Р Е Ш Е Н И Е
Номер: 14 11.03.2021год. Град Разград
В ИМЕТО НА НАРОДА
Разградският административен съд, в публично заседание
на единадесети февруари две хиляди двадесет и първа година,
в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: МАРИН МАРИНОВ
при
секретаря Ралица Вълчева, като разгледа докладваното от съдията Марин Маринов
административно дело № 201 по описа за 2020 година, за да се произнесе,
взе предвид следното:
Производството е по
реда на чл. 145 - 178 от
Административно-процесуалния кодекс (АПК) във вр. чл. 166, ал. 2 от Данъчно-осигурителния процесуален кодекс (ДОПК) и чл. 27, ал. 7 от Закона за подпомагане
на земеделските производители /ЗПЗП/ във вр. с чл.51, ал. 1 от Наредба № 8 от
03.04.2008 год. за условията и реда за предоставяне на безвъзмездна финансова
помощ по мярка "Модернизиране на земеделските стопанства" от
Програмата за развитие на селските райони за периода 2007 - 2013 г. / Наредба №
8/.
Образувано е по жалба на А. М. И. от с. Т., обл. Р., срещу Акт за
установяване на публично държавно вземане № 17/121/07837/3/01/04/02 с изх. №
01-6500/8884#2 от 23.09.2020 год. на изпълнителния директор на ДФ „Земеделие” –
РА гр. София, с който на оспорващия е
установено публично държавно вземане в размер на 92275.86 лв., представляващо
подлежаща на възстановяване
безвъзмездна финансова помощ /БФП/. В жалбата се твърди, че административният
акт е издаден при допуснато нарушение на чл. 59, ал. 2, т. 4 от АПК, тъй като
не са изложени мотиви по част от възраженията на жалбоподателя, подадени пред АО в производството по издаване на акта. На
следващо място се сочи, че актът противоречи на чл. 64, § 2, б. „г” от
Регламент /ЕС/ № 1306/2013 год. , тъй като
са налице обстоятелства, изключващи отговорността на оспорващия за неизпълнение на финансовите параметри на
одобрения бизнес план – наличие на епизоотично заболяване през процесния
период. От съда се иска да отмени
оспорения акт и върне преписката на административния орган за ново произнасяне,
като даде задължителни указания по тълкуването и прилагането на закона.
Претендират се присъждане на направените по делото разноски.
Ответникът по оспорването – Директорът на Областна
дирекция - Разград на Държавен фонд „Земеделие” - Разплащателна агенция гр. София , чрез
процесуалния си представител – старши юрисконсулт А., счита жалбата за
неоснователна. Моли съда да отхвърли жалбата. Претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение в
размер на 100 лв. и платен депозит за възнаграждение на вещо лице.
Съдът, като обсъди становищата на страните,
доказателствата по делото поотделно и в тяхната съвкупност, и като направи
проверка по реда на чл.168 от АПК, приема за установено следното:
Между оспорващия и Държавен фонд „Земеделие” е бил
сключен договор № 17/121/07837 от 23.10.2015 год. /л.9-25 от адм.пр./ по силата
на който ДФ „Земеделие” предоставя на оспорващата безвъзмездна финансова помощ
по мярка „Модернизирано на земеделските стопанства” от ПЗСР за периода
2007-2013 год. за извършване на дейностите, заявени за финансиране с проект №
17/121/07837 „Закупуване на земеделска техника за изхранване на животните в
стопанството. Първоначално одобрената
БФП е на стойност 92275.86 лв., съгласно
чл. 2.1 от договора. Финансовата помощ се изплаща наведнъж, въз основа на
подадена заявка за окончателно плащане
по т.3.2 от договора.
Окончателния размер на помощта се определя след подаване на заявка за
окончателно плащане. Оспорващият се е задължил да изпълни/извърши инвестицията,
предмет на договора и да осигури използването ѝ, съгласно
предназначението, което е посочил в представения към заявлението му за
подпомагане бизнесплан, в срок до 20.11.2015 год., според чл. 3.1 от договора.
В същия срок, се е задължил да подаде заявка за окончателно плащане по реда на
чл. 39 и чл. 40 от Наредба № 8.
На 30.11.2015 год.
оспорващият И. е подал заявка за плащане
в която е заявил финансово подпомагане в размер на 92275.86 лв. / л.1-7
от адм.пр./, към която са приложени и съответните документи. Към преписката е
приложен контролен лист от посещение на място
от 10.12.2015 год. /л.212-221 от адм.пр./, в който експертите от РРА са посочил, че резултатът от извършеното посещение на място
е положителен. С писмо № 17/121/07837/3/01N01 от 16.12.2015 год. /л.224-225 от адм.пр./ е
оторизирано плащане за оспорващия по
сключения договор в размер на 92275.86 лв. С писмо изх. № 01-6500/2311 от 08.02.2016 год.
/л.226 от адм.пр./ оспорващият е уведомен че на 21.12.2015 год. е извършено
плащане по процесния договор на сумата
92275.86 лв.
Със заповед № 371345 от 03.12.2018 год. /л. 229 – 230/
от адм.пр./ на директора на технически инспекторат при ДФ „Земеделие” ОД –
Разград е назначена проверка на оспорващия.
За констатациите от извършената проверка в т.ч. и на място е изготвен
контролен лист от 19.12.2018 год. /л.231-261 от адм.пр./, връчен на оспорващия
на същата дата. Оспорващият е дал
писмено обяснение по констатациите /л. 262 от адм.рпр./, в което е посочил, че
при поемане на ангажиментите по бизнесплана се е изкупувало овче мляко, но с
появата на болестта „Син език” , а през 2017 год. и на „Антракс” организациите престанали да изкупуват мляко,
и той е използвал млякото за храна на агнетата. В последствие през 2017 год.
организациите спрели да изкупуват и агнета. Наред с това изкупвачите на мляко
престанали да изкупуват от с. Трапище, тъй като количествата овче мляко, които
се произвеждали в селото било малко през доилния период.
С писмо изх. №
901-6500/332 от 23.01.2019 год., получено от оспорващия на 25.01.2019 год.,
съгласно известие за доставка /л.267 от адм.пр./ същият е бил уведомен, че е
констатирано неизпълнение на поетите от него задължения по договор № 17/121/07837
от 23.10.2015 год. касаещи финансовите показатели за 2016, 2017 и единадесет
месеца от 2018 год. Дадени са му 30 дни от получаване на писмото да
представи доказателства, че е отстранил
констатираните забележки, както и официални документи, удостоверяващи
посочените в писменото му обяснения при проверката факти, които са довели до неизпълнение на
поетите ангажименти.
С писмо вх. № 02-1706500/727 от 21.02.2019 год.
оспорващият И. е представил исканите документи и писмени доказателства / заповеди по Закона за
ветеринарномедицинската дейност във връзка със заболявания „Син език” и
„Антракс”, доказателства за извършена
ваксинация на животни против тези заболявания през 2015, 2016, 2017 и 2018
год., отчети за приходи и разходи и годишна данъчна декларация / - л. 269 – л.
338 от адм.пр./
С писмо изх. № 01.6500/332 от 01.04.2019 год. /л.
339-л. 342/ И. е бил уведомен от изпълнителния директор на ДФ „Земеделие”, че
на основание чл. 73, ал. 2 от Закона за
управление на средствата от Европейските
структурни и инвестиционни фондове е открито производство за налагане на
финансови корекции. Писмото е връчено на 03.06.2019 год. / известие за доставка
л. 343 от адм.пр./ . В него подробно са посочени фактическите констатации от
проверката, неприемането на обясненията на И. като основателни, фактическите и правни основания, въз основа
на които ще бъде наложена финансовата корекция, както и нейния размер от
92275.86 лв. И. е депозирал възражение
вх. № 01-6500/332 от 19.06.2019 год. / л.344-345/ ведно с приложени към
него писмени доказателства / л 346-371 от адм.пр./. Във връзка с изменението на
ЗПЗП, обнародвани в ДВ бр. 51 със Заповед № 03-РД/4356 от 15.10.2019 год.
/л.371 от адм.пр./ изпълнителният
директор на ДФ „Земеделие” – РА е прекратил образуваното производство по налагане на финансова
корекция на оспорващия. Заповедта е връчена на 18.10.2019 год., съгласно
известие за доставка /л.375 от адм.пр./ Няма данни същата да е оспорена от И.
С писмо изх. № 01-6500/8884 от 19.11.2019 год.
/376-379 от адм.пр./ , получено от оспорващия на 26.11.2019 год. / л. 380 от
адм.пр./ същият е уведомен на основание чл. 26, ал. 1 от АПК за откриване на
производство по издаване на акт за
установяване на публично държавно вземане.
В писмото са посочени фактическите и правни основания за откриване на
производството, фактическите и правни основания, въз основа на които ще бъде
издаден административния акт, както и размерът на установеното публично
вземане. На оспорващия е даден 14 дневен срок от получаване на уведомлението за
възражения и представяне на писмени доказателства, ако не е съгласен с
посочените констатации. И. е депозирал възражение , вх. № 01-6500/8884#1 от 10.12.2019 год., в което се позовава на
форсмажорни обстоятелства, довели до неизпълнение на бизнес плана и на
представените вече доказателства с предходното възражение.
На 23.09.2020
год. изпълнителният директор на ДФ „Земеделие” – РА София е издал оспорения
АУПДВ с № 17/121/07837/3/01/04/02 с изх. № 01-6500/8884#2 от 23.09.2020 год.
Като фактическо основание за издаване на оспорения акт административният орган
е посочил, че за цялата финансова 2016 г. са реализирани приходи в размер на 9
343.00лв, което представлява 9,37% изпълнение от заложените 99 700.00лв. по
бизнес план, за цялата финансова 2017 година са реализирани приходи в размер на
6 786.00 лв., което представлява 6.81 % от заложените 99 700.00 лв. по бизнес
план, а за финансовата 2018 година е установено изпълнение в размер на 10
345.00 лв., равняващи се на 10.38 %, от заложените 99 700.00 лв. по бизнес
план. При тези данни административният орган е приел, че са реализирани приходи в размер на 26
474.60лв., което представлява изпълнение в размер на 8.85 % спрямо заложените в
производствената програма 299 100.00лв. за трите пълни финансови години, а именно
2016г., 2017г. и 2018г., т.е не са реализирани приходите заложените в бизнес
плана. Установеното, представлява неизпълнение на одобрения бизнес план,
задължение вменено на оспорващия в т. 4.14 от договор № 17/121/07837 от
23.10.2015 г. Приел е, че неизпълнението
на бизнесплана се характеризира с устойчивост, предвид обстоятелството, че
неизпълнението е продължило три години. Позовавайки се на т. 30 от Приложение
към раздел I „Общи положения” от
„Правила за определян размера на подлежащата на възстановяване безвъзмездна
финансова помощ при установени нарушения на чл. 27, ал. 6 и ал. 7 от ЗПЗП по
мерки от ПЗСР 2007-2013 г.” е определил подлежаща на връщане
100% от предоставената финансова помощ или финансова корекция в размер
на 92275.86 лв.
Като правно
основание за издаване на оспорения акт
са посочени разпоредбите на 20а, ал.2 във вр. с чл.27, ал.З, 4 и 7 от
Закона за подпомагане на земеделските производители, т.8.1 във връзка с т. 4.14
и т. 4.28.1 от Договор № 17/121/07837 от 23.10.2015г., чл. 51, ал. 1 и 2 във
връзка с чл. 16, ал. 2 и 5 от Наредбата № 8 от 3.04.2008 г. и т.30 от
публикуваните в брой 69 от 30.08.2019 г. на Държавен вестник „Правила за
определяна на размера на подлежащата на възстановяване безвъзмездна финансова
помощ при установени нарушения по чл. 27, ал. 6 и ал. 7 от Закона за
подпомагане на земеделските производители по мерките от Програмата за развитие
на селските райони 2007-2013 г.“, чл. 59, ал. 1 и ал. 2 от АПК и във връзка с
чл. 162, ал. 2, т. 8 и т. 9 и чл. 165 и чл. 166 от ДОПК. Административният
орган е отхвърлил възражението на оспорващия за
наличие на форсмажорни обстоятелства, като е посочил, че той не е
представил доказателства удостоверяващи наличието на болестите Антракс и
нудуларен дерматит в неговото стопанство.
Назначеното по
делото вещо лице дава заключение, че приходите от продажба на животновъдна продукция / агнета и мляко/ в
лева за 2016, 2017 и 2018 год. са съответно 9.37 %, 6.81% и 10,38 процента
спрямо посочените в бизнесплана на оспорващия или среден процент на изпълнение
за трите години е 8,85 % . По количествен показател изпълнението на бизнесплана
за животновъдна продукция /агнета кг и мляко л./ съответно по години е 15,29 %, 11,60% и 15.92 % или средно 14,27
процента за трите години. Съдът кредитира заключението на вещото лице, като
компетентно и безпристрастно изготвено, в съответствие с доказателствата по
делото и неоспорено от страните.
По делото са
представени Заповед № 00-6 от 12.05.2016
год. на кмета на кметство с. Трапище /л. 11/ за въведени мерки за
неразпространение на болестта „Заразен нодуларен дерматит”, Заповед № 00-7 от 06.10.2017 год. /л. 12/, с
която са въведени мерки по повод възникнало огнище на заразна болест „Антракс” на територията на с. Трапище и протокол на официален ветеринарен лекар д-р Р. А./л.13/ за обявяване възникнала заразна болест
„Антракс” от 06.10.2017 год. в с. Трапище, предписание № 054 от 05.10.2017 год.
/л.96/ за провеждане на мерки за ограничаване
и ликвидиране на заболяване от „Антракс” в с. Трапище.
Съгласно разпоредбата на чл. 162, ал. 2, т. 8 ДОПК публични държавни са
вземанията за недължимо платени и надплатени суми, както и за неправомерно
получени или неправомерно усвоени средства по проекти, финансирани от средства
на Европейския съюз, включително свързаното с тях национално съфинансиране,
които възникват въз основа на административен акт, включително финансови
корекции, надплатен аванс, надхвърлени процентни ограничения, превишени позиции
по бюджета на проекта, кръстосано финансиране, както и глобите и другите
парични санкции, предвидени в националното законодателство и в правото на
Европейския съюз. В разпоредбата на § 1, т. 13 от ДР на ЗПЗП е посочено, че Разплащателната агенция е специализирана
акредитирана структура за приемане на заявления, проверка на условията и
извършване на плащания от Европейските земеделски фондове и за прилагане на
пазарни мерки, включително интервенция на пазарите на земеделски продукти, по
правилата на законодателството на Европейския съюз. По силата на чл. 11 и чл. 11а от ЗПЗП,
Държавен фонд "Земеделие" е акредитиран за единствена Разплащателна
агенция за Република България за прилагане на Общата селскостопанска политика
на Европейския съюз.
Съдът счита, че оспореният
АУПДВ е издаден от компетентен орган, с оглед чл. 20а ал. 5 от ЗПЗП
/ ДВ бр. 51/2019 г./, съгласно която Изпълнителният директор издава актове за
установяване на публични държавни вземания по реда на Данъчно-осигурителния
процесуален кодекс. Според
чл. 27, ал. 7 от ЗПЗП,
дължимостта на подлежаща на възстановяване безвъзмездна финансова помощ поради
неспазване на критерии за допустимост, ангажимент или друго задължение от
страна на ползвателите на помощ и бенефициентите по мерките и подмерките от
програмите за развитие на селските райони, извън основанията по ал. 6, се
установява с издаването на акт за установяване на публично държавно вземане по
реда на Данъчно-осигурителния процесуален кодекс. Именно в тази хипотеза попада настоящия
случай
Обжалваният АУПДВ е
постановен в изискуемата писмена форма. Посочени са конкретните фактически
обстоятелства, мотивирали административния орган да издаде оспорения акт, както
и правните основания, въз основа на които е счел, че при приетите фактически основания
са налице условията за възстановяване на публично държавно вземане.
В хода на административното
производство по издаване на оспорения акт не са допуснати съществени нарушения
на административно-производствените правила. Спазени са изискванията на чл. 26, чл. 28 и чл. 34 АПК за
уведомяване на адресата за започване на административното производство и
предоставяне на възможност за участие в него. Актът е издаден, след като са
изяснени всички относими за случая факти и обстоятелства, и след обсъждане на
възраженията на ползвателя на помощта.
АУПДВ е издаден и в
съответствие с материалния закон. Административният орган е приложил правилно
относимите материалноправни разпоредби и е действал в съответствие с целта на
закона, издавайки законосъобразен административен акт.
Съгласно чл. 51, ал. 1 от Наредба № 8 от 03.04.2008 г. в случай че ползвателят на помощта
не изпълнява свои нормативни или договорни задължения след изплащане на
финансовата помощ, РА може да поиска връщане на вече изплатени суми заедно със
законната лихва върху тях и/или да прекрати всички договори, сключени с
ползвателя на помощта. А съгласно чл. 51, ал. 2 от същата наредба РА определя размера на намалението на помощта, като взема
предвид вида, степента и продължителността на неизпълнението; степента на
неизпълнението по даден проект зависи от неговите последици за дейността като
цяло; продължителността на неизпълнението зависи от времето, през което траят
последиците, или възможността за отстраняване на тези последици по приемлив
начин.
Според
чл. 16, ал. 1
кандидатите представят бизнес план по образец съгласно приложение № 5 с
подробно описание на планираните инвестиции и дейности за период не по-малък от
5 г., като според ал. 5 бизнес планът трябва да доказва икономическа
жизнеспособност на стопанството. Съгласно § 1, т. 17 от ДР на Наредба № 8
икономическа жизнеспособност е генерирането на доходи от дейността, гарантиращи
устойчивост на земеделското стопанство за периода на бизнес плана.
Оспорващият се е задължил по
силата на т. 4.14 от договор № 17/121/07837 от 23.10.2015 г. да извърши изцяло одобрената инвестиция в
срока по този договор и в съответствие с одобрения проект, изискванията на
договора и приложенията към него. Според т. 4.28 от Договора, срокът на поетите
ангажименти от оспорващия е три години
от датата на получаване на окончателното плащане по договора.
Бизнес-планът със заложените
в него предвиждания за приходите от подпомогнатата дейност е неразделна част от
проекта, с който дружеството е кандидатствало и е одобрено за получаване на
помощта /т. 9. 5, б. "е" от договора/. Тук следва да се съобрази и
дефиницията дадена в № 1, т. 12 от ДР на Наредба № 8, че "проект" е
заявление за подпомагане заедно с всички изискуеми документи, както и
съвкупността от материални и нематериални активи и свързаните с тях разходи,
заявени от кандидата и допустими за финансиране по ПРСР.
Предвид посочените по-горе правни норми и разпоредби
от договора и установените по делото фактически обстоятелства съдът приема за
безспорно установено, че оспорващият не е изпълнил поетите в т. 4. 14 от
договор № 17/121/07837 от 23.10.2015 г.
задължения, а именно заложените в бизнесплана, като част от одобрения
проект, приходи от продажба на продукция /агнета и овче мляко/, посочени в таблица
12 „Производствена програма”, т. А1 „Приходи от дейността” за 2016, 2017 и 2018
години. За 2016 год. вместо заложените приходи от 99 700 лв. е реализирал 9
343.60 лв. или 9,37% изпълнение; за 2017
год. вместо заложените приходи от 99 700 лв. е реализирал 6 786.00 лв.,
или 6.81 % изпълнение и за 2018 год.
вместо заложените 99 700 лв. е реализирал 10 345.00 лв. или изпълнение от
10.38 %. Следователно за трите пълни финансови години 2016 г., 2017 г. и 2018
г. вместо заложените общо приходи от 299 100 лв., оспорващият е реализирал
приходи от 26 474,60 лв. или 8,85% изпълнение за този тригодишен период.
Тези констатации се потвърждават и от заключението на вещото лице.
По същество оспорващият не
отрича, че посоченото в оспорения
административен акт неизпълнение на приходите за трите финансови години е налице, но твърди, че
той не е отговорен за това неизпълнение, тъй като то се дължи на
форсмажорни обстоятелства във връзка с наличието на огнище на болестта „Антракс”
и „„Заразен нодуларен дерматит” през посочените години. Позовава се на
разпоредбата на чл. 64, § 2, б. „г” от Регламент /ЕС/ № 1306/2013 год.
Съдът не споделя това
твърдение и намира позоваването на цитирания
регламент за неоснователно.
Съгласно чл. 64, § 2, б. „г”
от Регламент /ЕС/ № 1306/2013 год. Не се налагат административни санкции,
когато засегнатото лице може да докаже по удовлетворителен за компетентния
орган начин, че то не носи отговорност за неспазването на задълженията,
посочени в параграф 1, или ако компетентният орган установи по друг начин, че
съответното лице няма вина.
Съгласно разпоредбата на чл.
55, ал. 1 от Наредба № 8 страните по договора не отговарят за неизпълнение на
задълженията, в случай че неизпълнението се дължи на форсмажорни обстоятелства
по смисъла на § 1, т. 44 и при спазване на условията на този
член, а според ал. 2 ползвателят на помощта или упълномощено от него лице е
длъжно писмено да уведоми РА за възникването на форсмажорни обстоятелства и да
приложи достатъчно доказателства във връзка с това в срок до 10 работни дни от
датата, на която е в състояние да го направи. В т.4.18 от Договора оспорващият
също се е задължил писмено да уведоми ДФ „Земеделие” незабавно след настъпване
на обстоятелства от значение за изпълнението на договора.
Кои
са форсмажорните обстоятелства е посочено в § 1, т. 44 от ДР на Наредба № 8 -
смърт на ползвателя на помощта; продължителна професионална нетрудоспособност
на ползвателя на помощта; експроприация на голяма част от стопанството, ако
това не е могло да бъде предвидено в деня, в който е подписан договорът за
отпускане на финансова помощ; тежко природно бедствие, въздействало сериозно
върху земята в имота; разрушаване на животновъдните постройки в имота в
резултат на инцидент; епизоотично заболяване, засегнало изцяло или частично
животните на земеделския производител.
Определените от
наредба № 8 форсмажорни обстоятелства са идентични със случаите на „непреодолима
сила” и на „извънредни обстоятелства”, които изключват отговорността на ползвателя на финансова помощ, определени в член 2, параграф 2 от Регламент (ЕС)
№ 1306/2013,
приложим съгласно ал. 5 от преамбюла на Делегиран регламент (ЕС) № 640/2014 на
КОМИСИЯТА от 11 март 2014 година за допълнение на Регламент (ЕС) № 1306/2013 на
Европейския парламент и на Съвета по отношение на интегрираната система за
администриране и контрол и условията за отказ или оттегляне на плащанията и
административните санкции, приложими към директните плащания, подпомагането на
развитието на селските райони и кръстосаното съответствие
И в тези случаи обаче, съгласно разпоредбата
на чл. 4, параграф 2 от Регламент (ЕС) № 640/2014 на КОМИСИЯТА случаите на непреодолима сила и извънредни
обстоятелства се съобщават писмено на компетентния орган, като се придружават
от съответните доказателства, които са задоволителни за него, в срок от
петнадесет работни дни, считано от датата, на която бенефициерът или
упълномощеното от него лице, е в състояние да направи това. Доколкото
предложението и искането за плащане от оспорващия е направено за референтна
година започваща от 01.01.2015 год., то
за него се прилага задължително и в цялост
Делегиран регламент (ЕС) № 640/2014 на КОМИСИЯТА от 11 март 2014 година,
съгласно разпоредбата на чл. 44 от същия регламент
Действително
по делото са представени доказателства, че през 2016 и през 2017 год. в с. Трапище е имало заболявания от „„Заразен
нодуларен дерматит” и „Антракс” , но
няма доказателства животните на оспорващия да са засегнати от тези заболявания.
Няма доказателства за настъпване на което и да е друго събитие, което може да се
квалифицира като форсмажорно,непреодолима
сила или извънредно обстоятелство. Липсват доказателства през този
период да е забранено продажбата и изкупуване на животинска продукция /агнета и
овче мляко/ от района на с. Трапище. Ето
защо съдът намира, че по отношение на оспорващия не са налице форсмажорни
обстоятелства, нито непреодолима сила или извънредни обстоятелства, които да са
причина за неизпълнение на бизнесплана в констатираните размери.
Дори да се приеме, че са
налице такива обстоятелства, които са от значене за изпълнението на поетите
ангажименти, то в случая по делото
липсват доказателства, а и оспорващият
не твърди да е уведомявал ДФ „Земеделие” - РА за възникване на такива
обстоятелства през 2016, 2017 и 2018 год., поради което той не може да се
позове на тези обстоятелства и да бъде освободен от отговорност на основание чл. 55, ал. 1 от Наредба № 8 и на
чл. 64, § 2, б. „г” от Регламент /ЕС/ № 1306/2013 год.
Самият
размер на определената за възстановява БФП е правилен и напълно съответства на
т. 30 от приложение към раздел І "Общи положения" от Правилата за
определяне на размера на подлежащата за възстановяване безвъзмездна финансова
помощ при установени нарушения на чл. 27, ал. 6
и 7 ЗПЗП по
мерките от Програмата за развитие на селските райони 2007-2013 г., като е
съобразено, че нарушението засяга изцяло подпомаганата дейност, времетраенето
на нарушението е за три пълни финансови години, реализираните приходи от
дейността са в размер на 8.85% средноаритметично за трите проверени години, т.
е., много под предвидените в правилата 20 %. Правилата са приети на основание
законовата делегация по чл. 27, ал. 9 от ЗПЗП и съгласно § 1, т. 1 от ДР на
Правилата "Приходи" са
приходи от продажби на продукция/услуги, посочени в таблица
"Производствена програма" от съответния представен от ползвателя на
финансова помощ и одобрен от ДФ "Земеделие" бизнес план.
Останалите възражения на
оспорващия, че през процесните години поради констатираните заболявания е
отказвано изкупуване на овче мляко и на
агнета е
недоказано, а и в случая без значение за правния спор с оглед на това,
че не е изпълнил задължението си по чл. 55, ал. 2 от Наредба № 8, т. 4.18 от договора и чл. 4, параграф 2 от Регламент
(ЕС) № 640/2014 на КОМИСИЯТА, да уведоми ДФ „Земеделие” – РА. Наред с това тези
твърдения противоречат и на събраните по делото доказателства. От данните по
делото е видно, че оспорващият през
2016, 2017 и 2018 година е продавал агнета, но не в заложените в бизнесплана количества, т.е. не
е имало пречки да продава агнета. На
следващо място следва да се посочи, че в
бизнесплана като бъдещ клиент на произведеното от него мляко е посочено
„Маклерс комерс” ЕООД, а липсват доказателства той да е предлагал на това
дружество овче мляко и то да е отказало неговото изкупуване. Отделен е
въпросът, че от дадените от вещото лица в
съдебно заседание разяснения за особеностите в овцевъдството е видно, че
в първите три месеца след раждането на агнетата, овцете не се доят, тъй като млякото което дават се ползва от новородените агнетата за изхранване.
Всички тез обстоятелства, както и другите особености при отглеждането на овце и
пазара на месо и мляко от овцевъдството /неговата сезонност, а не постоянен
процес/ е следвало да бъдат взети предвид от оспорващия при изготвяне на
бизнесплана, а не в последствие да се сочат като причина за неизпълнение на
заложените в бизнесплана показатели за приходи.
Предвид всичко изложено
съдът намира, че оспореният АУПДВ е валиден административен акт и не са налице
основанията, посочени в чл. 146 от АПК за неговата отмяна, а жалбата като
неоснователна следва да се отхвърли. Предвид изхода на делото, искането на
ответника за присъждане на сторените по делото разноски, като своевременно направеното е основателно и
доказано до размер на 500 лв., от които
400 лв. възнаграждение за вещо лице и 100 лв. юрисконсултско
възнаграждение на основание чл. 78, ал. 8 ГПК
и чл. 24 от Наредбата за заплащането на правната помощ, за които оспорващият следва да бъде осъден на
основание чл. 143, ал. 3 от АПК.
Мотивиран така и на
основание чл. 172, ал. 2 от АПК, съдът
Р Е Ш И:
ОТХВЪРЛЯ оспорването на А. М. И. от с. Т., обл. Р., ул. *** № *, срещу Акт за установяване на
публично държавно вземане № 17/121/07837/3/01/04/02 с изх. № 01-6500/8884#2 от
23.09.2020 год. на изпълнителния директор на Държавен фонд „Земеделие” –
Разплащателна агенция гр. София, с който на
оспорващия е установено подлежащо на възстановяване публично държавно
вземане в размер на 92275.86 лв., представляващо окончателно подлежаща на
възстановяване безвъзмездна финансова
помощ по мярка 121 „Модернизиране на земеделските стопанства от ПРСР за периода
2007-2013 год., отпусната с договор № 17/121/07837 от 23.10.2015 год.
ОСЪЖДА А. М. И. с ЕГН ********** от с. Т., обл. Р., ул. *** № * да заплати на Държавен фонд
"Земеделие" – Разплащателна агенция София сумата от 500 лв.
/петстотин лева/ разноски по делото.
Решението подлежи на
обжалване с касационна жалба пред Върховния административен съд, чрез
Административен съд – Разград в
14-дневен срок от съобщаването.
Съдия:
/п/