Р Е Ш Е Н И Е
№ 260050/30.03.2021 г.
гр.Варна
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
Варненският апелативен съд, гражданско
отделение, в публично заседание на двадесет и четвърти февруари две хиляди
двадесет и първа година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ДИАНА ДЖАМБАЗОВА
ЧЛЕНОВЕ: МАРИНЕЛА ДОНЧЕВА
РОСИЦА
СТАНЧЕВА
при
секретаря Юлия Калчева
като
разгледа докладваното от съдия Р. Станчева
въззивно гражданско дело
№ 537 по описа за 2020 год.,
за
да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.258 и
сл. вр. чл.294 ГПК.
С решение № 7/15.12.2020г.,
постановено по гр.д. № 1478/2019г. Върховният касационен съд е отменил
въззивното решение на АпС - Варна по в.гр.д. № 466/2018г., произнесъл се е по
същество по предявения иск за прогласяване нищожността на пълномощно с рег. №
4537 и рег. № 4538 на нотариус В. Петров, рег.№ 205, на основание чл.26, ал.2,
предл.5 ЗЗД и е върнал делото за разглеждане на предявения иск с правно
основание чл.108 ЗС.
С оглед на това предмет на настоящото
въззивно производство е въззивната жалба на И.С.П., действащ със съгласието на
попечителя си С. И. П. против решение № 939/29.05.2018г. на ОС - Варна,
постановено по гр.д. № 2432/2016г. в частта, в която е отхвърлен предявеният от
въззивника против К.Р.А., при участие на третите лица-помагачи на страната на
ответника И.Д.Д. и К.О.Г. иск за приемане за установено, че И.П. е собственик
на недвижим имот - магазин № 4, находящ се в гр.Варна, ул."Нидерле" №
2, представляващ самостоятелен обект с идентификатор 10135.2560.236.1.33 по КК
на гр.Варна, с площ от 27.06 кв.м., ведно с 1.0994% от общите части на сградата
и правото на строеж върху дворното място, придобит от него на основание договор
за покупко-продажба от 2008г. и осъждане на ответницата К.А. да му предаде
владението на така описания недвижим имот.
Изложените в жалбата оплаквания,
относими към този предмет на обжалване са, че неправилните изводи на
първоинстанционния съд по предявените от него искове относно действителността
на пълномощно с рег. № 4537 и рег. № 4538 на нотариус В. П., рег.№ 205 са
рефлектирали и върху извода му за неоснователност на иска за ревандикация,
предявен срещу последния приобретател. Твърди, че поради нищожността, респ.
унищожаемостта на процесното пълномощно на което и да е от предявените
основания, както и с оглед основателността на самостоятелно заявените
възражения за нищожност на първата разпоредителна сделка липсва надлежно
разпореждане с имота му, поради което и ответницата Л. не е могла да стане
негов собственик. Излагат се подробни доводи по съществото на спора. Иска се
отмяна на обжалваното решение и уважаване на предявения иск.
С депозираните в срока по чл.267 ГПК
отговори въззиваемата К.А. и третите лица-помагачи И.Д. и К.Г. са оспорили
жалбата като неоснователна.
При настоящото разглеждане на спора въззивната
жалба, респ. отговорите се поддържат. Поддържат се и въведените по съществото
на спора твърдения и възражения.
Съдът,
като съобрази предмета на настоящия спор, ангажираните по делото доказателства
и приложимия закон, както и влязлото в сила решение на касационната инстанция, приема
за установено следното:
Исковото производство е образувано по
предявени от въззивника И.С.П., действащ със съгласието на попечителя си С. И. П.
против Е.К.К. евентуално съединени искове за прогласяване нищожността на пълномощно
с рег. № 4537 и рег. № 4538 на нотариус В. П., рег.№ 205 като симулативно, на
основание чл.26 ал.2, предл.5 ЗЗД вр. чл.44 ЗЗД /преквалифициран с това
основание от касационната инстанция/, евентуално поради накърняване на добрите
нрави, на основание чл.26 ал.1, предл.3 вр. чл.44 ЗЗД, евентуално за
унищожаване на същото поради измама, на основание чл.29 вр. чл.44 ЗЗД, както и
предявен против въззиваемата К.А. иск за предаване владението върху собствен
недвижим имот, описан по-горе, на основание чл.108 ЗС.
В исковата молба са изложени подробни
твърдения за претендираните пороци на извършена от него упълномощителна сделка
в полза на Е.К. - пълномощно с рег. № 4537 и рег. № 4538 на нотариус В. П.,
рег.№ 205 за разпореждане със собствения му недвижим имот - магазин № 4,
придобит въз основа на договор за покупко-продажба от 2008г. Твърди се също
така, че в резултат на тези пороци, слюченият от негово име, чрез преупълномощено
от преупълномощено от упълномощената К. лице договор за покупко-продажба,
обективиран в нот.акт № 136, т.ІІІ, д.402/2011г. се явява сключен без
представителна власт, поради което е недействителен на основание чл.42 ЗЗД и не
е породил вещно-прехвърлително действие. По тази причина и последващите
приобретатели, последната от които е ответницата К.А. не са могли да станат
собственици на имота. Наведени са и самостоятелни възражения срещу действителността
на първата разпоредителна сделка /договора по нот.акт № 136/2011г./, а именно,
че същата е нищожна, респ. недействителна поради липса на съгласие /не е имал
намерение да продава имота/, евентуално поради противоречие с добрите нрави
/имотът е продаден на цена, значително по-ниска от пазарната му/, евентуално
като сключена във вреда на представлявания /страните по нея са били с намерение
да го увредят, договаряйки продажна цена по-ниска от реалната стойност на
имота/, които пороци също изключват придобиването на права на собственост от
ответницата. С оглед на тези фактически основания е предявен и иска за
ревандикиране на процесния имот.
Въззиваемата Л. е оспорила исковата
претенция, излагайки възражения за неоснователност на твърденията за пороци в
първоначалната упълномощителна сделка, както и на извършените разпореждания с
имота. Не оспорва, че владее процесния имот, което владение основава на валидно
придобито право на собственост по силата на сключения от нея договор за
покупко-продажба, евентуално въз основа на осъществявано добросъвестно
владение, в това число и с присъединяване владението на праводателите й.
При настоящото разглеждане на спора
поддържа направените с отговора по чл.131 ГПК фактически и правни доводи, като
наред с тях навежда аргументи, че съгласно задължителната за гражданския съд
влязла в сила наказателна присъда е налице валидно разпореждане с имота, тъй
като въззивникът има качеството на пострадал от действията на упълномощената Е.К.
и преупълномощената от нея К. И.. А при условие, че се зачете признатата от
касационната инстанция абсолютна симулативност на пълномощното, то счита, че
следва да намери приложение разрешението на чл.17 ал.2 ЗЗД, тъй като същата е
добросъвестен приобретател по сделка, сключена след вписване на исковата молба
по иска за разкриване привидността на процесното пълномощно.
Третите лица-помагачи И.Д. и К.Г. също
поддържат становище за неоснователност на предявения иск по чл.108 ЗС,
оспорвайки твърденията за пороци в упълномощителната сделка и извършените въз
основа на нея разпореждания. Твърдят, че ответницата разполага с
противопоставимо на ищеца право на собственост, придобито чрез сключения с тях
договор за продажба, евентуално в качеството й на добросъвестен владелец на
имота.
Между страните не е спорно, а това е
установено и от приетите по делото писмени доказателства, че с договор по
нот.акт № 160/2008г. на нотариус с рег. № 148 въззивникът И.П. е закупил
процесния недвижим имот. С пълномощно рег.№ 4537 и рег.№ 4538 на нотариус В. П.,
рег. № 205 същият е упълномощил Е.К.К. да продаде, дари или замени този имот от
негово име, при цена и условия по нейна преценка, както и с правото да
преупълномощава трети лица с дадените по пълномощното права. Такова
преупълномащаване е извършено в полза на К. И., която от своя страна е преупълномощила
лицето Л. П. Въз основа на последното, в качеството й на пълномощник на
въззивника П. е продала имота му на Ж. Т. Н., съгласно сключен на 31.10.2011г.
договор по нот.акт № 136, том ІІІ, д.402/2011г. С нот.акт № 33/09.12.2011г.
имотът е продаден на "Екотехника" ЕООД, впоследствие отчужден чрез
договор за замяна в полза на третите лица-помагачи, съгласно нот.акт № 143, том
ІІ, д.№ 265/2012г., които от своя страна са го прехвърлили на въззиваемата К.А.
със сключен на 04.07.2013г. договор за покупко-продажба, обективиран в нот.акт
№ 46, том ІІ, д.№ 182/2013г. на нотариус с рег. № 212.
Не е спорно, че от сключване на
договора през 2013г. и към момента на разглеждане на спора от
първоинстанционния съд въззиваемата е във владение на процесния имот -
обстоятелство, прието за безспорно и ненуждаещо се от доказване, съгласно
протоколно определение на първоинстанционния съд от 08.11.2017г. Твърдения за
промяна на този факт към настоящия момент не са наведени.
Спорът относно действителността на
упълномощителната сделка, извършена от въззивника в полза на Е.К. е разрешен с
влязлото в сила решение на касационната инстанция, постановено по предявения от
И.П. против К. иск с правно основание чл.26 ал.2, предл. 5 ЗЗД и съгласно което
същото е прогласено за нищожно като абсолютно симулативна сделка. Макар и
въззиваемата К.А. да не е страна по този иск, прогласената нищожност й е
противопоставима, тъй като същата извежда претендираните от нея права от
извършени въз основа на това пълномощно разпоредителни сделки. Касае се за
зачитане последиците от прогласената за нищожна едностранна сделка спрямо вещно-прехвърлителното
действие на извършените разпореждания с процесния имот.
По
тези съображения съдът не формира мотиви по въведените в предмета на спора и по
иска с правно основание чл.108 ЗС доводи за нищожност, евентуално унищожаемост
на същата.
Нищожните правни сделки не пораждат присъщите
им правни последици. С оглед на това и с прогласеното за нищожно упълномощаване
на Е.К. в полза на същата не е била учредена валидна представителна власт за
разпореждане с процесния имот, поради което и извършените впоследствие
преупълномощавания също не са прехвърлили права за действия от името на
въззивника. Поради това и първата разпоредителна сделка, сключена от Л. П.,
действаща като пълномощник на И.П. и Ж. Н. /нот.акт № 136/2011г./ е извършена
от лице без представителна власт. На основание чл.42 ал.2 ЗЗД и предвид
изричното й оспорване от мнимо представлявания същата е недействителна
/окончателно/ и не е породила вещно-транслативното си действие. Следователно
приобретелката по нея не е станала собственик и не е прехвърлила такива на
последващия приобретател - "Екотехника" ЕООД. От своя страна третите
лица-помагачи също са закупили имота от несобственик, поради което и не са
придобили права на собственост, съответно без вещно-прехвърлително действие е и
сключеният между тях и въззиваемата Л. договор за покупко-продажба.
При този извод наведените възражения за
нищожност на първия договор за покупко-продажба /липса на съгласие,
противоречие с добрите нрави и договаряне във вреда на представлявания/ не
следва да се разглеждат.
Съдът намира за неоснователни доводите
на въззиваемата, че влязлата в сила присъда срещу Е.К. и К. И. за извършени от
тях престъпления /измама/ установява със задължителна за гражданския съд сила
валидност на извършеното от въззивника прехвърляне на имота, поради това, че
същият е приет за пострадал, претърпял имотна вреда от действията на осъдените.
Действителността на гражданско-правните сделки, в частност настъпването на
вещно-прехвърлителния ефект на същите не е елемент от фактическия състав на престъплението.
Неоснователно е и позоваването на
чл.17 ал.2 ЗЗД. Безспорно е, че тази норма е материално-правна, с императивен
характер, поради което и съдът е длъжен да приложи същата, независимо дали и
кога страната прави довод за наличие на предпоставките й. В същото време
въпросът за добросъвестността на приобретателите е бил част от предмета на
спора, очертан още пред първоинстанционния съд, макар и по повод въведените
възражения срещу претендираната унищожаемост на пълномощното, съответно
възражението за придобивна давност. Независимо от това обаче, предвидената в чл.17
ал.2 ЗЗД последица за запазване правата на добросъвестните приобретатели на
вещни права, придобити преди вписване на
исковата молба по иска за прогласяване симулативността на сделката не ползва
въззиваемата, респ. който и да било от приобретателите преди нея. Нито тя, нито
предходните приобретатели черпят права от приобретател на недвижимия имот по
привидно съглашение. Прогласеното за абсолютно симулативно пълномощно не
транслира вещни права. В същото време първата сключена с имота разпоредителна
сделка не е симулативна, нито приобретателите по нея черпят права от действалия
без представителна власт пълномощник. Ето защо същите нито са приобретатели на
симулативен приобретател на недвижимия имот, нито самите те са симулативни
приобретатели.
По изложените съображения, съдът
намира, че въззиваемата не е придобила права на собственост върху процесния
магазин въз основа на сключения между нея и третите лица-помагачи договор за
покупко-продажба. Това налага разглеждане и на заявеното в условията на
евентуалност основание за придобиване на имота по давност, в качеството й на
добросъвестен владелец, включително и при присъединяване владението на
праводателите й.
Въззиваемата е придобила имота от
несобственик, без да знае това и въз основа на основание, годно да прехвърли
права, поради което осъществяваното от нея владение е добросъвестно. Исковата
молба по чл.108 ЗС е предявена на 24.10.2016г., която е и меродавната дата за
прекъсването на давността, по арг. от чл.116 б."б", предл. първо ЗЗД
вр. чл.129 ал.5 ГПК. Следователно към тази дата изискуемият се 5-годишен давностен
срок, считано от датата на договора й за покупко-продажба /04.07.2013г./ не е
изтекъл.
Същият не е изтекъл, считано дори и от
датата на първата разпоредителна сделка, при условие, че въззиваемата можеше да
присъедини и владението на приобретателката по тази сделка, предвид разнородния
характер на владението на приобретателя по нея и това на въззиваемата.
Недействителната по см. на чл.42 ЗЗД сделка не е след основанията по чл.70 ЗЗД,
правещи приобретателя по нея добросъвестен /арг. и от т.2 на ТР № 5/2014г. на
ОСГК на ВКС/.
Ето защо въззиваемата не се легитимира
като собственик на процесния имот и на основание изтекла придобивна давност.
Осъществяваното от нея владение е без
правно основание, поради което предявеният иск по чл.108 ЗС следва да бъде
уважен.
С оглед така направените изводи по
съществото на спора първоинстанционното решение в частта относно предявения иск
с правно основание чл.108 ЗС следва да бъде отменено и вместо него постановено
друго, с което същият да бъде уважен.
По
разноските:
Въззивникът-ищец е бил освободен от
заплащането на такси и разноски във всички инстанции, поради което с оглед
изхода от спора и на основание чл.78 ал.6 ГПК вр. чл.294 ал.2 ГПК въззиваемата
следва да заплати в полза на бюджета на съдебната власт дължимите за трите
инстанции държавни такси по уважения срещу нея иск, които са в общ размер на 1
060.46 лева /530.23 лв. за първа инстанция и по 256.11 лв. за въззивното и
касационното обжалване/.
На основание чл.78 ГПК вр. чл.294 ал.2 ГПК вр. чл.38 ЗАдв въззиваемата следва да бъде осъдена да заплати и адвокатско
възнаграждение на адв.Г.М. за осъществено безплатно процесуално
представителство за трите инстанции или сумата от 6 362.10 лева /по 2 120.70
лева за всяка една инстанция, на основание чл.7 ал.2 Наредба №1/2004г./.
Водим от изложеното, съдът
Р Е Ш И
ОТМЕНЯ решение
№ 939/29.05.2018г. на ОС - Варна, постановено по гр.д. № 2432/2016г. в частта,
в която е отхвърлен предявеният от И.С.П. против К.Р.А., при участие на третите
лица-помагачи на страната на ответника И.Д.Д. и К.О.Г. иск с правно основание
чл.108 ЗС И ВМЕСТО НЕГО ПОСТАНОВЯВА:
ПРИЕМА ЗА УСТАНОВЕНО по отношение на К.Р.А., ЕГН **********, че И.С.П., ЕГН **********
е собственик на недвижим имот - магазин № 4, находящ се в гр.Варна,
ул."Нидерле" № 2, представляващ самостоятелен обект с идентификатор
10135.2560.236.1.33 по КК на гр.Варна, с площ от 27.06 кв.м. и граници: на
същия етаж - имоти 10135.2560.236.1.34 и 10135.2560.236.1.36, под обекта -
няма, над обекта - имоти 10135.2560.236.1.3, ведно с 1.0994% от общите части на
сградата и правото на строеж върху дворното място, придобит на основание
договор за покупко-продажба по нот.акт № 160 том І д.№ 160/2008г. на нотариус с
рег. № 148 И ОСЪЖДА К.Р.А., ЕГН **********
ДА МУ ПРЕДАДЕ ВЛАДЕНИЕТО върху така описания
недвижим имот, на основание чл.108 ЗС.
Решението е постановено при участието
на И.Д.Д., ЕГН ********** и К.О.Г., ЕГН **********
като трети лица-помагачи на страната на ответника К.А..
ОСЪЖДА К.Р.А., ЕГН ********** ДА ЗАПЛАТИ на адвокат Г.М. ***, вписана под № ********** сумата от
6 362.10 лева /шест хиляди триста шестдесет и два лв. 10 ст./, представляваща
адвокатско възнаграждение за осъществено безплатно процесуално представителство
за трите инстанции, на основание чл.78 вр. чл.294 ал.2 ГПК вр. чл.38 ЗАдв.
ОСЪЖДА
К.Р.А., ЕГН ********** ДА ЗАПЛАТИ
в полза на Държавата, бюджета на съдебната власт, по сметка на съда сумата от 1
060.46 лева /хиляда и шестдесет лв. 46 ст./, представляваща дължима държавна
такса за трите инстанции по иска по чл.108 ЗС, на основание чл.78 ал.6 ГПК вр.
чл.294 ал.2 ГПК.
Решението подлежи на обжалване, при
условията на чл.280 ГПК, с касационна жалба пред Върховния касационен съд, в
1-месечен срок от връчването му на страните.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.