Решение по дело №806/2021 на Административен съд - Пазарджик

Номер на акта: 786
Дата: 29 октомври 2021 г.
Съдия: Красимир Димитров Лесенски
Дело: 20217150700806
Тип на делото: Касационно административно наказателно дело
Дата на образуване: 15 юли 2021 г.

Съдържание на акта Свали акта

Р Е Ш Е Н И Е

 

786/29.10.2021г.

 

гр. Пазарджик

 

 

В   И М Е Т О   Н А   Н А Р О Д А

 

 

 

АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД ПАЗАРДЖИК, X състав, в открито съдебно заседание на двадесет и девети септември две хиляди двадесет и първа година в състав:                                  

ПРЕДСЕДАТЕЛ: Мариана Шотева

                                                                  ЧЛЕНОВЕ:         1. Николай Ингилизов

                                                                           2. Красимир Лесенски

 

при секретаря Янка Вукева и с участието на прокурора Станка Димитрова, като разгледа докладваното от съдия Лесенски касационно административнонаказателно дело № 806 по описа на съда за 2021 г., за да се произнесе, взе предвид следното:

 

Производството е по реда на чл. 63, ал. 1 от  ЗАНН, във вр. с гл. дванадесета от АПК и е образувано по касационна жалба на Дирекция „Инспекция по труда“ Пазарджик против Решение № 260065/01.06.2021 г. постановено по АНД № 467/2020 г. по описа на Районен съд Велинград.

            С атакуваното решение Районен съд Велинград е отменил като незаконосъобразно Наказателно постановление № 13-002319 от 30.11.2020  г. на Директора на  Дирекция „Инспекция по Труда” Пазарджик, с което на „Чепино-Автотранспорт” ЕООД с ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр. Велинград, кв. Индустриален,  е  наложена  имуществена санкция  в размер на  5000 (пет хиляди) лева, на основание чл. 414, ал.3 от КТ, за нарушение на чл. 62, ал.1, във вр. с  чл.1 ,ал.2  от Кодекса на труда.

В жалбата се излагат съображения за незаконосъобразност, неправилност и необоснованост на решението, постановяването му в нарушение на материалния закон. Моли се за отмяна на обжалваното решение и да бъде потвърдено изцяло НП.

В съдебно заседание касаторът, редовно призован, не изпраща законен или процесуален представител. В писмено становище се поддържа подадената жалба.

За ответника по касационната жалба, редовно призован, не се явява представител. Постъпила е молба от процесуален представител за даване ход на делото в тяхно отсъствие и за присъждане на сторените по делото разноски.

Прокурорът от Окръжна прокуратура Пазарджик дава заключение за неоснователност на жалбата. Сочи, че решението на Районен съд Велинград е правилно, поради което счита, че следва да бъде оставено в сила.

 

Административен съд Пазарджик, след като прецени допустимостта и основателността на подадената касационна жалба с оглед наведените в същите касационни основания, приема следното:

Касационната жалба е подадена от надлежна страна в законоустановения 14-дневен срок по чл. 211, ал. 1 от АПК и е процесуално допустима.

Разгледана по същество съгласно чл. 218 от АПК, е неоснователна.

За да отмени наказателното постановление, Районен съд Велинград е приел в мотивите си следната фактическа обстановка:

            На 17.08.2020  год. е съставен АУАН № 13-002319   за това, че „Чепино-Автотранспорт” ЕООД в качеството си на работодател по смисъла на § 1, т.1 от ДР на КТ, на 24.06.2020 г., на обект „Пункт за годишни технически прегледи“, находящ се в гр. Велинград, кв. Индустриален, не е  уредил като трудови отношенията при предоставяне на работна сила, като не е сключил трудов договор в писмена форма с лицето И.М.Е.. Лицето собственоръчно е попълнило и подписало декларация   по чл. 402 от КТ, с която декларирало, че работи към дружеството – жалбоподател от 24.06.2020 г., на длъжност „механик“ с работно време от 8:00 до 16:30 часа, почивни дни „събота и неделя“, като относно трудовото възнаграждение записано „610 лева“ „в момента договаряме, не знам“ и че не е получил копие на хартиен носител от заверено уведомление в ТД на НАП и екземпляр от сключен трудов договор, както и че е  нарушен  чл.62, ал.1 от  КТ,  във вр. с чл.1, ал.2 от КТ. АУАН не е подписан от представителя на дружеството, като е посочено че е съставен на основание чл. 40, ал.2 от ЗАНН. Към акта е приложени копие от Декларация, попълнена от завареното да работи лице, Протокол № ПР2017005, Обяснение от 24.06.2020 г., Справка от регистъра на трудовите договори; Писма с изх. № 20055171/08.07.2020 г. и изх. № 20055/08.07.2020 г., Обратна разписка и съобщение от 05.08.2020 г. С писмо изх. № 20055171  от 08.07.2020 г. на Дирекция „Инспекция по труда“ Пазарджик управителя на дружеството е поканен   на основание чл. 40, ал.2 от ЗАНН да се яви в посочената Дирекция три работни дни след получаване в 9:00 часа ,относно съставяне на 6 бр. АУАН, като е предупреден, че при виновно неявяване АУАН ще бъдат съставени в негово отсъствие. Известието за доставяне е върнато  с дата 30.07.3030 г., като непотърсено. Към административно-наказателната преписка е приложено писмо до управителя на фирмата  от 05.08.2020 г., с което му се съобщава, че на основание чл. 57, ал.1 от АПК  е издаден Протокол за извършена проверка, който е изпратен с писмо, ведно с покана за съставяне на АУАН и че този Протокол се счита връчен на основание чл. 61, ал.3 от АПК след 7-дневен срок от поставянето на това съобщение на Интернет страницата на ИА „Главна инспекция по труда“ София и на таблото на Дирекция „Инспекция по труда“ Пазарджик, като е посочена дата на поставяне на таблото 05.08.2020 г. и е приложен Протокол за публикуване   на посочената интернет страница от 05.08.2020 г. АУАН е връчен по пощата с обратна разписка, в която е отбелязано че е получено на 21.08.2020 г. от Диана Беева – съпруга. С обжалваното наказателно постановление № 13-002319 от 30.11.2020  г. на Директора на  Дирекция „Инспекция по Труда” Пазарджик, на „Чепино-Автотранспорт” ЕООД е  наложена  имуществена санкция  в размер на  5000 (пет хиляди) лева, на основание чл. 414, ал.3 от КТ, за нарушение на чл. 62, ал.1, във вр. с  чл.1 ,ал.2  от Кодекса на труда. Посочено е, че нарушението не представлява маловажен случай по смисъла на чл. 28 от ЗАНН.

         При така установеното, първоинстанционният съд правилно е приел, че АУАН е съставен в отсъствие на представител на санкционираното ЕООД, без да са налице предпоставките на чл. 40, ал.2 от ЗАНН, като нарушението на чл. 40, ал.2 от ЗАНН при съставяне на АУАН  не е съществено процесуално нарушение, ако не е довело до нарушаване правото на защита на санкционираното лице, но при наличие на една предпоставка – надлежно последващо връчване на съставения АУАН на санкционираното юридическо лице, т.е да е спазена процедурата по чл. 43, ал. 4 ЗАНН, при което му е осигурено правото на предварителна защита, което включва възможност да възрази по отношение на констатациите в акта и в допълнителен 3-дневен срок да представи доказателства във връзка с възраженията си. В процесния случай не е спазен както реда за връчване на АУАН, предвиден в посочената разпоредба на ЗАНН – връчване чрез съответната служба, а ако няма такава – чрез общинската администрация по местоживеене на лицето, така и  реда, предвиден в чл. 180, ал.5 от НПК, т.е срещу подпис на лице, натоварено да  приема книжата. АУАН е връчен чрез изпращане по пощата с обратна разписка, в която е отбелязано, че е получен от съпругата на управителя на дружеството Д. Б., т.е налице е и нарушение на реда за връчване  на АУАН, предвиден в ЗАНН, както и реда – предвиден  в  НПК, поради което е несъмнен извода за нарушаване правото на защита на санкционираното лице.

         В тази връзка настоящият касационен състав изцяло споделя изложените съображения, с които е отменено наказателното постановление. На първо място е допуснато процесуално нарушение  при съставяне на АУАН в отсъствието на нарушителя, без да са налице предпоставките за това. АУАН се съставя в присъствието на нарушителя, респективно на негов законен представител или упълномощено лице съгласно чл. 40, ал. 1 ЗАНН, за да се гарантира правото му на защита от най-ранен етап на административно-наказателното производство. Като изключение чл. 40, ал. 2 от ЗАНН предвижда при определени случаи АУАН да се състави в негово отсъствие. Хипотезите са две: 1. нарушителят и неговият адрес или седалище на управление са известни, същият е търсен там, но не е намерен, защото се укрива или е променил адреса, респективно седалището си и не е уведомил за това контролните органи или промяната не е вписана в Търговския регистър, поради което е невъзможно да бъде открит, за да му бъде връчена покана за съставяне на АУАН; 2. покана за съставяне на АУАН му е връчена надлежно, същият е информиран за датата и мястото на съставяне на АУАН и са му указани последиците от неявяване, но въпреки това не се явява за съставяне на АУАН и съставянето не се дължи на обективни причини, за които контролните органи разполагат с информация. Тези предпоставки обаче изискват надлежно уведомяване и призоваване на лицето за времето и мястото на съставяне на АУАН. Задължението за призоваване на нарушителя за съставяне на АУАН е на съответните контролни органи. Съобразно препращащата разпоредба на  чл. 84 ЗАНН за призоваване и връчване на призовки и съобщения към НПК, следва, че в административнонаказателното производство връчването на документи, имащи отношение към контрола по спазването на трудовото законодателство се извършва по правилата на глава 15, раздел първи НПК. По аргумент на чл. 178, ал. 1 и ал. 2 и ал. 8 НПК връчването на покана за съставяне на АУАН е от служител в съответното учреждение, в структурата на което е административно-наказващият орган, а когато не може да бъде извършено по този начин -  чрез служили на МВР. В бързи случаи се предвижда призоваването да става по телефона, телекса или факса. Законът не предвижда връчване чрез пощенски оператор, поради което опитът за връчването в настоящия случай е извършен в нарушение на императивната разпоредба на чл.  178 НПК. Самото връчване по този начин би могло да се приеме за надлежно, само ако поканата е получена от адресата или упълномощен негов представител. В случая обаче, писмото с покана е върнато на подателя с отбелязване от 30.07.2020 г., че пратката е непотърсена, което обстоятелство не би могло да обоснове извод, че получателят не е намерен, след като пощенският служител, връчващ пратката не е констатирал, че търсеното лице не се намира на адреса или че изобщо няма такъв адрес, в който случай ситуацията би била различна. По делото не се събраха доказателства дружеството да е узнало за датата, на която следва да се яви представител за съставяне на АУАН. Надлежният процесуален ред за това е по НПК. Предприетите действия по чл. 61, ал. 3 АПК не намират приложение в административнонаказателното производство. АУАН е съставен в отсъствието на нарушителя без да са налице предпоставките на чл. 40, ал. 2 ЗАНН. Само по себе си това не би било съществено процесуално нарушение, ако така съставеният АУАН е надлежно предявен и връчен. На следващо място обаче самият АУАН е изпратен за връчване с писмо, в което са изброени за връчване общо 6 броя АУАН с номера и дати на издаване. А в известието за доставяне е посочено, че се получават 5 броя АУАН и покана. Освен, че липсва посочване на номерата и датите на получените 5 бр. АУАН, което поставя резонния въпрос кой точно АУАН от изброените 6 бр. в писмото не е въобще връчен, то както и правилно е отбелязал и РС, съобщението е получено от съпругата на управителя на дружеството Диана Беева, за която не се установява да е лице, натоварено да приема книжа на дружеството. В случая е  допуснато съществено процесуално нарушение, ограничило правото на участие на санкционираното лице в производството и възможността му да организира своевременно и адекватно защитата си.

Като е отменил наказателното постановление, районният съд е постановил правилен съдебен акт. При разглеждане на делото първоинстанционният съд не е допуснал нарушения на процесуалните правила, които да налагат отмяната на решението му. Решението на Районен съд Велинград ще следва да бъде оставено в сила, а касационната жалба като неоснователна - без уважение.

В касационното производство е направено искане за заплащане на разноски в полза на ответната страна по касационната жалба, което следва да бъде уважено. Разноските са в размер на 700 лв. заплатено адвокатско възнаграждение. Възражението на ответната страна за прекомерност е неоснователно, тъй като съгласно чл.8, ал.1, т.3 от Наредба № 1 от 9.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения, минималният размер за този вид дела е 580 лв., като така заплатеното в никакъв случай не се явява прекомерно.

Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2, пр.1 от АПК, вр. с чл. 63, ал. 1, изр. второ от ЗАНН, Административен съд Пазарджик, Х съдебен състав

 

Р Е Ш И:

 

ОСТАВЯ В СИЛА Решение № 260065/01.06.2021 г. постановено по АНД № 467/2020 г. по описа на Районен съд Велинград.

ОСЪЖДА Дирекция „Инспекция по труда“ Пазарджик да заплати на  „Чепино-Автотранспорт“ ЕООД, ЕИК ********* сторените по делото разноски в размер на 700 (седемстотин) лева.

Решението е окончателно и не подлежи на обжалване или протест.

  

 

 

                                                         ПРЕДСЕДАТЕЛ:/п/

 

 

 

                                                                  ЧЛЕНОВЕ: 1./п/

 

 

 

                                                                                      2./п/