Р
Е Ш Е
Н И Е
гр. София, 25.10.2019 г.
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ГО, ІІ-В
въззивен състав, в публично съдебно заседание на двадесет и пети септември през
2019 година, в следния състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: СОНЯ
НАЙДЕНОВА
ЧЛЕНОВЕ : ЛЮБОМИР ЛУКАНОВ
мл.съдия ГАБРИЕЛА
ЛАЗАРОВА
секретар
Антоанета Луканова, като разгледа докладваното
от съдия НАЙДЕНОВА гражданско дело
номер 6092 по описа
за 2019 година, и за да се произнесе, взе предвид
следното:
Производството
е по реда на чл.258-273 от ГПК.
С решение № 53824 от 28.02.2019 г., постановено
по гр.д. № 59302/2018
г. на СРС, 145 състав, e осъден ответника Изпълнителна агенция по
рибарство и аквакултури да заплати на ищеца Е.И.И., на основание чл. 67, ал.7,
т.5 ЗДСл сумата от 1 009 лева /предявен частичен иск от общ размер на претенция
от З600лева/ , представляваща допълнително възнаграждение за постигнати
резултати за периода от юли до септември 2016г., ведно със
законната лихва върху сумата, считано от 10.09.2018г. до окончателното й
изплащане, също на основание чл. 86, ал.1 от ЗЗД да му заплати и сумата от 190.32
лева представляваща законната лихва върху посочения размер на главната
претенция, считано от 01.11.2016 г. до предявяване на исковата молба в
съда-10.09.18г., и на основание чл. 78, ал.1 от ГПК и сумата от 805 лева
разноски по делото. С решението е осъден ответника да заплати по сметка на
Софийски районен съд държавна такса на основание чл.78, ал.6 от ГПК в размер на 994,56
лв.
Решението е обжалвано в срок от ответната
страна Изпълнителна агенция по рибарство и аквакултури /ИАРА/ чрез пълномощник
юрк.М.А., с оплакване за неговата неправилност поради приетото от съда, че се
дължи на ищеца сумата от 1009 лв. за допълнително възнаграждение по заповед №
323/21.10.2016 г., при липсата на доказателства с тази заповед да са били
определени индивидуални суми на служителите за допълнителни възнаграждения за
постигнати резултати, и за необоснованост на приетата дължима сума на ищеца
поради несъответствие на броя служителите в сектора «ОКА» /организация, контрол
и анализ/ общо 16, за които при доп.възнаграждение на всеки от 1009лв. би се
получила сумата от 16144лв., а не като посочената в заповедта сума 12000лв.
Намира за неправилен и извода по обжалваното решение, че работодателят не можел
да отмени с обратна сила горепосочената заповед. Моли да се отмени изцяло обжалваното
решение, и да се отхвърлят изцяло предявените искове.
Въззиваемата страна-ищец Е.И.
чрез пълномощник адв.Д.К., оспорва жалбата с писмен отговор с доводите, че
решението не страда от сочения в жалбата пороци. Възразява, че заповед №
323/21.10.2016 г. на изп.директор на ИАРА е издадена в изпълнение на Вътрешните
правила за допълнителни възнаграждения при постигнати резултати и не можела да
бъде отменяна с обратна сила, а сумата от 12000лв. не била прост аритметичен сбор
на еднакви по размер допълнителни възнаграждения на случителите в сектора, 5-ма
от които били по трудово правоотношение, а останалите били назначени по
различни служебни правоотношения и не можело да имат еднакви по размер
допълнителни възнаграждения. Възразява още, че процесуалното поведение на
ответната страна водело до прилагането на последицата по чл.161 от ГПК при
непредставяне на поискани документи в указан срок. Моли решението да се
потвърди, прави
искане за присъждане на разноските за въззивната инстанция по списък по чл.80
от ГПК.
Софийски градски съд,
действащ като въззивна инстанция, като съобрази оплакванията в жалбата съгласно
чл.269 от ГПК, намира следното по предмета на въззивното производство:
При извършената служебна проверка по чл.269 от ГПК, въззивният съд намира,
че първоинстанционното решение е валидно, и допустимо,
тъй като има съдържанието по чл.236 ГПК и съдът се е произнесъл съобразно
предявените с исковата молба претенции.
За да уважи предавените обективно съединени
искове, първоинстанционният съд е приел, че страните в производството са били в
служебно правоотношение в процесния период, като със Заповед № РД- 323/
21.10.2016г. на изп. директор на ИАРА, се разпределени допълнителни
възнаграждения на служителите, като на тези в Главна дирекция „Рибарство и контрол“ е
определена сума общо в размер на 58 050 лв, от която сума за разпределение на
сектор OКА в Главна дирекция „Рибарство и контрол” е определена сума за
разпределение в размер на общо 12 000 лева. При липса на посочване в заповедта
на конкретни суми за допълнителните възнаграждения на всеки един от служителите
в посочения сектор ОКА, първоинстанционният съд е приложил рзпоредбата на чл.
161 от ГПК към процесуалното бездействие на ответника да представи поискани в
тази връзка доказателства, и е приел за установено, че на ищеца е било определено допълнително
възнаграждение за постигнати резултати в размер на 1009 лева за исковия период
м.юли-м.септември 2016 г. Приел е още, че била проведена и завършила
процедурата по определянето на допълнително възнаграждение с горепосочената заповед,
правото на ищеца му да получи определената сума е възникнало и не може да бъде
е отменено с обратна сила чрез едностранни действия от страна на работодателя,
тъй като липсвало правно основание за това той да разполага с такива права за
едностранна намеса.
Така
изложените в обжалваното решение фактически констатации и правни изводи въззивната
инстанция споделя изцяло и на основание чл.272 от ГПК препраща към мотивите на
обжалваното решение, без да ги повтаря, и ги приема като свои такива.
В
допълнение и по повод оплакванията с въззивната жалба, които очертават
проверката за правилност на решението, въззивнитя съд намира същите за
неоснователни. Не се спори
между страните, и се подкрепя и от събраните писмени доказателства, че между страните по делото е съществувало служебно правоотношение, като
ищецът е заемал през исковия период
длъжността юрисконсулт и старши
юрисконсулт в сектор ОКА на ГДРК, с основно трудово възнаграждение за тях
съответно 1100лв. и 1200лв. Не се спори още, че е била издадена от компетентен
орган-изп.директор на ИАРА, Заповед № РД -323/ 21.10.2016г., приета в
доказателствено копие по делото, с която, на основание чл.67, ал.7.5, т от ЗДСл,
чл.5, ал.1,.т.1, т.8 и т.16 от УП на ИАРА, чл.26, ал.3 и чл.27 от Вътрешните правила за определяне
на работната заплата на държавните служители и лицата работещи по трудово
правоотношение в ИАРА, се разпределени допълнителни възнаграждения на
служителите, като на тези в Главна
дирекция „Рибарство и контрол“ /ГДРК/ е определена сума общо в размер на 58050
лв, от която сума за разпределение на сектор OКА в Главна дирекция „Рибарство и
контрол” сума за разпределение в размер на 12000 лева. В тази заповед не е
посочен конкретния идивидуален размер на всеки един
от служителите в ГДРК или в сектор ОКА, но ответникът е създал пречки за
събиране на допуснато от съда доказателство, а именно на посочената в тази
заповед докладна записка № Z-14626/21.10.2016 г., поради което се прилагат
неблагоприятните последици за ответника по чл.161 от ГПК, за които същият е бил
предупреден от първоинстанционния съд, и
се приема за доказан размера, посочен от
ищеца 1009лв. като такъв, определен за него индивидуално с тази заповед. Въззивният
съд отбелязва, че частично предявеният размер от 1009 лв. за допълнително
възнаграждение за 3-те месеца юли-септември 2016 г. не надхвърля максимално
допустимия такъв от 80% от основното трудово възнаграждение на ищеца за същия
период, според чл.25, ал.6 от Вътрешните правила. Така оплакването с жалбата за
размера е неоснователно.
Също така
неоснователно се явява и възражението, че след като с последващи заповеди №
РД-325/ 01.11.2016г. и № РД 332/ 04.11.2016г. на изп. директор на ИАРА е
отменена тази с № РД 323/ 21.10.2016г., е заличено основанието на ищеща да бъде
заплатено посоченото допълнително възнаграждение. Посочените заповеди са
вътрешноведомствени актове при равнопоставени субекти и нямат характер на
индивидуален административен акт. След като основанието за изплащане на
допълнителното възнаграждение за постигнати резултати е възникнало при
проведената процедура за определянето й с заповед РД 323/ 21.10.2016г. , на база приета
оценка на отделните звена, които попадат сред тези, за които по р.І от
Приложение № 2 към Вътрешните правила е допустимо да се оценяват именно с оглед
допълнителното възнаграждение за постигнати резултати, и дадената оценка „добри
резултати“ позволява определянето на допълнително възнаграждение съгласно
р.ІІІ, чл.9 от същото Приложение № 2, и няма твърдения нито доказателства
ищецът да е получил оценка по-ниска от „приемливи резултати“, то по силата на
същата тази заповед възниква за ищеца като служител в сектор OКА в Главна
дирекция „Рибарство и контрол” правото
на допълнително възнаграждение за трите месеца юли-август 2016 г. от общата
сума 12000лв. за сектора. Последващата отмяна на заповедта не може да произведе
правна сила по отношение на вече придобитото от страна на ищцата право да
получи определената сума, като допълнително възнаграждение за постигнати резултати.
Установено е по делото, че е спазена процедура за определяне на допълнителните
възнаграждения за постигнати резултати, така както е разписана в чл. 67 на
Закона за държавния служител, допълнена в чл. 19, т.5 вр. чл. 24 от Наредбата
за заплатите на служителите в държавната администрация, в чл. 26 - чл. 27 от
Вътрешните правила за определяне на работната заплата на държавните служители в
ИАРА и Приложение № 2 към чл. 26, ал. 4 от последните, поради което е
осъществен фактическия състав, пораждащ вземането за допълнително
възнаграждение за постигнати резултати през периода от 01.07.2016 г. до 30.09.2016г.,
което претендира ищеца в частично предявения размер от 1009лв.
С оглед на всичко
гореизложено и при липсата на спор, че определеното и дължимо на ищеца
допълнително възнаграждение за постигнати резултати в размер на 1009 лева не е
реално изплатено, предявеният главен иск с правно основание чл. 67, ал. 7, т.5
от ЗДСл и обусловеният от него иск по чл. 86, ал. 1 ЗЗД, във връзка със
законосъобразността на решението по който във въззивната жалба не са изложени
доводи, различни от обуславящите неправилност на решението по главния иск, се
явяват основателни в приетите от първоинстанционния съд размери.
Поради съвпадане крайните решаващи изводи на двете
съдебни инстанции по основателността на исковете, решението следва да се
потвърди, вкл. и в частта за разноските, определени съобразно изхода на спора,
и доказаните такива.
По
разноските пред въззивната инстанция: Предвид изхода на спора пред въззивната инстанция, направените от жалбоподателя-ответник разноски остават в
негова тежест. Ищецът е ангажирала доказателства за разноски за адвокат за
въззивната инсатнция в размер на 800 лв., платени в брой съгласно
доказателствения договор за правна защита с адв.К., която сума следва да му
бъде възстановена изцяло от ответника, при липсата на възражение от противната
страна за прекомерност по чл.78, ал.5 от ГПК.
Воден от горното
съдът
Р
Е Ш И:
ПОТВЪРЖДАВА решение
№ 53824 от 28.02.2019 г., постановено по гр.д. № 59302/2018 г. на СРС, 145
състав.
ОСЪЖДА Изпълнителна
агенция по рибарство и аквакултури БУЛСТАТ ******, със седалище и адрес на
управление гр. Бургас, ул. „********, да заплати на Е.И.И., с ЕГН : **********,
с адрес: *** жилища, чл. 205, вх. ****, на основание чл.78, ал.1 от ГПК, сумата
800 лв. разноски за въззивната инстнация.
Решението е окончателно и не подлежи
на касационно обжалване съгласно чл.280,
ал.3 от ГПК.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ:
1.
2.