М О Т И В И  към присъда № 6 / 17.02.2010г., постановена по НОХД № 22 / 2010г. на СлОС

Окръжна прокуратура – Сливен е внесла обвинителен акт против подсъдимия Й.Д.Д.  за престъпление по чл. 116, ал.1, т. 3, пр. 2, т. 6, пр. 4, вр. чл. 115 от НК затова, че на 03.10.2009 г.  в с. Б.Д.., общ. Т., умишлено умъртвил майка си – С.Д.К., ЕГН ********** ***, като смъртта е настъпила на 05.10.2009 г. в 09:10 часа в МБАЛ „Д-р И. *** и  убийството е извършено с особена жестокост.

В хода на съдебните прения представителят на Окръжна прокуратура – Сливен поддържа повдигнатото срещу подсъдимия обвинение и пледира същият да бъде признат за виновен в извършване на престъпление по чл. 116, ал.1, т. 3, пр. 2, т. 6, пр. 4, вр. чл. 115 от НК. Счита, че на подсъдимия следва да бъде определено наказание лишаване от свобода за срок от двадесет години при първоначален строг режим в затворническо общежитие от закрит тип. 

Разпитан в с.з. подс. Д. твърди, че не е убил умишлено майка си. Дава обяснения по предявеното му обвинение. Иска „доживотна присъда”.

Назначения служебен защитник на подсъдимия счита, че от събраните по делото писмени и гласни доказателства безспорно било доказано, че подсъдимият нанесъл побой на майка си, но не бил допускал и предвиждал смъртта й. Не съзнавал и общественоопасния характер на нанасянето на удари  по жизнено важни части от тялото на пострадалата. Счита също така, че подсъдимият е осъществил състава на престъплението по чл. 124 от НК като причинил  смъртта на   пострадалата по непредпазливост в следствие нанесена телесна повреда. Предоставя на съда да определи вида и размера на наказанието.

Съдът, като обсъди събраните по делото доказателства и доводите на страните, намира за установено от ФАКТИЧЕСКА СТРАНА следното:

Подс. Й.Д.Д. е на 63 години, български гражданин, с основно образование, разведен, осъждан както следва:

 - по НОХД № 586/72 г. на СлОС за престъпление по чл.116 т.9 вр.чл.18 от НК, за което му е наложено наказание „Лишаване от свобода" за срок от 5 години и 6 месеца при строг режим;

-    по НОХД № 114/77 г. на Ботевградски районен съд за престъпление по чл.129 от НК, за което му е наложено наказание „Лишаване от свобода" за срок от 1 година при строг режим;

-    по НОХД № 252/85 г. на СлРС за престъпление по чл.201 вр.чл.26 от НК, за което му е наложено наказание „Лишаване от свобода" за срок от 4 години и 6 месеца при строг режим;

-    по НОХД № 782/89 г. на СлРС за престъпление по чл.124 ал.З предл. 2 от НК, за което му е наложено наказание „Лишаване от свобода" за срок от 3 години при СТРОГ режим;

- по НОХД № 1126/97 г. на СлРС за престъпление по чл.196 ал.1 т.2 вр.чл.195 ал.1 т.4 вр.чл.18 ал.1 от НК, за което му е наложено наказание  „Лишаване от свобода" за срок от 2 години при строг режим;

-  по НОХД № 621/99 г. на СлРС за престъпление по чл.196 ал.1 т.2 вр.чл.195, ал.1 т.2 и 4 от НК, за което му е наложено наказание „Лишаване от свобода" за срок от 1 година при строг режим.

Подс. Д. живеел с майка си – пострадалата С.Д.К. на 86 години в едно жилище в с. Б.Д.., общ. Т., ж.к. „М.” бл. *, вх. *, ет. *, ап. *, но често ходел да работи в Кипър. На 03.10.2009г., след 18 часа, подс.  Д. ***, като преди това от магазин за хранителни стоки в селото си купил концентриран алкохол - 200 грама ракия, които изпил със свой приятел. Когато се прибрал, майка му си почивала на кушетка до печката в кухнята. Попитала го къде ходи и кога ще се прибере. Той седнал да вечеря, а тя му казала, че хората говорели, че черпел някакви жени с цигари. Подс. Д. й казал „да си зашие езика” и да не му казва какво да прави и мисли, след което отишъл до леглото, където лежала майка му и започнал да й нанася удари с ръце по главата и тялото, а след това я съборил на пода и продължил да й нанася удари по главата и тялото с ръце и крака. След приключване на жестокия побой над майка си подс. Д. я оставил на пода между двете легла в легнало положение на дясната си страна, взел едно одеало и я завил. Отишъл и постоял малко при съседката от другия апартамент на етажа. Когато се върнал при майка си, последната била видимо в много тежко състояние. Той я оставил на земята, завил я с още едно одеало и отишъл до дома на свид. Т. да търси Катя - жената, с която живеел, тъй като тя била медицинска сестра. Тя обаче не била в селото и подс. Д. се прибрал. Подсъдимият не е сигурен дали същата вечер в дома си е консумирал алкохол. Нощта прекарал в другата стая на жилището. Рано сутринта на 04.10.2009г., отново отишъл до дома на свид. И.Т. и накарал последния да го закара с леката си кола до гара Чумерна. По време на пътуването им подс. Д. казал на свид. Т. за това, че е бил майка си и го помолил след като се върне в с. Б.Д.. да отиде да я види. От гара Чумерна подсъдимият се придвижил до гр. Н.З.. Според неговите обяснения там работил овощна работа и живял в една къща 22 дни. След това се установил в с. С.В., общ. Н.З. и работел като пастир на крави. От момента на напускането на с. Б.Д.. на 04.10.2009г., подсъдимият не се е интересувал от състоянието на майка си.

На 04.10.2009г. след като се върнал в селото, свид. Т. (понеже бил трудно подвижен) потърсил Кмета - свид. Г., но тъй като било рано, не я открил в Кметството. Срещнал свид.  М.С. и я помолил да се обади по телефона на свид. Г. и да й съобщи това, което му казал подсъдимия по време на пътуването. След като приела съобщението, свид. Г. веднага се обадила на полицая от селото П. Д.. С последния и със свид. И.Б., която срещнали по пътя отишли до жилището на пострадалата и установили че апартамента е заключен. Не намерили ключ и се наложило да разбият входната врата. Когато влезли в жилището установили, че постр. К. лежи на пода в кухнята между двете легла, завита с две одеала, цялото й лице било синьо „като патладжан”, а очите й били затворени. Свид. Г. извикала три пъти по име на пострадалата, но не получила отговор, след което се навела над нея. Пострадалата помръднала само леко дясната си ръка. По пода на стаята имало кръв и повръщано стомашно съдържание. Полицаят на селото проверил пулса й и след като установил, че има пулс, веднага се обадили в Бърза помощ - гр. Т. и в РУ на МВР - Т.. Постр. К. била откарана и приета по спешност в Спешно отделение при МБАЛ „Д-р И. ***. При постъпването й било установено, че тя била с увредено общо състояние, неконтактна, неадекватна, с множество хематоми с ливиден цвят на лицето, гърдите, корема и горните крайници. В 12^:30 часа на 04.10.2009г. била приета за лечение в хирургично отделение на същата болница. Въпреки оказаната спешна медицинска помощ постр. К. починала на 05.10.2009 г. в 09^:10 часа.

От заключението на изготвената от вещото лице д-р Ч. съдебно - медицинска експертиза на труп се установява, че причина за настъпването на смъртта на пострадалата са множествените травми в областта на главата, гръдния кош и крайниците, които са довели до изпадането й в състояние на тежък травматичен шок, който се явява като непосредствената причина за настъпването на смъртта. За настъпването на смъртта важна роля е изиграла и значително тежката черепно-мозъчна травма с установените умерено изразени субарахноидални кръвоизливи, които са довели до изпадането на пострадалата в състояние на мозъчна кома. Настъпването на смъртта на пострадалата е в пряка и непосредствена връзка с получените от нея множествени травматични увреждания. Тези увреждания са причинени вследствие действието на твърди тъпи и тъпоръбести предмети, както и на предмети с цилиндрична форма. Уврежданията в областта на главата са получени по механизма на удряне с твърди тъпи и тъпоръбести предмети или падане и удряне на главата по такива предмети, добре отговарят да са получени вследствие на нанасяне на множество удари в областта на главата и лицето. Счупванията на ребрата и контузията на белите дробове са получени по същия механизъм. Кръвонасяданията в областта на горните крайници са получени вследствие нанасяне на множество удари с твърди тъпи предмети в областта на ръцете. Двойноивицестите кръвонасядания в областта на лявото бедро са получени вследствие нанасяне на няколко удари с тъп твърд предмет с цилиндрична форма. Установено е, че приживе постр. К. е страдала от хипертонична болест, хронична исхемична болест на сърцето и мозъчно - съдова болест, но според вещото лице, здравословното й състояние е било сравнително добро за нейните години. 

Около седмица преди инкриминираната дата подс. Д. *** при свид. Г. по работа и заявил пред нея, че трябвало да убие трима човека. След като свид. Г. го попитала кои са тези хора, които иска да убие и защо говори така, подс. Д. казал, че първата която трябвало да убие била майка му С.К., защото била възрастна и не искал да се грижи за нея. Другата, която подс. Д. трябвало да убие била снаха му, защото не му давала внучето да го гледа при него, а третият човек, който трябвало да убие била бившата му съпруга, която живеела в гр. Т., защото му изяла парите от продажбата на някакви крави, които били на сина му преди да почине. По време на същия разговор свид. Г. предупредила подсъдимия да не прави такива неща, а той й отговорил, че щял да си помисли. 

Изложената фактическа обстановка е несъмнена. Тя се установява от събраните по делото гласни, писмени и веществени доказателства, преценени както поотделно, така и в тяхната съвкупност. Всички те са безпротиворечиви и взаимно се допълват. Основните си фактически изводи съдът базира на показанията на всички разпитани в съдебно заседание свидетели, които добросъвестно според спомените си възпроизвеждат възприетите от тях събития с правна значимост по казуса, на прочетените по съответния процесуален ред показания на свид. С. и на заключението по изготвената съдебно – медицинска експертиза. Свидетелите разказват последователно хронологически и логически подредено фактите, които са възприели лично на процесните време и място, а в добросъвестността и компетентността на вещото лице изготвило експертизата, съдът няма основания да се съмнява.

Съдът кредитира частично обясненията на подс. Д. - само в частта им, в която той признава, че е бил майка си, след което я оставил да лежи на земята в кухнята на жилището им цяла вечер, а на сутринта без да види какво е състоянието й - напуснал и жилището и селото. Само в тази им част неговите обяснения кореспондират с останалия доказателствен материал.   В останалата част обясненията му подкрепят неговата защитна версия, че не е искал да убие майка си и че действията му са следствие от поведението на пострадалата, но не са последователни, не са категорични и не звучат достоверно. Той използва изрази като „потупах по главата”, „изглежда тогава тя си удари главата на кушетката”,  „ударих й три шамара по лицето” (а след това за същите шамари казва „след като й ударих шамар”), „като я видях на земята  аз я сритах с крака два пъти”  и не конкретизира колко удари и ритници, но кои части на тялото и с какво е нанесъл на пострадалата.  Заключението на експертизата е категорично, че уврежданията на пострадалата са получени вследствие нанасяне на  множество удари с ръце и ритници, а уврежданията в областта на бедрото са получени в следствие нанасяне на удари с цилиндричен предмет. Освен пострадалата и подсъдимия, на инкриминираните дата и място не е имало други хора.

Съдът даде вяра на писмените доказателства, всичките имащи значение за изясняване на обстоятелствата по делото, събрани в хода на досъдебното производство, предявени на страните по съответния процесуален ред и неоспорени от тях.    

Съдът взе в предвид и приложените веществени доказателства и счита за неоснователно възражението на подсъдимия, че вещественото доказателство – черен кожен колан е иззет от него при задържането му. Безспорно установено по делото е, че коланът е иззет при извършения оглед на местопроизшествието на 04.10.2009г. (видно от изготвения протокол и фотоалбум), а подсъдимият е задържан едва на 23.12.2009г.

Въз основа на приетото за установено от фактическа страна, съдът направи следните ПРАВНИ ИЗВОДИ:

С деянието от описаната фактическа обстановка, подс. Д. е осъществил състава на престъплението по чл. 116, ал.1, т. 3, пр. 2 и т. 6, пр. 4, вр. чл. 115 от НК, тъй като на 03.10.2009 г.  в с. Б.Д.., общ. Т., умишлено умъртвил майка си – С.Д.К. на 86 години, от с. Б.Д.., общ. Т., като смъртта е настъпила на 05.10.2009 г. в 09:10 часа в МБАЛ „Д-р И. *** и убийството е извършено с особена жестокост.

По делото липсват каквито и да е доказателства, които да пораждат и най – малкото съмнение за психично заболяване на подсъдимия както в миналото, така и към настоящия момент, както и за изпадането му в състояние на физиологичен или патологичен афект. Към момента на извършване на престъплението той е бил пълнолетен и вменяем – тогава, след деянието и до настоящия момент не е изпадал в постоянно или краткотрайно разстройство на съзнанието, което да не му позволява от интелектуална страна да осъзнава извършеното - да разбира свойството и значението на своите действия и да ръководи постъпките си. Обективните данни за поведението на подс. Д., установени със съдебно-медицинската експертиза на труп го сочат за автор на престъплението – множествените травми в областта на главата, гръдния кош и крайниците и изпадането на пострадалата вследствие на това в състояние на тежък травматичен шок са непосредствена причина за настъпването на смъртта й, а значително тежката черепномозъчна травма с установените умерено изразени субарахноидални кръвоизливи, са довели до изпадането й в състояние на мозъчна кома.  Активното поведение на подсъдимия говори за голяма доза агресивност и жестокост, които се насочени към човешко същество, което не се противопоставя и не отвръща на посегателството. При получаване на описаните увреждания пострадалата е била в съзнание, възприемала е тежкото си общо състояние и изпитвала силни болки.   Настъпването на смъртта е било неизбежно и неминуемо, въпреки оказаната медицинска помощ.  Анализът и на тези обективни данни за поведението на  подсъдимия, дава основание на съда да приеме, че той е проявил особена жестокост при умъртвяването на най – близкия си роднина – своята майка пострадалата К. – т. е. налице са квалифициращите признаци по чл. 116, ал. 1, т. 3, пр. 2 и т. 6, пр. 4, от НК.

  Субективният елемент на обсъждания престъпен състав на чл. 116, ал.1, т. 3, пр. 2  и т. 6, пр. 4, вр. чл. 115  от НК също е налице. Поведението на подс. Д. е виновно. Деянието му е извършено с пряк умисъл по смисъла на чл. 11, ал. 2 от НК – той е съзнавал неговия обществено опасен характер, предвиждал е и е искал настъпването на обществено опасните последици от него. С оглед неговата възраст, житейски опит, физическо и психическо развитие и съдебно минало подсъдимият е разбирал, че извършва нещо нередно, недопустимо и непозволено от закона. Неговата защитна теза, че е искал само да нанесе побой на майка си постр. С.К., но не е имал намерение да я убива, не се подкрепя от събраните доказателства. Фактическите данни по настоящото дело несъмнено сочат, че нанесените от подс. Д. множество удари в областта на жизненоважни части от тялото на пострадалата – глава, гръден кош и крайници и получените в следствие на тях травматични увреждания довели до изпадането на пострадалата в състояние на тежък травматичен шок и на мозъчна кома,  обосновават по категоричен начин пряката цел на подсъдимия да причини смъртта й.  Че намерението на подсъдимия е било да причини смъртта на майка си, се установява и от показанията на свид. Г., на която той още преди инкриминираната дата споделил, че трябва да я убие. В този смисъл съдебния състав не възприе тезата на защитника на подсъдимия, за осъществен състав на чл. 124, ал. 1 от НК – подсъдимият да е причинил смъртта на пострадалата по непредпазливост в следствие на умишлено нанесена телесна повреда.

При индивидуализацията на наложеното на подс. Д. наказание, съдът се съобрази с принципите за неговата законоустановеност и индивидуализация. За извършеното от подс. Д. престъпление, в нормата на чл. 116, ал. 1 т. 3, пр. 2, т. 6, пр. 4, от НК са предвидени наказания лишаване от свобода от петнадесет до  двадесет години, доживотен затвор или доживотен затвор без замяна. 

За да определи вида и размера на наказанието, което следва да наложи на подс. Д., съдът прецени възрастта му – 63 години,  смекчаващите и отегчаващи вината му обстоятелства, неговата и на деянието степен на обществена опасност и съотношението между тях. Съдът отчете високата степен на обществена опасност на извършеното деяние, въздигнато като такова от законодателя, предвид множеството посегателства против личността в страната, с които се засяга най - ценното благо - човешкия живот и на конкретно извършеното с висока степен на обществена опасност престъпление предвид обстоятелството, че е било извършено от подсъдимия спрямо неговата майка. Висока е степента на обществена опасност и на подсъдимия, който е осъждан няколко пъти все за престъпления от общ характер, включително и за опит да извърши престъпление по чл. 116 от НК.

Смекчаващи вината на подс. Д. обстоятелства, не бяха констатирани. Като отегчаващи вината му обстоятелства съдът прецени лошите характеристични данни, предишните му осъждания. Посочените в обвинителния акт като отегчаващи вината обстоятелства – причиняване на смъртта на рождената си майка - С.Д.К. след нанасянето на жесток побой, по особено мъчителен начин, без да има основателна причина за това, съдът не прецени като отегчаващи вината на подсъдимия обстоятелства, тъй  като те са взети в предвид от законодателя при квалифициране на деянието по чл. 116, ал.1, т. 3, пр. 2 и т. 6, пр. 4, вр. чл. 115  от НК и са елемент от състава на престъплението, а не отегчаващи отговорността на подсъдимия обстоятелства.

С оглед на всички изложени обстоятелства, имащи значение за индивидуализацията на наказанието и съблюдавайки целите на специалната и генералната превенции, съдът наложи на подс. Д. наказание лишаване от свобода за срок от осемнадесет години, т.е. в размер между средния и максималния, предвиден в закона и по близък до средния. На основание чл. 61, т. 2, вр. чл. 60, ал. 1 от ЗИНЗС, той следва да изтърпи наложеното му наказание лишаване от свобода при първоначален  „строг” режим в Затвор или затворническо общежитие от „закрит” тип.

Наложеното наказание в този вид и размер съдът намира за достатъчно за постигане на репресивните и възпитателни цели на санкцията, за прецизно отмерено с оглед на всички индивидуализиращи наказателната отговорност обстоятелства и същевременно за справедливо. То ще изиграе своя поправителен и контролиращ ефект не само спрямо подсъдимия, но и върху останалите членове на обществото.

 В съответствие с разпоредбата на чл. 59 ал. 1 от НК от наложеното на подс. Д. наказание лишаване от свобода, съдът приспадна времето, през което той е бил задържан, считано то 23.12.2009г.

Съдът постанови след влизане в сила на присъдата, веществените доказателства по делото - 1 бр. марля с обтрита на нея червеникава течност; загаснала угарка от цигара с жълт филтър; черен кожен мъжки колан с бели влакна по него; хартиен картон с петно червеникава течност и 17 бр. загаснали угарки с жълт филтър да се унищожат като вещи без стойност.    

Съгласно правилата на процеса подс. Д. беше осъден да заплати в полза на държавата по бюджета на Съдебната власт направените по делото разноски в размер на по 180 лв.

Ръководен от гореизложеното съдът постанови присъдата си.

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

                  ЧЛЕН: