Решение по дело №2509/2021 на Районен съд - Разград

Номер на акта: 167
Дата: 17 март 2022 г. (в сила от 7 април 2022 г.)
Съдия: Нели Генчева
Дело: 20213330102509
Тип на делото: Гражданско дело
Дата на образуване: 3 декември 2021 г.

Съдържание на акта


РЕШЕНИЕ
№ 167
гр. Разград, 17.03.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – РАЗГРАД в публично заседание на шестнадесети
март през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:НЕЛИ ГЕНЧЕВА
при участието на секретаря НАТАЛИЯ Д. ТОДОРОВА
като разгледа докладваното от НЕЛИ ГЕНЧЕВА Гражданско дело №
20213330102509 по описа за 2021 година
Производството е по иск с правно основание чл.422 ГПК във вр. чл. 79 и
чл.86 от ЗЗД и Закона за потребителския кредит.
Депозирана е искова молба от „Е М ” ЕООД, с която са предявени обективно
съединени искове срещу Н. КР. Г. за установяване, че ответникът дължи на
ищеца сумата от 2777,96 лева — дължими по Договор за предоставяне на
потребителски кредит с фиксирана лихва от 21.02.2017г. за периода
10.07.2018г. - 10.03.2021г. (вноски с настъпил падеж) до окончателното
изплащане; 633,91 лева - договорна лихва за периода 10.07.2018г. -
10.03.2021г, 201,30 лева - застрахователна премия по сключена застраховка по
Договор за предоставяне на потребителски кредит с фиксирана лихва от
21.02.2017г. за периода 10.07.2018г. - 10.03.2021г. (вноски с настъпил падеж)
и 72,26 лева (седемдесет и два лева и двадесет и шест стотинки)разноски по
ч.гр.дело 1689/2021г, посочени в заповедта за изпълнение по частно гр. дело
№ 1***/2021г. по описа на PC Разград, дължими по Договор за предоставяне
на потребителски кредит с фиксирана лихва от 21.02.2017г., ведно със
законната лихва върху претендираната главница, считано от датата на
подаване на Заявлението по чл. 410 от ГПК в съда до окончателното
изплащане на сумата. Твърди, че на 21.02.2017г. е подписан Договор за
предоставяне на потребителски кредит с фиксирана лихва между „ОББ“ АД, в
качеството на кредитор и Н. КР. Г., с ЕГН ********** - кредитополучател. за
сумата 5 000,00 лева (пет хиляди лева) за покриване на потребителски нужди
със срок за връщане до 10.02.2022г.с фиксирана лихва в размер на 8,95 %
годишно и годишен процент на разходите към датата на отпускане на кредита
в размер на 12,27 %. и е уговорено обезщетение за забава - наказателна
лихва, включваща действащия лихвен процент, съгласно договореното за
редовна главница и наказателна надбавка в размер на 5 (пет) пункта, че на
31.01.2018 г. е сключен договор за продажба и прехвърляне на вземания
(цесия) между „О Б Б” АД, с ЕИК ********** и „Е М ” ЕООД, с ЕИК
1
***********, по силата на който задължението на НАДЕЖДА
КРАСИМИРОВА Г. с ЕГН **********, произтичащо от Договор за
предоставяне на потребителски кредит с фиксирана лихва от 21.02.2017г„е
изкупено от „Е М ” ЕООД, че в изпълнение на императивните разпоредби на
чл. 99 от Закона за задълженията и договорите, на 20.12.2019г. длъжникът е
уведомен с писмено съобщение, изпратено от пълномощник на цедента - адв.
дружество И и Д, че кредитор спрямо него по отношение гореописаното
парично вземане е „Е М ” ЕООД. е предоставен 15-дневен срок за доброволно
изпълнение. Сочи, че към датата на подаване на Заявлението по чл. 410 ГПК
са падежирали и неизплатени вноски с период 10.07.2018г.-10.03.2021г., че за
вземането е издадена заповед за изпълнение по чл.410 от ГПК по ч.гр.д.
№1***/2021 г., срещу която ответникът е депозирал възражение в срока по
чл.414 от ГПК. Иска присъждане на направените по делото разноски.
Ответникът е получил препис от исковата молба и доказателствата и в срока
по чл.131 от ГПК не е представил писмен отговор.
Съдът, след като взе предвид становищата на страните, като прецени
събраните по делото доказателства по вътрешно убеждение и съобрази
приложимия закон, прие за установено от фактическа страна следното: Ha
21.02.2017г. е подписан Договор за предоставяне на потребителски кредит с
фиксирана лихва между „ОББ“ АД, в качеството на кредитор и Н. КР. Г., с
ЕГН ********** - кредитополучател. По силата на този договор Кредиторът е
одобрил и предоставил на Кредитополучателя потребителски кредит в размер
на 5 000,00 лева (пет хиляди лева) за покриване на потребителски нужди.
Кредитополучателят се е задължил да заплати на Банката получената в заем
сума ведно с начислените лихви и такси чрез 60 месечни погасителни вноски,
считано от 10.03.2017г. на 10-то число на месеца, като първата вноска е била
на 10.03.2017г., а последната – на 10.02.2022 г. годишно.
В договора е уговорено, че редовната главница по кредита се олихвява с
фиксирана лихва в размер на 8,95 % годишно, а годишният процент на
разходите към датата на отпускане на кредита е в размер на 12,27 %. При
забава на плащането на главницата по кредита от страна на
Кредитополучателя, Банката олихвява просрочените суми с наказателна
лихва, включваща действащия лихвен процент, съгласно договореното за
редовна главница и наказателна надбавка в размер на 5 (пет) пункта /чл.7,
ал.1/. При друго неизпълнение на клаузите по договора за кредит от страна на
кредитополучателят, банката има право да начислява неустойка в размер на
действащия, съгласно договорения за редовна главница лихвен процент и
наказателна надбавка в размер на 5 /пет| пункта /чл.5, ал.2 от договора/.
Ответницата е сключила застраховка „Защита на кредита“ с „ОББ-Метлайф
ЖЗД“АД
Не са представени доказателства за плащане на задълженията на ответника по
договора.
На 31.01.2018г., е сключен договор за продажба и прехвърляне на вземания
(цесия) между „О Б Б” АД, с ЕИК ********* и „Е М ” ЕООД, с ЕИК
*********, по силата на който задължението на Н К Г. с ЕГН **********,
произтичащо от Договор за предоставяне на потребителски кредит с
фиксирана лихва от 21.02.2017г. е прехвърлено на „Е М ” ЕООД видно от
приложеното приложение 1Б, подписано от страните по договора за цесия .
Та е посочено, че задължението е в размер 4854,04 лв. , от които 4169,35 лв.
главница и 684,69 лв. лихви. Извършването на цесията е изрично потвърдено
от цедента /л.34/.
2
В изпълнение на императивните разпоредби на чл. 99 от Закона за
задълженията и договорите, до длъжника е изпратено писмено съобщение от
пълномощник на цедента - адв. дружество И и Д, че Кредитор спрямо него по
отношение гореописаното парично вземане е „Е М ” ЕООД. Уведомлението е
от дата 30.06.2020 г. Същото, заедно с уведомление за предсрочна
изискуемост на кредита е изпратено до ответницата чрез Български пощи на
адреса, посочен в договора, но не е получено от нея, а е отразено, че същата е
в чужбина. Заедно със съобщаването на цесията, на длъжника е предоставен
15-дневен срок за доброволно изпълнение.
Със заявление от 29.06.2021 г. ищецът - заявител е поискал и по ч.гр.д.
№1689/2021 г. РС-Разград е издал заповед за изпълнение по реда на чл.410 от
ГПК за 2777,96 лева (две хиляди седемстотин седемдесет и седем лева и
деветдесет и шест стотинки) - дължими по Договор за предоставяне на
потребителски кредит с фиксирана лихва от 21.02.2017г. за периода
10.07.2018г. - 10.03.2021г. (вноски е настъпил падеж) до окончателното
изплащане; 633,91 лева (шестстотин тридесет и три лева и деветдесет и една
стотинки) - договорна лихва за периода 10.07.2018г. - 10.03.2021г.; 201,30
лева (двеста и един лева и тридесет стотинки) - застрахователна премия по
сключена застраховка по Договор за предоставяне на потребителски кредит с
фиксирана лихва от 21.02.2017г. за периода 10.07.2018г. - 10.03.2021г.
(вноски е настъпил падеж) и 72,26 лева (седемдесет и два лева и двадесет и
шест стотинки)разноски по ч.гр.дело 1689/2021г. Срещу тази заповед
ответницата е депозирала възражение, поради което след съответните
указания на съда ищецът е предявил установителни искове.
По делото не са представени доказателства за платени суми от ответника по
процесния договор, както преди, така и след прехвърлянето на вземането.
Анализът на установената фактическа обстановка, налага следните правни
изводи:
Предявеният иск е с правно основание чл.422 ГПК във вр. чл. 79 и чл.86 от
ЗЗД и ЗПК и в това производство ищецът следва да установи дали вземането,
за което е издадена заповед за изпълнение съществува, дали неговият размер е
този, посочен в заповедта и дали той е титуляр на вземането. По-конкретно,
трябва да бъде установено, че е сключен договор за заем, който е реален
договор и поражда действие, след като сумата бъде предадена от
кредитодателя на кредитополучателя, че е настъпила изискуемостта на всички
претендирани задължения, че вземането е било прехвърлено на ищеца с
договор за цесия, който е бил съобщен на длъжника от цедента – стария
кредитор или от овластения от него цесионер – новия кредитор.
В настоящия случай е доказано, че между ответника и „ОББ“ АД е сключен
валиден договор за потребителски кредит, като кредитодателят е предал на
кредитополучателя сумата 5000 лв., като получаването на сумата не е
оспорено от ответницата.
Процесният договор за кредит е потребителски по смисъла на чл.9 от Закона
за потребителския кредит, поради което и при липса на възражение, съдът
дължи служебна проверка относно действителността на договора, съобразно
изискванията на закона за потребителския кредит, както и съобразяването на
договорните клаузи, на които се позовава ищеца с правилата на добрите
нрави.
По делото е установено, че ищецът „Е М ” ЕООД е материално правно
легитимиран да претендира изпълнение на сумите по кредита, тъй като
вземането на „ОББ“ АД е било цедирано на същия по реда на чл.99 от ЗЗД.
3
Към датата на приключване на устните състезания – 16.03.2022 г. крайният
срок за изпълнение на задълженията по договора е изтекъл, а на осн. чл.235,
ал.3 от ГПК при постановяване на съдебното решение съдът следва да вземе
предвид и фактите, настъпили след предявяване на иска, които са от значение
за спорното право. Ето защо съдът намира, предявеният установителен иск за
главницата в размер на 2777,96 лева е основателен, тъй като същата е по-
малка от сумата, получена от ответника въз основа на договора за кредит.
Основателен и доказан е и иска за установяване на задължението за
заплащане на сумата 633,91 лева договорна лихва за периода 10.07.2018г. -
10.03.2021г. Същата е уговорена в договора и погасителния план към него и
размерът й е съобразен с разпоредбите на Закона за потребителския кредит.
Искът за установяване на задължение за сумата 201,30 лева - застрахователна
премия по сключена застраховка по Договор за предоставяне на
потребителски кредит с фиксирана лихва от 21.02.2017г. за периода
10.07.2018г. - 10.03.2021г. е неоснователен. Видно от представените
доказателства, титуляр на това вземане не е ищеца, тъй като това задължение
не е вписано в приложение №1Б, а освен това цедента „ОББ“АД не е страна
по договора за застраховка, за да цедира същото.
Искът, предявен за установяване на задължение за заплащане на разноските
по ч.гр.дело 1***/2021г. е недопустим, тъй като в съответствие с
разпоредбата на чл.12 от Тълкувателно решение №4/18.06.2014 г. на ВКС по
т.д.№4/2013 г. на ОСГТК на ВКС, съдът, който разглежда иска по чл.422
следва да се произнесе за дължимостта на разноските, поради което следва да
бъде прекратено производството по този иск поради липсата на правен
интерес от водене на същия.
На основание чл.78, ал.1 от ГПК ответникът следва да заплати на ищеца
направените по делото разноски в размер .138,86 лв. съразмерно на
уважената част от исковете, а именно 128,09 лв.
Ответникът следва да заплати на ищеца и съответната част от разноските по
заповедното производство, а именно минимума от 72,26 лв. държавна такса, а
именно 66,90 лв.
По гореизложените съображения, Съдът:
РЕШИ:
ПРИЕМА ЗА УСТАНОВЕНО по отношение на Н. КР. Г. с ЕГН ********** с
адрес: С. С в, общ. Л, обл. Р, че същата дължи на Е М ” ЕООД, със седалище и
адрес на управление: гр.С, р В, ж.к.М Д, ул.”Р П - К” № *-6, с ЕИК *********
,сумата 2777,96 лева (две хиляди седемстотин седемдесет и седем лева и
деветдесет и шест стотинки) - дължими по Договор за предоставяне на
потребителски кредит с фиксирана лихва от 21.02.2017г., сключен с „ОББ“АД
за периода 10.07.2018г. - 10.03.2021г. (вноски е настъпил падеж) ведно със ,
законната лихва от 29.06.2021 г. до изплащане на вземането, както и сумата
633,91 лева (шестстотин тридесет и три лева и деветдесет и една стотинки) -
договорна лихва за периода 10.07.2018г. - 10.03.2021г., за които е издадена
заповед за изпълнение № 1030/05.08.2021 г. по ч.гр.д.№1689/2021 г. по описа
на РС- Разград.
ОТХВЪРЛЯ ИСКА, предявен от Е М ” ЕООД, със седалище и адрес на
управление: гр.С, р В, ж.к.М Д, ул.”Р П - К” № *-*, с ЕИК ******** срещу Н.
КР. Г. с ЕГН ********** с адрес: С. С в, общ. Л, обл. Р за установяване на
4
задължение за заплащане на сумата 201,30 лева (двеста и един лева и тридесет
стотинки) - застрахователна премия по сключена застраховка по Договор за
предоставяне на потребителски кредит с фиксирана лихва от 21.02.2017г. за
периода 10.07.2018г. - 10.03.2021г. (вноски е настъпил падеж), за което е
издадена заповед за изпълнение № 1030/05.08.2021 г. по ч.гр.д.№****/2021 г.
по описа на РС- Разград.
ПРЕКРАТЯВА ПРОИЗВОДСТВОТО по иска за установяване на
задължението за заплащане на сумата 72,26 лв. разноски по ч.гр.д.№
1689/2021 г. по описа на РС Разград.
ОСЪЖДА Н. КР. Г. с ЕГН ********** с адрес: С. С в, общ. Л, обл. Рд ДА
ЗАПЛАТИ на Е М ” ЕООД, със седалище и адрес на управление: гр.С, р В,
ж.к.М Д, ул.”Р П - К” № *-*, с ЕИК ******* сумата 128,09 лв. /сто двадесет
и осем лева и девет стотинки/ разноски по настоящото производство, както и
сумата 66,90 лв. /шестдесет и шест лева и деветдесет стотинки / разноски по
ч.гр.д.№ 1689/2021 г. по описа на РС Разград.
Решението подлежи на обжалване пред Окръжен съд - Разград в двуседмичен
срок от връчването му на страните.
След влизане в сила на решението делото да се докладва на съдията
докладчик по ч.гр.д.№ 1***/2021 г. по описа на РС Разград.
Съдия при Районен съд – Разград: _______________________
5