№ 388
гр. Сливен, 26.05.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – СЛИВЕН, II СЪСТАВ, в публично заседание на
десети май през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:Петя Хр. Манова
при участието на секретаря Василка Д. Къчева
като разгледа докладваното от Петя Хр. Манова Гражданско дело №
20212230104801 по описа за 2021 година
Предмет на производството е предявен иск с правно основание чл. 49 ал. 1 от СК.
В исковата молба ищцата твърди, че с ответника са сключили граждански брак на
31.08.2010 г., от който имат три деца - К.С.Н. родена на 02.12.2010 г., А.С.Н. родена на
23.12.2012 г. и Н.С.Н. роден на 08.05.2014 г., като К. и А. са родени в Италия, а Н. в
България.
Сочи, че с ответника и децата приоритетно са живели извън страната заедно с
неговите родители. След раждането на детето К., съпругът й коренно променил
отношението си към нея. От негова страна и от страна на родителите му била подложена на
голям психически и физически тормоз както в Италия, така и в Белгия.
Преди раждането на детето Н., цялото семейство се върнали в България, тъй като
всички останали без работа и нямали средства да се издържат, а чакали и трето дете, но
ответникът и в България не успял да си намери работа. Основно разчитали на детските
помощи за отглеждане на деца и на средства, които им изплащал неговият баща, който
междувременно си бил намерил работа в Белгия.
През 2016 г. бащата на ответника предложил цялото семейство да заминат за Белгия
при него, тъй като бил намерил работа и на ответника. Тъй като имали нужда от средства, за
да издържат семейството, ответникът веднага след обаждането на баща си заминал при него.
След известно време бащата на ответника се върнал в България, за да ги вземе да отидат
цялото семейство там.
Ищцата сочи, че една вечер, когато свекърва й влязла да се къпе в банята, свекърът й
неочаквано я прегърнал и поискал да го целува. Тя се отдръпнала, била много стресирана и
уплашена от поведението му. Той отново се опитал да я прегърне, въпреки че децата били
1
при тях. Тя отново силно се отдръпнала и му казала да не я пипа. Когато свекърва й излязла
от банята, тя й споделила за случката, но след като тя го попита дали е вярно, той я обвинил,
че лъже и тя й казала, че я лъже. Тъй като нямала с кого друг да сподели за случката, си
замълчала, защото изпитвала и срам от случилото си. Въпреки, че бащата на ответника я
заплашил да не казва на сина му за случката, тъй като ще й вземат децата, защото никой
няма да й повярва, все пак на по-късен етап ответникът разбрал, че е казала истината.
Когато пристигнали в Белгия, там тя гледала децата подпомагана от свекърва си, а
ответникът и баща му работели, но и там животът й бил с постоянен психически и
физически тормоз.
Ищцата твърди, че без причина, ответникът я е обиждал пред децата, че е курва,
боклук, че за нищо не става. Пак без причина я е удрял през лицето и по гърба. Събарял я е
на земята и я е ритал. Това не рядко се било случвало и пред децата. Сочи, че през цялото
време е живяла в постоянен страх от него и от неговите родители, защото те също се
държали много лошо с нея, особено след случая в България.
В края на м. ноември 2017 г., същата просто не издържала повече на този тормоз и
избягала от дома им. Със съдействието на една съседка получила закрила от органите на
реда в Белгия, където била настанена в защитено жилище, но тъй като нямала никакви
близки там и не можела да разчита на никой, помолила да бъде върната в България.
След завръщането си правила много опити да се свърже с бащата на децата, но била
ограничена по всякакъв начин. От техни близки баща й разбрал, че цялото семейство е
избягало в Германия, тъй като са имали проблеми заради някакви помощи, които са
получили заради децата. От тогава сочи, че нито е виждала децата, нито знае къде се
намират и как живеят.
На 16.10.2021 г. съвсем случайно разбрала, че децата заедно с баща си и неговите
родители са се върнали в България. Веднага отишла до полицията заедно с родителите си и
потърсила съдействие на органите на реда. Полицаите се разпоредили да останат до
районното управление в квартал „Надежда”, а двама полицаи отишли сами на адреса, за да
не се получи конфликт. Когато се върнали й казали, че бащата на ответника е представил
някакви документи, от които било видно, че попечителството по отношение на децата били
дадени на дядото по бащина линия и нищо не можели да направят. В по-късен разговор с
полицая посетил дома на ответника разбрала, че всъщност децата били дадени на неговия
баща, тъй като ответника ги бил изоставил и избягал от тях.
Твърди, че имала голямо желание да запази брака им и не един път е давала шанс на
ответника, но не можело безкрайно да се живее в постоянен страх и насилие. След всичко
станало не желаела повече да прави опити да заздравява семейството си. Счита, че е
родител, който може да се справи с трудностите в живота и да отгледа децата си и без
техния баща. Сочи, че поради различните им виждания за живота и несходството в
характерите им, както и липса на контакти между тях, настъпило пълно отчуждаване в
отношенията им. Поради липсата на отношения, на които следвало да се гради едно
семейство и грижите, които следвало да се полагат за него, както и очевидното несходство в
2
характерите им, настъпил дълбок емоционален срив в отношенията им, което довело до
дълбокото и непоправимо разстройство на брачната им връзка, чието поддържане
противоречи на обществените норми. В резултат на горепосочените обстоятелства, бракът
им бил изчерпан от своето съдържание, превърнал се във формална юридическа връзка,
съществуването на която се явявало неоправдано.
Предвид изложеното моли съда да постанови решение, по силата на което да
прекрати сключения между нея и ответника граждански брак, поради дълбоко и
непоправимо разстройство на брачните отношения, по вина на ответника; да предостави на
нея – майката, упражняването на родителските права по отношение на децата К. С. Н.,
А.С.Н. и Н.С.Н. и определи местоживеенето им при нея на адрес ............................; да
постанови режим на лични контакти на бащата с децата всяка първа и трета събота и неделя
от месеца от 9 ч. на съботния ден до 17 ч. на неделния с приспиване и един месец в годината
несъвпадащ с годишната отпуска на майката; да определи бащата да заплаща месечна
издръжка, както следва: за детето К. С. Н.. – 220 лв., за детето А.С.Н. – 180 лв. и за детето
Н.С.Н. – 180 лв., чрез тяхната майка и законен представител, считано от датата на
депозиране на исковата молба; да постанови след прекратяване на брака Ф. СТ. Н., да носи
предбрачното си фамилно име С.; семейното им жилище в Белгия, ............., да бъде
предоставено за ползване от ответника, тъй като там били под наем.
Претендира съдебни разноски по делото.
В предоставения едномесечен срок е постъпил отговор от ответника чрез назначения
му особен представител адв. Е.М., който счита исковете за допустими, но изцяло
неоснователни. Твърди, че изложените в исковата молба обстоятелства са неверни и
недоказани. Ответникът е бил принуден да работи в чужбина, тъй като не е могъл да си
намери работа в България. През последните няколко години е работил в чужбина и е
издържал децата си. Те също са се намирали в чужбина и са живели с него. Твърди, че не е
вярно и няма никакви данни да е налице несходство в характерите между страните, което да
налага извода, че има разстройство на брачните отношения. Раздялата продиктувана от
работата на ответника в чужбина не е достатъчно основание да се счита, че е налице
фактическа раздяла, тъй като през това време децата са били при него. Твърди, че описаната
в исковата молба аморална случка между ищцата и нейния свекър, не е повод да се счита, че
е повлияла на брачните отношения и прекратяване на брака. От гледна точка на интереса на
родените от брака деца, ответникът работи в чужбина и явно се справя с грижите, намира
необходимите средства за издръжка, докато ищцата се намира в България и няма работа.
Ако бракът бъде прекратен и родителските права бъдат присъдени на ищцата, тя не
разполагала с реални средства да ги издържа. Децата били добре материално обезпечени при
баща си.
Предвид изложеното моли съда да отхвърли исковите претенции като неоснователни,
като откаже прекратяването на брака и предоставянето на родителските права на ищцата.
След преценка на събраните по делото доказателства, съдът прие за установено
следното от фактическа страна:
3
Страните са сключили граждански брак на 31.08.2010 г., от който имат три деца -
К.С.Н. родена на 02.12.2010 г., А.С.Н. родена на 23.12.2012 г. и Н.С.Н. роден на 08.05.2014
г., като К. и А. са родени в Италия, а Н. в България.
По делото е представено Постановление за отказ да се образува досъдебно
производство, както и справка за задграничните пътувания на страните по делото.
От показанията на разпитания по делото свидетел С.Х., баща на ищцата се
установява, че ищцата и ответника са разделени от 2017 г. Той бил в Англия, а те в Белгия.
Заявява, че ищцата била постоянно тормозена от мъжа си и от родителите му. Още като се
оженили, заминали за Италия и нямали никаква информация за нея, свързвали се трудно.
Принудели били да й купят телефон от тук и да й го пратят, а те й го счупили. Когато
родила второто дете, отишла в болницата насинена. Не се била оплакала, понеже била сама
там. От там започнали проблемите й. Когато те били в Англия, ищцата и ответника били в
Белгия. Свидетелят усещал, че има постоянно хора до нея и тя не може да им каже нищо.
Казвали й, че няма да яде, защото не работи. Получавала детски. По едно време избягала от
тях и се свързала с баща и го питала какво да прави. От чужд телефон се обадила, от един
супермаркет. Той й казал да се обади в полицията, там ще я защитят. Когато се обадила в
полицията, са й обещали на сутринта да й докарат децата, но не са ги докарали. Настанена
била в защитено жилище. Казала е, че иска да се прибере в България. 2020 г. се прибрала в
България сама, без децата. Понеже не можела да се оправи там, извикали й такси,
придружили я до аерогарата и си дошла в България. От тогава нямала връзка нито с тях,
нито с децата. Понеже не можели да получат детски, тъй като ищцата я нямало, се
принудили да се преместят в Германия, понеже полицаите в Белгия вече знаят за въпроса.
Заявява, че не знаят адрес в Германия, тя няма как да чуе децата, нямат връзка с тях. Бащата
бил избягал още от Белгия. От хората в квартала свидетелят разбрал, че бил откраднал
някакви пари и други неща от къщи и избягал. Баща му се обадил на полицията и са го
хванали на някаква граница. Децата в момента били при бабата и дядото. Съвсем случайно
разбрали, че те били в България. Отишли до полицията в квартала и казали, че искат да
вземат децата. Казали им да не ходят сами, защото ще се скарат. Дядото имал някакви
документи за децата и затова не им ги дали, така им казали полицаите. Те били известно
време тук, но разбрали, че ще има дело и заминали. Ответникът не знае къде е, разбрали, че
се бил оженил за друга жена.
В показанията си свид. С.Р., сестра на ищцата твърди, че ищцата много страдала,
била тормозена, не й давали храна, давали й трохите от масата, налагали й психически и
физически тормоз. Била дълго време в чужбина, не й давали телефон, за да се свърже с тях.
Нямала никакъв контакт с тях, търпяла заради децата, защото я заплашвали, че ще й ги
вземат. 2017 г. когато свидетелката заминала за Англия, защото мъжът й работел там,
ноември месец сестра й избягала от мъжа си и поискала помощ. Два - три дни била в
полицията като е искала да вземе децата си, но не са й ги дали и без да й дадат обяснение са
я изпратили в България. Чули от комшии, че и ответникът оставил децата и избягал.
Откраднал някакви пари от баща си, той се обадил в полицията и на границата го хванали.
4
Децата ги гледали бабата и дядото. Ищцата всеки ден плачела за тях. Някакви комшии им
казали, че са видели колата им. Сестра й подала молба до полицията да си вземе децата, но
след няколко дни пак ги изкарали. Чули били, че ответникът се оженил, оставил си децата и
си намерил друга жена. Сестра й била винаги под стрес при тях, даже свекърът й се опитал
да я изнасили като е била в България, но понеже я бил заплашил, че ще й вземе децата, пак
била останала и търпяла. От Белгия се върнала м. ноември 2017 г. После отишла при тях в
Англия и края на 2020 г. се върнала в България.
По делото е изготвен социален доклад, от който се установява, че ДСП Сливен не
разполага с информация относно възпитанието, обучението и социалната интеграция на
децата К., А. и Н., предвид настоящото им местонахождение в Р Германия. Според Ф.Н.
между нея и децата е имало изградена емоционална връзка. Същата споделя, че след
раздялата й със С.Н., тя е търсила възможност да контактува с децата, но съпругът й е
ограничавал общуването с тях. По нейни данни от близо четири години тя няма информация
за тяхното състояние. От близки на семейството на С.Н. е научила, че те са в Германия, но
не разполагала с точна информация за местонахождението им. Предвид отсъствието на
децата от страната, връзката и комуникацията между тях и майката е прекъсната. Н. е
категорична в невъзможността да се възстановят отново отношенията между нея и съпруга
й. Заявява, че не е променила намерението си да прекрати брака си със С.Н.. Споделя, че е
отговорен родител и през годините на съвместния й живот с него, тя е полагала грижи за
децата. Изцяло тя е била ангажирана с отглеждането и възпитанието им, като при
необходимост получавала подкрепа от К.А.. Желае да възстанови прекъснатата връзка с
децата си, както и да полага необходимите грижи за тях с помощта на своите родители.
Поради дългата раздяла между нея и децата й, желае да й бъде предоставена подходяща
социална услуга, която да възстанови емоционалната връзка между тях.
Отдел „Закрила на детето”, ДСП Сливен не разполага с информация относно
родителския капацитет на С. Н. Н. предвид настоящото му пребиваване в Р Германия.
Съдът, след като прецени твърденията в исковата молба и доказателствата по делото
намира, че не е компетентен да се произнесе по предявения иск за родителски права, тъй
като същият попада в обхвата на Регламент /ЕО/ № 2201/2003 г. Съгласно чл. 8, ал.1 от
Регламент /ЕО/ № 2201/2003 г, съдилищата на държава-ленка са компетентни по делата,
свързани с родителската отговорност за детето, ако детето има обичайно местопребиваване
в тази държава-членка по времето, когато съдът е сезиран. С оглед изложеното съдът може
да разгледа само иска по чл. 49, ал.1 от СК за прекратяване на брака между страните, но не е
компетентен да разгледа претенцията за упражняване на родителските права по отношение
на родените от брака деца, а компетентността принадлежи на съда на друга държава-членка
по силата на настоящия регламент и следва производството в тази част да бъде прекратено.
Предвид изложеното съдът прекрати производството по гр.д. № 4801/2021 г. по
описа на СлРС В ЧАСТТА по предявените искове за упражняване на родителски права по
отношение на малолетните деца К. С. Н., А.С.Н. и Н.С.Н., местоживеенето им, режимът на
лични контакти с бащата и издръжката, поради липсата на международна компетентност на
5
съда да разгледа и реши по същество този спор по делото.
В с.з. ищцата лично и с процесуален представител моли съда да постанови решение, с
което да прекрати сключения между страните брак като приеме за доказано, че вина за
дълбокото и непоправимо разстройство има ответника.
Ответникът, редовно призован, се представлява от назначения особен представител,
който счита, че по делото няма събрани доказателства, които да доказват дълбоко и
непоправимо разстройство на брачните отношения, поради което предявеният иск не следва
да бъде уважен.
Горната фактическа обстановка съдът прие за безспорно установена след съвкупна
преценка на събраните по делото доказателства, които като безпротиворечиви и неоспорени
от страните, кредитира изцяло.
Установеното от фактическа страна, мотивира следните правни изводи:
Предявеният иск за прекратяване на брака е основателен и доказан и като такъв следва
да бъде уважен. Налице е дълбоко разстройство в отношенията между страните, поради
факта, че съпрузите не живеят заедно и не поддържат контакти помежду си. През това
време всеки живее свой собствен живот. Между страните не съществува духовна близост и
техният брак се е превърнал единствено в юридическа връзка, която не може да бъде
заздравена.
От показанията на разпитаните по делото свидетели се установи, че ищцата е
напуснала съпруга си през м. ноември 2017 г. От този момент са във фактическа раздяла и
не са се срещали и разговаряли. По време на съжителството им ответникът проявявал
неуважение към съпругата си, ставал агресивен и осъществявал физическо и психическо
насилие спрямо нея. Установил е и връзка с друга жена след раздялата му с ищцата.
Съдът следва да приеме, че вина за настъпилото дълбоко и непоправимо разстройство
на брачните отношения има ответникът, който не е направил необходимото за заздравяване
на брака. Държал се е неуважително и агресивно към съпругата си, което е довело до
отчуждение между страните и до тяхната раздяла.
Ищцата изразява желание и за в бъдеще да носи предбрачното си фамилно име С.,
което е нейно право и не зависи от волята на ответника..
Предвид произнасянето на съда относно вината за настъпилото дълбоко и
непоправимо разстройство на брачните отношения, окончателната д.т., която съдът определя
в размер на 50 лв. следва да се заплати от ответника.
Ответникът на осн. чл. 78, ал.1 от ГПК следва да заплати на ищцата направените
разноски в производството в размер на 25,00 лв. заплатена д.т., адвокатско възнаграждение
в размер на 700 лева и сумата от 300 лева, платен депозит за назначаване на особен
представител.
Мотивиран от гореизложеното, съдът
6
РЕШИ:
ПРЕКРАТЯВА С РАЗВОД сключеният на 31.08.2010 г. в гр. Сливен ГРАЖДАНСКИ
БРАК между Ф. СТ. Н. с ЕГН ********** от ................................, със съдебен адрес гр.
Сливен, ул. „Г.С.Раковски” № 15, чрез адв. Е.П. от АК – Сливен и С. Н. Н. с ЕГН
********** от .............................
ПРИЕМА за установено, че вина за дълбокото и непоправимо разстройство на
брачните отношения има ответника С. Н. Н..
ПОСТАНОВЯВА след прекратяване на брака Ф. СТ. Н. с ЕГН ********** да носи
предбрачното си фамилно име - С..
ОСЪЖДА С. Н. Н. с ЕГН ********** да заплати по сметка на СлРС д.т. в размер
на 25 лева.
ОСЪЖДА С. Н. Н. с ЕГН ********** ДА ЗАПЛАТИ на Ф. СТ. Н. с ЕГН **********
направените по делото разноски в общ размер на 1025 лева.
Решението подлежи на обжалване пред СлОС в двуседмичен срок от връчването му на
страните.
Съдия при Районен съд – Сливен: _______________________
7