Решение по дело №201/2020 на Административен съд - Варна

Р   Е   Ш   Е   Н   И   Е

 

гр. Варна, ………..2020 г.

 

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

Варненският административен съд, I-ви касационен състав, в публично заседание на двадесет и седми февруари през две хиляди и двадесета година в състав:

 

   ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЕЛЕНА ЯНАКИЕВА

  ЧЛЕНОВЕ: ВЕСЕЛИНА ЧОЛАКОВА

ИСКРЕНА ДИМИТРОВА

 

при секретаря Галина Владимирова и в присъствието на прокурора Владислав Томов, като разгледа докладваното от съдията Веселина Чолакова  к. адм. дело № 201 по описа на Административен съд – гр. Варна за 2020 година, за да се произнесе, взе предвид следното:

 

Производството е по реда на чл. 208 от Административнопроцесуалния кодекс АПК/, във вр. с чл. 63, ал. 1 от Закона за административните нарушения и наказания /ЗАНН/.

Производството по делото е образувано по подадена касационна жалба от Областна дирекция на МВР – Варна /ОД на МВР – Варна/ против Решение № 2311/13.12.2019 г., постановено по НАХД № 4817/2019 г. по описа на Районен съд – Варна /ВРС/, с което е отменено Наказателно постановление № 19-0819-004161/17.07.2019 г. на началник група към ОД на МВР – Варна, сектор „ПП“-Варна, с което на И.В.И., ЕГН ********** *** е наложено административно наказание „глоба“ в размер на 300,00 лева, за нарушение на чл. 150а, ал.1 от Закона за движението по пътищата /ЗДвП/, на основание чл. 177, ал. 1, т. 2 от ЗДвП.

Решението е оспорено с основанията  на  чл.348,ал.1,т.1 от НПК- допуснато нарушение на материалния закон. Касаторът - ОД на МВР – Варна, чрез гл. ю.к. Л.-А. твърди, че в наказателното постановление описанието на нарушението е достатъчно ясно, като нарушението е сътавомерно, предвид факта, че СУМПС е било отнето на водача няколко часа по-рано с АУАН №959510/15.03.2019г. Моли да се отмени решението на ВРС и да се потвърди наказателното постановление. Претендира юрисконсултско възнаграждение.

Ответникът по касационната жалба – И.В.И., не изразява становище по същата.

Представителят на Варненска окръжна прокуратура дава становище за неоснователност на касационната жалба и моли за потвърждаване на въззивното решение.

След като обсъди оплакванията в жалбата, становищата на страните, доказателствата по делото и с оглед служебната проверка по чл. 218 от АПК, Варненският административен съд, І-ви касационен състав, намира, че касационната жалба е процесуално ДОПУСТИМА като подадена в срока по чл. 211 от АПК, от надлежна страна, имаща право и интерес от обжалването, и следва да бъде разгледана. Разгледана по същество, съдът намира, че касационната жалба е ОСНОВАТЕЛНА.

Фактическата обстановка установена от въззивния съд е следната: На 15.03.2019 год. около 16.20 часа служители в група „ПП" при ОД МВР – Варна, св.Върбанов и св.Цанков получили разпореждане от ОДЧ да посетят ПТП с незначителни материални щети между два автомобила на около 50 м. от кръстовището на бул.“Цар Освободител“ с бул.“Янош Хуниади“ в гр. Варна. На място установили л.а. „Фолксваген Голф“ с рег. № Т 92-70 ХТ и л.а.“Фиат 500 Х“ с рег. № В **** ВХ. От извършената проверка  РСОД и ОДЧ на сектор „ПП“ – Варна установили самоличността на водачите. Виновният за ПТП водач  бил установен като – И.В.И.. При проверката било установено, че на водача е било отнето по административен ред СУМПС със ЗППАМ № 19-0819-000542/15.03.2019 год. на сектор „ПП“ при ОД МВР – Варна.

За установеното нарушение св.Върбанов съставил на И.В.И. АУАН бл.№ 130814/15.03.2019 г., в който посочил, че същият управлява МПС като не притежава  СУМПС/отнето –иззето на 15.03.2019 г. в 02.30 ч. със съставяне на АУАН сер. Д, бл.№ 959510 по чл.186, ал.7 от ЗДвП, за което е издадена ЗППАМ № 19-0819-000542/15.03.2019 г. на сектор „ПП“ при ОД МВР – Варна. В АУАН св. Върбанов квалифицирал нарушението на водача, като такова по чл.150а, ал.1  от ЗДвП. Актът бил предявен и връчен на И.И., който го подписал без възражения. Такива не постъпили и  в законоустановения 3-дневен срок.

Впоследствие по съставения АУАН била извършена проверка в Сектор „ПП“ - Варна. В хода на проверката било установено, че срещу И.В.И. е издадена ЗППАМ № 19-0819-000542/15.03.2019 год. по описа на Сектор „Пътна полиция" при ОД - Варна, с която му била наложена принудителна административна мярка по чл.171, т.1, б. „д" - временно отнемане на СУМПС на водач, който управлява МПС с наложено наказание глоба, неизплатена в срока за доброволно заплащане - до заплащане на дължимата глоба, а именно наказание глоба с фиш  серия Н № 582252 от 22.02.2019 г. която е била заплатена от И.И. на 18.03.2019 г., когато е отпаднало основанието за ЗППАМ № 19-0819-000542/15.03.2019 год. по описа на Сектор „Пътна полиция" при ОД – Варна.

След приключване на проверката материалите по нея били изпратени на ВРП с мнение за вземане на отношение по компетентност. 

С постановление от 12.07.2019 г. по пр.пр.№ 4065/2019 г. на ВРП, било отказано образуване на ДП, тъй като прокурорът приел, че И.И. не е осъществил от обективна и субективна страна състава на престъпление по чл.343в, ал.3 от НК, тъй като за да е съставомерно деянието по цитирания текст е необходимо деецът да управлява МПС в срока на изтърпяване на принудителната административна мярка за временно отнемане на СУМПС. От доказателствата по делото е установено, че издадената Заповед за ПАМ не е влязла в законна сила и при тези констатации, прокурорът от ВРП изпратил материалите по преписката в Сектор „ПП“ ОД МВР - Варна с оглед преценката за необходимост от реализиране на административно наказателна отговорност спрямо него.

Въз основа на материалите по преписката и съставения АУАН, на 17.07.2019 г. АНО издал НП.

С обжалваното Решение № 2311/13.12.2019 г., постановено по НАХД № 4817/2019 г. по описа на ВРС, съдът е отменил Наказателно постановление № 19-0819-004161/17.07.2019 г. на началник група към ОД на МВР – Варна, Сектор „ПП“-Варна. За да постанови този резултат районният съд е приел, че в хода на АНП са допуснати съществени нарушения на процесуалните правила и НП е незаконосъобразно. Констатирал е, че в НП е налице компилация от разпоредби на ЗДвП, които правят абсолютно неясна волята на АНО, което неминуемо води до невъзможност на въззивника да разбере административното обвинение и да се защитава по него, а от друга страна лишават и съда да прецени има ли извършено нарушение и правилно ли е санкционирано лицето. Счел е обаче, че за да е осъществен съставът на нарушението, не е достатъчно само да е издадена и връчена ЗППАМ, а с нея следва да е отнето и СУМПС, като видно от приложената по делото ЗППАМ в нея не е отбелязано, че СУМПС е отнето.

Решението на ВРС е неправилно.

При реализираната проверка за съответствие на решението с материалния закон, настоящият състав намира, че при обективно възприетата фактическа обстановка по делото, въззивният съд е направил неправилни изводи за незаконосъобразност на наказателното постановление.

Необосновани са изводите на въззивната интстанция за наличието на съществени процесуални нарушения в хода на АНП, както и нарушения на материалния закон от страна на актосъставителя и наказващия орган, предвид описаното в НП несъставомерно нарушение.

 От приетите по делото доказателства, се установява по несъмнен начин, че на 15.03.2019 г. около 02.50ч. е бил съставен акт за установяване на нарушение с.Д, №959510 срещу ответника И., а основанието посочено в него е чл. 186, ал.7 от ЗДвП, според който „издаден фиш, глобата по който не е платена доброволно в 7-дневен срок от датата на издаването му, се смята за влязло в сила наказателно постановление и се изпраща за събиране на публичния изпълнител.“ Като доказателство е иззето СУМПС. Този АУАН е връчен на ответника лично на 15.03.2019г.

На същата дата 15.03.2019г. около 16.20ч. на ответника е издаден втори АУАН с. АА, №130814 за нарушение на чл. 20, ал.2 и чл. 150а ал. 1 от ЗДвП, като с този АУАН са иззети СРМПС №*********, АУАН №959510 и два броя рег. №Т9270ХТ.

Със ЗППАМ № 19-0819-000542/15.03.2019г. на ответника е била наложена принудителна административна мярка "временно отнемане на свидетелството за управление на моторно превозно средство" до заплащане на дължимата глоба. Вярно е, че същата е връчена на адресата на 18.03.2019 г., видно от отбелязването в обективираната разписка, но в нея изрично е отбелязано, че е отнето СУМПС №*********, а не както неправилно е приел въззивния съд, че такова отбелязване няма. Това означава, че тази заповед е приведена в изпълнение и като съставляваща индивидуален административен акт, същата подлежи на обжалване по друг ред и в настоящото производство съдът не може да извършва пряк или косвен контрол на нейната законосъобразност.

Видно и от текста на обжалваното НП, както и от справката приложена от сектор "ПП", още със съставянето на първия АУАН е иззето свидетелството за управление на МПС издадено на ответника. Именно, защото в нормата на чл. 172, ал. 3 от ЗДвП е указано, че в случаите на чл. 171, т. 1, букви "б", "д", "е" и "ж" от ЗДвП свидетелството за правоуправление се изземва със съставяне на акта за установяване на нарушение, то в случаят правното основание за изземването е чл. 171, т. 1, б. "д" от закона, доколкото констатираното на 15.03.2019 г. нарушение се изразява в управление на МПС без заплатена глоба в срока на доброволното плащане. Целта на тази мярка "временно отнемане свидетелството за управление на МПС на водач, "който управлява моторно превозно средство с наложено наказание глоба, незаплатена в срока за доброволно заплащане – до заплащане на дължимата глоба“ е незабавното преустановяване на констатираното нарушение, което се стимулира от закона, защото връщането на отнетото свидетелство е обусловено от заплащане на дължимата глоба, т. е. колкото по-бързо водачът, чийто документ е отнет представи доказателство за заплащане на дължимата глоба толкова по-бързо ще получи обратно свидетелството си за управление. Фактът, че свидетелството се отнема още със съставяне на акта означава, че от този момент документът предоставящ правоспособност за управление на МПС е отнет от правоимащото лице и то временно губи правата си, до изпълнение на указаното условие. Използването на понятието "изземва" не означава, че текста на чл. 172, ал. 3 от ЗДвП съдържа различно основание за преустановяване действието на свидетелството за управление, до връщането му на съответното лице, а указва кога и по какъв начин става фактическото отнемане на свидетелството. Това е така, защото законодателят ясно е посочил правното основание за изземването на документа, а именно изброените хипотези на чл. 171, т. 1 от закона, сред които и хипотезата на чл. 171, т. 1, б. "д" от ЗДвП.

Вярно е, че дължимата глоба по фиш сер. Н, №582252 от 22.02.2019г. е заплатена от ответника на 18.03.2019г., когато е отпаднало основанието на ЗЗПАМ №19-0819-000542/15.03.2019г., но този факт не променя извода, че водачът не е имал право да управлява МПС към 15.03.2019 г. около 16.20ч., поради това, че му е било иззето по-рано същия ден към 02.50ч. СУМПС и към този момент не е съществувало основание за връщане на документа, защото не се и твърди към този момент да е била заплатена глобата. Както се установява и от приобщените по делото материали, свидетелството на водача е било върнато на 18.03.2019 г.

Обобщено, документа за правоспособност е отнет на основание чл. 171, т. 1, б. "д" от ЗДвП, но по реда на чл. 172, ал. 3 от ЗДвП, при което посочената от наказващия орган квалификация на нарушението по чл. 150а, ал. 1 от ЗДвП, респективно приложената санкционна норма на чл. 177, ал. 1, т. 2 от ЗДвП напълно съответства на констатираното нарушение.

 Обжалваното в това производство НП е законосъобразно, издадено е от компетентен орган и отговаря на изискванията на закона, съдържа всички изискуеми реквизити и наложеното наказание е справедливо. В този смисъл, не са налице основания за отмяната на наказателното постановление, нито за неговото изменение.

Предвид гореизложеното, настоящият съдебен състав намира, че касационната жалба на ОД на МВР – Варна е основателна, а оспореното решение на ВРС е незаконосъобразно и следва да се отмени. Съгласно нормата на чл. 222, ал. 1 от АПК спорът следва да се реши по същество, като с оглед доказаността на извършеното от И.И. административно нарушение и правилното определяне на вида и размера на административното наказание от страна на АНО, касационната инстанция преценява, че издаденото наказателно постановление следва да се потвърди изцяло.

 С оглед изхода на делото, своевременно направеното искане и на основание чл. 63, ал. 5 от ЗАНН, ответника по касация следва да бъде осъден да заплати на касатора сторените по делото разноски за юрисконсултско възнаграждение в размер на 80 лв., съгласно чл. 78, ал. 8 от ГПК във връзка с чл. 37, ал. 1 от Закона за правната помощ и чл. 27е от Наредбата за заплащането на правната помощ.

Воден от гореизложеното и на основание чл. 63, ал. 1 от ЗАНН, във вр. с чл. 221, ал. 1 от АПК, съдът

 

Р  Е  Ш  И :

 

ОТМЕНЯ Решение № 2311/13.12.2019 г., постановено по НАХД № 4817/2019 г. по описа на Районен съд – Варна, и вместо него постановява:

 

ПОТВЪРЖДАВА Наказателно постановление № 19-0819-004161/17.07.2019 г. на началник група към ОД на МВР – Варна, сектор „ПП“-Варна, с което на И.В.И., ЕГН ********** *** е наложено административно наказание „глоба“ в размер на 300,00 лева, за нарушение на чл. 150а, ал.1 от Закона за движението по пътищата /ЗДвП/, на основание чл. 177, ал. 1, т. 2 от ЗДвП.

 

ОСЪЖДА И.В.И., ЕГН ********** *** да заплати на ОД на МВР-Варна разноски по делото за юрисконсултско възнаграждение в размер на 80 /осемдесет/ лева.

 

РЕШЕНИЕТО е окончателно и не подлежи на обжалване и протест.

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:                            ЧЛЕНОВЕ: 1.                                2.