Р Е Ш Е Н И Е
№.......……/ 29.04.2009г., гр. Варна
В ИМЕТО НА НАРОДА
ВАРНЕНСКИ ОКРЪЖЕН СЪД, ГРАЖДАНСКО
ОТДЕЛЕНИЕ, в публично заседание на тридесет и
първи март две хиляди и
девета година, в
състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Д.Г.
ЧЛЕНОВЕ: К.Г.
Е.П. *** участието на секретаря С.Т. като разгледа докладваното от мл. съдия
П. *** по описа за 2008г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по
реда на чл. 196 и сл. от ГПК/1952г./.
Образувано е по повод въззивна жалба
от "Ученически
отдих и спорт" ЕАД чрез
изпълнителния директор С.М.М. срещу Решение №564 на Варненски
районен съд,
постановено на 22.02.2008г. по гр. д. № 5518/2006г., с което е отхвърлен предявеният срещу Габровска популярна кооперация положителен
установителен иск за собственост, на
основание чл.97 ГПК.
Във въззивната
жалба се релевират доводи за неправилност на обжалваното решение. Поддържа се,
че "Ученически отдих и
спорт" ЕООД е придобило
собствеността върху процесния имот по силата на извършена от държавата
непарична апортна вноска в капитала в изпълнение на т.1 и 4 от решение № 1005/20.12.2004 год. на МС на РБ и Приложение № 2 към
него. Твърди се, че в качеството му на единствен правоприемник на "Ученически отдих и спорт" ЕООД и на
съществувалите преди неговото учредяване държавни структури,
ищцовото дружество "Ученически
отдих и спорт" ЕАД е придобило собствеността върху цялото
му имущество, включително и процесния имот.
Излагат се съображения, че процесият имот е имал статут на публична
държавна собственост до постановяване на цитираното решение на МС, с което е
обявен за частна държавна собственост. Прави се искане за отмяна на обжалваното
решение и постановяване на друго по съществото на спора, с което предявеният
иск бъде уважен. Претендира
се присъждане на направените по делото съдебно-деловодни разноски за двете
инстанции.
Въззиваемата страна
Габровска популярна кооперация изразява становище за неоснователност на въззивната жалба. Прави
искане за присъждане на разноските по делото.
Третото лице-помагач
"Артьом" гр.Варна ООД оспорва въззивната жалба като неоснователна.
Жалбата е подадена в срок, от надлежна страна и при
спазване разпоредбите на чл. 198 – 199 от ГПК/1952г./, поради което е процесуално допустима.
Производството
пред Варненския районен съд е образувано по искова молба /уточнена с молба от 18.09.2006 год., л.11/ на "Ученически
отдих и спорт" ЕАД против Габровска популярна кооперация, с искане за приемане за установено, че ищцовото дружество е собственик на
недвижим имот, находящ се в гр.Варна, КК "Свети Свети Константин и
Елена", представляващ УПИ VІ-113 в кв.16 по плана на гр.Варна, отреден за смесени функции, с площ от 7 960 кв.м., при граници: УПИ VІІ-1012, 1013, УПИ V-112,
114 и от две страни улици, заедно
с двуетажна масивна сграда с приземен етаж със застроена разгърната площ от
1530 кв.м. Твърди се, че на основание нот. акт № 28/1933 год. процесният недвижим имот е бил собственост на
Габровска популярна банка, като по
силата на разпореждане на МС № 1941/06.09.1951 год. е бил прехвърлен
безвъзмездно на Околийски народен съвет и за него е бил съставен АДС № 131194/05.09.1977 год. Излага се, че имотът е предоставен за стопанисване и управление на НЦУОТ при
МОН, който с решение № 1005/20.12.2004 год. на МС на РБ е закрит, а имуществото му, в това число и
процесния имот, вписан под № 30 на учредителния
акт, е предадено и включено в капитала на учреденото
"Ученически отдих и спорт" ЕООД, впоследствие преобразувано в "Ученически
отдих и спорт" ЕАД с едноличен собственик на капитала - Държавата.
Поддържа се, че със заповед № АО/7703/734/16.11.2002
год., по искане на Габровска популярна кооперация, Областният управител на Варна е отписал
недвижимия имот като държавен и го е
деактувал, въз основа на която заповед Габровска популярна кооперация се е снабдила с КНА № 18, т.1, рег.544, по нот.д.№
18/2003 год. Излагат се доводи за нищожност на заповедта на областния
управител с твърдения, че Габровска
популярна кооперация не е
правоприемник на бившия собственик - Габровска популярна банка, поради което не
отговаря на изискванията на пар.1 и
пар.39 от ДР на ЗК. Релевират се доводи,
че Габровска популярна банка е била
закрита с държавен акт /ПМС 218/1951
год./, като имуществото й е одържавено, което е отделен аргумент за това, че Габровска
популярна кооперация не би могла да е неин правоприемник. Поддържа се, че искането за деактуване на одържавения
недвижим имот и възстановяване на правото на собственост не е направено в предвидения в приложимата
Наредба преклузивен
срок. Твърди се, че процесният
недвижим имот е публична държавна собственост и като такъв, не подлежи на
възстановяване по реда на реституционните
закони.
Ответникът Габровска
популярна кооперация оспорва
предявения иск. Излага, че Габровска популярна кооперация е правоприемник на Габровска популярна банка, която е била собственик на имота въз основа на нот.акт от
1933 год. Не оспорва, че същият
е бил отнет, но твърди 6435 ид.ч. да са възстановени със заповед № АО/7703/ 734/16.11.2002 год. на Областния
управител. Впоследствие, възстановените ид.ч. са продадени на "Артьом" ООД, а за останалите Габровска
популярна кооперация е инициирала
процедура по възстановяването им. В с.з. по същество, моли съда да постанови решение, с което прекрати предявения
иск като недопустим предвид липсата
на годен титул за собственост на ответника, а в евентуалност – да го отхвърли като неоснователен.
Третото лице-помагач
"Артьом" ООД, встъпило
по реда на чл. 174 от ГПК и
конституирано като такова на страната на ответника с протоколно определение 25.01.2007 год., изразява становище за
неоснователност на предявения иск. Излага, че към настоящия момент е собственик
на имота по силата на обективиран в нот.акт № 126/2006 год. договор за покупко-продажба, а праводателят му е бил негов собственик на основание нот.акт от 1933 год.
Поддържа доводи за недопустимост на предявения иск предвид отмяната на АДС, от
който ответникът черпи права, в евентуалност
- за неговата неоснователност. Твърди, че правото за възстановяване на правото на собственост върху процесния
имот е възникнало по силата на
самия закон от влизане в сила на пар.1 от ДР на ЗК /обн. ДВ, бр.63/03.08.1991 год./. Излага, че последващият ЗК /обн., ДВ, бр. 113/28.12.1999 год./, предвиждащ срок за искането
/до 07.02.1993 год./ е неприложим в
конкретния случай, предвид действието на нормата занапред. Излага, че ал.5 на цитирания
закон препраща към наредбата,
съгласно която срокът е до 31.12.2000 год.
Съдът като съобрази
събраните по делото доказателства и приложимите към спора правни норми, намира
за установено от фактическа страна
следното:
По силата на договор за покупко-продажба,
обективиран в нот.акт № 28, том VII, дело 1236/1933 год., Габровска популярна
банка е придобила собствеността върху лозе с площ 7000 кв.м., а по скица 6435
кв.м., находящо се в землището на гр.Варна, м. „Манастира Св. Константин”,
ведно с построената в него масивна двуетажна вила със застроена площ 100 кв.м.
С НА № 10, том IV, дело 1114/1949 год. /л.140/ е признато правото на
собственост на Габровска популярна банка върху празно дворно място с площ
2237,5 кв.м., находящо се в гр.Варна, кв.21”А”, предградие „Св. Константин”,
което е отчуждено по регулационния план и се придава към дворище 58 от същия
квартал, притежание на Габровска популярна банка.
С ПМС на ЦК на БКП от 02.03.1951г. /обн.
ДВ, бр. 20 от 1951г./ активите на популярните банки се отнемат и преминават към
БНБ. С разпореждане № 1941 от 06.09.1951 год. на МС, председателят на МС е
разпоредил да бъде безвъзмездно прехвърлена на Околийски народен съвет -
Габрово почивната станция на Българската народна банка край гр.Сталин, получена
от Популярна банка в гр.Габрово. Имотът е актуван като държавен с АДС №
13194/05.09.1977 год., от който се установява, че същият е предоставен за
оперативно управление на ОНС-отдел „Народна Просвета” гр.Габрово, съгласно
цитираното по-горе разпореждане.
В подкрепа на твърдението си, че
впоследствие имотът е предоставен за стопанисване на Национален център за отдих,
възстановяване и спорт, ищцовото дружество представя нормативните актове,
предшестващи учредяването му както следва:
С приложеното ПМС № 169/31.12.1975г.
се определят райони за организиране на детски, ученически лагери по черноморското
крайбрежие съобразно приложението, в това число и Варненски район. Съгласно чл. 7, ал.2
изпълнителните комитети на окръжните народни съвети, на чиято територия бъдат утвърдени
райони, в срок до 30.10.1976г. следва да отредят терени за строителство на бази
за отдих и спорт. Съгласно чл.11, ал.2 ИК на ОНС Габрово следва да създаде
бюджетно мероприятие „Бюро за ученически туризъм” в рамките на одобрените щатни
бройки по раздел „Народна просвета”.
Съобразно §10 от ПМС №151/04.08.1993
г. /обн.ДВ бр.69 от 1993г./ регионалните звена „Ученически лагери” преминават
на финансиране чрез Министерство на науката и образованието. В изпълнение на
цитираната разпоредба са изготвени протоколи от 08.09.1993 г., 06.01.1994г. на
Кмета на Община Габрово за преминаване на Лагери – Габрово и РЦ „Ученически отдих и
туризъм”-Габрово на финансиране чрез МНО.
Със Заповед № РД-14-33 от
13.12.1993г. /обн.ДВ бр.108/ на Министъра на образованието и науката е създаден
Национален център за ученически отдих и туризъм като самостоятелно юридическо
лице със седалище в гр. София. Същият е преобразуван със заповед № РД-14-110 от
9.12.1998г. в Национален център за ученически отдих, туризъм и спорт, а със
Заповед РД № 14-100 от 24.11.1999г. – преобразуван чрез сливане на регионалните
центрове за ученически отдих и туризъм /включително тези в гр. Варна и
гр.Габрово/. Постановено е с последната заповед всички активи и пасиви на
преобразуваните юридически лица да преминат към НЦУОТС.
Със заповед № РД 14-122 от
14.12.2001г. НЦУОТС и Квалификационно-възстановителен център са преобразувани
чрез сливане в Национален център за отдих, възстановяване и спорт, който става
правоприемник на всичките им активи и пасиви.
За установяване на принадлежността
на процесния имот към имуществото, предоставено за стопанисване на посочените
държавни учреждения, по делото е представено извлечение от сметка 201 – „Земя”
и сметка 203 – „Сгради” на Национален център „Ученически отдих и туризъм”-
Габрово, в които е заприходена почивна база „Св. Константин” – Варна. Индиция
за осъществената промяна в субектите, стопанисвали имота, представлява
приложеното писмо изх. № 79/29.10.1996г./л. 168 от в.д./ до Обласния управител
на област Варна, в което е посочено, че в изпълнение на ПМС № 57 от
11.11.1987г. РЦ”Ученически отдих и туризъм” Габрово е поело активите и пасивите
на ОНС – Отдел „Народна просвета”, включително предоставения за оперативно
управление имот с АДС № 13194/1977г.,
представляващ дворно място с площ 8.5 дка с двуетажна сграда с РЗП 765
кв.м., находящо се в КК”Дружба” – м.Старите лозя”, сега „Св. Констатнин и
Елена”. Представен е Паспорт на почивна база „Дружба” м.”Старите лозя”, Варна с
площ на терена 8,5 кв.м. и двуетажна сграда със ЗРП 765 кв.м. към 02.09.1993г.,
издаден от Ръководителя на Районна дейност „Ученически отдих и
туризъм”-Габрово. С Протокол № 20/16.05.1995г. е обективирано решение на СТСУ
при ОНС – Варна по молба на директора на РЦ”Ученически отдих и туризъм” за
отреждане площадка за почивна база на община Габрово в м.”Св. Константин и
Елена” – КК „Дружба” на основание АДС №13194/05.09.1977г. В протокол
№23/04.07.1990г. е обективирано решение на СТСУ при ОНС – Варна за
реконструиране на Габровска ученическа база в к.к.”Дружба”.
По силата на решение №
1005/20.12.2004 год. на основание чл.6 от ЗДС Министерският съвет е обявил
имотите публична държавна собственост, посочени в приложения № 1 и № 2, за
имоти частна държавна собственост, а Министърът на образованието и науката е
овластен да образува еднолично търговско дружество на база на обявените
недвижимите имоти, заедно с движимите вещи в тях. В приложение № 2 за списъка
на недвижимите имоти, предоставени за внасяне в капитала на ЕООД по т.4,
фигурира недвижим имот на регионално звено Габрово, находящ се в местността
Свети Константин, Варна, с площ от 8.5 дка и 1 м. сграда /единственият от
изброените, който съответства на характеристиките на процесния имот/.
Видно от приложения по делото
учредителен акт от 24.01.2005 год. /л.21/ въз основа на цитираната т.4 от
разпореждане № 1005/ 20.12.2004 год. на МС е учредено „Ученически отдих и
спорт" ЕООД на основание чл.113 и 119 от ТЗ, пар.10, ал.2 от ДР на Закона
за приватизация и след приватизационен контрол и чл.З, ал.1 и чл.8 ал.1 от
Правилника за реда за упражняване на правата на държавата в търговските
дружества с държавно участие в капитала във връзка с т.4 от разпореждане №
1005/ 20.12.2004 год. на МС. От него се установява, че капиталът на
дружеството, собственост на държавата, е формиран на база стойността на
апортираните от държавата недвижими имоти - частна държавна собственост, заедно
с движимите вещи с тях, съгласно приложение № 2 към т.1 и 4 от решение №
1005/20.12.2004 год. В чл.8, ал.2, т.З0 на Учредителния акт е посочена почивна
база «Свети Костантин и Елена - Габрово», находяща се в к.к. Св.Константин и
Елена, община Варна, област Варна, състояща се от сграда и земя, с обща площ на
имота от 8 500 кв.м. и обща балансова стойност на недвижимия имот, заедно с
движимите вещи, в размер на 143 535 лева. Едноличното дружество с ограничена
отговрност „Ученически отдих и туризъм” ЕООД е регистрирано с решение от
27.01.2005 год. по ф.д. № 14268/2004 год. на СГС. Посочено в същото е, че
капиталът на дружеството е формиран от апортираните от Държавата недвижими
имоти - частни държавна собственост съобразно баланс на НЦОВС към 30.12.2004
год. и оценка на непаричната вноска в капитала на ЕООД.
Със заповед № РД-09-376/16.03.2005г.
Министърът на образованието и науката е наредил на НЦОВС да предаде на
„Ученически отдих и туризъм”ЕООД владението върху имуществото, представляващо
непарична вноска на държавата в капиталала на търговското дружество. Със
Заповед № РД 14-49 от 25 май 2005г. /обн. ДВ бр.50/ е постановено закриването
на НЦОВС, като имуществото му е предоставено за управление на МОН.
С решение на СГС по ф.д. №
14268/2004 год. от 10.02.2006г. на основание чл.264 от ТЗ е вписано
преобразуването от „Ученически отдих и туризъм” ЕООД на „Ученически отдих и
туризъм” ЕАД чрез промяна на правно-организационната му форма. От устава на
ЕАД, приложен на л. 13-20, се установява, че процесното дружество е със 100 %
държавно участие в капитала по смисъла на чл.64, ал.1 т.4 вр. чл.158 от ТЗ и
чл.З, ал.1 от Правилника за реда за упражняване на правата на държавата в
търговските дружества с държавно участие в капитала, чийто капитал е формиран
въз основа на основния записан капитал на преобразуващото се дружество
„Ученически отдих и спорт" ЕООД гр.София, съгласно одиторски доклад от
29.11.2005 год. по чл.264в вр.чл.264д от ТЗ.
В подкрепа на твърденията, че
процесният имот е включен в баланса на ищцовото дружеството, по делото е представено извлечение от сметка
201 /земи, гори и трайни насаждения/ и 203 /сгради/ на Почивна база „Св. Св.
Константин и Елена – Дружба”, в които е отразен недвижим имот с площ 8500
кв.м.и масивна сграда.
С оглед установяване идентичността
на процесния имот с апортирания в ищцовото дружество имот пред въззивната
инстанция са приети заключенията на основната и допълнителните СТЕ. Заключението на
основната експертиза не дава извод за идентичност на имотите по НА № 28/1933г.,
по АДС № 13194/ 05.09.1977 год. и по чл.8, ал.2, т. 30 от Учредителния акт на
„Ученически отдих и туризъм”ЕООД, тъй като в последния не е посочен номер на
имот, граници и съседи. От заключенията
на допълнителните СТЕ се установява, че описаният в НА № 28/1933г. попада в
терена на процесния УПИ VI-113 от кв. 16 по плана на КК ”Константин и Елена”. В
разписните списъци към действалите за местността планове са отразени следните
запизвания: в КП от 1936г. имотът е записан на Габровска популярна банка, а на
графичната част на КП от 1990г. и ЗРП от 1998г. и от 2001г. е записано
Приморска почивна станция. Вещото лице прави извод за идентичност на имота,
отреден за площадка за „Почивна база на Община Габрово” със Заповед №
Р-279/30.06.1995г. на Кмета на Община Варна с част от имота, посочен в АДС №
13194/05.09.1977 год. Този извод кореспондира с издадената въз основа на
Заповед № Р-279/30.06.1995г. виза за проектиране, в която процесният имот е
обозначен като собственост на Община Габрово съгласно НА № 28/1933г. От
приложената към преписката по издаване на заповедта скица се установява, че
имотът по НА № 28/1933г. представлява част от имота по АДС № 13194/ 05.09.1977
година.
За оборване на материално правната
легитимция на ищеца, ответната страна противопоставя собствени права върху
процесния имот, основани на реституция по реда на §1 от ПЗР на Закона за
кооперациите/1991г./. В подкрепа на твърдението си, че е възстановена
кооперация по смисъла на закона, ответната страна представя решение от 17.03.1999 год. на в.ф.д. №
480/1998 год. на ВтАСъд /л.97-100/, с което е отменено решение № 1243 от
12.10.1998 год. по ф.д. № 806/1998 год. на ГОС и е постановено вписване в Кооперативния
регистър на ГОС промяна в обстоятелствата на възстановената „Габровска
популярна банка", гр.Габрово, вписана въз основа на определение №
455/02.05.1911 год. на Севлиевски Окръжен съд в търговски регистър като
кооперативно дружество под № 240/1, обн.в ДВ 148/1991 год., както следва:
вписвани са Управителен съвет, Контролен съвет, промяна на наименованието от
Габровска популярна банка на Габровска Популярна кооперация, с Устав приет от
Общото събрание, проведено на 27.06.1998 год.
Със заповед №
АО-1-7703/734/26.11.2002 год., издадена по молба вх.№ РД-3600/19/03.06.1999г. на Габровска
популярна кооперация /л.224/, Заместник-областният управител на гр.Варна е
отписал от актовите книги за недвижими имоти - имот частна държавна
собственост, за който е съставен АДС 13194/05.09.1977 год., находящ се в
местност „Св.св.Констатин и Елена" по плана на град Варна, представляващ
дворно място с площ около 7 000 кв.м. по нот.акт № 28/1933 год., а по скица към
нот.акт с площ от 6 435 кв.м., което представлява ид.част от дворно място с
площ от 9000 кв.м. към настоящия момент, ведно с построената в него масивна
сграда на два етажа и приземен етаж с разгърната застроена площ от 765 кв.м.
Заповедта е обжалвана от „Ученически отдих и спорт" ЕООД, като по
депозираната жалба е образувано адм.дело № 1990/2005 год. по описа на ВОС
/приложено по делото/. Същото е приключило с влязло в сила определение за
прекратяване на производството поради липса на правен интерес.
С нот.акт № 18, том I, рег.№ 544,
дело № 18/2003 год. Габровска популярна кооперация е призната за собственик на
6 435/7 960 кв.м. ид.ч. от УПИ VI -113 от кв.16 за смесени функции, по плана на
к.к. „Св.Св.Константин и Елена", гр.Варна, целият с площ от 7960 кв.м.,
при граници УПИ № VII - 1012, 1013 и УПИ № V- 112, 114 от кв. 16 и улици, ведно
с построената в имота двуетажна масивна сграда с приземен етаж с РЗП 1 530
кв.м.
По силата на договор за
покупко-продажба, обективиран в нот.акт № 126, том IV, рег.№ 10194, дело №
693/2006 год., Габровска популярна кооперация се е разпоредила в полза на
третото лице - помагач „Артьом”ООД гр.Варна с недвижим имот, представляващ 6
435 кв.м. ид.ч от УПИ VI-113 от кв. 16 за смесени функции, по плана на КК
„Св.Св.Константин и Елена”, гр.Варна, целият с площ от 7 960 кв.м., при граници
УПИ № VII - 1012, 1013 и УПИ № V-112, 114 от кв.16 и улици, ведно с построената
в имота двуетажна масивна сграда с приземен етаж /по удостоверение за данъчна
оценка - търговски обект Почивен дом Летен, с РЗП 1530 кв.м./, при граници от
две страни улица и от две страни УПИ VI-113, в който е построена.
Разпоредителната сделка е извършена след завеждане на исковата молба в съда на
08.08.2006 год. и след вписването й на 21.11.2006 год. под 56, том XVIII, вх.рег. 31661 в Служба по
вписванията.
С молба от 09.05.2006 год. Габровска
популярна кооперация е сезирала Областния управител с искане за възстановяване
на правото на собственост върху разликата от 2 635 кв.м. от процесния недвижим
имот, като закупени от нейния праводател Габровска популярна банка с нот.акт №
№ 28/1933 год., 148/1939 год., 10/1949 год. С влязло в сила решение №
2092/22.02.2008г. на ВАС мълчаливият отказ на Областия управител на Област
Варна по цитираната молба е отменен, а преписката е върната на административния
орган за произнасяне по молбата. Във връзка с последваща молба на Габровска
популярна кооперация от 11.06.2008 г. е постановена заповед №
ДИ-08-7703-171/11.08.2008г. на Областния управител /л.54 от делото на ВОС/,
с която от актовите книги за недвижими имоти – частна държавна собственост е
отписан имот, представляващ съгласно АДС № 13194/1977г. – 1525 кв.м. ид.ч. от
дворно място, цялото с площ 8500 кв.м., находящо се в курорт „Дружба”,
м.”Старите лозя”, а съгласно скица № 1165/ 22.07.2008г. – 1525/7960 кв.м. ид.ч.
от дворно място, цялото с площ 7960 кв.м., съставляващо УПИ VI-113 от кв. 16 по
плана на КК:Св.Св. Константин и Елена”.
С договор за покупко-продажба,
обективиран в нот.акт № 168 том II, рег.№ 8238, дело № 357/2008 год., Габровска
популярна кооперация се е разпоредила в полза на третото лице - помагач
„Артьом”ООД гр.Варна с посочените 1525/7960 кв.м. ид.ч. от процесния имот.
Така
установената фактическа обстановка налага следните правни изводи:
По допустимостта на иска:
Наличието на правен интерес е абсолютна процесуална предпоставка за
надлежното предявяване на иск, която при установителните претенции е изрично
регламентирана от законодателя. В настоящата хипотеза съдът приема, че искът с
правно основание чл. 97, ал. 1 от ГПК е надлежно предявен. Твърдението
за оспорване от ответната страна на претендираното от ищеца право на собственост, е достатъчно да обуслови правен интерес от
установяването му със сила на пресъдено нещо. Доводите на насрещната страна за
недопустимост на иска поради факта,
че към извършването на апорта имотът не е бил държавна собственост,
съдът намира за неоснователни. Наличието на правен интерес се
преценява въз основа на
твърденията,
изложени в исковата молба, а не с оглед анализа на събраните по делото
доказателства. В рамките на проверката по допустимост съдът изследва
дали наведените от ищеца твърдения обуславят правен интерес от търсената
защита. Принадлежността на твърдяните права към патримониума на страните е
въпрос по основателност. В разглеждания случай твърденията в
исковата молба за претендирано от ищцовото дружество право на
собственост, което се оспорва от ответната страна и за осъществявано от ищеца владение върху имота, са
достатъчни да обусловят извод за допустимост на предявения иск.
По основателността на иска:
Предявяването на положителелен
установителен иск за собственост възлага в тежест на ищеца да докаже
правопораждащия факт на въведеното от него придобивно основание. В разглеждания
случай ищцовото дружество се позовава на придобиване на правото на собственост
върху процесния имот по силата на апортна вноска от страна на държавата в
образуваното еднолично търговско дружество с държавно участие. Внасянето на
непарична вноска, с прехвърлянето на собственост върху недвижим имот,
представлява разпоредителна сделка, поради което съставлява годно придобивно
основание по смисъла на чл.77 ЗС.
Пораждането на транслативния ефект на сделка предполага прехвърлителят да е
собственик на апортираното имущество. В този смисъл основателността на иска се предпоставя от
доказването на факта, че към момента на учредяването на дружеството, процесният
имот е бил държавна собственост.
Анализът на събраните по делото
доказателства, ценени в тяхната съвкупност, налага извода, че след
одържавяването му процесният имот е предоставен за стопанисване на ОНС отдел „Народна
просвета” с Разпореждане № 1941/06.09.1951г. на МС., а впоследствие на обслужващи звена към
МОН /РЦ „Ученически отдих и туризъм” - Габрово и Национален център за отдих,
възстановяване и спорт – София/ по силата на представените пред въззивната
инстанция Постановления на МС. Приложените по делото справки-извлечения от
счетоводството на посочените държавни учреждания действително не съдържат
изчерпателно индивидуалзиране на предоставения им за стопанисване имот, поради
което експертизата не дава категоричен отговор за идентичността му с процесния.
Тълкувани във връзка с останалия доказателствен материал обаче те водят до
положителен извод за идентичност. Косвени доказателства в тази насока са
представените по делото официални и частни документи /напр. писмо изх. №
79/29.10.1996г. /л.
168/, Протоколи № 23/04.07.1990г., №
20/16.05.1995г.,
виза за проектиране по заповед № 279/ 30.06.1995г. на Кмета на община/, индивидуалзиращи
предоставения за стопанисване имот като имот по АДС № 13194/05.09.1977г. и по НА №28/1933 г., чиято
идентичност с процесния е установена с неоспорената от страните СТЕ. В този
смисъл непосочването на номер и граници на предоставения за стопанисване имот
не е пречка за индивидуализирането му, доколкото тази празнота е заместена с
посочване на титула за собственост, който съдържа необходимите за целта индивидуализиращи
признаци. Разликата в
площта на процесния имот и заприходения в баланса на учрежденията
имот е обяснима с
обстоятелството, че към притежавания от Габровска популярна банка имот в
процесната местност през 1949 г. по регулация са придадени 2237,50 кв.м., в
резултат на което общата площ на имота е увеличена на 8672,50 кв.м. Изложеното
налага извод за идентичност на процесния имот с този, предоставен за
стопанисване от Държавата на посочените държавни учреждения към Министерство на
образованието и науката. При предоставянето на държавни имоти за
оперативно управление от различни държавни структури, легитимацията на
Държавата като собственик се запазва. В тази хипотеза не се касае за
транслиране на вещни права, а за отстъпване на фактическото стопанисването на
имота с оглед осъществяване на функциите на съответното учреждение.
Разграничението на държавната
собственост на публична и частна е въведено с приемането на Конституцията на
Република България от 1991г. По тази причина съставените до този момент актове за държавна
собственост не съдържат указание за точния статут на имота. Същият се преценява
съобразно критериите на чл.2, ал.1 и 2 ЗДС, действащи и спрямо вече актуваните
имоти. Настоящият съдебен състав намира, че към влизане в сила на ЗДС
процесният имот е имал статут на публична държавна собственост на основание
чл.2, ал.2 т.2 ЗДС, тъй като е обявен за такъв по силата на Закона за народната
просвета. Съгласно чл.10, ал.2 ЗНП имотите, предоставени за ползване на
държавните детски градини, училищата и обслужващите звена, които са с
национално значение и се финансират от държавния бюджет чрез МОН, са публична
държавна собственост. Съгласно легалната дефиниция на чл.10, ал.1, т.3 ППЗНП
центровете за ученически отдих и туризъм са държавни обслужващи звена с
национално знчение. С оглед изложеното учрежденията РЦ „Ученически отдих и
туризъм” и НЦОВС представляват обслужващи звена по смисъла чл.10, ал.2 ЗНП и
имуществото, предоставено им за стопанисване и управление е публична държавна
собственост. Отделно от изложеното настоящата инстанция намира, че в случая е налице
и хипотезата на чл.2, ал.2, т.4 ЗДС, доколкото в качеството си ученическа
почивна база процесният имот е предназначен за задоволяване на трайни и значими
обществени потребности от национално значение чрез общо ползване.
Съгласно трайната съдебна практика
имотите публична държавна собственост не подлежат на реституция. По аргумент от
чл. 2 от ЗОСОИ бившите собственици на имоти, които не могат да бъдат върнати
реално, защото са станали публична собственост на държавата или на общините,
имат право на обезщетение по посочените в закона начини. Аналогична е
законовата регламентация на издадената в приложение на §1 от ПЗР на ЗК Наредба
за условията и реда за връщане на кооперации и кооперативни съюзи на тяхното
иззето, одържавено или преразпределено имущество след 10 септември 1944 г.
Съгласно чл.2, ал.3 от Наредбата на връщане подлежи само имущество, което е
включено в активите на еднолични търговски дружества с държавно или общинско
участие или е частна държавна или общинска собственост. С оглед изложеното
следва да се приеме, че на възстановяване по реда на ЗК подлежат само имоти,
които към влизане в сила на закона /03.08.1991г./ имат статут на частна
държавна собственост.
Съдебният състав намира, че към
постановяване на заповед № АО-1-7703/734/26.11.2002 год. за деактуване на
процесния имот тази предпоставка не е била налице. Правомощието да обявява
имоти - публична държавна собственост, за имоти - частна държавна собственост,
е в прерогативите на Министерския съвет съгласно чл.16 ЗДС, който го е упражнил
по отношение на процесния имот с Решение 1005/20.12.2004 г. До този момент
имотът е бил публична държавна собственост, което представлява пречка за възстановяването му. В този смисъл областният
управител не е бил компетенен да се произнася по молбата на Габровска популярна
кооперация за възстановяване на собствеността върху имота, респективно по
въпроса за деактуването му.
Отделно
от изложеното искането за възстановяване на собствеността не е направено в срока
по §1 от ПЗР на ЗК /обн., ДВ, бр. 63 от 3.08.1991 г., отм.,
бр. 113 от 28.12.1999 г./ - до 07.02.1993г. Наличието на
висящо производство по молба
вх.№ РД-3600/19/03.06.1999г.
на Габровска популярна кооперация към влизане в сила на ЗК /обн., ДВ, бр. 113 от 28.12.1999 г./ не
обуславя приложимост на допълнителния срок, предвиден в издадената въз основа
на него наредба /приета с ПМС № 162 от 2.08.2000 г./. Разпоредбата на чл.3, ал.1 от Наредба за условията и реда за
връщане на кооперации и кооперативни съюзи на тяхното иззето, одържавено или
преразпределено имущество след 10 септември 1944 г., касае
хипотезите, в които имуществото е заявено до 7.02.1993 г., но не е предадено, в който случай кооперациите и кооперативните съюзи могат
да подадат искане в срок до 31.12.2000 г.
Пропускането на 18 месечния срок от влизане в сила на §1 от ПЗР на ЗК /обн., ДВ, бр. 63 от 3.08.1991 г./
лишава ответната страна от посочената възможност. Неприложима в разглеждания
случай е и разпоредбата на § 39 от ПЗР на ЗИДЗК /Обн., ДВ, бр. 13 от 11.02.2003 г./, -
единствената хипотеза, при която е налице пряко възстановяване на собствеността
по силата на закона. Същата
разпоредба изрично е диференцирана от приложното поле на § 1 от ДР на ЗК, като
е посочено, че тя не се прилага за висящите производства по този текст, който
препраща към административния ред за връщане на собствеността. Цитираната
хипотеза се отнася само до кооперации и
кооперативни съюзи, възстановили дейността си по реда на чл. 49 ЗК в по-късен момент и
поради това не са могли да съобразят срокът за предявяване на искане за връщане
собствеността на кооперативните имущества по административен ред. Дори
да се приеме, че в случая се касае за късно възстановена кооперация, разпоредбата
на § 39 от ПЗР на ЗИДЗК не
би могла да породи пряк реституционен ефект, тъй като към датата на влизането й
в сила - 14.02.2003 г., процесният
имот има статут на публична държавна собственост.
С оглед
изложеното следва да се приеме, че процесната заповед на областния управител заповед №
АО-1-7703/734/26.11.2002 год. е издадена при липса на материална компетентност – от една
страна, защото е постановена по просрочена реституционна претенция, а от друга,
защото представлява превишаване на възложените правомощия на областния управител.
Изложените съображения
за нищожност на цитираната заповед налагат извод за липса на предпоставките за
реституция, визирани в §1 от ПЗР на ЗК от 1991г. Недействителните
административни актове не пораждат правни последици, поради което следва да се
приеме, че по отношение на Габровска популярна кооперация не е изпълнен
фактическият състав на възстановяването на правото на собственост върху
процесния имот. Реституцията по §1 от ПЗР на ЗК/1991г./ не настъпва ex lege, а
след изпълнение на предвидената за тoва административна процедура /така
ТР № 6 от
10.05.2006г. на ВКС по т.гр.д. №
6/2005г./. В случая тя
не е завършила с административен акт,
годен да породи правни последици. Деактуването на имота на нищожно основание
следва да се счита за неизвършено, поради което следва да се приеме, че
процесният имот е продължил да бъде публична държавна собственост до 24.01.2005
г., когато е внесен
като непарична вноска в капитала на новоучреденото дружество със 100% държавно
участие.
След обявяването му за частна
държавна собственост имотът е придобил статут на вещ в гражданския оборот и е
можел да бъде годен предмет на разпоредителни сделки. С апортирането му в
"Ученически отдих и спорт" ЕООД, новоучреденото дружество е придобило
собствеността върху него на валидно правно основание. Последвалото
преобразуване чрез промяна на организационната форма има за последица
универсално правоприемство на имуществото. В качеството му на общ правоприемник
на „Ученически отдих и спорт" ЕООД, ищцовото дружество "Ученически
отдих и спорт" ЕАД се легитимира като собственик на процесния имот.
Заповед № ДИ-08-7703-171/11.08.2008г. на Областния управител за деактуване на
1525/7960 кв.м. ид.ч. от процесния имот също се явява нищожна поради липса на
основание. Към датата на постановяването й посочените идеални части са били
частна собственост на "Ученически отдих и спорт" ЕАД, поради което
отписването им от актовите книги се явява безпредметно. По изложените съображения
активната материална легитимация по предявения положителен установителен иск се
явява доказана, което налага извод за неговата основателност.
С оглед несъвпадащите крайни изводи на двете съдебни
инстанции първоинстанционното решение следва да бъде отменено, а с новото
решение по съществото на спора бъде прието в отношенията между страните, че
ищцовото дружество е собственик на процесния имот.
Съобразно
направеното искане и на основание чл.64, ал.1 ГПК/1952г./ въззиваемата страна
следва да заплати на въззивната страна направените от нея разноски за двете
инстанции в размер на 7293,46 лв.
Водим от горното съдът
Р Е Ш И:
ОТМЕНЯ Решение №564 на Варненски
районен съд,
постановено на 22.02.2008г. по гр. д. № 5518/2006г. и вместо него ПОСТАНОВЯВА:
ПРИЕМА ЗА УСТАНОВЕНО спрямо ГАБРОВСКА ПОПУЛЯРНА КООПЕРАЦИЯ, рег. по ф.д. № 806/1998 год., със седалище и
адрес на управление: гр.Габрово,
ул."Шипка" № 2, представлявана от председателя С.Я.В. ЕГН **********,
че "УЧЕНИЧЕСКИ ОТДИХ И
СПОРТ" ЕАД, рег.по ф.д. № 14268/2004 год. на СГС, със седалище и адрес на
управление гр.София, район Слатина, бул."Цариградско шосе" 125, бл.5,
представлявано от С.М.М. ЕГН **********, e
собственик на недвижим имот, находящ
се в гр.Варна, КК "Свети Свети Константин и Елена", представляващ УПИ VI-113 в
кв.16 по плана на гр.Варна, отреден за смесени функции, с площ от 7960 кв.м., при граници: УПИ VІІ -1012, 1013, УПИ V-112, 114 и от две страни улици, заедно с двуетажна
масивна сграда с приземен етаж със застроена разгърната площ
от 1530 кв.м, по силата на извършена непарична вноска в капитала на "Ученически отдих и спорт" ЕООД,
впоследствие преобразувано в
"Ученически отдих и спорт" ЕАД, от страна на едноличния собственик на
капитала – Държавата, в изпълнение на т.1 и 4 от Решение № 1005/20.12.2004 год. на МС на РБ, на основание чл.97, ал.1 от ГПК.
Решението е постановено при участието на ТРЕТО ЛИЦЕ -
ПОМАГАЧ на страната на ответника - „АРТЬОМ" ООД, рег.по
ф.д. № 4202/2006 год. по описа на ВОС, със
седалище и адрес на управление гр.Варна, ул.Шипка № 18, ет.З, представлявано
заедно и поотделно от Й.А.Д. и Михаил Николаевич
Сушкин, на основание чл.174 от ГПК.
ОСЪЖДА ГАБРОВСКА ПОПУЛЯРНА КООПЕРАЦИЯ, рег. по ф.д. № 806/1998 год., със седалище и адрес на управление: гр.Габрово,
ул."Шипка" № 2, представлявана от С.Я.В. ЕГН **********, да
заплати на "УЧЕНИЧЕСКИ ОТДИХ И СПОРТ" ЕАД, рег.по ф.д. № 14268/2004 год. на СГС, със седалище и адрес на
управление гр.София, район Слатина,
бул."Цариградско шосе" 125, бл.5, представлявано от С.М.М. ЕГН **********, сума в размер на 7293,46 лева /седем
хиляди двеста деведесет и три лева и четиридесет и шест ст./, представляващи направени по делото
разноски, на основание чл.64, ал.1 от ГПК.
Решението
подлежи на касационно обжалване пред Върховния касационен съд на Република
България в едномесечен срок от връчването му на страните при условията на чл.280, ал.1 ГПК/2007г./.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.