№ 425
гр. Бургас, 04.06.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – БУРГАС, XLVI НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в
публично заседание на двадесет и осми май през две хиляди двадесет и
четвърта година в следния състав:
Председател:МАРТИН Р. БАЕВ
при участието на секретаря К* АЛЬ. ВЛАДИМИРОВА
като разгледа докладваното от МАРТИН Р. БАЕВ Административно
наказателно дело № 20232120205211 по описа за 2023 година
, за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е образувано по повод жалба на Р. Д. В. с ЕГН: **********, с посочен
съдебен адрес: *. 3, срещу Наказателно постановление № 22-0769-001821/31.08.2022 г.,
издадено от Началник група към ОДМВР-Бургас, Сектор „Пътна полиция”, с което за
нарушение на чл. 21, ал. 1 ЗДвП и на основание чл. 182, ал. 1, т. 6 ЗДвП на
жалбоподателката е наложено административно наказание „Глоба” в размер на 750 лева и
„Лишаване от право да управлява МПС” за срок от 3 месеца.
С жалбата се иска намаляване на размера на наложената „Глоба“. Други искания или
доводи не се навеждат.
В открито съдебно заседание жалбоподателката се явява лично, като заявява, че не
оспорва извършването на нарушението, но моли за намаляване на размера на глобата.
Административнонаказващият орган – Началник група към ОДМВР-Бургас, Сектор
„Пътна полиция” се представлява от юрисконсулт *, която пледира за потвърждаване на НП
по доводи, изложени в писмено становище. Във въпросното становище тя посочва, че
нарушението и неговите съставомерни признаци са установени по надлежен начин, като не
са допуснати нарушения на материалния или процесуалния закон, поради което и моли за
потвърждаване на НП изцяло и присъждане в полза на ОДМВР-Бургас на разноски за
юрисконсултско възнаграждение.
Съдът приема, че жалбата е подадена в рамките на преклузивния срок за обжалване
1
по чл. 59, ал. 2 ЗАНН (видно от приложената разписка на л. 4 гръб - НП е връчено на
жалбоподателката на 04.12.2023 г., а жалбата е депозирана на 11.12.2023 г.). Жалбата е
подадена от легитимирано да обжалва лице срещу подлежащ на обжалване акт, поради
което следва да се приеме, че е процесуално допустима. Разгледана по същество жалбата е
основателна, като съдът след като прецени доказателствата по делото и съобрази закона в
контекста на правомощията си по съдебния контрол намира за установено следното:
На 13.12.2021 г. в 11:48 часа в гр. Бургас, по ПП I-6, км. 494+910, до магазин „Егло
България“ в посока от кв. Пети километър в посока към кв. Ветрен мобилно техническо
средство – мобилна система за контрол на скоростта - TFR1-M644/14, поставена в служебен
автомобил с рег. № *, засякла и заснела, движещ се в указната посока със скорост от 109
км/ч. лек автомобил „Мицубиши Паджеро” с рег. № *. Мястото на контрол попадало в
рамките на населеното място, поради което и максималната скорост на движение била до 50
км./ч. Въпросното нарушение било записано на файл с наименование „Клип 49050”. По-
късно записите от системата за контрол на скоростта били прегледани от служител на сектор
„Пътна полиция” към ОД на МВР Бургас – св. С. Д. – мл. автоконтрольор, който от
записания файл, установили, че заснетият автомобил „Мицубиши Паджеро” с рег. № * е
собственост на *, както и че скоростта следва да се счита на 106 км/час (след приспаднатия
толеранс от 3 км/ч. в полза на водача).
Техническото средство - мобилна система за контрол над скоростта към датата на
заснемане на нарушението било годно и калибрирано, видно от приложените по делото
Удостоверение и Протокол за проверка (л. 14 и л. 15).
За използването на мобилното техническо средство бил съставен протокол по реда на
чл. 10 от Наредба № 8121з-532/12.05.2015г (л. 16), съдържащ всички необходими реквизити
и придружен от снимка на разположеното техническо средство (л. 16 гръб).
На 21.12.2021 г. св. Д. изпратил до 01 РУ-Бургас (по постоянен адрес на собственика
на автомобила) покана, с която изискал * да попълни декларация по чл. 188, ал. 1 ЗДвП, в
която да посочи, кой е управлявал автомобила на 13.12.2021 г.
На 18.01.22 г. * попълнил декларация (л. 8), с която заявил, че на процесната дата
автомобилът е бил управляван от жалбоподателката В.. На последната била връчена покана
по реда на чл. 40, ал. 1 ЗАНН за явяване в Сектор „ПП“ Бургас и съставяне на акт.
Понеже В. не се явила в предоставения срок, на 15.05.2022 г. св. Д. съставил срещу
нея АУАН с бл. № GA 587371, като квалифицирал нарушението като такова по чл. 21, ал. 1
ЗДвП. АУАН бил съставен по реда на чл. 40, ал. 2 ЗАНН - в присъствието на двама
свидетели, като след подписването му бил изпратен за връчване на нарушителката.
На 17.06.2022 г. актът бил предявен на жалбоподателката, която го подписала и
получила препис от него без да направи възражения. В срока по чл. 44 ЗАНН не били
депозирани писмени възражения.
Въз основа на АУАН на 31.08.2022 г. било издадено и процесното НП, като АНО
възприел фактическата обстановка, описана в акта, поради което и на основание чл. 182, ал.
2
1, т. 6 ЗДвП наложил на жалбоподателката наказание „Глоба” в размер на 750 лева и
„Лишаване от право да управлява МПС” за срок от 3 месеца.
Горната фактическа обстановка се установява по безспорен начин от събраните по
делото материали по АНП, както и от писмените и гласни доказателства и доказателствени
средства, събрани в хода на съдебното производство, които съдът кредитира изцяло. От
обстоятелствената част на акта за нарушение, който като съставен по надлежния ред
представлява годно доказателствено средство, съобразно чл. 189, ал. 2 от ЗДвП за
констатациите в него, се установява гореописаната фактическа обстановка, в каквато насока
са и показанията на актосъставителя, които са еднопосочни и безпротиворечиви, и които
съда кредитира изцяло. Съгласно разпоредбата на чл. 189, ал. 15 ЗДвП - изготвените с
технически средства или системи, заснемащи или записващи датата, точния час на
нарушението и регистрационния номер на моторното превозно средство, снимки,
видеозаписи и разпечатки са веществени доказателствени средства в
административнонаказателния процес, поради което и съдът кредитира изцяло, приложената
по преписката снимка (запис).
От тази фактическа обстановка и разглеждайки направените възражения съдът прие
следното.
В конкретния случай съдът счита, че наказателното постановление е издадено от
компетентен орган – * – Началник Група към Сектор „Пътна Полиция” към ОДМВР-
гр.Бургас, която към дата 31.08.2022 г. е била оправомощена да издава НП, видно от
приложената Заповед Рег. № 8121з-1632/02.12.2021 г. на министъра на вътрешните работи.
АУАН е съставен от компетентно (териториално и материално) лице – младши
автоконтрольор към Сектор „ПП” – ОДМВР-Бургас, който безспорно е длъжностно лице на
службите за контрол, предвидени в ЗДвП и който по силата на чл. 189, ал. 1 ЗДвП е
компетентен да съставя АУАН за нарушения по този закон.
Въпреки това съдът счита, че в конкретния случай при съставяне на АУАН и
издаване на НП е допуснато съществено нарушение на закона, довело до опорочаване на
цялото производство. Това е така по следната причина:
Производството по установяване на административни нарушения и издаване на
наказателни постановления е строго формален процес, който се провежда в стриктно
регламентирани срокове, част, от които са регламентирани в разпоредбата на чл. 34 от
ЗАНН. Съгласно въпросната разпоредба - сроковете по чл. 34 ал. 1 от ЗАНН са давностни
(вж. Тълкувателно постановление №1/27.02.2015 г. на ОСС на ВКС и ВАС, Тълкувателно
решение № 48 от 28.XII.1981 г. по н.д. № 48 / 81 г., ОСНК на ВС и др.), като за тяхното
спазване съдът следи служебно. Началото на тримесечната административно наказателната
давност е обусловено от откриването на нарушителя (чл. 34, ал. 1 от ЗАНН). Под откриване
на нарушителя следва да се разбира не моментът, в който съответното длъжностно лице е
изградило своята субективна представа относно индивидуализиращите белези на
нарушителя, а моментът, в който е било обективно възможно да се изгради тази субективна
представа. Обратното би означавало, че предметът на доказване ще трябва да обхване
3
субективните преживявания на едно длъжностно лице, което е практически трудно
осъществимо, и че началото на един давностен срок ще зависи от свободното усмотрение на
длъжностното лице, а именно - кога същото ще реши да възприеме факта на нарушението и
неговия извършител. Коментираният давностен срок не може да бъде поставен в зависимост
от подобни субективни състояния и решения. Той трябва да предпоставя само и единствено
обективни дадености. Държавните органи притежават правомощия. В теорията
„правомощието” се определя едновременно като право и като задължение. При наличие на
съответните законови условия, всеки орган не просто може да упражни контролните си
функции, а е длъжен да го направи. Пропускът да го направи, независимо от причините, не
следва да рефлектира в правната сфера на проверяваните субекти. Тези органи, респ.
длъжностни лица, не разполагат с оперативна самостоятелност (последната е типична само
за административното право, но не и за административнонаказателното право).
За това реализацията на административнонаказателната отговорност не може да бъде
оставена на усмотрението на овластените правни субекти, така че те да избират кога да
формират своите субективни представи за състава на административното нарушение и
индивидуализиращите белези на нарушителя и кога да предприемат дължимите действия по
установяването и налагането на административно наказание. Това те са длъжни да направят
в рамките на законоустановените срокове еx officio /служебно, по свой почин/ да
предприемат действия по установяване на лицата осъществили състава на нарушението.
След като пред органа са били налице всички документи, от който да направи извод
за извършено нарушение, то следва да се приеме, че нарушението е установено и от този
момент текат сроковете по чл. 34 ЗАНН. В този смисъл са и Решение № 678 от 10.04.2018 г.
по к. адм. н. д. № 355 / 2018 г. на Административен съд - Бургас, Решение № 80/02.05.2011г.
по КАНД № 59/2011г. по описа на Адм.С-София, Решение № 678/11.04.2011г. по КАНД №
45/2011г. по описа на АдмС-София, и др.
При неспазване на една от двете алтернативно предвидени предпоставки по чл. 34,
ал. 1 от ЗАНН, а именно да не се състави АУАН в срок от три месеца от откриване на
нарушителя или ако е изтекла една година от извършване на нарушението (две години, респ.
пет години за определени нарушения), не следва да се образува
административнонаказателно производство, а образуваното се прекратява. Следователно,
определената компетентност на органите на Сектор „ПП“ да съставят АУАН, по дефиниция
означава освен право да привличат към административнонаказателна отговорност субектите
извършили нарушения, още и задължение за тези длъжностни лица за установяват
своевременно нарушенията и техните извършители.
В конкретния случай след попълването на декларация по чл. 188 ЗДвП на 18.01.2022
г. от собственика на автомобила - всички елементи на нарушението и неговия автор са били
известни на контролните органи и те са имали обективната възможност да констатират
нарушението, тъй като всички данни, даващи основание да се прецени извършено ли е
нарушение или не и неговият автор, са били на разположение на наказващия орган през
цялото време, без да е било необходимо извършването от негова страна на каквито и да
4
било допълнителни действия по разкриване на нарушителя и фактите, даващи основание за
преценка извършено ли е или не нарушението. Евентуалната липса на организационен
капацитет и на кадрова обезпеченост на дейността на съответния орган не следва да
рефлектират върху правното положение на гражданите. Тримесечният срок, в който може да
се състави акт на жалбоподателката, в конкретния случай започва да тече от 18.01.2022 г.,
актът за установяване на административно нарушение е съставен на 15.05.2022 г., след
изтичане на тримесечния срок, предвиден в разпоредбата на чл. 34, ал. 1 от ЗАНН, без
производството да е било спирано. Административнонаказващият орган не е съобразил това
обстоятелство и като е издал обжалваното наказателно постановление, въз основа на така
съставения акт, е допуснал съществено процесуално нарушение, което не може да бъде
санирано в съдебната фаза на производството и налага отмяна на обжалвания акт като
незаконосъобразен само на това основание.
Към момента е настъпила законодателна промяна в разпоредбата на чл. 63д ЗАНН,
съгласно която - в производството по обжалване на НП въззивният съд може да присъжда
разноски на страните. В конкретния случай с оглед изхода на правния спор – разноски се
дължат в полза на жалбоподателката, която обаче не е направила искане за присъждането им
и не е представила доказателства за реално сторени такива, поради което и съдът не може
служебно да се занимае с този въпрос.
Така мотивиран, Бургаският районен съд
РЕШИ:
ОТМЕНЯ Наказателно постановление № 22-0769-001821/31.08.2022 г., издадено от
Началник група към ОДМВР-Бургас, Сектор „Пътна полиция”, с което за нарушение на чл.
21, ал. 1 ЗДвП и на основание чл. 182, ал. 1, т. 6 ЗДвП на Р. Д. В. с ЕГН: ********** е
наложено административно наказание „Глоба” в размер на 750 лева и „Лишаване от право
да управлява МПС” за срок от 3 месеца.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване с касационна жалба пред Административен съд
– гр.Бургас в 14 - дневен срок от съобщаването му на страните.
ПРЕПИС от решението да се изпрати на страните на посочените по делото адреси.
Съдия при Районен съд – Бургас: _______________________
5