№ 3718
гр. Варна, 20.10.2021 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, V СЪСТАВ, в закрито заседание на
двадесети октомври през две хиляди двадесет и първа година в следния
състав:
Председател:Даниела Д. Томова
Членове:Радостин Г. Петров
Галина Чавдарова
като разгледа докладваното от Галина Чавдарова Въззивно частно
гражданско дело № 20213100502442 по описа за 2021 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 278 във вр. чл. 413, ал. 2 и чл.418, ал.4 от
ГПК.
Образувано е по частна жалба, подадена от „ТИ БИ АЙ БАНК“ ЕАД, ЕИК
*********, със седалище и адрес на управление гр. София, ул. „Д.Хаджикоцев“ №52-54,
против Разпореждане №14686/25.08.2021г., постановено по ч.гр.д. №10607 по описа за 2021
година на ВРС, с което е отхвърлено заявление вх.№ 20777/20.07.21г. на жалбоподателя за
издаване на заповед за изпълнение на парично задължение въз основа на документ по чл.417
от ГПК.
В частната жалба се навеждат твърдения за неправилност на разпореждането,
като се излага, че с уточн.молба е посочен от заявителя електронен адрес , като същият не
бил регистриран в ЕПЕП, но това не зависело от заявителя, т.к. ЕПЕП не осигурявал такава
възможност. Счита, че законодателните промени не били съобразени с непълно
функциониращите ЕИСС и ЕПЕП , като счита, че е налице обективна невъзможност за
изпълнение на чл.38, ал.2 ГПК и заявителят не следва да търпи негативи, изразяващи се в
преграждане на пътя на заповедното производство. Предвид това моли да бъде отменено
разпореждането и да бъде издадена заповед за изпълнение и изп.лист.
Съдът намира, че жалбата е подадена от легитимирана страна, чрез надлежния
й пълномощник, срещу акт, който подлежи на обжалване и в законовия срок за това, поради
което и същата се явява процесуално допустима.
1
Разгледана по същество, същата се явява основателна по следните
съображения:
Производството по ч.гр.д. №10607/2021г. на ВРС е образувано по заявление на
„ТИ БИ АЙ БАНК“ ЕАД, ЕИК *********, със седалище гр.София, за издаване в негова
полза на заповед за изпълнение по чл.417 от ГПК и изпълнителен лист срещу АН. ХЮС. С.
от гр.Варна, за заплащане на следните суми, посочени в т.9 от заявлението- сумата от
496,29лв-главница по договор за кредит от 03.07.2018г.; сумата от 25,43лв-договорна лихва
за периода 05.01.21г.-05.03.21г. и обезщетение за забава в размер на 125,06лв за периода
05.01.21г.-07.07.21г., ведно със законната лихва от подаване на заявлението до изплащане на
главницата. В заявлението изрично е посочено, че вземането произтича от договор за кредит
, като видно от самия договор същият е със срок 05.03.21г. Към заявлението е приложено и
извлечение от счетоводните книги съгласно чл.417, т.2 ГПК , в което като задължение по
договора за кредит са посочени и процесните вземания с основание и размер, описани по –
горе.
С разпореждане №11007/21.07.21г. съдът е указал на заявителя да посочи
електронен адрес, на който да се извършва връчването на книжата по делото, съобразно
чл.50, ал.5 вр. чл.38, ал.2, т.1 ГПК. В дадения срок е постъпила уточн.молба, в която
заявителят е посочил електронен адрес, като е посочил, че е налице невъзможност да се
регистрира в ДАЕУ и да реорганизира деловодната си система за получаване на съобщения.
За да откаже издаване на заповед за изпълнение районният съд е приел, че е
налице нередовност на заявлението, тъй като заявителят не бил изпълнил задължението си
по чл.38 от ГПК.
Тези изводи на ВРС не се споделят от настоящия състав. Съгласно нормата на
чл.410, ал.2 ГПК заявлението за издаване на заповед за изпълнение следва да отговаря на
изискванията на чл.127, ал.1 и 3 ГПК, а според чл.127, ал.1, т.2 ГПК в заявлението следва да
е посочен електронен адрес за връчване при условията на чл.38 и 38а ГПК. Доколкото
заявителят е банка, то приложение спрямо него намира нормата на чл.50, ал.5 ГПК, която
предвижда връчването на кредитни и финансови институции да се извършва само по реда на
чл.38, ал.2 ГПК на посочен от тях електронен адрес чрез ЕПЕП, или квалифицирана услуга
за електронна препоръчана поща съгласно Регламент 910/2014г.
След като заявителят е посочил електронен адрес както в заявлението, така и е
потвърдил същия в уточн.молба, то следва да се приеме, че е налице изпълнение на
изискването на закона. Известен е факта, че понастоящем не е налице възможност
юридически лица да регистрират профил в ЕПЕП, поради което и не следва негативните
последици от липсата на подобна функционалност да бъдат възлагани в ущърб на страните
в съдебните производства.
Подаденото заявление в останалата си част съдът намира за редовно. Към
2
същото заявителят е представил в оригинал извлечение от счетоводните книги, носещо
подписа на длъжностно лице на банката, което съдържа минимално необходимото
съдържание, а именно- данни за договора за кредит / номер, дата на разрешаване, договорен
размер, падежна дата и срок на договора /, размера на просрочените задължения за главница,
договорни лихви. Визирана е и датата на изискуемост на кредита, произтичаща от клаузите
на договора за кредит. Следователно в случая е налице редовен от външна страна документ
по чл.417, т.2 ГПК, който удостоверява подлежащо на изпълнение вземане срещу посочения
длъжник. Доколкото заявителят е основал претенцията си на настъпил падеж на дължими
вземания за част от главницата и лихви, то не е необходимо установяването на
изискуемостта им по реда на чл.418, ал.3 ГПК. В тези случаи длъжникът дължи с оглед
настъпилия падеж на установените в договора задължения, който е предварително известен
на длъжника.
Предвид изложеното настоящият състав намира, че заявлението за издаване на
заповед за незабавно изпълнение и изпълнителен лист срещу длъжника АН. ХЮС. С. от
гр.Варна за сумата от 496,29лв-главница по договор за кредит от 03.07.2018г.; сумата от
25,43лв-договорна лихва за периода 05.01.21г.-05.03.21г. и обезщетение за забава в размер
на 125,06лв за периода 05.01.21г.-07.07.21г., е изцяло основателно и следва да бъде уважено,
тъй като е налице, съгласно изискванията на чл.418, ал.2 ГПК предвидено от закона и
редовно от външна страна изпълнително основание, удостоверяващо годно за принудително
изпълнение притезание срещу горепосоченото лице - длъжник по изпълняемото право.
Предвид това дължима е и следва да бъде присъдена и законната лихва върху уважената
главница, считано от датата на подаване на заявлението-20.07.21г. до окончателното
изплащане на вземането, както и направените в заповедното производство разноски за д.т. и
адв.възнаграждение в общ размер на 75лв. Обжалваното разпореждане като неправилно
следва да бъде отменено.
Следва да се присъдят и направените в настоящото производство разноски, на
осн. чл.78, ал.1 от ГПК в размер на 15лв, представляващи д.т.
По изложените съображения, съдът :
ОПРЕДЕЛИ:
ОТМЕНЯ разпореждане №14686 от 25.08.2021г. на Районен съд Варна,
постановено по ч.гр.д.№10607/2021г. по описа на ВРС, с което е отхвърлено заявление вх.
№20777/20.07.21г. на „ТИ БИ АЙ БАНК“ ЕАД, ЕИК *********, със седалище гр.София за
издаване на заповед за изпълнение на парично задължение въз основа на документ по чл.417
от ГПК и изп.лист срещу длъжника АН. ХЮС. С. от гр.Варна, като вместо него
ПОСТАНОВЯВА:
3
ДА СЕ ИЗДАДE заповед за изпълнение на парично задължение въз основа
на документ по чл.417, т.2 от ГПК и изпълнителен лист по заявление вх.№
20777/20.07.21г. по описа на ВРС, в полза на „ТИ БИ АЙ БАНК“ ЕАД, ЕИК *********, със
седалище и адрес на управление гр. София, ул. „Д.Хаджикоцев“ №52-54, срещу длъжника
АН. ХЮС. С., ЕГН **********, с адрес гр.Варна ул. ***, за следите суми както следва:
сумата в размер на 496,29лв, представляваща главница по договор за кредит от 03.07.2018г.;
сумата от 25,43лв, представляваща договорна лихва за периода 05.01.21г.-05.03.21г. сумата
в размер на 125,06лв, представляваща обезщетение за забава за периода 05.01.21г.-
07.07.21г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на
заявлението в съда - 20.07.2021г. до окончателното изплащане на задължението, както и за
сумата от 75лева, представляваща сторени в заповедното производство разноски и за сумата
от 15лв, представляваща направените пред настоящата инстанция разноски, като за
издаването на изп.лист се направи надлежна бележка върху представения в оригинал
документ по чл.417, т.2 ГПК и върху заповедта за изпълнение, на осн. чл.418, ал.2 ГПК.
ПОСТАНОВЯВА незабавно изпълнение на основание чл.418, ал.1 от ГПК.
ВРЪЩА делото на Районен съд Варна за изпълнение, чрез издаване на
заповедта за незабавно изпълнение и изпълнителния лист съобразно настоящото
определение.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
4