№ 292
гр. Варна, 05.11.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АПЕЛАТИВЕН СЪД – ВАРНА, II СЪСТАВ, в публично заседание на
осми октомври през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:
Председател:Ванухи Б. Аракелян
Членове:Анета Н. Братанова
Дарина Ст. Маркова
при участието на секретаря Десислава Ив. Шинева Чипева
като разгледа докладваното от Ванухи Б. Аракелян Въззивно търговско дело
№ 20243001000255 по описа за 2024 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 258 от ГПК.
Подаденa e въззивна жалбa от „Застрахователно акционерно дружество
ДаллБогг: живот и здраве“ АД, чрез адв. Н. Л., против решение № 108 от
07.03.2024 г., постановено по т. д. № 198/2023 г. на Варненския окръжен съд, в
частта, с която жалбоподателят е осъден да заплати на А. М. Н. сумата от 38
715.39 лв., представляваща обезщетение за неимуществени вреди, както и
сумата от 318.13 лв., като обезщетение за имуществени вреди, настъпили в
резултат на ПТП от 05.09.2020 г., ведно със законната лихва върху главниците,
считано от 02.03.2023 г. до окончателното им плащане. Въззивникът излага
доводи за незаконосъобразност, неправилност и необоснованост на
решението. Сочи, че съдът не е отчел реалния принос на ищеца за настъпване
на процесното ПТП, с оглед приобщените категорични данни по делото за
противоправно, виновно и рисково поведение на пътя от страна на
пострадалия. Твърди, че същият се е движил с мотоциклета си със скорост,
многократно надвишаваща максимално разрешената на съответния пътен
участък. Въз основа на заключенията на САТЕ счита, че ако скоростта беше в
рамките на позволената от 50 км/ч, ищецът е щял да има техническата
възможност да предотврати удара с автомобила. Поради това застрахователят
намира, че е налице принос от поне 60 % за насттпване на процесното ПТП от
страна на постарадалия. С оглед заключението на СМЕ сочи още, че същият се
е възстановил бързо и без остатъчни последици, в типични срокове за
1
настъпилите увреждания. В тази насока допълва още, че свидетелските
показания по делото кореспондират с изготвената СМЕ, но съдът ги е
пренебрегнал. Съгласно тях една година след инцидента ищецът е
възстановил дейността си като ски инструктор в гр. Банско. Поради горното
намира, че съдът не е определил справедлив размер по смисъла на чл. 52 от
ЗЗД за настъпилите неимуществени вреди по отношение на ищеца в резултат
на процесното ПТП и че не е съобразил задължителната съдебна практика,
сочеща критериите за определянето му. Оспорва извода за липсата на
съпричиняване. В подкрепа на твърденията си цитира съдебна практика. По
така изведените оплаквания моли съда да отмени решението в обжалваната
част. Претендира разноски.
В срока по чл. 263, ал. 1 от ГПК е постъпил писмен отговор от
насрещната страна А. М. Н., подаден чрез процесуалния му представител адв.
Ц. Б.. Счита за неоснователна и необоснована въззивната жалба на
застрахователя. Моли съда да остави същата без уважение. Претендира
разноски.
Настоящият съдебен състав намира, че жалбата е подадена в срок, от
легитимирана страна и срещу подлежащ на обжалване съдебен акт, поради
което е процесуално допустима и ангажира съда с произнасяне по същество.
Страните нямат доказателствени искания.
В проведеното на 08.10.2024 г. съдебно заседание, страните, чрез
упълномощените от тях представители поддържат подадената въззивна жалба,
съответно писмения отговор, представят списъци по чл. 80 ГПК, отправят
насрещно искане за присъждане на разноски, като процесуалният
представител на въззивника прави и искане по чл. 78, ал. 5 ГПК.
След като прецени доказателствата по делото поотделно и в тяхната
съвкупност, по вътрешно убеждение и въз основа на приложимия закон,
Варненският апелативен съд приема следната фактическа установеност:
Като безспорно между страните по делото следва да се приеме, че те са
страни по валидно застрахователно правоотношение на застраховка
„Гражданска отговорност“ между въззивното дружество и деликвента Н. Ш.,
обективирано в застрахователната полица, със срок на застрахователното
покритие обхващат датата на застрахователното събитие. И в производството
пред първата инстанция не е налице спор относно развилото се пред
застрахователя извънсъдебно производство, по отношение на отправената
застрахователна претенция от 02.12.2022 г., от страна на А. М. Н. към
застрахователя на деликвента (абсолютна процесуална предпоставка според
чл. 380, ал. 1 КЗ), както и частичното удовлетворяване на застрахователната
претенция чрез доброволно изплащане от дружеството на обезщетение в
размер на 15284,61 лв. за неимуществени вреди.
В производството пред първоинстанционния съд е представено влязло в
сила решение № 1282 от 29.09.2022 г. по НАХД № 3069/2022 г. на Варненски
районен съд, с което съдът е признал обвиняемия Н. Х. Ш. за виновен в това,
2
че на 05.09.2020 г. в гр. Варна, при управление на моторно превозно средство
– лек автомобил „Опел Корса" с peг. № *****, нарушил правилата за движение
по пътищата - чл. 6, т. 1 от ЗДвП; чл. 63, ал.2, т.2 от ППЗДвП и чл. 25, ал. 1 от
ЗДвП и по непредпазливост причинил средни телесни повреди на А. М. Н..
Деянието е подведено под правна квалификация на чл.343, ал.1, б."б", пр.2, вр.
чл.342, ал.1 НК.
Възраженията, въведени с отговора на исковата молба в условията на
евентуалност, свързани с липсата на свидетелство за управление на МПС за
вида на мотоциклета, който е управлявал пострадалия водач, евентуално, че е
бил неправоспособен водач, поради множество предхождащи ПТП
нарушения, както и че мотоциклетът е бил технически неизправен, поради
непроведен годишен технически преглед, не се поддържат пред настоящата
инстанция.
Основни спорни моменти и в настоящото производство са свързани с
определяне справедлив размер на обезщетение за неимуществени вреди,
доказаност по основание и размер на претърпените имуществени вреди, както
и въведеното своевременно (още с отговора на исковата молба) възражение за
съпричиняване на вредоносния резултат от пострадалия водач. Конкретно по
повод евентуалния принос за настъпилите вреди и процентното им
съотношение, във въззивната си жалба застрахователя акцентира върху
необходимостта от задълбочено изследване и анализ механизма на настъпване
на ПТП, поведението на пострадалия А. М. Н., водач на мотоциклета участвал
в произшествието.
Относно механизма на настъпване на процесното събитие следва да се
вземат под внимание приетите в производството пред първата инстанция
съдебни-автотехнически експертизи и влязлото в сила решение на наказателен
съд.
Съгласно чл. 300 ГПК, влязлата в сила присъда на наказателния съд е
задължителна за гражданския съд, който разглежда гражданските последици
от деянието, относно това, дали е извършено деянието, неговата
противоправност и виновността на дееца. Според практиката в решение № 177
от 06.12.2018 г. по т. д. № 2394/2017 г. на ВКС, І т. о., пределите на
задължителност и обвързаност на гражданския съд са очертани от мотивите
към присъдата, от което разрешение - отнесено към конкретния случай,
следва, че за гражданския съд въпросите виновно и противоправно ли е
деянието, за което водачът е оправдан, са разрешени по задължителен начин с
влязлото в сила решение на наказателния съд и гражданският съд не може да
ги пререшава. С влязлото в сила решение водачът Н. Х. Ш. е признат за
виновен за извършване на престъпление по чл.343, ал.1, б."б", пр.2, вр. чл.342,
ал.1 НК, като на основание чл. 78а НК е освободен от наказателна отговорност
с наложено административно наказание. Видно от приложеното по делото
решение на наказателния съд, по време на произшествието водачът на лекия
автомобил (деликвент в настоящия спор) е извършил нарушение на
3
разпоредбите на ЗДвП, съответно на чл. 6, т. 1 от ЗДвП; чл. 63, ал.2, т.2 от
ППЗДвП и чл. 25, ал. 1 от ЗДвП.
С цел установяване вида и интензитета на претърпените от ищеца болки
и страдания по делото е прието заключение на вещо лице допусната съдебно-
медицинска експертиза и гласни доказателствени средства. От заключението
на вещото лице по приетата съдебно-медицинска експертиза, неоспорено от
страните, се установява, че на 05.09.2020 г. А. М. Н. пострадал при ПТП като
водач на мотоциклет. В резултат на произшествието получил счупване на
лявата раменна кост в областта на големия туберкул; счупване на лявата
лопатка в областта на акромиона, ставната ямка (гленоид) и на коракоидния
израстък (процесус коракоидеус); счупване-изкълчване на лявата
акромиоклавикуларна става; изкълчване на лявата раменна става; счупване на
1-во до 12-то леви ребра до гръбначния стълб; хемопневмоторакс в ляво
(излив на кръв и навлизане на въздух в гръдната кухина); контузия на левия
бял дроб; контузия на гръдния кош; счупване на страничния израстък на 7-ми
гръден прешлен на гръбначния стълб без разместване на фрагментите;
мозъчно сътресение, контузия на главата; подкожен травматичен хематом в
областта на лявата раменна става, кръвонасядания по левия горен крайник,
лява странична повърхност на гръдния кош, лява хълбочна и лява седалищна
област, ожулвания по предна повърхност на лявата подбедрица и на лявото
ходило. Настъпването на тези наранявания се установява и от приложените
писмени доказателства и представената медицинска документация към делото
(2 бр. епикризи, издадени съответно от Клиника артроскопска травматология
– ВМА София и МБАЛ „Св. Анна-Варна“ АД, направление за
хоспитализация, назначените в болничните заведения изследвания и
извършените рентген и образна диагностика).
Отново от писмените доказателства издадени от медицински заведения
се прави извод, че пострадалото лице е транспортиран до МБАЛ „Св.Анна-
Варна"АД, приет за лечение в Отделение Гръдна хирургия. На 17.09.2020 г. е
проведено оперативно лечение, поставен е метален остеосинтезиращ
материал, изписан на 24.09.2020 г.. На 10.11.2020 год. постъпва в Клиника
Артроскопска травматология при Военномедицинска академия – МБАЛ гр.
София, за екстракция на остеосинтезиращия материал, ревизия на
оперативната интервенция на раменната става, изписан на 16.11.2020год.
Комбинираната травма в областта на лявата раменна става, включваща
гореописаните травматични увреждания, обуславя трайно затруднение на
движенията на левия горен крайник за период надхвърлящ 6-7 месеца.
Счупванията на 1 до 12-то леви ребра до гръбначния стълб обуславя трайно
затруднение на движенията на снагата за период от около 3-4 месеца.
Хемопневмотораксът в ляво обуславя разстройство на здравето временно
опасно за живота. Контузията на левия бял дроб, самостоятелно, също
обуславя разстройство на здравето временно опасно за живота. Счупването на
страничния израстък на 7-ми гръден прешлен на гръбначния стълб без
разместване на фрагментите определя известно затруднение на движенията на
4
снагата за период от около 20-25 дни и в този смисъл обуславя временно
разстройство на здравето неопасно за живота. Към момента оздравителният
процес е приключил, основната функция на левия горен крайник е
възстановена, налице са ограничения в движението на крайника в раменната
става. В дългосрочен период, след провеждане на рехабилитация, е възможно
движенията в лявата раменна става да се възстановяват в по-голям обем.
От гласните доказателства и показанията са свидетелите също се добива
представа за емоционалното състояние на пострадалия и възстановителния
период, който му е бил необходим след настъпване на произшествието. Според
свидетелите след изписването от му болницата, пострадалият бил много
изплашен, изглеждал ужасно, по време на възстановителния му период не
можел да си вдига ръката сам, за три месеца не можел да се обслужва сам.
Едва година след събитието, започнал да изпълнява функциите си на ски-
инструктор в Банско, макар и не напълно възстановен.
За емоционалния срив, отчаянието, което го обзело се добива представа и
от показанията на неговата майка, ценени при условията на чл. 172 ГПК.
Жената заявява, че злополуката се отразила на психиката на нейния син,
защото след болницата имал нужда и от чужда помощ при къпане, обличане и
пр., защото не можел да си вдига ръката. Това сринало младия човек, а в
борбата с тежкото емоционално състояние му спомагали неговите близки и
приятели. Обзет от тягостни чувства в края на декември заминал за Банско,
защото вече не издържал и искал да смени обстановката. Установява се от
анализираните доказателства, че към настоящия момент успявал да се справя
сам с ежедневните дейности от бита.
По повод претендираните търпени имуществени вреди, към исковата
молба са представени разходно-оправдателни документи, фактури, фискални
бонове и рецептурни бланки, от които е видно, че са извършени разходи за
лечение във връзка с получените травми при ПТП на 05.09.2020 г. От
съвкупния анализ на допуснатите по делото експертизи, както и впоследствие
представените писмени доказателства от лечебните заведения, които е
посетил пострадалия, с потвърждава необходимостта от проведеното
болнично лечение, приетите медикаменти и медицински консумативи.
Основен спорен момент и в производството пред настоящата инстанция е
свързан с механизма на настъпване на ПТП, оттам и евентуално, за наличието
на съпричиняване на вредоносния резултат, съответно неговото процентно
изражение. За изясняване на този спорен въпрос, в производството пред
първата инстанция са събрани гласни доказателства, писмени доказателства
(констативен протокол от ПТП, официален свидетелстващ документ по чл. 179
ГПК, съгласно константната практика на касационната инстанция, така
решение № 24/10.03.2011 г. по т. д. № 444/2010 г. на 1во т. о. на ВКС, решение
№ 73/22.06.2012 г. по т. д. № 423/2011 г. на 1во т. о. на ВКС, решение №
85/28.05.2009 г. по т. д. № 768/2008 г. на 2ро т. о. на ВКС и др.), както и са
допуснати и изслушани две съдебни-автотехнически експертизи.
5
Безспорно от посочените доказателства процесното събитие е настъпило
в дясното пътно платно на бул. „Васил Левски". Същото е с еднопосочно
движение разделено на четири пътни ленти. Преди и към момента на
катастрофата мотоциклетът се е движел в дясната активна пътна лента – в
ляво от BUS лентата. Лекият автомобил Опел Корса (управляван от
деликвента) е навлязъл в пътното платно през специално обособената за това
секция тип „ръкав" и е продължил движението си по бул. „Васил Левски" в
посока к.к. „Златни пясъци", пресичайки пътните му ленти от най-лява към
най-дясна спрямо посоката на движение. Видимостта в района на ПТП е
отлична. Няма данни същата да е била ограничена. При навлизане на
автомобила в лентата за движение на мотоциклета е настъпило
съприкосновение между двете МПС, при което мотоциклетът е отскочил
напред и надясно по посоката си на движение, а мотоциклетистът е изхвърчал
в същата посока и е паднал в затревен участък зад мантинелата на най-дясната
пътна лента по посоката на движение, която е предназначена за движение на
автобуси.
От заключението и по двете експертизи се прави извод, че ударът е бил
точно в колонката между двете десни врати на Опел-а, като видно от
деформацията, мотоциклетът е бил изправен в момента на удара. В резултат
колонката, която е с най-голяма коравина от деформираните детайли, е
огъната с 25 см. навътре. Деформирани са и двете десни врати на лекия
автомобил. В следствие на удара на мотоциклета в автомобила телескопичната
вилка на мотоциклета се е деформирала и се е изместила назад в посока към
задната ос („набила се е назад"), което е довело до скъсяване на междуосовото
разстояние на мотоциклета.
Основната отлика между заключенията на двете вещи лица е свързана с
посочената от тях скорост на движение на мотоциклета, съответно при
първата експертиза, скорост от 113,31 km/h (преди момента на ПТП) и 110,5
km/h (в момента на удара), а съгласно втората експертиза скорост от около 85
km/h. До тази разлика в изчисленията се е стигнало след прилагане на
различни методи от страна на експертите, както и ползвани различни
материали и източници за изготвяне на заключенията.
Безспорно е, че заключението на вещото лице е доказателствено
средство и като всяко доказателствено средство, трябва да бъде обсъдено в
пълнота, наред с всички останали доказателства по делото. Решаващият съд е
длъжен да изложи мотиви, обективиращи преценката му за годността на
експертизата. Възприемането на заключението от съда не е обусловено от
оспорването му от страните по делото, като отсъствието на възражения срещу
експертното становище е правно ирелевантно за неговата обективност и за
значението му за крайния правен резултат по делото (така решение по т.д. №
311/2010 г., II т. о. и решение по гр. д. № 1295/2018 г., I г. о., решение по т. д.
№ 806/2009 г., решение по т. д. № 475/2012 г. на II т. о., решение по гр. д. №
1814/2009 г., IV г. о. и др.). Настоящият състав напълно споделя дадените
разрешения в практиката на касационната инстанция.
6
По отношение на първата експертиза настоящият съдебен състав има
следните съображения :
Видно от данните по нея вещото лице е извършил измерванията и
изчисленията си без да е правил оглед на процесния мотоциклет (така негово
изявление в съдебно заседание от 21.12.2023 г., л. 200 от делото). Замерването
на междуосието на превозното средство е извършено само на компютър по
снимките приложени към делото и фотоалбума към протокола за оглед на
ПТП, което създава съмнения за самостоятелната преценка на вещото лице и
обосноваността на експертизата.
На следващо място в т. 3.3 от експертизата са поместени направените
изчисления от вещото лице, по които той е стигнал до възприетите от него
скорости на движение на мотоциклета преди момента на ПТП и в момента на
удара. Използван е метод за определяне на скоростта на база редукция в
междуосовото разстояние на мотоциклета вследствие контакта с другото
превозно средство, лекият автомобил (така стр. 10 от експертизата, л. 175 от
делото). Пак съгласно заключението, вещото лице е работило по формули,
които са възприети от статии посочени в раздел V, т. 14 и т. 15 от
заключението. Тези статии са публично достъпни на интернет страницата на
университета Флорида Атлантик ( http://www.fau.edu). Видно от тяхното
съдържание, се прави разлика между сблъсък на мотор с т.нар. „мека“ част от
автомобил (например врата, калник) или сблъсък на мотор с т.нар. „твърда“
част от автомобил (например стълб или ос), както е в процесния случай.
Формулата, която се използва за изчисляване скоростта на мотора към
момента на удара съдържа две константи и две величини, чието изчисление
също е необходимо. Едната от тях обозначена с латинската буква „L“, носи
информация за редукцията на междуосовото разстояние на мотоциклета, а
другата с латинската буква „C“, която пък носи информация за максималната
вдлъбнатина в зоната на смачкване на автомобила. В отлика от така дадената
формула, вещото лице (видно от стр. 10 от експертизата, л. 175 от делото) е
записало, че следва да се търси максималното достижение на деформация на
мотоциклета в зоната на удара. Това на самостоятелно основание създава
въпроси около правилното приложение на описаните в статиите формули.
Вещото лице по първата експертиза е посочило, че за по-голяма точност
и достоверност на автотехническия анализ на скоростта на мотоциклета
прилага пресмятане и по още един метод, който е заложен съответно в другата
от статиите по пунктове 14 и 15 от раздел V на заключението, достъпни на
посочената в настоящото изложение интернет страница. При съпоставка
между информацията от статията и поместеното в заключението (стр. 12 от
експертизата, л. 177 от делото), става ясно, че при второто изчисление също се
използва формула, която обаче ползва величини в инчове (As an example
assume that (∆WR) = (∆DC) = 0.25” – цитирано от статията), а вещото лице по
процесната експертиза ползва величини, изчислени в сантиметри (стр. 12 от
експертизата, абзац последен, съответно DC = 25 см. и WR = 10,62 см). Това
на следващо място буди съмнение в точността на изчисленията направени от
7
експерта и в достоверността на заключението.
На последно място стои и въпросът за достоверността и точността на
самите статии като източници на информация. Така видно от заключителната
част (т. 4) на една от тях, изрично е посочено, че използваният модел не е
физически, а се уповава на взаимовръзката между изследваните данни за
скоростта на мотоциклетите. За получаването на този модел е използвана
помощта на автоматизирана система наречена AIM, която е сравнително
точна. Липсва информация доколко тези статии са научно доказани, а не са
предмет на обучителни примери и търсения. Съобразяването на изложеното от
настоящия състав извежда въпроса за достоверността и мотивираността на
коментираната експертиза на преден план, доколкото експертът следва да
посочи не само изводите, които прави във връзка с поставената му от съда
задача, но и конкретните факти, които обосновават тези изводи. Именно тази
неяснота около фактите, на които е обоснована експертизата възпрепятства
настоящия състав да изгради вътрешното си убеждение върху така
направените изчисления. Воден от правния принцип на служебното начало в
процеса (така чл. 7 и чл. 10 ГПК), и с оглед правомощието на съда да
възприеме или не експертното заключение, въззивният съд не кредитира
данните от първата съдебно-автотехническа експертиза, в тази им част.
Поради тези мотиви въззивната инстанция, намира, че следва да се
насочи към коментар на данните от допуснатата и изслушана втора съдебно-
автотехническа експертиза пред първата инстанция.
От данни по допуснатата и изслушана повторна съдебно-автотехническа
експертиза, се установява, че в момента на настъпване на произшествието
мотоциклетистът се е движил със скорост от около 85 km/h. Именно тези
данни, настоящият съд кредитира като обосновани, логични и аргументирани.
В този смисъл са и показанията на разпитания свидетел Р.Ж., който споделя
пред съда, че по-принцип пострадалият водач се придвижвал със своя
мотоциклет с по-бавна скорост, поради това смята, че не е управлявал
превозното средство с повече от 75-80 km/h. Както става ясно и от
изслушването на вещото лице в открито съдебно заседание, то е основало
изводите си на материали приложени към първоинстанционното дело и след
извършен оглед на увредения мотоциклет. Експертът свидетелства, че не са
налице данни за спирачни следи преди и след точката на удара (позовава се на
огледния протокол и материали от досъдебното производство), но заявява
категорично, че водачът на мотоциклет „Кавазаки“ е имал техническа
възможност да предотврати произшествието при движение с разрешената за
района на ПТП скорост. В момента на навлизане на лекия автомобил в лентата
за движение на мотоциклета, като се вземе предвид и установената скорост на
последния към момента на ПТП, мотоциклетистът не е имал техническа
възможност да предотврати удара нито чрез аварийно спиране, нито чрез
спасителна маневра. Вещото лице заключва, че ПТП е било предотвратимо от
страна и на двамата водачи при спазване на максимално разрешената скорост
за движение от страна на мотоциклетиста и поетапно навлизане в пътните
8
ленти от страна на автомобила, без косо до перпендикулярно пресичане на
пътните ленти в нарушение спрямо хоризонталната пътна маркировка. С оглед
радиуса на завоя, особеностите на пътната настилка за процесния пътен
участък, вещото лице сочи, че скоростта на автомобила е около 30 km/h,
съответно по-висока скорост се изключва поради технически причини. По
отношение на лекия автомобил, експертът споделя, че за него също липсват
технически данни по делото, че е спирал или се е движил равномерно към
началото на опасната ситуация. Посочената скорост е приета от вещото лице
като една и съща преди и след удара, тъй като липсват данни за установени
спирачни следи преди и след точката на ПТП.
При така установеното от фактическа страна, настоящият състав
достигна до следните правни изводи:
По размера на справедливото обезщетение:
В първоинстанционното производство съдът е бил сезиран с кумулативно
съединени искове с правно основание чл. 432, ал. 1 КЗ във вр. чл. 45, ал. 1 ЗЗД
и чл. 86 ЗЗД. Правната норма, регламентирана в чл. 432, ал. 1 КЗ урежда и
гарантира правната възможност на увреденото лице да предяви иск за
обезщетяване на претърпените вреди срещу застрахователя, с когото
деликвентът е сключил договор за застраховка „Гражданска отговорност“,
обезпечаваща неговата деликтна отговорност. Фактическият състав, от който
възниква имуществената отговорност на застрахователя за заплащане на
застрахователното обезщетение на увреденото лице, обхваща следните две
групи материалноправни предпоставки: 1/ застрахованият виновно да е
увредил ищеца, като му е причинил имуществени или неимуществени вреди,
които от своя страна да са пряка и непосредствена последица от
противоправното поведение на застрахования и 2/ наличие на застрахователно
правоотношение, произтичащо от договор за застраховка „Гражданска
отговорност“ между деликвента и ответника – застраховател. Законодателят е
предпоставил допустимостта на прекия иск на увреденото лице при
настъпване на застрахователното събитие от предявяване на претенция за
плащане на обезщетение пред застрахователя по задължителна застраховка
„Гражданска отговорност“ на автомобилистите и изтичане на тримесечен срок
от искането за доброволно плащане (така чл. 380, ал. 1 КЗ).
Безспорно между страните в настоящия процес е наличието на валидно
застрахователно правоотношение и сключена застраховка „Гражданска
отговорност“ между застрахователното дружество и деликвента със срок на
валидност, обхващащ момента на процесното ПТП. В този смисъл
застрахователят се явява пасивно легитимиран в настоящото производство по
предявената срещу него отговорност. По отношение релевантните
юридически факти от състава на отговорността следва да се има предвид и
приложеното по делото решение на наказателен съд. В конкретния случай
следва да се приеме за установено наличието на виновността на дееца,
вредоносния резултат и причинно-следствената връзка между настъпването на
9
вредите и произшествието (така чл. 300 ГПК). В изпълнение на разпоредбата
на чл. 380, ал. 1 КЗ е предявена претенция пред застрахователя и е
осъществено извънсъдебно производство пред него (л. 39 – л. 41 от делото).
Не се спори, че застрахователят е уважил частично отправената извънсъдебна
претенция, като е изплатил по сметка на пострадалото лице сумата от
15284,61 лв.. Поради това фактическият състав на отговорността е осъществен
и за пострадалото лице е налице субективно право на обезщетение за
понесените от него вреди, като следва да се определи техния размер.
Понесените неимуществени вреди се определят, като се съобрази
критерия за справедливост, установен по чл. 52 ЗЗД и съгласно
задължителните постановки на ППВС № 4/1968 г.. Поначало, причинените
неимуществени вреди, които представляват неблагоприятно засягане на
лични, нематериални блага, не биха могли да бъдат възстановени или
поправени, а само да бъдат възмездени чрез парично обезщетение за
доставяне на други блага, което придава на обезщетението характер не на
компенсаторно, а на заместващо такова. Тази заместваща облага във всеки
конкретен случай е различна, зависеща от характера и степента на
конкретното субективно увреждане, поради което причинените вреди следва
да бъдат определени по тяхната афектационна стойност.
Установява се в настоящия случай, че пострадалото лице, към момента на
произшествието, е на 33 годишна възраст, водел е активен начин на живот
(водач е на мотоциклет, работи като ски-инструктор), бил е в добро физическо
и психично здраве. Понесените от пострадалия физически травми вследствие
на инцидента (множество на брой счупвания, изкълчвания, излив на кръв
навлязла в гръдната кухина, хематом, кръвонасядания и ожулвания) са
изрично упоменати в съдебно-медицинската експертиза изслушана от първата
инстанция и са описани в представената по делото медицинска документация
от приемите на пострадалия в болници, предприетото там лечение и данните
за предприетото впоследствие лечение. Доказа се, че последното е било
трудно и продължително като времетраене. Възстановителните процеси са
отнели около 3,5 до 4 месеца. Ищецът е претърпял физически травми, част от
които (хемопневмотораксът в ляво и контузията на левия бял дроб) са
обусловили разстройство на здравето временно опасно за живота.
Преживеният шок и последвалите негативни психични реакции се подкрепят
от събраните в производството гласни доказателства. Все пак към момента
пострадалият се е възстановил, като не са налице данни за остатъчни
психични и лични разстройства.
За правилното определяне на справедлив размер на обезщетение за
неимуществени вреди може да служи и съдебната практика към момента на
настъпване на процесното ПТП, 05.09.2020 г. Така например определение №
1402 от 2.06.2023 г. на ВКС по гр. д. № 248/2023 г., IV г. о., ГК (постановено в
производство по чл. 288 ГПК), с което не е допуснато до касационно
обжалване решение на САС, в което за произшествие настъпило на 1.05.2020
г., е определена сумата от 60000 лв., за понесени неимуществени вреди. В този
10
случай пострадалият водач на мотоциклет е понесъл единствено счупвания на
лява бедрена кост и лява ключица, няма данни за усложнения, като хематоми,
кръвонасядания, изливане на кръв в гръдната кухина (както е в настоящия
случай). В същият смисъл са и определение № 588 от 6.11.2020 г. на ВКС по
т. д. № 212/2020 г., II т. о., ТК , както и решение № 50148 от 28.02.2023 г. на
ВКС по т. д. № 925/2021 г., II т. о., ТК и др.
Съобразявайки всичко гореизложено, настоящият състав намира, че
обезщетението в размер на 90 000 лв. (съобразявайки постановките на ТР №
1/2021 г., на ОСГТК, на ВКС) е адекватно, справедливо и съобразено, както с
реално претърпените болки и страдания, така и с практиката на касационната
инстанция, поради което искането на въззивното дружество за неговото
намаляване се оставя без уважение.
Претенцията за имуществени вреди в размер на 530,22 лева разходи за
лечение е изцяло доказана от приетите по делото писмени доказателства и
експертно заключение, поради което е основателна.
По възражението за съпричиняване на вредоносния резултат от
страна на пострадалото лице:
Въззивникът своевременно е въвел възражение за съпричиняване на
вредоносния резултат от пострадалия, т.нар. компенсация на вини, уредена в
чл. 51, ал. 2 ЗЗД, поради което разглеждането му е допустимо. Константна е
практика на касационната инстанция, че съпричиняването на вредата изисква
наличието на пряка причинна връзка между поведението на пострадалия и
настъпилия вредоносен резултат, но не и вина. Приносът на увредения може
да се изрази в действие или бездействие, но всякога поведението му трябва да
е противоправно и да води до настъпване на вредоносния резултат, като го
обуславя в някаква степен. Настоящата инстанция съобразява разясненията,
дадени в ТР № 1/2021 г. на ОСГТК на ВКС и в т. 7 на ТР № 1/23.12.2015 г. по
тълк. дело № 1/2014 г. на ОСТК на ВКС, според които увреденият
съпричинява вредата тогава, когато е създал реална възможност за
настъпването или е превърнал създадената от деликвента реална опасност в
действителност, както и когато не е допринесъл за настъпване на събитието,
но с поведението си е спомогнал за собственото си увреждане, респективно за
увеличаване размера на вредата. Когато е налице съпричиняване, съдът няма
право на свободна преценка дали да намали обезщетението, а е длъжен да го
направи.
В случая възражението се основава на твърдение, че ищецът се е движил
с превишена и несъобразена с пътните условия скорост.
Установява се от данните по кредитираната от настоящия съд съдебна-
автотехническа експертиза, че пострадалото лице е управлявало мотоциклета
със скорост, която е над предвидената за участъка, на който е станало
произшествието (настъпило в населено място). Мотоциклетистът не е
предприел действия по аварийно спиране, не е успял да извърши и спасителна
маневра. Все пак той е имал възможност да избегне удара (според експерта),
11
като това е можело да стане при по-голямо време за реакция и по-ниска
скорост на движение, при извършване на маневра заобикаляне от ляво от
страна на мотоциклетиста, при непроменено движение на автомобила на
деликвента от ляво надясно.
В този смисъл на коментар подлежи и поведението на водача на лекия
автомобил, който се установява, че е извършил също нарушения на ЗДвП,
извод за това следва и от решението на наказателния съд. Същият е застъпил,
пресякъл двойна непрекъсната линия „М2“, непосредствено преди
навлизането си в лентата за движение на мотоциклета, като не използвал
осигурената за безопасно навлизане в пътния участък ускорителна лента. При
предприемане на маневрата завой на дясно, автомобилът не пропуснал
движещият се по път с предимство мотоциклет. От данните по
автотехническата експертиза става ясно, че автомобила не е спрял или
намалил скоростта преди предприемане на съответната маневра.
Водачът на автомобила се е движил с разрешена скорост 30 km/h
(съгласно заключението на експерта) и съществува житейска и формална
логика, която дава основание да се приеме, че водачът е могъл да забележи и
пропусне движещия се мотоциклет с оглед установените по делото факти –
добрата видимост, пресичане на двойната непрекъсната линия „М2“,
използването на предвидената за пътния участък ускорителна лента. В т. 6 на
ТР № 28 от 28.11.1984 г. по н. д. № 10/1984 г. на ОСНК на ВС е прието, че
началният момент на възникване на опасността е не субективното възприятие,
а обективната възможност за възприемане като опасност, с която за водача се
поражда задължението да предприеме мерки за безопасност, в т. ч. и
намаляване на скоростта и спиране. В конкретния случай опасността за
движението може да бъде приета за обективно налична преди настъпването на
сблъсъка, предвид пътния участък, извършената маневра и поведението на
шофьора на автомобила нарушавайки разпоредбите на ЗДвП. Може да се
направи извод, че посочената в експертизата възможност за избягване на
процесното ПТП, конкретно при по-голямо време за реакция на
мотоциклетиста, е можело да бъде осигурено при използване на
ускорителната лента от автомобила и спазване на означенията на пътната
маркировка, и ненавлизане косо в лентата за движение на мотоциклета.
В заключение настоящият състав споделя извода на вещото лице, че
ПТП е било предотвратимо от страна на двамата водачи при спазване на
максимално разрешената скорост за движение от страна на мотоциклетиста,
но придава по-голямо значение на противоправното поведение на деликвента.
Последният е следвало поетапно да навлезе в пътните ленти, без да извършва
косо до перпендикулярно пресичане на лентите за движение в нарушение на
хоризонталната пътна маркировка.
Поради изложеното, въззивният съд намира, че пострадалото лице е
създало реални предпоставки и е способствало за настъпване на вредата,
която все пак преимуществено е причинена от постъпките на лекия
12
автомобил. Така настоящият съд определя принос на пострадалия в размер на
40 %, съответно с толкова следва да се намалят определения размер на
неимуществени и имуществени вреди. След приспадане на приноса на
пострадалия в настъпилото увреждане определеното обезщетение се редуцира
до сумата от 54 000 лева, представляващо понесени неимуществени вреди, от
които ответникът е изплатил сумата 15 284,61 лева, или претенцията на ищеца
следва да бъде уважена до размер на 38 715,39 лева. Искът за заплащане на
имуществени вреди следва да се уважи до размер на 318,13 лева, прилагайки
процентното съпричиняване на уврежданията.
По искането за лихва за забава:
Поради уважаване на главната претенция, то основателна е и
акцесорната такава за присъждане за лихва за забава, считано от датата на
предявяване на застрахователната претенция от увреденото лице до
окончателното изплащане на задължението (в този смисъл решение № 50001
от 03.02.2023 г. постановено по търг. дело № 2530/2021 г., на I т.о., тк, на
ВКС). Доколкото обаче обезщетението за забава е претендирано считано от
02.03.2023 г., спазвайки принципа за диспозитивно начало в процеса, от този
момент следва да се начисли търсеното обезщетение за забава, на основание
чл. 86, ал. 1 ЗЗД.
По изложените съображения и с оглед съвпадението на правните изводи
на настоящия съд с тези на първата инстанция обжалваното решение следва
да бъде потвърдено изцяло.
По разноските:
С оглед изхода на спора на въззивника не се дължат разноски в
производството пред въззивната инстанция.
Ответната по спора страна е претендирала адвокатско възнаграждение
за осъществена правна помощ по реда на чл. 38, ал. 2 ЗА, представила е и
списък по чл. 80 ГПК и договор за правна защита и съдействие (л. 32 – л. 33 от
делото на Варненски апелативен съд). Процесуалният представител на
застрахователното дружество е направил искане по чл. 78, ал. 5 ГПК, в
преклузивните срокове за това. Отчитайки направеното възражение по чл. 78,
ал. 5 ГПК, задължителния характер на даденото с решение на СЕС по дело C –
432/2022 г. тълкуване, че определените в Наредба № 1/2004 г. минимални
размери на адвокатски възнаграждения не са задължителни и не обвързват
съда, намира направеното възражение за основателно. Производството пред
настоящата инстанция се е развило в едно съдебно заседание, действията на
процесуалния представител пред въззивния съд се изразяват в подаване на
писмен отговор на въззивна жалба и лично явяване по делото. Предметът на
спора не се отличава с особена фактическа и правна сложност, а по делата по
предявена пряка претенция срещу застраховател съществува многобройна и
постоянна практика на касационната инстанция. Воден от тези съображения,
въззивният съд намира, че дължимото адвокатско възнаграждение пред
настоящата инстанция следва да бъде намалено до размера от 1200 лв.
13
По изложените правни изводи, съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА решение № 108 от 07.03.2024 г., постановено по търг.
дело № 198/2023 г., по описа на Варненски окръжен съд, с което в обжалваната
му осъдителна част "Застрахователно акционерно дружество ДаллБогг: Живот
и Здраве" АД, ЕИК *********, гр.София, е осъден да заплати на А. М. Н., с
ЕГН **********, с адрес: *****, сумата от 38 715,39 лева (тридесет и осем
хиляди седемстотин и петнадесет лева и 39 ст.), представляваща обезщетение
за претърпени неимуществени вреди, и сумата 318,13 лева (триста и
осемнадесет лева и 13 ст.) – обезщетение за имуществени вреди,
представляващи разходи за лечение, всички в резултат от пътнотранспортно
произшествие, настъпило на 05.09.2020 г. в гр. Варна, на бул. Васил Левски,
виновно причинено от Н. Х. Ш. като водач на МПС – л.а. Опел Корса, с peг. №
*****, застрахован по риска "Гражданска отговорност" в „ЗАД Далл Богг:
Живот и здраве" АД, както и законната лихва за забава върху присъдените
суми считано от 02.03.2023г. до окончателното им изплащане, на осн. чл. 432,
ал. 1 КЗ и чл. 86, ал. 1 ЗЗД.
ОСЪЖДА "Застрахователно акционерно дружество ДаллБогг: Живот и
Здраве" АД, ЕИК *********, гр.София, е осъден да заплати на А. М. Н., с ЕГН
**********, с адрес: ***** сумата от 1200 лв. /хиляда и двеста лева/
адвокатско възнаграждение за процесуално представителство пред въззивния
съд, на основание чл. 38, ал. 1 т. 2 ЗА и чл. 78, ал. 3 ГПК.
Присъдените суми могат да бъдат заплатени по Б.а сметка посочена в
исковата молба, IBAN: *****, титуляр адв. Ц. Н. Б..
Решението може да бъде обжалвано пред Върховен касационен съд на
РБ в едномесечен срок от връчването му на страните, по реда на чл. 280, ал. 1,
респ. ал. 2 от ГПК.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
14