Р Е
Ш Е Н
И Е
№ 149 от 19.01.2024 г., гр. Кюстендил
В И М Е Т О
НА Н А Р О Д А
Административен съд – Кюстендил, в открито съдебно заседание на дeветнадесети декември две хиляди двадесет и трета година, в състав:
СЪДИЯ: ИВАН ДЕМИРЕВСКИ
при секретар Ирена Симеонова,
като разгледа докладваното от съдия Демиревски
административно дело № 202 по описа за 2023 година, за да се произнесе, взе
предвид следното:
Производството
е по реда на чл.
156 и сл. от Данъчно - осигурителния процесуален кодекс (ДОПК).
Делото е образувано по жалба от „А.Б.” ЕООД, с ЕИК *********, с адрес за кореспонденция: гр. Кюстендил, ул. „Полковник Стефан Манов“ № 7, ет. 2, представлявано от управитeля Х Б П, срещу Ревизионен акт № Р-22001021007171-091-001/22.11.2022 г., издаден от органи по приходите при Териториална дирекция на Националната агенция за приходите (ТД на НАП) София и частично потвърден с Решение № 624/15.05.2023 г., издадено от Директора на дирекция „Обжалване и данъчно - осигурителна практика” (ОДОП) – София при Централното управление (ЦУ) на НАП, в оспорената част на установените резултати по ЗДДС за данъчни периоди м. 05.2019 г.; м. 09.2019 г. до 12.2019 г.; м. 01.2020 г.; м. 03.2020 г.; м. 04.2020 г.; м. 05.2020 г.; м. 06.2020 г., от м. 08.2020 г. до м. 12.2020 г.; от м. 022021 г. до м. 11.2021 г., ведно със съответните лихви за забава и за установените резултати по ЗКПО за 2019 г. и 2020 г., ведно с начислените лихви за забава, като е оставил без разглеждане жалба вх. № 53-06-10318/12.12.2022 г. по регистъра на ТД на НАП София и вх. № 23-22-1986/16.12.2022 г. по регистъра на Дирекция „ОДОП“ – София в останалата част, поради липса на правен интерес и е прекратил производството по жалбата в тази част. В жалбата са изложени доводи за незаконосъобразност на обжалвания административен акт поради допуснати съществени нарушения на процесуалните правила и противоречие с материалните разпоредби. Поддържа се, че данъкът не е начислен неправомерно от „А.Б.” ЕООД по смисъла, вложен в разпоредбата на чл. 70 ал. 5 от ЗДДС и направените изводи от органите по приходите в обратния смисъл са незаконосъобразни и необосновани. В тази насока се сочи, че е налице действително осъществена доставка по процесните фактури по смисъла, вложен в разпоредбата на чл. 6 ал. 1 от ЗДДС, както и че е осъществено реално предаване на стоките. Счита за неправилни изводите на ревизиращия орган по отношение на финансовите резултати по ЗКПО и установения корпоративен данък за 2019 г. и за 2020 г.
Ответникът, чрез процесуалния си представител по пълномощие юр. М, изразява становище за неоснователност на жалбата. Поддържа изцяло фактическите констатации и правните изводи, съдържащи се в ревизионния акт и потвърждаващото го решение на Директора на дирекция ОДОП – София при ЦУ на НАП. Претендира юрисконсултско възнаграждение.
Въз основа на съвкупната преценка на събраните по делото доказателства съдът приема за установено следното от фактическа страна:
Производството по издаване на оспорения акт е започнало със Заповед за възлагане на ревизия № Р-22001021007171-020-001/15.12.2021 г., връчена на 20.12.201 г. по електронен път, изменена със Заповед № Р-22001021007171-020-002/16.03.2022 г., спиране със Заповед за спиране на производство № Р-22001021007171-023-001/29.04.2022 г. и № Р-22001021007171-023-002/25.08.2022 г., възобновявана със Заповеди № Р-22001021007171-143-001/08.08.2022 г. и № Р-22001021007171-143-002/12.09.2022 г., издадени от В ГП – Началник на сектор „Ревизии” в дирекция „Контрол“ при ТД на НАП Велико Търново, упълномощен със Заповед № З-ЦУ-3523/13.12.2021 г. на Зам. Изпълнителния директора на НАП София. Определен е обхватът на ревизията – установяване задълженията на дружеството за данък върху добавената стойност (ДДС) за периода 01.01.2019 г. – 31.10.2021 г. и по ЗКПО за периодите от 01.01.2019 г. до 31.12.2020 г. В срока по чл. 117 ал. 1 от ДОПК е изготвен Ревизионен доклад № Р-22001021007171-092-001/10.10.2022 г., срещу който е подадено възражение по реда на чл. 117 ал. 5 от ДОПК, но по същество е прието за неоснователно.
На 22.11.2022 г. от Началника на сектор „Ревизии” при ТД на НАП В Т В П– орган, възложил ревизията и от главен инспектор по приходите В К при ТД на НАП Велико Търново – ръководител на ревизията, е издаден оспореният ревизионен акт /РА/. С него са установени задължения за ДДС по ЗДДС и корпоративен данък за данъчни периоди 2019 г. и 2020 г., произтичащи от отказано право на приспадане на данъчен кредит по фактури, издадени от „А.Б.” ЕООД, с ЕИК *********, в общ размер на 213 674.60 лева /ДДС главница плюс лихви и корпоративен данък плюс лихви/.
За периода 01.09.2019 – 30.09.2020 г. е прието, че не са налице предпоставките на чл. 68 ал. 1 т. 1 и чл. 69 ал. 1 т. 1, във вр. с чл. 70 ал. 5 и чл. 6 и чл. 9 от ЗДДС, във вр. с 122 ал. 1 ат ДОПК, даващи основание за законосъобразно упражняване на право на приспадане на данъчен кредит, доколкото не е установено реалното извършване на доставките на стоки към ревизираното дружество от доставчика – не са доказани наличието на стоки и прехвърлянето на собственост към ревизираното дружество от страна на посочения доставчик, няма данни кога, как и по какъв начин са придобити стоките от дружеството доставчик и разполагало ли е последното с възможността да прехвърли собствеността върху тях към датите на издаване на фактурите. Обективиран е извод, че при условие че издадените от „А.Б.” ЕООД фактури не отразяват обективната действителност, то не са налице реално извършени доставки на стоки, респективно няма възникнало данъчно събитие по смисъла на чл. 25 ал. 2 от ЗДДС и издадените първични документи – фактури, не доказват наличието на реално извършени сделки.
Ревизионният акт е обжалван по административен ред по чл. 152 и сл. от ДОПК, като Директорът на дирекция ОДОП – София при ЦУ на НАП се е произнесъл с Решение № 624/15.05.2023 г. при условията на чл. 156 ал. 6 от ДОПК, с което е потвърдил акта в оспорената част на установения резултат по ЗДДС за данъчни периоди от месец 05.2019 г., месец 09.2019 г. до месец 12.2019 г. и м. 01.2020 г., м. 03.2020 г., м. 04.2020 г., м. 05.2020 г., м. 06.2020 г., от м. 08.2020 г. до м. 12.2020 г. и от м. 02.2021 г. до м. 11.2021 г., ведно със съответните лихви; както и установените резултати по ЗКПО за 2019 г. и 2020 г., ведно със съответните лихви за забава и е оставил без разглеждане жалбата в останалата ѝ част, поради липса на правен интерес от обжалване и е прекратил производството по същата в тази й част.
В хода на ревизионното производство е установено, че на основание чл. 100 ал. 1 от ЗДДС „А.Б.” ЕООД е регистрирано по ЗДДС, като през процесните периоди е извършвало, със съответния предмет на доставките: „комисионна съгласно договор“, „автомобилни гуми, нови, съгласно приложен опис“, „консултантска услуга, свързана с проучване възможността за изграждане на търговски център за продажба на автомобили на територията на Република Гърция, на територията на Република Малта и територията на Република Италия“, „втора вноска, свързана с консултантска услуга, свързана с проучване възможността за изграждане на търговски център за продажба на автомобили на териториите на Р. Гърция, Р. Малта и Р. Италия“; „комисионна“, „консултация“, „комисионна при водене на преговори, планиране и реализиране на продажби на леки автомобили“, „консултация“, „консултация относно разработване на софтуерна програма за водене на счетоводни финансови операции, съгласно изискванията на клиента“, „комисионна, съгласно договор“ и „продажба на нови гуми“, „комисионна при водене на преговори, планиране и реализиране на продажби на леки автомобили“, „наем на паркинг места“, „наем на лек автомобил Мерцедес“, „гуми“, „отдаване под наем на МПС – Мерцедес“, „закупен лек автомобил – Ауди Q7“, „комисионна“ и „консултация“, като подробно са описани съответно размерът на средствата и данъчните периоди, съгласно представени документи. Не са представени доказателства за наличието на собствени или наети обекти, от които е упражнявана дейност.
„А.Б.” ЕООД е упражнило право на приспадане на данъчен кредит в общ размер на 108 463.34 лв. по фактури, издадени от: „Г ТК ЕООД; „Б Т“ ЕООД; „Н Л К“ ЕООД; „П Т К“ ЕООД; „А 2018“ ЕООД; „Е“ ЕООД и „Е“ ЕООД и непризнато намаление на начислен ДДС, по фактурите издадени от горецитираните доставчици.
Установено е и допълнително начислен ДДС по договор за лизинг № 16/28.04.2021 г. с М Д Д, съгласно който е предоставен за ползване лек автомобил „П К“, като цената на същия е 44 900 лв. с ДДС за срок от 12 месеца. При извършената проверка е установено, че дружеството няма включени фактури в дневниците си за продажби на посоченото лице, като действителният собственик на МПС е М Д Д. Доначислен е ДДС в размер на 5 328.22 лв. Установено е и че ревизираното дружество не е включило в дневника си за продажби и фактура издадена на Н Ж Ня. Доначислен е ДДС в размер на 2 845.67 лв.
По ЗКПО е констатирано, че за финансовата 2019 г. е подадена ГДД по чл. 92 от ЗКПО с вх. № 10000И0096798/25.06.2020 г. с деклариран счетоводен финансов резултат – печалба в размер на 28 456.65 лв. и полагащ се данък в размер на 2 845.67 лв.
Съобразно изложеното в частта по ЗДДС и установената липса на реални доставки по представените фактури е прието, че същите не са документално обосновани и на основание чл. 26 т. 2 от ЗКПО, във вр. с чл. 10 ал. 1 от ЗКПО е увеличен счетоводният финансов резултат с точно посочени суми. Установен е данъчен финансов резултат печалба в размер на 133 456.65 лв., дължим корпоративен данък 13 345.66 лв. и разлика за довнасяне в размер на 10 499.99 лв. и лихви за забава в размер на 3 080.04 лв.
По ЗКПО е констатирано, че за финансовата 2020 г. е подадена ГДД по чл. 92 от ЗКПО с вх. № 1000И00120604/29.06.2021 г. с деклариран счетоводен финансов резултат – печалба в размер на 34 602 лв. и полагащ се данък в размер на 3 460.23 лв.
Съобразно изложеното в частта по ЗДДС и установената липса на реални доставки по представените фактури е прието, че същите не са документално обосновани и на основание чл. 26 т. 2 от ЗКПО, във вр. с чл. 10 ал. 1 от ЗКПО е увеличен счетоводният финансов резултат с точно посочени суми. Установен е данъчен финансов резултат печалба в размер на 513 168.98 лв., дължим корпоративен данък в размер на 51 316.90 лв. и лихви за забава в размер на 7 270.48 лв.
На основание чл. 37 ал. 3, чл. 53 ал. 1 от ДОПК, на ревизираното дружество са връчени Искания за представяне на документи и писмени обяснения от задължено лице /ИПДПОЗЛ/ от 10.01.2022 г. и 15.04.2021 г. В отговор са представени справки от № 1 до № 5, декларация за банкова сметка, ***, договори, фактури, протоколи, фискални бележки, аналитични счетоводни регистри, банкови извлечения, преводни нареждания, договори за лизинг с клиенти и др., подробно обсъдени от административния орган.
На основание чл. 122 – 124 от ДОПК, на дружеството са връчени Уведомление по чл. 124 ал. 1 от ДОПК от 15.04.2022 г. и Уведомление по чл. 17 ал. 1 т. 2 от ДОПК от 15.04.2022 г., с които е известено, че данъчната основа за облагане с ДДС за периодите от 01.01.2019 г. до 31.10.2021 г. и за корпоративен данък за периодите от 01.01.2019 г. до 31.12.2020 г. ще бъде определена по реда на чл. 122 от ДОПК, тъй като не са представени счетоводни документи, информация за лицето, осъществяващо счетоводството на дружеството, договор за счетоводно обслужване, както и документи, имащи отношение за ревизирания период. Независимо от връченото уведомление, ревизията е извършена по материалния закон /ЗДДС и ЗКПО/.
На основание чл. 45 от ДОПК са извършени насрещни проверки на преките доставчици на ревизираното лице, документирани с протоколи за тях, като всички са връчени по електронен път. Същите са подробно описани в констативната част на Ревизионния доклад и съдът няма да ги преповтаря. Документи са представени единствено от „А 2018“ ЕООД.
„А.Б.“ ЕООД е ползвало право на приспадане на данъчен кредит по фактури от доставчиците, както следва:
1. в размер на 19 466.67 лв. по 6 фактури, издадени от „Г“ ЕООД през данъчни периоди м. 09.2019 г., м. 11.2019 г., м. 01.2020 г., м. 03.2020 г., м. 09.2020 г., м. 10.2020 г.;
2. в размер на 7 380 лв. по 4 фактури, издадени от „Б“ ЕООД през данъчни периоди м. 12.2019 г., м. 08.2020 г., м. 01.2021 г. и м. 05.2021 г.;
3. в размер на 28 850 лв. по 2 фактури, издадени от „Н“ ЕООД през данъчни периоди м. 12.2020 г. и м. 02.2021 г.;
4. в размер на 14 350 лв. по 2 фактури, издадени от „П“ ЕООД през данъчни периоди м. 10.2020 г. и м. 11.2020 г.;
5. в размер на 3 000 лв. по фактура издадена от „А8“ ЕООД през данъчен период м. 10.2019 г.
6. в размер на 6 166.67 лв. по 4 фактури, издадени от „Е“ ЕООД през данъчни периоди м. 05.2019 г., м. 12.2019 г., м. 03.2020 г. и м. 04.2020 г. и
7. в размер на 29 250 лв. по 5 фактури, издадени от „Е“ ЕООД през данъчни периоди от м. 042020 г. до м. 06.2020 г., м. 11.2020 г., м. 12.2020 г., всички със съответния предмет на доставките, подробно описани.
С възражението срещу констатациите в Ревизионния доклад /РД/ дружеството е представило множество на брой доказателства, както следва:
1. за доставките от „Г ЕООД – копия на спорните 6 фактури, придружени от стокови разписки и протоколи с идентично съдържание с това на фактурите и банкови извлечения. Представени са и консултантски договор от 29.09.2020 г.; комисионен договор от 01.02.2019 г.; консултантски договор от 30.09.2019 г., всички със съответните подробно описани документи към тях;
2. за доставките от „Б“ ЕООД – копия от спорните фактури, придружени от стокови разписки и протоколи с идентично съдържание с това на фактурите и Ревизионен доклад от 16.07.2021 г. издаден на доставчика, за който е прието, че е неотносим към предмета на спора в настоящето производство. Представени са и комисионен договор от 29.01.2021 г.; комисионен договор от 01.07.2019 г.; комисионен договор от 10.02.2020 г., всички със съответните подробно описани документи към тях;
3. за доставките от „Н“ ЕООД – копия от спорните документи, стокови разписки и протоколи с идентично съдържание. Приложен е и договор за консултантски услуги от 30.12.2020 г., спогодба от 09.03.2021 г., със съответните подробно описани документи към него;
4. за доставките от „Е“ ЕООД – копия от спорните фактури, придружени от стокови разписки и протоколи с идентично съдържание с това на фактурите, банкови извлечения за платени суми. Приложени са и консултантски договор от 31.12.2020 г.; комисионен договор от 20.08.2019 г. с подробно описани документи към тях;
5. за доставките от „П“ ЕООД – копия на спорните фактури, придружени от стокови разписки и протоколи, банково извлечение. Приложен е и комисионен договор от 29.10.2020 г., както и фактура № 12/30.11.2020 г., с подробно описани документи към тях;
6. за доставките от „А 2018“ ЕООД – копие на спорната фактура, придружена от стокова разписка и протокол с идентично съдържание. Приложен е и комисионен договор от 01.06.2019 г., както и договори за лизинг с клиенти на жалбоподателя, придружени от фактури, стокови разписки, застрахователни полици с вписан посредник;
7. за доставките от „Е“ ЕООД са представени копия на спорните фактури, придружени от стокови разписки, протоколи, банкови извлечения и ревизионен доклад, издаден на доставчика. Представен е и договор за наем на недвижим имот от 16.10.2017 г., както и приемо – предавателен протокол от същата дата, с който се предава имота за ползване на наемателя. Представени са и фактури от предходни доставчици на гуми, придружени от фискални касови бонове и приемо – предавателни протоколи, както и аналитични регистри, инвентарна книга и оборотна ведомост.
Изложено е, че на ревизиращия екип не е предоставена възможност да извърши проверка в счетоводството на „А.Б.“ ЕООД с цел да се провери правилното осчетоводяване на спорните фактури, наличието на реално получени доставки, извършени и получени плащания.
Във връзка с доставките от горепосочените доставчици е прието, че представените от ревизираното лице документи са съставени формално и зад същите не стоят реално осъществени сделки. По отношение на представените материали и разработки на различни теми е посочено, че не може да се приеме, че същите представляват авторски анализи, които съдържат информация, която ще е приложима в дейността на ревизираното дружество. Посочено е, че не може да се приеме, че това не са разпечатки от интернет пространството, които са достъпни за всеки. Липсва информация от кого са изготвени разработките, както и дали лицата, които са ги изготвила са имали необходимата професионална квалификация да извършат услугите. Посочено е също, че процентът на комисионната, съгласно издадените фактури, е несъизмерим с размера на стойността на застрахователните полици.
Вследствие на изложеното и на осн. чл. 68 ал. 1 т. 1 и чл. 69 ал. 1 т. 1 от ЗДДС, във връзка с чл. 6 и чл. 9 и чл. 25 от ЗДДС, на „А“ ЕООД е отказано приспадане на данъчен кредит по фактурите, издадени от горецитираните доставчици, за данъчни периоди м. 05.2019 г., от м. 09.2019 г. до м. 01.2020 г., от м. 03.2020 г. до м. 06.2020 г., от м. 08.2020 г. до 12.2020 г., м. 02.2021 г., м. 03.2021 г. и м. 05.2021 г., общо в размер на 108 463.34 лв. по издадените от тях фактури.
За признаване правото на приспадане на данъчен кредит, съгласно чл. 68 ал. 1 и ал. 2 от ЗДДС, е наличието на реално осъществена доставка по смисъла на чл. 6 и чл. 9 от ЗДДС В този смисъл е и практиката на Съда на Европейския съюз /СЕС/, а именно стоките да бъдат доставени или услугите извършени и данъчнозадълженото лице да притежава фактура или документ, който съгласно критериите, определени от конкретната държава – членка, може да се счита за служещ за фактура. Ако доставките са извършени, то както доставчикът, така и получателят трябва да притежават доказателства за това изпълнение. За изпълнението винаги трябва да се представят от лицата достатъчно убедителни доказателства /Решение № 2208 от 15.02.2013 г. на ВАС по адм. дело № 14260/2012 г./. Върху претендиращото данъчно предимство задължено лице лежи тежестта да установи с убедителността на пълното доказване осъществяването на правнорелевантните факти.
От изложеното по – горе, АНО е приел, че не са представени доказателства за реалност на отдаването под наем и продажба на МПС. Не са представени и доказателства за извършени разплащания между контрагентите. В следствие на тези констатации, е отказано право на приспадане на данъчен кредит по фактурите издадени от „Е“ ЕООД, като е направен извод, че липсват доказателства, че същите са ползвани от ревизираното дружество, за какъв период от време и при какви условия.
Аналогични констатации и изводи са формирани и за доставките, извършени от „Г“ ЕООД, „П“ ЕООД и „Е“ ЕООД, с предмет „автомобилни гуми“, от които са представени сходни доказателства в хода на извършени насрещни проверки, а именно, не са представени доказателства за закупуване на процесните фактури от предходен доставчик, т.е. няма доказателства, че доставчикът е разполагал със съответните стоки, които да продаде на ревизираното дружество. Няма доказателства за последваща реализация на гумите за целите на икономическата дейност на дружеството, нито такива, които да се съхраняват при него. Горното се отнася и фактурата издадена от „ЕКСКЛУЗИВ ЕР КАРС“ ЕООД с предмет наем на паркоместа. Не се представят никакви доказателства за това по какъв начин процесната доставка на услуга е използвана за целите на икономическата дейност на дружеството, кои МПС са ползвали наем за паркоместа и за какъв период от време.
„НЮ ЛОГИСТИК КЪМПАНИ“ ЕООД са представили фактури с предмет разработване на софтуерна програма за водене на счетоводни и финансови анализи. Не става ясно по какъв начин същите са разработени за целите на икономическата дейност на жалбопадателя, доколкото същата информация е налична на уеб адрес: www.kontiko.com/bg., още повече, че се доказва в хода на ревизията, че счетоводството на ревизираното дружество не се води от него, а от друго дружество. Не се доказва ефективно заплащане между жалбоподателя и доставчика.
Идентична фактическа обстановка е установена и за доставките извършени от „Е“ ЕООД, представляваща консултация на тема „Счетоводна политика на „А.Б.“ ЕООД. При преглед на представените материали се установява, че създадена за целите на организацията на „Щ“ ЕООД, а не на жалбоподателя и е публично достъпна на уеб адрес: https://register1 d.fsk.bg/. Същото се отнася и до представената „консултация“ на тема: „Счетоводно отчитане на някои специфични операции, свързани с финансовия лизинг“. Материалите са достъпни на уеб адрес: http:// magazine.askana.com/-ver 05 artikle.ph art id 405. Липсва икономическа логика дружеството да плати за услуги, които може да получи безплатно и са публично достъпни. Налице е липса на реален предмет на доставка, доколкото материалите не са създадени от доставчиците, нито са придобити от тях чрез покупка, а представляват общодостъпни материали в интернет.
За доставката от „Г“ ЕООД с предмет консултация на тема „Признаване, оценка и особености при отчитането на дълготрайни материални активи“ отново следва да се посочи, че същата е налична на уеб адрес – http://m.pomagalo. сom/ materials/preview/ 920570/online. Разликата за достъп на посочената тема, а именно абонамент от 4 лева за една седмица и „консултацията“ за която жалбоподателят е заплатил, съгласно представените документи, в размер на 13 500 лева, казват всичко по случая и няма нужда от допълнителен анализ, относно тяхната достоверност.
За доставките от „Г“ ЕООД, с предмет на доставките „консултантска услуга, свързана с проучване възможността за изграждане на търговски център за продажба на автомобили на територията на Гърция, Малта и Италия“ и „втора вноска, свързана с консултанската услуга“ от ревизираното дружество не са представени никакви доказателства за извършени проучвания и плащания, командировъчни и т.н. Предметът на дейност на представените документи на гръцкото дружество „КИТНОС МОНОПРОСОПИ И.К.Е.“ е търговия с млечни продукти, сирена, месни продукти, дрехи и дървен материал и е трудно да удостоверят реално извършени услуги по проучване и изграждане на търговски център за продажба на автомобили!
За доставките от „П“ ЕООД и „Г“ ЕООД, с предмет – сключване на застраховки „Каско“ и „Гражданска отговорност“ от името на ревизираното лице, са представени полици и квитанции като застрахователен посредник „ЕВРОЛИНК МЕНИДЖМЪНТ“ ЕООД, а не горецитираните дружества, като в този смисъл липсват доказателства по какъв начин процесните доставчици са участвали в изпълнението на фактурираните услуги.
За доставките от „А 2018“ ЕООД с предмет – посредничество, пък самите клиенти, за които се твърди, че са намерени от него, твърдят, че не са ползвали услуги на посредник, а са контактували директно с „А.Б.“ ЕООД, което се потвърждава и от представените договори за лизинг. Налага се извод за единствена цел за неправомерно генериране на данъчен кредит.
За доставката по фактура от 20.12.2019 г. на „Б“ ЕООД, с предмет – подготвяне на документи за увеличаване на капитала на дружеството, не се представят доказателства какви документи е подготвил доставчикът и какви действия е извършил в изпълнение на услугата. За доказване изпълнението на услугите не е достатъчно само представянето на договори за доставки и приемо – предавателни протоколи, а следва да бъде доказана възможността на съответния доставчик да извърши услугите. Представените оборотни ведомости, инвентарни книги и други счетоводни справки на процесните доставчици, не съдържат печат на дружеството, нито ме и подпис на лицата, които са ги изготвили, което води до извод, че същите са изготвени единствено за целите на ревизията.
Въз основа на всичко установено, от органите по приходите е прието, че реалното изпълнение на фактурираните доставки не е доказано по категоричен начин, нито от страна на „А.Б.“ ЕООД, нито от неговите контрагенти, независимо, че са издадени данъчни фактури за това. Създадена е правна привидност, т.е. фактурирани са доставки, които не са извършвани между страните, сочени като доставчик и получател по фактурите. Констатациите са, че не са представени доказателства за мястото, на което са предадени съответните стоки, къде са съхранявани, как са транспортирани, лицата, които са участвали в предаването.
Имайки в предвид
всички гореизложени съображения, жалбата се явява неоснователна и по отношение
на извършеното преобразуване на финансовия резултат на дружеството, на
основание чл. 26 т. 2 от ЗКПО за 2019 г. и 2020 г., с отчетените разходи по
горецитаните фактури на дружествата доставчици, стойност общо в размер на
105 000 лева за 2019 г. и 478 566.66 лв. за 2020 г. В случая
разходите не са документално обосновани, а съгласно чл. 26 т. 2 от ЗКПО, такива
разходи не се признават за данъчни цели.
Имайки предвид гореизложеното и на основание чл. 68 ал. 1 т. 1 и чл. 69 ал. 1 т. 1от ЗДДС, във връзка с чл. 6 и чл. 9 и чл. 25 от ЗДДС, на „А.Б.“ ЕООД е отказано право на приспадане на данъчен кредит в общ размер на 213 674. 60 лв. /ДДС главница и лихви и корпоративен данък за 2019 г. и 2020 г./ по фактури, издадени от „Г“ ЕООД, „Б“ ЕООД, „Е“ ЕООД, „А 2018“ ЕООД, „Н“ ЕООД, „П“ ЕООД и „Е“ ЕООД. През ревизираните периоди „А.Б.“ ЕООД е осъществявало доставки на стоки по смисъла на чл. 6 и чл. 9 от ЗДДС с място на изпълнение на територията на страната, с различен предмет. В хода на ревизията са констатирани основания за извършване на корекция на декларираната данъчна основа на извършените доставки, като начисленият данък е приет за дължим на основание чл. 85 от ЗДДС. Установено е, че основни клиенти на ревизираното дружество са „Г“ ЕООД, „Б“ ЕООД, „Е“ ЕООД, „А 2018“ ЕООД, „Н“ ЕООД, „П“ ЕООД и „Е“ ЕООД, на които са извършени насрещни проверки с цел установяване реалността на доставките.
При така установената фактическа обстановка съдът намира от правна страна следното:
Жалбата е процесуално допустима. Подадена е в законоустановения срок и от лице с правен интерес от оспорването. Разгледана по същество, същата е неоснователна по следните съображения:
Въз основа на приложените към административната преписка доказателства и предвид разпоредбата на чл. 160 ал. 2 от ДОПК съдът намира, че ревизионният акт е издаден от компетентни органи по приходите на основание чл. 119 ал. 2 от ДОПК, след възложена ревизия съгласно чл. 112 и чл. 113 от ДОПК, в предвидената от закона форма съгласно чл. 113 от ДОПК, и съдържа реквизитите по чл. 120 от ДОПК. В ревизионния акт са посочени фактическите и правните основания за издаването му. Извършен е анализ на доказателствата, относими към облагането на дружеството жалбоподател с ДДС, съответно по ЗКПО за процесния период. Изложени са подробни мотиви в обстоятелствената част на ревизионния доклад, който е неразделна част от ревизионния акт. Спазени са законоустановените срокове за съставяне на ревизионния доклад и ревизионния акт. Съдът намира, че при издаване на ревизионния акт не са допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила, водещи до отмяната му на това основание.
Ревизионният акт в оспорената част е издаден в съответствие с материалния закон. Съгласно разпоредбата на чл. 68 ал. 1 т. 1 от ЗДДС регистрираното лице има право да приспадне от данъчните си задължения по този закон сумата на данъка за стоките или услугите по облагаеми доставки, които доставчикът – регистрирано по този закон лице, му е доставил или предстои да му достави. Разпоредбата е свързана е понятието „доставка” по смисъла на ЗДДС и взаимоотношенията между две регистрирани лица – доставчик и получател. Правото на приспадане на данъчен кредит възниква при наличие на осъществен сложен фактически състав. Първият и основен елемент на този състав е извършването на доставка или услуга. Реалното ѝ наличие не се доказва само с издаване на първичен счетоводен документ и включването му в дневниците за покупки и продажби или счетоводни регистри за съответния период. Наред с това е необходимо да се установи обективността на извършената доставка. Фактурите удостоверяват само сключването на определени сделки и извършването на стопански операции между два субекта, но с оглед удостоверяване на извършените доставки, посочени във фактурите, и опосредяващото го ползване на данъчен кредит, в тежест на дружеството - жалбоподател е да докаже реалното извършване на същите. В случая липсват непротиворечиви доказателства за осъществяване на този положителен факт. Описанието на стопанските операции в процесните фактури с предмет на доставка различни по вид стоки и услуги налага извода, че в случая става дума за търговски покупко - продажби на стоки, определени по техния род. Според чл. 24 ал. 2 от Закона за задълженията и договорите собствеността върху такива стоки се прехвърля щом те бъдат определени по съгласие на страните или при липса на такова, когато бъдат предадени. А според нормата на чл. 6 ал. 1 от ЗДДС, за да се направи ясен извод, че е налице конкретно осъществена доставка, следва да се установи прехвърлянето на правото на собственост или друго вещно право. Необходимо е да се установи къде, кога и как процесните родово определени стоки са били конкретно индивидуализирани по съгласие на страните или пък физически предадени от продавача на купувача.
За да бъде извършена законосъобразна преценка за това дали са налице доставки по смисъла на ЗДДС, следва да бъдат разгледани представените и от двете страни документи и писмени обяснения. От страна на дружествата – доставчици са представени издадените фактури с предмет на доставка стоки, стокови разписки, приемо - предавателни протоколи и други документи. При прегледа на тези документи съдът констатира, че не може да бъде установено еднозначно, че доставчикът е разполагал с посочените в процесните фактури стоки и услуги и е прехвърлил собствеността върху тях на ревизираното дружество, т.е. отделил и индивидуализирал е тези стоки. Съдът намира, че липсват годни доказателства, от които по безспорен начин да се направи извод, че се е стигнало до индивидуализиране на родово определените вещи, каквито са процесните стоки, тяхното отделяне, с постигане на съгласие между соченото като доставчик дружество и ревизираното дружество.
В случая за доставките на съответните стоки и услуги, липсват доказателства за заприходяване и изписване на стоките или друго място за съхраняване, данни за тяхното транспортиране, товаро – разтоварна дейност, за материално – отговорните лица при прехвърляне на собствеността. От съдържанието на представените фактури не се установява отбелязване на индивидуализиращи данни на процесните стоки – данни за производител, технически характеристики и сертификат за качество. Доказателствата водят до обоснования извод, че е налице липса на реални доставки, за които е начислен ДДС, без да е налице фактически извършена стопанска операция, поради което за „А.Б.“ ЕООД не е налице основание за ползване правото на данъчен кредит.
Действително, установяването на произхода на стоките и услугите не е необходим елемент за признаване на правото на приспадане на данъчен кредит, но е от съществено значение за доказване наличието на стоките в прекия доставчик, като условие да бъде прехвърлено правото на собственост върху тях. В случая недоказаните доставки към прекия доставчик, с които той обосновава доставките си към ревизираното дружество, е косвено доказателство за това, че доставчикът не е разполагал с процесните стоки и не би могъл да ги предаде. (вж. в т. см. Решение № 4435/26.03.2019 г. на ВАС по адм. д. № 13832/2018 г., VIII о.). По изложените съображения доводите на ответника за неустановяване главния факт на доказване – наличие на облагаеми реални доставки по процесните фактури, а оттам и за липса на данъчно събитие съгласно чл. 25 от ЗДДС, се явяват обосновани и законосъобразни.
Придобиването на правото на разпореждане като собственик със стоката и извършването на услугата /чл. 14 §1 от Директива 2006/112/ЕО, чл. 6 от ЗДДС и чл. 25 ал. 2 от ЗДДС до новелата от ДВ, бр. 9/2019 г., както и чл. 68 ал. 1 т. 1 от ЗДДС/ са елементи от фактическия състав, пораждащ правото на приспадане. За ДЗЛ – субект на данъчно предимство е бремето да установи с убедителността на пълното доказване осъществяването на тези правно релевантни факти – чл. 154 ал. 1 от ГПК, във вр. с § 2 от ДР на ДОПК. В случая такова пълно доказване от страна на дружеството – жалбоподател не е налице. Съобразен с материалния закон /чл. 68 ал. 1 т. 1 и чл. 69 ал. 1 т. 1 от ЗДДС/ е изводът на ревизиращите органи, че без да са получени стоките, упражняването по тях на право на приспадане на данъчен кредит е неоснователно. Без доставка с арг. от чл. 25 ал. 2 от ЗДДС не възниква данъчно събитие, поради което не е породено задължението по чл. 25 ал. 6 т. 1 от ЗДДС за начисляване на данъка. Това определя начисляването на данъка, съдържащо във фактическия състав и издаването на процесните фактури, като неправомерно /т. 30 от решението на Съда на ЕС по дело С- 642/11 заради ограничението за начисляването на ДДС при извършена облагаема сделка от дължимостта на ДДС на основание чл. 203 от Директивата за ДДС/ и изключващо правото на приспадане на данъчен кредит – чл. 70 ал. 5 от ЗДДС. В същото време съставянето на данъчен документ с невярно съдържание може да се възприеме и като част от данъчна измама /т. 49 от решението на СЕС по дело С-285/09/.
Поради дължимостта на установените задължения по ЗДДС и ЗКПО за процесните данъчни периоди правилно и законосъобразно е определянето на лихви по отношение на тях, в съответствие с чл. 1 от Закона за лихвите върху данъци, такси и други подобни държавни вземания и чл. 175 ал. 1 от ДОПК.
По всички изложени по - горе съображения, процесната жалба се явява неоснователна и следва да бъде отхвърлена.
При този
изход на спора и на основание чл. 161 ал. 1 изр. 3 от ДОПК, „А.Б.” ЕООД
следва да бъде осъдено да заплати на НАП - СОФИЯ юрисконсултско възнаграждение
в размер на 4 666.75 лева, определено на основание чл. 8 ал. 1 т. 5
от Наредба № 1/09.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските
възнаграждения (делото е с материален
интерес в общ размер на 213 674.60 лева).
Воден от гореизложеното, Кюстендилският административен съд
Р Е
Ш И:
ОТХВЪРЛЯ жалбата на „А.Б.” ЕООД, с ЕИК ***, с адрес за кореспонденция: гр. Кюстендил, ул. „Полковник Стефан Манов“ № 7, ет. 2, представлявано от управителя Христиан Б П, срещу Ревизионен акт № Р-22001021007171-091-001/22.11.2022 г., издаден от органи по приходите при ТД на НАП Велико Търново, в частта му, в която е потвърден с Решение № 624/15.05.2023 г., издадено от Директор на дирекция ОДОП – София при ЦУ на НАП.
В останалата си част, като необжалван, ревизионният акт е влязъл в сила.
ОСЪЖДА „А.Б.” ЕООД, с ЕИК *****, с посочен по – горе адрес, представлявано от Х Б П, да заплати на Националната агенция за приходите, с адрес: гр. София, ул. „Аксаков“ № 21, юрисконсултско възнаграждение в размер на 4 666.75 лв. /четири хиляди шестстотин и шестдесет и шест лева и седемдесет и пет стотинки/.
Решението може да се обжалва от страните с касационна жалба пред Върховния административен съд на Р. България в 14 - дневен срок от съобщаването му.
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪДИЯ: