Р Е Ш Е Н И Е
№ _________
гр.
Варна _____________2022г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Варненският
административен съд, двадесет и втори състав, в публичното заседание на
двадесет и осми юни две хиляди двадесет и втора година в състав:
Административен съдия: ЯНКА ГАНЧЕВА
при секретаря Анна Димитрова, като
разгледа докладваното от
съдията Ганчева адм. дело № 266 на Административен съд -
Варна по описа
за 2022 год., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.156 и сл. от
Данъчно-осигурителния процесуален кодекс /ДОПК/.
Образувано е по жалбата на „ФВ Парк -
Могилино 1" ЕООД, с ЕИК *********, с адрес за кореспонденция: гр. Варна,
ул. "О." № 7, ет.1, ап.1, представлявано от Д.А.Д. против Ревизионен
акт /РА/ № Р-03000320006485-091-001/29.09.2021 г. и РА за поправка на РА №
П-03000321203228-003-001/25.11.2021 г. на
органи по приходите при ТД на НАП-Варна,
потвърдени с Решение №313/13.01.2022 г. на директора на дирекция
ОДОП-Варна, с която на дружеството са установени:
1/ Задължения за КД по ЗКПО за 2014 г. в размер на 860 лв. и лихви в
размер на 567.32 лв., за 2018 г. в размер на 1211.05 лв. и лихви в размер на
307.16 лв., за 2019 г. в размер на 2069.96 лв. и лихви в размер
на 379.74 лв.
2/
Задължения за ДДС за д.п. м.12.2014 г. в
размер на 1720 лв. и лихва в размер на 1170.99лв., д.п. м.05.2018 г. в размер
на 1514 лв. и лихва в размер на 505.97 лв.,д.п. м.06.2018 г. в размер на 2000
лв. и лихва в размер на 340.03 лв., д.п. м.07.2018 г. в размер на 2000 лв. и
лихва в размер на 545 лв., д.п. м.04.2019 г. в размер на 1087.11 лв. и лихва в
размер на 435.55 лв., д.п. м.11.2019 г. в размер на 1042 лв., д.п. м.12.2019 г.
в размер на 1200 лв. и лихва в размер на 191.05 лв., д.п. м.04.2020 г. в размер
на 3000 лв. и лихва в размер на 473.96 лв.
Жалбоподателят твърди, че оспорения акт е
незаконосъобразен. Неправилно органите по приходите не са признали разходи и
данъчен кредит по фактура № 490/23.12.2014 г., за извършена услуга по договор
за отдаване под наем на челен товарач Джон Диър, модел 3220. Съгласно ПИНП от
1.04.2021 г. на "Агробулс" ООД, управителя на дружеството е
представил писмени обяснения, от които се установява предмета на договора - наем
на челен товарач, за извършване на мероприятия по подравняване на прилежащи
площи към фотоволтаична ел. централа, почистване, укрепване на конструкции и
съоръжения, находяща се в УПИ Х-194, по плана на с. Могилино. От обясненията
става ясно къде са извършени действията с наетата машина. Услугата е свързана със стопанската дейност
на жалбоподателя, защото касае поддръжка на собствен на дружеството ДМА. В хода
на производството е представен констативен протокол за приемане на услугата.
Твърди, че факта на предоставяне на машината е установен. Факта, дали
доставчикът е установил собствеността върху машината е ирелевантен, тъй като
спазването или не на изискванията за счетоводна отчетност от доставчика не може
да влияе на данъчните задължения на жалбоподателя и не прави сделката
недействителната. По изложените доводи счита, че констатациите на ревизиращите
са необосновани. По отношение на непризнати разходи и данъчен кредит по фактури
за извършени услуги, издадени от "Ванхил" ЕООД с № **********/30.01.2018
г., № **********/15.01.2018 г., № **********/2.01.2018 г., №
**********/1.02.2020 г. сочи, че от дружеството и доставчика са представени
фактури, договори и приемо-предавателни протоколи. Протоколите удостоверяват
изпълнението на услугите. По сделките има реализирано разплащане. Представено е
писмено обяснение от "Ванхил" ЕООД с доказателства за отчитането на
приходите от реализираните услуги, за материална обезпеченост на дружеството за
извършването им. Услугите са извършени в масиви на дружеството, в които същото
е осъществявало стопанската си дейност. В приемо-предавателните протоколи са
индивидуализирани поземлените имоти, където е извършено косене, подравняване и почистване. Цената на услугите
е определена, съгласно договореното между страните на базата на количеството
декари и броя на операциите. Цената е субективна величина, подлежаща на
договаряне и след като е приета между страните няма отношение към изпълнението
или не на доставките. Услугите са използвани в стопанската дейност на
дружеството, от представените счетоводни регистри е видно, че задълженото лице
е завело сметка 611 Разходи за основната дейност, с която са приключени
сметките от гр.60, а сметка 611 е приключена със сметка 701 - Приходи от
продажба на продукция, налице е връзка между отчетените приходи и разходи.
Обстоятелството, че жалбоподателя и "Ванхил" ЕООД са свързани лица не
може да обоснове извод, че сделките не са осъществени. Разминаванията, които са
установили органите по приходите в стойността на заведените ДМА и в
представения Амортизационен план за 2018 г. на "Ванхил" ЕООД и
обявения в ТР ГФО - Счетоводен баланс на дружеството за 2018 г. касаят
счетоводната отчетност на доставчика, а не изпълнението или не на изискванията
на ЗСч от доставчика е ирелевантно за признаването на разходи и правото на
данъчен кредит на жалбоподателя. Счита, че няма основание да не се признаят
разходите и ползвания данъчен кредит по процесните фактури. В хода на ревизията е установено, че
дружеството е отчело разходи за външни услуги -
наем на фотоволтаична централа, по фактури, издадени от "ФВ Парк
Могилино 2" ЕООД на обща стойност 100 645.55 лв. В хода на ревизията е
представен договор за наем, съгласно който наемът е уговорен до 7000 лв. без
ДДС на месец, поради което е прието от ревизиращите, че наемът в годишен аспект
е 84 000 лв. без ДДС, тъй като са издавани периодично фактури на различна
стойност, като не са приложени документи удостоверяващи начина на изчисляване
на цената не става ясна причината, поради която през 2019 г. е фактуриран наем общо
в размер на 100 645.55 лв. без ДДС, при уговорен месечен наем от 7000 лв. без
ДДС, т.е. няма документи удостоверяващи причината за фактурирания наем в повече
от договорения в размер на 16 645.55 лв. Фактурирания в повече от договорения
наем не е признат за разход и ДДС върху тази сума също не е признат. Основата
за облагане на възмездната доставка на стока или услуга е насрещната престация,
получена от ДЗЛ или дължима от ДЗЛ. Тази насрещна престация представлява
субективна величина, т.е. действително получената или дължима на изпълнителя
стойност, каквато страните са се съгласили, че дължат. Реалното изпълнение на
фактурираната услуга не се оспорва от органите по приходите. Фактурите са
заплатени на контрагента на дружеството и следователно във фактурите е посочена
действително получената насрещна престация от доставчика. Без значение, е че фактурираната
цена е по-висока от посочената в договора. След като не се оспорва извършената
услуга - отдаване под наем на фотоволтаична централа и предвид плащането по
фактурите, следва да се приеме, че е
фактурирана действително получената насрещна престация по договора. По
изложените доводи поддържа, че РА и в тази част е незаконосъобразен. В хода на
ревизията е установено, че счетоводна сметка 303 "Продукция" към 1.01.2019
г. е с нулево салдо, а към 31.12.2019 г. е с крайно дебитно салдо в размер на
2250.26 лв. За тази сума ревизиращите са приели, че не е спазен счетоводния
принцип, заложен в чл. 26, т.4 от ЗСч. Жалбоподателя поддържа, че тези доводи
на ответника са незаконосъобразни, отчетените разходи са извършени през 2019 г.
и са свързани с производство на селскостопанска продукция през същата година,
когато реално са извършени и когато е добита продукцията, поради което
дружеството е спазило изискванията на ЗСч. Неправилно не са признати отчетените
по сметка 609 "Други разходи", разходи по издадени от "2
Флай" ЕООД на обща стойност от 1803.77 лв. по фактури № 1540/13.03.2019
г., № 1836/13.03.2019 г. и № 1588/5.07.2019 г. От представен протокол от
13.03.2019 г. се установява, че получателят е наето по трудов договор от
дружеството чуждестранно лице, съгласно решение от 23.10.2018 г. на Агенция по
заетостта, т.е. разходите са свързани с дейността на жалбоподателя. По
изложените доводи моли да се отмени РА. В с.з. процесуалния представител на
жалбоподателя поддържа жалбата. Счита, че от представения по делото
амортизационен план на "Агробулс" ЕООД е установено, че дружеството е
разполагало към датата на издаване на процесната фактура с два телескопични
товарача Джон Диър. Услугата по фактура № 490 е извършена с челен товарач,
модел 3220, описан с инвентарен № 36 в инвентарната книга на
"Агробус" ЕООД, записан е в амортизационния план към датата на
въвеждане в експлоатация 3.07.2014 г., поради което дружеството е разполагало с
машината, предмет на договора. От представения по делото нотариален акт се
установява, че дружеството е собственик на имот, като извършената услуга е
използвана за поддръжка на собствен на жалбоподателя дълготраен материален
актив, свързан е със стопанската дейност на дружеството, отделно от това
фактурата е заплатена. В хода на производството е установено, че
"Ванхил" ЕООД има кадрова и техническа обезпеченост за извършване на
услугите. По отношение на фактура №
65/2020 г. липсват каквито и да е констатации и мотиви, въз основа на които е
отказано право на данъчен кредит, има само препращане към мотивите по ЗКПО, но
констатациите по ЗКПО не обхващат 2020 г. По отношение на фактури издадени от
"ФВ Парк Могилино 2" ЕООД не се оспорва от ответника, че изпълнението
на договора. От приетата по делото ССчЕ е установено, че начислените по
договора за наем задължения от наемателя и наемодателя си съответстват, т.е.
установено, че доставчикът е получил фактурираната наемна цена. По отношение
отказа да се признаят разходи по фактури за самолетни билети, за лицето М. Т. се установи, че разходите са свързани със
стопанската дейност на дружеството. По изложените доводи моли да се отмени РА и
да се присъдят сторените по делото разноски.
Ответната страна – директора на Дирекция
„ОДОП“-Варна, чрез юрк. С. оспорва жалбата и моли същата да се
отхвърли като неоснователна. В депозирана молба
от 28.06.2022 г. моли да се отхвърли жалбата като неоснователна и да
бъде присъдено юрисконсултско възнаграждение в размер на 1292.63 лв.
След преценка на събраните по делото
доказателства, съдът приема за установено от фактическа страна, следното:
Ревизията на „ФВ Парк Могилино 1“ ЕООД е
възложена със ЗВР № Р-03000320006485-020-001/28.10.2020 г. за срок от три месеца
от връчване на заповедта – 10.11.2020 г., и е обхващала задълженията за КД по
ЗКПО за периода 01.01.2014 до 31.12.2014 г. и от 1.01.2018 г- до 31.12.2018 г.
и за ДДС за периода 01.01.2018 г. – 31.105.2020 г. и за периода от 1.12.2014 г.
до 31.12.2014 г. Извършването на
ревизията е възложено на екип: Д.Б. – главен инспектор по приходите
и ръководител на ревизията, и В.Б. – главен инспектор по приходите.
Със Заповед № Р-03000320006485-023-001/3.12.2020 г. производството по извършване
на ревизията е спряно, на осн. чл. 34 ал.5 от ДОПК. Със заповед №
Р-03000320006485-143-001/4.03.2021 г. производството по извършване на ревизията
е възобновено. Със ЗИЗВР № № Р-03000320006485-020-002/10.05.2021 г .срокът за
извършване на ревизията е изменен до 9.07.2021 г. Заповедите са издадени от
Богомил Стойнов, в качеството му на
началник сектор „Ревизии“ при ТД на НАП-Варна, оправомощен да възлага
извършването на ревизии със Заповед № Д-2273/20.12.2018 г. на директора на ТД
на НАП-Варна.
На 19.07.2021 г. е съставен Ревизионен доклад
№ Р-03000320006485-092-001, фактическите констатации в който, ведно с
предложените за установяване задължения са потвърдени с РА №
Р-03000320006485-091-001/29.09.2021 г., издаден е и РА за поправка на РА №
П-03000321203228-003-001/25.11.2021 г. обжалвани пред директора на Дирекция
„ОДОП“-Варна, който с Решение № 313/13.01.2022 г., връчено на 20.01.2022
г., го е потвърдил в обжалваната част.
1/ В хода
на ревизията е установено, че „ФВ Парк Могилино
1" ЕООД е отчело разход № 490/23.12.2014 г. с данъчна основа 8600
лв., ДДС 1720 лв. с предмет "извършена услуга по договор, с издател "Агробулс" ЕООД . Представен
е договор за отдаване под наем от 1.12.2014
г. между "Агробулс" ЕООД - изпълнител и жалбоподателя, като възложител,
съгласно който възложителят получава от изпълнителя срещу възнаграждение
селскостопанска машина - челен товарач Джон Диър, модел 3220. Цената се
определя на база машиносмяна, равняваща се на 8 ч., размер за 1 машиносмяна 500
лв. без ДДС. Съгласно приемо-предавателен протокол от 23.12.2014 г. към договор
за отдаване под наем, възложителя е приел, че изпълнителя е предоставил 17.2
машиносмени на обща стойност от 8600 лв. без ДДС. Тъй като от представените
документи не е установено каква точно услуга е извършена, както и къде е
извършена са приобщени документи от друго ревизионно производство, по което е
извършена насрещна проверка на
"Агробулс" ЕООД. Видно от №
П-03000321044144-141-001/1.04.2021 г. "Агробулс" ООД е със собственик
на капитала З.Ж.. Представен е договор за извършване на услуги сключен между
"Агробулс" ЕООД и жалбоподателя от 19.12.2014 г. с предмет - наем на
челен товарач, за извършване на мероприятия по подравняване на прилежащи площи
към фотоволтаична ел. централа, почистване и укрепване на конструкции и
съоръжения, находящи се в УПИ Х-194, по плана на с. Могилино. Представен е и
констативен протокол към договор за извършване на услуги от 16.01.2015 г. копие
от фактура, с получател "ФВ Парк Могилино 2" ЕООД. Не са представени
доказателства за това кои лица са извършили услугата, какви разходи са
реализирани за извършването и. В представени писмени обяснения управителя на
дружеството Ж. сочи, че няма лица, които са извършили документираната услуга,
тъй като е предоставена само машината. Представен е договор за извършване на
услуги от 19.12.2014 г. с предмет наем на челен товарач Джон Диър за извършване
на мероприятия по подравняване на прилежащи площи към фотоволтаична ел.
централа, почистване, укрепване на конструкции и съоръжения, находяща се в УПИ
Х-194, с. Могилино. В констативен
протокол към договор за извършване на услуги от 16.01.2015 г. страните са
констатирали извършени 18.5 машиносмени с челен товарач Джон Диър с гориво на
изпълнителя. Изчислена е стойност на услугата
9350 лв., като е определено, че една машиносмяна е от 8 ч., а цената за
машиносмяна е 500 лв. Доказателства за разход на гориво, на коя дата и от кое
лице машината е управлявана до мястото на извършване на услугата в с. Могилино
липсват, липсват отчетени командировъчни и други разходи - за храна, спане. Не
са представени банкови извлечения за извършени разплащания.
"Агробулс" ЕООД не е представило доказателства, че машината е
собственост на дружеството, в т.ч. придобиване, счетоводно отразяване, амортизиране,
технически данни за товарача. Липсват и данни на кое лице е предадена машината.
С оглед установеното при насрещната проверка е прието, че сключените договори
за наем от "Агробулс" ЕООД се отнасят за една и същи машина. Част от
периода за отдаване под наем на машината на "ФВ Парк Могилино 2" ЕООД
съвпада с периода за отдаване под наем на същата на "ФВ Парк Могилино
1" ЕООД. "Агробулс" ЕООД не е представило доказателства, че
машината е собственост на дружеството, в т.ч. придобиване, счетоводно отразяване,
амортизиране и технически данни на челен товарач Джон Диър. Липсва и
приемо-предавателен протокол на кое лице е предадена машината. При анализ на събраните доказателства
ревизиращите преценили, че услугата е извършена в интервала от 1.12.2014 г. до
23.12.2014 г., т.е. услугата не е във връзка с производствена продукция от
реколта 2014 г., не може да се отнесе
към реализирания приход по фактура от 1.2.2014 г. с предмет
"селскостопанска продукция 2014 собствено производство", с данъчна
основа 8800 лв. и ДДС 1760 лв. Въз основа на представена карта за регистрация
на земеделски производител издадена от ОД на МЗХГ, за стопанската 2017/2018 г.
и за стопанската 2018/2019 . е констатирано, че не са налице документи,
доказващи, че жалбоподателя е регистриран земеделски производител преди
стопанската 2017/2018 г. Ревизиращите
приели, че осчетоводения разход за външни услуги в размер на 8600 лв. по
фактура № 490/23.12.2014 г., издадена от "Агробулс" ЕООД не е свързан с дейността на дружеството,
поради което на осн. чл. 26, т.2, вр. чл. 15 и чл.16, ал.2, т.4 от ЗКПО е
преобразуван финансовия резултат за 2014 г. в посока увеличение със сумата от
8600 лв., представляваща стойността на процесната фактура. Отделно от това по
приложението на ДДС е прието, че дружеството е отразило фактурата в
д.п.м.12.2014 г. с право на пълен данъчен кредит, както и че същата не
обективира реално извършена услуга по смисъла на чл. 9 от ЗДДС, поради което,
на осн. чл. 68, ал.1 вр. чл. 69, ал.1, вр. чл. 70 ал.5 от ЗДДС не е признато упражненото
по нея право на данъчен кредит в размер на 1720 лв.
2/ През
ревизирания период „ФВ Парк Могилино 1“ ЕООД е отразило като разходи в
сч.сметка 602 "Разходи за външни услуги" фактури издадени от "Ванхил"
ЕООД с № **********/30.01.2018 г. с
данъчна основа 7570 лв., ДДС 1514 лв., №
**********/15.01.2018 г., с данъчна основа 10 000 лв., ДДС 2000 лв., №
**********/2.01.2018 г., с данъчна основа 10000 лв., ДДС 2000 лв.,№
**********/1.02.2020 г., с данъчна основа 15000 лв., ДДС 3000 лв.
В хода на ревизионното производство от
жалбоподателя и доставчика "Ванхил" ЕООД са представени фуактури,
договор и приемо-предавателни протоколи за всяка една от фактурите. Протоколите
са подписани от Д.Д., както за "ФВ Парк Могилино 1" ЕООД, така и за
"Ванхил" ЕООД. Ревизиращите
констатирали, че така представените документи не съдържат информация относно
местонахождението на земеделските земи, където са извършени описаните в
протоколите агро услуги. Не е удостоверен начина на определяне на общата
стойност на фактурираните услуги, вписани във всеки от протоколите - количество
обработени декари. Предвид характера на фактурираните услуги - селскостопанска
дейност е прието, че същите е възможно да бъдат извършени през определен
период. В представените документи не е удостоверена датата на извършване на
фактурираните обработки на земеделски земи. При анализ на представените банкови
извлечения и счетоводни регистри е установено, че по сделките няма реализирано
плащане към 31.12.2018 г. Представеното обяснение от "Ванхил" ЕООД не
е подписано от управител или лице с представителна власт. При анализ на
счетоводните регистри при задълженото лице е установена заведена сметка 611
"Разходи за основната дейност", с която са приключени сметки от
гр.60, а сметка 611 е приключена със сметка 701 "Приходи от продажба на
продукция" Няма заведена сметка 303 "Продукция". ревизиращите
преценили, че не са налице доказателства за реално получени услуги, описани в
издадените фактури от "Ванхил" ЕООД и осчетоводени като разход от
жалбоподателя. не са представени доказателства, че фактурираните услуги са
съпоставими с извършваната дейност и
отчетени приходи от "ФВ Парк Могилино 1" ЕООД през 2018 г.
Констатирано е, че жалбоподателя и "Ванхил" ЕООД са свързани лица по
смисъла на §1, т.3, б. "д" от ДОПК. По изложените доводи и на осн. чл. 26, т.2, вр. чл. 15 и чл.16,
ал.2, т.4 от ЗКПО е преобразуван финансовия резултат на дружеството за 2018 г.
в посока увеличение със сумата от 27 570 лв., представляваща стойността на
трите фактури. Отделно от това по приложението на ДДС е прието, че дружеството
е отразило фактури в четири данъчни периода като не са налице доказателства
удостоверяващи реалност на документираната услуга по смисъла на чл. 9 от ЗДДС, поради което, на
осн. чл. 68, ал.1 вр. чл. 69, ал.1, вр. чл. 70 ал.5 от ЗДДС не е признато
упражненото по нея право на данъчен кредит в общ размер на 85140 лв., както
следва: за д.п. м.05.2018 г. в размер на 1514 лв., за д.п.м.06.2018 г. в размер
на 2000 лв., за д.п.м.07.2018 г. в размер на 2000 лв., за д.п.м.04.2020 г. в
размер на 3000 лв.
3/ За ревизирания период е констатирано, че през 2019
г. по сч.сметка 602 "Разходи за външни услуги" жалбоподателят е отчел
разходи за външни услуги - наем на фотоволтаична централа по седем фактури,
издадени от "ФВ Парк Могилино 2" ЕООД както следва: фактура №
**********/20.02.2019 г., с данъчна основа 6000 лв., ДДС 1200 лв., фактура №
**********/1.04.2019 г., с данъчна основа 5435.55 лв., ДДС 1087.11 лв., фактура
№ **********/1.03.2019 г., с данъчна основа 21000 лв., ДДС 4200 лв., фактура №
**********/25.03.2019 г., с данъчна основа 21000 лв., ДДС 1400 лв., фактура №
**********/26.03.2019 г., с данъчна основа 21000 лв., ДДС 1400 лв., фактура №
**********/27.03.2019 г., с данъчна основа 20210 лв., ДДС 4042 лв., фактура №
**********/1.12.2019 г., с данъчна основа 6000 лв., ДДС 1200 лв. В хода на ревизията двете дружества са представили договор за
наем, съгласно същия наемът на фотоволтаичните панели е 7000 лв. без ДДС на
месец, т.е. в годишен аспект наемът е 84 000 лв. без ДДС. При анализ на
представените документи и счетоводни регистри е констатирано, че "ФВ Парк
Могилино 2" ЕООД не е издавало ежемесечно фактури за наем на
фотоволтаичните панели на "ФВ Парк Могилино 1" ЕООД. Издавани са фактури
на различни стойности, като не са приложени съпроводителни документи,
удостоверяващи начина на изчисляване на фактурираната стойност. Страните по
договора не са представили документи, от които става ясно как е определена
стойността на фактурирания наем във всяка една от издадените фактури. От
представените документи не е ясна причината поради която през 2019 г. е
фактуриран наем в общ размер на 100 645.55 лв. без ДДС, при уговорен, съгласно
подписан договор наем от по 7000 лв. без ДДС на месец, т.е. липсват документи
удостоверяващи причината за фактурирания наем в по-голям размер от уговорения с
16 645.55 лв. С придружително писмо от
6.07.2021 г. ревизираното лице е представило анекс към договор за отдаване под
наем на оборудване от 28.12.2018 г- В анекса е отразено, че се добавят чл.8 и
чл.9, съгласно които страните приемат, че поради временни финансови затруднения
наемателят ще изплати остатъка от задълженията си по настоящия договор от 2018
г., през 2019 г., съгл. чл. 9 страните са се договорили, че общото задължение
за 2018 г. и 2019 г. възлиза на сумата до 168000 лв. без ДДС. Анексът е
подписан и за двете страни от Д.Д.. Към датата на фактуриране на услугите двете
дружества са свързани лица по смисъла на
§1, т.3, б. "д" от ДОПК.
При тези установявания ревизиращите
преценили, че осчетоводените разходи в размер на д уговорените 84 000 лв., до
размера на фактурираните 100645.55 лв. не са налице доказателства, че
представляват действително получени услуги от "ФВ Парк Могилино 1"
ЕООД, използвани за целите на извършваната от него дейност и отчетени приходи
през отчетен период 2019 г. В РА са
изложени мотиви, че не е спазен принципа заложен в чл. 26 т.4 от ЗСч. На осн.
чл. 26, т.2, вр. чл. 77 ал.1 от ЗКПО органът по приходите е преобразувал
финансовия счетоводен резултат в посока увеличение със сумата от 16645.55 лв., представляваща осчетоводени разходи за
наем по фактури, издадени от "ФВ Парк Могилино 2" ЕООД, за които
липсва документална обоснованост и са осчетоводени в нарушение на счетоводното
законодателство. Отделно от това по приложението на ЗДДС е прието, че
жалбоподателя се е възползвал от правото си на данъчен кредит в общ размер на
20129.21 лв. по седем броя фактури, издадени от "ФВ Парк Могилино 2"
ЕООД на обща стойност 100645.55 лв., чрез отразяването им в СД и Дневник на
покупките за съответните периоди. Ревизиращите преценили, че за горницата
над 840000 лв. до 100645.55 лв. не са
налице доказателства удостоверяващи реалност на документираните услуги, по
смисъла на чл. 9 от ЗДДС. На осн. чл. 68, ал.1, чл. 69, ал.1 и чл. 70, ал.5 от ЗДДС органът по приходите установил, че не е налице право на данъчен кредит в
общ размер на 3329.11 лв., по фактури
№ **********/1.04.2019 г., фактура № **********/27.03.2019 г., фактура №
**********/1.12.2019 г., по периоди както следва за д.п.м.04.2019 г. в размер
на 1087.11 лв., за д.п.м.11.2019 г. в размер на 1042 лв., за д.п.м. 12.2019 г.
в размер на 1200 лв.
4/ В хода на ревизията е установено, че са отчетени
разходи по фактури № 1540/13.03.2019 г., № 1836/13.03.2019 г. и №
1588/5.07.2019 г., издадени от "2 Флай" ЕООД. В хода на ревизията е
установено, че фактурите са издадени за покупка на самолетни билети на обща
стойност от 1803.77 лв. По придружаващата фактура от 13.03.2019 г. е вписана
дестинация Манила - Хонг Конг - Мюнхен - София, а за име на получателя е вписан
Т.М.. Ревизиращите констатирали, че жалбоподателя не е представил
доказателства, че осчетоводените разходи са във връзка с дейността му, поради
което на осн. чл. 26 и чл. 77 ал.1 от ЗКПО е преобразуван счетоводния резултат
за 2019 г- в посока на увеличение с разходите за самолетни билети, т.к. за тях
липсва документална обоснованост и са отчетени в нарушение на счетоводното
законодателство.
5/Отделно от това на осн. чл. 77, ал.1 от ЗКПО, вр. чл. 26, т.4 от ЗСч е
увеличен финансовия резултат на дружеството за 2019 г., със сумата от 2250.26
лв., тъй като от представените счетоводни регистри е установено, че е заведена
см.сметка 303 "Продукция", която към 1.01.2019 г. е с нулево салдо, а
към 31.12.2019 г. е с крайно дебитно салдо от 2250.26 лв., това не е намерило
отражение в ОПР за 2019 г. За отчетените разходи не е спазен принципа, заложен
в чл. 26. т.4 от ЗСч, прието е, че дружеството е отчело разходи, които са
отчетени в нарушение на счетоводното законодателство и с техния размер е
преобразуван финансовия му резултат в посока увеличение.
При тези
установявания е издаден РА.
В хода на съдебното
производство е приета ССчЕ, от заключението на която е видно, че след
запознаване с извършените счетоводни записвания и документи представени от
"Аргобулс" ЕООД и жалбоподателя, експертизата не е в състояние да посочи дали селскостопанската машина -
челен товарач, марка Джон Диър, модел 3220, посочен в договор да отдаване под
наем от 1.12.2014 г. е идентичен с активите трактор Джон Диър 6820, налични в
Амортизационния план на "Агробулс" ЕООД за 2015 г. Поради липсата на
хронологични регистри за счетоводните записвания за 2014 г. В.л. сочи, че може
да се допусне въз основа на аналитична оборотна ведомост за всички сметки,
дневник за продажби и справка декларация по ЗДДС за м.12.2014 г., че е отчетен приход от "Агробулс" ЕООД
по процесната фактура. По фактура № 490/2014 г. е извършено плащане.
Жалбоподателят е разполагал с ДМА поземлен имот в с. Могилино през 2014 г.
Доколкото в публикувания ГФО за 2014 г. е видно, че отчетените през годината
приходи са от растениевъдство, то приходите от наем на селскостопанска машина,
ползвана в недвижимия имот на "ФВ Парк Могилино1" ЕООД биха могли да
са разходи, свързани със стопанската дейност на жалбоподателя. Фактурите,
издадено от "Ванхил" ЕООД са с предмет услуга, отчетени са в
счетоводството на дружеството през 2018 г. и през 2020 г. , като приходи по
сметка 703 Приходи от продажба на услуги - общо 42 570 лв. и е начислен ДДС в
общ размер на 8 514 лв. "Ванхил" ЕООД е разполагало с необходимата
техника, оборудване и кадрова обезпеченост за извършване на услугите.
Процесните фактури са платени на "Ванхил" ЕООД към 8.12.2020 г., в
ГФО за 2018 г., жалбоподателя е декларирал, че отчетените приходи са от производство и разпределение на ел. и
топлинна енергия и на газообразни
горива. Разходите по процесните фактури са за агро услуги. Експертизата не
притежава необходимата квалификация, за да се произнесе дали тези разходи са
свързани със стопанската дейност на жалбоподателя. За 2019 г. са начислените
суми като задължения на жалбоподателя към наемодателя "ФВ Парк Могилино
2" ЕООД по договор за наем от 3.01.2018 г. на оборудване на
фотоволтаична централа в размер на 120
774.66 лв. са платени през м. 12.2020 г., чрез разплащателна сметка на ПИБ. Към
31.12.2020 г. разчетните сметки на страните са с нулеви салда. Начислените през
2019 г. от жалбоподателя задължения по договор за наем съответстват на
начислените от наемодателя вземания, съответно - отчетените към жалбоподателя
разходи във връзка с договора за наем съответстват на издадените от наемодателя
фактури и на отчетените от наемодателя приходи. Наличните по делото
доказателства не са достатъчни да се отговори дали отчетените разходи по три
фактури издадени от "2 флай" ЕООД са свързани със стопанската дейност
на дружеството. С отразяването през 2019 г. по дебита сметка 303
"Продукция" на сумата от 2250.26 лв., която е крайното салдо по
сметката, жалбоподателят не е отчел разходи по смисъла на чл. 77 ал.1 и чл. 26
от ЗКПО. Той е приложил "нетен" вариант за представяне на разходите,
задържани в стойността на наличната продукция, като е намалил общата сума на
разходите в ОПР за 2019 г с 2250.26 лв.,
вместо да увели приходите със същата сума.
В хода на съдебното
производство са представени главна книга на см. 4011 доставчици за периода от
2018-2020 г., извлечение от инвентарна книга за 2014 г., ГФО за дейността за
2019 г. на жалбоподателя. Представена е и аналитична оборотна ведомост на
всички сметки, дневник на продажби СД за ДДС м.12.2014 г., за 2015 г. главна
книга на сметка 5031 Пиреос банк, амортизационен план на "Агробулс"
ООД. За "Ванхил" ЕООД е представена е платежна ведомост за 2018 г-
свидетелство за правоспособност, издадено от МЗХ на Д. Д.. За "ФВ Парк
Могилино 2" ЕООД е представена главна книга на 4111 клиенти, ан.10 за
периода от 1.03.2018 г. до 31.12.2020 г.
По делото е дал
показания Д.Д. - управител. Видно от същите тракторите Джон Диър 6820, са
различни от Джон Диър 3220. Последния се използва за подравнителни дейности,
има устройство с което се извършват манипулациите. С този товарач са извършени
дейности по подравняване и почистване на терена, който е собственост на
дружеството в с. Могилино, тъй като дружеството имало издадено разрешение за
строеж на фотоволтаична централа. Към него момент дружеството имало договор за
присъединяване с енерго. По отношение доставките от "Ванхил" ЕООД
сочи, че са извършени на същия терен, на който е използван и Джон Диъра. В
период от няколко години в имота не били извършвани действия, пори което през
2018 г. е възобновена работата по този проект и във връзка с това дружеството,
тъй като не разполагало със собствена техника, сключило договор с
"Ванхил" ЕООД. Било извършено мнокогратно оран, култивиране, с цел
подравняване на терена, били налице много камъни и растителност. Извършените
мероприятия не били свързани с пряка земеделска дейност. Дружеството наело и
съседен парцел, в който също следвало да се извършат операции по култивиране.
По отношение доставките от "2 флай" ЕОООД сочи, че процедурата за
получаване на разрешение за работа на чужденец от държава извън ЕС ,
задължава работодателя да осигури
самолетен билет за пристигането на работника. Представил е разрешение за
работа, чуждия гражданин е получил работна виза. След като чужденец получи
статут на временно пребиваващ, едва тогава може да получи данъчен номер от НАП.
До тогава е налице период в който лицето няма право да работи. Затова лицето е
пристигнало в България м.март, след което е стартирана процедурата в Дирекция
"Миграция", в последствие са получени необходимите документи, но
поради здравословен проблем на лицето е напуснало България.
При така установеното от фактическа страна,
съдът прави следните правни изводи:
Жалбата е подадена от надлежна страна, в
срока по чл.156, ал.1 от ДОПК, след изчерпване на задължителното
административно обжалване и срещу РА, в частта потвърдена с Решение №
313/13.01.2022 г. на директора на Дирекция „ОДОП“ – Варна, поради което е ДОПУСТИМА.
Разгледана по същество е ЧАСТИЧНО ОСНОВАТЕЛНА.
От доказателствата
в преписката съдът установява, че заповедите за възлагане на ревизия са
издадени от орган по приходите, определен за това със Заповед от 20.12.2018 г.
на Директора на ТД на НАП – Варна, ревизионното производство е приключило в
посочения срок, определен при спазване на изискванията на чл. 114 от ДОПК.
Ревизионният акт,
предмет на контрол в настоящото производство, е издаден от органа, възложил
ревизионното производство и органа-ръководител на ревизията, при спазване на
изискванията на чл. 119, ал. 2 от ДОПК и с предписаните от закона форма и
съдържание. Решението, с което е потвърден ревизионния акт в обжалваната част,
е издадено от компетентен орган в срока по чл. 155, ал. 1 от ДОПК.
При служебната
проверка относно наличието на нарушения на административнопроизводствените
правила при провеждане на ревизията, съдът не констатира допуснати такива от
естество да доведат до отмяната на ревизионния акт само на това основание.
По приложението на материалния закон, съдът
прецени следното:
По отношение установените задължения за ДДС.
Спорът, така както е поставен за решаване, е
относно наличието, или съответно - липсата на законовите предпоставки за
признаване правото на данъчен кредит на дружеството-жалбоподател по фактури
издадени от "Агробулс" ЕООД, "Ванхил" ЕООД и "Парк
Могилино 2" ЕООД .
Жалбоподателят твърди, че са налице
предпоставките за признаване право на данъчен кредит и че неправилно и
незаконосъобразно са му определени задължения по ЗДДС. Съгласно чл.12 ал.1 ЗДДС
облагаема доставка е всяка доставка на стока или услуга по смисъла на чл.6 и чл.9, когато е извършена от данъчно задължено
лице по този закон и е с място на изпълнение на територията на страната, както
и доставката, облагаема с нулева ставка, извършена от данъчно задължено лице,
освен в случаите, в които този закон предвижда друго Съгласно чл.68 ал.1 т.1 ЗДДС данъчен кредит е сумата на данъка, която регистрирано лице има право да
приспадне от данъчните си задължения по този закон за получени от него стоки
или услуги по облагаема доставка. За да възникне право на приспадане на данъчен
кредит за получателя на доставката е необходимо да е налице реално осъществена
облагаема доставка. Съгласно чл.25, ал.2 от ЗДДС, датата на която е прехвърлена
собствеността на стоката или датата на която е извършена услугата е датата на
данъчното събитие.
Регистрирано по ЗДДС лице, съгласно чл.69 ЗДДС, има право да приспадне като данъчен кредит данъкът за получени от него
облагаеми доставки на стоки или услуги, когато използва същите за осъществяване
на облагаеми доставки и когато притежава за получените доставки данъчен
документ/съгласно чл.71 ЗДДС/ с изискуемите от закона реквизити, като
въведените изисквания за възникване право на приспадане на данъчен кредит са по
отношение на конкретната доставка, по която е претендирано това право /по която
е приспаднат данъка в подадената справка-декларация/. Съгласно чл.70 ал.5 ЗДДС
не е налице право на данъчен кредит за данък, който е начислен неправомерно.
При наличие на облагаема доставка на стока, съответно на услуга, осъществена от
регистрирано по този закон лице, която стока, съответно услуга се използва от
получателя за осъществяване на други облагаеми доставки са налице условията на
чл.68 ал.1 т.1 ЗДДС. Данъчният субект е
този, който следва да докаже наличието на предпоставките на ЗДДС за право на
приспадане на данъчен кредит по процесните фактури. Това следва от общия
принцип на разпределение на доказателствената тежест в процеса, според който
всяка страна следва да докаже осъществяването на фактите, от които черпи
изгодни за себе си правни последици, и поради това, че данъчният субект
претендира право на приспадане на данъчен кредит, то той е този който следва да
докаже изпълнението на всички законови изисквания, включително и за реално
осъществяване на доставките по процесните фактури по смисъла на чл.6 и чл.9 ЗДДС.
От събраните по делото доказателства по
безспорен и категоричен начин се установи, че жалбоподателят е отразил
издадените фактури в счетоводството си, в дневник за покупки и СД за съответния
данъчен период, както и че доставчиците му са отразили процесните фактури в
дневник за продажби и СД за съответния данъчен период.
Макар и да са издадени данъчни документи -
фактури от дружествата доставчици на
жалбоподателя, това не е достатъчно да се приеме, че са налице реални доставки.
Представени са договори, които са частни документи, не се ползват с материална
доказателствена сила за отразените в тях факти. ЗДДС не свързва задължението за
начисляване на ДДС и съответното право на данъчен кредит единствено с
издаването на фактури и плащане по тя, а следва да са налице реално осъществени
доставки от посочения във фактурата доставчик.
Нито в хода на ревизионното, нито в хода на
съдебното производства дружеството-жалбоподател е ангажирало доказателства за
реалността на доставките, такива не са представени и от преките доставчици при
извършените насрещни проверки.
Действителното извършване на доставките, по
които се претендира право на приспадане, е признато от трайната практика на СЕС
като необходимо условие за възникване на претендираното право. В
Решение от 18 юли 2013г. по дело С-78/12,
СЕС е посочил, във връзка с доказването на факта на извършване на
доставка, че лицето, което иска да приспадне ДДС, следва да докаже, че отговаря
на предвидените условия за това, като запитващата юрисдикция следва в
съответствие с националните правила за доказването да извърши обща преценка на
всички доказателства и фактически обстоятелства по спора в главното
производство, за да определи дали претендиращия право на приспадане може да го
упражни..За целите на тази преценка може да се вземат предвид данни относно
доставки, предхождащи или следващи доставките, по които се претендира правото
на приспадане, както и свързаните с тях документи като сертификати и
свидетелства, издадени за транспортирането на стоките. Осъществяването на доставката,
изразяващо се в прехвърлянето от доставчика на получателя на правото, последния
да се разпорежда фактически със стоката, респективно услугата, е фактически
въпрос, който изисква цялостна оценка на всички доказателства, които пряко
и/или косвено свидетелстват за осъществяването на доставката. Само действително
осъществената доставка може да породи изискуемост на данъка, съответно право на
приспадане, в който случай и при изпълнение на останалите материалноправни и
процесуалноправни изисквания, правото на приспадане по принцип не може да бъде
ограничавано.
В светлината на така цитираната практика на
СЕС, която е задължителна за националните съдилища, осъществяването на
доставката, изразяващо се в прехвърлянето от доставчика на получателя на
правото, последния да се разпорежда фактически със стоката като собственик,
респективно при услугите - преценката за реалното възникване на резултата от
услугата, е фактически въпрос, който изисква цялостна преценка на всички
доказателства, които пряко и/или косвено свидетелстват за осъществяването на
доставката. Само действително осъществената доставка може да породи изискуемост
на данъка, съответно право на приспадане, в който случай и при изпълнение на
останалите материалноправни и процесуалноправни изисквания, правото на
приспадане по принцип не може да бъде ограничавано.
Доказването на факта на извършване на
услугата, следва да бъде установено по категоричен начин, че резултатът от
услугата е възникнал. За преценката за реалното изпълнение на услугата от съществено
значение са доказателствата свидетелстващи за възможността на доставчиците да
ги изпълнят. Само ако настъпването на данъчното събитие е
безспорно установено, т. е. правото на приспадане е възникнало, същото не може
да бъде ограничавано поради това, че не са представени доказателства за
обезпечеността на доставчиците да изпълнят услугата или доставят стоката.
В тежест на лицето, претендиращо право на
приспадане, е да установи всички предпоставки за възникването и правомерното му
упражняване, като с определение от 8.03.2022 г., съдът изрично е указал на
жалбоподателя това.
Настоящия съдебен състав приема, че в хода на
ревизионното производство и съдебния процес не са събрани доказателства, които
да докажат убедително и категорично реалността на спорните доставки.
По отношение на фактурата издадена от "Агробулс" ЕООД, съдът
прецени следното:
По делото не са събрани категорични
доказателства, че доставчика е извършил посочената услуга "съгласно
договор". Не е установено ясно предмета на доставката: съгласно договор на
отдаване под наем от 1.12.2014 г. възложителя е получил от изпълнителя срещу
възнаграждение селскостопанска машина - челен товарач., което предполага
отдаване под наем на техниката. В приемо-предавателен протокол от 23.12.2014 г.
възложителя е приел, че изпълнителя е предоставил 17.2 машиносмени на стойност
от 8600 лв. без ДДС. От така представените доказателства не е ясен вида на документираната услуга. В хода
на производството не се установи доставчика да е разполагал с такъв вид
машина. Видно от приетата по делото
експертиза, в.л. е установило, че в амортизационния план на "Агробулс"
ЕООД са посочени два актива, но с наименование Трактор Джон Диър 6820, експертизата не може да посочи дали челен
товарач Джон Диър, модел 3220 е идентичен с активите посочени в Амортизационния
план на "Агробулс" ЕООД. От
доставчика не са представени документи удостоверяващи придобиването на актива,
счетоводното му отразяване. Не на последно място следва да се посочи, че
съгласно представените документи седалището на доставчика е с. Аврен, а мястото
на което е използвана машината е с. Могилино, липсват доказателства за начина
по който е предадена техниката, кое лице я е предало, кое е получило, кой е
управлявал товарача от едното до другото
населено място. Фактура № 490/2014 г. е
подписана от З.Ж., като съставител на документа и едновременно с това като
получател на услугата, но като МОЛ на "Агробулс" ЕООД е посочена И.Т..
В приемо-предавателен протокол от 23.12.2014 г. като изпълнител е посочен
"Агробулс" с представляващ Ж., а възложител "ФВ Парк Могилино
1" ЕООД, с представляващ Д.. Подписите на възложител и изпълнител са
положени от Ж.. Предвид изложеното представения протокол не следва да се
кредитира като годно доказателство.
Установяванията на ревизиращите не се
променят и от заявеното в с.з. от управителя Д.. Действително по делото е
представен НА от 2010 г., съгласно който "ФВ Парк Могилино -1 " ЕООД
е собственик на УПИ ХІ-194 по РП на село. Могилино. От представения договор за
присъединяване на обект на независим производител е видно, че предмет на
договора е ел. централа, която следва да бъде присъединена и ще се изгради в
УПИ ХІ-194 в с. Могилино, съгласно РС от 2010 г. От посочения договор е видно,
че срокът за изграждане на съоръженията за присъединяване на обекта на
производителя е 2013 г. След като присъединяването е следвало да се осъществи
до 2013 г., то не става ясно за какво е извършвано подравняване на терена, една година след като е изтекъл срокът за
присъединяване. Всяка реално осъществена
услуга би следвало да прояви ефекта си в действителността и този ефект би
следвало да остави следи и да е обективно установим. В случая доказателства във
връзка с обстоятелствата относно твърдяната доставка от "Агробулд"
ЕООД, предоставени от незаинтересовани от спора лица липсват.
По отношение на четирите фактури издадени
от "Ванхил"
ЕООД, съдът прецени следното:
С фактурите се установява, че същите са
документирани доставки на услуги - оран, косене, поливане, валиране, сеитба,
коситба и др. селскостопански дейности. За удостоверяване реалността на услугите
са представени приемо-предавателни протоколи,
към всяка от фактурите. Видно от същите протоколите са подписани от едно
и също лица, както за възложителя така и за изпълнителя - Д. Д.. В протоколите
не се съдържа каквато и да е информация относно местонахождението на
земеделските земи, където са извършвани услугите. Липсват данни за количеството
декари обработвана земя. Посочени са дейности оран, култивиране по 3 пъти,
липсват данни колко декара са обработени, къде се намират те, как е формирана
цевната. Макар и да са посочени едни и същи дейности, цената отразена в
протоколите е различна. В представения договор няма единична цена за отделните
видове услуги, с оглед преценка за съответствие с пазарните нива, няма единични
цени и количества по отделни мероприятия и в приемо-предавателните протоколи.
Липсват и данни за придвижването на оборудването, с което са извършвани
дейностите за използвани материали, горива. Всички тези несъответствия и
липсващи данни не позволяват да се приеме за безспорно, че стойностите във
фактурите съответстват на услугите, описани в приемо-предавателните протоколи и
че "Ванхил" ЕООД действително е извършило услугите. Тези
установявания не се променят от приетата по делото ССчЕ, съгласно която
"Ванхил" ЕООД има дълготрайни активи, с които е възможно да извърши
агроуслуги. Правилно ревизиращите са преценили, че двете дружества са свързани
лица по смисъла на на §1, т.3, б. "д" от ДОПК. По изложените по-горе
съображения съдът приема, че процесните фактури издадена от „Ванхил" ЕООД не удостоверяват
действителни доставки.
По отношение седемте фактури издадени от "ФВ
Парк Могилино 2" ЕООД, съдът прецени следното: жалбоподателя твърди,
че е документирано предоставянето и получаването на наемна услуга. С оглед
дължимото периодично изпълнение, правилно е прието, че следва да се определи
дължим наем за всеки месец. Видно от фактурите, предмет на същите е
"наем" без да е конкретизиран периода, за който се отнасят. Общата
стойност на фактурите е 100645.55 лв. и ДДС в размер на 20129.11 лв. Съгласно
представения договор за наем от 3.01.2018 г., наемът на фотоволтаичните панели
е 7000 лв. без ДДС на месец. Размерът на наема за 12 месеца е 84 000 лв. без
ДДС. Това се потвърждава и от приложения по делото приемо-предавателен
протокол, съгласно който при предаване на оборудването за производство на
соларна ел. енергия, между страните е договорен наема да не надвишава 84 000
лв. В хода на производството е представен анекс към договор за отдаване под
наем на оборудване от 28.12.2018 г., договора е подписан и за двете страни от
Д. Д.. Към датата на фактуриране на услугите по фактурите "ФВ Парк
Могилино 1" ЕООД и "ФВ Парк Могилино 2" са свързани лица. Представените доказателства от
жалбоподателя са частни писмени документи без материална доказателствена сила.
При съвкупен анализ на представените фактури се установи, че
начислените суми като задължения на жалбоподателя са разплатени едва м.12.2020
г. Всичко това налага извод, че правилно ревизиращите са приели, че не следва
да се кредитира представения анекс, като съставен от заинтересовани лица, същия
не удостоверява реалността на документираните доставки за разликата над 84000
лв. до 100645.55 лв.
По изложените
доводи, съдът, приема, че не е установено безспорно извършването на доставките,
за издателя на фактурите не възниква задължение да начисли данъка, извършеното
начисляване е неправомерно и за жалбоподателя не е налице право на данъчен
кредит по тях. При това положение, макар жалбоподателят да притежава данъчни
фактури съобразени с изискванията на ЗДДС, да притежава доказателства за
извършени разплащания по фактурите и да липсва спор относно счетоводното
отразяване на доставките в неговото счетоводство, при съвкупната преценка на
наличните доказателства се установяват обективни обстоятелства, от които може
да бъде направен обоснован извод, че тези фактури не са издадени във връзка с
действителна доставка, тоест че не документират действителни стопански
операции. Съдът счита, че липсва данъчно събитие по чл. 25, ал. 1 и 2 от ЗДДС,
поради което данъкът не е станал изискуем и не е възникнало задължение за
начисляването му, и съответно отказът на основание чл. 70, ал. 5 от ЗДДС да
бъде признато право на данъчен кредит за жалбоподателя за неправомерно
начисления данък, е основателен и законосъобразен, поради което жалбата, в
частта й относно непризнатото право на данъчен кредит, следва да се отхвърли.
По отношение установените задължения по ЗКПО.
С РА е увеличен финансовия резултат на
дружеството на осн. чл. 26, т.1 и т.2 вр. чл. 10 ал.1 от ЗКПО за 2014 г., 2018
г. и 2019 г. съответно със сумите от 8600 лв., 27570 лв., 16645.55 лв.
представляващи отчетени разходи по фактури издадени от "Агробулс"
ЕООД, "Ванхил" ЕООД, "ФВ Парк Могилино 2" ЕООД. От
събраните по делото доказателства не се установи че с процесните фактури са
документирани стопански операциите, не се събраха данни, че същите са реално
извършени. Правилно ревизиращите са приели, че отразените въз основа на
фактурите счетоводни разходи не следва да бъдат признати за целите на данъчното
облагане.
Съгласно чл.4 от ЗСч счетоводният
документ е хартиен или технически носител на счетоводна информация,
класифициран като първичен, вторичен и регистър. Първичният документ е носител
на информация за регистрирана за първи път стопанска операция. Вторичният
документ е носител на преобразувана (обобщена или диференцирана) информация,
получена от първичните счетоводни документи. Регистърът е носител на
хронологично систематизирана информация за стопански операции от първични и/или
вторични счетоводни документи. Разпоредбата на чл. 6 ал.1 ЗСч определя
информацията, която следва да съдържа първичният счетоводен
документ. В чл. 10 от ЗКПО е посочено,
че счетоводният разход се признава за данъчни цели, когато е документално
обоснован чрез първичен счетоводен документ по смисъла на ЗСч, отразяващ вярно
стопанската операция. Счетоводен разход се признава за данъчни цели
и когато в първичния счетоводен документ липсва част от изискуемата информация
по ЗСч, при условие, че за липсващите документи е налице информация са налице
документи, които я удостоверяват. Следователно за да не се признаят счетоводни
разходи, следва те да са такива разходи, за които данъчнозадълженото лице не
разполага с документи, отговарящи на нормативните изисквания на ЗКПО и ЗСч, включително
и когато тези документи не отразяват вярно описаната в тях стопанска операция.
От събраните по делото доказателства е
установено, че жалбоподателя е отразил фактурите от посочените трима доставчици като разход за външни услуги
за ревизираните периоди, в резултат на което е намалил финансовия резултат от
дейността си. Както бе посочено по-горе в хода на ревизионното производство не
са представени безспорни доказателства, че фактурите обективират реално
извършени доставки на услуги.
Съгласно чл. 26 т.1 и т.2 от ЗКПО не са признават за данъчни
цели счетоводните разходи, които не са свързани с дейността, както и такива
които не са документално обосновани по смисъла на ЗКПО. Нормата на чл. 10 ал.1
от ЗКПО сочи, че счетоводен разход се признава за данъчни цели, когато е
документално обоснован чрез първичен счетоводен документ, по смисъла на ЗСч,
отразяващ вярно стопанската операция. В случая фактурите издадени от трите
дружества, част от които са свързани лица с жалбоподателя не отразяват вярно
действително осъществени стопански операции. Действително
счетоводен разход се признава за данъчни цели и когато в първичния
счетоводен документ липсва част от изискуемата информация по ЗСч, при условие,
че за липсващата информация са налице документи, които я удостоверяват.
Процесните фактури не съдържат конкретни параметри и характеристики на
фактурираните услуги, липсват и доказателства, сочещи на действително извършени
стопански операции. По изложените доводи правилно ревизиращите не са признали
за данъчни цели отчетените разходи за външни услуги, въз основа на фактурите
издадени от "Агробулс" ЕООД, "Ванхил" ЕООД и "ФВ Парк
Могилино 2" ЕООД. Съгласно чл. 16, ал.2 т.4 от ЗКПО, заплащането на
възнаграждение или обезщетения за услуги, без те да са реално осъществени се
третира от закона като отклонение от данъчно облагане. По силата на чл. 16 ал.1 от ЗКПО данъчния
финансов резултат се определя, без да се вземат под внимание тези сделки, като
разпоредбата е приложима за сделки между свързани и несвързани лица.
С оглед събраните по делото доказателства
правилно е увеличен финансовия резултат за 2019 г. на жалбоподателя на осн. чл.
26, т.1, вр. чл. 10, ал.1 от ЗКПО със сумата от 1803.77 лв., представляваща
отчетени разходи по фактури, издадени от "2 Флай" ЕООД. За осчетоводените
разходи за самолетни билети по трите фактури не са представени доказателства,
които да ги обвържат с икономическата дейност на дружеството, по изложените
доводи правилно същите не са признати за такива. В тази насока е и приетата по
делото ССчЕ, вещото лице е посочило, че наличните счетоводни записвания и
документи са недостатъчни да се посочи, дали разхода е свързан със стопанската
дейност на жалбоподателя. Дадените обяснения от управителя в с.з. не променят
тези изводи, още повече, че твърденията му не кореспондират със събраните по
делото доказателства.
Незаконосъобразен е РА в частта, с която е
увеличен финансовия резултат за 2019 г. със сумата
от 2250.26 лв. Видно от представените по делото счетоводни
регистри е заведена счетоводна сметка 303 "Продукция", която към
1.01.2019 г. е с нулево салдо, а към 31.12.2019 г. е с крайно дебитно салдо в
размер на 2250.26 лв. Ревизиращите са преценили, че е налице увеличение на
запасите от продукция и незавършено производство в размер на 2250.26 лв. От приетата и неоспорена по делото ССчЕ се установява, че в РД на л.514 е
допусната аритметична грешка, като е посочено „не се установи разлика“. В.л. е
установило, че сборът на посочените разходи е в размер на 178353.79 лв., като
съответства на данните от оборотната ведомост за 2019 г. Разходите в ГДД са в размер на 177103.54
лв.,/179353.79 – 2250.26 лв./ т.е. с 2250.26 лв. по-малко от посочените по
разходните сметки. Жалбоподателят
вместо да използва корективен ред в приходната част на ОПР е намалил сумата на
разходите с 2250.26 лв. и ги е отразил в ОПР с размер 177193.53 лв. Този начин
на представяне на увеличението на запасите от продукция и незавършено
производство в ОПР не съответства на препоръчания в СС-1 „Представяне на
финансови отчети“, който може да се определи като „брутен“ представяне на
разходите в пълен размер и тяхното намаление в частта на налична продукция,
чрез посочването им в приходната част на ОПР на ред 2. Жалбоподателят е
приложил нетен вариант, като директно е намалил общата сума на разходите за
отчетния период. Дружеството не е отчело разходи в размер на 2250.26 лв. в
нарушение на чл. 77 и чл. 26 от ЗКПО.
РА следва да се
отмени в частта с която е увеличен финансовия резултат за 2019 г. със сумата от
2250.26 лв., в следствие на което са установени допълнителни задължения за корпоративен данък в размер 225.03 лв., както
и в частта на дължима лихва върху тази сума
28.50 лв.
При така изложените съображения, жалбата
следва да се отхвърли, като РА следва да се отмени само в частта с която е увеличен финансовия резултат на дружеството за 2019 г. със сумата от
2250.26 лв. и във връзка с това е установено задължение за корпоративен данък в размер 225.03 лв., както
и в частта на дължима лихва върху тази сума
28.50 лв.
Страните по делото претендират разноски.
Общия материален интерес е 23421.19 лв., жалбата е уважена за сумата от 278.53
лв., а е отхвърлена за 23142.66 лв. Жалбоподателя претендира разноски в размер
на 680 лв. – 50 лв. д.т. и 630 лв. възнаграждение за в.л. С оглед уважената
част на жалбоподателя се дължат разноски в размер на 8.09 лв. На ответника се
дължат разноски в размер на 1224.28 лв. По компенсация жалбоподателя следва да
заплати на Дирекция „Обжалване и данъчно-осигурителна практика“ – Варна при ЦУ
на НАП сумата от 1216.19 лв.
Водим от горното, Варненският административен
съд, ХХІІ състав
Р Е Ш И:
ОТХВЪРЛЯ жалбата на „ФВ
Парк - Могилино 1" ЕООД, с ЕИК *********, с адрес за кореспонденция: гр.
Варна, ул. "О." № 7, ет.1, ап.1, представлявано от Д.А.Д. против
Ревизионен акт /РА/ № Р-03000320006485-091-001/29.09.2021 г. и РА за поправка
на РА № П-03000321203228-003-001/25.11.2021 г. на органи по приходите при ТД на НАП-Варна, потвърдени с Решение №313/13.01.2022 г. на
директора на дирекция ОДОП-Варна, в частта, с която на дружеството са
установени:
1/допълнителни задължения за КД по ЗКПО за 2014 г. в размер на 860 лв. и лихви в
размер на 567.32 лв., за 2018 г. в размер на 1211.05 лв. и лихви в размер на
307.16 лв., за 2019 г. в размер на 1844.93лв. и лихви в размер на 351.24
лв.
2/ Задължения за ДДС за д.п. м.12.2014 г. в размер на 1720 лв. и лихва в
размер на 1170.99лв., д.п. м.05.2018 г. в размер на 1514 лв. и лихва в размер
на 505.97 лв.,д.п. м.06.2018 г. в размер на 2000 лв. и лихва в размер на 340.03
лв., д.п. м.07.2018 г. в размер на 2000 лв. и лихва в размер на 545 лв., д.п.
м.04.2019 г. в размер на 1087.11 лв. и лихва в
размер на 435.55 лв., д.п. м.11.2019 г. в размер на 1042 лв., д.п. м.12.2019 г.
в размер на 1200 лв. и лихва в размер на 191.05 лв., д.п. м.04.2020 г. в размер
на 3000 лв. и лихва в размер на 473.96 лв.
ОТМЕНЯ Ревизионен акт /РА/ №
Р-03000320006485-091-001/29.09.2021 г. и РА за поправка на РА №
П-03000321203228-003-001/25.11.2021 г. на
органи по приходите при ТД на НАП-Варна,
потвърдени с Решение №313/13.01.2022 г. на директора на дирекция
ОДОП-Варна, в частта, с която е
увеличен финансовия резултат на дружеството за 2019 г. със сумата от 2250.26
лв. и е установено допълнително задължение за
корпоративен данък в размер 225.03 лв., както и в частта на дължима
лихва върху тази сума 28.50 лв.
ОСЪЖДА „ФВ
Парк - Могилино 1" ЕООД, с ЕИК *********, с адрес за кореспонденция: гр.
Варна, ул. "О." № 7, ет.1, ап.1, представлявано от Д.А.Д. да заплати
на Дирекция „Обжалване и данъчно-осигурителна практика“ – Варна при ЦУ на НАП,
юрисконсултско възнаграждение в размер на
1216.19 лв. /хиляда двеста и шестнадесет лева и деветнадесет стотинки/.
РЕШЕНИЕТО подлежи на касационно обжалване
пред Върховния административен съд на РБ, в 14 – дневен срок от съобщаването му
на страните.
СЪДИЯ
: