№ 1873
гр. София, 11.04.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ГО I-19 СЪСТАВ, в публично заседание
на двадесет и седми март през две хиляди двадесет и трета година в следния
състав:
Председател:Невена Чеуз
при участието на секретаря Донка М. Шулева
като разгледа докладваното от Невена Чеуз Гражданско дело №
20211100115122 по описа за 2021 година
Предявен отрицателен установителен иск с правно основание чл. 439
ал.1 от ГПК.
В исковата молба на Ц. В. Р. се твърди, че същата от повече от 10
години живее във Великобритания. Твърди се, че напуснала Р Б. през 2011 г.,
тъй като била разочарована от несправедливите действия на „Банка ДСК“
ЕАД във връзка с обявяване на предсрочно изискуем на сключен между тях
договор за кредит от 17.08.2007 г. Твърди се, че за нея било непосилно да
заплати сумата от 64 820, 96 лв. с оглед предсрочната изискуемост. Твърди се,
че за същата било образувано в СРС производство по реда на чл. 417 от ГПК
като на 09.06.2010 г., 36 състав издал изпълнителен лист по гр.д. 23 105/2010
г. Въз основа на същия било образувано изпълнително дело 1747/2010 г. по
описа на ЧСИ – М. М.. Получила призовка за принудително изпълнение като
преди да замине за Великобритания ищцата упълномощила майка си да я
представлява във връзка с евентуално възникващи нейни задължения към
различни институции. Поддържат се твърдения, че никога не е
упълномощавала майка си да я представлява пред ЧСИ – М. във връзка с
изпълнителното дело. Това било продиктувано от обстоятелството, че майка
1
й дълги години страдала от тежко психическо заболяване – рецидивиращо
депресивно разстройство, което не и давало възможност да разбира
свойството и значението на постъпките си. През септември 2019 г. ищцата
посетила кантората на настоящите й процесуални представители и споделила,
че от обясненията на майка й се случва нещо сериозно. Процесуалните й
представители при справка установили, че изпълнителното дело не е
прекратено, а по него взискател е вече „ОТП Ф.“ ЕАД като получили
информация, че същият е цесионер по договор за цесия с първоначалния
кредитор и претендираната сума възлиза на 50 279, 54 лв. Твърди се, че
сумата е недължима като погасена по давност като действията на майката на
ищцата не са прекъсвали давността доколкото за същите не е налице
упълномощаване респ. същата е страдала от заболяване, което не й позволява
да разбира свойството и значението на постъпките си. Предвид което е
мотивиран правен интерес от иска и иска от съда да постанови решение, с
което да признае за установено по отношение на ответника, че горната сума е
недължима като погасена по давност. Претендират се разноски.
Ответникът “ОТП Ф. Б.“ ЕАД оспорва иска в писмен отговор, в който
са наведени възражения относно основателността на заявената от ищцата
претенция.
Исковете се поддържат в открито съдебно заседание от адв. Гигова и
адв. Аврамова.
Възраженията на ответника се поддържат в открито съдебно заседание
от юрк. Х. и юрк. Ш..
Страните са депозирали и писмени бележки в срока, предоставен от
съда.
Съдът, след като обсъди доводите на страните и прецени събраните по
делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, както и на основание
чл. 235, ал.2 и ал.3 от ГПК, прие за установено следното от фактическа и
правна страна:
Процесните вземания са съдебно установени с влезли в сила заповеди за
изпълнение по реда на чл. 417 от ГПК. По отношение на същите е приложима
общата пет годишна давност, установена в нормата на чл. 110 от ЗЗД. С оглед
нормата на чл. 116 б. „в” от ЗЗД давността се прекъсва с предприемане на
действия по принудително изпълнение. Образуването на изпълнително
2
производство не е от кръга действия, които прекъсват погасителната давност
с оглед дадените задължителни разрешения в ТР 2/2015 г. на ОСГК на ВКС.
Съобразно нормата на чл. 433 ал.1 т. 8 от ГПК, когато взискателят не поиска
извършването на изпълнителни действия в продължение на две години
изпълнителното производство се прекратява. Това прекратяване се извършва
по право, по силата на закона с факта на изтичане на предвидения в него срок
и без да е необходимо да се предприемат нарочни действия в тази връзка.
Това е установено и в т.10 от Тълкувателно решение 2/2015 г. на ОСГТК на
ВКС. За да се прекъсне визираният в ГПК двугодишен срок е необходимо
предприемане на изпълнително действие, в рамките на определен
изпълнителен способ като не следва да се държи сметка дали прилагането му
е изискано от взискателя или е предприето по почин на ЧСИ при изпълнение
на чл. 18 ал.1 от ЗЧСИ. В цитираното вече ТР 2/2015 година са разграничени
действията, извършвани в рамките на инициирано изпълнително
производство на такива с характер на изпълнителни и действия,
непритежаващи подобна характеристика. Изпълнителните действия включват
насочването на изпълнението чрез налагане на запор или възбрана,
присъединяването на кредитора, възлагането на вземане за събиране или
вместо плащане, извършването на опис и оценка на вещ, назначаването на
пазач, насрочването и извършването на продан и т.н. до постъпването на
парични суми от проданта или на плащания от трети задължени лица. С оглед
данните по делото и съобразяване разрешенията на ТР 2/2015 г. настоящият
съдебен състав намира, че по изпълнителното дело са извършвани регулярни
изпълнителни действия като времевия промеждутък между всяко от тях е по-
малък от две години, за да се приеме, че е налице перемпция по силата на
закона. Видно от отбелязванията върху изпълнителния лист, приложен в
изискания препис от изп. дело са вписани регулярни погашения по същото,
последното е с дата 16.11.2016 г. Видно от изготвената справка на ЧСИ – М.
/стр. 154/ в рамките на изпълнителното производство са постъпвали
ежемесечно суми за погасяване на вземането, предмет на делото като
последното плащане, посочено в справката е извършено на 06.08.2019 г.
Изплатената глобална сума по делото, отново видно от справката е в размер
на 11 886 лв.
Съгласно съдебната практика, установена с решение 31/09.09.2010 г. по
търг. дело 400/2009 г. на ВКС, ІІ Т.О., впоследствие потвърдена и с ТР 2/2015
3
г. погасителната давност за установяване на недължимост на вземане на
взискателя започва да тече от последното валидно предприето от взискателя
изпълнително действие. По съображенията, изложени по-горе съдът приема,
че последното валидно действие е извършено на 06.08.2019 г., от която дата е
започнал да тече нов давностен срок. Съгласно нормата на чл. 117 ал.2 от ЗЗД
при съдебно установени вземания новата давност е винаги 5 години т.е.
същата би изтекла с оглед правилата за броене на срокове, установени в чл.
72 от ЗЗД на 06.08.2024 г. По обективни съображения и с оглед на
обстоятелството, че се касае за бъдещо събитие, давността не е изтекла към
датата на депозиране на исковата молба.
Съдът не споделя твърденията в исковата молба, че плащанията са
извършвани от майката на длъжника /настояща ищца/ при липса на валидна
представителна власт. По делото е представено пълномощно с рег. №
11991/29.07.2011 г. на нотариус с рег. № 030 – Ц.С. /стр. 116-117 в делото/ от
съдържанието, на което се установява наличие на валидна представителна
власт по отношение „Банка ДСК“ ЕАД във връзка с ипотечен и потребителски
кредит с подробно описани в пълномощното права по повод същите /т. 5 от
пълномощното/. Няма данни същото пълномощно да е оттеглено от
упълномощителя. Вън от представените епикризи, установяващи
рецидивиращо депресивно разстройство и събрани свидетелски показания по
делото не са ангажирани доказателства, че заболяването на пълномощника е
от кръга на тези, които непозволяват същият да разбира свойството и
значението на постъпките си. Няма данни същият да е поставен под
запрещение, не са и навеждани подобни твърдения от страните. Нещо повече
самите епикризи и решение на ТЕЛК предхождат като дата на съставяне
изготвеното нотариално пълномощно. Настоящият съдебен състав намира, че
липсва житейска и правна логика ищцата да упълномощи майка си ако към
датата на изготвяне на пълномощното същата е страдала от заболяване, което
й пречи да разбира свойството и значението на постъпките й. Съвсем отделен
въпрос е, че изпълнение може да се реализира дори против волята на
кредитора от всяко трето лице по арг. на чл. 73 от ЗЗД дори и без наличие на
коментираното по-горе пълномощно.
Дори, изцяло хипотетично, да се приеме, че извършените от
пълномощника действия не прекъсват погасителната давност то съобразно ТР
3/2020 г. на ОСТГК на ВКС погасителната давност не тече докато трае
4
изпълнителният процес относно вземането по изпълнителни дела, образувани
до приемането на 26.06.2015 г. на Тълкувателно решение № 2/26.06.2015 г. по
т.д. № 2/2013 г., ОСГТК, ВКС, каквото е настоящото производство. Същото е
прекратено с оглед молбата на взискателя от 11.10.2021 г. /стр. 157 в изп.
дело/. Исковата молба по настоящото дело е депозирана на 17.12.2021 г.
При липсата на други ангажирани от страните доказателства съдът
намира, че искът като неоснователен и недоказан следва да бъде отхвърлен.
На основание чл. 78 ал.3 от ГПК на ответника се следва сумата от 300
лв. – разноски за юрисконсултско възнаграждение с оглед стореното
своевременно възражение по чл. 78 ал.5 от ГПК от ищеца.
Водим от горното Софийски градски съд, I-19 състав:
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ предявения иск на Ц. В. Р., ЕГН **********, със съдебен
адрес: гр. София, бул. „******* кантора 313 – адв. Р. Д. с правно основание
чл. 439 ал.1 от ГПК срещу “ОТП Ф. Б.“ ЕАД, ЕИК *******, със седалище и
адрес на управление: гр. София, бул. „******* за признаване за установено,
че Ц. В. Р. не дължи на „ОТП Ф. Б.“ ЕАД сумата от 50 279, 54 лв. – остатъчна
главница, предмет на изпълнителен лист, издаден по гр. дело 23 105/2010 г.
на СРС, 36 състав като погасена по давност.
ОСЪЖДА Ц. В. Р., ЕГН **********, със съдебен адрес: гр. София, бул.
„******* кантора 313 – адв. Р. Д. да заплати на основание чл. 78 ал.3 от ГПК
на “ОТП Ф. Б.“ ЕАД, ЕИК *******, със седалище и адрес на управление: гр.
София, бул. „******* сумата от 300 лв. – разноски.
Решението подлежи на обжалване пред САС в двуседмичен срок от
съобщението до страните, че е изготвено.
Съдия при Софийски градски съд: _______________________
5