РЕШЕНИЕ
№ 148 03.04 .2023 г., гр. Добрич
В ИМЕТО
НА НАРОДА
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД – ДОБРИЧ,
в открито съдебно заседание на двадесет и осми март през две хиляди двадесет и трета година, в
касационен състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: КРАСИМИРА ИВАНОВА
ЧЛЕНОВЕ: НЕЛИ КАМЕНСКА
ИВЕЛИНА ВЕЛЧЕВА
при участието на прокурора РАДОСЛАВ
БУХЧЕВ и секретаря МАРИЯ МИХАЛЕВА разгледа докладваното от съдия Ивелина
Велчева КАНД № 85/ 2023 г. по описа на Административен съд – Добрич и за да се
произнесе, взе предвид следното:
Производството
е по реда на глава ХІІ от АПК, във връзка с чл. 63в от ЗАНН.
Образувано
е по касационна жалба на Регионална дирекция „Автомобилна администрация“ –
Варна срещу решение № 307/22.08.2022 г., постановено по НАХД № 109/2022 г. по
описа на Районен съд – Добрич, с което е отменено наказателно постановление № 23-0000671
от 15.06.2021г. на директора на РД “АА“ – Варна.
В
касационната жалба се въвеждат доводи за неправилност на атакуваното съдебно
решение поради нарушение на материалния закон.
Твърди
се, че въвеждането на допълнителни изисквания към водачите на МПС, каквото е
притежанието на удостоверение за психологическа годност, уредено в Наредба № 36
от 15 май 2006 г. за изискванията за психологическа годност и условията и реда
за провеждане на психологическите изследвания на кандидати за придобиване на
правоспособност за управление на МПС, на водачи на МПС и на председатели на
изпитни комисии и за издаване на удостоверения за регистрация за извършване на
психологически изследвания (Наредба № 36) не представлява противоречие между
националното законодателство и общностното право, тъй като в инвокираните в
съдебният акт – Директива № 36/2005/ЕО относно признаване на професионалните
квалификации и Директива №2003/59/ЕО относно начална квалификация и
продължаващо обучение на водачи на някой пътни превозни средства за превоз на
товари или пътници и други такива, не регулират процедурата и обхвата на
психологическата пригодност на водачите и издаване във връзка с това документи.
Спори се
наказващият орган да е длъжен да изложи мотиви в обстоятелствената част на
обжалваното наказателно постановление за причините за допълнителните
изисквания, които българската държава поставя на чуждите граждани, работещи в
български фирми, тъй като така сочените от съда изисквания са имплицитно
включени в законодателството на Република България, уреждащи релевантната
материя. В този смисъл се навеждат доводи относно приложението на императивната
норма на чл. 7а, ал. 2 от Закона за автомобилните превози, задължаваща превозвачите
да осъществяват превоз на пътници и товари само с водачи, които отговарят на
изискванията за минимална възраст, правоспособност за управление на моторни
превозни средства от съответната категория и за психологическа годност,
определени с подзаконовите нормативни актове по прилагането на ЗАвтП.
Допълнително
в касационната жалба се излага, че румънското удостоверение за психологическа
годност е с различен срок на валидност от издавания по българското
законодателство документ. Не се споделя извода на съда, че издаденото в друга
държава – членка на съюза удостоверение (медицинско заключение) следва да се
приема за относимо и заместващо българското такова.
Претендира
се отмяна на решението на Районен съд – Добрич като неправилно и присъждане на
разноски за процесуално представителство.
Възразява
се срещу размера на адвокатското възнаграждение по чл. 63д, ал. 2 от ЗАНН на
ответника по касационната жалба.
Ответната
страна – „Свентранс БГ“ ЕООД, чрез процесуалния си представител, оспорва
касационната жалба и иска решението на въззивния съд да бъде оставено в сила.
Претендира присъждане на разноски за адвокатско възнаграждение съгласно
представен списък. Представя писмо от изпълнителния директор на Изпълнителна
агенция „Автомобилна администрация“ до директорите на всички регионални
дирекции на „Автомобилна администрация“, с което са инструктирани относно
прилагането на измененията и допълненията на Наредба №36/15.05.2006 г. за
изискванията за психологичната годност и условията и реда за провеждане на
психологическите изследвания.
Представителят на
Окръжна прокуратура – Добрич дава заключение за неоснователност на касационната
жалба. Изразява становище, че решението на Районен съд-Добрич е правилно и
законосъобразно и следва да бъде оставено в сила.
Административен
съд – Добрич, като прецени направените по делото доводи и събраните по делото
доказателства, в рамките на наведените от жалбоподателя касационни основания и
предвид разпоредбата на чл. 218, ал. 2 АПК, прие за установено следното:
Касационната
жалба е подадена в срока по чл. 63, ал. 1 от ЗАНН, от легитимирана страна с
правен интерес от обжалване на решението, като неизгодно за нея и е процесуално
допустима.
По
отношение основателността на касационната жалба:
Районният
съд е изложил подробни и обосновани мотиви и е достигал до правилен извод за
незаконосъобразността на атакуваното наказателно постановление, като
касационният състав споделя изложените мотиви, а доколкото възраженията,
поддържани пред настоящата инстанция преповтарят коментираните вече от районния
съд, то на основание чл.221, ал. 2 от АПК Административен съд – Добрич препраща
към мотивите на въззивната инстанция.
С
обжалваното решение № № 307/22.08.2022 г., постановено по НАХД № 109/2022 г.,
Районен съд – Добрич е отменил наказателно постановление № 23-0000671 от
15.06.2021г. на директора на РД “АА“ – Варна, с което на „Свентранс БГ“ ЕООД за
нарушение по чл. 96г, ал. 1, пр. 2 от ЗАП е наложена имуществена санкция в
размер на 3 000 лв.
С АУАН Серия
А-2020, № 287815 от 23.02.2021г. е установено, че на на 12.08.2020 г., в гр.
Добрич, ул. „Димитър Петков“ № 4, ет. 2, ап. 18, ответникът по касационната
жалба, притежаваща лиценз на Общността за превоз на товари № 15187, е допуснал
водача Marian Caragea, роден на *** г., до
управление на товарен автомобил /влекач/ марка „Даф“/кат. N3/ с рег. № СВ 2776 НР, извършващ обществен международен
превоз на товари, видно от информацията от дигиталния тахограф монтиран в
автомобила и ЧМР от 12.08.2020г., без същият да отговаря на изискванията за
психологическа годност по смисъла на наредбата по чл. 152, ал. 1, т. 2 от ЗДвП,
уредени в чл. 7а ал. 2 пр. 3 от ЗАвтП. Съгласно справка в Регистър
„Психологическите изследвания“, на водача никога не е издаван гореописаният
документ.
В хода на
съдебното дирене ред въззивния съд, по делото се представя удостоверение за
психологическа годност серия VL № 689/002164/23.02.2020 г., ведно с превод от румънски език, видно от което,
на Marian Caragea, роден на *** г., на 23.02.2020 г. е бил извършен периодичен
преглед с книжка за психопрегледи за безопасност на транспорта № 2164, за
длъжността по сигурност и безопасност в транспорта - водач на МПС за превоз на
стоки.
Районният
съд е обсъдил събраните по делото доказателства и е приел, че установената от
наказващия орган фактическа обстановка не се различава от установената такава в
съдебното производство. В мотивите към решението са разгледани възраженията на
жалбоподателя за допуснати съществени процесуални нарушения, които са
отхвърлени като неоснователни.
Съдът
като разгледа по същество решение № 307/22.08.2022 г., постановено по НАХД №
109/2022 г. по описа на Районен съд – Добрич намира, че същото е
законосъобразно и правилно.
За да
отмени наказателното постановление, съдът е приел, че то е издадено в нарушение
на материалния закон. Установил е, че в случая водачът на автомобила притежава
свидетелство за управление на МПС и удостоверение за психологическа годност,
надлежно издадени от румънските власти. Изложил е съображения, че съгласно чл.
151а от ЗДвП лицата, притежаващи свидетелство за управление, издадено от
държава - членка на Европейския съюз, или от друга държава - страна по
Споразумението за Европейското икономическо пространство, или от Конфедерация
Швейцария, могат да управляват моторно превозно средство на територията на
Република България при спазване на изискванията за минимална възраст за
съответната категория, определени в чл. 151 от ЗДвП. Свидетелство за управление
на моторно превозно средство, издадено в друга държава, е валидно на
територията на Република България за категорията, за която е издадено, когато
свидетелството е издадено от държава - членка на Европейския съюз, или от друга
държава - страна по Споразумението за Европейското икономическо пространство,
или от Конфедерация Швейцария, съгласно чл. 161, т. 5 от ЗДвП. На базата на
тази нормативна уредба съдът е приел, че наказващият орган е бил длъжен да
установи дали изискването за установяване на психологическа годност на водача
не е изпълнено в страната, където той е придобил професионалната си
квалификация. Позовавайки се на разпоредбите на Директива 2005/36/ЕО и
Директива 2003/59/ЕО, съдът е приел, че не би следвало към командированите на
работа граждани на страни – членки на ЕС, притежаващи професионална
квалификация в своята държава, да бъдат поставени допълнителни изисквания за
придобиване на квалификация на територията на Република България по повод на
създадените с българско дружество трудови правоотношения.
Правилно
и законосъобразно Районен съд – Добрич e взел предвид представеното по делото
удостоверение за психологическа годност на водача серия VL № 689/002164/23.02.2020
г., издадено съгласно румънското законодателство. Не се споделят възраженията
на касатора, че румънското удостоверение за психологическа годност не може да
замести българското удостоверяване на този факт. Правилно районният съд е
приел, че наказващият орган е бил длъжен да установи дали изискването за
психологическа годност не е изпълнено в страната, където водачът е придобил
професионалната си квалификация. Действително съгласно съображение 11 от
Директива № 2005/36/ЕО държавите – членки могат да въвеждат допълнителни
изисквания към водачите на МПС, но във връзка с това те са длъжни да вземат
предвид изискванията в другите държави – членки и да правят преценка дали тези
изисквания не отговарят на изискванията, които те са поставили.
Правилни
са и изводите на районния съд, че към наетите на работа граждани на страни -
членки на ЕС, притежаващи професионална квалификация в своята държава, не би
следвало да бъдат поставяни допълнителни изисквания за придобиване на
квалификация на територията на Република България по повод на създадените с
българско дружество трудови правоотношения. Съдът правилно се е позовал на
разпоредбите на Директива 2005/36/ЕО и Директива 2003/59/ЕО, в които са
установени правила за работа на лица, граждани на страни от ЕС, при признаване
от държавите – членки на квалификации, придобити в други държави – членки, без
да е необходимо допълнително професионално квалифициране.
С оглед
изложените съображения, Административен съд – Добрич стига до извода, че решението
на въззивния съд е правилно, същото е постановено в съответствие с материалния
и процесуалния закон и следва да бъде оставено в сила.
С оглед
своевременно стореното от процесуалния представител на ответника по касация
искане за присъждане на разноски и представените в тази насока писмени
доказателства, касаторът следва да бъде осъден да заплати разноски за
касационната инстанция в претендирания размер, който съдебният състав намира,
че е съобразен с минимално определения в Наредбата за минималните адвокатски
възнаграждения. При тези съображения възражението на касаторът прекомерност на
заплатеното адвокатско възнаграждение се явяват несъстоятелни.
Така
мотивиран и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК, Административен съд – Добрич,
касационен състав
РЕШИ:
ОСТАВЯ В
СИЛА Решение № 307/22.08.2022 г., постановено по НАХД № 109/2022 г. по описа на
Районен съд - Добрич.
ОСЪЖДА
Регионална дирекция „Автомобилна администрация“ – Варна да заплати на
„Свентранс БГ“ ЕООД, със седалище и адрес на управление гр. Добрич, ул.
„Димитър Петков“ № 4, ет. 2, ап. 18 сумата от 300,00 лв. (триста лева) разноски
за адвокатско възнаграждение пред касационната инстанция.
Решението
не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ:1……………..
2………………