№ 260032 / 15.2.2021 г.
Р Е Ш Е Н И Е
ГР.МОНТАНА, 16.02.2021г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД гр.Монтана……четвърти наказателен състав в публично
заседание на 15 януари..........……..………….……………………………….
през две хиляди двадесет и първа година........……………………в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ДИМИТРИНА НИКОЛОВА
при секретаря Николинка Александрова.................................……………и в присъствието на прокурора..………............……….……....…..като разгледа докладваното от съдията Николова.................…….АН дело 1533 по описа
за 2020г……………....………....и за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.59 и сл. от ЗАНН.
С Наказателно постановление № 19-0996-000114/ 06.02.2019г. на Началник сектор към ОД на МВР - Монтана, сектор „ПП” на П.Р.А. xxx е наложено административно наказание глоба в размер на 100.00 лева на основание чл.183 ал.5 т.1 от ЗДвП, като на основание Наредба Iз-2539 на МВР са отнети 8 контролни точки.
Недоволен от така издаденото Наказателно постановление е останал П.Р.А., който обжалва същото с оплакване за незаконосъобразност, като излага конкретни доводи. Предвид горното моли съда да постанови решение, с което да се отмени атакуваното наказателно постановление. В хода на въззивното производство не взема становище по жалбата.
Въззиваемата страна не изпраща свой процесуален представител и не взема становище по жалбата.
Въззивният съд, като взе предвид събраните по делото писмени и гласни доказателства, доводите на жалбоподателя и посочените в жалбата основания, намира за установено следното:
Жалбата е допустима: подадена в срока по чл.59 ал.2 от ЗАНН в съответствие с изискуемото от закона съдържание и от страна, имаща правен интерес и процесуална възможност за въззивно обжалване, а разгледана по същество се явява НЕОСНОВАТЕЛНА.
Съдът като взе предвид становищата на страните и събраните по делото писмени и гласни доказателства, намира за установено следното от фактическа страна:
На жалбоподателя П.Р.А. е съставен АУАН, за това, че на 25.01.2019г. около 15:50 часа в гр.Монтана на бул. „Александър Стамболийски” с посока на движение от ул. „Н.Й.Вапцаров” към гр.Враца управлява лек а-л „Ауди A3” с рег. № XXXX , като на кръстовището с ул. „Д.Подвързвачов” при наличие на светофарна уредба работеща в нормален режим, навлиза и преминава на забранителен сигнал, като продължава движението си към гр.Враца.
Актосъставителят и свидетеля по установяване на нарушението и съставянето на акта приели, че деянието му съставлява административно нарушение и му съставили АУАН за това, че е нарушил чл.6 т.1 от ЗДвП, а именно не съобразява поведението си със, светлинните сигнали. При съставянето на акта жалбоподателят вписал възражение „че е преминал на жълт сигнал”. В срока на чл.44 от ЗАНН не подал възражения.
Въз основа на акта за установяване на административното нарушение, било издадено и атакуваното наказателно постановление, в което административнонаказващият орган изцяло възприел фактическите констатации в акта и наложил съответното наказание.
Изложената фактическа обстановка съдът прие за установена, въз основа на писмените и гласни доказателства събрани в хода на въззивното производство. Свидетелските показания на В.В. съдът кредитира изцяло, като непротиворечиви, логични и в съответствие с писмените доказателства по делото.
При така установената фактическа обстановка, съдът намира, че жалбата е неоснователна, поради следните съображения:
От събраните по делото доказателства, в този смисъл и свидетелските показания на В.В. по несъмнен начин се доказва в процеса, че жалбоподателят е управлявал МПС, като не е съобразил поведението си със светлинните сигнали подавани от светофарната уредба.
Съдът, в настоящия случай счита, че административнонаказващия орган правилно е подвел установените от него факти под хипотезата на чл.6 т.1 ЗДвП.
Жалбоподателят е имал качеството на водач на превозно средство към момента на извършване на проверката. Разпоредбата на чл.183 ал.5 т.1 от ЗДвП визира наказание за водач, който преминава при сигнал на светофара, който не разрешава преминаването.
В настоящият случай, в хода на административнонаказателното производство е установено по безспорен начин, че жалбоподателя П.Р.А., в качеството си на водач на МПС не е съобразил поведението си със светлинните сигнали, в нарушение на чл.6, т. 1 ЗДвП. В обстоятелствената част на АУАН и на наказателното постановление се съдържат констатации относно такива факти, релевантни за квалифициране на нарушението по чл.6, т.1 ЗДвП.
Предвид на гореизложено съдът намира, че жалбоподателят е извършил това нарушение, поради което правилно му е вменена и административна отговорност.
Съдът не констатира пороци по воденото административно наказателното производство, които да съставляват процесуални нарушения от категория с отменителни основания.
По разбиране на настоящият съдебен състав фактическите обстоятелства свързани с настоящият случай не указват на маловажност по смисъла на чл.28 от ЗАНН, особено като се има предвид характера на този вид административно нарушение и зачестилите напоследък ПТП от такива нарушения.
Предвид гореизложеното правилно наказващият орган е санкционирал жалбоподателя, като е наложил и точното наказание визирано в санкционната норма.
Ето защо съдът намира, че жалбата е неоснователна, а атакуваното наказателно постановление – законосъобразно и като такова следва да се потвърди, затова на основание чл.63 ал.1 от ЗАНН
Р Е Ш И :
ПОТВЪРЖДАВА Наказателно постановление № 19-0996-000114/ 06.02.2019г. на Началник сектор към ОД на МВР - Монтана, сектор „ПП” с което на П.Р.А. xxx е наложено административно наказание глоба в размер на 100.00 лева на основание чл.183 ал.5 т.1 от ЗДвП, като на основание Наредба Iз-2539 на МВР са отнети 8 контролни точки, като ЗАКОНОСЪОБРАЗНО.
РЕШЕНИЕТО подлежи на касационно обжалване пред АС-Монтана в 14-дневен срок от съобщението на страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: