Решение по дело №21/2021 на Районен съд - Айтос

Номер на акта: 260092
Дата: 12 октомври 2021 г.
Съдия: Таня Спасова
Дело: 20212110100021
Тип на делото: Гражданско дело
Дата на образуване: 12 януари 2021 г.

Съдържание на акта

 

             Р  Е  Ш  Е  Н  И  Е

                                                            12.10.2021 г.                       град А.

                                              В   И М Е Т О   Н А   Н А Р О Д А

А.КИ  РАЙОНЕН СЪД                                            граждански състав

На тринадесети септември                 две хиляди двадесет и първа година

в публично заседание в следния състав:

                                                                              Районен съдия: Таня Спасова

Секретар Росица Марковска

като разгледа докладваното от съдия Спасова гражданско дело № 21 по описа за 2021 г., и за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е образувано по искова молба, подадена от ЗАД „Булстрад Виена Иншуранс Груп“ ЕИК ***, със седалище и адрес на управление ***, представлявано от Н.Д.Ч. и И.И.Г., чрез адв. М.С. ***, с която ищцоното дружество е предявило искови претенции против С.В.З. с ЕГН **********,***, за заплащане на сумата в общ размер на 20 000 лева - част от общо 430 000 лева платени от ищцовото дружество като обезщетение за причинени неимуществени вреди в резултат на смъртта на Н.Ж.Н., настъпила на 07.03.2018 г. от ПТП, осъществено от ответника под въздействие на алкохол, ведно със законната лихва, считано от датата на подаване на исковата молба до окончателното плащане.

В срока за отговор, депозиран по пощата, от ответната страна е постъпил отговор, с която исковата претенция се оспорва като неоснователна и недоказана. Поддържа се съпричиняване от страна на пострадалия. Направено е искане с правно основание по чл.219, ал.1 от ГПК за привличане като трето лице помагач на страната на ответника и другия пряк причинител на вредите – М.К.К. с ЕГН ********** *** като собственик на увреждащото МПС, застраховано от него при ищцовото дружество, спрямо който наред с ответника също е повдигнато обвинение за извършено престъпление във връзка с ПТП-то. Представят се доказателства, че по отношение на лицето М.К.К. с ЕГН ********** ***, е  повдигнато обвинение за независимо съпричиняване на смъртта на Н.Ж.Н. във връзка с настъпилото ПТП.

С определение № 260142 от 19.02.2021 г. М.К.К. е конституиран като трето лице помагач на ответника, като в срока за отговор е постъпил отговор, с който оспорва наличието на правен интерес от страна на ответника от конституирането му като трето лице помагач. Поддържа, че присъдата не е влязла в сила и настоящият иск е преждевременно предявен. Поддържа доводите, изложени от ответника в неговия писмен отговор.

Въз основа събраните по делото писмени и гласни доказателства от фактическа и правна страна съдът намира за установено следното:

            С Присъда № 10 от 15.01.2020 г. по НОХД № 439/2019 г. на Бургаски окръжен съд ответникът С.В.З. е признат за виновен в това, че на 07.03.2018 г. в гр. А. при управление на л.а. „***“ с рег. № ***, собственост на М.К.К., нарушил правилата за движение по пътищата – чл.20, ал.2 и чл.116 от ЗДвП и по непредпазливост причинил смъртта на Н.Ж.Н. с ЕГН ********** от гр. А., като деянието е извършено в пияно състояние и деецът е избягал от местопроизшествието, поради което и на основание чл.343, ал.3, буква „б“ вр. ал.1, буква „в“ вр. чл.342, ал.1 и чл.54 от НК вр. чл.20, ал.2 и чл.116 от ЗДвП е осъден на лишаване от свобода за срок от четири години и шест месеца при първоначален общ режим на изтърпяване на наказанието.

            Със същата присъда третото лице – помагач на ответника М.К.К. е признат за виновен за това, че на 07.03.2018 г. в гр. А. при управление на л.а. „***“ с рег. № ***, нарушил правилата за движение по пътищата – чл.102, т.1 от ЗДвП, като предоставил  собствения си лек автомобил на С.В.З. /употребил алкохол/ и при условията на независимо съпричиняване по непредпазливост причинил смъртта на Н.Ж.Н. с ЕГН ********** от гр. А., като деянието е извършено в пияно състояние и деецът е избягал от местопроизшествието, поради което и на основание чл.343, ал.3, буква „б“ вр. ал.1, буква „в“ вр. чл.342, ал.1 и чл.54 от НК вр. чл.102, т.1 от ЗДвП го е осъден на лишаване от свобода за срок от четири години и шест месеца при първоначален общ режим на изтърпяване на наказанието.

            Горепосочената присъда е обжалвана пред Бургаския апелативен съд, който я е потвърдил в цялост с Решение № 139 от 05.10.2020 г. по ВНОХД № 135/2020 г. По касационна жалба с окончателно решение № 27 от 20.05.2021 г. по наказателно дело № 986/2020 г. ВКС е изменил постановеното от Бургаския апелативен съд решение, като го е отменил в частта, с която е потвърдена присъдата на окръжния съд, с която С.В.З. е признат за виновен в извършване на престъплението по чл.343, ал.3 от НК при квалифициращо обстоятелство „бягство от местопроизшествието“, като го е оправдал по обвинението „да е избягал от местопроизшествието”. В останалата част въззивното решение е оставено в сила.

            Установява се, че със застрахователна полица № BG/03/117001723358 за гореописания лек автомобил при ищцовото дружество е имало сключена застраховка „Гражданска отговорност“ със срок на действие от 17.06.2017 г. до 16.06.2018 г.

            Близки и наследници на починалия Н.Ж.Н. са жената, с която е живеел на съпружески начала и имат общи деца И.Д.Д., децата му Д.Н.Н. и Д.Н.Н., както и неговата майка С.С.А..

В качеството на застраховател по застраховката „Гражданска отговорност” за лекия автомобил по повод образувана щета № 471017181907963 ищцовото дружество е изплатило обезщетение за неимуществени вреди от смъртта на Н.Ж.Н. в размери, както следва: 110 000 лева на И.Д.Д., 110 000 лева на Д.Н.Н., 110 000 лева на Д.Н.Н. и 100 000 лева на С.С.А., като плащането е извършено па банков път, видно от представените по делото преводни нареждания.

Разпоредбата на чл.500, ал.1, т.1 от КЗ предвижда, че застрахователят има право да получи платеното обезщетение от лицето, управлявало моторното превозно средство след употреба на алкохол с концентрация на алкохола в кръвта над допустимата по закон норма. В случая това обстоятелство е установено с влязла в сила присъда, като от нея се установява и настъпилата смърт на Н.Ж.Н., която е в причинна връзка с деянието на ответника-водач на процесния лек автомобил. Същевременно обезщетението обхваща както имуществени, така и неимуществени вреди, тъй като чл.429, ал.1 от КЗ предвижда, че с договора за застраховка "Гражданска отговорност" застрахователят се задължава да покрие в границите на определената в застрахователния договор застрахователна сума отговорността на застрахования за причинените от него на трети лица имуществени и неимуществени вреди, които са пряк и непосредствен резултат от застрахователното събитие. В случая предвид близката родствена връзка между починалия и обезщетените лица – негови фактическа съпруга, деца и майка, то безспорно са налице неимуществени вреди, подлежащи на обезщетяване, доколкото смъртта на близък човек е събитие, което винаги се свързва с изключително негативни изживявания и последици за близките. Анализът на тези данни, при съобразяване на чл.300 от ГПК, според който присъдата на наказателния съд е задължителна за гражданския съд, който разглежда гражданските последици от деянието относно това извършено ли е деянието, неговата противоправност и вината на дееца, мотивира съдът да възприеме, че заявената като частична претенция - предмет на настоящото дело в размер на общо 20 000 лева - по 5 000 лева за всеки от общо четиримата близки на починалия в резултат на настъпилото ПТП, е основателна и като такава следва да бъде уважена. Или иначе казано  справедливото обезщетение за неимуществените вреди изцяло се вмества в заявената частична  претенция от 20 000 лева, за която е сезиран да се произнесе съдът. Основателна съответно е и акцесорната претенция за законна лихва от датата на подаване на исковата молба.

Доказателства за съпричиняване от страна на починалия Н.Ж.Н. няма по делото, поради което съдът не възприема възражението, направено от ответната страна. Обстоятелството, че по наказателното дело има осъдено още едно лице – третото лице-помагач на ответника в настоящото производство, също не влияе върху основателността на исковата претенция, доколкото е видно, че се касае до независимо съпричиняване на смъртта от страна на последния, в която част присъдата на наказателния съд също е задължителна на основание чл.300 от ГПК. Следва да се отбележи, че в рамките на настоящата претенция, предявена срещу ответника в качеството на водач по време на процесното ПТП, сумата от общо 20 000 лева за близките и наследниците изцяло покрива критериите за справедливост при починал от ПТП с участието на водач с алкохол в кръвта, за да не бъде присъдена в цялост в полза на ищцовото дружество. За над този размер съдът не е сезиран в настоящото производство, поради което и не може да обсъжда справедливостта на общо платеното обезщетение на близките и наследниците от 430 000 лева и дали същото не се явява прекомерно с оглед наличието на още едно лице, допринесло за настъпването на вредоносния резултат. Смъртта е настъпила при условията на независимо причиняване, за което е налице влязла в сила присъда, задължителна за гражданския съд по чл.300 от ГПК, поради което всеки от двамата причинители отговаря спрямо близките и наследниците на самостоятелно основание и независимо един от друг. В случая предмет на настоящото производство е регресното вземане на застрахователното дружество срещу виновния водач в качеството на пряк извършител, като предявената с настоящия частичен иск претенция за сумата от общо 20 000 лева за близките и наследниците по никакъв начин не противоречи на критериите за справедливост, за да бъде намалявана по причина съпричиняване на вредоносния резултат от починалия и/или трето допринесло за смъртта лице, различно от виновния водач, каквото се явява третото лице-помагач на страната на ответника.

На основание чл.78, ал.1 от ГПК, в полза на ищеца следва да бъдат присъдени съдебно деловодни разноски по делото в размер на 800 лева платена държавна такса.

Съгласно чл.78, ал.10 от ГПК на третото лице – помагач нe сe присъждат разноски.

Мотивиран от горното, съдът

 

 Р Е Ш И:

 

ОСЪЖДА С.В.З. с ЕГН ********** ***, да заплати на ЗАД „Булстрад Виена Иншуранс Груп“ ЕИК ***, със седалище и адрес на управление ***, представлявано от Н.Д.Ч. и И.И.Г., чрез адв. М.С. ***, сумата в общ размер от 20 000 /двадесет хиляди/ лева, предявена като частичен иск от общо 430 000 лева, ведно със законната лихва, считано от 12.01.2021 г. до окончателното плащане, както следва:

1/ сумата от 5 000 /пет хиляди/ лева, предявена като частичен иск от 110 000 лева, представляваща изплатено обезщетение по щета 471017181907963 за претърпени от Д.Н.Н. неимуществени вреди от смъртта на Н.Ж.Н., настъпила в резултат на ПТП на 07.03.2018 г. в гр. А., осъществено от С.В.З. с ЕГН ********** при употреба на алкохол, ведно със законната лихва, считано от 12.01.2021 г. до окончателното плащане;

2/ сумата от 5 000 /пет хиляди/ лева, предявена като частичен иск от 110 000 лева, представляваща изплатено обезщетение по щета 471017181907963 за претърпени от Д.Н.Н. неимуществени вреди от смъртта на Н.Ж.Н., настъпила в резултат на ПТП на 07.03.2018 г. в гр. А., осъществено от С.В.З. с ЕГН ********** при употреба на алкохол, ведно със законната лихва, считано от 12.01.2021 г. до окончателното плащане;

3/ сумата от 5 000 /пет хиляди/ лева, предявена като частичен иск от 110 000 лева, представляваща изплатено обезщетение по щета 471017181907963 за претърпени от И.Д.Д. неимуществени вреди от смъртта на Н.Ж.Н., настъпила в резултат на ПТП на 07.03.2018 г. в гр. А., осъществено от С.В.З. с ЕГН ********** при употреба на алкохол, ведно със законната лихва, считано от 12.01.2021 г. до окончателното плащане;

4/ сумата от 5 000 /пет хиляди/ лева, предявена като частичен иск от 100 000 лева, представляваща изплатено обезщетение по щета 471017181907963 за претърпени от С.С.А. неимуществени вреди от смъртта на Н.Ж.Н., настъпила в резултат на ПТП на 07.03.2018 г. в гр. А., осъществено от С.В.З. с ЕГН ********** при употреба на алкохол, ведно със законната лихва, считано от 12.01.2021 г. до окончателното плащане;

ОСЪЖДА С.В.З. с ЕГН ********** ***, да заплати на ЗАД „Булстрад Виена Иншуранс Груп“ ЕИК ***, със седалище и адрес на управление ***, представлявано от Н.Д.Ч. и И.И.Г., чрез адв. М.С. ***, съдебно деловодни разноски в размер на 800 /осемстотин/ лева.

Решението е постановено при участието на трето лице – помагач на страната на ответника С.В.З. с ЕГН ********** – М.К.К. с ЕГН ********** ***.

Решението може да се обжалва пред Бургаския окръжен съд в двуседмичен срок от връчването му.

Препис от решението да се връчи на страните.

 

 

 

                                                                                   Районен съдия: