№ 6024
гр. София, 05.11.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. II-А СЪСТАВ, в публично
заседание на деветнадесети септември през две хиляди двадесет и четвърта
година в следния състав:
Председател:Мариана Георгиева
Членове:Димитър Ковачев
Анелия Ст. Янева
при участието на секретаря Галина Хр. Христова
като разгледа докладваното от Димитър Ковачев Въззивно гражданско дело
№ 20221100509584 по описа за 2022 година
За да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по чл. 258 и сл. от ГПК.
Образувано е по въззивна жалба от „Ти Би Ай Банк“ЕАД срещу Решение №
5852/03.06.2022г., постановено по гр. д. № 47895/2021г. по описа на Софийски районен
съд, 25 с-в, с което са уважени предявените от Д. И. С. срещу жалбоподателя
установителен иск за нищожност поради липса на реквизити на договор за
потребителски кредит **********/16.11.2016г. и иск по чл. 55, ал. 1, предл. 1 от ЗЗД, за
сумата от 252,96 лева-платена при начална липса на основание такса „оценка на
риска“.
Изложени са оплаквания срещу изводите на СРС, че договорът не отговаря на
изискванията на чл. 11, ал.1, т. 11 и т. 10 от ЗПК. Позовава се на практика на СЕС.
Постъпил е отговор на жалба с който се иска оставянето без уважение и
потвърждаване на решението.
СГС след проверка по реда на чл. 269 ГПК намира обжалваното решение за
валидно и допустимо. По отношение неговата правилност въззивния съд е ограничен
до оплакванията в жалбата и императивните материални норми.
СГС след преценка на твърденията и възраженията на страните с оглед на
събраните по делото доказателства намира въззивната жалба за неоснователна по
1
следните фактически и правни съображения:
Оплакванията в жалбата досежно изводите на СРС за несъответствие на
договора с чл. 11, ал.1, т. 11 от ЗПК са основателни. Изискването за посочване каква
част по вид от дълга се погасява (главница, лихва и пр.) е приложимо само при
наличие на уговорени различни лихвени проценти, какъвто не е процесния случай,
който е на фиксиран лихвен процент В този смисъл има и практика на СЕС.
Достатъчно е в договора да се съдържа информация за броя, размера и падежа на
всяка вноска, за да е изпълнено изискването за погасителен план, а в случая в
договора има тази информация.
Въпреки горното крайния извод на СРС досежно нищожността на целия
договор поради непосочване на действителния ГПР е правилен.
Самият ответник посочва, че при определяне на ГПР е включил таксата за
оценка на риска, която е включил и като част от главницата (установено и от СЧЕ).
Счита (в свое становище до СРС), че тя имала двойнствена природа, едновременно
като разход по кредита и като главница, тъй като било уговорено, че тя ще бъде
възстановена от потребителя.
Въпросната такса няма как да бъде едновременно главница по кредита и разход
по кредита по смисъла на §1, т. 1 и т. 3 от ЗПК вр. с чл. 19, ал. 1от ЗПК. ГПР отразява
съотношение между общите разходи (по смисъла на § 1, т. 1) и общият размер на
кредита (по смисъла на §1, т. 3 ДР на ЗПК). Съгласно т. 85 от Решението на СЕС по
дело С-377/2014г. След като понятието „обща сума, дължима от потребителя" е
определено в член 3, буква з) от Директива 2008/48 като „сборът от общия размер на
кредита и общите разходи по кредита за потребителя", то понятията „общ размер на
кредита" и „общи разходи по кредита за потребителя" взаимно се изключват и поради
това не би могло общият размер на кредита да включва суми, включени в общите
разходи по кредита за потребителя. Съгласно т. 91 от същото решение в общия размер
на кредита се включват само реално предоставени на разположение на потребителя
суми, но не и такива които не са му били изплатени от кредитора, а последният ги е
ползвал /удържал/ приспаднал за плащане на разходи свързани с кредита. Съгласно т. 87
от това решение незаконосъобразното включване в общия размер на кредита на
сумите, попадащи в общите разходи по кредита за потребителя (процесната такса
„оценка на риска“), задължително би довело до изчисляване на по-нисък ГПР, тъй като
при изчисляване на последния се взема предвид общият размер на кредита. Съгласно т.
88 от същото решение подобно включване задължително се отразява на ГПР.
Разрешението дадено по т. 91 от това решение на СЕС означава, че за целите на
изчисляване на ГПР суми, които реално не са предоставени на потребителя, а с тях се
покриват разходи по кредита не могат да формират част от общият размер на кредита,
тоест те не следва да се отчитат като главница по кредита. Чрез тяхното включване
2
като главница по кредита изкуствено се намалява размера на ГПР, но доколкото те се
олихвяват се увеличава размерът като абсолютна стойност на сумата за
възнаградителна лихва, а оттам и на общата сума дължима от потребителя, а така се
нарушава функцията на ГПР на единен показател за стойността на кредита с оглед
общият пазар (тоест възможността за преценка от потребителя кой кредитен продукт
на кой кредитодател е най-изгоден за него).
При това положение при нейното „изваждане“ от главницата (от общият размер
на кредита) ГПР задължително се оказва по-висок от записаното в договора, а
съгласно Решение на СЕС от 21.03.2024г. по дело C‑714/22 неточното посочване на
размера на ГПР се приравнява на липса на ГПР, а това съгласно чл. 22 ЗПК води до
нищожност на договора.
При нищожност на договора платеното по него подлежи на връщане, при което
е основателен и искът по чл. 55 ЗЗД за връщане на сумата от 252,96 лева.
Горното води до извод, че решението по иска за нищожност на целия договор е
правилно като резултат. Правилно е и по иска по чл. 55 ЗЗД.
При този изход на делото право на разноски има само въззиваемата ищца, която
претендира адвокатски хонорар от общо 900,00 лева при условията на чл. 38 ал. 2 от
ЗА. Направено е възражение за прекомерност, което съдът намира за основателно.
Наредба 1/2004г. не е обвързваща съда съгласно практиката на СЕС. Според
настоящият състав искане за отделен хонорар за иск, чийто изход е обусловен от
изхода на делото по друг иск е необосновано, още повече в хипотеза при която съдът
извършва служебен контрол за нищожност. Предвид и участието на страните само с
писмени молби без явяване в съдебно заседание и че пред въззивния съд нови
доказателства не са събирани, като реално спорът е само по правото, а не по фактите и
с оглед обусловеността на изхода на спора и от установена задължителна практика на
СЕС, то СГС намира, че справедлив хонорар е този от 500,00 лева, който следва да се
присъди на адвокат Т..
Водим от гореизложеното съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Решение № 5852/03.06.2022г., постановено по гр. д. №
47895/2021г. по описа на Софийски районен съд, 25 с-в.
ОСЪЖДА „ТИ БИ АЙ Банк“ ЕАД, с ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление: гр. София, ул.“****, да заплати на АДВОКАТ Д. Т. Т., Ак-Хасково личен
номер **********, гр. София, ул. **** сумата от 400,00 лева- възнаграждение за
оказаното безплатно процесуално представителство на Д. И. С..
Решението не подлежи на обжалване.
3
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
4