РЕШЕНИЕ
№ 34
гр. Русе,17.10.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Административен
съд - Русе,
V състав, в публично заседание на петнадесети септември през две хиляди и
двадесет и втора година, в състав:
СЪДИЯ: ВИЛИАНА
ВЪРБАНОВА
при
секретаря БИСЕРКА ВАСИЛЕВА като
разгледа докладваното от съдия ВЪРБАНОВА
адм. дело № 520 по описа за 2021
година, за да се произнесе, съобрази следното:
Производството
е по реда на чл. 145 и сл. от Административнопорцесуалния кодекс (АПК), във връзка със Закона за подпомагане на земеделските
производители (ЗПЗП).
Образувано
е по жалба на „Агро Стар“ ЕООД гр.Русе, представлявано от управителя К.С.В.,
чрез пълномощника адв. К.Х., против Уведомително
писмо за извършена оторизация и изплатено финансово подпомагане по схеми и
мерки за директни плащания, базирани на площ за кампания 2019 г. изх.№
02-180-2600/5389/05.08.2021 г., издадено от Зам.изпълнителен директор на
Държавен фонд „Земеделие“, в частта му за извършено намаление на финансовото
подпомагане в общ размер на 9 956,97 лв. по Схема за плащане за
селскостопански практики, които са благоприятни за климата и околната среда –
зелени директни плащания (ЗДП).
В
жалбата се твърди, че оспореният акт в обжалваната част е неправилен и
незаконосъобразен, постановен при съществено нарушение на административно-производствените
правила и в противоречие на материалния закон. Наведени са доводи и за
неспазване на установената форма при издаване на уведомителното писмо, тъй като
в него липсват мотиви за извършените намаления, както и липсва препращане към
друг документ, който да е част от административната преписка.
Иска се
съдът да отмени административния акт в оспорената му част и да се изпрати
преписката на административния орган за ново произнасяне при съобразяване на
даданите задължителни указания по тълкуването и прилагането на закона, както и
да присъди сторените в производството разноски, за които представя списък.
Ответникът – зам.изпълнителен директор на ДФ "Земеделие" – София,
чрез процесуален представител, оспорва жалбата и моли да бъде отхвърлена като
неоснователна и недоказана. Претендира присъждане на юрисконсултско
възнаграждение в минимален размер. Прави възражение за прекомерност на
разноските на жалбоподателя.
Съдът,
въз основа на събраните по делото даказателства, приема за установено от
фактическа страна следното:
Жалбоподателят
„Агро Стар“ ЕООД, гр.Русе е регистриран като земеделски производител с Уникален
регистрационен номер (УРН) 181775 в Интегрираната система за администриране и
контрол (ИСАК).
На 16.04.2019
г. дружеството е подало заявление за подпомагане за кампания 2019 г. с УИН 18/150519/87124
по няколко схеми, в т.ч. Схема за единно плащане на площ (СЕПП), Схема за преразпределително
плащане (СПП) и Схема за плащане за селскостопански практики, които са
благоприятни за климата и околната среда – зелени директни плащания (ЗДП) - л.
11 и сл. от преписката. В заявлението са
посочени общо 24 земеделски парцела, в землищата на с. Мечка, с.
Пиргово и гр. Русе, с обща декларирана
площ от 334,26 ха и конкретно заявени култури за всеки един от тях, като по ЗДП
е заявена за подпомагане цялата площ, от която като екологично насочени площи
(ЕНП) са декларирани 19,74996 ха или 5,91% от декларираната по мярката площ.
На 28.05.2019 г. жалбоподателят подал заявление за
коригиране на вече подаденото такова за подпомагане за кампания 2019 г. (л. 60
и сл. от преписката), в което били заявени отново 24 броя земеделски парцели с
обща площ 334,27 ха и отново цялата площ била заявена за подпомагане по ЗДП,
екологично насочените площи вече били 22,54647 ха или 6,74% от общата
декларирана площ. При извършване на автоматични проверки на въведените в
заявлението данни, системата идентифицирала два вида несъответствия/грешки (л.
74 от преписката). На първо място били установени 7 броя
парцели с ЕНП, което не е заявено и на следващо място систематаустановила, че в
заявлението са заявени 4 броя парцели с угари, междинни култури или зелено
покритие, азотфиксиращи култури като ЕНП, з които съществува забрана за
използване на продукти за растителна защита, съгласно чл. 45, § 10б от
Делегиран регламент (ЕС) № 639/2014 на Комисията.
С
писмо изх.№ 10-608/21.06.2019 г. Министерство на земеделието, храните и горите
(МЗХГ) предава на основание чл. 8 и чл. 18 от Наредба № 105/22.08.2006 г. за
условията и реда за създаване, поддържане, достъп и ползване на Интегрираната
система за администриране и контрол, на ДФЗ цифрови географски данни,
структурирани в слоеве, сред които и такива за специализирания слой „Екологично
насочени площи“ (л.41-42 от делото). Според писмото данните са предадени на ДФЗ
(на ФТП сървъра на ДФЗ) още на 05.04.2019 г.
С
писмо № 10-454/28.04.2020 г. МЗХГ предоставя на ДФЗ цифрови географски данни за
специализиран слой „Еколологично насочени площи“ (финални за кампанията) –
актуализирани/прегледани на база данни от ЦОФК или теренни проверки от 2019 г.
по отношение на всички елементи в слоя, попадащи в посочените зони (л. 43-44 от
делото).
На 05.08.2021
г. е издадено уведомително писмо от зам.изпълнителния директор на ДФ
„Земеделие“, по силата на което е оторизирани суми СЕПП в размер на 64 141,54
лв., по СПП в размер на 4 057,62 лв., по ЗДП в размер на 31 047,93
лв. и Възстановяване на ФД (финансова дисциплина) – 1 366,57 лв.
Същевременно е направено намаление на поисканите суми по схеми, както следва:
по СЕПП – 900,72 лв., по СПП – 58,98 лв. и по ЗДП – 9 956,97 лв. (л. 1-4
от преписката). Спорно по делото е само извършеното намаление по схема ЗДП. В
оспорения акт е посочено, че общата оторизирана сума е изчислена чрез ИСАК след
извършеване на задължителни административни проверки и/или проверки на място (в
съответствие с чл. 37 от ЗПЗП) на данните по подаденото заявление за
подпомагане, като тези данни са сравнени със съответната налична информация,
съдържаща се във външните регистри на ИСАК, поддържани на основание чл. 30 от
ЗПЗП. В Таблица 1 на писмото са структурирани детайлно по схеми и мерки както
исканата сума, наложените намаления, редукции, така и оторизираната сума. Под
таблицата е направено кратко разяснение за съдържанието на всяка една от
колоните. В колона 3 „Намаления“ са посочени пет основания за наложените
намаления, без да се конкретизират кое основание за намаление за коя схема се
отнася. На първо място е посочено намаление на субсидията след извършени
административни проверки, при които са установени всички недопустими за
подпомагане площи в съответното заявление – проверки за площи, заявени от
повече от един кандидат, проверки на място или автоматизирани проверки спрямо
данните в слоя с допустими площи от СИЗП и предоставени данни от МЗХГ и МОСВ.
На второ място е посочено намаление на субсидията в случаите, когато не са
спазени сроковете за подаване и/или редакция на заявлението съгласно чл. 12 от
Наредба № 5 от 27.02.2009 г. за условията и реда за подаване на заявления по
схеми и мерки за директни плащания. Третото основание за намаление е свързано с
наложена ставка за корекция (финасова дисциплина), определена съгласно чл. 26
от Регламент (ЕС) № 1306/2013 и чл. 8, параграф 1 от Регламент (ЕС) №
1307/2013. Четвъртото и петото основание за намаление са линейни намаления
съгласно чл. 51, параграф 2 от Регламент (ЕС) № 1307/2013, във вр. с чл. 6,
параграф 2, б. е), т. iii) от Регламент за изпълнение (ЕС) № 809/2014 на
Комисията и съгласно чл. 65, параграф 2, б.в) от Регламент (ЕС) № 1307/2013,
във вр. с чл. 6, параграф 2, б. е), т. iii) от Регламент за изпълнение (ЕС) №
809/2014 на Комисията. Отбелязани са и съответните ставки за всяка една от трите
схеми.
В
Таблица 2, по заявените от кандидата схеми и мерки, детайлно са посочени датите
на оторизация, оторизираните суми, изплатените суми. Под таблицата – по колони,
отново следват кратки обяснения на отделните понятия и начина на формиране на
отделните суми, ведно с основанията за наложените санкции и удръжки.
По делото
е назначена, изслушана и приета съдебно-техническа експертиза (л. 94-164), която
дава следното заключение на поставените въпроси:
След
извършване на административни проверки за допустимост на заявените площи от
„Агро СТар“ ЕООД по отношение на специализирания слой „Екологично насочени
площи“ е установено, че част от декларираните ЕНП – 10,9895 ха са недопустими.
Площите са описани подробно в приложение № 1 към експертното заключение.
От
приложените към експертизата карти на парцелите с недопустими площи (50 броя),
в които ЕНП е отразен в зелен цвят, а очертаните от заявителя площи – в
синьозелен цвят, вещото лице е установило, че ДФЗ коректно е приложил
определените от МЗХ специализирани слоеве „Площи, допустимиза подпомагане“ и
„Екологично насочени площи“ за кампания 2019 г.
Вещото
лице посочва в заключението си, че недопустимата площ по подаденото от
жалбоподателя заявление е 10,9895 ха, а установената площ след извършените
административни проверки е 11,55697 ха. Санкционираната площ за кампания 2019
г. според вещото лице се определя като разлика между необходимите
ЕНП и установените (16,7135 – 11,55697 = 5,15653 ха), умножено по 10 = 51,57
ха. Процентът на наддеклариране се изчислява, като санкционираната
(наказателната) площ се раздели на разликата от установената (декларираната)
площ минус наказателната площ и се умножи по 100, т.е. 334,14 ха – 51,57 ха =
282,57 ха; 51,57:282,557*100 = 18,25%.
При
извършена проверка на място от вещото лице са измерени 15 броя ЕНП, като
останалите площи ЕНП са били недостъпни, поради засети есенни култури.
Резултатите от измерванията са отразени в Приложение № 2 към експертизата, в
което е посочен и типа ЕНП на измерените площи.
На
последно място в експертизата се сочи, че заявлението за подпомагане за
кампания 2019 г. на жалбоподателя е подадено на 16.04.2019 г. като при
приключването му на 28.05.2019 г. са коригирани площите ЕНП, като са очертани
още площи с угари. Вещото лице не може да посочи отразило ли се е и по какъв
начин на приетите за недопустими площи, заявени от „Агро Стар“ ЕООД в хода на
извършените административни проверки, тъй като данните за слоя ЕНП, съгласно
писмото на МЗХГ от 21.06.2019 г. са били предоставени на ДФЗ още преди
приключване на заявлението.
По
делото са приети и приложени документи-извлечения от система ИСАК с информация
за бенефициера „Агра Стар“ ЕООД, отразяващи извършените изчисления на сумите по
трите схеми за подпомагане преди оторизация.
При
така изяснената фактическа обстановка и след проверка на оспорвания
административен акт съобразно чл. 168, ал. 1 АПК, съдът прави следните правни
изводи:
Жалбата
е процесуално допустима, като
подадена от надлежна страна – адресат на оспорения акт, с правен интерес от
обжалването. Видно от представеното по преписката копие на известие за
доставяне (л. 5 от преписката) оспореният административен акт е изтеглен от СЕУ
от жалбоподателя на 09.08.2021 г., а жалбата, въз основа на която е образувано
настоящото производство, е депозирана направо пред АС- Русе по ел.поща на 19.08.2021
г. С оглед на това съдът намира, че подадената жалба е в срок и подлежи на
разглеждане.
Разгледана
по същество, жалбата е основателна.
Предмет
на оспорване пред Административен съд - Русе е уведомително писмо за извършена
оторизация и изплатено финансово подпомагане по схеми и мерки за директни
плащания, базирани на площ за кампания 2019 год. с изх. № 02-180-2600/5389 от 05.08.2021
г. на заместник-изпълнителния директор на ДФ „Земеделие” - гр. София. С акта е
оторизирана сума за изплащане по трите схеми, по които е кандидатствал
земеделският производител и същевременно е намалена исканата субсидия и по
трите схеми. Уведомителното писмо се оспорва само в частта на извършеното
намаление по схема ЗДП в размер на 9 956,97 лв.
Съдът установи, а и по делото не се
спори, че обжалваното уведомително писмо е издадено от компетентен орган. Съгласно
разпоредбата на чл.
20а от ЗПЗП, Изпълнителният директор на ДФЗ е и
изпълнителен директор на Разплащателната агенция, като организира, ръководи
нейната дейност и я представлява, а едно от правомощията му, изброени в чл. 10
от Устройствения правилник на ДФЗ, е вземането на решения за одобряване или
отхвърляне на заявления по схемите и мерките на Общата селскостопанска
политика, прилагани от Разплащателната агенция (чл. 10, т. 7 от Правилника).
Съгласно
ал. 4 на чл. 20а пък от ЗПЗП, Изпълнителният директор може да делегира със
заповед правомощията си, произтичащи от правото на Европейския съюз или от
националното законодателство, включително за вземане на решения, произнасяне по
подадени заявления и/или сключване на договори за финансово подпомагане, на
заместник-изпълнителните директори и на директорите на областните дирекции на
фонда съобразно териториалната им компетентност.
В
случая, видно от представената Заповед № 03-РД/2891#2/16.06.2021 г. (л. 8-10 от преписката) на
Зам. изпълнителния директор на ДФ "Земеделие" Петя Димитрова Славчева
са делегирани правомощия да издава и подписва всички уведомителни писма по
схемите и мерките за директни плащания във връзка с подадени заявления за
подпомагане. Следователно, административният акт е издаден от компетентен
орган, действал в кръга на предоставените му правомощия.
Актът
е постановен в изискуемата писмена форма, при спазване на процедурата, визирана
в закона. Настоящият съдебен състав обаче намира, че уведомителното писмо не
отговаря напълно за изискванията на чл.
59, ал. 2, т.4 АПК относно формата на тази категория актове.
Съгласно цитираната разпоредба, административният акт следва да съдържа
фактически и правни основания за издаването му, т.е. да е мотивиран. Мотивите като
съвкупност от фактически и правни основания за издаване на административния
акт, са това, което позволява на адресата да разбере волята на административния
орган и да защити адекватно правата и интересите си. Те имат съществено
значение и при осъществяване на контрол за законосъобразност от съда, като липсата
им възпрепятства този контрол и представлява самостоятелно основание за отмяна на издадения акт. Съгласно константната
съдебна практика, наложила се въз основа на Тълкувателно решение № 16/1975 г.
на ОСГК на ВС, е допустимо мотивите към акта да се съдържат в друг документ,
съставен с оглед предстоящото му издаване, респ. в друг официален документ,
изхождащ от същия или помощен на него административен орган, но следва да е на
лице изрично препращане и позоваване на съображенията изложени в такъв документ
в мотивите на издадения административен акт.
В
настоящият случай в УП точно в две изречения се съдържат мотиви за издаването
му, в които е посочено най-общо, че общата оторизирана сума е изчислена чрез
ИСАК след извършването на задължителни административни проверки и/или проверки
на място на данните по подаденото заявление за подпомагане, както и че тези
данни са сравнени с информацията във външните регистри на ИСАК. Никъде в акта,
обаче, не е посочено какви факти от установените от административния орган при
извършените задължителни административни проверки са обосновали намалението на
исканите от заявителя суми по всяка една от схемите, включително обжалваната.
По делото липсват данни за извършени проверки на място, а и за такива не се
твърди нито от жалбоподателя, нито от ответника, следователно административният
орган визира само и единствено административни проверки в ИСАК, като се е
позовал на разпоредбата на чл. 37 ЗПЗП. Съгласно нормата на чл. 37 ал. 1 ЗПЗП,
Интегрираната система за контрол включва административни проверки на подадените
заявления за подпомагане и проверки на място, а ал. 2 уточнява, че РА извършва
административни проверки на подадените заявления чрез интегрираната
информационна система, като съпоставя данните от заявленията с данните в
регистрите. Административните проверки се извършват автоматизирано, като
резултатите от тях се отразяват само в административния акт, с който се взема
решение по чл.
11а, ал. 1, т. 1 по заявленията за подпомагане. Следователно
в УП, което е актът по чл. 11а ал. 1 т. 1 ЗПЗП, е необходимо да намерят
отражение именно резултатите, до които е стигнал административния орган в
следствие на проверките. В случая, в оспореното УП в двете таблици - Таблица 1:
Оторизирани суми и Таблица 2: Извършени плащания - по схеми, са посочени
исканите суми, намаленията, оторизираните суми, датите на извършеното плащане,
както и размера на изплатената сума. Тези таблици съдържат само суми, без да е
посочено фактическото и правно основание за извършените намаления. В разясненията
под Таблица 1, конкретно в тези за колона 3, е направен опит да се посочат
случаите, в които се отчитат намаления, като за част от тях са посочени и
правни основания. Но от начина на описание не става ясно кой от изброените 5
случая на намаления за коя от трите схеми се отнася. Липсва разяснение и по
отношение на схемата ЗДП, по която е оспорваното намаление на исканата сума.
Само може да се предполага, че административният орган е установил недопустими
за подпомагане площи по слой ЕНП в подаденото заявление, но кои са тези площи,
какъв е техния размер и поради какви причини са приети като недопустими – не
става ясно от УП.
Едва
след образуване на делото от процесуалния представител на ответника е
представено становище изх.№ 02-180-2600/5389#2/05.10.2021 г. на зам.изпълнителния
директор на ДФЗ, в което се съдържа подробно разяснение кои са отчетените от
административния орган факти и на какво основание е наложено намаление по схемите и как е изчислено то. Едва от това
становище ставя ясно, че по схемата ЗДП част от заявените от жалбоподателя ЕНП са
недопустими, тъй като излизт извън одобрения слой ЕНП. Заключението на вещото
лице по назначената СТЕ от своя страна допринася за изясняване на въпроса каква
част от заявените първоначално от жалбоподателя ЕНП не отговарят на
изискванията за ЕНП, индивидуализирани са съответните парцели, описани са и
причините, поради които не отговарят на изискванията за ЕНП – попадат извън
одобрения от МЗХГ специализиран слой ЕНП за кампания 2019г., като е извършено
картово съопставяне между заявените площи ЕНП и одобрените такива от МЗХГ в
специализирания слой ЕНП.
Тези
доказателства обаче са представени и събрани за първи път в хода на съдебното
дирене и би следвало да допринесат за установяване съществуването на
фактическите основания, посочени в административния акт. Същевременно, както
беше посочено вече, в УП липсва посочване на такива фактически основания, които
да обосновават издаването на акта в оспорената му част. Същите се установиха
едва в хода на съдебното дирене, което е недопустимо. Не може волята на
административния орган да бъде мотивирана за първи път след издаване на
административния акт, в съдебно производство по повод оспорване на този акт.
Действително няма пречка мотивите да се съдържат и в друг документ, към който
актът препраща и който е изготвен в хода на административното производство и е
приложен към преписката, но случаят не е такъв. Административният орган се е
позовал на извършени административни проверки чрез системата ИСАК, но това не
го освобождава от задължението да отрази резултатите от тези проверки в УП или
в друг предхождащ издаването на УП документ, като именно по този начин мотивира
и акта си. По приложената административна преписка не са налични никакви документи,
отразяващи резултати от такива проверки.
Налице
е пълно отсъствие на фактическото основание за постановения административен акт
в оспорваната му част, обективираща частичен отказ за финансово подпомагане по
ЗДП, което е основание за неговата отмяна, съгласно чл.
146, т. 2 АПК. Освен това, не може да бъде осъществен и
съдебен контрол на тази част от оспореното УП, поради липса на фактическо
основание за неговото постановяване, а последното не може да бъде разгадавано
през посочените правни норми, нито допълвано от съда. В този смисъл е и
постановеното по идентичен казус решение по адм.д.№12219/21г. на ВАС.
Само
за пълнота на изложението съдът намира за нужно да посочи, че видно от
заключението на вещото лице при съпоставяне на данните от СЗИП с декларираните
от жалбоподател парцели ЕНП (в каквото по съществото си се състоят
административните проверки) действително е налице несъответствие, при което
допустимите площи ЕНП се явяват под изискуемия минимум спрямо общия размер на
заявените площи, но както се посочи, при липса на каквито и да е посочени
фактически основания в УП, съдът не може да приеме, че административният акт в
оспорената му част, се основава именно на установените и от вещото лице
различия.
Крайният
извод при това положение е, че административният акт в частта на извършеното
"намаление" по схема ЗДП (както и по останалите схеми) е постановен
при неспазване на установената форма, поради което следва да бъде отметен, а преписката
да се върне за ново произнасяне от административния орган при излагане на
конкретни мотиви от фактическа и правна страна, съобразно изискванията на
закона, въз основа на редовно проведено административно производство по
установяване на фактите от обективната действителност от значение за случая и
гарантиране правото на защита на бенефициера, при съобразяване мотивната част
на настоящия съдебен акт.
С
оглед на изхода от делото, направено от жалбоподателя искане и на основание чл.
143, ал. 1,
съдът следва да осъди ДФЗ - София да заплати направените и поискани по делото
разноски, съгласно приложения списък (л. 170 от делото), а именно - сумата от 1 300,00
лв., от които 50 лв. за държавна такса, 250 лв. за депозит за възнаграждение на
вещо лице и 1 000 лв. за адвокатско възнаграждение, както и допълнително
заплатеното възнаграждение за изготвената експертиза в размер на 100,40 лв. или
общо разноски в размер на 1 400,40 лв. Процесуалният представител на
ответника е направил възражение за прекомерност на адвокатското възнажраждение,
но съдът намира същото за неоснователно, тъй като заплатеният от жалбоподателя
размер на адвокатското възнаграждение е малко над миниума, регламентиран
съгласно разпоредбата на чл. 8 ал. 1 т. 3 от Наредба № 1 от 09.07.2004 г. за
минималните размери на адвокатските възнаграждения. При материален интерес от 9 956,97
лв. минималното възнаграждение би следвало да е в размер на 827,85 лв. (580 лв.
+ 5% за горницата над 5 000 лв., която в случая е 4 956,97 лв.) и
договореното и заплатено адвокатско възнаграждение от 1 000 лв.
съответства на фактическата и правна сложност на настоящото дело.
Предвид
изложеното и на основание чл.
172, ал. 2, във вр. с чл. 173 ал. 2 АПК,
съдът
Р Е Ш И :
ОТМЕНЯ по жалба на „Агро Стар“ ЕООД, гр. Русе,
представлявано от управителя К.С.В., Уведомително
писмо за извършена оторизация и изплатено финансово подпомагане по схеми и
мерки за директни плащания, базирани на площ за кампания 2019 г. изх.№
02-180-2600/5389/05.08.2021 г., издадено от Зам.изпълнителен директор на
Държавен фонд „Земеделие“, в частта му за извършено намаление на финансовото
подпомагане в размер на 9 956,97 по Схема за плащане за селскостопански
практики, които са благоприятни за климата и околната среда – зелени директни
плащания (ЗДП).
ИЗПРАЩА преписката, в тази й част, на заместник
изпълнителния директор на Държавен фонд "Земеделие", за ново
произнасяне по същество, съобразно дадените указания в мотивите на настоящото
решение.
ОСЪЖДА Държавен фонд "Земеделие", гр.
София, бул. "Цар Борис III" № 136 да заплати на „Агро СТар“ ЕООД,
ЕИК *********, със седалище в гр. Русе, представлявано от управителя К.С.В., сумата от 1 400,40
лева (хиляда и четиристотин лева и четиридесет стотинки) , разноски по делото.
Решението
подлежи на обжалване в 14 – дневен срок от получаването му пред Върховния
административен съд на Република България.
СЪДИЯ: