Р Е Ш Е Н И
Е
№………./02.07.2020г.
гр. Варна
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
ВАРНЕНСКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД, ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ, в открито
съдебно заседание, проведено на втори юни през две хиляди и двадесета година, в
състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
Деспина Георгиева
ЧЛЕНОВЕ: Златина
Кавърджикова
Иванка
Дрингова
при секретар Димитричка Георгиева,
като разгледа докладваното от съдията Дрингова
въззивно гражданско дело № 569 по описа за
2020г.,
за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.258 и сл. от ГПК.
Образувано е по
въззивна жалба вх. № 4354/17.01.2020г. на Главна Дирекция „Пожарна безопасност
и защита на населението“ в МВР, с адм. адрес гр. София, п.к. 1309, ул.
„Пиротска“ № 171 А и адрес за призоваване гр. София, ул. „Никола Габровски“ №
30, чрез старши юрисконсулт С.П., срещу решение № 31 от 03.01.2020г.,
постановено по гр. дело № 11820/2019г. на Варненския районен съд, ХVIIІ-ти състав, с което въззивникът е осъден да заплати
на Е.А.М. ЕГН **********,***, офис 318, сумата от 1457,45 лв., представляваща
дължимо допълнително възнаграждение за положен извънреден труд в размер на
226,51 часа за периода от 01.06.2016г. до 31.03.2019г., получен в резултат на
преизчисляване на положения нощен труд от 1584 часа в дневен с коефицент 1,143,
ведно със законна лихва върху главницата от датата на предявяване на иска –
25.07.2019г. до окончателното изплащане на задължението, на основание чл. 140,
ал.1 във вр. с чл. 143, ал. 1 от КТ във вр. с 187, ал. 6 от ЗМВР.
В жалбата е изложено
становище за неправилност и необоснованост на обжалваното решение, постановено
при неправилно тълкуване и прилагане на нормативната уредба и немотивирано.
Въззивникът намира за неправилен извода на първоинстанционния съд за непълнота
в правната уредба, регламентираща преизчисляването на положен нощен труд към
дневен, както и определения от него коефициент за превръщане, като излага
подробни доводи в тази насока. Сочи се, че е налице специална нормативна уредба
по отношение отчитането и заплащането на нощния труд в МВР и разпоредбите на
НСОРЗ не следва да намират приложение. Моли за отмяна на решението и за
присъждане на направените разноски пред въззивната инстанция. В евентуалност
моли при постановяване на решението да бъде взето предвид, че през периода от
01.01.2018г. до 17.07.2018г. трудът на работещите по КТ при сумарно изчисляване
на работното времее отчитан без превръщане на нощните часове дневни съгласно
редакцията на ч.9г през този период от НРВПО /об. ДВ бр.41/2017г./
В срока по чл.263,
ал.1 от ГПК не е постъпил отговор от насрещната страна по жалбата. Преди
съдебно заседание е депозирано становище, с което се моли да се отхвърли
въззивната жалба.
За да се
произнесе по спора, съдът съобрази следното:
Производството пред ВРС е образувано
по предявен иск с правно основание чл. 140 ал.1 във вр. с чл. 143 ал. 1 от КТ
във вр. с 187 ал. 6 от ЗМВР от Е.А.М. срещу Главна дирекция „Пожарна
безопасност и защита на населението“ в МВР за
осъждане ответникът да заплати на ищеца сумата от 1457,45 лв., представляваща
дължимо допълнително възнаграждение за положен извънреден труд в размер на
226,51 часа за целия процесен период от 01.06.2016г. до 31.03.2019г., получен в
резултат на преизчисление на положения нощен труд от 1584 часа в дневен с
коефицент 1,143, ведно със законна лихва върху главницата от датата на
предявяване на иска до окончателното изплащане на сумата.
В исковата молба се твърди, че през
периода от 01.06.2016г. до 31.03.2019г. ищецът е полагал труд на длъжност
младши експерт при РД „Пожарна безопасност и защита на населението“ – Варна.
Тази дирекция е на структурно подчинение към ГД „Пожарна безопасност и защита
на населението“ в МВР. Съгласно ЗМВР ищецът е бил със статут на държавен
служител. За процесния период ищецът е полагал труд на 24 часови смени при
сумирано изчисляване на работното време. Съгласно чл. 176 ЗМВР брутното месечно
възнаграждение на държавните служители на МВР се състои от основно месечно
възнаграждение и допълнителни възнаграждения. Съгласно чл. 178 ЗМВР към
основното месечно възнаграждение се изплаща и допълнително възнаграждение за
извънреден труд. Нормалната продължителност на работното време е 8 часа дневно
и 40 часа седмично при 5 дневна работна седмица. От 14.10.2016г. работното
време на държавни служители се изчислява в работни дни – сумирано за тримесечен
период. Работата извън работното време се компенсира с възнаграждение за
извънреден труд. Съгласно чл. 9, ал. 2 от НСОРЗ при сумарно изчисляване на
работното време нощните часове се превръщат в дневни с коефициент 1,143, равен
на отношението между нормалната продължителност на дневното и нощното работно
време. За процесния период ищецът е положил 1584 часа нощен труд, който
преизчислен с посочения коефициент възлиза на 1810,51 часа. Т.е. разликата от
226,51 часа следва да бъде допълнително заплатен. Размерът е 1457,45 лв. с
увеличението от 50 %, съгласно чл. 187, ал. 6 от ЗМВР.
В срока по чл.131 ГПК е депозиран
писмен отговор на исковата молба от ответника, в който е изложено становище за
неоснователност. Не се спори, че ищецът през процесния период е бил държавен
служител и за него се прилага ЗМВР. Намира, че КТ е приложим само за работници
и служители по трудово правоотношение. В чл. 187, ал. 3 от ЗМВР, приложим за
служители по служебно правоотношение, е уредено работно време през нощта, което
е от 22:00 ч. до 06:00 ч., поради което нощното работно време по смисъла на
ЗМВР е 8 часа, а не 7 часа, както е по КТ. Съотношението с коефициент 1,143 се
прилага при трудови правоотношения по КТ. Счита, че регламентацията на възнагражденията
по ЗМВР е изчерпателна и е недопустимо субсидиарно приложение на ЗДСл или КТ за
служителите на МВР. За периода на претенцията са действали Наредба 8121з-592 от
25.05.2015г. и Наредба 8121з-776 от 29.07.2016г. за реда за организацията и разпределянето
на работното време, неговото отчитане, за компенсирането на работата извън
редовното работно време, режима за дежурство, времето за отдих и почивките на
държавните служители в МВР, в които също е уредено, че нощният труд на
служителите на МВР е 8 часа.
С обжалваното
решение предявеният
иск е изцяло уважен.
Варненският
окръжен съд, с оглед наведените оплаквания и след преценка на събраните
доказателства, приема за установено от фактическа страна следното:
Представена
е Заповед № 8121з-791/28.10.2014г. на Министъра на вътрешните работи, с която с
т.1 е определено за всеки отработен нощен час или за част от него между 22 и 06
ч. на държавните служители да се изплаща допълнително възнаграждение за нощен
труд в размер на 0.25 лева. Съгласно т.2 за работа през дните на официалните
празници, независимо дали представлява извънреден труд или не, на държавните
служители се изплаща допълнително възнаграждение в размер на удвоения размер на
основното месечно възнаграждение. В т.4 от заповедта е предвидено допълнителното
възнаграждение по т.2 да се определя като определеното основно месечно
възнаграждение към датата на полагане на труда се раздели на средномесечния
брой работни дни и полученото число се умножи по броя на отработените часове на
официален празник. Съобразно т.5 допълнителните възнаграждения по т.1, 2 и 3 се
отчитат в часове и се изплащат след представяне в съответните финансови звена
на протокол –приложение №5 към чл.32, ал.1 в чл.33 от Наредба №8121
з-407/11.08.2017г. за реда за организацията и разпределянето на работното
време, за неговото отчитане, за компенсирането на работата извън редовното
работно време, режимът на дежурство, времето за отдих и почивките за държавните
служители в Министерството на вътрешните работи.
Между
страните не се спори, а и от представената кадрова справка се установява, че
ищецът от 28.07.2016г. до 31.03.2019г. е бил командир на екип в сектор
„Специализирани оперативни дейности“ към РД „Пожарна безопасност и защита на
населението“ – Варна, която е структурно подчинена на Главна дирекция „Пожарна
безопасност и защита на населението в МВР, а от 01.07.2016г. до 31.03.2019г. е
началник на дежурна смяна в същия сектор.
Между
страните не се спори, а и от представените платежни бележки се установява, че
ищецът през процесния период ищецът е положил 1584 часа нощен труд, за който е
получавал ежемесечно допълнително възнаграждение.
Спорният
момент между страните е дали положеният нощен труд от 1584 часа следва да бъде
преизчислен с коефициент 1.143 и разликата от 226,51 часа да бъде остойностена
като извънреден труд, с увеличение от 50%.
Гореизложената
фактическа обстановка обуславя следните правни изводи:
Съгласно
чл. 269 от ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на
решението, а по допустимостта – в обжалваната му част. В обхвата на така
посочените въззивни предели, настоящият съдебен състав на ВОС намира решението
за валидно и допустимо в обжалваната част.
По
отношение на неправилността на първоинстанционния съдебен акт, съобразно чл.
269, ал.1, изр. второ от ГПК, въззивният съд е ограничен от посочените в
жалбата оплаквания. Релевираните от въззивника такива се свеждат до начина на
изчисляването на положените часове труд – дължи ли се превръщане на часовете,
положен нощен труд в дневен, съответно дължи ли се заплащане на извънреден труд
за така преобразуваните часове труд.
Не
се спори, че страните са обвързани от служебно правоотношение по ЗМВР,
доколкото ищецът е държавен служител в РД „Пожарна безопасност и защита на
населението“. Приложимият закон, уреждащ този вид обществени отношения е ЗМВР,
който е специален по отношение на ЗДСл по аргумент от чл. 142, ал. 2 ЗМВР.
С
оглед характера на заеманата длъжност през процесния период ищецът е полагал
труд през нощта (22.00 – 06.00 часа), а отработеното работно време се е
изчислявало сумарно, за което обстоятелство също липсва спор между страните.
Съгласно
разпоредбата на чл. 176 от ЗМВР брутното месечно възнаграждение на държавните
служители на МВР се състои от основно месечно възнаграждение и допълнителни
възнаграждения. Сред предвидените в същия закон допълнителни възнаграждения е и
допълнително месечно възнаграждение за извънреден труд – чл.178, ал.1, т.3 от ЗМВР.
Разпоредбата
на чл. 187, ал. 3 от ЗМВР регламентира, че работното време на държавните
служители се изчислява в работни дни - подневно, а за работещите на 8-, 12- или
24-часови смени - сумирано за тримесечен период. Работата извън редовното
работно време се компенсира с допълнителен платен годишен отпуск за работата в
работни дни и с възнаграждение за извънреден труд за работата в почивни и
празнични дни - за служителите на ненормиран работен ден; възнаграждение за
извънреден труд за отработени до 70 часа на отчетен период - за служителите,
работещи на смени – чл. 187, ал. 5 от ЗМВР.
Редът
за организацията и разпределянето на работното време, за неговото отчитане, за
компенсирането на работата на държавните служители извън редовното работно
време, режимът на дежурство, времето за отдих и почивките за държавните
служители се определят с наредба на министъра на вътрешните работи. За периода
от 19.08.2014г. до 01.04.2015г. – началото на процесния период (01.04.2015 г.),
е действала Наредба № 8121з-407/11.08.2014г. (ДВ, бр. 69 от 19.08.2014г., в
сила от 19.08.2014г). От 02.08.2016г. понастоящем действа Наредба № 8121з-776
от 29.07.2016г. (обн., ДВ, бр. 60 от 02.08.2016г., в сила от 02.08.2016г).
Текстовете на чл. 3, ал. 3 и в двете наредби са идентични, като гласят, че при
работа на смени е възможно полагането на труд и през нощта между 22,00 и 6,00
ч., като работните часове не следва да надвишават средно 8 часа за всеки
24-часов период.
Съобразно
чл. 31, ал. 2 от Наредба № 8121з-407/11.08.2014г. (ДВ, бр.69 от 19.08.2014г.).
при сумирано отчитане на отработеното време общият брой часове положен труд
между 22,00 и 6,00 ч. за отчетния период се умножава по 0,143. В следващата
Наредба № 8121з-776/29.07.2016г., приложими към процесния период 01.04.2015г.
до 30.11.2017г., липсва изрична регламентация за преизчисляване на нощния труд
в дневен. Доколкото в последната наредба е посочено, че отново се касае за
сумарно отчитане на работното време, но не е посочен алгоритъм за
преизчисляване, е налице празнота и следва да се приложи субсидиарно чл. 9, ал.
2 от Наредбата за структурата и организацията на работната заплата, която
гласи, че при сумирано изчисляване на работното време, нощните часове се
превръщат в дневни с коефициент, равен на отношението между нормалната продължителност
на дневното и нощното работно време, или коефициент 1,143. В противен случай би
се поставил държавния служител в МВР в неравностойно положение спрямо
работниците по трудови правоотношения, чиито правоотношения се регулират от КТ.
Освен това, в ЗМВР липсва разпоредба, която да установява нормалната
продължителност на нощното работно време при подневно отчитане на работното
време. Ето защо следва да се приложи общото равило на чл.140, ал.1 от КТ,
съгласно което нормалната продължителност на работното време през нощта при
5-дневна работна седмица е до 7 часа. Следователно, отношението между
нормалната продължителност на дневното /8 часа/ и на нощното работно време /7
часа/, установени за подневно отчитане на работното време за държавните
служители в МВР, е 1,143.
Настоящият
съдебен състав счита за неоснователен наведеният от въззивника довод за
приложимост на действащата в периода 01.01.2018г. до 30.06.2018г., редакция на
чл. 9г от Наредбата за работното време, почивките и отпуските, съгласно която
при сумирано изчисляване на работното време положеният нощен труд не се
превръща в дневен. С цитираната разпоредба се определя начина на регистрация в
Инспекцията по труда на отработените над установената норма за отчетния период
часове работно време. Принципът, който е възпроизведен в разпоредбата, е
наложен от практиката, а именно, че в Инспекцията по труда като извънреден труд
се отчитат само действително отработените часове, без да се превръщат нощните
часове към дневни. В този смисъл, разпоредбата касае единствено регистрацията
на положен извънреден труд в Инспекцията по труда и не следва да бъде
съобразена в настоящия случай при определяне на действително положения от ищеца
извънреден труд вследствие превръщане на отработените от него часове нощен труд
през процесния период в дневен.
По
изложените съображения исковата претенция за заплащане на извънреден труд за
процесния период, получен след преобразуване на положените часове нощен труд в
дневен,и в претендирания размер, се явява доказана по основание и размер,
поради което следва да се уважи.
Поради
съвпадане на крайните изводи на първоинстанционния и въззивния съд, атакуваното
решение като правилно следва да бъде потвърдено.
С
оглед липса на отправено искане от въззиваемата страна и доказателства за сторени
разноски, такива не следва да се присъждат.
Воден
от горното, съставът на Варненски окръжен съд
Р Е Ш И :
ПОТВЪРЖДАВА решение
№ 31 от 03.01.2020г., постановено по гр. дело № 11820/2019г. на Варненския
районен съд, ХVIIІ-ти състав, с което въззивникът е осъден да заплати
на Е.А.М. ЕГН **********,***, офис 318, сумата от 1457,45 лв., представляваща
дължимо допълнително възнаграждение за положен извънреден труд в размер на
226,51 часа за периода от 01.06.2016г. до 31.03.2019г., получен в резултат на
преизчисляване на положения нощен труд от 1584 часа в дневен с коефицент 1,143,
ведно със законна лихва върху главницата от датата на предявяване на иска –
25.07.2019г. до окончателното изплащане на задължението, на основание чл. 140,
ал.1 във вр. с чл. 143, ал. 1 от КТ във вр. с 187, ал. 6 от ЗМВР.
Разноски не се
присъждат.
Решението
не подлежи на касационно обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: