РЕШЕНИЕ
№ 260098
29.10.2020 г. гр.
Перник
В
ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН
СЪД ПЕРНИК, Гражданска колегия, в открито заседание на 26.08.2020
г., Ш-ти въззивен състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
Димитър Ковачев
ЧЛЕНОВЕ:
Роман Николов
Маринела
Динева
при участието на секретаря Катя
Станоева, след като разгледа докладваното от съдията, в. гр. дело № 645 по описа за 2018 година, за да се произнесе
взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 258 и сл. ГПК.
С Решение № 70 от 20.06.2018 г., постановено по гр.
дело № 1176 по описа на Районен съд Радомир за 2015 г. е извършена съдебна
делба по реда на чл. 353 от ГПК на подробно описаните в него имоти между
съделителите Е.Д.Т. и Х.Г.Т., като е възложил на Т.
дял 2-ри, а на Т. дял 1-ви, както и Е.Т.
е осъдена да заплати на Х. Т. за уравняване на дяловете сумата
от 3840 лв.
Със същото Решение по иска по чл. 346 ГПК, вр. с чл. 31,
ал. 2 ЗЗД, предявен от Е.Д.Т. против Х.Г.Т. последният е осъден да й заплати, сумата от 1 500 лв.,
представляваща наем (по 100 лв. на месец), за ползване на притежаваните от
ищцата ¾ ид. ч. от Масивна жилищна сграда със застроена площ от 60
квадратни метра, построена в урегулиран поземлен имот (дворно място), находящ
се в ***, с площ от 681 квадратни метра, за който имот съгласно утвърдения със
Заповед № ***; *** година и изменен със Заповед № *** година регулационен план
на *** е отреден УПИ ***, *** в квартал ** по плана на ***, ведно със законната
лихва, от датата на предявяване на иска – 13.03.2018 г., до окончателното
изплащане на сумата.
Съделителите са осъдени да заплатят по сметка на
Районен съд – Радомир, както следва: Х.Г.Т., 1288.80 лв., представляваща държавни
такси – 4% върху стойността на получения дял, както и сумата от 60 лв.,
представляваща държавна такса – 4% върху присъдената сума по иска по чл. 31,
ал. 2 от ЗС и Е.Д.Т. сумата от 1856.40 лв., представляваща
държавни такси – 4% върху стойността на получения дял. С Решението Районният
съд е осъдил Х.Г.Т., да заплати на Е.Д.Т. сумата от 200 лв. направени
разноски по иска по чл. 31, ал. 2 от ЗС.
Срещу така постановено Решение, е депозирана въззивна жалба вх. № 3825 от 19.07.2018 г., от съделителя Х.Т.. В жалбата се поддържа, че обжалваното решение е неправилно, тъй като липсва преценка на всички събрани по делото доказателства в тяхната съвкупност. Твърди, че обжалваното решение е несправедливо. Иска се отмяна на решението, като въззивният съд постанови друго, с което съдът да се произнесе съобразно събраните доказателства.
Въззиваемата Е.Д.Т. в предоставения срок е подала отговор чрез процесуалния си представител
– адв. Б. Б. от АК П., като е оспорила жалбата и моли съдът да я остави без
уважение. Претендира разноски.
Съдът, след като обсъди доводите на страните и събраните по делото доказателства, намира за установено от фактическа страна следното:
Първоинстанционният съд е сезиран с иск за делба. С влязло в сила Решение № 88 от 25.05.2016 г., по гр. д. №
1176 по описа на Районен съд Радомир, потвърдено с Решение № 407/30.11.2016 г.,
по възз. гр. д. № 537 по описа на Окръжен съд Перник за 2016 г., изменено с Решение
№ 16 от 05.12.2018 г. по гр. д. № 1198 по описа на ВКС на Република България за
2017 г., е допусната делба по отношение на следните недвижими имоти:
1. МАСИВНА ЖИЛИЩНА СГРАДА със застроена
площ от 60 кв.м. (шестдесет квадратни метра), построена в урегулиран поземлен
имот (дворно място), находящ се в ***, с площ от 681 кв.м. (шестстотин
осемдесет и един квадратни метра), за който имот съгласно утвърдения със
Заповед № ***; *** година и изменен със Заповед № *** година регулационен план
на ***, е отреден УПИ ***, *** (***) в квартал ** (***) по плана на ***, при
граници на имота по нотариален акт: улица, Б. Н. П. от две страни и Л. С. Б., а
по представената скица: УПИ *** (***), улица, УПИ ***, *** (***), УПИ *** (***)
и УПИ ***, *** (***), всичките от квартал ** (***) по плана на селото, при
следните квоти от правото на собственост:
- ¾ ид. част за съделителката Е.Д.Т.
и
- ¼ ид. част за съделителя Х.Г.Т. и
2. САМОСТОЯТЕЛЕН ОБЕКТ с идентификатор
55871.514.95.1.64 (землище петдесет и пет хиляди осемстотин седемдесет и едно,
кадастрален район петстотин и четиринадесет, имот деветдесет и пет, сграда
едно, самостоятелен обект шестдесет и четири) по кадастралната карта и
кадастралните регистри на *** одобрени със Заповед *** г. на Изпълнителен
Директор на АГКК с адрес на имота: ***, самостоятелният обект се намира в
сграда № * (***), разположена в поземлен имот с идентификатор 55871.514.95 (землище
петдесет и пет хиляди осемстотин седемдесет и едно, кадастрален район петстотин
и четиринадесет, имот деветдесет и пет), предназначение на самостоятелния
обект: Жилище, апартамент, брой нива на обекта: 1 (едно), с площ по кадастрална
карта 88.03 кв.м. (осемдесет и осем цяло и три стотни квадратни метра),
принадлежащи части: избено помещение № * (***), с площ от 3.96 кв.м. (три цяло
деветдесет и шест стотни квадратни метра) и 0.798 % (нула цяло и седемстотин
деветдесет и осем хилядни процента) идеални части от общите части на сградата и
съответно идеални части от правото на строеж върху мястото, при съседи: на
същия етаж – апартамент с идентификатор 55871.514. 95.1.65 (пет, пет, осем,
седем, едно, точка, пет, едно, четири, точка, девет, пет, точка, едно, точка,
шест, пет) и апартамент с идентификатор 55871.514.95.1.43 (пет, пет, осем,
седем, едно, точка, пет, едно, четири, точка, девет, пет, точка, едно, точка,
четири, три), под обекта – апартамент с идентификатор 55871.514.95.1.61 (пет,
пет, осем, седем, едно, точка, пет, едно, четири, точка, девет, пет, точка,
едно, точка, шест, едно) и над обекта – апартамент с идентификатор
55871.514.95.1.67 (пет, пет, осем, седем, едно, точка, пет, едно, четири,
точка, девет, пет, точка, едно, точка, шест, седем), който обект по нотариален
акт представлява АПАРТАМЕНТ № ** (***), находящ се в ***, състоящ се от три
стаи, кухня, сервизни помещения и мазе, със застроена площ от 88.03 кв.м. (осемдесет
и осем цяло и три стотни квадратни метра), с принадлежащо избено помещение № *
(***) с полезна площ от 3.96 кв.м. (три цяло деветдесет и шест стотни квадратни
метра) и 0.789 % (нула цяло седемстотин деветдесет и осем хилядни процента)
идеални части от общите части на сградата и съответните идеални части от
правото на строеж върху мястото, при съседи на жилището: от изток – апартамент
№ ** (***), от запад – преградна стена, от север – улица и от юг – двор и
съседи на избеното помещение: от изток – коридор, от запад – преградна стена,
от север – мазе № * (***) и от юг – мазе № * (***), при следните квоти от
правото на собственост:
- ½ ид. част за съделителката Е.Д.Т.
и
- ½ ид. част за съделителя Х.Г.Т..
Във втората фаза на
делбата в срока по чл. 346 от ГПК Е.Т. е предявила иск срещу Х.Т. по чл. 31,
ал. 2 от ЗС, за сумата от 1 500 лв., представляваща наем (по 100 лв. на
месец), за ползване на притежаваните от ищцата 3/4 ид. ч. от Масивна жилищна
сграда със застроена площ от 60 квадратни метра, построена в урегулиран
поземлен имот /дворно място/, находящ се в ***, ведно със законната лихва, от
датата на предявяване на иска – 13.03.2018 г., до окончателното изплащане на
сумата, както и да й бъдат присъдени направените разноски. В пледоариите по
същество, страните са изявили желание делбата да се извърши чрез разпределение
по чл.
353 от ГПК, без да се тегли жребии, като и двамата съделители са поискали
да им бъде възложен апартамента в ***.
По делото са
събрани гласни доказателства – показанията на свидетелите Е. К. Т., И. И. Б. и С. А. Г..
Пред Районният съд
са изслушани и приети като доказателства заключения по допуснати от съда
съдебно – техническа и съдебно – икономическа експертизи.
С обжалваното Решение № 70 от 20.06.2018 г. г.,
постановено по гр. дело №1176 по описа на Районен съд Радомир за 2015 г. е
извършена съдебна делба, като на Х.Г.Т. е
възложен I-ви дял (масивна
жилищна сграда със застроена площ от 60 кв.м.), а на Е.Д.Т. е възложен II-ри дял (апартамент № ** (***),
находящ се в ***, състоящ се от три стаи, кухня, сервизни помещения и мазе, със
застроена площ от 88.03 кв.м.), като за уравняване на дяловете Е.Т. е осъдена да заплати на Х.Т. сумата от 3 840 лв.
Х.Г.Т. е осъден да заплати на Е.Д.Т., на основание чл. 31, ал. 2 от ЗС, сумата от
1 500 лв., представляваща наем (по 100 лв. на месец), за ползване на
притежаваните от ищцата ¾ ид. ч. от Масивна жилищна сграда със застроена
площ от 60 квадратни метра, построена в урегулиран поземлен имот (дворно
място), находящ се в ***, ведно със законната лихва, от датата на предявяване
на иска – 13.03.2018 г., до окончателното изплащане на сумата.
Съделителите са осъдени да заплатят по сметка на
Районен съд Радомир, като Х.Г.Т., е осъден да заплати сумата от 1288.80
лв., представляваща държавни такси – 4 % върху стойността на получения дял,
както и сумата от 60 лв., представляваща държавна такса – 4 % върху присъдената
сума по иска по чл. 31, ал. 2 от ЗС, а Е.Д.Т. е осъдена да заплати сумата от 1856.40 лв., представляваща държавни такси – 4 %
върху стойността на получения дял. С Решението Районният съд е осъдил Х.Г.Т., да
заплати на Е.Д.Т. сумата от 200 лв. направени разноски по иска по чл. 31, ал. 2
от ЗС.
С
протоколно определение от 19.12.2018 г. Окръжен съд Перник е спрял на основание
чл. 229, ал. 1, т. 4 от ГПК производството по въззивно гр. дело № 645 по описа
на съда за 2018 г. до приключване на производството по гр. дело № 8859 по описа
на Районен съд Перник за 2018 г. С Определение от 29.05.2019 г. производството
по гр. дело № 8859 по описа на Районен съд Перник за 2018 г. е прекратено. Същото
е обжалвано и с Определение от 31.10.2019 г. постановено по в.гр.д. № 693 по
описа на ОС Перник за 2019 г. същото е потвърдено. Този съдебен акт също е
обжалван, като с Определение от 20.02.2020 г. постановено по ч.гр.д. 451 по
описа на ВКС за 2020 г. състав на ВКС не е допуснал до касационно обжалване
въззивното Определение.
С
допълнителна въззивна жалба от 01.06.2020 г. подадена от упълномощената от Т.
адв. Е. К. от АК С. са развити подробни съображения относно неправилността на
обжалваното Решение. Направено е искане за нова съдебно – оценителна експертиза
и след изготвянето й и приемането й от въззивния съда последният да постанови
Решение, с което да отмени решението на Районен съд Радомир и да постанови
ново, с което да възложи в дял на Х.Г.Т. имота представляващ II-ри дял (апартамент № ** (***),
находящ се в ***, състоящ се от три стаи, кухня, сервизни помещения и мазе, със
застроена площ от 88.03 кв.м.), както и да отхвърли изцяло исковата претенция
на Е.Д.Т. с правно основание чл. 31, ал. 2 от ЗС. С
протоколно Определение от 03.06.2020 г. въззивният съд е поставил допълнителна
задача на вещото лице, което да отговори
на въпроса каква е реалната стойност на двата недвижими имота допуснати до
съдебната делба към настоящия момент. В съдебно
заседание на 08.07.2020 г. изготвеното заключение е прието като доказателство
по делото, като в същото съдебно заседание по искане на проц. п-л на Е.Т. –
адв. Б. е допуснато изслушването на тричленна СТЕ, в заключението на която
вещите лица да отговорят на същият въпрос. На 26.08.2020 г. съдът е приел
заключението по тройната СТЕ, приключил е съдебното дирене и устните
състезания.
С оглед на така установената фактическа обстановка,
съдът намира от правна страна следното:
Съгласно разпоредбата на чл. 269 от ГПК въззивния съд
се произнася служебно по валидността на решението, а по допустимостта му – в
обжалваната част. По станалите въпроси въззивния съд е ограничен от посоченото
в жалбата.
В конкретния случай постановеното по делото Решение е
валидно и допустимо.
По правилността на решението:
Районният съд е
извършил делбата на допуснатите до делба имота по реда на чл. 353 от ГПК. За да стигне до този извод
първоинстанционният съд е съобразил, че делбените квоти на двамата съделители по отношение
на втория имот – апартамент в *** са равни, но делбените квоти при първия имот –
земя и жилищна сграда, находящи се в ***, Е.Т. има ¾ ид. ч., срещу ¼
ид.ч. за Х.Т.. Направил е извод, че паричната равностойност на
дяловете на Т. възлиза на 21285 лв. – ¾ от общата стойност на имота,
която е 28380 лв., а съделителят Х.Г.Т. – ¼,
което в парична равностойност възлиза на 7095 лв. Отбелязано е, че двамата
притежават равни дялове от втория имот, който според заключението на вещото
лице е оценен на 50250 лв., които дялове възлизат на по 25125 лв. При така
изложеното Районният съд е пресметнал, че съделителката Е.Т. притежава идеални
части от общата съсобствена маса, равняващи се на 46410 лв., а съделителят Х.Т.
– идеални части от общата съсобствена маса, равняващи се на 32220 лв. Въз
основа на тези изводи Районният съд е постановил Решението си в частта относно
извършване на делбата.
От заключението на допуснатата и изслушана пред
въззивната инстанция тричленна съдебно – техническа експертиза, което съдът
приема като обективно и точно дадено се установи, че Масивна
жилищна сграда със застроена площ от 60 кв.м., построена в УПИ ***,*** в кв. **
по плана на *** има пазарна цена от 21750 лв., а Самостоятелен обект с
идентификатор 55871.514.95.1.64 по КККР на *** – апартамент № **, в бл. **,
вход „*“, етаж *, на ул. „***“, състоящ се от три стаи, кухня и сервизни
помещения, със застроена площ от 88,03 кв.м., с принадлежащо избено помещение №
* с полезна площ от 3,96 кв.м. и 0,798 % идеални части от общите части на сградата
и съответните идеални части от правото на строеж върху мястото има пазарна цена
от 89570 лв.
Способът по чл. 353 ГПК е приложим при невъзможност за теглене на жребий (когато до делба са
допуснати имоти, съществено различаващи се един от друг по площ, обем или
стойност, а същевременно дяловете на съделителите са различни) или голямо
неудобство (например, когато всеки от съделителите е направил в отделен дял
значителни подобрения).
Критериите
за разпределение на допуснатите до делба имоти са: големината на дела, сравнена
със стойността на самостоятелните обекти, извършените в имота подобрения,
реалното му ползване. Извършените подобрения в някой от делбените имоти и
установеното владение са преценени като неудобство за теглене на жребий, т.е.
като основания за извършване на разпределението. Съдебната практика не определя
поредност, в която следва да се преценяват тези критерии. Когато по делото са
събрани доказателства, обосноваващи приложението на тези критерии, съдът е
длъжен да ги прецени в съвкупност. Големината на квотите и стойността на
дяловете е критерий, но следва да се съблюдава и правилото на чл.
69, ал. 2 от ЗН – всеки от съделителите да получи реален дял, като
разпределението по чл.
353 от ГПК се съобрази и с това между съделителите да се създава най-малко
неудобство, предвид установения начин на ползване и извършване на подобрения
във формираните дялове. Извършването на подобрения в някой от дяловете от част
от съделителите и фактическото ползване на този дял от тях също е посочено като
един от критериите за извършване на разпределение по чл. 353
от ГПК, защото прилагането му води до това да не се създават на значителни
затруднения и необходимост от уреждане на сметки със суми в големи размери.
Разпоредбата на чл.
353 ГПК не поставя ограничения относно това какъв вид неудобства биха били
пречка за извършване на делбата чрез теглене на жребий, поради което те могат
да са свързани със засягане, както на имуществената, така и на личната сфера на
съделителите и ако те са значителни, независимо дали са от имуществено или
лично естество, следва да се съобразят при извършване на делбата. При
разпределянето по чл.
353 ГПК съдът се ръководи от предназначението на имотите, тяхната стойност
и квотите на съсобствениците, като по възможност следва на всеки съделител, да
се разпределят равностойни имоти не само според тяхната цена, но и според вида
и предназначението им.
Обжалваното съдебно решение в частта му, с която на Е.Т.
е възложен дял 2-ри, а на Х.Т. дял 1-ви е неправилно.
Настоящият състав
на въззивния съд изцяло споделя заключението на първоинстанционния съд, че делбата
на допуснатите до делба имоти не може да се извърши чрез теглене на жребий
независимо, че до делба са допуснати два имота, между двама съделители. В
случая както правилно е отбелязано в обжалваното решение по отношение на единия
от имотите делбените квоти не са равни, а жилищната сграда в *** и апартаментът в *** са
неподеляеми.
При възлагането на
имотите, обаче районният съд не е съобразил, че дворното място
в което се намира жилищната сграда в ***, възложена на съделителя Т., се
намира в имот, който е собственост на другата съделителка и бивша съпруга Е.Т..
В този случай, макар и живеейки в самостоятелно жилище, съделителя Х.Т. би бил
принуден да ползва едно дворно място с бившата си съпруга. Поради влошените
лични отношения с нея и роднините й, това би създало неудобства от личен
характер за съделителя, а и би затруднило поддържането на сградата и дворно
място, което е съвместен ангажимент на собствениците. В случая следва да се има
предвид и това, че от доказателствата по делото е установено, че сградата е със
статут на търпимост. За постройката няма строителни книжа, няма учредено право
на строеж, надстрояване или пристрояване в полза или на името на Х.Т..
Поради изложеното,
делбата на процесните имоти следва да се извърши чрез разпределение по чл. 353 ГПК, като на съделителката Е.Т. се възложи Масивна жилищна сграда със
застроена площ от 60 кв.м., построена в УПИ ***,*** в кв. ** по плана на ***, а
на Х.Т. се възложи Самостоятелен обект с идентификатор 55871.514.95.1.64 по
КККР на *** – апартамент № **, в бл. **, вход „*“, етаж *, на ул. „***“,
състоящ се от три стаи, кухня и сервизни помещения, със застроена площ от 88,03
кв.м., с принадлежащо избено помещение № * с полезна площ от 3,96 кв.м. и 0,798
% идеални части от общите части на сградата и
съответните идеални части от правото на строеж върху мястото.
Както вече се посочи по-горе в своето заключение в. л.
по тройната съдебно – техническа експертиза посочват за пазарна стойност на Масивна жилищна сграда със застроена площ от 60 кв.м.,
построена в УПИ ***,*** в кв. ** по плана на *** е 21750 лв., а
пазарната цена на апартамент № **, в бл. **, вход „*“,
етаж *, на ул. „***“, гр. *** е 89570 лв., а според в. л. изготвило
заключението пред Районния съд Д. Н. тези
стойности възлизат на 28 380 лв. – за първия имот и 50 250 лв.
– за втория.
Според настоящата инстанция максимално близо до момента на постановяване на
съдебното решение е оценката определена от вещите лица по тройната съдебно –
техническа експертиза от 2020 г., тъй като оценката, дадена от в. л. Д. Н. е от началото на 2018 г. Известна е практиката
на ВКС в този смисъл, а именно, че съдът следва да определя за пазарна оценка
на даден недвижим имот тази, която е максимално близо до момента на
постановяване на своето решение. Тъй като дяловете на двамата съделители не са
равни и цената на имотите е различна съделителят Х.Т. следва да бъде осъден да
заплати на съделителката Е.Т. за уравнение на дела й сумата 10875 лв.
По иска
по чл. 31, ал. 2 от ЗС.
След преценка на
събраните по делото доказателства и като обсъди доводите на страните, Окръжен
съд Перник намира, че решението на РС Радомир в тази му част е правилно и
законосъобразно, поради което следва да бъде потвърдено. Въззивният съд счита,
че първоинстанционният съд е изяснил пълно и всестранно спора от фактическа
страна, като настоящият състав на съда споделя изцяло изложените от районния
съд мотиви и правните му
изводи, поради което на основание чл. 272 от ГПК препраща
към тях.
В
допълнение счита за необходимо да допълни следното: Съдът е сезиран с иск по чл.
31, ал. 2 ЗС, предявен от съсобственик срещу друг съсобственик за
обезщетение, за това, че го е лишил от правото да ползва съсобствената вещ
съобразно правата си като ищецът трябва да установи, че насрещните страни са
собственици, своя дял от съсобствената вещ, ползването й от другия съсобственик
по начин, който препятства съсобственикът – ищец да упражнява фактическа власт
според дела си; този начин на ползване да се е осъществявал през исковия период
от време, както и размера на обезщетението, което се равнява на дела на ищеца
според квотата му от средномесечния пазарен наем през исковия период.
В случая страните
не спорят, че процения имот представляващ Масивна жилищна сграда със застроена
площ от 60 кв.м., построена в УПИ ***,*** в кв. ** по плана на *** е тяхна
съсобственост при квоти ¾ ид. ч. за Е.Т. и ¼ ид.ч. за Х.Т..
Действително
правото на съсобственост възниква въз основа на бракоразводното съдебно
решение, с което е прекратен брака между съпрузите и в този смисъл разпоредбата
на чл.
57, ал. 1 СК предвижда, че по силата на съдебното решение, с което се
предоставя ползването на семейното жилище възниква наемно отношение.
Разпоредбата на закона касае случай, в който семейното жилище се предоставя за
ползване по силата на съдебното решение и затова в този случай в тежест на
ищеца е да установи само наличието на съдебно решение, като не е нужно да
доказва наличието на останалите предпоставки и да се отправя писмена покана, с
предоставяне на цялото жилище за ползване на съпруга се ограничават правата на
другия съсобственик, което е форма на лично ползване (в този смисъл Решение №
133/04.07.2013 г. по гр. д. № 535/2012 г. IV ГО на ВКС). В случая жилището,
предмет на иска по чл. 31, ал. 2 от ЗС съгласно решението за прекратяване на брака е
семейно.
Когато предмет на
съдебна делба е недвижим имот, представляващ семейно жилище, придобито в режим
на СИО и с бракоразводното решение е предоставено за ползване на съпруга, без
да е определен наем на основание чл.
57, ал. 2 СК, облигационните претенции между бившите съпрузи относно
ползването на съсобствения имот се уреждат съобразно чл.
31, ал. 2 ЗС, като не е необходимо отправянето на писмена покана, тъй като
правоотношението по ползването на семейното жилище въз основа на съдебното
решение е възникнало възмездно и ползващият съпруг се счита уведомен за
задължението си да заплаща наемна цена. В горния смисъл е практиката на ВКС –
Решение № 71/29.06.2018 г. по гр. д. № 2750/2017 г. на ВКС, ІІ г. о., Решение №
96/14.03.2016 г. по гр. д. № 4842/2015 г. на ВКС, ІV г. о. и др.
При така установено съдът приема, че решението на PC Радомир в частта по иска по чл. 31, ал. 2 от ЗС е правилно и следва да бъде потвърдено.
С оглед изхода на
делото съделителят Е.Т. ще следва да заплати 4 % държавна такса върху делът си
в размер на 2443.90 лв., а Х.Т. следва да заплати държавна такса върху делът си
в размер на 2008.90 лв.
Пред въззивната инстанция страните не са направили
искане за присъждане на разноски
Мотивиран от гореизложеното, съдът
РЕШИ:
ОТМЕНЯ Решение
№ 70 от 20.06.2018 г., постановено по гр. дело № 1176 по описа на Районен съд
Радомир за 2015 г. в частта, с която е извършено разпределение по реда на чл.
353 от ГПК и в частта за уравняване на дяловете И ВМЕСТО ТОВА ПОСТАНОВЯВА:
РАЗПРЕДЕЛЯ
на основание чл.
353 ГПК допуснатите до делба имоти между съделителите Е.Д.Т., с ЕГН: **********,
със съдебен адрес: *** и Х.Г.Т., с ЕГН: ***********, с адрес: *** както следва:
1. На съделителката
Е.Д.Т. разпределя следния имот: 1. МАСИВНА ЖИЛИЩНА СГРАДА със застроена площ от
60 кв.м. (шестдесет квадратни метра), построена в урегулиран поземлен имот
(дворно място), находящ се в ***, с площ от 681 кв.м. (шестстотин осемдесет и
един квадратни метра), за който имот съгласно утвърдения със Заповед № ***; ***
година и изменен със Заповед № *** година регулационен план на ***, е отреден
УПИ ***, *** (***) в квартал ** (***) по плана на ***, при граници на имота по
нотариален акт: улица, Б. Н. П. от две страни и Л. С. Б., а по представената
скица: УПИ *** (***), улица, УПИ ***, *** (***), УПИ *** (***) и УПИ ***, *** (***),
всичките от квартал ** (***) по плана на селото, с пазарна оценка 21750 лв. (двадесет
и една хиляди седемстотин и петдесет лева).
2. На съделителя Х.Г.Т. разпределя следния имот: САМОСТОЯТЕЛЕН ОБЕКТ с
идентификатор 55871.514.95.1.64 (землище петдесет и пет хиляди осемстотин
седемдесет и едно, кадастрален район петстотин и четиринадесет, имот деветдесет
и пет, сграда едно, самостоятелен обект шестдесет и четири) по кадастралната
карта и кадастралните регистри на *** одобрени със Заповед *** г. на
Изпълнителен Директор на АГКК с адрес на имота: ***, самостоятелният обект се
намира в сграда № * (***), разположена в поземлен имот с идентификатор 55871.514.95
(землище петдесет и пет хиляди осемстотин седемдесет и едно, кадастрален район
петстотин и четиринадесет, имот деветдесет и пет), предназначение на
самостоятелния обект: Жилище, апартамент, брой нива на обекта: 1 (едно), с площ
по кадастрална карта 88.03 кв.м. (осемдесет и осем цяло и три стотни квадратни
метра), принадлежащи части: избено помещение № * (***), с площ от 3.96 кв.м.
(три цяло деветдесет и шест стотни квадратни метра) и 0.798 % (нула цяло и
седемстотин деветдесет и осем хилядни процента) идеални части от общите части
на сградата и съответно идеални части от правото на строеж върху мястото, при
съседи: на същия етаж – апартамент с идентификатор 55871.514. 95.1.65 (пет,
пет, осем, седем, едно, точка, пет, едно, четири, точка, девет, пет, точка,
едно, точка, шест, пет) и апартамент с идентификатор 55871.514.95.1.43 (пет,
пет, осем, седем, едно, точка, пет, едно, четири, точка, девет, пет, точка,
едно, точка, четири, три), под обекта – апартамент с идентификатор
55871.514.95.1.61 (пет, пет, осем, седем, едно, точка, пет, едно, четири,
точка, девет, пет, точка, едно, точка, шест, едно) и над обекта – апартамент с
идентификатор 55871.514.95.1.67 (пет, пет, осем, седем, едно, точка, пет, едно,
четири, точка, девет, пет, точка, едно, точка, шест, седем), който обект по
нотариален акт представлява АПАРТАМЕНТ № ** (***), находящ се в ***, състоящ се
от три стаи, кухня, сервизни помещения и мазе, със застроена площ от 88.03
кв.м. (осемдесет и осем цяло и три стотни квадратни метра), с принадлежащо
избено помещение № * (***) с полезна площ от 3.96 кв.м. (три цяло деветдесет и
шест стотни квадратни метра) и 0.789 % (нула цяло седемстотин деветдесет и осем
хилядни процента) идеални части от общите части на сградата и съответните
идеални части от правото на строеж върху мястото, при съседи на жилището: от
изток – апартамент № ** (***), от запад – преградна стена, от север – улица и
от юг – двор и съседи на избеното помещение: от изток – коридор, от запад –
преградна стена, от север – мазе № * (***) и от юг – мазе № * (***), с пазарна
оценка 89570 лв. (осемдесет и девет хиляди петстотин и седемдесет лева).
ОСЪЖДА Х.Г.Т. с горепосочения адрес да заплати на Е.Д.Т. с
горепосочения адрес за уравнение на дела й сумата 10875 лв. (десет хиляди
осемстотин седемдесет и пет лева), заедно със законната лихва върху тази сума,
считано от влизане в сила на решението.
ПОТВЪРЖДАВА
като правилно Решение № 70 от 20.06.2018 г., постановено по гр. дело № 1176 по
описа на Районен съд Радомир за 2015 г. в останалата му част.
ОСЪЖДА Е.Д.Т.
с горепосочения адрес да заплати по сметка на Окръжен съд Перник държавна такса
в размер на 2443.90 лв. (две хиляди четиристотин четиридесет и три лева и деветдесет
стотинки).
ОСЪЖДА Х.Г.Т. с горепосочения адрес да заплати по сметка на Окръжен
съд Перник държавна такса в размер на 2008.90 лв. (две хиляди и осем лева и деветдесет
стотинки).
РЕШЕНИЕТО подлежи
на обжалване пред ВКС в едномесечен срок от датата на уведомяване на страните.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:___________ЧЛЕНОВЕ: 1._________2.___________