от 9.30 кв.м. и с 39.08% ид. ч. от общите части на
сградата и от правото на строеж върху мястото, в което е построена сградата,
за което е съставен протокол за разпределение от 17.09.2021 г. по изп.д. №
20169210401064 по описа на ЧСИ, рег. № 921 на Камарата на ЧСИ.
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ жалба вх. № 24738/23.09.2021 г. на В.З.С.,
7
ЕГН ********** срещу разпределение на сумата от 53 000 лева, получена от
публична продан на недвижим имот, представляващ жилище с площ от 83.57
кв.м., заемащо целия втори етаж на сграда, находяща се в гр. София, ул. ****,
заедно с мазе с площ от 9.30 кв.м. и с 39.08% ид. ч. от общите части на
сградата и от правото на строеж върху мястото, в което е построена сградата,
за което е съставен протокол за разпределение от 17.09.2021 г. по изп.д. №
20169210401064 по описа на ЧСИ, рег. № 921 на Камарата на ЧСИ.
Решението може да се обжалва пред Апелативен съд – София в
едноседмичен срок от връчването му на страните.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
8