№ 13386
гр. София, 05.07.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 164 СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и втори март през две хиляди двадесет и четвърта година в следния
състав:
Председател:ГЕРГАНА В. НЕДЕВА
при участието на секретаря ЕВА ЮЛ. ИВАНОВА
като разгледа докладваното от ГЕРГАНА В. НЕДЕВА Гражданско дело №
20221110171262 по описа за 2022 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.341 и сл. от ГПК, образувано по искова молба с
правно основание чл.34, ал.1 от ЗС, за делба на съсобствен поземлен недвижим имот.
Ищцата Т. Б. О., ЕГН **********, твърди, че с ответниците И. К. К., ЕГН **********
и Н. Б. К., ЕГН **********, са съсобственици на следния недвижим имот:
- ПОЗЕМЛЕН ИМОТ с идентификатор [***], по кадастралната карта и
кадастралните регистри, одобрени със Заповед № [***]/14.12.20 г. на Изпълнителния
директор на АГКК, находящ се в [***], с площ от 792 кв.м., с номер по предходен план[***],
квартал [***], парцел [***], при съседи: [***], [***], [***], [***], [***], [***]1, съгласно
план за регулация на м. [***] [***]“, одобрен с Решение № 89 по протокол № 23/19.03.2001 г.
на СОС, отреден за УПИ [***][***] от кв. Гр.д. № 71262/2022 г., Решение № 7847/05.07.2024
г. – I фаза
Ищцата Т. Б. О., ЕГН **********, излага твърдения, че съсобствеността върху
процесния поземлен имот с идентификатор [***], е възникнала между страните по делото
съгласно Нотариален акт от 19.01.1962 г., № 142, том I, дело № 2829 на нотариус при СНС, с
който бил признат за собственик на процесния недвижим имот, общия за ищцата и първия
ответник наследодател - [***], жител на гр. София, роден на [***] г., починал на 23.09.1969
г. Твърди, че по силата на одобрена Протоколна спогодба от 16.12.1977 г., постановена по
гр.д. № 14298/1977 г., ГК, 41 с-в, по описа на СРС, в дял I била предоставена на бащата на
ищцата- [***] ЕГН **********1, собствеността върху едно жилище, находящо се в
1
югоизточната част от масивната жилищна сграда, находящо се в гр. София, [***], състоящо
се от стая, хол, входно антре, с таван-подпокривно пространство и мазе, с мазе и площ от
32,50 кв.м. и една полумасивна лятна постройка в задната част на двора с площ от около
22,40 кв.м., ведно с ½ ид.ч. - една втора идеална част от дворното място, върху което е
построена сградата и лятната кухня, представляващо парцел XIX-5 от кв. 49, м. [***], по
плана на София, [***], целия парцел от 654 кв.м. с неуредени сметки по регулация, при
съседи на мястото: [***], [***], Н-ци на [***] и А. и [***]. Посочва, че в дял II бил
предоставен на бащата на ответника [***], ЕГН **********, собствеността на едно
жилище, находящо се в югозападната част от масивната жилищна сграда, находящо се в гр.
София, [***], [***] № 2, състоящо се от стая, кухня и антре с площ от 34,54 кв.м, и една
полумасивна лятна постройка- лятна кухня към съседа А. и [***], ведно с ½ ид.ч. - една
втора идеална част от дворното място, върху което са изградени постройките,
представляващо парцел XIX-5 от кв. 49, м. [***] I част, по плана на София, [***], целия
парцел от 654 кв.м. с неуредени сметки по регулация, при съседи на мястото: [***], [***], Н-
ци на [***] и А. и [***].
Поддържа, че по силата на Нотариален акт за дарение № 69, том XII, дело № 2199/1991
г. на нотариус при СРС на 01.03.1991 г. родителите на ответника- [***] и [***] са го дарили с
описаните в дял II имоти, ведно с ½ идеална част от дворното място, представляващо
парцел IV-5, от кв. 49 по плана на София, местност [***] [***]“ целия парцел от 654
кв.м. с неуредени сметки по регулация, при съседи на цялото място: [***], [***], Н-ци на
[***] и А. и [***].
С Нотариален акт за учредяване право на строеж [***], том XII, дело № 2200/1991 г. на
нотариус при СРС на 01.03.1991 г. родителите на ищцата и ответника взаимно са си
отстъпили правото на строеж, върху съсобствения им парцел, а именно: дворното място,
представляващо парцел IV-5, от кв. 49 по плана на София, местност [***] [***]“ целия
парцел от 654 кв.м. с неуредени сметки по регулация, при съседи на цялото място: [***],
[***], Н-ци на [***] и А. и [***], като ответникът И. К. К. да построи жилищна сграда на
калкан върху половината от строителното петно за застрояване на парцела от западната
страна към съседа [***], а родителите на ищцата- [***] и [***], да построят жилищна сграда
на калкан върху половината от строителното петно за застрояване на парцела от източната
страна към съседа [***]. Твърди, че впоследствие ответникът реализирал правото си на
строеж, като построил масивна многоетажна къща в западната част на съсобствения
процесен имот. Родителите на ищцата не реализирали правото си на строеж, като част от
описаните по~горе постройки в имота били премахнати и преустроени, като в тяхна
изключителна собственост останала масивната постройка - Къща разположена в източната
част на съсобствения процесен имот. Процесният поземлен имот бил разделен между
ищцата и ответника с плътна телена ограда по линия на калкана, видно от приложеното
геодезично заснемане, като всяка от страните по делото през годините необезпокоявано
ползвала отредената й с ограда част от поземления имот. Излага, че на 07.02.2007 г. е
починала майката на ищцата- [***], ЕГН **********, а на 30.01.2019 г. и бащата на ищцата-
2
[***] ЕГН **********, с оглед което ищцата като единствен законен наследник на своите
родители по наследство придобила собствеността върху описаната по-горе къща в източната
част на имота, ведно с ½ идеална част от поземления имот с идентификатор [***].
Ищцата поддържа, че на 21.08.1988 г. между ответниците бил сключен граждански
брак, по време на който ответникът бил надарен с ½ ид.ч. от дворното място, представляващ
парцел IV-5, от кв. 49 по плана за гр. София, местност [***][***]“, целия парцел от 654 кв.м.
Сочи, че между ответниците е регистриран режим на имуществени отношения. Твърди
квотите в съсобствеността са, както следва- ½ ид.ч. от процесния имот за ищцата и ½ ид.ч.
за ответника И. К. К..
С исковата молба ищцата прилага писмени доказателства, като моли за тяхното
приемане по делото. Прави искане за допускане на съдебно-техническа експертиза, която да
отговори на поставените в ИМ задачи.
В срока по чл. 131 ГПК ответникът И. К. К., ЕГН **********, подава отговор на
исковата молба, с който оспорва иска като недопустим, респективно- като неоснователен.
Поддържа, че със съпругата си Н. Б. К., ЕГН **********, са изключителни собственици на
Жилищна сграда-еднофамилна с идентификатор [***].1, и Гараж с идентификатор [***].4, в
режим на СИО. Твърди, че по силата на Нотариален акт за учредяване право на строеж
[***], том XII, дело № 2200/1991 г. на нотариус при СРС на 01.03.1991 г., Разрешение за
строеж № 37 от 22.03.1991 г., изд. от Столичен народен съвет, гр. София, Молба за
определяне на строителна линия и ниво на строеж от 12.04.1991 г. до Столичен народен
съвет и др. ответниците са построили къщата с гаража в края на 1991 г. В условията на
евентуалност твърди, че ответниците са собствениците въз основа на давностно владение,
считано от 1991 г. до настоящия момент. Твърди се, че ответникът И. К. К. е изключителен
собственик на сграда с идентификатор [***].3, посочена като Полумасивна лятна постройка
в Нотариален акт за дарение № 69, том XII, дело № 2199/1991 г. на нотариус при СРС на
01.03.1991 г., и на основание давностно владение, считано от 1991 г. до настоящия момент.
Сочи, че описаната в същия нотариален акт сграда- едно жилище, находящо се в
югоизточната част от масивната жилищна сграда, находящо се в гр. София. [***], [***] № 2,
състоящо се от стая, хол, входно антре, с таван-подпокривно пространство и мазе, с мазе и
площ от 32,50 кв.м., е премахната от ответника и към настоящия момент не съществувала.
Поддържа, че сграда с идентификатор [***].2 – къща в източната част на имота, е почти
разрушена, част от покрива и външните стени са паднали и не следва да бъде взета предвид
при евентуално разделяне на процесния поземлен имот. Не оспорва, че ищцата и ответникът
И. К. К. са собственици на Поземлен имот с идентификатор [***] при квоти от по 1/2 ид.ч.,
но поддържа, че имотът е неделим, като земята се явявала прилежащ терен на
самостоятелните сгради, изградени върху нея. Оспорва исковата претенция като
недопустима, тъй като касае съсобствен парцел, върху който съсобствениците имат отделни
сгради (т.нар. хоризонтална етажна собственост). Сочи, че е недопустима делбата на
съсобствен парцел, в който има две или повече самостоятелни сгради, които са изключени от
съсобствеността и принадлежат на отделни собственици. Сочи, че застроеното дворно място
3
има характер на обща част, обслужваща като принадлежност построените в него имоти.
Претендира присъждане на разноски.
С отговора на исковата молба ответникът прилага писмени доказателства, които моли
да бъдат приети по делото. Ответникът поддържа искането за допускане на съдебно-
техническа експертиза, като моли да бъдат поставени допълнителни задачи към вещото
лице.
В срока по чл. 131 ГПК ответницата Н. Б. К., ЕГН **********, подава идентичен
отговор на исковата молба, какъвто е депозиран и от ответника И. К., като излага, че ще се
ползва от приложените от последния писмени доказателства. Поддържа искането за
допускане на съдебно-техническа експертиза, като моли да бъдат поставени допълнителни
задачи към вещото лице.
В съдебно заседание, страните не се явяват лично, представляват се от
упълномощените си представители, които поддържат съответно исковата молба и отговора.
След приемане на изслушаната СТЕ, с оглед установеното от вещото лице, в хода по
същество и двете страни заявяват искане към съда да допусне делбата на съсобствения УПИ
при квоти от по ½ ид.ч. за ищеца и ½ ид.ч. – общо за ответниците.
След преценка поотделно и в тяхната съвкупност на събраните по делото
доказателства, доводите и становищата на страните и на осн. чл.235 от ГПК, съдът
намира за установено следното от фактическа и правна страна:
От представените от ищцовата страна писмени доказателства – удостоверения за
наследници, удостоверение за данъчна оценка, нотариален акт за собственост по давност от
1962 г.; Протокол за съдебна спогодба от 16.12.1977 г.; нотариален акт за дарение № 69/1991
г.; нотариален акт за учредяване на право на строеж [***]/1991 г.; скица № И-95/152/1980 г.;
Скица за поземлен имот № 28792/21.09.2011 г.; Геодезично заснемане на УПИ [***[***],
кв[***] относно ПИ [***], ведно с комбинираната скица за пълна или частична идентичност
на ПИ с идентификатор [***], както съпътстващите документи административната преписка
по допускане изменение на План за регулация и застрояване на УПИ [***[***] и ХI[***] –
нов в кв.39 отн. ПИ[***] /на л.20-31 от делото/ както и от приетите по делото, представени
от ответниците документи – разрешение за строеж № 37/1991 г.; молба за определяне на
строителна линия и ниво на строеж от 12.04.1991 г., скици, строителен протокол, скица на
сграда № 15-[***]-16.03.2023 г.; скица № 15-[***]/14.03.2023 г. и скица № 15-
[***]/14.03.2023 г.; Обяснителна записка и строителни книжа /проекти/ се установяват
въведените от страните факти и обстоятелства относно наличието между тях на
съсобственост при равни права на описания в ИМ поземлен имот.
С доклада по делото съдът е обявил за безспорно по делото, че ищеца Т. О. и
ответникът И. К. К. са съсобственици на Поземлен имот с идентификатор [***] при квоти от
по 1/2 ид.ч.
Страните не спорят, а и от представените от тях доказателства, се установява, че
ответниците И. и Н. К.и, са индивидуални собственици в режим на СИО, на изградените в
4
югозападната част на процесния УПИ жилищна сграда – еднофамилна с идентификатор №
[***].1 и Гаража с идентификатор № [***].4., построени от тях през 1991 г.
Установява се по делото също, че в югоизточната част на процесния УПИ,
наследодателите на ищцата О. са притежавали жилище, обозначено като масивна жилищна
сграда, състоящо се от стая, хол, входно антре, таван с подпокривно пространство и мазе с
площ от 32,50 кв.м., която сграда понастоящем е премахната, а сграда с идентификатор №
[***]. – съставляваща къща в източната част на имота е почти разрушена, но същите се
притежават от ищцата по делото Т. О..
Страните не спорят, че процесния УПИ понастоящем е разделен с телена ограда, по
калкана на жилищната сграда, собственост на ответниците, находяща се в югозападната част
на поземления имот, като всяка от страните в производството използва припадащата се към
собствените й сгради половина от дворното място.
В производството, по искане на страните, е допуснато и прието без възражения,
заключение по съдебно-техническа експертиза. Видно от същото, при извършен оглед на
място, вещото лице е констатирало, че в процесния имот находящ се в гр. София, с адм.
адрес [***] № 2 са изградени: масивна жилищна сграда, на два етажа и тавански с гараж
долепен до сградата, изпълнена в лицевата – западна част на имота. Сградата и гаража са
собственост на ответника И. К.. В имота е изградена втора сграда, бивша жилищна,
понастоящем необитаем, паянтова, с външен вход за мазе, с нарушена цялост на покривната
конструкция и с монтирана охранителна мрежа на западната стена, с оглед ограничаване
възможността от срутването й, като сградата е едноетажна с таванско подпокривно
пространство, която сграда е собственост на ищеца Т. О.. Според вещото лице същата следва
да бъде премахната, тъй като е застрашена от самосрутване и вредна в хигиенно-санитарно
отношение. По КК сградата е с площ от 38 кв.м. и обозначена на скицата с идентификатор №
[***].2. В имота е налична и трета сграда, бивша жилищна, изпълнена в западната част на
имота, представляваща помощна постройка – лятна кухня, собственост на И. К., както и в
близост до източната граница е изпълнена външна тоалетна, в лошо състояние,
неизползваема.
След като е установило наличните в имота сгради, както и принадлежността им на
страните по делото /т.е. наличието на т.нар. хоризонтална етажна собственост/ вещото лице е
дало отговор и на въпроса относно възможността за обособяване на два самостоятелни УПИ
от процесния имот, като е заключило, че съгл. Чл.19, ал.1 от ЗУТ при УПИ за ниско
жилищно застрояване, свободно или свързано в два имота следва да се спазват размери от
най-малко 14 м. лице и 300 км. Повърхност. В конкретния случай, при разделяне на
процесния УПИ, новообразуваните имоти не могат да бъдат с размери по-малки от 11.20 м.
лице и 240 кв.м. площ (сп. Ограничението на чл.19, ал.4 от ЗУТ). Вещото лице е
констатирало, че по инициатива на страните в производството, вече има налично вкл. по
делото, мотивирано предложение за допускане на изменение на ПР, според което процесния
УПИ [***][***] може да се раздели на два самостоятелни УПИ, съответно УПИ [***][***]
(нов) ведно със сградите в западната част на имота, който УПИ е с лице от 11,60 м. и площ
5
от 389 кв.м., а УПИ ХI[***] (нов), заемащ източната част на имота, съответно с лице от 11,25
м. и площ о[***]3 кв.м. Така определените размери на новообразуваните УПИ отговарят на
изискванията на ЗУТ. Според вещото лице, след разделянето на два УПИ, е възможно
застрояването в източната част, което следва да е калканно, като се съобрази вече
изградената масивна жилищна сграда в западната част на процесния УПИ. Вещото лице не е
изготвило проект за разделяне, като се е солидаризирало с приложения такъв по делото /на
л.21/, вкл. обяснителната записка към него, като счита, че същия следва да се изпрати на
главния арх. на район „[***]“ за съгласуване по реда на чл.201, ал.1 от ЗУТ и за иницииране
на процедура по изменение на действащия регулационен план. Съдът кредитира приетото
заключение по СТЕ като обективно, компетентно и кореспондиращо с писмените
доказателства по делото.
Други относими доказателства не са приети по делото.
От правна страна:
Съгласно чл. 34, ал.1 от Закона за собствеността, всеки съсобственик може, въпреки
противна уговорка, да иска делба на общата вещ, освен ако законът разпорежда друго, или
ако това е несъвместимо с естеството и предназначението на вещта.
В настоящият случай, безспорно се установи, че ищеца О. и ответника К. са
единствени съсобственици на делбения имот, представляващ УРЕГУЛИРАНО ДВОРНО
МЯСТО с идентификатор [***] с площ от 792 кв.м., с номер по предходен план[***],
квартал [***], парцел [***], при съседи: [***], [***], [***], [***], [***], [***]1, съгласно
план за регулация на м. [***] [***]“, одобрен с Решение № 89 по протокол № 23/19.03.2001 г.
на СОС, отреден за УПИ [***][***] от кв. [***] с административен адрес в гр. София, [***]
№ 2, като не се установява по делото ответницата Н. К. да притежава дял в съсобсвеността
върху поземления имот, с изключение на изградените в западната част на ПИ жилищна
сграда и гараж.
Тъй като няма до момента постигнато съгласие за доброволна подялба на
съсобствения имот, всяка от страните има право и интерес да поиска съда да ги подели, като
в конкретния случай инициативата за съдебната делба е предприел ищеца. Съдебната делба е
способ за реализиране на потестативното право по делба, приложим при отсъствие на
съгласие между съсобствениците за извънсъдебното поделяне на съсобственото имущество.
Въпреки, че с оглед установената по делото хоризонтална етажна собственост в
процесния УПИ и съгласно разпоредбата на чл.38, ал.3 от ЗС, общите части, каквато се
явява процесния поземлен имот спрямо построените в него сгради, принадлежащи на
отделни собственици /страните в производството/ не може да се делят, практиката допуска и
изключение от това правило.
Актуалната практика на ВКС приема, че допустимостта на съдебната делба на
застроено съсобствено дворно място следва да се преценява, с оглед състоянието на имота
към момента на приключване на съдебното дирене в първата фаза на производството,
включително с оглед градоустройствения статут на имота.
6
В решение № 97 от 17.01.2019 г. на ВКС по гр. д. № 3051/2017 г., II г. о., съдът е
обосновал тезата, че в първата фаза на съдебната делба, при подобни случаи, на изследване
подлежат въпросите относно възможността за обособяването на два или повече
самостоятелни УПИ, при спазване изискванията за лице към улица, повърхнина и отстояние
на сградите една от друга и възможността за изменение на плана за регулация по реда на чл.
201, ал. 3 от ЗУТ. В тази връзка ВКС е постановил, че първоинстанционния съд е длъжен да
предприеме действията, необходими за изпълнение на процедурата по чл. 201 от ЗУТ, при
това - още във фазата по допускане на делбата (в този смисъл – Решение № 227 от
16.05.2011 г. по гр. д. № 316/2010 г. на ВКС, І г. о., Решение № 293 от 12.12.2011 г. по гр. д.
№ 265/2011 г. на ВКС, ІІ г. о., Решение № 201 от 19.10.2015 г. по гр. д. № 2585/2015 г. на
ВКС, І г. о., Решение № 131 от 27.05.2016 г. по гр. д. № 600/2016 г. на ВКС, І г. о., Решение №
66 от 19.07.2017 г. по гр. д. № 3499/2016 г. на ВКС, І г. о.).
В цитираното решение на ВКС, е възприето становището, че така формираната
актуална практика отчита запазеното действие на т. 1, б. "д" и "е" от ППВС № 2/1982 г., но
приема, че изводът за недопустимост на делбата на съсобствен парцел, застроен със сгради,
които са собственост на някои от съделителите, е обоснован само в хипотеза, когато в
рамките на производството в неговата първа фаза съдът е проявил необходимата активност
да изследва възможността от дворното място да се обособят два или повече самостоятелни
урегулирани поземлени имота при спазване на изискванията на чл. 201, ал. 2 ЗУТ и такава
възможност не е установена.
В конкретния случай, съдът с приетата по делото СТЕ, предприе действия за
установяване възможността за обособяване на два отделни УПИ, които да отговарят на
изискванията на ЗУТ за площ и лице, въпреки, че остави фактическото изпълнение на
процедурата по съгласуване и одобрение по чл.201 от ЗУТ за втората фаза на делбата, и
счита, че в производството по допускане на делбата, се обоснова безспорен извод от една
страна за допустимост на делбата, а от друга страна, за възможността за реалното поделяне
на процесния УПИ на два нови, с допустимите размери и лице, съгласно изискванията на
чл.19 от ЗУТ.
Искът, предвид гореизложеното, се явява допустим, като не се установява обекта на
делбата да не може да се дели, съгл. Чл.38, ал.3 от ЗД. Напротив, в хода на производството
безспорно се установи обратното, че процесния УПИ е реално поделяем, от него е възможно
и допустимо да се образуват два нови урегулирани поземлени имоти, които да отговарят на
квотите на съделителите, както и на изискванията на ЗУТ по отношение на техните размери.
С оглед приетите и обсъдени в тяхната съвкупност доказателства, иска за делба се
явява и основателен.
Безспорно се установи в хода на съдебното дирене, че страните в производството Т. Б.
О. и И. К. К., са съсобственици на Поземлен имот с идентификатор [***] при квоти от по
1/2 ид.ч. Не се установи ответницата Н. Б. К. да притежава част от собствеността върху
процесния УПИ, с изключение на изградените в западната част на поземления имот,
жилищна сграда и гараж.
7
В първата фаза на делбата, с решението по нейното допускане, съдът следва да се
произнесе по въпросите между кои лица, за кои имоти и при какви квоти ще се извърши
делбата. Приетите по делото доказателства дават отговор на всички тези въпроси, поради
което съдът приема, че предявения в настоящото производство иск за делба на съсобствения
поземлен недвижим имот, представляващ УПИ с идентификатор [***], по кадастралната
карта и кадастралните регистри, одобрени със Заповед № [***]/14.12.20 г. на Изпълнителния
директор на АГКК, находящ се в [***], с площ от 792 кв.м., с номер по предходен план[***],
квартал [***], парцел [***], при съседи: [***], [***], [***], [***], [***], [***]1, съгласно
план за регулация на м. [***] [***]“, одобрен с Решение № 89 по протокол № 23/19.03.2001 г.
на СОС, отреден за УПИ [***][***] от кв. [***] подробно описан в исковата молба и по-горе
в настоящото решение, се явява основателен и доказан, поради което следва да се уважи,
като делбата следва да се допусне между страните по делото, които се явяватсъсобственици
на процесния недвижим имот, при равни квоти, съответно от по ½ ид.ч. за всяка от тях.
С оглед на тези обстоятелства, при установеното приложно поле на чл. 34 ал.1 от ЗС,
във връзка с чл. 341 и сл. от ГПК, и на осн. чл.235, ал.2 от ГПК, Софийският районен съд,
РЕШИ:
ДОПУСКА ДО ДЕЛБА между Т. Б. О., ЕГН ********** и И. К. К., ЕГН
**********, при квоти от по ½ ид.ч. за всеки от тях, съсобствения им недвижим имот,
придобит за ищеца по наследство, а за ответника по дарение, представляващ:
УРЕГУЛИРАНО ДВОРНО МЯСТО с идентификатор [***], по кадастралната
карта и кадастралните регистри, одобрени със Заповед № [***]/14.12.20 г. на Изпълнителния
директор на АГКК, находящ се в [***], с площ от 792 кв.м., с номер по предходен план[***],
квартал [***], парцел [***], при съседи: [***], [***], [***], [***], [***], [***]1, съгласно
план за регулация на м. [***] [***]“, одобрен с Решение № 89 по протокол № 23/19.03.2001 г.
на СОС, отреден за УПИ [***][***] от кв. Гр.д. № 71262/2022 г., Решение № 7847/05.07.2024
г. – I фаза
Решението не е окончателно и подлежи на въззивно обжалване в двуседмичен срок от
връчването му пред Софийски градски съд.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
8