№ 347
гр. Стара Загора, 31.10.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – СТАРА ЗАГОРА, I ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в
публично заседание на четвърти октомври през две хиляди двадесет и трета
година в следния състав:
Председател:Даниела К. Телбизова-Янчева
Членове:Николай Ил. Уруков
Атанас Д. Атанасов
при участието на секретаря Таня Д. Кемерова Митева
в присъствието на прокурора Е. В. В.
като разгледа докладваното от Атанас Д. Атанасов Въззивно гражданско
дело № 20235500500591 по описа за 2023 година
Производството е образувано по въззивна жалба на Прокуратурата на
Република България срещу решение № 654/14.07.2023 г., постановено по гр.д.
№ 1514/2023 г. по описа на Районен съд – Стара Загора, в осъдителната му
спрямо въззивника част.
С обжалваното решение Прокуратурата е била осъдена да заплати на Т.
В. Г. сумата от 1 000 лв., представляваща обезщетение за неимуществени
вреди, причинени от незаконно обвинение, ведно със законната лихва върху
нея, считано от 10.04.2023 г. г. до окончателното й изплащане, както и
съдебно-деловодни разноски по съразмерност в размер на 127,50 лв. В
останалата му част до размера от 4000 лв. искът е бил отхвърлен.
В жалбата се излагат оплаквания, че решението на първоинстанционният
съд в обжалваната му част е неправилно, поради постановяването му при
допуснато съществено процесуално нарушение, нарушение на материалния
закон и необоснованост.
Сочи се, че фактическите и правните изводи на съда за наличието на
претърпени от Т. В. Г. неимуществени вреди и причинно-следствената връзка
между тях и незаконното обвинение не са били направени след съвкупен и
цялостен анализ на събраните по делото доказателства, и са необосновани
поради липсата на доказателства, които да ги установяват при условията на
пълно и главно доказване.
1
Досежно постановяването на обжалваното решение в нарушение на
материалния закон се сочи, че първоинстанционният съд неправилно е приел
Прокуратурата на Република България за материално-правно легитимирана
да отговаря по предявеният иск, както и че неправилно е приел наличието на
незаконно обвинение.
Нарушение на материалния закон се твърди и при определянето на
обезщетението за неимуществени вреди, т.к. не е било съобразено с
разпоредбата на чл.52 от ЗЗД, както и с релевантните обективни
обстоятелства, от значение при определяне на размера му.
Излагат се оплаквания и за неправилно определяне на подлежащите на
присъждане в полза на ищеца /сега въззиваем/ разноски.
Сочи се, че са налице предпоставките на чл.5, ал.2 от ЗОДОВ,
обуславящи неоснователност на иска.
Претендира се отмяна на решението и постановяването на ново, с което
предявеният иск бъде отхвърлен изцяло, а евентуално – частична отмяна на
обжалваното решение, като присъденото обезщетение бъде намалено.
В законоустановения срок въззиваемият Т. В. Г. не е подал отговор на
жалбата.
В проведеното открито съдебно заседание въззивната страна се
представлява от прокурор при Окръжна прокуратура - Стара Загора, чрез
когото поддържа въззивната жалба и пледира за отмяна на решението в
обжалваната му част и постановяване на ново, с което искът бъде отхвърлен,
а евентуално – решението да бъде частично отменено и да бъде постановено
ново решение, с което искът бъде уважен за по-нисък размер.
Съдът, като съобрази твърденията и възраженията на страните и
събраните писмени и гласни доказателства, поотделно и в тяхната
съвкупност, намира за установено от фактическа и правна страна
следното:
Въззивната жалба е допустима, т.к. е подадена в предвидения срок за
обжалване, от процесуално легитимирана страна, срещу подлежащ на
инстанционен контрол съдебен акт в съответната му част, при наличието на
правен интерес от въззивно обжалване.
Пред районния съд е предявен иск по чл.2, ал.1 т.3 от ЗОДОВ от Т. В. Г.
срещу Прокуратурата на Република България, с който ищецът претендира
присъждането на обезщетение в размер на 4 000 лв., за причинени му от
незаконно обвинение неимуществени вреди.
Твърди, че на 22.04.2022 г. при управление на собствения си автомобил
е бил спрян от полицейски служители и му е бил извършен тест за
наркотични вещества, който е отчел наличието на бензодиазепин, но поради
несъгласието с резултата Т. В. Г. дал биологичен материал за лабораторно
изследване.
Полицейските служители му наложили две принудителни
административни мерки – отнемане на свидетелството за управление на МПС
и прекратяване на регистрацията на МПС, както и е бил задържан за срок от
2
24 часа.
Било образувано наказателно производство, в рамките на което на
13.06.2022 г. била изготвена токсикологична експертиза, посредством чието
заключение се установила липсата на употребени от ищеца наркотични
вещества, а с постановление на наблюдаващия прокурор от 08.07.2022 г.
наказателното производство било прекратено.
Изложил е твърдения, че поради задържането му и във връзка с
наказателното производство и наложените му принудителни
административни мерки е изпитал ограничаване в личната си сфера и
неприкосновеност, накърнени са били честта и достойнството му, изпитал е
негативни психоемоционални преживявания – чувство на страх, гняв,
безпомощност и нервност, безизходица и загуба на доверие в институциите, а
поради отнемането на свидетелството му за управление на МПС била
накърнено и правото му на труд, т.к. работел като шофьор.
Ответната прокуратура е възразила, че материално-правната
легитимация е на трето лице – МВР, както и че срещу ищеца не е образувано
наказателно производство, поради което не е налице незаконно обвинение
срещу него.
Оспорени са твърденията за търпени неимуществени вреди и искът е
оспорен по размер.
С обжалваното решение първоинстанционният съд е уважил частично
иска до размера на 1 000 лв., като е приел, че на ищеца са били причинени
неимуществени вреди от незаконно обвинение, за чието обезщетяване
отговорност носи Прокуратурата.
Въззивният съд намира, че правно-релевантните факти са установени
правилно от Районен съд – Стара Загора след извършен и съобразен с
процесуалните правила пълен анализ на всички събрани доказателства, въз
основа на който са направени обосновани фактически и правни изводи,
последните от които изцяло в съответствие с материалния закон.
Ето защо и на основание чл.272 от ГПК въззивният съд препраща към
мотивите на обжалваното решение.
Оплакванията във въззивната жалба, че първоинстанционният съд е
направил необосновани правни изводи, т.к. не е приложил правилно
материалния закон са неоснователни.
Актуалната съдебна практика на ВКС, при която касационното
обжалване е допуснато, т.к. е от значение за точното прилагане на закона и за
развитие на правото / реш. № 50084/30.05.2023 г. по гр.д.№ 1961/2022 г. на 3-
то г.о. на ВКС/, приема, че Прокуратурата на Република България отговаря по
чл.2, ал.1 т.3 от ЗОДОВ за неимуществените вреди, причинени от наложените
принудителни мерки – „задържане за 24 часа“ по чл.72, ал.1 т.1 от ЗМВР и
временно отнемане на свидетелство за управление на МПС до решаване на
спора за отговорността по чл.171, ал.1 т.1 б. „б“ от ЗДвП, при образувано
наказателно производство по чл.343б, ал.3 от НК, което е прекратено поради
липса на доказателства за извършено престъпление, без да е повдигнато
3
обвинение.
В случая хипотезата е именно такава – образувано е наказателно
производство по чл.343б, ал.3 от НК по реда на чл.212, ал.3 от НПК и спрямо
Т. В. Г. са били предприети мерки на принуда – задържане за срок от 24 часа,
фактически продължило около 16 часа, както и налагане на две принудителни
административни мерки - временно отнемане на свидетелство за управление
на МПС до решаване на спора за отговорността по чл.171, ал.1 т.1 б. „б“ от
ЗДвП и временно прекратяване на регистрацията на личния му автомобил за
срок от шест месеца.
Наказателното производство е приключило чрез прекратяване поради
липса на доказателства за извършено престъпление, без да е повдигнато
обвинение на въззиваемия, но упражнената спрямо него принуда, макар и от
органите на МВР, е във връзка с образуваното наказателно производство и
поради нейната неоснователност, произтичаща от прекратяването на
наказателното производство поради липса на доказателства за извършено
престъпление, следва да се приеме, че се касае за хипотеза на незаконно
обвинение, т.к. административният орган е бил обвързан от закона да
приложи принудителните административни мерки, а не е действал по свое
усмотрение при условията на оперативна самостоятелност.
Ето защо следва да се приеме, че за вредите от тази неоснователно
упражнена принуда отговарят правозащитните органи, в частност
Прокуратурата, а не МВР, т.к. тази принуда е била упражнена спрямо дадено
лице по повод образувано наказателно производство, макар това лице да не
бъде привличано както обвиняем.
Неоснователни са и оплакванията за нарушение на материалния закон
при определянето на обезщетението за неимуществени вреди, т.к. не е било
съобразено с разпоредбата на чл.52 от ЗЗД.
При отчитане на всички негативни психични и емоционални
преживявания при задържането на въззиваемия и наложените му
принудителни административни мерки, довели до ограничаване на личната
му свобода, засягане на честта и достойнството му, несигурност и
притеснения относно евентуалното му привличане към наказателна
отговорност, въззивният съд намира, че обезщетение в размер на 1 000 лв.
напълно съответства на мярата за справедливост.
В тази връзка следва да се има предвид, че макар и Т. В. Г. формално да
не е бил привлечен като обвиняем, той е търпял неимуществени вреди като от
водено срещу него наказателно производство, т.к. престъплението по чл.343б,
ал.3 от НК е от естество да не допуска неизвестност на извършителя си – ясно
е кое е лицето, което е било проверено за употреба на наркотици при
управлението на МПС и чийто резултат е бил отчетен като положителен.
Неоснователно в жалбата се твърди, че са налице предпоставките на
чл.5, ал.2 от ЗОДОВ, т.к. не е налице противоправно поведение на увреденото
лице.
Противоправно поведение на пострадалия следва да е обективно
4
налице, а не само да има данни за такова, като именно неверността на тези
данни, изразяващи се в неверен резултат на теста за наркотични вещества
обуславя и неоснователността на упражнената спрямо Г. държавна принуда.
На последно място неоснователни са и оплакванията в жалбата, че
фактическите и правните изводи на съда за наличието на претърпени от Т. В.
Г. неимуществени вреди и причинно-следствената връзка между тях и
незаконното обвинение не са били направени след съвкупен и цялостен
анализ на събраните по делото доказателства, и са необосновани поради
липсата на доказателства, които да ги установяват при условията на пълно и
главно доказване.
В тази връзка следва да се има предвид, че съгласно правилата на
формалната житейска логика при наличието на незаконно обвинение срещу
дадено лице, и без необходимостта от събрани нарочни доказателства в тази
насока е без съмнение обстоятелството, че за това лице са произтекли
неимуществени вреди, които следва да бъдат репарирани. / в този смисъл
решение № 457/25.06.2010 г. по гр.д. № 1506/2009 г. на ІV – то г.о. на ВКС и
решение № 427/16.06.2010 г. по гр.д. № 273/2009 г. на ІІІ – то г.о. на ВКС/.
В настоящият случай тази практика е приложима, като следва да се има
предвид и наличието на събрани гласни доказателства, които установяват в
достатъчна степен твърдените от Т. В. Г. неимуществени вреди и причинно-
следствената им връзка с незаконното обвинение срещу него.
По изложените съображения Окръжен съд – Стара Загора намира
първоинстанционното решение в обжалваната му част за правилно, поради
което същото следва да бъде потвърдено.
Относно разноските:
При този изход на делото въззиваемата страна има право на разноски,
но такива не следва да й се присъждат, т.к. не са направени.
Водим от изложените мотиви и на основание чл.271, ал.1 пр.1-во и
чл.272 от ГПК Окръжен съд – Стара Загора
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА решение № 654/14.07.2023 г., постановено по гр.д.№
1514/2023 г. по описа на Районен съд – Стара Загора в частта му, в която
Прокуратурата на Република България е осъдена да заплати на Т. В. Г. сумата
от 1 000 лв., представляваща обезщетение за неимуществени вреди,
причинени му от незаконно обвинение, ведно със законната лихва върху нея,
считано от 10.04.2023 г. до окончателното й изплащане, както и съдебно-
деловодни разноски по съразмерност в размер на 127,50 лв.
Решението не подлежи на касационно обжалване.
5
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
6